Преводи

Затвори Астралния свят

Затвори Чакрамните личности

Затвори Ииссиидиология

Затвори Ведически лекции

Затвори Кираел

Затвори Оаспи

Затвори Урантия

Затвори Нибиру

Затвори Матрицата V

Затвори Операция Тера

Затвори ГМО

Затвори Сириус - въпроси и отговори

Затвори Къщи от сламени бали

Затвори От тук от там

Затвори Избрани цитати

Затвори Полезни съвети

Затвори Орис

Затвори В името на Иисус Христос

Затвори Лечение на рака със сода бикарбонат

Затвори Лечение на диабет без лекарства

Затвори Кредо Мутва

Затвори Рецепта за отказване на алкохола

Затвори Здраве без лекарства

Затвори Адът съществува

Затвори В защита на потребителите

Затвори Академия „Эндорфин”

Затвори Доктор Уолък

Затвори Олга Бутакова - лекции за лекари

Затвори А.Т. Огулов - лекции за лекари

Затвори Д-р Питър Глидън - лекции за лекари

Затвори Вълнова генетика (П. Гаряев)

Затвори Тайните на изцелението

Затвори 100% Божествено изцеление

Затвори История и метаистория

Затвори Съвременна метаистория

Затвори Калагия

Затвори Приложна кинезиология

Затвори Борис Увайдов – лекции за лекари

Затвори Евгений Божьев – лекции за лекари

Затвори Д-р Сейби - лекции за лекари

Затвори Дмитрий Троцкий

Контакти
Брояч

 2 153 843 всичко

 11 посетители онлайн

Дмитрий Троцкий - Книга 006 част
 

 

Книга 006 част

Дмитрий Троцкий

 

Матрьошката «Дългът към обществото,

или Дългът на ученика»

 

На тренинга, когато рисувам матрьошката, обикновено очертавам това ниво с червен маркер. Защото именно тук започва реализацията на нашите „желания“ - пари, кариера, разбиране за своето място под слънцето, пътешествия, признание и т.н.

Можем да кажем, че нашето възприятие и способността да чувстваме чрез искреността постоянно се разширяват. Ако детето се е научило да чувства и да се грижи за собственото си тяло, ако е искрено и открито със своите родители и роднини - изразява и негативни чувства и благодарност, то възприятието му дораства до нивото на обществото. Сега неговото съзнание и чувства са способни да поберат не само най-близкия кръг, но и новите хора – приятели, съученици, след това състуденти в университета, колеги от службата и т.н.

Кой въпрос е най-подходящ за тийнейджъра? Какъв да стане, каква професия да избере. Този избор до голяма степен определя целия бъдещ жизнен път. Ако детето е дораснало до социалното ниво, ако разбира своето място в обществото, то няма да има никакви съмнения каква професия да избере, къде да отиде да учи.

Хората, които дорастват до „социална матрьошка“, никога не изпитват проблеми в кариерата, винаги имат пари, никой не ги мами и не им подлага крак. Но хората, които не са отдали своя дълг към родителите си и не играят своите ролите пред тях, постоянно изживяват възходи и падения, постоянно преживяват подеми и спадове като на влакче на ужасите, не знаят какво искат, сменят своите професии и хобита. На тях през цялото време им се струва, че някъде там тревата е по-зелена и те хукват през глава натам. След това всичко се променя и така – през целия ми живот. Всичко е само в чувство за вина за непогасения дълг, за своята неискреност, който подтиква човека да тича нанякъде през цялото време, да постига, да се развива духовно, да медитира и т.н.

Обърнете внимание на това колко хора са завършили по две или дори три висши образования и дипломи от различни курсове за повишаване на квалификацията. Колко търсени станаха обученията „Открий своето предназначение“. Само че предназначението не може да се намери – то може да се почувства. Ще ви кажа нещо повече, девет от десет души, които идват при мен с въпроса как да намерят своето място под слънцето, вече са на своето място. Просто чувството за вина не им позволява да го усетят. Отвън те изглеждат като човек, който седи на стола и пита: „Дима, как мога да седна на стол?“ Това не може да се обясни, можете само да го почувствате.

Човек, който идва на социалното ниво без дългове, започва да практикува интересни мантри: „Където съм аз, там и тревата е по-зелена“, „Навсякъде е добре, където съм аз“. Не му е необходимо да доказва на семейството си, че не е лош човек, така че може просто спокойно да върви по своя път.

Защо чувството за дълг пред родителите и други близки хора ни кара да извършваме ненужни действия, постоянно да търсим и да доказваме нещо? В главата „Езика на изпълнение на желанията“ говорех за концепцията за „Кръстът на битието“: неотдаденият дълг поражда чувство за вина, а чувството за вина поражда желанието нещо да доказваш и постигаш. Единственият начин да се избавите от чувството за вина и да постигнете пълноценен успех в обществото, е да станете за своите родители син или дъщеря, да поемете отговорност за непреживените, неизразени към тях чувства и за своята роля пред тях.

Така или иначе, всеки, който чете тази книга, вече се намира на социалното ниво - макар и с дългове по предишното ниво.

Какво е дълг към обществото? Това е, когато виждам, че на този свят има не само "аз" и най-близкото ми окръжение – мама и татко, но и други хора. Стига се до разбирането на това, че всеки човек е точно такова „аз“ със своя мироглед, гледна точка, право на собствено мнение и поведение по свое усмотрение, всеки има своя житейска история, свой опит, свои желания и стремежи. И всички тези „аз“ съставляват единно цяло – общество, в което трябва да се научите как да общувате с другите хора без да нарушавате нито своите, нито техните интереси и граници.

Главното, на което се научаваме в обществото, е да бъдем ученик. Ставам ученик по отношение към всеки човек, с когото взаимодействам.

В живота, като цяло, има само две ключови позиции – ролята на ученика и ролята на умника („Умен съм, нямам какво да уча, и така вече знам всичко и вас също ще ви науча“).

Но ако попитам самия себе си какво знам на 100% тук – в този свят, в този живот, в тази Вселена, то единственият искрен отговор винаги ще бъде: „Нищо не знам. Господи, не знам как да направя това правилно, затова съм готов да се уча. Посредством проби и грешки, чрез опит – макар и не винаги приятен, но съм готов."

Ако човек постоянно се намира в позицията на ученика – от момента на раждането до самата си смърт, във всички взаимоотношения и ситуации – тогава търканията с тази Вселена се свеждат до минимум, той незабавно получава отговори на всички въпроси, дори на още не зададените. Но ако човекът е започнал да играе ролята на „учителя“, то той постоянно ще попада в проблемни ситуации.

Само в обществото, само при взаимодействие с други хора, можем да се научим да не поставяме своето „аз“ над другите, да бъдем ученик.

Като цяло в обществото има само три основни роли – началник, колега и подчинен и във всяка трябва да се стараете да оставате ученик. Да разгледаме като пример ситуацията в работния колектив.

Подчиненият се учи да следва ежедневието и графика, учи се как да се държи в екип, развива разбирането, че само той сам няма да дърпа цялото производство, учи се да бъде част от производствения процес, а не препъни-камък.

Колегата се научава да разбира, че без другите му колеги производствен процес няма да има – самият него първо ще уволнят, учи се на колективно мислене, защото всеки производствен процес е предназначен за колектив, за някаква структура. Учи се да вижда себе си в другия човек.

На какво се учи началника? Само на високи постове човек може да се научи на голяма отговорност. Може да се учи да слуша и чува, да се учи на нови знания, на човеколюбие. Но най-главното – на скромност. Нима може бездомника да се научи на скромност? В човека, който се е издигнал високо, може да се появи илюзията, че е постигнал всичко сам. Въпрос: доколко аз, докато седя на стола на началника, си оставам човек, не съм ли се възгордял, преминал ли съм изпитанието на парите и властта?

Но на която и да е от тези позиции можете да се превърнете в „най-умния човек“. Подчиненият може да започне да осъжда, клевети и обсъжда началството, може да критикува, да се рови в чуждото мръсно бельо и искрено да смята, че ти знаеш как трябва да се държи началника. Колегата може да стане „учител“, ако започне да мисли, че всичко се крепи само до него, а всички останали без него са празно място. Началникът може да злоупотребява със своята власт.

Като цяло позицията на „учителя“ на работа е, когато знам как трябва да постъпват всички останали и как правилно да изпълняват своите задължения, мога да изказвам това на глас, да обсъждам, да клюкарствам или да дишам тежко по този повод за себе си. Позицията на ученичеството – когато приемам съществуващото състояние и се старая да стана максимално полезен, ефективен участник в производствения процес.

Единственият човек, когото мога да критикувам, е себе си във вчерашния ден. Мога да видя какво съм научил и докъде не достигам. Можеш да сравняваш само себе си с този, който по принцип можеш да бъдеш. Ние винаги сами за себе си знаем: къде лъжем себе си, какво ни липсва, къде преяждаме или не си доспиваме, къде просто мързелуваме, накъде сме се понесли и е време да спрем. Затова единственият човек, когото трябва да гледам – съм самия аз.

Всякакви взаимоотношения в обществото можем да причислим към една от тези три роли. Ако сте шофьор и инспектора от КАТ ви е спрял, вие сте колеги, равноправни участници в движението по пътищата. Ученикът и учителят имат връзка като между подчинения и началника. И дори ако съпругата взема пари от нощното шкафче, където съпругът ги слага, в известен смисъл съпругът става за нея, от гледна точка на социалните връзки, началник.

За да стане по-ясно кой е такъв ученик в обществото, ще ви кажа какво означава да бъдете „учител“. Истинският учител е човек изживял някакви теоретични знания на собствен гръб. Ако той ви учи как да печелите пари, трябва да бъде състоятелен и във финансов план. Ако те учи как да бъдеш щастлив, то и самият той трябва всяка секунда да преживява щастие.

Но ако човекът говори за онова, за което има само теоретична представа, то това е позицията на умника, на „учителя“ в кавички – това са непреживени знания, които не са доказани на практика и не са почувствани в собственото му тяло. Когато това се случи, Вечният архитект, който присъства във всеки от нас, вижда временното и вечното. Временното е позицията на умника, който е роден преди 20–30–40 години и вече претендира за някакви изключителни права в тази Вселена.

Можете да наречете това съвест, Бог, подсъзнание, Космически Разум, но във всеки случай това нещо знае всичко за всички и започва да ни учи. Човекът, който умничи за любовта, трябва да премине уроците на любовта и наистина – както е казал Христос – да се научи да обича дори своите врагове. Човекът, който разсъждава за щастието, трябва да разбере какво представлява то и какво означава да бъдеш нещастен.

Да бъдеш „учител“ означава да умничиш, да разсъждаваш за нещо така, както го виждаш, но това няма никакво отношение към реалното знание. Това е само разсъждение. И за своето умничене вие трябва да заплатите. Този, който повече от всичко обича властта, ще се лиши от власт. Този, който умничи в отношенията, именно в отношенията ще куца. При този, който учи как да бъдеш здрав, тялото постоянно ще се нуждае от възстановяване. А относно парите, в Америка има една прекрасна поговорка: "Ако си толкова умен, защо си толкова беден?"

Ако човек разсъждава, умничи за нещо, което не е преживял от собствения си опит, тогава – така е устроена Вселената – той ще трябва да го преживее.

Мога да ви дам пример. До 28-годишна възраст аз бях най-умният човек, постоянно казвах на всекиго по нещо, учех, бях на всекиго психолог и съдия, а понякога и прокурор и адвокат в едно лице. Имах милиони въпроси, започвайки с: „Откъде да взема пари?“, „Това мое ли е, или не е мое?“ (например, с момичета), „Трябва ли да правя това или не“ и завършвайки с глобални въпроси: „ Кое е първично – съзнанието или материята?“, „Откъде е възникнала Вселената?“ и т.н. Постоянно се появяваха все нови и нови въпроси, намирах отговори на тях в различни източници и още повече умничех.

Но на 28 години, след като се опитах да спра да умнича поне с родителите си, в главата ми стана тихо. Това не означава, че узнах отговорите на всички въпроси, не, те просто престанаха да ме интересуват. В момента не ми е нужно да знам какво е било първично – материята или съзнанието, дали Бог има майка и как Го е родила, как Той е създал тази Вселена и т.н. Днес имам по-важни въпроси: Как мога да помогна на ближния си? Как да прекарам днешния ден с максимална полза, което ще ми разкрие моя потенциал и ще инвестира в бъдещето? Как, в крайна сметка, да изпием чая си, за да не се задавим и умрем? И всичко това върви автоматично, нищо не трябва да се прави специално.

Най-главният бонус, който дава позицията на ученика е, че студентът има право на грешка.

Ако сбърка „учителя“, той бива наказан за това, а ако сбърка ученика – не.

Ученикът ясно разбира, че не знае как трябва и как може да направи нещо, но насочва всичките си усилия към правенето. Даже и да има нулев или грешен резултат, ученикът ще възприеме това като опит.

На социално ниво постоянно възникват ситуации, в които можем да се научим на нещо ново. Нашата грешка е в това, че очакваме, че ще ни обучават на положителни примери, но в живота често се случва обратното.

Например, аз вървя по тесния тротоар, пред мен върви човек, пуши, трябва да дишам цигарения дим. Можете да му се ядосате, да започнете да го ругаете на ум, или да си помислите: „Толкова е хубаво, че с примера си ме учи, ще го погледна и никога няма да пуша!“

Във входа, където живея, някой постоянно се облекчава в асансьора, миризмата е специфична. Преди, всеки път, когато трябваше да вляза в асансьора, се чувствах раздразнен от неприятната миризма. Членовете на нашето семейство и приятелите ни, които често идват на гости, разработиха цял ритуал: те трябваше да задържат дъха си преди да влязат в асансьора.

След това разбрах кой прави това – оказа се, че е човек със сериозни психически отклонения. И си помислих: „Слава Богу, имам достатъчно мозък, за да не бъркам асансьора с тоалетната!“ Сега, когато влизам в асансьора, наистина чувствам благодарност.

Или, например, ако родителите ви не се държат много добре по отношение на общочовешките и моралните качества, то можете да се научите да не повтаряте техните грешки. Не да поправяте тези грешки в родителите си, не да им четете нравоучения как правилно да живеят, как трябва да изградите своите взаимоотношения, а благодарение на тях – да не правите така самите вие. Позицията на ученика предполага, че се уча и от доброто и от лошото. Ако видя добро, което намира позитивен отклик в моето сърце – ще правя така, ако не е добро, тогава казвам на самия себе си, че ще се опитам да не  правя така, защото виждам до какъв плачевен резултат води това.

Какво дава успешното преминаване на социалното ниво? На първо място, липса на страх от липса на пари, липса на страх от бедност. Можете да сте много богат човек и да не чувствате своето богатство, да трупате повече от необходимото – като Кошчей от руските народни приказки, който бил много богато приказно същество, но неговото злато не му носело удовлетворение.

Преди за индивидуални консултации при мен идваха много богати хора и все още често ми пишат и имат само един въпрос: „Дима, а къде е щастието?“ Социалното ниво трябва да дава не просто пари, то трябва да носи и удовлетворение.

                              * * *

Ако разбирате, че на социално ниво нещо за вас не работи – нямате приятели, нямате достатъчно пари, имате дългове, нямате разбиране за своето предназначение и глобална цел, нямате недвижими имоти и увереност в бъдещето, имате много страхове и т.н., тогава трябва да търсите отговорите не на това ниво, а по-надолу.

В източната философия има красив образ. За да получите плодове от дървото, няма смисъл да поливате листата, трябва да поливате корените. Така работи и системата „матрьошки“. Ако нещо не ви се получава на социално ниво, не търсете източника на проблема точно тук, в обществото, спуснете се с едно ниво по-надолу и потърсете отговора там, търсете къде сте били неискрени, къде сте лъгали другите и самия себе си. Първо прегледайте своите отношения с родителите си. Практиката показва, че 90% от отговорите са там.

И главното помнете, че, първо, от Творците в този живот всичко е отчетено – до падането на всеки косъм от главата ви и второ, че за всеки от нас е подготвено най-доброто, най-благоприятното място под слънцето, в което ще се чувствате най-щастливите хора, трябва просто да почувствате това. А за да почувствате това, трябва да изплатите дълговете си и да се научите да живеете своите собствени, а не чуждите роли.

                                                                                                                                                         www.iskri.net/zefira


Създадено: 31/01/2020 : 13:14
Обновено : 31/01/2020 : 13:14
Категория : Дмитрий Троцкий
Страницата е посетена 59 пъти


Версия за печат Версия за печат

Проекти
 

Здравейте приятели, 

От 19 години чета и превеждам предимно безплатно изключително ценна информация от езотерични и окултни източници от английски и руски език. Част от тези преводи са достъпни на www.iskri.net/zefira. Липсата на средства ми пречи да ги издам и разпространя сред повече хора. По-долу е проекта, който би донесъл огромна полза на всеки. Ако резонирате с него и имате материални възможности и желание да ми съдействате, свържете се с мен за повече подробности: 

1. ИИССИДИОЛОГИЯ - поредица от 12 тома с изтеглена от будхичния план подробна информация за паралелните реалности (с космическите звукови кодове за достъп до тях, които осигуряват личен достъп до Вселенските бази-данни). Дадена е от Плеядите на човечеството като тест за вибрационната готовност на хората за инверсионно-лъчевите префокусировки. Уникални знания за учените и за всеки, който желае да се префокусира съзнателно в някой от по-високочестотните сценарии, където понятия като „смърт“, „болести“ или „стареене“ не съществуват. Дори прочитането на само няколко страници променя цвета на аурата на четящия, а при изучаване се активират нови участъци от мозъка. Първият том (разширен и допълнен до 700 страници спрямо качения в този сайтна „Основите на Ииссидиологията“ е вече преведен, но поради липса на средства все още не е издаден.
  

 

За да помогнете със средства дейността ми, можете да използвате следните банкови сметки:

 
Първа Инвестиционна Банка АД (в BGN)
IBAN: BG48FINV915010BGN08NMB
BIC/SWIFT/:FINVBGSF
Емилия Луканова Манолова
[Emiliya Lukanova Manolova]
В IBAN номерата на банката не фигурира латинската буква О, а цифрата нула.
 
Първа Инвестиционна Банка АД (в USD)
IBAN: BG37FINV91501003834709
BIC/SWIFT/:FINVBGSF
Емилия Луканова Манолова
[Emiliya Lukanova Manolova]
В IBAN номерата на банката не фигурира латинската буква О, а цифрата нула.
 
За подробности и контакти:
e-mail: emi_manolova@abv.bg
phone: 02 855 27 85 Vivacom
            0899 812 318 Globul
           
 

* Този сайт продължава да съществува не благодарение на нечия помощ, а въпреки нейната липса.
^ Нагоре ^