Преводи

Затвори Астралния свят

Затвори Чакрамните личности

Затвори Ииссиидиология

Затвори Ведически лекции

Затвори Кираел

Затвори Оаспи

Затвори Урантия

Затвори Нибиру

Затвори Матрицата V

Затвори Операция Тера

Затвори ГМО

Затвори Сириус - въпроси и отговори

Затвори Къщи от сламени бали

Затвори От тук от там

Затвори Избрани цитати

Затвори Полезни съвети

Затвори Орис

Затвори В името на Иисус Христос

Затвори Лечение на рака със сода бикарбонат

Затвори Лечение на диабет без лекарства

Затвори Кредо Мутва

Затвори Рецепта за отказване на алкохола

Затвори Здраве без лекарства

Затвори Адът съществува

Затвори В защита на потребителите

Затвори Академия „Эндорфин”

Затвори Доктор Уолък

Затвори Олга Бутакова - лекции за лекари

Затвори А.Т. Огулов - лекции за лекари

Затвори Д-р Питър Глидън - лекции за лекари

Затвори Вълнова генетика (П. Гаряев)

Затвори Тайните на изцелението

Затвори 100% Божествено изцеление

Затвори История и метаистория

Затвори Съвременна метаистория

Затвори Калагия

Затвори Приложна кинезиология

Затвори Борис Увайдов – лекции за лекари

Затвори Евгений Божьев – лекции за лекари

Затвори Д-р Сейби - лекции за лекари

Затвори Дмитрий Троцкий

Затвори Предай нататък

Контакти
Брояч

 2 153 745 всичко

 2 посетители онлайн

Дмитрий Троцкий - Книга 002 част
 

Предопределеност или свобода на избора?

Еволюцията на личността и човешкото съзнание.

 

Като хиромант често ми задават въпроса какво е съотношението между предопределеността и свободата на избор в живота на човека.

Представете си поляна, на която е здраво забит кол с въже дълго 25 метра, а за въжето е вързан кон. Какво е предопределеността? Това е кръгът с радиус 25 метра, вътре в който ходи коня. Конят, може би, си мисли, че има свобода на избора: ако иска – да отиде надясно, ако иска – наляво, тук да откъсне тревичка, там да полежи, да остане тук. Но човекът отстрани вижда, че конят няма никаква свобода на избора и че той извършва предсказуеми действия в ограничения кръг. За да избяга от предопределеността, конят трябва да положи огромни усилия, за да извади кола с въжето и да дотича до мястото, където иска да бъде. Главното условие е напрежението, силата.

При хората е абсолютно същото: първоначално всички сме в рамките на някаква предопределеност с минимална възможност за избор (като при коня –да отидем или наляво, или надясно, но в пределите на строго ограничената територия). За да излезем извън пределите на тази предсказуемост, трябва да положим нечовешки усилия. Както показва моята статистика, в най-добрия случай, това усилие се извършва от един от хиляда души – по-малко от една десета от процента. Затова предопределеността съществува практически за всички.

Какво е предопределеност? Детето от ранна детска възраст усвоява определени шаблони – поведението на мама и татко, на всички роднини и близки хора, научава се да реагира на тях. И след това живее, опирайки се на тези шаблони през целия си живот – привлича партньори подобни на мама-татко (или – ако родителите са били отрицателен пример, привлича техни антиподи); страда от болести, които близките му са имали до седмо поколение, защото е наследило същите черти на характера, същите модели на мислене и поведение. По принцип целият му живот ще повтаря това, което вече го е имало в рода му му – именно това е съдбата, предопределеността.

Свободата на избора започва да се появява в човека, когато той разбере, че той е не само това тяло и че животът не се ограничава само до неговото семейство и до представите „Аз, мен, моето”. Че има нещо повече от този ограничен кръг, че животът не свършва със смърт. Той започва да задава въпроси: „Кой съм аз?“, „Откъде съм?“, „Какъв е моя път в тази Вселена?“, „Има ли Бог?“ и „Как мога да бъда полезен на човечеството?“

Когато човек напусне егоистичната концепция, в която е затворен на самия себе си, той започва много повече да вижда, чувства, знае, неговото тялото му пропуска енергия в пъти повече от преди. И човекът получава възможност да повлияе на това, което му е било предопределено – на генетичната предразположеност, на сценариите на съдбата.

Той престава да се разболява от болестите, които са имали роднините му. Той слага точка на така нареченото „родово проклятие“, на „венеца на безбрачието“... Всички тези концепции не са му интересни: прилича на ученик – понякога може да намине към своята детска градина, но вижда, че там е скучно. В детската градина всичко е предопределено: има дневен режим, има възпитателка, която трябва да слушаш. За детето всичко е предопределено, но колкото по-зрял става човек, толкова по-ясно разбира, че той е не отделна единица, а частичка от огромната система наречена „мироздание“, той вижда връзките между различните частички – и едва от този момент започва свободата на избора.

Каквото и да направи човек за себе си, това му дава само предопределеност, преместване в строго определени граници. Каквото и да прави за другите (и дори няма значение дали ще е лошо или добро – просто с времето човек ще стигне до извода, че доброто дава повече енергия и по-висши състояния), толкова повече възможности за избор има. Може да избира дали да боледува или не, а ако се разболее, разбира защо се е случило и как може бързо да оздравее. Вече не е нужно да мисли за оцеляване, за това как да заработи за насъщния хляб. Не мисли къде ще живее ... И към такъв човек всичко – пари, жилище, късмет, сродна душа, успех – идва сякаш от само себе си. Просто го има. За да отидете на това ниво, трябва да извадите колчето – да положите сериозно усилие.

За по-ясно разбиране, ще ви кажа как протича еволюцията на личността на човека.

Всички започваме от нивото на инстинктите. Инстинктите са дадени от Бога, майката-природа, предават ни се от мама и татко или – както казват учените, от пра-пра-пра-дядовци под формата на определена част от мозъка, която е отговорна само за една задача – да бъде спасен на всяка цена. Как се държи бебето? Иска да яде – крещи; изпитва дискомфорт – крещи; иска да го вземат на ръце – крещи. Всичко е насочено единствено към осигуряване на оцеляването и здравето на тялото.

След това настъпва втория етап – логическия. На този етап се формира и развива ума. В трактовката на понятието „ум“ аз използвам източния подход и го определям като инструмент, който наблюдава всичко ставащо и филтрира постъпващата информация в съответствие с някои предварително зададени шаблони и установки. Можем да кажем, че умът филтрира всичко, изхождайки от парадигмата „добро - лошо“ и „правилно - неправилно“. Критериите за това, което се смята за добро и правилно, получаваме именно от роднини, от приятели, от обществото (учители, телевизия, интернет, социален кръг и т.н.). Така започваме да гледаме на света през филтъра на нагласите на другите хора и общоприетите стандарти.

На този етап във всеки човек се формира някакво подобие на автопилот – набор от автоматизирани реакции на външното въздействие. Как става това? В отговор на всяко събитие първо имаме чувство, душевна реакция, това трае само миг, след това събитието се провежда през филтъра на ума, той му дава някаква оценка (добро или лошо, правилно или неправилно) и поражда емоция, която на свой ред ни подбужда към определено действие – реакция на събитие. Редица пъти реагираме на събития, които се разпознават като сходни по един и същи начин, в резултат на това се формира навика да се постъпва така, а не по друг начин.

Ще дам пример. Майката е казала нещо неприятно на дъщеря си, в която в отговор мигновено се е породило чувство на обида. Но умът ви казва, че да говорите на майка си за негативните си чувства, да изразявате своята обида, е лошо, защото „добрите момичета“ не постъпват така, не огорчават майка си. Отново и отново в момичето се е закрепил навика да преглъща своите обиди срещу майка си, а след това този навик се пренася и на всички хора като цяло, а момичето, след това вече девойка и жена, се обижда, но дори да осъзнава това, не знае как да го изрази.

С възрастта тези закрепени автоматични реакции стават все повече, практически на всяко външно въздействие имаме готов отговор какво да кажем и какво да направим – ние живеем на автопилот.

Искам да кажа веднага, че автопилотът не е нито добро, нито лошо нещо. Ние наистина имаме нужда от него, за да не се разсейва човешкото съзнание от купчина условности. На първо място, автопилотът контролира определени процеси в тялото – дишането, работата на вътрешните органи, за това не е необходимо специално да мислите. Автопилотът помага да не губите енергия за необходимите повтарящи се действия – не е нужно да помните всеки път как да миете зъбите, как да се храните правилно и т.н.

В обществото именно автопилотът ни помага да общуваме с хората, да съответстваме на ситуацията. Например, влизаш в магазин, момичето-консултант вижда потенциалния купувач, в нея стартира определена програма, която я подтиква да се приближи до вас, да се усмихне учтиво и да попита: „Как мога да ви помогна?“ В отговор се включва  вашия автопилот и вие й отговаряте без да се отвличате от мисли като: „Какво иска от мен? Защо дойде при мен?” В нашата система за реагиране се разопакова подходящ алгоритъм – за общуване с консултанта.

Този етап – когато се учим да прехвърляме отговорността за някои реакции и действия на вътрешния автопилот, е необходим етап от формирането на личността. Но ако започнем да сме на 100% на автопилот, тогава ни очакват неприятности – ние обезценяваме това, което става с нас всяка секунда, 24 часа в денонощието. Може да се каже, че ние  свикваме с божествените знаци, с красотата, която ни заобикаля, спираме да оценяваме любовта и красотата в нашите близки, не ценим работата, не ценим дори своя първи и, най-вероятно, единствен апартамент – а толкова сме се радвали, когато се е появило собствено жилище. Ние свикваме, започваме да приемаме всичко това за даденост.

По-голямата част от хората са на втория етап от развитието на личността – на етапа на ума, логиката, разделението на “добро” и “лошо”. И това е нивото на абсолютната предопределеност, предсказуемост, защото целият ни живот на този етап се определя от алгоритмите, по които работи ума, а умът, от своя страна, заимства тези алгоритми и шаблони от други хора и от обществото като цяло – „така е прието“, „ така е правилно."

Преходът към третия етап, при който се открива достъп към разбирането на това как работи всичко в тази Вселена и до възможността да се повлияе на хода на събитията започва в момента, в който човек осъзнае, че светът е създаден не само, за да удовлетворява неговия егоизъм и че всеки от нас дължи нещо на този свят.

Рано или късно стигаме до въпроса: какво изобщо имам аз тук, в този мой свят? За какво мога да нося пълна отговорност? Думите, които използваме, вземаме назаем от обществото, от родителите, от интернет, от книгите – наши думи тук няма. Дори мислите ни не са нови – това са нечии мисли, а ние просто ги комбинираме, разменяме местата им, правим умно лице, сякаш сме измислили нещо. И тогава отваряш книга и разбираш, че някой вече е помислил това вместо теб и че го е измислил още през 18 век. Стигаме до удивителния извод, че в нас няма нито една част от тялото, която да се е образувала самостоятелно – само в резултат от сливането на двете предишни тела: на майката и бащата. И така, какво в този свят е наше? За какво още от детската градина можем да носим отговорност? Само за чувствата.

Единственото, което принадлежи лично на нас, са нашите вътрешни реакции на външното, това са състоянията, които се раждат в отговор на външен стимул – от мама, татко, всички други хора и всички събития – под формата на чувства.

Да направиш първата крачка към свободата на избора, към възможността да изградиш своята щастлива съдба – това означава да поемеш отговорност за своите чувства, да преживяваш всяка ситуация чрез своите чувства, а не чрез някаква програма, по която работи умът, за да станеш осъзнат.

Да бъдеш осъзнат означава да чувстваш, да мислиш, да говориш и да действаш неразделно. Например, когато си се обидил вътрешно, трябва да направиш това и външно – като минимум, да поемеш отговорност за това. Обидих се. Прости ми, такъв съм и сега не искам да говоря с теб така, в лошо настроение съм. – Това е единствения начин да се избавите от тази обида.

Знаете, сега пишат много за това, че трябва да променим своето негативно отношение към всякакви събития на позитивно и тогава всичко ще се нареди. Но осъзнатостта не е блаженство, не е усмивка като при глупака. Да си осъзнат значи да бъдеш в момента и да разбираш какво става с теб. Можете да наречете това състояние „тук и сега“, яснота. Например, ям пица и не мисля за това какво ще правя утре или какво лошо съм направил вчера, забелязвам усещането в устата си, получавам импулсите от вкусовите си рецептори.

Само такова състояние – състояние на осъзнатост – гарантира изпълнението на всички желания, здраве, хармонично семейство, кариера и благополучие

След като прегледах хиляди и хиляди ръце стигнах до извода, че причината за всяка болест, самота, неразбиране, бедност винаги е една и съща – недоизказаност на чувствата, на истинските чувства, които идват от сърцето. Важно е да разберем кои понятия, кои концепции управляват живота ни, за да ги преразгледаме, да премахнем ненужното и да станем щастлив и хармоничен човек!

За да преминете към това ниво – нивото на осъзнатост – трябва да положите много сериозни усилия. Как става това? Във всяка ситуация трябва да се ориентирате по това, което е вътре, а не да реагирате на външните обстоятелства.

На лекциите и на тренингите те често питат: а трябва ли да даваме милостиня на бедните или не, как е правилно? Ами никак не е правилно. Всеки път трябва да вслушвате в себе си – изпитвам ли желание да дам пари конкретно на този човек или не. Понякога давам, друг път – не. Или всички пушат и решавам: „е, и аз ще пуша – за компания“. Дръпвам, чувствам отвращение – край, никога вече не пуша. Да се ​​откажеш от това, което е предназначено за всички – това вече са малките първи крачки към свободата.

С един приятел отидохме в банята, там срещнахме негови приятели и един предложи някакво много рядко, донесено отдалеч алкохолно питие. И моят приятел, който от няколко години не пие, пи, защото: "Той го рекламира от шест месеца, толкова искаше да го опитам как да му откажа." Ето, именно това е предопределеност.

Свободата на избора започва от момента, в който човек е в състояние да каже „не“.

Не – на цигарата, на алкохола, на концепцията "всички на 14-годишна възраст вече са преспали с някого", на идеята за сключване на брак, защото „вече е време“, на това, че непременно трябва да имаш престижна работа, и т.н. - без да се оправдавате, без да доказвате нищо, без да обяснявате кое е добро или лошо. Много малко хора могат да следват гласа на сърцето си въпреки общия поток и мнение.

Етапът на осъзнаване, както двата предишни, е задължителен за човека. Единственият въпрос е как да стигнем до там – благодарение на нашите собствени усилия или благодарение на външно въздействие.

Кога автопилота се изключва и се включва способността да осъзнаваш себе си в момента? Когато се случи нещо непредсказуемо. Разбито сърце, смърт на родителите, някаква катастрофа. Условно казано, роботът-автопилот не знае какво да прави в момента, защото непредсказуемостите в неговата програма не са отчетени, нещо се е объркало. Именно в нас се появява възможност трезво да погледнем към себе си отстрани. Наистина, най-често след това всичко се връща в обичайното си русло, както в анекдота.

Мъж и жена правят секс. Изведнъж – звънецът на вратата звъни, жената казва: „Съпругът ми дойде!” Любовникът скача от десетия етаж от прозореца, лети и казва: „Господи, дай ми още един шанс, моля те! Ако оцелея, ще спра да пия, да пуша, няма да съгрешавам ... ”Той пада на меко, става, отърсва се и казва: "Няколко секунди летях, а толкова много неща изпонаобещах!"

Каква роля играе човека, който е паднал през прозореца? Ролята на човек, който е паднал през прозорец, лети надолу и всеки момент ще се разбие. В този момент той не може нищо да изсвири, фалшифицира, не може да се усмихва, да прави снимки на храна или да публикува в Instagram снимки с надпис: „Виж, какви са устните ми! Такива са ми от дете." Той отсича всичко, освен изпълнението на своята роля, отъждествява се с нея на 100% – едва след това вижда своя автопилот и наистина може да разговаря със самия Творец. Чак след това настъпва обратния процес.

Когато нашите деца боледуват, когато срещнем маниак и той опре нож в гърлото ни, когато къщата ни гори, когато колата ни попада в ПТП, когато пада самолет, когато банката отнема цялото ни имущество за дългове – именно в такива моменти чувстваме, преживяваме всяка хилядна частица от секундата. Ние се намираме в състоянието „тук и сега“.

Не знам защо става така, но моята статистика ми казва, че при 99 от 100 души изключването на автопилота става именно в трагични ситуации. Но можете да тръгнете и по друг път – да се научите да преживявате всеки момент, всяко свое чувство, да се учите на осъзнатост. В тази книга ви предлагам хармоничен начин за преход на нивото на осъзнатост, преход от предопределеността към свободата на избора. Ще ви кажа по какви принципи работи всичко  в нашата Вселена, как със своите мисли и действия определяме своята съдба, откъде да вземем сили и енергия за пробив и преход към нов етап от еволюцията на личността и съзнанието. Веднага ще предупредя, че когато човек узнае какви са законите, по които живее нашата Вселена и как се изграждат причинно-следствените връзки (всичко, за което ще поговорим в следващите глави), той започва да изпада в паника – нима за всичко, което се е случило и се случва съм виновен аз? Даже въпросите, които идват по пощата и в групите в социалните мрежи, се задават така: „Съпругът ми е алкохолик, какво правя не както трябва?“, „Всичко е лошо, в какво е моята вина?“.

Има три типа на възприемане на всичко случващо се. Ето, аз отивам, спъвам се в дивана, който стои на пътя ми, боли ме. Кой е виновен? Първият вариант – дивана. Наблюдавайте малките деца: ако се удрят в нещо, виновни са винаги масата, стола и пр. При възрастните също често се среща навика да търсят виновните навън.

Втората реакция е да обвинявам себе си, че не съм забелязвал дивана на пътя си. Тази реакция е характерна за хората, които са започнали да слушат различни лекции, да четат духовна и езотерична литература, те постоянно си задават въпроса: „С какви действия създадох тази ситуация?“

Предлагам трети вариант – никой не е виновен, така се е случило. По-добре е да се запитате: „Какво мога да направя сега, за да променя тази ситуация? Как да не допусна нейното  повторение?“

До определен момент ние сме като бебета, които трябва да спят по 23 часа на ден, за да живеят и да се развиват. Ако постоянно будиш бебето, то ще се разболее и ще умре. Също така и човешкото съзнание до определен момент спи, не се събужда, в този период от време ние живеем само благодарение на същия този автопилот, повече или по-малко адекватно реагираме на събития, взаимодействаме с хората и т.н.

Също така можете да го сравните и с човек, който е в кома. Изглежда, че ходи, работи, дори се жени и ражда деца, но не осъзнава това, не чувства. Един ден той излиза от комата. Има ли смисъл сега да преглеждаме всичко, което е правел, докато е бил в кома, има ли смисъл силно да се тревожиш за това и да култивираш в себе си чувство за вина? Не, така се е случило, защото в този момент човекът е спял. Но сега, когато го има новото знание и разбиране за това как да живеем съзнателно, вие можете да промените хода на събитията.

Затова предлагам да не търсите виновните, а да приемете факта, че всичко се е случило както се е случило и да се научите да живеете по нов начин.

Езикът на изпълнението на желанията

Много от вас, уважаеми читатели, са били подтикнати да вземат в ръце настоящата книга от някакво желание, което искате да реализирате – да станете здрав човек, да печелите толкова пари, че да нямате нужда от нищо, да намерите своята „втора половинка“, да помогнете на децата да подредят собствения си живот, да си купите апартамент, да отидете на Малдивите и т.н. Сега има много концепции, които говорят за това, че Вселената е безгранична и изобилна, че няма никакви ограничения за изпълнението на нашия „Списък с желания“. Така че защо тогава нашите желания не се изпълняват и как да направим така, че да се изпълнят? В тази глава ще се постарая да отговоря на тези въпроси.

Нека започнем с пример. Отивам в голям търговски център, в който се продава всичко. Колко продукта мога да купя? Точно толкова, за колкото имам достатъчно пари. В нашата Вселена всичко е подредено на същия принцип – ще бъдат изпълнени само тези наши желания, за които имаме достатъчно „валута“. В предишната глава изяснихме, че в нашия свят се приема една единствена "валута" – това са тези чувства-състояния, които се раждат вътре в нас на всяко външно въздействие.

Тялото рано или късно ще умре. Дори менталното, енергийното и още по-фините тела, чието съществуване признават някои философски и религиозни концепции, също ще се разпаднат на първични елементи. А какво ще остане, кое е вечно и поради това има абсолютна ценност? Всички религиозни концепции признават съществуването на душа, която съществува и след смъртта, а в някои религии се въплъщава от живот в живот в различни тела. Душата е най-фината форма на материята, изтъкана от безброй нишки наречени „чувства“.  За душата те са каквото са нервните влакна за тялото.

Чувствата се раждат в нас от първия миг на живота - в отговор на грижите за нашите близки. Ние можем да изразим чувства чрез усмивка, думи, чрез някакви действия. С остаряването си ние сме в състояние да  чувстваме все повече и повече.

Какво представлява чувство? Вземете чувството на обида. Всеки от нас има определена представа за света и за това как, например, майка ми трябва да се държи с мен. Мама се държи така, както смята, че е правилно. Някъде тези две представи – моята и мамината – съвпадат, но някъде не съвпадат и колкото повече реалното не съвпада с очакваното, толкова по-силна ответна реакция се ражда в мен. Мозъкът генерира ответна реакция, която на руски език се нарича „обида“. Обидата е енергия, която се отделя, за да измените своите модели на мислене и/или своите действия по отношение на мама. Като минимум можете да кажете на мама: "Мамо, моля те, прости ми, обидно ми е."

Всяка наша реакция, всяко състояние, чувство в отговор на външен „дразнител“, е енергия, за да направим нещо. Няма значение дали това са положителни чувства или са така наречените отрицателни чувства; енергията не е нито положителна, нито отрицателна. Но колкото по-силно е чувството – от обида, омраза, ярост, гняв – до благодарност и някаква божествена еуфория – толкова повече енергия ни се дава. Именно тази енергия можем да обменяме, да използваме като „разменна монетаза изпълнение на своите желания. И тук има едно важно „но“.

Няма начин да инвестирате директно енергията на своите чувства, на своите състояния, в постигането на желаното. Смисълът е в това във всеки момент от времето да да трансформираме енергията, която се отделя с чувствата, в някакво действие не за себе си, а за другите.

Изчислено е, че когато човек направи нещо за другите, то в замяна получава същото количество и плюс допълнителен „процент“, енергията непрекъснато се увеличава. Мозъкът генерира все повече енергия-чувства-състояния.

Какво ни дава това? Първо, това дава свръхсветлинна скорост на мислене, ясно разбиране откъде да взема пари, къде да отида да уча, къде е моето място на слънцето, коя е втората ми половинка и пр. И второ, това дава 100%-но изпълнение на всички желания и дори повече. Само че в този случай не е нужно да се прави нищо специално, за да се изпълнят тези желания.

За причинно-следствените връзки, които обясняват тази нелинейна, нелогична взаимовръзка, ще говоря по-нататък в тази книга. Междувременно е важно да разберем, че ние сме отговорни само за това да изживяваме своето чувство – да го разпознаваме, да си задаваме въпроси: „Какво чувствам и по каква причина? Какво правя въз основа на това чувство? ”Ние сме отговорни само за действието, а за резултата е отговорен Създателя. Бедата започва, когато чувстваме, но не правим нищо.

Глупаво е да насочваме своята енергия директно за постигането на желаното, защото често ние самите ние не знаем от какво се нуждаем и какво ще ни направи по-щастливи.

Вероятно много от вас са се се сблъсквали с това, че полагаш много усилия за да постигнеш нещо – например, за да купиш апартамент или кола, за да влезеш в определен университет, за да отслабнеш. Постигаш го, чувстваш за кратко удовлетворение, а след това – разочарование. За да стане ясно защо става така, ще ви кажа как се формират повечето от нашите желания.

Тази концепция се нарича „Кръста на битието“.
                                                                                                               www.iskri.net/zefira



Създадено: 01/12/2019 : 15:57
Обновено : 10/06/2020 : 02:13
Категория : Дмитрий Троцкий
Страницата е посетена 192 пъти


Версия за печат Версия за печат

Проекти
 

Здравейте приятели, 

От 19 години чета и превеждам предимно безплатно изключително ценна информация от езотерични и окултни източници от английски и руски език. Част от тези преводи са достъпни на www.iskri.net/zefira. Липсата на средства ми пречи да ги издам и разпространя сред повече хора. По-долу е проекта, който би донесъл огромна полза на всеки. Ако резонирате с него и имате материални възможности и желание да ми съдействате, свържете се с мен за повече подробности: 

1. ИИССИДИОЛОГИЯ - поредица от 12 тома с изтеглена от будхичния план подробна информация за паралелните реалности (с космическите звукови кодове за достъп до тях, които осигуряват личен достъп до Вселенските бази-данни). Дадена е от Плеядите на човечеството като тест за вибрационната готовност на хората за инверсионно-лъчевите префокусировки (Квантовия преход). Уникални знания за учените и за всеки, който желае да се префокусира съзнателно в някой от по-високочестотните сценарии, където понятия като „смърт“, „болести“ или „стареене“ не съществуват. Дори прочитането на само няколко страници променя цвета на аурата на четящия, а при изучаване се активират нови участъци от мозъка. Том 1 (700 стр.) от "Основи на Ииссиидиологията", както и  томове 10 (500 стр.) и 11 (700 стр.) от "Ииссиидиология - Безсмъртието е достъпно всекиму", са вече преведени, но поради липса на средства все още не са издадени.   

 

За да помогнете със средства дейността ми, можете да използвате следните банкови сметки:

 
Първа Инвестиционна Банка АД (в BGN)
IBAN: BG48FINV915010BGN08NMB
BIC/SWIFT/:FINVBGSF
Емилия Луканова Манолова
[Emiliya Lukanova Manolova]
В IBAN номерата на банката не фигурира латинската буква О, а цифрата нула.
 
Първа Инвестиционна Банка АД (в USD)
IBAN: BG37FINV91501003834709
BIC/SWIFT/:FINVBGSF
Емилия Луканова Манолова
[Emiliya Lukanova Manolova]
В IBAN номерата на банката не фигурира латинската буква О, а цифрата нула.
 
За подробности и контакти:
e-mail: emi_manolova@abv.bg
phone: 02 855 27 85 Vivacom
            0899 812 318 Globul
           
 

* Този сайт продължава да съществува не благодарение на нечия помощ, а въпреки нейната липса.
^ Нагоре ^