Преводи

Затвори Астралния свят

Затвори Чакрамните личности

Затвори Ииссиидиология

Затвори Ведически лекции

Затвори Кираел

Затвори Оаспи

Затвори Урантия

Затвори Нибиру

Затвори Матрицата V

Затвори Операция Тера

Затвори ГМО

Затвори Сириус - въпроси и отговори

Затвори Къщи от сламени бали

Затвори От тук от там

Затвори Избрани цитати

Затвори Полезни съвети

Затвори Орис

Затвори В името на Иисус Христос

Затвори Лечение на рака със сода бикарбонат

Затвори Лечение на диабет без лекарства

Затвори Кредо Мутва

Затвори Рецепта за отказване на алкохола

Затвори Здраве без лекарства

Затвори Адът съществува

Затвори В защита на потребителите

Затвори Академия „Эндорфин”

Затвори Доктор Уолък

Затвори Олга Бутакова - лекции за лекари

Затвори А.Т. Огулов - лекции за лекари

Затвори Д-р Питър Глидън - лекции за лекари

Затвори Вълнова генетика (П. Гаряев)

Затвори Тайните на изцелението

Затвори 100% Божествено изцеление

Затвори История и метаистория

Затвори Съвременна метаистория

Затвори Калагия

Затвори Приложна кинезиология

Затвори Борис Увайдов – лекции за лекари

Затвори Евгений Божьев – лекции за лекари

Затвори Д-р Сейби - лекции за лекари

Затвори Дмитрий Троцкий

Контакти
Брояч

 1 632 941 посетител

 13 посетители онлайн

Дмитрий Троцкий - Страданието
 

Страданието е дело доброволно 

интервю на Андрей Сидло с Дмитрий Троцкий 

 

           Дмитрий Троцкий е хиромант, който вече не предсказва съдбата, защото от собствения си практически опит се е убедил, че тя може да се променя. „За последните 20 години съм видял над 30 000 длани, през цялото време изучавайки връзката между тях и това, което чувстваме, мислим, говорим, правим и събитията в нашия живот. Сега мога да кажа с увереност: всичко, което се случва с нас – сме го заслужили с изпълнението или неизпълнението на нашата роля. Аз говоря за това как да определим ролята си във всяка конкретна ситуация. На какво трябва да разчитате, когато избирате професия, на половинката си, как да разгърнете творческия си потенциал и да намерите вашата цел, как да се излекувате от дадена болест и как да постигнете благополучие. Тук няма абстрактни разсъждения – само ръководство за действие и отговор на главния въпрос: какво да правя – точно сега и в живота като цяло. 

– Разкажете ни кой сте, с какво се занимавате и от какво живеете.

– Практиката показва, че съдбата е нещо, което постоянно се изменя и зависи не от линиите на ръката, знаците или планетите.

– Има хора, според които тя зависи именно и единствено от това.

– Да, но това е така само на някакъв етап от развитието – докато човекът се намира на някакъв животински етап на развитие. Докато той не поема отговорност за своята съдба, за него е изгодно за това да обвинява Бога, родителите си, планетите, съдбата, кармата и т.н.

– Значи всичко е в нашите ръце, така ли?

– Случайно преди около 10 години имаше много интересен феномен – обичах да снимам дланите – снимах всичко интересно в дланта на човека и ми беше интересна неговата съдба. След известно време виждах, че нещата се променят и всички предсказания за човека при който се беше изменило абсолютно всичко, бяха просто нещо безсмислено.

– Колко бързо се изменя?

– Основно за около година, но рядко в моята практика лично съм зафиксирал такава промяна в течение на една нощ.

– Какво трябва да се промени през тази нощ, за да стане това?

– Характера.

– За сметка на какво?

– За сметка на пълното 100% доверие – към Учителя, или Бога, или Учението, или лекарите.

– А, казваш си: „Край, от утре съм друг!“

– Приблизително така. Ако човекът води аморален, от гледна точка на мисленето си, начин на живот и му сложат диагноза и му кажат: „остават ти 2 месеца“ – приблизително така става; за него се появява шанс – или да преживее тези 2 месеца както преди това, или незабавно да промени и пусне по друг начин своята система на мислене. За целта е нужен нов стимул, авторитет.

– Камшик?

– Можем да го наречем камшик, но можем и сладкиш. Камшикът можеш да го смениш с торта или морковче.

– Как става от днес за утре?

– Това се нарича доверие – доверие на този абсолютен авторитет, който му носи тази информация – човекът-източник на тази информация трябва да носи знанието на тази информация; 2. абсолютна непреклонна вяра, доверие, убеждение, откритост и състояние на знанието. Едва тогава човека ще повярва на казаното. Това е единствентото, което променя в прекия смисъл на думата не само мислителните процеси, ума, а изменя линиите (в прекия смисъл на думата) на ръката.

– Трудно е да си представим това, защото нашето поведение е набор от шаблони и стереотипи и когато бъде тласнат внезапно човек, който е привиuнал да се отнаiя към това покорно, ще се подчини, но ако е някой, който до вчера е реагирал на нещо такова с удар по лицето, едва ли ще се промени рязко.

– Аз преди се отнасях към хората, които проповядваха книжно знание. Книгите, преминали през призмата на моето възприятие – аз напълно се идентифицирах с техния автор и когато говориш с чуждо авторство, същите красиви постулати ги има, но зад тях – има празнота, защото ти не си ги преживял.  Ти не си ги изпитал на гърба си тези състояния, знания, всичко, за което си чел. И когато говориш това, което го казва Майстор, в теб няма авторитет – ти не си го заработил това знание. Ти просто го казваш красиво или гласовито, но то не работи. 

– Вие сега се позиционирате като човек, който помага на личностния растеж.

– Не на личностния растеж, защото това включва като минимум личностното здраве, личния живот, търсенето на отговори на някакви вично интересуващи те въпроси за Бога, професията, парите – всичко това за мен е личностно израстване.

– Когато при вас идват 2-3 ученика, вие можете да им преподадете личностния си живот и те може би ще го възприемат, ако вие наистина сте го преживели.

– За да имаш ученици, трябва да бъдеш Учител. Но Учителят е един – Той е Създателя. А всички останали са ученици. Аз съм просто проводник, „говорещо радио“.

– Добре, човекът ви включва като радио и иска да чуе отговора на своя въпрос, но те са десетки, стотици – вие не можете да се похвалите, че сте преживели опит достатъчен, за да можете да отговорите на тези десетки, стотици хора.

– Да. Тук идва на помощ другия опит – опита на хироманта, който е консултирал над 20 000 човека. И когато консултираш човека 1-2-3 часа, се получава някакво пълно сливане – познаване на самия себе си в другия – разпознаване. И на теб не ти е нужно да преживяваш опита на наркомана или опита на човека, който е загубил милиарди – ти току-що си го прочувствал – не си го прочел, а си го прочувствал. И когато те стоят зад теб – тези 20 хиляди човека, ти ставаш съпричастен към техния опит. Получава се някакво колективно „аз“, което няма право на грешка и ти започваш да споделяш това. Когато си проконсултирал стотици онко заболявания, ти виждаш какво ги обединява – виждаш обединяващата ги същност. И на сто и първия човек можеш да му дадеш някаква обединяваща същност и структура, която свързва всички тях – какво свързва всички успешни хора, какво свързва неуспешните.

– Какво ги свързва?

– Та именно за това е цялата манифестация – целият живот сега е посветен на разкриването на тази истина.

– Трябва ли да станеш успешен в този живот?

– Човекът, който е познал не успеха, а състоянието на преживелия успех. Успехът е вкусване на някакво благосъстояние, на някакво изобилие – тези хора трябва да се наситят, за да разберат, че не това е крайната цел. Това е промеждутъчен етап, който трябва да бъде преживян.

– Говорите за наслаждението.

– Да. На някакъв етап трябва да се напиеш с този чай, за да разбереш, че не в това е щастието.

– А къде е то?

В абсолютното познаване или сливане с Този, Който Е Създал Всичко Това. За някого това е разума, за някого – Бог, за някого – Христос, за някого – Кришна – абсолютно сливане с това Съзнание. Именно сливането с това Съзнание е крайната цел. Докато това Състояние не ни е познато, ние сме търсещи. И ще търсим, търсим – трябват ни жени, семейства, мъже, деца, работа, началство, но впоследствие едно по едно се отказваме от тях, защото те не са Това.

– Значи можем да се откажем от всичко това и то може да няма никакво значение?

– Ако и когато разберем, че Той – ТОЗИ, Когото ние търсим, се намира и в тях, ние започваме да изменяме своето отношение към това, което вече съществува.

– Ако ако има скандали, или детето не слуша?

– А кой е казал, че Бог е безобидно нещо, което трябва през цялото време да ни гали по главата?

– Не е ли?

– Не е.

– Бие ли?

– Бие.

– Значи обича? J

– Да – поне в Библията така пише: „Когото обичам, него наказвам“. J

– Ужас! Каква част от хората сега е в това състояние?

– По-голямата. Събирм статистика – около 99% са в някакво плачевно състояние. Ами това се нарича страдание. Страданието е доброволно дело.

– Сериозно? И какво да правим?

– Ами престанете. Искате да бъдете щастливи? – Бъдете!

– Ама как – дайте инструкции.

– Това е вече нещастие. Когато ти започваш на 100% да се зацикляш и привързваш към всички дреболии, към ритуаликата. И започваш да бъркаш ритуаликата с това, за което е била създадена изначално и виждаш ритуаликата като крайна цел. На някакъв етап това е просто патерица, която е нужна на човека със счупения крак, а след това – когато започнеш да оздравяваш, разбираш, че ритуаликата е била само промеждутъчен етап. Тя е нужна за дисциплиниране.

– А как разбираш, че тя вече не ти е нужна?

– Посредством чувството – настъпва тишина, някакво блаженство изотвътре, което с нищо не можеш да объркаш – това е състояние.

– Да се върнем към онези от нас, за които все още не е настъпила тишина. Какво да правим с целия ежедневен рояк от мисли?

– На колене ти минават хиляди мисли по-малко.

– Ами – същото е; може би първите 3 секунди не е, но ..

– Който се намира в такова състояние – в състоянието „аз, трибуна, кресло, трон“ – при него мислите му са повече, отколкото, когато е на колене – във възвисяваша позиция. И в това състояние към когото и да се обръща този човек, започвайки от родителите си и завършвайки с Бога, тези хиляди мисли, кой знае защо, намаляват в пъти.

– А ако се обръщам, давам сигнал, но няма никаква реакция?

– Винаги има реакция

– Не – просто нищо. Не тишината, за която говорите, а нищо.

– А-а, просто азът е неудовлетворен.

– Да – а казват, че се чувства „екстаз в тялото“ и т.н.

– Трябва да чакате. Не трябва да проявявате сляпо доверие, но без доверие няма да се получи авторитет. Ако не се доверяваме на висшестоящата инстанция, започвайки от началството и завършвайки с Учителите, началника, родителите – ние им се доверяваме и затова следваме този път. Затова, ако това доверие го има, то следващия етап задължително също ще го има. Искайте – и ще ви се даде.

Има някои, на които постоянно им се дават милостта, божественото присъствие, но те са единици. Останалите трябва да го заслужат.  Ако във вас го няма това състояние, еднозначно ви казвам: значи не сте го заслужили. Значи във вашия живот няма служение – активно, пасивно. Активно служение е, когато се вършат физически някакви дела. Пасивното – това са медитации, молитви, съзерцание, някаква ритуалика. Каквото и да било – добра жена, добър мъж, Бога – трябва да ги заслужиш. Ако това го няма – значи не сте го заслужили. Променяй системата, възгледите си, мислите си, сменяй това, което правиш; ако не ти помага – значи не е правилна посоката.

– Имате лекция „Стабилност в епохата на нестабилност“.

Това е лекция, която подразбира, че изменяйки отношението си към близките ни хора, които ни съпровождат цял живот – родители, мъж, жена, деца, приятели, учители (който ги има), можеш да промениш съдбата си. Ако в нашето ежедневие се е появила думата „криза“, това говори, че сме го заслужили със своето неуважително отношение.

– Когато променим своето отношение към тях, веднага влизаме през тази врата, през която е пишело „вход в криза“, но по случайност, на обратната страна на вратата е написано: „Изход от кризата. Променяйки отношението си към хората, които ни окръжават 24 часа в денонощието, ние – практически без да правим нищо, излизаме от това състояние на нестабилност – на принципа  „Прави неправейки“.

– Добре. Да речем, че не съм говорил с родителите си с години, но гледам това интервю, звъня и казвам „Здравей, мамче“! Нещо ще се промени ли?

– Само не звъни на родителите си понеже ти е казал някой. Обади им се, защото си им син и защото като син, си лош син. Цял живот си живял като слепец – в някакво невежество, не виждайки кои са тези хора, не виждайки кой ти ги е дал, за какво са ти били дадени? Например майката е първия Учител в живота на човека. Ако ти не си заслужил вниманието на първия си Учител в живота, какво да кажем за доверието на 4-тия, 5-тия. В края на краищата той ще отиде при Учител, при Майстор, ще каже: „Ето, ти си такъв, приличаш на Иисус с тази коса, с тези сини очи, значи ти ще бъдеш моя Учител!“ Не, изпрати го да коленичи при този първия, на когото не е оказал уважение.

– Ами когато хората се заемат с духовна практика, а родителите категорично я отхвърлят? Когато изглежда, че човекът иска позитивно да повлияе на живота си и на близките си, а родителите посрещат това на нож? Ами когато хората са се заели се с духовни практики и техните отношения с родителите им трябва да стават по-добри, но на практика не винаги става така?

– С какво се отличава Майстора от Учителя?

– С какво?

– Учителят дава каквото искаш, а Майсторът – това, което ти е нужно. Затова УЧИТЕЛЯТ – на някакъв етап, играе ролята на Учител, за да насити твоето Аз. На някакъв етап ти в продължение на месеци и години ще се занимаваш със своето Аз: „Ето, те не ми дадоха да .., а е толкова красиво да се разказва, да пее“ – на някакъв етап Учителят преминава в ролята на Майстор, който ти казва: „Прави не каквото искаш, а каквото си длъжен. И се появява някакъв закон, който на Изток го наричат „дхарма“ – това е естественото, прописаното поведение, което изначално е било. Именно с това се отличава Учителя от Майстора. На някакъв етап Майсторът може да стане твой Учител, да ти се усмихва, да ти дава сладкиш, да те погали, прегърне, съжали, на някакъв етап – само на някакъв етап, да изпълни твоите желания – само за да ти покаже илюзията на тези желания. В края на краищата ТОЙ те кара да върнеш дълговете на тези хора, на които си задлъжнял много. Ти си банка – аз ти дължа милион евро – ти или си ги загубил, или си ги похарчил наведнъж, но аз на банката дължа вече не просто милион, но и лихва. Родителите са банка – ако не сме върнали още в началото своите дългове, зад нас върви кредитна история и тя расте с всяка секунда. Можем да тичаме от учител на учител, докато не попаднем при Майстора – ще разруши всички наши илюзии, ще ни покаже, че той не се отказва от теб, ще ти каже: „аз не се отказвам от теб –просто ти там заплати нещичко и отново се върни“.    

– Струва ми се че не отговорихте за взаимоотношенията с родителите.

– Погледът беше много отсъстващ, във всеки случай. Казват, че аз просто сякаш чета между редовете – някъде в някакво далечно детство, в някаква далечна памет, в някакво минало; по-скоро разговарях с родителите – все едно, че седяхме в планината.

– Ами правилно, даже на практика веднага го приложете.

– Това не е възможно, защото единственият човек, който сега ми заменя Бога, майката, бащата и всички приятели взети заедно, включително моята жена – това си ти. Единственият важен човек, уважавайки когото аз ще се обърна към Него – това си ти. (Всъщност не се уточнихме дали да си говорим на „ти“ или – на „Вие“. По-добре – на „ти“ – когато казвам Вие подразбирам няколко човека в едно, няколко роли, а както разбирам – именно ти си стопанина на този, който сега говори) и теб те нямаше – това е истина. Затова, ето отговора ми: когато ти следващия път физически поискаш на някого от тях да позвъниш, кажи: „Мамо (или татко), прости на мен, небрежния син“.

– Това е трудно. Пречат егото, гордостта.

– Да. Във всички световни религии чертата на характера „самост, егоизъм“, е обявена не просто като грях номер едно, а като състояние, което не те пуска при Този, Когото всички ние търсим.

Номер едно състояние, което не ни пуска до себе си, до истината – значи ние не до край разбираме думите на този учител след когото вървим. За какво говори той – ако именно нашата черта на характера, егото, Аза, досега ни пречи да направим това, което отдавна е трябвало да сме направили, значи е нужно да актуализираме този проблем с нашия Учител, за да може ТОЙ да ни удари и да ни направи по-болни и колкото може по-бързо да го избие от нас.

– Но все пак трябва да се решим на това – а откъде да вземем сили?

– Пак от доверието към този, който ти е доверил това Слово.

– Думата доверие е особена: „аз ви се доверявам“ – лесно е да се каже.

– Тогава животът ще те принуди. Във всеки случай имаме един добър приятел: нарича се Нужда. Той винаги влиза не от парадния вход, откъдето го очакваме, а от черния. И се появява винаги ненавреме и ти казва: „Аз съм тук“ и казва: „Винаги нуждата ще те принуди“. Ето този приятел – той винаги ще те принуди. Нуждата бива материална, бива физическа, в личните отношения, духовна, но тази зараза винаги идва в най-неудобния момент. Доверието трябва да се заслужи, аз съм съгласен, но това не е просто дума от няколко букви. Да се довери ученика – това състоянието, при които е готов да те следва.

– Как това състояние, как този преход от недоверие към доверие да се осъществи?  

– Като се постарая да заслужа твоето доверие.

– С какво?

– Със своето поведение, със своя живот, със своята проява на мисли и думи и дела – колкото повече разлика има между думите и постъпките, толкова по-малко доверие аз от теб ще заслужа.

– Прост пример от синовно-родителската практика: човекът казва на родителите си: „Аз следвам принципа на ненасилие и спирам да ям месо“. А родителите казват: „смъртта е дошла в нашия дом заедно с теб!“. J

– Сектанти! J

– Така минават години и десетилетия и родителите не могат да приемат даже такава проста крачка

– От двете (вегетарианството и уважението към родителите) злини, аз бих избрал уважението към родителите. Ако аз не ям месо защото проповядвам принцип на ненасилие, как мога едновременно да бъда на две места – да проповярвам ненасилие и сам да оказвам насилие над роднините си. От двете злини аз ще избера по-малката – да нося по-малко насилие и вреда на своите роднини. А ако почувствам, че моето тяло не приема месото – след много години вегетарианство стигнах до убеждението, че вегетарианството е 2 вида:

– сектантско – натрапвано, мода: „И Христос, и Майк Тайсън, и Брус Лии не са яли месо“. Сектантското вегетарианство е натрапено от нечия концепция, но не е прието от мен вътрешно – то е нещо натрапено от някого.

– второто е почувстваното отвътре вегетарианство – тогава вече всяко 100% прочувствано от мен състояние ще се почувства и от моите родители, от моите братя и сестри, от моите приятели. Това е като ефекта от камък, хвърлен в средата на езеро. Първото е онова, което става вътре в езерото, следва второ, трето – вълните започват да обгръщат всички ни, но това не става, когато се опитваме да изобретим велосипеда, когато се опитваме да натрапим своя модел на поведение.

– Правилно ли разбирам, че поведението на околните е лакмусова хартия за това как ние в своите постъпки използваме едно или друго намерение.

– Точно така. Лакмусовите хартийки са много – аз просто давам тези етикети – като термометъра, по който много лесно можеш да видиш температурата на тялото. Ние не живеем за термометъра и температурата, но благодарение на него ние разбираме доколко се отклоняваме от нужните 36.6 градуса.

Първият индикатор даже не са роднините, а тялото: ако то дълго време от нищо не боледува физически – това е критерий за пътя, за това дали съм на верен Път. Критерият е: когато имам толкова, колкото ми трябва за удовлетворяване на моите материални нужди. Когато не съм в нужда. Грубо казано, никога не съм в позиция „откъде да взема“ – това е критерий (състоянието „ардхи“ – аз съм в това състояние, когато винаги имам необходимото за своите нужди). Така разбирам, че съм на верен Път, а Той ми начислява за моите нужди. Не аз заработвам – по-точно заработвам състояние, а Той ми привежда по картата.

Има състояния в личния живот, в зависимост от този статус, с който разполагаш, които също ти показват дали си на верен Път: например твоята жена – тя не ти мрънка, тя е редом с теб, в нея има тишина – има тишина и доверие в теб, защото ти я водиш в нужното Направление. Твоите родители вече не ти пилят: „яж месо“ или „не яж месо“, защото те разбират, че знаеш накъде вървиш, затова в теб има нещо, от което може да се поучат – ти със своето поведение вече започваш да влияеш – не с думи, а със своето поведение. Започваш да проявяваш знанията, които проповядваш само със своите постъпки.

– Значи, ако видя някой с конфлриктни отношение със своите близки..

– Да, бягай от него.

– Да, но не всички си казват; казва ти: „при нас всичко е наред“, а в тях бие жена си.

– На някакъв етап? Отиди след него, за да се убедиш. Един, два, три човека в живота ти – гуру срещаш и разбираш – това не е то. Десетия човек, когото срешнеш от позицията на Учителя, ти започваш да разбираш  – ето това е то! Твоята интуиция ще се вдигне по скалата в този момент, а твоят опит ще ти каже: „ние разбираме за какво говори той, този човек не лъже“.

– А ако започнеш да викаш: „Господи, готов съм да приема Учител, а него го няма?“

– Значи не си го заслужил. Значи единственият ти учител е твоята самост, твоята гордост, която казва: „та кой освен мен е на тази планета?“

– Ами точно това е – ужким наоколо има много достойни хора, а не разбираш за какво говорят и са като стена – това същото ли е?

– Да, значи човека не е заслужил.

– На колене ли да стои? На грах?

– Не на грах – да стоиш на колене – това е състояние, при което ти си по-ниско от някого. Никога гордостта не застава пред никого на колене. Целия свят ще постави под себе си, но тя самата няма да застане на колене.

– А ако приемаш и ако като че ли на колене стоиш, а отзиви няма?

– Ако се доверяваш на човека, пред когото стоиш на колене, значи резултата ще дойде.

– Просто трябва да почакаш ли?

– Да.

– И така, за какво говорихме досега?

– Както обикновено казвам: „за нищо“.

– А изводите, които искате слушалият ни да си направи?

– За каквото и да си говорим ние, пак е „за нищо“.

– Какво да правим с това?

– Главното е състоянието, в което ти си питал и състоянието, в което аз съм ти отговарял. Естествено нашият зрител може нещо да почувства и да си направи свои изводи. Ние не им натрапваме, не рекламираме, не пропагандираме нещо – предлагаме само състояния.

Понякога срещаш някого – привидно просяк – но очите му! Има нещо в тези очи – в тези очи е ТОЙ – Него с никого не можеш да Го сбъркаш. И ти разбираш, че този човек, който като че ли живее като куче, но той Го познава – лично Го познава и го държи за ръка. И ти поседиш до него, изпиеш чаша чай или му дадеш някакви стотинки, а в живота ти е станало нещо – състояния.

А друг човек говори – красиво говори, лекциите му слушаш, но в живота ти сякаш присъства хаос и нищо друго освен хаос – състояния.

Затова ние можем да си говорим за всичко – как да отглеждаме марихуана (веднага ще кажа: не знам как, но ние можем да обсъждаме това), или да говорим за това колко е хубаво там, където никой от нас не е бил – като два овена, които се борят опрели чела, но при това нещо става – някакво припламване. И именно заради това припламване се прави всичко.

– Тоест, именно то е важното, а не темата на разговора.

Да.

– Е, значи следващия път ще си говорим за синхрофазотроните. J

– А на теб кои повече ти харесват? Сингулярните, или.. J

– Сините. J

– А-а, да – разбирам те и съм съгласен. J 

 

                                                                          https://www.youtube.com/watch?v=kD5e3RDk5Uw

www.iskri.net/zefira

 


Създадено: 26/07/2019 : 22:17
Обновено : 26/07/2019 : 22:17
Категория : Дмитрий Троцкий
Страницата е посетена 125 пъти


Версия за печат Версия за печат

Проекти
 

Здравейте приятели, 

От 19 години чета и превеждам предимно безплатно изключително ценна информация от езотерични и окултни източници от английски и руски език. Част от тези преводи са достъпни на www.iskri.net/zefira. Липсата на средства ми пречи да ги издам и разпространя сред повече хора. По-долу е проекта, който би донесъл огромна полза на всеки. Ако резонирате с него и имате материални възможности и желание да ми съдействате, свържете се с мен за повече подробности: 

1. ИИССИДИОЛОГИЯ - поредица от 12 тома с изтеглена от будхичния план подробна информация за паралелните реалности (с космическите звукови кодове за достъп до тях, които осигуряват личен достъп до Вселенските бази-данни). Дадена е от Плеядите на човечеството като тест за вибрационната готовност на хората за инверсионно-лъчевите префокусировки. Уникални знания за учените и за всеки, който желае да се префокусира съзнателно в някой от по-високочестотните сценарии, където понятия като „смърт“, „болести“ или „стареене“ не съществуват. Дори прочитането на само няколко страници променя цвета на аурата на четящия, а при изучаване се активират нови участъци от мозъка. Първият том (разширен и допълнен до 700 страници спрямо качения в този сайтна „Основите на Ииссидиологията“ е вече преведен, но поради липса на средства все още не е издаден.
  

 

За да помогнете със средства дейността ми, можете да използвате следните банкови сметки:

 
Първа Инвестиционна Банка АД (в BGN)
IBAN: BG48FINV915010BGN08NMB
BIC/SWIFT/:FINVBGSF
Емилия Луканова Манолова
[Emiliya Lukanova Manolova]
В IBAN номерата на банката не фигурира латинската буква О, а цифрата нула.
 
Първа Инвестиционна Банка АД (в USD)
IBAN: BG37FINV91501003834709
BIC/SWIFT/:FINVBGSF
Емилия Луканова Манолова
[Emiliya Lukanova Manolova]
В IBAN номерата на банката не фигурира латинската буква О, а цифрата нула.
 
За подробности и контакти:
e-mail: emi_manolova@abv.bg
phone: 02 855 27 85 Vivacom
            0899 812 318 Globul
           
 

* Този сайт продължава да съществува не благодарение на нечия помощ, а въпреки нейната липса.
^ Нагоре ^