Преживяване на чувствата

Дмитрий Троцкий

Всяко събитие може да се преживява на ниво действия, думи, мисли. Аз обичам да давам прости примери и от практиката си съм се убедил, че кой знае защо негативните примери се запомнят повече и стават по-понятни от другите примери.

Какво би направила, ако дойда и те ударя? Ще се ядосаш. А ако отново те ударя? – Би ме отблъснала и така своята злост би преживяла чрез действия. Но да речем, пред теб стои глупак, който си е помислил, че ти си извършила това действие защото си в лошо настроение, или защото си се скарала с приятелката си, или с работодателя си. Мога да реша, че аз съм те ударил поради някаква причина, а ти си ми отвърнала без причина. Така може да съм си помислил. Удряйки ме в отговор, ти си преживяла своите чувства на злост чрез действия, но ако човекът пред теб не разбира това, конфликтната ситуация се обостря: аз смятам, че съм те ударил по основателна причина, ти също смяташ, че си ме ударила по основателна причина – в резултат ние взаимно не сме се разбрали, утайка и отрицания се натрупват и в теб и в мен.

Но представи си, че след като сваля микрофона си, идвам и ти казвам: „Миличка, ето там, от кабинката, стърчи снайпер – докато бях в гримьорната, той ми каза: "или ще отидеш и ще удариш оная там, с оранжевото сако, или аз ще я убия и ще отвлека няколко човека от тук. Аз съм психар, обичам театъра и това е моето представление“. И аз ти казвам: „Разбираш ли, като те ударих, аз спасих и себе си, и теб, и още няколко човека“. Какво чувство би се породило в теб при това положение?

– Благодарност.

– Забележи – на същото събитие преди три минути си изпитвала злост, а сега изпитваш благодарност. На същата майка, на същия мъж, жена, тъща, роднина, началник, изпитваме едно чувство, а след като узнаем още нещо – чувството ни се променя.

Да се върнем на примера. Освен да ме отблъснеш, как би ми дала да разбера, че не си във възторг от моята постъпка? Можеш да го направиш и с думи – като ми кажеш: „виж какво, крайно неприятно ми е това, което правиш“.

За многогодишния си опит стигнах до много прост извод, че до нивото на действията ние дорастваме – върви детето, удря се в дивана и започва да го рита в отговор, за да му отмъсти.  То не си прави никакви други изводи – просто реагира на ниво действия. Повечето от нас остават в тази възраст през целия си съзнателен живот.

Като минимум, трябва да извеждаме това, което е в нас, на езика – да го изговаряме. Чувствата може да се преживеят и само чрез действия, но в резултат и в двамата остава утайка. Чувствата може да се изговорят и чрез думи и забележете – благодарение на думите ние бихме се разбрали един друг. Ако има такова обяснение с думи, утайка не би имало.

Но има и по-висше ниво на преживяване на чувствата – на нивото на мислите. Владеят го единици. На нивото на мислите – не чрез действия, не чрез думи, а чрез мисли да преживяваме това, което е вътре в нас.

            На нивото на мислите освен благодарност не се появява нищо. Христос за това ниво е казвал – ако те ударят по едната страна, обърни другата – във всичко има причина и следствие. На това ниво, когато ви се случват неприятни неща, вие се смеете, защото виждате логически, с математическа точност доказана, ръката на Бога.

                                                                                                              www.iskri.net/zefira