Преводи

Затвори Астралния свят

Затвори Чакрамните личности

Затвори Ииссиидиология

Затвори Ведически лекции

Затвори Кираел

Затвори Оаспи

Затвори Урантия

Затвори Нибиру

Затвори Матрицата V

Затвори Операция Тера

Затвори ГМО

Затвори Сириус - въпроси и отговори

Затвори Къщи от сламени бали

Затвори От тук от там

Затвори Избрани цитати

Затвори Полезни съвети

Затвори Орис

Затвори В името на Иисус Христос

Затвори Лечение на рака със сода бикарбонат

Затвори Лечение на диабет без лекарства

Затвори Кредо Мутва

Затвори Рецепта за отказване на алкохола

Затвори Здраве без лекарства

Затвори Адът съществува

Затвори В защита на потребителите

Затвори Академия „Эндорфин”

Затвори Доктор Уолък

Затвори Олга Бутакова - лекции за лекари

Затвори А.Т. Огулов - лекции за лекари

Затвори Д-р Питър Глидън - лекции за лекари

Затвори Вълнова генетика (П. Гаряев)

Затвори Тайните на изцелението

Затвори 100% Божествено изцеление

Затвори История и метаистория

Затвори Съвременна метаистория

Затвори Калагия

Затвори Приложна кинезиология

Затвори Борис Увайдов – лекции за лекари

Затвори Евгений Божьев – лекции за лекари

Затвори Д-р Сейби - лекции за лекари

Затвори Дмитрий Троцкий

Затвори Предай нататък

Контакти
Брояч

 2 153 631 всичко

 13 посетители онлайн

Дмитрий Троцкий - Книга 010 част
 

Книга част 010

Дмитрий Троцкий

 

Навикът на всички всичко да доказвате, или «Магарето и моркова»

 

Ако навикът да умничите се формира само в детството и само като реакция спрямо майката, то навикът на всички всичко да доказвате може да се появи практически във всяка възраст и в резултат от реакциите на всеки значим човек, на когото нещо сте започнали да доказвате.

Существуват три сценария, по които се образува той.

В първия случай значимият за вас човек изрича думи, които пораждат вътрешен протест и желанието да докажеш обратното. Това може да бъде бащата или майката, които казват:

„Нищо в живота няма да постигнеш, ще си изкарваш прехраната с тежък неквалифициран труд!“, „С твоя акъл никъде няма да постъпиш!“, „Кому си нужна с тоя характер?“ Никога няма да се омъжиш.“, „Като пораснеш – ще станеш като баща си!“. В отговор се появява обида или страх и човекът започва да доказва, че той не е такъв и с него това няма да се случи. Девойка, на която бяха предричали самота, се омъжва само, за да докаже обратното – понякога и не веднъж. Мъжът става категоричен борец с алкохолизма и т.н.   

Във втория сценарий вас ви сравняват с друг човек: „Ето, Миша, на съседите, вече и сам заработва, и на родителите си помага, а ти нищо не умееш!“, „Виж Катя, успешно се омъжи, в Италия се премести, три деца роди, къщата им е на крайбрежието“. Обидно ли е, когато близкият ти човек те сравнява с някого? Разбира се, че е обидно. И отново – ако не изразите обидата навреме, се появява острото желание да докажеш, че ти не си по-долу от Мишовците, Катите и другите персонажи.

Има и трети сценарий. Когато не ви принизяват, не ви сравняват, а обратно – ви възвисяват. „Ти си ни най-умния и винаги във всичко постигаш успех!“ И се поражда страх – да не би да не оправдаеш очакванията, да не би да не съответстваш. И човекът с всички сили се старае да бъде най-добрия – даже там, където съвсем не му е нужно.

Ще приведа такъв пример. Пред очите на човека се появява картината, която трябва да реализира в своя живот – да накара приказката да се сбъдне. Да се омъжи, да построи дом, да заработи милиард, да стане фитнес-бог, да напише 10 книги, да роди пет деца – на тази картина е нарисувано това, което е необходиво за доказателство за същия този, най-първия програмист. Човекът слага невидими щори и тича, държейки пред очите си своята картина, без да забелязва нищо наоколо. Постепенно в тази картина се появяват все нови и нови детайли: трябва да докажеш на учителката, че си способен да се учиш само за „шестици“, нужно е да докажеш на началника, че ти си способен да работиш по 20 часа в денонощие, трябва да докажеш на мъжа си, че ти си най-добрата в кухнята и в леглото и т.н. по нарастваща крива.

В това състезание няма финал. Приличаме на магаре, пред което са сложили морков и то тича към него без да забелязва нищо наоколо. Човекът е толкова фокусиран на своята картина, че взаимодействието с всички окръжаващи го хора и ситуации се извършват на пълен автопилот – той практически губи връзка със своите чувства, с настоящия момент. Тази картинка е недостижима, защото е невъзможно нещо да докажеш на целия свят и даже на един човек от миналото.

Това е най-разрушителният навик. Каквото и човекът, благодарение на своята способност да вижда целта и да върви към нея да постигне, всичко ще бъде разрушено. Затова да върнат такъв човек към реалността могат само силни, болезнени събития – както на нивото на тялото, така и на нивото на обществото.

Това са счупвания и други травми, нещастни случаи, аварии, огромни дългове и банкрутиране, от болестите – това на първо място са онкологията, заболяванията на сърдечно-съдовата система. В някои езотерични източници съм срещал информацията, че получаваме 26 предупреждения под различна форма, преди да се случи нещо сериозно. Но да се стигне до такъв упорит човек е практически невъзможно.

Случвало ли ви се е да се събудите от някакво преживяване на сън? Какво обикновено е то? Нещо негативно – кошмар. За да се „събудиш“, да се върнеш от своя илюзорен свят в реалността, също е нужно такова сериозно сътресение.

За съжаление, на 999 хора от 1000 е нужна някаква катастрофа, за да се осъзнаят, да преместят фокуса си на внимание от някаква непонятна псевдоцел, от желанието някому нещо да докажат на това, което става точно сега. И често даже не една катактрофа, а цяла поредица.

 На тренингите понякога идват участници, които разказват, че помнят себе си само от този момент, когато някой от родителите им е започнал да ги бие!

От преди това нямат никакви спомени, те са били напълно в себе си, изключени от външните събития.  

Още една отличителна черта имат такива хора: те винаги знаят как е правилно, как трябва да бъде. „Моят прадядо е копал, баща ми е копал, и аз ще копая“ – „Ама вече има съвременни екскаватори за тази цел“ – „Моят прадядо е копал, баща ми е копал, и аз ще копая“. Те са уверени, че тяхната гледна точка е най-вярната. Такива хора е лесно да разпознаеш в диалог, защото на всяко съобщение те отговарят: „Всичко това е разбираемо, но …“, „Аз с вас, разбира се, съм съгласен, но …“ и излагат собствената си гледна точка, която е непоклатима и не се подлага на съмнения.

Когато общувах с пациенти от онкоцентровете ме порази това, че даже когато са с единия крак в гроба, те не бяха готови да признаят своята неправота пред някого. Даже на тренингите понякога чувам“ „Абе по-добре да умра, вместо да му поискам прошка!“.

В хармонично състояние тази способност – да си поставяш цели и да вървиш към нея без да обръщаш внимание на препятствията, трябва да се включва на работа, в делата и да се изключва в общуването с роднините, приятелите. Как да се постигне това? Как да се направи тази черта на характера свой съюзник, а не враг?

Вземаме вече познатите ви лист хартия и химикалка и си спомняме ситуации, в които са ни казвали подобни фрази, задействащи бягството и желанието нещо да докажете и след това в една или друга форма общуваме с хората, които са казали това. Отначало молим за прошка за обидата и страха, които тогава са ни се появили и които не сте изразили, а след това благодарим. За какво благодарим? Ами за това, че благодарение на тези хора вие сте получили такова качество като целеустременост.

Често нашите близки неволно играят незавидна роля – налага им се да конфликтуват с нас, за да ни накарат да действаме. Мнозина „отлитат“ от родителското гнездо, учат се самостоятелно да заработват пари, придобиват социален статут само благодарение на тези хора, които са ни казвали обидни неща или обратно, хвалили са ни и даже са ни сравнявали с някого, в нас се е формирал гръбнак и те са ни изстреляли в космоса. А ние не сме им благодарили. При нас на лекциите идва Екатерина – тя се е преместила в Москва от Челябинск. Нейните родители – достатъчно състоятелни хора, са ѝ обезпечавали достойно ниво на живот, но при това не забравяли да ѝ повтарят, че тя е лентяй и безделник. Всъщност, тя такава и била – от нищо особено не се интересувала, безцелно се мотаела по града, губила си времето да се размотава.

Но от желание да докаже, че не е безделница, Катя отишла да учи в Москва, завършила журналистика, започнала да работи като кореспондент, паралелно написала и издала своята първа (за момента) книга, успешно се омъжила, станала организатор на тематични литературни вечери и не планира да спира до там. И едва съвсем неотдавна Катя могла да признае пред себе си, че ако родителите ѝ не са я наричали с аобидни думи, тя никога наямало да си мръдне задника от дивана в Челябинск и да започне да се движи. След това Катя позвънила на майка си и баща си, изразила им благодарност и ѝ хрумнали нови идеи как да развива своите проекти.

Когато ни говорят обидни неща, в отговор се изработват много силни чувства – обида, раздразнение, гняв. И те действително стават горивото, което ни дава сила за постигане на целта.

 Но за да не се превърнем в  брониран влак, който се носи към нищото, помитайки всичко по пътя си, за да премахнем псевдоцелите (да докажем нещо на някого) и да намерим своята истинска цел, трябва да изразим благодарност.

И обърнете внимание, че практически при всеки мегауспешен и известен човек животът е започвал далеч не сладко. Но именно неблагоприятните обстоятелства, от които той е могъл да се оттласне, са го извели до върха.

 

Навикът да бъдеш искрен, или „Благословение/проклятие на рода“

 

Има два Вселенски закона. Първият говори за включване към женските енергии на рода:

„Моето искрено изразяване на чувства (преживяване на чувства) към мама, тъщата, свекървата, мащехата, дъщерята, съпругата и бившата съпруга, бабата, лелята, сестрата, племенницата (към всички жени-роднини), както и към приятелката и бившата приятелка отговаря за моя личен живот и здраве, както и за личния живот и здравето на моите деца“.

Второ - за включването към мъжките енергии: „Моето уважително отношение към баща, пастрок, брат, син, чичо, съпруг, бивш съпруг и гадже, зет (към всички роднини от мъжки пол), както и към началника, колегите и подчинените (дори и да са жени), към приятел, учител, бизнес партньора и към президента на моята страна отговарят за моето материално благополучие, кариерния растеж, социалния статут, способността за поставяне и постигане на цели, всички сделки с недвижими имоти и ценни книжа, за отношенията с документи, за всички видове пътешествия и премествания, за липсата на страхове, за духовното израстване, интуиция, за творчеството и разбирането на своето предназначение."

Опитайте се да си представите своя род. За да се появите на света, са се съединили два човека, зад всеки от тях – още по два. За няколко десетки поколения назад това са били милиони хора, вие можете да бъдете включени към невероятната мощ, към огромната сила на своя род.

Родът, близките хора – това е физическият носител на Твореца. Мобилните телефони, чрез които ние от деца се учим да комуникираме – чрез понятни и привични образи. Мама, татко, а след това се появяват приятели, колеги, съпрузи и вече нашите собствени деца. Колкото по-искрено и уважително се отнасяме към тях, толкова повече ни начисляват по сметката – под формата на здраве, щастие в личния живот, успех в кариерата, разбиране на своето място в живота и т.н. И обратно, навикът да бъдеш неискрен и да изразяваш неуважение към тези хора води до появата на проблеми във всички сфери на живота.

Искам да ви обърна внимание на това, че ако сте жена, на вас също така ви е необходимо да бъдете искрена и със самата себе си, да не предавате своите чувства.

Как можеш да предадеш себе си? Ето, аз ви казвам: „Ела ми на гости да пием чай“. И вие, основавайки се своите симпатии и доверие, се съгласявате. Но след това аз добавям:

„Само че жена ми утре ще се върне към 10.00 от нощна смяна, затова трябва да си тръгнеш преди това, става ли?“. Какво ще почувствате? Неприязън, унижение. Ако след това въпреки всичко дойдете с мен – вие сте предали себе си.

Често се случва още в самото начало на отношенията си с мъжа жената да чувства, че трябва да бяга, че това съвсем не е нейния човек, но тя заглушава своите собствени чувства, убеждава себе си, че трябва да продължава отношенията си – поради страх от самота, защото много иска да се омъжи, защото обществото я притиска, че е време.

Или жената е прочела много книги и е изслушала много лекции за това как правилно да се държи с мъжа си – че трябва да го хвали и да му благодари, да разговаря с него със спокоен глас. И тя така и прави, макар че вътрешно може да се пораждат и раздразнение, и гняв, и обида. Кого предава тя? С кого е неискрена? Преди всичко със самата себе си като с жена.

Какво да правим в такива случаи? Можем да пишем писма и да молим за прошка от себе си. От себе си като тяло – за това, че не съм се грижила за себе си, че не съм си давала почивка, че съм спала с нелюбими хора. От себе си като жена – за това, че съм предавала собствените си чувства. Когато има проблеми в такива сфери като здраве, личен живот или благополучие на децата, жените на първо място гледат към себе си, след това към останалите близки жени, а мъжете – към жената, която е най-близо – съпругата или майката.

Също така ако ти, читателю, си мъж, то във втория закон се отчита уважителното отношение към себе си. Всеки път, когато мъжът си обещае нещо, но не го направи – той предава себе си. 

Съставил си за деня обширен списък с неща, вместо това си го прекарал на дивана пред телевизора – предал си себе си. Установил си за себе си режим на деня и хранене, сринал си се – проявил си към себе си неуважително отношение. Обещал си някому нещо да направиш и не си го направил – на първо място си предал себе си, на второ – този, на когото си обещал.

Съответно, ако са ви се появили проблеми с парите или не можете да се придвижите по кариерната стълба, ако изобщо изпитвате трудности с разбирането с какво да се занимавате, значи – трябва да търсите с кого от мъжете не сте се договорили. И след вече известната ви практика на покаянието, да отдавате старите си дългове и да не трупате нови.

Отделно ви обръщам вниманието на това, че жените, които изпълняват мъжки функции, в тази система условно се смятат за мъже, доколкото работят с мъжки енергии.

На тренинга звучат толкова възмущения по повод уважителното отношение към президента, че ще поясня – това не означава, че вие трябва да се изказвате в негова поддръжка или да оказвате някакви почести към неговия портрет и т.н. Това означава само, че не си струва да го осъждате или да изказвате нелицеприятни неща по негов повод. Най-добре да се придържате към позицията, че има недостъпни за нашето разбиране причини защо този човек се е оказал на толкова висок пост – а това е такава отговорност и такива енергии, че човекът, който не им съответства, просто ще умре в много кратки срокове.

Но за президента в моята практика има интересен пример. С един мой приятел-бизнесмен се уговорихме, че за половин година той ще постави на скрийнсейвъра на своя смартфон портрета на президента на своята страна (той не е от Русия). В течение на тази половин година неговият доход нарасна 10 пъти! Има наo какво да се помисли.

По принцип, навикът да бъдеш неискрен с окръжаващите хора нарушава главния закон на нашия свят – да бъдеш искрен и да живееш с открито сърце. Изпълнението на този закон гарантира, че вие ще преживеете своя живот с минимално количество препятствия и негатив. Безусловно, има неизбежност, с която ще се сблъска всеки от нас: например, собственото си остаряване и смърт, грижата за близките. Но като цяло жизненият ти път ще бъде хармоничен и радостен.

Откритото сърце е постоянно състояние, при което чувстваш съпричастност към всички процеси във вселената, към всички хора, при което ти се държиш с другите хора така, както искаш те да постъпват с теб.

Такова състояние е достъпно само на тези хора, при които няма разлика между това, което чувстват и говорят, между това, което мислят и правят. Те са способни да различават своите чувства и преживявания във всеки момент от времето, да постъпват в съответствие с това и да споделят своите състояния.

Това състояние може още да се нарече абсолютна искреност или с популярния сега израз „тук и сега“.

Няма нищо лошо в това да се обидиш на някого или да изпиташ раздразнение.

„Лошо“ става тогава, когато ние не асоциираме себе си с раздразнението, обидата, злобата или даже с благодарността и уважението към някого. И започваме да играем на играта „това не съм аз“. Вместо да изразим това, което чувстваме още сега, ние започваме да „предъвкваме“ – именно това е началото на повечето проблеми.

Така че да живееш по сърце – това е да бъдеш в момента в своите състояния, в своите чувства. В детството са ни учили да бъдем някакви непонятно добри, а за кого и как – никой не знае. Ние сме свикнали пред някого непрекъснато да играем, да не изразяваме това, което вътре в себе си действително чувстваме. Първата стъпка – наистина трябва да започнете да изразявате всичко, което чувствате, да го изговаряте. След това такъв човек започва не просто да говори думи, а действително да разбира тези състояния, да ги преживява, да ги „предъвква“ всеки момент от своя живот, всяка секунда. Веднъж той се хваща да мисли, че постоянно от сутрин до вече преживява, например, само обида – и тогава в него се задейства естествен механизъм да се избави от тази обида. Човекът по своята същност е божествена структура и той осъзнава, че не е работа да преживява непрекъснато злоба или обида, осъзнава, че той нещо прави не така. От този момент започва неговата еволюция.

Когато предлагам да започнете във всеки момент да изразявате това, което чувствате точно сега, често чувам например такова възражение: Ако аз започна да изразявам обидата, гнева, раздразнението, което е в мен, от мен всички ще се отвърнат!“ Да, това е наистина така на първия етап, когато човек започва да изразява всичко, което чувства, а това е например – обида, обида-обида, то от него ще се отвърнат много хора. Само че това ще бъдат не хората, които са му били нужни. На втория етап човека ще осъзнае, че обидата е инструмент, който също е бил нужен за нещо.

Обидата може да стане добър ритник за постигането на някаква цел. Ако човекът казва, че не се обижда, то той сам себе си не стимулира към развитие и, съответно, нищо не постига. Аз съм преглеждал дланите и съм общувал с няколко хиляди здрави успешни хора и съм установил интересна закономерност – те живеят по сърцето си. Ако се обиждат – те правят това много искрено, даже могат да те ударят. И именно при такива хора е много кратък промеждутъкът между желанието и неговото изпълнение. Именно това е да живееш в момента „тук и сега“, за който толкова много пишат и говорят.

Ние просто сме свикнали да делим всички чувства на позитивни и негативни. И смятаме, че да се изразяват позитивни чувства е добре, а негативни – зле. И смятаме, че да се изразяват позитивни чувства е добре, а негативни – лошо. Но в действителност, позитивни ние наричаме тези чувства, които ни теглят към целта, те са като магнит – скъсяват промеждутъка между теб и желаното. А негативните чувства – при условие, че ние ги преживяваме и изразяваме – това е ритник, който ни подтиква към целта. Така че искрения човек през цялото време го теглят и подтикват.

Но когато спираме да изразяваме негативни чувства, ние също толкова губим способността истински да изразяваме и позитивни чувства. И тогава пътят между мен и желаното силно се удължава. Така че, ако вашите желания не се изпълняват, трябва да се запитате: какво чувствам, къде лъжа сам себе си, пред кого се правя на приличен и добър?

Като общо, главното, което се опитвам да кажа в тази книга е това, че можем да не боледуваме, можем да живеем не в бедност, да сме в хармонични отношения, ако преживяваме всичко, което става с нас, на 100%.Така че ако сте запомнили главната дума – искреност, то моята цел може да се смята за достигната.  

                                                                                                                                                    www.iskri.net/zefira


Създадено: 17/02/2020 : 02:11
Обновено : 10/06/2020 : 02:17
Категория : Дмитрий Троцкий
Страницата е посетена 124 пъти


Версия за печат Версия за печат

Проекти
 

Здравейте приятели, 

От 19 години чета и превеждам предимно безплатно изключително ценна информация от езотерични и окултни източници от английски и руски език. Част от тези преводи са достъпни на www.iskri.net/zefira. Липсата на средства ми пречи да ги издам и разпространя сред повече хора. По-долу е проекта, който би донесъл огромна полза на всеки. Ако резонирате с него и имате материални възможности и желание да ми съдействате, свържете се с мен за повече подробности: 

1. ИИССИДИОЛОГИЯ - поредица от 12 тома с изтеглена от будхичния план подробна информация за паралелните реалности (с космическите звукови кодове за достъп до тях, които осигуряват личен достъп до Вселенските бази-данни). Дадена е от Плеядите на човечеството като тест за вибрационната готовност на хората за инверсионно-лъчевите префокусировки (Квантовия преход). Уникални знания за учените и за всеки, който желае да се префокусира съзнателно в някой от по-високочестотните сценарии, където понятия като „смърт“, „болести“ или „стареене“ не съществуват. Дори прочитането на само няколко страници променя цвета на аурата на четящия, а при изучаване се активират нови участъци от мозъка. Том 1 (700 стр.) от "Основи на Ииссиидиологията", както и  томове 10 (500 стр.) и 11 (700 стр.) от "Ииссиидиология - Безсмъртието е достъпно всекиму", са вече преведени, но поради липса на средства все още не са издадени.   

 

За да помогнете със средства дейността ми, можете да използвате следните банкови сметки:

 
Първа Инвестиционна Банка АД (в BGN)
IBAN: BG48FINV915010BGN08NMB
BIC/SWIFT/:FINVBGSF
Емилия Луканова Манолова
[Emiliya Lukanova Manolova]
В IBAN номерата на банката не фигурира латинската буква О, а цифрата нула.
 
Първа Инвестиционна Банка АД (в USD)
IBAN: BG37FINV91501003834709
BIC/SWIFT/:FINVBGSF
Емилия Луканова Манолова
[Emiliya Lukanova Manolova]
В IBAN номерата на банката не фигурира латинската буква О, а цифрата нула.
 
За подробности и контакти:
e-mail: emi_manolova@abv.bg
phone: 02 855 27 85 Vivacom
            0899 812 318 Globul
           
 

* Този сайт продължава да съществува не благодарение на нечия помощ, а въпреки нейната липса.
^ Нагоре ^