Преводи

Затвори Астралния свят

Затвори Чакрамните личности

Затвори Ииссиидиология

Затвори Ведически лекции

Затвори Кираел

Затвори Оаспи

Затвори Урантия

Затвори Нибиру

Затвори Матрицата V

Затвори Операция Тера

Затвори ГМО

Затвори Сириус - въпроси и отговори

Затвори Къщи от сламени бали

Затвори От тук от там

Затвори Избрани цитати

Затвори Полезни съвети

Затвори Орис

Затвори В името на Иисус Христос

Затвори Лечение на рака със сода бикарбонат

Затвори Лечение на диабет без лекарства

Затвори Кредо Мутва

Затвори Рецепта за отказване на алкохола

Затвори Здраве без лекарства

Затвори Адът съществува

Затвори В защита на потребителите

Затвори Академия „Эндорфин”

Затвори Доктор Уолък

Затвори Олга Бутакова - лекции за лекари

Затвори А.Т. Огулов - лекции за лекари

Затвори Д-р Питър Глидън - лекции за лекари

Затвори Вълнова генетика (П. Гаряев)

Затвори Тайните на изцелението

Затвори 100% Божествено изцеление

Затвори История и метаистория

Затвори Съвременна метаистория

Затвори Калагия

Затвори Приложна кинезиология

Затвори Борис Увайдов – лекции за лекари

Затвори Евгений Божьев – лекции за лекари

Затвори Д-р Сейби - лекции за лекари

Затвори Дмитрий Троцкий

Контакти
Брояч

 2 153 277 всичко

 9 посетители онлайн

Дмитрий Троцкий - Въпроси и отговори 09
 

За дълговете

Дмитрий Троцкий

 

– Имам проблеми с финансови дългове – те непрекъснато ме догонват.

– Въпросът ти е как да се избавиш от дълговете. Какво да правите, ако имате дългове или не ви връщат дълговете? Първо си задайте въпроса: „нима Той е допуснал да съм в дългове?“ И честно си отговорете: „Не. Той определено всичко е предвидил. Той иска да ми покаже нещо, да ме научи на нещо“. Вторият въпрос, на който трябва да си отговорите е: от кой момент са започнали тези дългове? Как беше при теб?

– Дълговете започнаха след като излязох от отношенията си с бившия ми мъж.

– Представи си, че аз съм твоя бивш мъж и те питам: „Кажи ми, моля те, защо се омъжи за мен?“

– Не беше по любов.

– Кога разбра, че не е било по любов?

– Когато се появиха при него много други жени.

– Тогава си разбрала, че не е имало любов. А къде е любовта? Аз обичам сладолед. Мога да  дам от него на много други хора, но от това моята любов към него няма да се намали – това е любов. А при теб какво се получава – много други са опитали твоят любим сладолед и ти казваш: „абе нещо тоя сладолед вече не ми харесва“. А може би ти просто си обичала не точно този вид сладолед?  Искала ти малинов, а това е бил ягодов – и двата са червени, но са различни. Разбираш ли какво е любов и какво е „мое“? Любовта не е „мое“ – това е състояние, което не изисква абсолютно нищо в замяна. Както слънцето – аз обичам слънцето – тя хваща тен под слънцето – под МОЕТО слънце, много други – също, но аз не съм започнал да го обичам по-малко. Това е любов. Същото е и с мъжа. Ако той ми харесва, ако  с него ми е интересно, или нямам какво да правя, а освен това той легално ме J прегръща, аз си мисля, че това е любов. Само че това няма никакво отношение към любовта. При все това ти си объркала тези чувства. На някакъв етап на теб ти е било комфортно с мен?

– По-скоро на него му беше комфортно.

– Добре. А ти защо се омъжи за мен?

– Имахме много общи неща и смятах, че това е човекът, с когото мога да живея. Но така, както той започна да се показва и пред мен и пред другите – това вече не беше човека, с когото започнах да живея.

– Ще резюмирам: колкото по-малко ти си искрена с мен, толкова повече трябва да платиш за това. Това е абсолютна формула. В колкото по-голяма степен си неискрена с мен, толкова по-големи дългове имаш. По тази мярка има само една валута: чувства. Чувствата са енергия. Енергията може да се остойности в здраве, в пари, в отношения, в деца, в имоти, в скъпоценности – в каквото щете. Но колкото повече ти вътрешно си се свила – знаеш ли какво е омраза?

– Вече не изпитвам омраза към него.

– Вече не изпитваш, но всеки психолог ще ти каже, че ако си изпитвала, за изминалото оттогава време върху тази омраза са се насложили толкова много неща, но омразата е останала. Това е като огледало – добре се виждаш в огледалото, но остави го край пътя и след половин година  като погледнеш – нищо няма да видиш, защото то ще е покрито с прах, с мръсотия. Ти се опитваш да се огледаш в него и казваш: „Не, не, не – това не съм аз“. Обаче си ти – под всичките тези слоеве.

– Какво трябва да направиш – да поемеш отговорност за всички свои чувства – за равнодушието, за обидата, за гнева, за неизразената благодарност. И щом ти намериш в себе си милиарди, ще започнеш да ги изваждаш.

По какво се отличава богатия от бедния – богатият е искрен – казва ти: „ти си никой, не искам да имам нищо общо с теб“ – той е изразил равнодушие, но го е изразил искрено; или: „с  теб искам да прекарам целия си живот и ще съм ти благодарен цял живот – ти си ценен кадър, моето абсолютно уважение. Аз съм абсолютно честен“. Искреност и неискреност  – чертата, която характеризира бедните и богатите. Но човекът, който е с дългове, го характеризира чертата неискреност в някакви чувства пред някого. Намерете хората, с които сте били неискрени, отчетете се пред тях и самият Господ-Бог ще ви компенсира. Вашата неискреност е вашата свита в юмрук длан – тя е скрита във вас /вашият юмрук е в джоба ви/, а външно се усмихвате. Щом извадите своята неискреност, вие изваждате юмрука от джоба си и казвате, (например): „прости ми моля те, за неискреността“ – вие разгъвате един пръст от този юмрук, като кажете: „прости ми, че много силно те ненавиждах“ – разгъвате втори пръст, като кажете „прости ми, че не ти благодарих“ – разгъвате следващия пръст – така разтваряте ръката си, вместо да е свита в юмрук и вече в тази разтворена ръка самият Господ-Бог слага това, което ви се полага.

– Сега искам ти да поговориш с мен както с бившия си мъж. Кимаш с глава, с това казваш: „Аз съм прилична и всичко разбирам“, а аз искам да те подложа на изпит – искам ти да получиш пари в замяна на твоята искреност; вземам дълговете ти, можеш да ги прехвърлиш на мен, но бъди с мен искрена. Хайде.

– Моля те за прошка.

– Аз не ти казах да ми искаш прошка. Сега останалите слушайте внимателно – тя сега ще ти разкаже как можеш да излекуваш брат си от онкология – не трябва да се разсейваш и да пускаш смс-съобщения, трябва да се фокусираш изцяло, да се потопиш в момента – именно той определя всичко, защото ако сега не видиш това, кой след това ще ти го покаже?

И така: Жена, защо ми звъниш?

– Ами трябва да връщам дълговете в банката. J Трябва да направим това заедно, защото между нас няма никаква дискусия, няма…

– Какво ти трябва, жено?

– Трябва ми да поговорим нормално.

– Това са си твои проблеми.

– За съжаление са наши.

– Извинявай, но вече са твои.

– Забележете: сега звъни искреният човек. Ти какво питаше?

– Как да си върна дълговете.

– А сега, забележи – ти правиш всичко наобратно. Аз съм свикнал с това, даже вече не се разстройвам, а отначалото не разбирах. А аз току-що показак как, а тя все едно говоря на китайски език.

– Ами аз ако разбирах нямаше да имам такъв проблем и тук на лекцията нямаше да съм дошла и дългове нямаше да имам.

– Ама аз току-що ти показах как да го направиш – ето, сега съм бившия ти мъж и казвам: Жена, поне веднъж бъди честна с мен.

– Ама аз се старая!

– Лъжи и измишльотини!

– Абе я не ме прекъсвай моля те. J

– А-а – какво почувства?

– Емоция.

– Каква?

– Негативна.

– Каква?

– Гняв, раздразнение.

– Браво!

– Това е същото, което чувствам, когато трябва да вземам някакви решения.

– Сега ми говори пиян човек и ми трябва някой да превежда брътвежа на пияния на езика на трезвения. Обида ли почувства?

– Да.

– Това ще ти струва 150 Евро. J

Само? J

– Гняв – към 40 000 Евро.

– Омраза – от порядъка на половин милион.

– Приличие – 3 цента.

– Омраза. Моля те, поговори с мен – остойности своята ненавист. Запомни: Най-лошата възможна роля е приличната. За нея никой не иска да плати. Самият Господ-Бог гледа приличния човек невярвайки на очите си и казва: „Не вярвам“. Названието на приличния човек е само едно – лицемер. И Вселената казва: „Я го ритнете този приличния, за да видим кога ще нададе вой“. Затова ти цял живот ще си като футболна топка. Виждала ли си футболна топка – ето това е приличния човек. Той е напълнен само със своя егоизъм, както топката – с въздух. И колкото повече е топка, толкова повече го ритат. А аз ти казвам: „спадни, изпусни този въздух“ – тогава Господ-Бог ще те вземе на ръце, за да те зашие, напълни, залепи. Но колкото по-прилична си, толкова повече ще си го получаваш. Спадни, поговори с мъжа си не като прилична. Аз знам, че ти си лицемерна, жено моя – колко години бяхме женени?

– Четиринадесет.

– Четиринадесет години. Ти казваше, че си прилична – не, аз ще ти докажа, че не си прилична – с нея, с нея, с нея. И на някакъв етап ти си контролирала ситуацията, след това си страдала, но тогава са започнали дълговете. Щом си започнала да разбираш, че не си ти тази, на която се правиш, в същата секунда в човека се образуват дългове – не е важно как изглеждат тези дългове – пари, болести, самота – това са дългове. Ако на теб ти е добре в това състояние – тогава това не се брои за дългове, но на теб ти е зле, затова поговори с мен все едно, че съм твоят бивш мъж, поне веднъж честно. Ти на някакъв етап започна да си честна, като каза: „Не ме прекъсвай, каза „това ме ядосва, вбесява“– и Аз тъкмо бях започнал да вадя парите, които да ти дам, за да погася твоите дългове, но след това ги прибрах – пошегувах се. И така, бивша моя жена, не правиш нищо – значи пари не ти трябват; ти си като Майка Тереза – на светците поначало не им трябват пари. Ти си като пример за святост – тук днес сте две такива. Ще се снимам с вас в почивката, за да казвам после: „Два святи човека идваха на лекцията – абсолютно благи. J

Ами има в мен…

– Какво има?

– Ами има и гняв и …

– Жена, поговори с мен от първо към второ лице.      

– Дори не знам как да започна.

– Ами постарай се. Усмихваш се само – но това не струва нищо – трапчинки да покажеш на лицето е красиво, но безплатно. Е? Да изпъчиш гърди напред е красиво, но пари не струва. Хората защо ходят на театър – за да видят красиви или некрасиви актьори ли? Не – те идват заради впечатлението. Актьорите карат някои от тях да заплачат, някои – да се смеят, и т.н. – това е честно. А ти си безполезен актьор. Затова трябва да боледуваш, трябва да си все в дългове. Защо – за да се научиш да изпълняваш своята главна роля в своя живот – да бъдеш себе си. Ако в твоята роля е написано „омраза“, а ти казваш „всичко е добре, всичко е нормално“, докато вътрешно се тресеш от гняв, а ти казваш: „а-а, сигурно съм настинала, нещо ме тресе, затова треперя“ – ти открито лъжеш. И на теб ти казват: „повече на този спектакъл няма да ходим“ – тогава Вселената ти казва: „върни парите на всички зрители“. Това се нарича „дългове“ и ти ще плащаш. Зрителите – това са главните герои в твоята пиеса/живот – бившият ти мъж и другите хора край теб. Има главни и второстепенни актьори, има масовка, затова намери главните свои роли пред мъжа си, но ти даже с мъжа си не можеш да поговориш. Хайде, давай ми мъртвата вода.

– Не умея.

– Не умееш – тогава си длъжна да боледуваш. Какво е болестта? Тя е един хубав камшик, който те принуждава да вземеш някакво решение. Принуждава те. Отначало е тортата – при всички – но вие не я цените, вие си казвате „така трябва да бъде“. Господи – искам само торта. Той се съгласява. Как ще ви дойде обаче сега тази торта – Той ви е принудил. Какво значи „не умея“ – означава „не искам“. Тренирай – аз съм тук, за да потренираш.

За да не прави нищо, тя заема позицията: аз нищо не мога, съжалявайте ме. Но аз никого няма да съжалявам. В мен има чувство на състрадание, но съжаление в мен няма. Съжаление се изисква, когато някой започва да се прави на глупак, а друг трябва да му приглася, да казва: „Ле-ле, каква злодейка е съдбата, как те е наказала“.

Аз не вярвам в съдбата – аз съм този, който ще ви покаже, че съдбата – това си ти. Това значи да поемаш отговорност за своите мисли, думи, постъпки, чувства. И колкото по-малко отговорна си била, толкова повече получаваш. Искам да ти покажа къде си била безотговорна. Мислела си едно, а си говорила друго, говорила си едно – правила си друго, а си чувствала нещо още по-различно. Показвам ти къде си чувствала едно, а си се усмихвала – за това ти трябва да заплатиш. Казваш си: „аз няма нищо да правя“ – отвътре ти се надигат всички натрупани слоеве, а ти ги спираш, все едно казваш: „това си е мое, няма да го дам, аз съм свикнала с това, какво ще правя без него?“.

– Аз не знам техники.

– Никакви техники не са ти нужни – просто бъди себе си.

– Просто човекът, с когото живях, не беше искрен с мен и...

– Чакай. Няма никакъв човек – имате те само теб и твоето лицемерие. Ти искаш ли да се отчетеш за лицемерието с бившия си мъж? Нима съм казал, че трябва да се отчиташ за бившия си мъж? Казах ти да се отчетеш само за себе си и единствено за себе си.

– Аз не му вярвах..

– Така и кажи : „Аз не ти вярвах“. А тогава защо се омъжи за мен?

– Когато се омъжих си мислех, че си истински човек, но през първите месеци видях, че си човек, който винаги бяга от проблемите и аз постоянно решавах всички проблеми и отношенията с приятелите и всичко това лежеше на мен, докато той не реши да вземе кредит, за да купи дом за семейството ни. Това беше решение, на което не се противопоставих и оттам започна всичко. След това той си отиде, банкрутира и банката каза, че аз трябва да плащам.

– Ето – класика в жанра. Какво беше до началото на кредита – заблуда, лъжа. Не от моя страна, обаче.

– Да, разбира се, от моя – аз му казвах…

– Виж в какво е системата – тя изключва всички други хора – оставя само най-главния човек в твоя живот – това съм аз /в смисъл – ти/. И трябва ясно да узная къде съм започнала да лъжа – от кой момент. Сега като бившия ти мъж те питам: „До сватбата лъжеше ли ме?“

– Не.

– Сигурна ли си?

– Да.

– За какво не си лъгала – я разкажи.

– Ами относно чувствата – наистина вярвах, че това е човека, с който да преживея живота си.

– Ами похвали ме сега, жено моя – похвали ме така, както си ме хвалила винаги. Чувстваше ли любов към мен, уважение, благодарност ? 

 Да – и опора и благодарност.

– Я ги изрази към мен сега.

– Аз даже преди да разбера, че…

– Ти въпроса разбираш ли?

– Обичах човека.

– Въпроса разбираш ли?

– Да.

– Изрази ми благодарност, жено.

– Аз съм благодарна за всички чувства, които…

– Не, не, не – изрази ги точно както е било, искам да чуя това.

– Благодарна съм за чувствата, които съществуваха между нас. 

– Пак ти казвам – 14 години сме били в брак – ти отначало започна да ми говориш, че чувстваш уважение и благодарност. Искам да видя това – говори ми в сегашно време – как ме хвалеше – дословно. Защо мълчиш?

– Ами това беше толкова отдавна, че дори не помня тези чувства.

– Може би защото не ги е имало?

– Имаше ги.

– Да, бе. Сто процента. Сериозно казвам – ако има благодарност – ето, в мен има благодарност към теб, но аз не я изразявам – ако ти не си себе си и не изразяваш тази благодарност, която изпитваш, това се нарича „не-благодарност“. Благодарността е най-ценното човешко чувство, най-мъртвата вода не е гнева, нито омразата, нито обидата – това е неизразената благодарност. Именно тя в списъка е най-скъпата – за нея хората плащат с живота си, с дългове, с кредити, с ипотеки, със самота, със смърт. В правосляавието не-благодарността се нарича гордост – грях номер 1. Ти казваш: „не си спомням как беше“ – много е трудно да си спомниш това, което не е било.

– Защото много неща се наслоиха.

– Да, но нали ме попита – „искам да си върна парите, не искам да дължа никому“.

– Аз не искам да ..

– Виж сега – никому не е интересно какво искаш или какво не искаш. На Него му е интересно само коя си ти и коя трябва да бъдеш. Трябва да си жена – жена е тази, която чувства. Ти си чувствала, но не си го изразявала. Заради това са започнали да се сипят удари по теб. Затова ти казвам – сега трябва да преразгледаш всичко из основи. Колко ти е кредита2

– Сто и петдесет хиляди рубли.

– Това не е много. Това е една седмица работа. За целта е нужно просто една седмица да гледаш къде съм те лъгала. Нали разбираш – ти си лъгала себе си. С дълговете Бог просто ни показва къде не сме направили нещо както трябва. Изобщо ние един за друг сме нужни, за да можем да сверяваме дали вървим по пътя, или сме се отклонили. За само човек е трудно – нужна е огромна самодисциплина. Затова са ни дадени помощници – мъже, жени, деца, родители, приятели, които веднага ще ни покажат къде лъжем. Но ако си започнала да се отклоняваш – само приятелите ти ще ти помогнат да се върнеш в правия път. Бившият ти мъж е най-добрият ти приятел – може да ти звучи смешно, но аз за всяка казана от мен дума ти гарантирам и отговарям. Ако вътре в теб има куп неблагодарност, купчина омраза, купчина обида, гняв, а ти слагаш маската и казваш – абе дреме ми, аз съм си такава – това е лъжа. Ти трябва да разбиеш тази маска и аз просто ти показвам пътя, по който можеш да излезеш, но ти си умница, защото веднага направи връзката, че щом са започнали да се рушат отношенията ти с мъжа ти, са започнали дълговете. Това е първото правилно направено нещо – в навечерието на голям подем или голям спад (няма значение по отношение на какво – пари, заболявания и т.н.) , винаги ще стои личността. Винаги някой ни издига или ни спуска – нашето отношение към този човек. Никога не става така да си на необитаем остров, да няма никого – и всичко да стане по-зле или рязко да стане по-добре. Не – винаги в резултат от комуникацията вие или пропускате през себе си всичко – енергия, емоции, чувства, – казано по-просто – електричество – вие живеете. Вие сте като лампа – светите и осветявате. Ако не пропускате през себе си електричество, вашата светлина все повече намалява и хората бягат от вас – даже парите бягат. Ти си лоша домакиня – болезнено е да го чуеш, но аз ти показвам как бързо да станеш добра. А добра можеш да станеш като изпиеш мъртвата вода – като си направиш ретроспекцията.

– За една седмица може ли да стане?

– Да. Но през тази седмица трябва да бъдеш себе си. Ако просто изчакаш тази една седмица без да правиш нищо – нищо няма да стане. Цялата методология, която давам, е много проста, но не можеш да я прехвърлиш на някого. Вместо вас никой не може да отиде в тоалетната. Само ти можеш да се нахраниш и само ти можеш да отидеш в тоалетната. Ако ти си задлъжняла – само чрез теб може да се върне всичко. Но как – аз ясно ти показвам. Вземаш химикалка – може сега да се вълнуваш и това вълнение да те е объркало, но като се прибереш в къщи, ще започнеш на мен да се ядосваш – това е нормално: в този момент веднага вземай химикалката и записвай къде си жива и къде – мъртва по отношение на бившия ти мъж, къде той ти казва: „това са твои проблеми“, къде го ненавиждаш, но казваш: „е добре, сама ще се справя“ и забележи – тогава ти лъжеш. В този момент ти, вместо да кажеш: „аз те ненавиждам, аз те презирам, аз негодувам, аз се обиждам, на мен ми е болно, аз съм жена, мен ме е страх“, казваш: „аз сама ще се справя с тези проблеми“ – не. Всичко тук е създадено, за да може ти да живееш и болката е измислена именно за това. Знаеш ли какво казват в Израел, когато започват да губят пари по такъв начин? Те казват: „Господи, благодаря ти, че ми взе парите – можеше това да са децата“. Ти какво би избрала? Децата или дълговете?

– Дълговете

– Запомни – винаги първи идват материалните трудности, след това идват болестите, след това – тежките болести, а след това – загубите. Господ е нещо много любящо и дава винаги по нарастваща крива – Той те учи къде лъжеш. Затова вземаш химикалка и лист и пишеш – къде си го лъгала – къде си чувствала едно, а си казвала друго. Мисли за измяна имала ли си?

– Вероятно.

– А измени?

– В брака не.

– А до брака?

– Също не.

– Браво – ето, тук си честна; тук си казваш: бях честна, не му изневерявах. Но тук-там съм била неуважителна с теб – ще напишеш всичко. Винаги, когато ви се появят дългове – гледайте къде сте неискрени – за това плащате. Точно така е и с нейния брат. Кажи – от колко време е неговата онкология?

– От миналото лято.

– А незадълго преди да се разболее той нямахте ли конфликти като брат и сестра?

– Не – незадълго преди да се разболее не, но преди това е имало.

– А миналото лято ти не си ли имала някаква задлъжнялост пред някого. Омъжена ли си?

– Сега не.

– А в онзи момент?

– И в този момент не.

– Нещо много загадъчно започна да се усмихваш. J

Не – нямам легален секс. J

А с този, с когото нелегално си била омъжена – той не е ли бил женен?

Не.

Аз разглеждам Вселената не просто като едно огледало, а като огледална стая. На едно огледало ще пише: „мама“, на друго – „съпруг“, на трето – „бивш съпруг“, „нелегален съпруг“, „началник“, „подчинен“. И вие в огледалната стая виждате своето отражение. И ако искаш да помогнеш на брат си, тогава ти – не брат ти, а ти, трябва да видиш какво нелегално е имало миналото лято в твоя живот. И като развържеш възела с някого от миналото лято, накъдето и да се обърнеш – навсякъде ще видиш развързан възел. Давам ти това за домашно. Знай, че тази технология работи като часовник. Цялата вселена е многофрактална. Знаеш ли какво е фрактална? Добре, разкажи какво е – кимаш с глава като приличен човек, аз също правя така, но не разбирам докрай, затова ти ми обясни.

– Вселената се състои от малки частички.

– И всяка частичка дублира свойствата на цялото. Браво! Това се нарича фрактал – то е като холограма – ужким стъкло, а над него – изображение – това са специални лазерни технологии. Отчупваш половината – и над нея е същото. На колкото и парчета да го натрошиш – винаги ще има повторения – като калейдоскоп. Това, което се е случило миналото лято, във всички Вселени е трябвало да изглежда по същия начин, но малко по различно. Например, при теб е изглеждало като предателство към себе си с непонятен човек (образно казано). В друг момент си можела някого да излъжеш, в друг момент началникът ти е казал нещо и ти пак си го излъгала, другаде си излъгала своето дете и т.н. – в този момент брат ти е заболял от онкология. Между всичките тези ситуации няма никаква връзка, но аз ти казвам как да ги разрешиш – когато развържеш възела някъде тук (ще наречем този отрязък „миналото лято с някого“ – с някого си била неискрена),  се развързва мигновено ситуацията ти във всички Вселени – под формата на онкологията на брат ти, хемороида на сина ти, алергията на дъщеря ти – установяваш, че всички те са минали; не търси връзка – връзка няма да намериш. Я виж – добър, отзивчив човек, а как се е намръщил.

– Замислил съм се.

– Ти не се замисляй – чувствай. : ) Е, искаш ли да поговорим за миналото лято? Въпросът ти е много хубав: „как мога да помогна на брат си“. Ако наистина искаш…

– Ами не помня да съм правила нещо такова.

– А защо така загадъчно се усмихна – омъжена ли беше миналото лято?

– Не, аз от много години не съм омъжена.

– А какво стана миналото лято?

– Това, което и сега – живея с друг човек, но не легално : ) – не съм омъжена.

– Да речем, че аз съм твоя мъж: От колко години живеем ние с теб?

– От 6 години.

– Кой съм аз за теб?

– Приятел.

– С приятелите не спят.

– Партньор.

– Няма такава роля. Какъв съм ти аз, каква си ми ти?

– Първото, което ми хрумва, е приятел, за когото се грижа, с когото съм, с когото си говорим, планираме нещата,

– Но вие живеете заедно – ти за него коя си?

– Приятел – повече от приятел. Аз не искам да бъда съпруга – защо ми е, аз вече съм била омъжена и не искам да бъда съпруга – искам да бъда жена.

– Ами тогава бъди жена. Аз какъв съм ти?

– Мъж.

– За да спят мъжът и жената, е нужен статут. Хайде да поразсъждаваме

– В религията пише, че не трябва да се жениш втори път

– В коя религия е написано това? Християнството е основано на Библията – кажи ми в коя част на Библията е написано това. Ти просто си го измислил и го подаваш убедително. Но аз също съм подкован – в Библията няма такова нещо. Но ние се отклонихме. Моля те, погледни къде си лъгала себе си миналото лято. Аз съм брат ти и те питам: „Сестричке, кога ще се омъжиш? Искам да си щастлива“.

– Ще му кажа: „Никой не ме иска.“

– Тогава защо живееш с него?

– Защото така ми е удобно. Никой не иска да ме вземе, а и аз не искам.

– Но ти си длъжна – аз съм ти брат, по-стар съм и по-добре зная.

– А ти по-щастлив ли си, ако си женен?

– Аз ще съм по-щастлив ако ти си омъжена.

– Е, няма как да стане.

– Тогава аз ще умра, сестричке.

– Ами добре.

– Виж колко си хитра. Запомни: изкривеният човек където и да се огледа, ще бъде изкривен. Всичко започва с аз. Аз въвеждам ред навсякъде в своя живот като започвам от тялото. Колко дълго правиш гимнастически упражнения дневно? С родителите как са ти отношенията – държиш ли се с тях като дъщеря? В социален план – с кого работиш по призвание, по душа – там имаш ли дългове или не?

– Дългове нямам, работата ми харесва.

– Добре. След това се проявяваш и като жена – това е малко по-високо от работата. Ти лъжеш с това, че си нелегализирана. Къде живеете – в неговата квартира или в твоята? Ти си нелегализирана в отношенията си. Не става дума дали това е добро или лошо – става дума за това, че то е неискреност. Ако казваш: „на мен ми е все едно, на мен ми е комфортно“, аз те уличавам в лъжа. Аз не съм виждал нелегализиран човек, когото това да го удовлетворява. Макар да казва: „мен всичко ме удовлетворява“, това не е така.

– Какво значи легализиран.

– Легализиран се отнася до твоя статут – легализиран си, когато ти го пише в паспорта.

Не ми привеждайте статистика, защото съм наясно с нея – в Европа 99% разводи, включително измяна, а на изток – само 1%. Ако ми казвате, че тези 99% са нещо добро и трябва да се равняваме по тях, аз няма да се съглася с вас. Аз се равнявам по това – нормата е отсъствие на болест, норма е отсъствието на физически дългове, нормата е отсъствие на страх – това е норма. Норма е 36,6 градуса, или 120/80 – ако става въпрос за кръвно. Вие казвате: „ама има мнозина с високо кръвно и мнозина – с ниско“, аз бих ви казал: „да, но това е ненормално“. Вие нямате право да бъдете бедни, болни, да има във вас страх. Вие се равнявате по ненормалните и казвате, че това е нормално. Според мен – не трябва да го правите, равнявайте се по своята позиция.

Вижте човека, който не е социализиран – идват емигранти, работят на черно – щом чуят някъде вой на полицейски сирени или някой почука на вратата им, първо си мислят: „може да е за мен“. А вие казвате, че е нормално – не е. Така вие през цялото време ще сте в страх. Но вие просто към този страх привиквате и казвате: „да се живее в страх е нормално“.

Затова те питам – защо през тези 6 години не сте се оженили? Ти казваш: „аз съм свикнала, това е нормално“. Само че това не е нормално и ти не си свикнала – ти просто уговаряш себе си, че си свикнала.

– Не знам – аз не лъжа, така ми е добре.

– Ако ти е добре – аз няма да споря с това. Аз не уча никого на морал – само ви показвам къде е изхода, през който лично аз минавам и мен ме устройва резултата. Аз само ти показах къде може да е отговора на въпроса ти „Как да помогна на роднина с онкология?“ Трябва да си честен.

Виждала си как като вземеш камък и го хвърлиш в езерото, той прави кръгове – ако се опиташ да се огледаш във водата – няма да можеш.

Какво казва майка ти за твоето съжителство? – Не е доволна. Баща ти е починал. А какво казва брат ти за това? Нищо?    

– Цялото семейство приема това нормално.

– Не. Това, че мълчат по въпроса не означава, че го приемат нормално. Вие просто не говорите за това. Говорите си за всичко – за политика, за финанси, за президента и т.н. , само не и за това, което е вътре във вас – това е неискреност.  

– Те не смятат, че това е проблем.

– Аз не казвам, че това е проблем. Как се отнасят децата ти към това?

– Нормално. Те са големи.

– И какво от това? И аз съм пораснал, но какво – да не би да не ми е интересно какво става с майка ми?

– Е, интересуват се.

– Интересуват се, а ти си в статут, който се нарича „господин никой“. Близките ти хора не поддържат този статут. Да се промени този статут означава някой да поеме отговорност. Аз не съм моралист и няма да ви чета морал. Ако девойката каже: „аз не искам някой да поеме отговорност за мен“ – добре – аз само ви показвам къде може да е изхода от онкологията на брат ти. Но забележи – ти узна и какво ще направиш с това? Най-вероятно нищо. Но запомни все пак формулата: неискреният човек е неискрен с всички. Обидчивият човек е обиден на всички. Злият човек го ядосва всичко. Този, който се вбесява – него го вбесява всичко.

– Но след като аз искрено казвам: „аз не съм легализирана“, това неискреност ли е?

– Мен повече ме интересува какво чувстваш ти. Ако чувстваш абсолютно отпускане, че можеш да му имаш доверие, „защото 6 години сме заедно, затова мога абсолютно да му се доверя“ – но можеш ли да кажеш, че това е така?

– Абсолютно да се доверя аз мога само на себе си. Не на всеки.

– Защо казваш „всеки“ – поемането на отговорност започва само за „аз“. Ако в теб няма доверие към човека редом с теб, как ще можеш редом с него да се разкриеш? Все едно да кажеш: „Отговарям за теб, но малко, а не много“.

 На някакъв етап вие просто привиквате да се лъжете един друг – на него му е комфортно, на теб ти е комфортно – това се нарича „без поемане на ангажименти“. Е, какво пък – „нормално“ е така. Но забележи – той редом с теб няма да се чувства мъж. Мъжът го характеризира целта – мащаба на целта, жената – отпуснатостта, проводимостта през себе си именно на чувствата. Това е животът, който може да се вкуси.

Аз към нищо не ви призовавам. Има много различни позиции. Ако теб всичко те удовлетворява – аз ти казвам:– главният критерий е, че теб всичко те удовлетворява. Тук съм съгласен. Но ако не те удовлетворява – трябва да спреш да лъжеш себе си, трябва да си абсолютно честна пред самата себе си. Но забележи: ти попита: „Как мога да помогна на брат ми?“ – та теб те боли! Но обърни внимание: ти говориш за какво ли не, само не и за болката. Казваш му: „ти трябва“ – ти му четеш морал. Ние не можем да четем морал – ние можем само да покажем чрез своя пример. Едва тогава става това чудо на изцелението.

                                                                                                                                   www.iskri.net/zefira





Създадено: 23/11/2019 : 21:46
Обновено : 23/11/2019 : 21:46
Категория : Дмитрий Троцкий
Страницата е посетена 123 пъти


Версия за печат Версия за печат

Проекти
 

Здравейте приятели, 

От 19 години чета и превеждам предимно безплатно изключително ценна информация от езотерични и окултни източници от английски и руски език. Част от тези преводи са достъпни на www.iskri.net/zefira. Липсата на средства ми пречи да ги издам и разпространя сред повече хора. По-долу е проекта, който би донесъл огромна полза на всеки. Ако резонирате с него и имате материални възможности и желание да ми съдействате, свържете се с мен за повече подробности: 

1. ИИССИДИОЛОГИЯ - поредица от 12 тома с изтеглена от будхичния план подробна информация за паралелните реалности (с космическите звукови кодове за достъп до тях, които осигуряват личен достъп до Вселенските бази-данни). Дадена е от Плеядите на човечеството като тест за вибрационната готовност на хората за инверсионно-лъчевите префокусировки. Уникални знания за учените и за всеки, който желае да се префокусира съзнателно в някой от по-високочестотните сценарии, където понятия като „смърт“, „болести“ или „стареене“ не съществуват. Дори прочитането на само няколко страници променя цвета на аурата на четящия, а при изучаване се активират нови участъци от мозъка. Първият том (разширен и допълнен до 700 страници спрямо качения в този сайтна „Основите на Ииссидиологията“ е вече преведен, но поради липса на средства все още не е издаден.
  

 

За да помогнете със средства дейността ми, можете да използвате следните банкови сметки:

 
Първа Инвестиционна Банка АД (в BGN)
IBAN: BG48FINV915010BGN08NMB
BIC/SWIFT/:FINVBGSF
Емилия Луканова Манолова
[Emiliya Lukanova Manolova]
В IBAN номерата на банката не фигурира латинската буква О, а цифрата нула.
 
Първа Инвестиционна Банка АД (в USD)
IBAN: BG37FINV91501003834709
BIC/SWIFT/:FINVBGSF
Емилия Луканова Манолова
[Emiliya Lukanova Manolova]
В IBAN номерата на банката не фигурира латинската буква О, а цифрата нула.
 
За подробности и контакти:
e-mail: emi_manolova@abv.bg
phone: 02 855 27 85 Vivacom
            0899 812 318 Globul
           
 

* Този сайт продължава да съществува не благодарение на нечия помощ, а въпреки нейната липса.
^ Нагоре ^