Преводи

Затвори Астралния свят

Затвори Чакрамните личности

Затвори Ииссиидиология

Затвори Ведически лекции

Затвори Кираел

Затвори Оаспи

Затвори Урантия

Затвори Нибиру

Затвори Матрицата V

Затвори Операция Тера

Затвори ГМО

Затвори Сириус - въпроси и отговори

Затвори Къщи от сламени бали

Затвори От тук от там

Затвори Избрани цитати

Затвори Полезни съвети

Затвори Орис

Затвори В името на Иисус Христос

Затвори Лечение на рака със сода бикарбонат

Затвори Лечение на диабет без лекарства

Затвори Кредо Мутва

Затвори Рецепта за отказване на алкохола

Затвори Здраве без лекарства

Затвори Адът съществува

Затвори В защита на потребителите

Затвори Академия „Эндорфин”

Затвори Доктор Уолък

Затвори Олга Бутакова - лекции за лекари

Затвори А.Т. Огулов - лекции за лекари

Затвори Д-р Питър Глидън - лекции за лекари

Затвори Вълнова генетика (П. Гаряев)

Затвори Тайните на изцелението

Затвори 100% Божествено изцеление

Затвори История и метаистория

Затвори Съвременна метаистория

Затвори Калагия

Затвори Приложна кинезиология

Затвори Борис Увайдов – лекции за лекари

Затвори Евгений Божьев – лекции за лекари

Затвори Д-р Сейби - лекции за лекари

Затвори Дмитрий Троцкий

Контакти
Брояч

 2 153 887 всичко

 8 посетители онлайн

Дмитрий Троцкий - Книга 009 част
 

                                                             Книга 009 част

Дмитрий Троцкий 

 

Как да работим с «Матрьошката»?

Системата на матрьошките е нагледно изображение на принципите, по които работи матрицата на нашата материална Вселена. Реалността е като компютърна игра, но тук можем да преминаваме от ниво на ниво без да сме преминали пълноценно предишното, с дълговете. Но тези дългове ни създават проблеми в настоящето.

Често се задава въпроса: необходимо ли е да се преминат всички нива, за да се постигне окончателно, освобождение? Отговор: не, не е задължително. Само първите три са задължителни: дългът към тялото, родителите и обществото. След това човек може да избере дали да следва пътя на семейството или пътя на самотника.

Ако желанията не се изпълняват, ако в настоящето има някакви проблеми (със здравето, с парите, с разбирането на своето предназначение, с децата, с личния живот и т.н.), значи някъде са останали неприключени дългове.

Честно казано, терминът „отдаване на дълга“ не е напълно правилен и се прилага само към отношенията с тези хора, които присъстват в живота ви за ограничен период от време. Дългът, свързан с чувствата, трябва да се отдава през цялото време – докато имате взаимоотношения, трябва да отдавате своята искреност. Не се страхувайте да говорите за своите негативни състояния, дайте на другия човек правото сам да избира дали да ви се обижда или не, дали да се дразни или не.

Всеки CAM избира как да реагира на определено събитие, на определени думи.

Ние, в своя стремеж да изглеждаме добре, преглъщаме своите чувства.

Практиката на покаянието ни помага да се освободим от това, което носим в себе си от дълго време. А искреността е нещо, което трябва да се практикува всяка секунда.

Прошка трябва да се иска на всички нива, дори от тялото ви. Мнозина ще попитат: защо да искаме прошка от тялото? Ако не си доспивате, пиете алкохол, спите с който ви падне, тялото се износва, превръща се в парцал и в един момент се разболява – тогава ще можете да мислите само за него. Как работи техниката на покаянието пред своето тяло? Западните специалисти предлагат да се работи с афирмации: „Аз съм красива, аз съм силна“, но това ще бъде като в анекдота:

Таралеж седи на пън и си повтаря:

- Няма да пръдна, няма да пръдна, няма да пръдна! Пръдва.

- Това не съм аз, не съм аз ...

Вземете лист хартия, химикалка и напишете: „Мило мое тяло! Моля те, прости ми, че те използвам не по предназначение. Този уикенд трябваше да почиваш, а аз те накарах да работиш. Танцуваше през нощта в дискотеката, а сутринта тичаше по бизнес. Моля те, прости ми, че се отнасям с неуважение към теб. За това, че те износвам: ям каквото ми падне, спя с когото ми падне. “ Щом започнете да чувствате, че ви е станало по-леко – значи е достатъчно. Не чувствате да ви става по-леко? Продължете да опитвате. Това трябва да идва отвътре, чувство на благодарност, лекота.

Може да е трудно да се повярва, че нашето искрено или неискрено отношение към някой от близките ни може да окаже толкова силно влияние върху всички области на живота. На слушателите на моите лекции предлагам направо да вземат и да изготвят график на своя живот: да отбележат там всички възходи и падения, някои значими събития и какво се е случвало по това време във взаимоотношенията им. И ще видите, че на всяко радостно събитие съответства момент, в който сте били искрени или където сте получили заряд от чувства от значим човек, а на всяко негативно – конфликт, премълчаване, неискреност.

Ако искате да започнете трансформацията на съдбата си веднага, вземете хартия и химикалка, спомнете си и запишете имената на всички хора – роднини, приятели, бивши и истински близки, колеги и шефове, с които са ви останали неуредени разногласия, на които не сте си доизказали нещо. Припомняйте си както отрицателни, така и позитивни чувства. След това трябва да изразите тези чувства – с когото можете да се срещнете лично – срещнете се лично, с когото не можете – позвънете му, намерете го в социалните мрежи. Ако няма начин да се свържете или човекът вече е починал – пишете писма. Индикатор, че сте погасили дълга си, ще бъде светло чувство на благодарност, както и едно особено състояние, което не можете да сбъркате с нищо.

Абсолютно всяко наше желание може да бъде изпълнено. Но със самото си раждане вземаме огромен заем в банката, наречена „Живот“ и не плащаме лихва, не го връщаме – вземаме грижи и внимание от родителите си, от роднини, приятели, колеги. Нима на длъжника още нещо някой ще даде? Но щом започнем да връщаме дълговете си, животът започва да ни начислява бонуси – пари, кариера, любими, деца, пътешествия, дом.

Моля ви – не вярвайте на това, което казвам, проверявайте всяка буква! И за вдъхновение, ще споделя истории от практиката.

Понякога има истории, които аз наричам фантастични. Ето една от тях. Жена била омъжена за „велик комбинатор“. Съпругът я направил свой финансов директор, той самият никъде, на нито един документ не фигурирал, всички документи и дори всички заеми били оформени на жена му. Съпругата се доверявала на съпруга си, не се замисляла особено над това, което той ѝ предлагал да подпише – подписвала.

След известно време съпругът намерил друга жена и отишъл при нея. А за първата съпруга останал неизплатения заем в банката оформен на нейно име – малко повече от милион евро. Тя никога никъде не била работила, само подписвала документите. Всеки ден от банката се обаждали, колекционерите вече започнали да я заплашват. Тя дойде на обучението с въпроса: „какво да правя?“

С нея прегледахме напълно всички нейни взаимоотношения, открихме цялата нейна неискреност – с бившия ѝ съпруг, с неговите родители, с  приятели и познати. Тя престана да се страхува, че ще й вземат и това, което е останало от съпруга й – къщата, колата и започна да изразява веднага това, което чувства. Ако беше нещо отрицателно, то това беше искрено покаяние от дън душа чрез „прости“, ако беше истинска благодарност, например към бившия ѝ съпруг за децата и за златните финансови години, тогава тя изразяваше благодарност направо на колене.

Веднъж тя ми писа:“ от банката пристигна уведомление за анулиране на целия дълг. Как е станало това – те самите не можаха да обяснят, защото никой не е погасявал този дълг. Просто изчезна в историята всичко, свързано с този заем на стойност милион и нещо евро“.

Успоредно с това стала и друга история. Преди да започнат финансовите проблеми, тя заела много пари на своя позната срещу апартамента им. Идеята била нейната позната да върне парите точно за една година, в противен случай  апартамента става нейна собственост. Минава една година, тези хора казват: „Какви пари? Ние не знаем нищо. Трябва да ни върнеш документите за нашия апартамент." След това те три пъти се съдят, след третия процес, апартаментът преминава в нейна собственост с коментара, че това решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Звучи като научна фантастика, но тази история има много свидетели.

Защо тази жена имаше проблеми с парите, защо имаше дългове? Защото тя буквално беше задлъжняла със своята искреност на всички окръжаващи я хора. Тя не искаше да бъде по-искрена, да дарява своите чувства, внимание, затова от нея бяха решили да вземат всичко това под формата на пари. Но щом тя променила своя модел на поведение, необходимостта да я „наказват“ веднага изчезнала.

Имаме сред нашите абонати мъж, който успя да свали 55 килограма без диети и каквито и да било други специални средства. Алексей беше зъболекар и преди време се преместил в нова клиника, където негов началник станал човек, когото той смятал за свой учител в професията. Но началникът му започнал открито да го унижава, направо да го мачка – не само като подчинен, но и като личност, като мъж.

В Алексей се бореха две чувства: абсолютно уважение към този човек и в същото време – обида, раздразнение, омраза. Той казваше, че понякога просто бил готов да го убие. Но желанието да остава прав и приличен не му позволявало да изказва всичко това. Приблизително в същия период нашият герой се оженил. И за кратко качил 55 кг – изпрати снимки, на които изглеждаше като хипопотам.

Тогава обаче Алексей разбрал, че лъже сам себе си както и началника си, така и жена си, осъзнал, че непрекъснато търпи всичко и всички. Тогава изразил негативните си чувства към онези хора, към които ги изпитвал, поискал прошка за глупостта и неискреността си пред тях. И след това се натъкнах на много интересен ефект: въпреки че не спазваше никаква диета (казва, че понякога дори ядял повече от преди) и не правеше нищо специално, тялото му започна да слабее. Алексей казва, че имало само един страничен ефект – на всеки 15 минути тичал до тоалетната по малка нужда. И за година отслабна с 55 кг, който така и не се върнаха вече при него.

Помните ли, казвах ви, че тялото винаги първо започва да сигнализира, че някъде лъжем себе си и другите? Тялото на Алексей беше показало, че той натрупва в себе си негативни чувства, той обърнал внимание на този сигнал и изразил своите чувства.

Законите на Вселената 

Основните принципи на работа на нашата вселена са описани във всички световни религии. Следването на тези принципи гарантира, че вашата съдба ще се развива в най-благоприятния и щастлив от всички възможни варианти. Но в нас се създава навик да нарушаваме тези закони и принципи. Подчертавам, че правим това не преднамерено, не защото искаме да живеем противно на правилата на Вселената – просто не знаем как да прилагаме знанията на практика, в ежедневието.

По своя жизнен път ние постоянно се оказваме в различни ситуации и взаимодействаме с хората. В процеса на взаимодействие в нас се появяват чувства, въз основа на които реагираме по един или друг начин, извършваме някакво действие. При избора на реакция, ние обикновено се опираме на вече съществуващ опит: собствен или заимстван от любими хора, от книги, от интернет и т.н.

Като реагираме няколко пъти по определен начин – затвърдяваме навика за това поведение в подобни ситуации.

Ще говорим за глобални навици, които с течение на времето се разпространяват във всички сфери на живота и оказват фатално влияние върху съдбата на човека.

Но аз искам още веднъж да подчертая, че не сме виновни, че сме си създали такъв навик – така се е случило. До определено време просто не сме имали знания как да действаме по различен начин. Ще ви разкажа как са се формирали тези навици, как те влияят на съдбата и какво да правим с тях сега.

Навикът да умничиш: „Аз съм най-умният или Аз знам как трябва да живеете“.

Като хиромант-хиролог мога с увереност да твърдя, че в рускоезичните страни има около 90% такива „умници“. Умничене не означава, че човека има много високо ниво на интелект или широк кръгозор, умникът е човек, който е сигурен, че знае как е правилно, кой какво трябва да прави и кой как трябва да живее. Умникът постоянно изказва своето мнение (дори и да не е на глас, води вътрешен монолог): как съседката правилно да говори със съпруга си и да възпитава децата си, как учителят трябва да преподава и как лекарят – да лекува, как продавачът трябва да се държи с купувачите, как трябва да играят футболистите, а президента – как трябва да управлява страната. Създава се впечатлението, че този човек стои постоянно с вдигнат нагоре показалец: „Ще ви науча как правилно да живеете!“

Този навик има аналог във всички световни религии – гордост. Даже убийството е производно на гордостта. Причината винаги ще бъде една: „Знам как ти е нужно (или трябва) да живееш“.

Умникът никога не играе ролята, която му е възложена в дадена конкретна ситуация – на сина или дъщерята, на съпруга или съпругата, на приятеля или приятелката и т.н. Той винаги е съдия, критик, психолог, учител, гуру.

Логичният въпрос е: нима ако видиш, че човекът греши, не трябва да му го кажеш? Защо да не можеш да искажеш своето мнение?

Първо, трябва да казваш мнението си само, когато те попитат. И даже да те попитат ... Рядко се случва някой от нас да има опит и диплома на лекар, психолог или някакви духовни знания преживени на собствен гръб, за да може да даде компетентен съвет. В повечето случаи трябва честно да кажете: „Не знам“. Но рядко някой умее да направи това, затова започваме да измисляме отговор въз основа на тези данни, които имаме в главата си: от книги, от псевдоучители, от видяното и чутото. Но това, което не е преживяно лично, което не е издълбано върху собствената ни кожа – всичко това е книжно знание и пет пари не струва.

Шекспир пише: „Кънти само това, което е празно отвътре ...“ В нашето село имаше газови бутилки. Пълната газова бутилка звучи много глухо и веднага се вижда, че е пълна. А празната звучи много силно и продължително. Така и човека, изпълнен с реален опит, знания и мъдрост, мълчи. В главата ти е тихо и от тази тишина не ти се иска да споделяш нищо друго, освен тишина. Само когато те питат, от тази тишина в главата ти се ражда някакъв отговор. Дори виждайки някаква привидна несправедливост или неправилност, такъв човек разпознава в нея божествения план, божествената ръка, която сега пише някакъв свой сценарий. Ето, даже когато е простинал е някой от близките ни. Какво започваме да правим? Съветват ни: имаш нужда от такива хапчета, пий джинджифилов чай ​​с лимон, пий много топли напитки, остани в леглото. Слушателите на нашите лекции могат още да кажат: „Всичко това е, защото не си доизказал нещо на някого, премълчал си нещо!“ А човекът се е простудил може би само заради едно нещо: за да го прегърнеш, да му направиш този чай и нещо да се случи чрез теб. А не, за да му даваш съвети.

Защо умниците умничат? За да привлекат внимание и да се възвисят за сметка на друг човек, за да почувстват своята значимост. Та нали, ако съм умен и те уча – значи ти си глупак.

Този навик възниква в детството като реакция на недостига на майчино внимание. През всичките години, които практикувах като хиромант забелязвах, че в жителите на Русия и постсъветското пространство има ярко изразена особеност – много ранно порастване, не преживяно докрай детство. Но порастването, подчертавам, още не означава – зрялост.

Най-често всичко това се случва в следните ситуации:

– майката е работела много, не е можела да отделя на детето си достатъчно време;

– майката е възпитавала детето сама, бащата или е умрял, или е напуснал семейството;

– в семейството се е появило второ дете, майката започнала да отделя внимание предимно на него;

– детето било дадено за възпитание на баби-дядовци, бавачка, гувернантка, братя-сестри

– бащата е бил тиранин по отношение на майката;

– родителите са пиели, физически са присъствали, а ментално и емоционално са отсъствали;

– детето е било дадено в група с удължен ден, в интернат, в сиропиталище;

– майката е била много болна;

– майката е починала рано.

По принцип, по един или друг начин, детето не е получавало достатъчно внимание от майката. Веднага ще уточня – достатъчно внимание от гледна точка на детето, защото не съществуват обективни критерии, по които да могат да се оценят обемите внимание и любов.

Какво чувства детето, на което не му достига вниманието на мама? Разбира се – обида. Но как я изразява то? Никак. Защото не ни учат да изразяваме своите чувства. Това не е по вина на нашите родители – тях също никой не ги е учил. Много от тях са родени и израснали в следвоенния период, когато условията на живот са били много по-сурови и аскетични от нашите. Те просто не умеят да постъпват по друг начин. Вероятно мнозина са забелязвали, че за техните родители основното е да сме сити, облечени, здрави – защото, когато са ни отглеждали, е било наистина трудно.

Как детето, на което не му достига вниманието на майката, може да го привлича? Разбира се, започва да боледува. На първо място, това са различни респираторни заболявания, остри респираторни вирусни инфекции, грип, тонзилит, синузит. На някакъв етап това наистина помага. Тогава детето разбира, че е неизгодно да се разболява – отнема твърде много ресурси и е неприятно, освен това, вниманието на майката с всеки път намалява.

Много рядко, когато детето започне да привлича вниманието с лошо поведение, най-често логиката казва: „На кого не обръщат внимание? На лошите. Значи трябва да станеш добър." И тогава детето се старае да порасне, да стане самостоятелно, да се учи добре, да помага на мама у дома, да постига високи резултати в спорта или в някакъв вид творческа дейност.

С течение на времето се развива навик – първо в детето, а след това се запазва и при възрастния – постоянно да се намира в образа на „Аз добрият/добрата, имам нужда да бъда обичан и хвален, да ми се дарява внимание“. Това е някакъв идеализиран образ, който, по субективното мнение на този човек, би одобрила майката. Веднага ще направея уговорката, че реалната майка няма никакво отношение към този образ. Просто то развива навика да формира в главата си някакъв образ на „идеалния аз“ и да се стреми да му съответства. Ако в началото такъв човек се е стараел да бъде добър, за да привлече вниманието и да получи одобрението на майка си, то с течение на времето той просто свиква да привлича вниманието във всяка ситуация.

По време на обучението, когато говоря за тази черта на характера, избирам от публиката едно момиче, в което тя е силно проявена и я помолвам да се качи на стол. Дори и преди това да е била тиха и незабележима, на стола момичето просто разцъфтява, защото получава това, което на такива хора е необходимо като въздуха – внимание. Навикът по всякакъв повод да изказваш своето мнение, да посъветваш, просто да казваш нещо умно, също е само начин да привлечеш вниманието към своето „аз“.

Необходимостта да съответстваш на идеализирания в главата ти образ по 24 часа на ден, 7 дни в седмицата води до това, че човекът постоянно се намира в напрежение и страх:

– ами ако изведнъж изпадна от образа, ако изведнъж ме разобличат, ако внезапно изгубя контрол над ситуацията.

Затова за притежателите на този навик са характерни проблеми със здравето, свързани преди всичко с нарушения на кръвообращението и спазмиране на кръвоносните съдове и вътрешните органи (мигрена, вегетативна дисфункция, гастрит и стомашна язва, запек), както и всички заболявания на опорно-двигателния апарат.

Поради ранното порастване на такъв човек, лявото полукълбо винаги е преразвито, а дясното е недоразвито. Между другото, такива хора често не харесват начина, по който изглеждат на снимки – поради несъответствието. Лявото полукълбо се чувства на 40 години, дясното – на 6, а от снимките гледа 20-годишно момиче. Кой е това?

Позицията на умника – това винаги е позицията на самотата. Човекът, който сочи с пръст другите, неизменно остава сам.

За да ви е по-лесно да разпознаете в себе си умника, ще ви разкажа за стандартни сценарии, по които се развива личният живот – първо при жените.

Сценарий първи. Тя среща мъж, встъпва в отношения с него или дори се омъжва. За известно време всичко е наред, но в главата ѝ продължава интензивен мисловен процес: „какво още мога да направя, за да ме обича майка ми?“ Какво мисли майката за това или онова? Да, такава жена през цялото време се намира във вътрешен диалог с въображаемата си майка (подчертавам – с въображаемата майка, тоест с образа на майка си от собствената си глава; какво би казала реалната майка, е неизвестно – този диалог се провежда несъзнателно, във фонов режим). Редом с такава жена през цялото време го има усещането, че тя бръмчи от напрежение като трансформаторна подстанция. Тя не може да се отпусне дори по време на секс: мисли за нещо друго.

Реална история от консултацията. Съпругът и съпругата правели секс. Същата вечер неочаквано ударили силни студове. И тогава съпругата изведнъж си спомня, че прясно осолените краставици са на балкона  и от такъв рязък спад на температурата бурканите могат да се спукат. И тя с вик: „Краставиците!“ скача от съпружеското легло и хуква към балкона. След това съпругът дълго възстановявал своето либидо. А съпругата, оказва се, дори по време на секса със съпруга си се опитвала да остане добра домакиня, не можела напълно да премине към това, което се случва с нея в момента.

Забавна и в същото време много тъжна история, която казва, че такава жена наистина през цялото време е много напрегната и винаги сякаш не е тук. Редом с нея мъжът изпитва непреодолимо желание да се отпусне. И се отпуска – започва да пие; прекарва цялото си свободно време в гаража – с приятели, още някъде; потопява се в работа или в компютърни игри, а понякога – и в хазартни; насочва се през глава към спорта. Така или иначе идва момент, в който или самият мъж напуска, или жената го праща по дяволите.

Във втория сценарий мъжът също изпитва напрежение и недостиг от изразяване на чувства от страна на жена си (тя през цялото време е заета с мислене, с правене, с доказване на нещо) и той си намира друга (или дори повече от една) жена, от която дополучава чувства, която го хвали, превъзнася, редом с която той се чувства като мъж. Най-често този сценарий също завършва с развод.

Има и трети сценарий, когато мъжът много обича своята жена, моралните принципи не му позволяват да се отдаде на алкохол, хазарт или друга жена, но той също изпитва голямо напрежение и затова започва да боледува. И, като правило, историята завършва с това, че съпругът умира много по-рано от жена си – от едно от сърдечно-съдовите заболявания (обикновено инсулт или инфаркт), онкология или (по-рядко) – загива.

По време на обученията моля да вдигнат ръце онези участници, чийто баща е умрял значително по-рано от майка им и питам по каква причина винаги е едно и също: инсулт, инфаркт и няколко нещастни случая.

Веднъж в обучението участваше жена, която вече беше имала четирима съпрузи и всички те напуснаха този свят в доста млада възраст: един беше убит, един умрял от инсулт, третият катастрофирал на моторна шейна, четвъртият изчезнал – предполагаемо убит.

Има четвърти сценарий. След няколко неуспешни опита за изграждане на личен живот, жената решава: „по-добре да бъде сама, отколкото с когото попадне“.

При мъжете с такива черти на характера също личният живот не е много успешен. Такъв мъж играе ролята на „Аз съм Месията“ и постоянно търси жена, която трябва да бъде спасена. Това е или жена-дъщеря, за която трябва постоянно да се грижи, да взема решения вместо нея, или наистина безпътна жена (по морални качества, по поведение). Вторият вариант е жена-майка, с която той отново и отново ще отиграва своите детски сценарии. С времето подобни взаимоотношения се разпадат.

Навикът да умничиш е разрушителен не само за отношенията мъж – жена. От умниците, които постоянно на всички раздават съвети и указания как да живеят, бягат приятелите им, кариерата и парите.

Много често такава специфична реакция към майката се появява поради това, че детето има двойствено възприятие. От една страна, то обича, обожава майката в ролята на майка, но я осъжда и може би дори я ненавижда като жена. Това се случва, когато родителите са се развели и то осъжда това, че майката не е могла да запази семейството; ако е имало измяна; когато родителите се карат и детето вярва, че майката заема прекалено твърда позиция; ако след развода майката има отношения с други мъже; ако, обратното, след развода майката изцяло се е посветила на отглеждането на детето и/или на работата си. По принцип всяка история, в която детето смята, че майката се е държала в нещо неправилно като жена.

Ако подобна история се е случила на мъж с неговата майка, то той едновременно ще боготвори жените и ще ги ненавижда.

Разбира се, такива хора имат и силна страна. Тези хора са водачи, крале, зад тях стои огромна сила. И те могат да направят свое кралство – било то семейството си, бизнеса си, града си или дори цялата си страна щастливи и проспериращи или, напротив – нещастни. Всичко зависи от това каква позиция избира такъв човек. Той може да командва, да раздава съвети и указания, да учи другите как да живеят правилно – тогава неговото кралство ще западне. Или може в прекия смисъл на думата да стане слуга на своя народ. Да станеш слуга не означава да станеш роб. Служенето е да правиш нещо за другия както за самия себе си, не очаквайки нищо в замяна. Само такова поведение, само такова мислене ще разкрие вашите силни качества.

Но главното, което трябва направиш, за да спреш да бъдеш „умник“, е да намериш всички видове неискреност между себе си и своята майка. Погледнете всяко непреживяно състояние – започвайки от страха да не загубите майка си (че тя ще ви изостави, ще умре) и завършвайки с някакво дълбоко раздразнение, обида, осъждане.

Татяна, участничка в обучението, установи, че ненавижда и се срамува от своята майка, защото е обикновена санитарка без висше образование. Благодарение на силата на тази омраза и желанието да докаже, че няма да бъде като майка си, Татяна направила главозамайваща кариера и станала член на съвета на директорите на международна компания. За да привлече към себе си внимание, тя купувала всичко най-добро – огромна къща, в която поръчвала най-страхотните строителни материали от цял ​​свят, скъпа кола, закачливи украшения. Но личният ѝ живот доскоро не се получавал – докато не открила в себе си негатив към майка си и не го изразила чрез покаяние.

Колкото повече обичате своята майка и едновременно вътрешно за нещо я осъждате, толкова по-силно ще бъде чувството за вина. Колкото по-силно е чувството за вина, толкова по-ярък е навикът да спасявате всички, да показвате на всички как да живеят. Но като казвате на другите как да живеят, вие поемате отговорност за съдбата на тези хора. Можете да отговорите за това по един начин – сами да бъдете пример как да живеят. В противен случай умниченето мигновено ще се отразява на здравето, на взаимоотношенията, на благополучието на децата и т.н

Когато откриете всички видове неискреност пред майка си, ще трябва да й поискате прошка за това – описах подробно практиката на покаянието в предишния раздел.

И така, има три стъпки, за да превърнете навика си да умничите в сила, която ще направи вашия живот и живота на вашите близки по-щастлив:

1. Да практикувате служене на своя „народ“ (семейство, колектив на работа, град, страна). Да видите с какво можете да им бъдете полезни.

2. Да намерите всички видове неискреност с майка си и да я изразите чрез „прости“, да изразите всички свои положителни чувства и благодарност.

3. И третото е да се научите да казвате „не знам“, когато ви питат какво всъщност наистина не знаете.

Но какво да правите, ако наистина много силно искате да помогнете или да посъветвате? И какво да правите, когато е просто невъзможно да не помогнете на близък човек, който е в беда?

Попитайте дали е нужна вашата помощ или съвет. Ако кажат „да“ – помагайте, а ако кажат „не“ ... Искреното желание да помогнеш се различава от умниченето по това, че дори и да ви пратят по дяволите, желанието ти да помогнеш никъде няма да се дене, а умниченето се прекратява. Това е такъв критерий: ако са ви пратили по дяволите, но вие мислите как можете да помогнете по друг начин, значи това е искрено желание да подкрепите по някакъв начин другия човек.

Но какво ще стане, ако в беда се е оказал близък човек? Най-често питат за заболявания на близки. Не трябва да ги съветвате да гледат лекциите на Дима, нито да им давате някакви препоръки. Тогава какво да правите?

Само си представете: педиатричен хирург, едновременно с това – алкохолик, който пие всеки ден и от това ръцете му вече треперят. Предстои му да направи операция на открито сърце върху малко момиченце. Как може да й помогне максимално? Първо, да поеме отговорност за своето здраве, да спре да пие. В резултат на това поне ръцете му ще спрат да треперят. Като максимум нещо ще се проясни в съзнанието му, ще се повиши неговата концентрация, може да се усили интуицията – макар че за всички операции има общ сценарий, във всеки отделен случай трябва да се опирате на чувствата, които ще ви подскажат какво точно да направите. Нито заточването на скалпела, нито разговорите с това момиче и нейните родители няма да помогнат. Трябва да започнете със себе си.

Всеки от нас, в известен смисъл, е хирург за другия човек. Всеки от нас има чудодейни, мистични способности да помага на другите. Но те могат да бъдат разкрити само в абсолютно спокойно, тихо състояние, в тишина, в която самият Бог ще ни даде инструкция за прилагането на тези мистични способности. Само в тишина. Ето защо, винаги първото нещо, което трябва да се направи, за да помогнете на друг човек, е да потушите в басейна на вашия егоизъм вълните, да се научите ясно да виждате своя вътрешен образ.

Как да успокоим тези вълни? Във всеки конкретен пример всеки човек ще намери в очите си гредата, с която с нищо не може да бъде полезен на друг – човек, в чието око има сламка. Често, когато се опитваме да помогнем на другите, изглеждаме като напоен с бензин човек, който помага да се гаси пожар.

Неспокойният човек с нищо няма да помогне. Обръщайки максимално внимание на своя начин на мислене, на своето тяло, поемайки отговорност за своите думи и постъпки, ние ще видим как минимално да навредим или как да помогнем. Но само в състояние на тишина.

Използвайки примера с хирурга е ясно какво трябва да направи той, за да помогне на друг – да спре да пие, да се подготви за операцията. Ако човек краде в производството –  трябва да спре да краде. Като цяло, трябва да видя къде са моите собствени кусури, какво мога да поправя в своя живот. И тогава си спомнете нашата "матрьошка", като започнете от първото ниво: какво мога да направя за своето тяло? Може би да започна да правя упражнения, да ходя на фитнес, да спра да пия алкохол и да ям вредна храна, да си направя самомасаж. Какво мога да направя за най-близките ми хора? Какво мога да направя като служител в работата си? Какво мога да направя за човека, който се е оказал редом с мен точно сега? Например, задръжте вратата за някой друг или дайте път в метрото, усмихнете се един път в повече.

Един от най-ярките примери се случи точно на тренингите. Мъжът дойде с един-единствен въпрос – на свекървата направили операция за отстраняване на доброкачествен тумор на мозъка, от няколко дни е в кома, прогнозите са неутешителни. Как можете от разстояние да помогнете на човек, който е в кома? Започнахме да търсим какво общо имат.

- Има ли в теб инат?

- Има.

- А в тъща ти?

- И в нея има.

„Значи и в двама ви има много инат.“ Как човек може да помогне? Като намали ината в себе си. Има ли в нея нещо такова, че дава дума и не я спазва? А в теб?

- И в двама ни има.

Съответно, ако започнете да отнемате тези общи черти на характера в себе си, намалявате общото натоварване.

Преди обяд проведохме този разговор, той преосмисли нещо, даде ми дума да направи нещо, след обяда му се обадиха и казаха, че свекърва му е излязла от комата. През нощта той изписал цяла тетрадка, спомнил си всички ситуации, направил пълно преразглеждане, на следващия ден тъща му започнала полекичка да говори.

Защо, когато се променям, се променя нещо и в моите близки? Изцелението се случва, когато общото ниво на проблемите, неискреността в семейството, в рода, стане минимално. И чрез какво то може да стане минимално? В семейството, в рода се появява един у-род. Това не е грозен човек, а този, който стои в източника на новата история на целия род. Този човек е малко по-вменяем от всички останали в семейството и казва: „Боже, уморих се да страдам, моля те, прости ми ...“ В този момент общото количество от всички проблеми на рода сякаш намалява и на всички веднага им става по-леко.

Можете да се даде следния пример. Аз и моите близки летим с въздушен балон. Колкото по-малко е общото тегло, толкова по-високо летим, толкова по-радостен е нашия полет. Какво лично аз мога да направя, за да намаля нашето общо тегло? Да изхвърля целия баласт – дълговете пред близките си, своята неискреност, някои непристойни постъпки, своите остарели модели на поведение.

Или си представете, че е потънала подводница. Едното помещение в нея е останало херметично, в него седим шестима човека. Въздухът за всички ни е един. Ако започна да дишам егоистично – много често, повърхностно, въздухът ще свърши много бързо. Защо ми е нужен толкова кислород? За подхранва моя страх, моите мисловни образи. Условно казано, аз изгарям кислород за нищо, за да поддържам своите страхове. Но ако осъзнато намаля честотата на дишането си, се снижава количеството на кортизола – хормона на страха, снижава се нивото на консумация на кислород от тялото. Условно казано, в една стая шестима могат да дишат 12 часа при нормално дишане, но може и егоистично всичките да „вдишат“ всичко за един час. Как мога да помогна на всичките шестима? Превключете се от своите проблеми, които в момента са несъществени, на текущия момент.

Енергията на късмета също е една за всички. И нея може както да анулирате със своята глупост, така и да я умножите, но, отново, пропускайки я през себе си. Принципът е много прост: колкото повече аз се държа в системата като егоист, толкова повече системата трябва да страда. Колкото повече мисля за системата и за това какво мога да направя за нея, колкото повече моето егоистично възприятие се променя на алтруистично, мащабно, толкова по-малко вреда ще причинявам и толкова повече полза ще има цялата система.

Ето защо, колкото и парадоксално да звучи това, ако искате да помогнете на своите близки, трябва максимално да се съсредоточите върху своята отговорност, върху това каква роля трябва да играете във всеки конкретен момент от своя живот и какво можете да направите за окръжаващите ви в този момент.

                                                                                                                www.iskri.net/zefira



Създадено: 14/02/2020 : 16:01
Обновено : 14/02/2020 : 16:01
Категория : Дмитрий Троцкий
Страницата е посетена 47 пъти


Версия за печат Версия за печат

Проекти
 

Здравейте приятели, 

От 19 години чета и превеждам предимно безплатно изключително ценна информация от езотерични и окултни източници от английски и руски език. Част от тези преводи са достъпни на www.iskri.net/zefira. Липсата на средства ми пречи да ги издам и разпространя сред повече хора. По-долу е проекта, който би донесъл огромна полза на всеки. Ако резонирате с него и имате материални възможности и желание да ми съдействате, свържете се с мен за повече подробности: 

1. ИИССИДИОЛОГИЯ - поредица от 12 тома с изтеглена от будхичния план подробна информация за паралелните реалности (с космическите звукови кодове за достъп до тях, които осигуряват личен достъп до Вселенските бази-данни). Дадена е от Плеядите на човечеството като тест за вибрационната готовност на хората за инверсионно-лъчевите префокусировки. Уникални знания за учените и за всеки, който желае да се префокусира съзнателно в някой от по-високочестотните сценарии, където понятия като „смърт“, „болести“ или „стареене“ не съществуват. Дори прочитането на само няколко страници променя цвета на аурата на четящия, а при изучаване се активират нови участъци от мозъка. Първият том (разширен и допълнен до 700 страници спрямо качения в този сайтна „Основите на Ииссидиологията“ е вече преведен, но поради липса на средства все още не е издаден.
  

 

За да помогнете със средства дейността ми, можете да използвате следните банкови сметки:

 
Първа Инвестиционна Банка АД (в BGN)
IBAN: BG48FINV915010BGN08NMB
BIC/SWIFT/:FINVBGSF
Емилия Луканова Манолова
[Emiliya Lukanova Manolova]
В IBAN номерата на банката не фигурира латинската буква О, а цифрата нула.
 
Първа Инвестиционна Банка АД (в USD)
IBAN: BG37FINV91501003834709
BIC/SWIFT/:FINVBGSF
Емилия Луканова Манолова
[Emiliya Lukanova Manolova]
В IBAN номерата на банката не фигурира латинската буква О, а цифрата нула.
 
За подробности и контакти:
e-mail: emi_manolova@abv.bg
phone: 02 855 27 85 Vivacom
            0899 812 318 Globul
           
 

* Този сайт продължава да съществува не благодарение на нечия помощ, а въпреки нейната липса.
^ Нагоре ^