Преводи

Затвори Астралния свят

Затвори Чакрамните личности

Затвори Ииссиидиология

Затвори Ведически лекции

Затвори Кираел за Великия преход

Затвори Оаспи

Затвори Урантия

Затвори Нибиру

Затвори Матрицата V

Затвори Операция Тера

Затвори ГМО

Затвори Сириус - въпроси и отговори

Затвори Къщи от сламени бали

Затвори От тук от там

Затвори Избрани цитати

Затвори Полезни съвети

Затвори Орис

Затвори В името на Иисус Христос

Затвори Лечение на рака със сода бикарбонат

Затвори Лечение на диабет без лекарства

Затвори Кредо Мутва

Затвори Рецепта за отказване на алкохола

Затвори Здраве без лекарства

Затвори Адът съществува

Затвори В защита на потребителите

Затвори Академия „Эндорфин”

Затвори Доктор Уолък

Затвори Олга Бутакова - лекции за лекари

Затвори А.Т. Огулов - лекции за лекари

Затвори Д-р Питър Глидън - лекции за лекари

Затвори Вълнова генетика (П. Гаряев)

Затвори Тайните на изцелението

Затвори 100% Божествено изцеление

Затвори История и метаистория

Затвори Съвременна метаистория

Затвори Калагия

Затвори Приложна кинезиология

Затвори Борис Увайдов – лекции за лекари

Затвори Евгений Божьев – лекции за лекари

Затвори Д-р Сейби - лекции за лекари

Затвори Дмитрий Троцкий

Затвори Предай нататък

Затвори ГАЛАКТИЧЕСКИЯТ КОДЕКС

Затвори НАШИЯТ ЗВЕЗДЕН ДОМ

Контакти
Брояч

 2 153 423 всичко

 3 посетители онлайн

Тайните на изцелението - Иисус и Брус Лий 2 от 2
 

Иисус и Брус Лий

част 2 от 2

пастор Къри Блейк

 

Аз учех традиционни бойни искуства, а те не предлагаха битка за истината, но помагаха да започнеш да виждаш през мъглата и реално да видиш реалността на това, което е, защото никой не се бие така, както виждаш това да се прави в училищата по бойни изкуства. Всичко, което правехме, беше незаконно в спорта – имахме четири цели и не можехме да се отбраняваме от всички тях едновременно – винаги остава една (основно коленете, гърлото, очите).

Когато отидох в армията това, което бях правил в бойните изкуства, пасваше перфектно, защото то беше за съюзническа битка – за да отстраниш нападателя в ситуацията. Тъй като знаех как да направя това, и понеже бях по-дребен, аз знаех, че ако попадна в битка, нещата щяха да тръгнат на зле много бързо – това ме предпазваше от изкушението да започна битка, защото знаех – щом пристъпим тази черта, няма връщане назад. Това означаваше всичко или нищо. и тъй като имах репутация дори в тази област като инструктор по бойни изкуства, защото бях завършил различни училища и т.н., на карта беше поставена репутацията ми и това ме правеше още по-опасен, защото не можех да си позволя да загубя, тъй като ако изгубех, училищата ми по бойни изкуства щяха да се опразнят. Затова бях много сериозен – прехраната ми беше поставена на карта, не само живота ми. Така започнах да виждам отвъд някои неща. В християнството започнах да виждам шаблоните – християните са като повечето хора владеещи бойни изкуства. Повечето от владеещите бойни изкуства отиват в училището, научават стила, научават различен език, обикновено езика на стила: ако това са корейски бойни изкуства, научаваш малко корейски, ако са китайски – научаваш малко китайски. Научаваш тези неща и едновременно с това научаваш част от културата. Повечето хора отиват в църквата и научават културата на тази църква и тя не непременно е културата на рая – също както културата на училището по бойни изкуства не е културата на борбата илибитката – тя е културата на това изкуство и ти си наистина добър, когато я практикуваш срещу хора със същия стил, но не и когато се биеш с някого, който не знае онова, което знаеш ти. Защото ти не знаеш как да адаптираш това, което знаеш, към тях. Същото е и в християнството – когато ходиш от църква на църква, за да се опитваш да откриеш стила, който ти пасва, вместо да ходиш от църква на църква, за да се опитваш да откриеш истината, в която ТИ ще паснеш, в която ще се промениш .

В християнството има множество хора – дори в протестантското християнство: всеки, при когото отидеш, има различно чувство, има нещо различно. Защо? Защото сте заинтересувани обикновено от това, с което сте били отгледани. Повечето хора свършват с това как са били отгледани, в каквото и да сте били родени, в него повечето хора остават. Някои хора се променят или дори се развиват – първоначално не правите голям скок, а израствате постепенно, след това откривате къде принадлежите, след това постепенно ще израснете в него, но трябва да помните, че всичко това не е кулминацията на олицетворението/въплъщението на християнството – това сме ние, събирайки се заедно, за да чуем, научим, израстваме, бидейки способни да практикуваме нещата в своя живот, но това не е реалният живот: всеки идва, изглежда великолепно, благословен и облагодетелстван и всичко е прекрасно, а след това се връщаш от там в реалния свят. Това е както в училищата за бойни изкуства – всеки си има пояса и знае къде стои, защото си получил пояса със съответния цвят според ранга си. Така е и в църквата – какъв ти е ранга, с кого си, кого познаваш. В училищата по бойни изкуства е същото – не правиш това, което правиш на улицата и повечето от хората, които прекарват по 1-2 часа тренирайки в училището, ако ги нападнат по пътя до колата им на паркинга, не могат нищо да направят, защото са се научили в училището.  

Така е и в християнството – отиваш, но чуваш неща, които са предназначени не да израснеш, а да се върнеш отново в църквата, за да поддържаш функционирането на машината – затова трябва да си държим задните места в седалките, защото са по-близо до портфейла. :) Хората не мислят какво от това ще могат да използват, а би трябвало, защото по пътя до колата си може да ви се обадят, че най-добрият ви приятел е починал – какво ще направите тогава? Ще се върнете и ще накарате някой да се моли, защото, „ако достатъчен брой хора се молят“… – какво означава да се молят достатъчно хора? Един човек, който вярва, трябва да е достатъчен, но ние все си мислим, че колкото повече хора се молят, толкова по-силна ще е молитвата. Това не е така – по-скоро в групата на молещите се има един, които наистина вярва и той свършва работата.

Аз искам да проповядвам каквото Иисуес е проповядвал – това е неговото Евангелие. Амин? Трябва да го поддържаме чисто. То трябва да бъде ефективно, защото когато Иисус го е правел – това е работело, затова ако го правите така, както го е правил Той – то ще работи Амин? Но причината, поради която е работело, не е метода, който той е използвал, а факта, че Той е знаел, че е едно с Отеца. И когато знаете, че сте свързани с Него, каквото и да правите – ще работи. Това е удивително. Няма значение какво правите, няма значение какво казвате – значение има вашето намерение, тоест това, което искате да стане е това, което ще стане, защото то е онова, което вярвате, че ще стане. И то ще стане, когато вярвате, че ще имате резултатите от това вярване – ето колко просто е. И каквото и да имате сега, е резултат от това, което сте вярвали, че ще имате. Толкова е просто. Може да се протягате да вярвате в нещо ново, но в минутата, в която повярвате в това следващо нещо, всичко в живота ви ще се промени, за да пасне на него. Защо? Защото Бог е истинен и това, което е казал, работи. А Той е казал: „в каквото вярвате, че ще имате – това имате“. Аз виждам корелацията между бойните изкуства и начина, по който Бог е бил в състояние да ни покаже как, като е използвал за целта притчи. Иисус е учел с притчи. Какво означава това? Означава да изхвърлите – и Той е изхвърлил историите, които хората са слушали. Изслушвали историята, но автоматично са я прилагали към себе си и са си казвали: „о, значи аз съм почвата в която попада и расте семето – добре – каква почва съм аз?“ Въпросът не е да знаете типовете почви, а да определите какъв тип почва ще бъдете вие. И ето същината – че повечето хора преминават, грубо казано, през три етапа – понякога мислите, че чувате нещо от Бога и искате да вземете по определен начин всичко. Добре. Питате се: „ Господи, дали това просто помага на мен, или помага и на тях?“

Има 3 етапа на развитие или растеж: няма значение къде сте – ако отивате на работа, вие не непременно знаете това всичко. Може да не го знаете, но знаете, че не го знаете, защото не сте го правили.   

Вие влизате там, стоите, гледате, и ви казват: „Ето какво искаме да направите“ (ако това е фабрика или поточна линия, всичко, което трябва да направите, е да сложите този болт в този винт и да правите това по 8 часа дневно – просто го слагате и затягате). След това ви показват как да го правите. Докато не го направите, вие знаете за него, но не го знаете. Узнавате едва, когато го направите. И вече знаете по усет колко натегнато трябва да бъде, така че знаете какво да правите. Те трябва да ви научат как да правите това и придобивате опит и се научавате и вече го правите механично. Вие мислите, но мислите: „трябва да направя това, след това трябва да направя онова“ – стъпка по стъпка. След това от механично, това спира да бъде това, което правите и се превръща в нещо, което ставате. Затова сега вече, докато го правите, можете да говорите на човека до вас и да извършвате тези действия  (както говорите докато шофирате). Разбирате какво казвам – вие ставате това и вече можете да го правите без да мислите, но след това идва част, където вече го правите и в същото време реагирате и отговаряте и дори не мислите за това, защото то е такава част от вас, че сега ако някой ви каже как да го правите, вие трябва да спрете и да помислите и да се върнете към механичната част от процеса – както когато връзвате обувки – накарайте някого да ви каже как – трябва да спре и да помисли, защото когато го правите, не мислите, но го правите точно както трябва. Но когато ви накарат да го опишете, е съвсем друго нещо – трябва да си осигурите достъп до съвсем друга част от мозъка си, за да се върнете и да бъдете в състояние да го опишете, защото се връщате към механичната част, която сте научили в началото, след това тя става част от вас и накрая става такава част от вас, че сте я забравили и сега – с нея, сте този, който сте. Когато става дума за нещо механично, винаги питате: „как да направя това, как да знам кога да го направя, какво да кажа, как да се моля?“ Това в началото е механично, после става част от вас и това е лошата част; възможно негативната част от това, е, че когато стане част от вас, вие ще го направите, но после ще се чудите: „дали го направих правилно? дали го направих достатъчно?“ Виждате ли – то е станало част от вас, но все още не е станало вас, защото вие продължавате да гадаете, но когато стане част от вас дотолкова, че да знам, че го правя правилно и не ми се налага да мисля за това, а просто го правя и едва, когато някой ме попита, трябва да спра и да помисля как го правя без да се питам дали го направих правилно? Защо? Защото, както знаете, Бог е достатъчно велик,че дори да сте го направили погрешно, ако вашето намерение е правилно, Той ще го коригира! Помислете за това. Няма нужда да се молите правилно – това е ритуала, формализма, за които Иисус е дошъл и от които се е оплаквал. Той казва – само защото си мислите че правите всичко правилно, смятате че Бог е за вас. Аз съм тук, защото вие не разбирате – дори да се молите перфектно, няма да има полза, защото вие не Ме познавате. Така че всичко се връща към взаимоотношенията и когато вашите взаимоотношения са правилни – ако сте родени в семейство, което има име и ако сте отгледани в него – например за тук, в Тексас, вие знаете, че това фамилно име е Буш. Хората казват: „аз знам вече за теб, знам политическите ти вярвания, финансовия ти статут, аз знам неща за теб просто, защото знам фамилното ти име. Ако сте отгледан в това семейство с това име, вие ще кажете: „Ето кой съм“. Може да сте на 17 годишна възраст, дори да не сте имали работа, но пак да мислите като милионер – като някой, който е успешен, защото това е културата на това семейство. Същото би било, ако сте отгледани в дома на Стив Джобс – ще имате представа и определени очаквания, които хората имат за вас, но вие знаете кой сте и мислите различно, защото когато мислите за пари, те имат много повече нули, отколкото средностатистическият човек има. Семейството, в което сте роден – щом разберете името му и установите кой сте, всичко се променя.

Искам да използвам име, което знаете, но не някого, когото познавате. Ако това е семейство Кенеди, вие имате Джон Кенеди от една страна и Тед Кенеди – от друга, но и този, който попадна в затвора. Мислите ли, че като е попаднал в затвора се е притеснявал? Не. Защото е имал могъщо семейство зад гърба си, което да използва богатството си, за да го измъкне от там. Даже да е сгрешил, даже да е бил виновен.

Ако знаехте в какво семейство сте родени и вярвахте, ако вярвахте в любовта която Бог има за вас,  щяхте да знаете – мога да сгреша, но ако намерението ми е било правилно, всичко ще се оправи. Какво е казал Иисус?

Обсъждахме с един приятел правото да носиш оръжие и той каза: „Покажи ми къде в Библията пише, че можеш да носиш оръжие“.

Казах му: „По твоята логика никой полицай не може да бъде християнин и да носи оръжие“. Не може да има изключения – Бог не е правил изключения – неговият план е съвършен и Той е признат като способен да наказва тези, които правят нещо лошо и законите в нашата страна ни дават правото да носим оръжие за самоотбрана. Лично аз не бих използвал оръжие за самозащита – каквото трябва да стане с мен лично, аз съм готов да го понеса, но ще зависи дали са включени други хора, защото бих защитавал живота на другите преди да защитя своя. Ако те ударят, обърни другата си буза – ще го направя. Имам правото да обърна другата си буза, но нямам правото да позволя на този човек да принуди другите хора край мен да обърнат другата си буза.  Особено ако това е един виновен човек, лош човек, който се опитва да прави нещо на невинен човек или дете – това няма да стане. В тази ситуация Иисус е перфектният пример, защото Той е казал – „не знаете ли, че ако трябваше да питам моя Отец,  Той веднага щеше да ми изпрати 12 луегиона ангели, за да ме защитят“. Така че Иисус е знаел. Той не е бил безпомощен – имал е потенциала на 12 легиона ангели, които да дойдат и да го освободят, но е избрал да понесе разпъването, защото това е била Неговата съдба. Той е знаел какво се предполага да направи, Той е избрал да отдаде живота си, да се остави да бъде убит, за да се изпълни Божият промисъл. Той не е отдал живота си от страх, не е обърнал другата си буза от страх, направил го е от позицията на силата, където е имал правото да избира да направи така. Има добродетел в това, когато знаеш че можеш да направиш нещо, но избираш да не го правиш. Ако го правиш от страх, в това няма добродетел, защото в страха няма добродетел. Според мен единствените хора, които трябва да познават бойните изкуства, които трябва да носят огнестрелно оръжие, са християните. Защо? Защото разбират милостта, те разбират състраданието, разбират да не започват нещо, разбират способността да обърнеш другата си буза поради избор и добродетел, а не от страх, докато повечето хора, които не вярват в самозащитата или сигурността, биха го направили от страх, защото те не могат да направят нищо в ситуацията.  Имам тениска на военен рейнджър – тя казва: „Разликата между мен и теб е, че аз тичам в посока на стрелбата с огнестрелно оръжие“. Това е манталитета му – защо?

Със сина ми бяхме в Индонезия преди няколко години и бяхме в един мол с местния пастор, за да се нахраним. Небето беше синьо, всичко беше чудесно. Влизаме вътре – синът ми поиска кафе, а ние го чакахме в другия край на мола – при храната. Внезапно налетя нещо, което те наричат „мини циклон“, а ние наричаме торнадо. Стъклата започнаха да се трошат от натиска, да падат навътре и едновременно с това вътре да се излива дъжда. При сина ми имало баща и син – бащата хукнал да бяга и изоставил сина си. Синът ми го дръпнал и скрил под една маса – дъждът се изливал вътре косо. Ние бяхме от другата страна и като чухме трясъка и дъжда, хукнахме към мястото, където беше сина ми при предната врата, докато всички тичаха в обратна посока. Един полицай се опита да ни спре, но нито аз говорех езика му нито той моя и това улесняваше нещата, защото можех да действам сякаш не разбирам, че не му се подчинявам. Затова го подминахме, а пасторът му обясни, че отивам да намеря сина си. След това започнахме да помагаме на хората – това е манталитетът, която християните се предполага да имат: ние не бягаме от проблема, а към него, защото когато има проблем и нужда от помощ, аз съм правил това цял живот и съм бил отгледан в тази атмосфера и с тази нагласа. Баща ми беше полицай и беше естествено, ако видиш нещо – да направиш нещо. Така е и до ден днешен. Да, аз съм пастор, християнин, но в същото време няма да подмина някого, ако бие дете или жена, или ако прави нещо, което не би се случило, ако имаше полицай наблизо. Ще окажа помощ на полицая, ако я поиска – ако това означава да му дам оръжието си, ще му го дам, или ще се присъединя към него, – това е същото. Това е манталитет, те са започнали да го наричат „етика на защитника“, която е в нас като хора – автоматичното желание и знание, че трябва да защитим ближния си. Иисус е знаел, че може да повика подкрепление, но не го е направил. Ние сме научили много неща и сме помогнали на много хора и един от въпросите, които получавам до ден днешен, е за бойните изкуства и за практикуването на самоотбрана – ние го споменахме само мимоходом в един момент, защото някои хора са ме питали дали ще им покажа някои неща. Щом им спомена тези неща, обаче, веднага се започва: „Ей, чух че ще правиш видео сериал по самоотбрана!“ J Aз не съм казвал такова нещо, но в света, в който живеем днес, има нужда от нещо такова. Затова сме мислели да направим нещо подобно, дори да е само заради фитнес и здраве и за движение. Тялото се нуждае от движение и колкото повече напредваме технологично – толкова по-малко се движим, а колкото по-малко се движим – толкова по-болни оставаме. За повечето неща, за които трябва да се моля, нямаше да има нужда някой да се моли за тях, ако хората само се движеха. Вие би трябвало да знаете как да се справяте с това, а аз би трябвало да се включвам само когато има животозастрашаваща ситуация.  Аз не би трябвало да се занимавам с нещата, които вие трябва да практикувате. Хората се редят на опашка, аз се моля за тях еднакво усърдно през цялото време, но има момент, в който вие трябва да поемете лична отговорност, защото ако не се справите с това за себе си, вероятно няма да имате желание да го дадете и на някой друг – всичко се свежда до това. Да се върнем към реалността. J Правихте ли фитнес тази сутрин? J Връщаме се към реалността на това какво е християнството – то не се отнася до набор от предписания прави това/не прави онова, нито се отнася до религиозния бизнес, а е за познаването на Бога, за това да обичаш Бога, да обичаш ближния си като самия себе си, което означава да обичаш себе си и да правиш за тях това, което би искал да правят за самия теб.  Ако някой ме бие, очаквам най-малкото някой да махне този човек от мен – изумително е как използваме думите на Иисус в религиозните неща, но не и в реалния живот, а това е същото навсякъде, защото Иисус е свързан с реалния живот – не само с религията. Защото всъщност той я е взривил. Ако сте тук и имате нужда от министри, моят екип ще ви помогне, но помислете за тези неща, защото не са ни нужни твърде много ритуали, а ни е нужно да сме сигурни, че това, което правим е онова, което Иисус някога е направил и те са го правили с правилния мотив, бих казал.

Молихме се за едно момче с рак в Канада, след което лекарят казал че туморът е мъртъв, по-малките са се махнали, а тези които ги е имало, умирали - самият рак бил мъртъв, сега умирали туморите. След 2 години ми изпратиха снимка с вдигнат нагоре палец. Иисус е добър! Амин?

Амин.

                                                                                                        www.iskri.net/zefira



Създадено: 07/02/2020 : 00:11
Обновено : 10/06/2020 : 02:16
Категория : Тайните на изцелението
Страницата е посетена 145 пъти


Версия за печат Версия за печат

Проекти
 

Здравейте приятели, 

От 19 години чета и превеждам предимно безплатно изключително ценна информация от езотерични и окултни източници от английски и руски език. Част от тези преводи са достъпни на www.iskri.net/zefira. Липсата на средства ми пречи да ги издам и разпространя сред повече хора. По-долу е проекта, който би донесъл огромна полза на всеки. Ако резонирате с него и имате материални възможности и желание да ми съдействате, свържете се с мен за повече подробности: 

1. ИИССИДИОЛОГИЯ - поредица от 12 тома с изтеглена от будхичния план подробна информация за паралелните реалности (с космическите звукови кодове за достъп до тях, които осигуряват личен достъп до Вселенските бази-данни). Дадена е от Плеядите на човечеството като тест за вибрационната готовност на хората за инверсионно-лъчевите префокусировки (Квантовия преход). Уникални знания за учените и за всеки, който желае да се префокусира съзнателно в някой от по-високочестотните сценарии, където понятия като „смърт“, „болести“ или „стареене“ не съществуват. Дори прочитането на само няколко страници променя цвета на аурата на четящия, а при изучаване се активират нови участъци от мозъка. Том 1 (700 стр.) от "Основи на Ииссиидиологията", както и  томове 10 (500 стр.) и 11 (700 стр.) от "Ииссиидиология - Безсмъртието е достъпно всекиму", са вече преведени, но поради липса на средства все още не са издадени.   

 

За да помогнете със средства дейността ми, можете да използвате следните банкови сметки:

 
Първа Инвестиционна Банка АД (в BGN)
IBAN: BG48FINV915010BGN08NMB
BIC/SWIFT/:FINVBGSF
Емилия Луканова Манолова
[Emiliya Lukanova Manolova]
В IBAN номерата на банката не фигурира латинската буква О, а цифрата нула.
 
Първа Инвестиционна Банка АД (в USD)
IBAN: BG37FINV91501003834709
BIC/SWIFT/:FINVBGSF
Емилия Луканова Манолова
[Emiliya Lukanova Manolova]
В IBAN номерата на банката не фигурира латинската буква О, а цифрата нула.
 
За подробности и контакти:
e-mail: emi_manolova@abv.bg
phone: 02 855 27 85 Vivacom
            0899 812 318 Globul
           
 

* Този сайт продължава да съществува не благодарение на нечия помощ, а въпреки нейната липса.
^ Нагоре ^