Преводи

Затвори Астралния свят

Затвори Чакрамните личности

Затвори Ииссиидиология

Затвори Ведически лекции

Затвори Кираел

Затвори Оаспи

Затвори Урантия

Затвори Нибиру

Затвори Матрицата V

Затвори Операция Тера

Затвори ГМО

Затвори Сириус - въпроси и отговори

Затвори Къщи от сламени бали

Затвори От тук от там

Затвори Избрани цитати

Затвори Полезни съвети

Затвори Орис

Затвори В името на Иисус Христос

Затвори Лечение на рака със сода бикарбонат

Затвори Лечение на диабет без лекарства

Затвори Кредо Мутва

Затвори Рецепта за отказване на алкохола

Затвори Здраве без лекарства

Затвори Адът съществува

Затвори В защита на потребителите

Затвори Академия „Эндорфин”

Затвори Доктор Уолък

Затвори Олга Бутакова - лекции за лекари

Затвори А.Т. Огулов - лекции за лекари

Затвори Д-р Питър Глидън - лекции за лекари

Затвори Вълнова генетика (П. Гаряев)

Затвори Тайните на изцелението

Затвори 100% Божествено изцеление

Затвори История и метаистория

Затвори Съвременна метаистория

Затвори Калагия

Затвори Приложна кинезиология

Затвори Борис Увайдов – лекции за лекари

Затвори Евгений Божьев – лекции за лекари

Затвори Д-р Сейби - лекции за лекари

Затвори Дмитрий Троцкий

Контакти
Брояч

 1 632 341 посетител

 15 посетители онлайн

Орис - Пространствено-времеви континууми
 

Пространствено-времеви континууми

 и субективни реалности

Орис

 

Как се образуват пространствено-времевите континууми?

– Континууми образуват Формите на Самосъзнание.

Откъде са се образували Формите на Самосъзнание? От разнокачествеността на съчетанието на информационните фрагменти. Тоест тези типове бирвуляртност [многонасочена взаимопроницаемост], които са образували резомиралната структура на Мирозданието, основата на Мирозданието ‒ енергийната информационна основа на Мирозданието, фокусната основа. Именно това е довело до образуването на Формите на Самосъзнание. Тоест, на базата на всяка неизменна резомирална Формо-Структура са се образували определени резонационни съчетания – резонационни по отношение на условието на това проявление в този резомирал. И така са се образували Прото-Форми на различни нива на измерност.

Какво е Прото-Форми? Това са различен тип Самосъзнания, представители на различни типове Колективни Разуми – образували са се различни типове Колективни Разуми на базата на всяка от тези резомирални структури.

Вие няма да разберете какво е резомирал, докато не усвоите това, че Информацията, информационните фрагменти, са се съчетали в различни степени на съвместимост и несъвместимост, коварллертност [съвместимост] и имперсептност [несъвместимост] – тоест степента на съвместимост на една информация с друга Информация може да е различна.

Аз ви казах, че едни фрагменти в по-голяма степен отразяват такива признаци като твърдост, други – като вискозитет, трети – като течливост, пети – като въздушност, шести – като хладност, седми – като топлина и тези признаци, тези свойства, веднага могат да взаимодействат един с друг. Разбирате ли? Има признаци, които отразяват студа, а тези отразяват топлината. Те не могат да влязат във взаимодействие  веднага – могат само чрез посредничеството на някакви десетки, стотици, милиони взаимовръзки, образувани в някаква структура – тогава започват помежду си малко по малко да взаимодействат на определени условия. Или, да речем, твърдост и течливост – тези признаци, тези информационни фрагменти не могат да се съберат заедно и да образуват веднага някаква форма. Твърдостта и течливостта са несъвместими. Следователно, трябва твърдост да се съедини с друга някаква част твърдост, с  някакъв вискозитет – да образуват помежду си някакви най-съвместими коварллертни форми и това ще бъде един тип Колективен Разум. Според това как към него, в процеса на Фокусната Динамика, ще се добавят нови признаци – да речем, да се добави още признак „топлина“ ‒ това вече ще бъде трети тип Колективен Разум. Студ отново ако се добави – признакът „хладност“ не може да се добави, защото това ще доведе до разрушаване на образувалата се форма. Следователно, за да влезе във взаимодействие с признака „хладност“, трябва да влезе във взаимодействие с някакви признаци, които ще позволят този признак „хладност“ да издържи на дадената форма, да се справи с нея, да се уравновеси с този признак. Какво може да бъде изравняващо там – това е вече друг въпрос.

И така, по такъв начин, по принципа на най-голямата съвместимост, са се образували типове Колективни Разуми? На базата на какво са структурирани ‒ на базата на резомирални структури. Защото именно резомиралите притежават тези съвместими признаци и вече на базата на тези типове Колективни Разуми са образувани Формите на Самосъзнание – вътре във всеки от типовете Колективни Разуми.

Ето – има човешки тип Колективни Разуми – форми на самосъзнание – хора. Няма да ходим далеч и да вземаме други цивилизации, които съществуват отвъд пределите на Слънчевата система – в други части на Мирозданието също съществуват представители на тези Колективни Разуми.

Да вземем даже просто хората на Земята и това доколко всички те са различни. За сметка на какво? За сметка на това, че има такова свойство на енерго-информацията като диффузгентност. Не само енергоинформация, но и резомирали. Диффузгентност – тоест, едни качества [това, което ви говорих]; за да се премине в по-съвършено състояние, трябва да привлече към себе си нещо, което ще може да компенсира по-нататъшното взаимодействие с някакви по-малко съвместими признаци на Информацията. И това създава моменти на вклиняване на други информационни направления в Колективния Разум (а информационните направления са и реализационни направления).

И се получава така, че всеки тип Колективен Разум е структуриран от множество различни други типове Колективни Разуми, но изразени в по-малка степен, отколкото дадения тип, тоест те проникват на нивото на Самосъзнанието, на нивото на Фокусната Динамика, реализират се в свойствените им направления и така се извършва натрупване на взаимовръзки, увеличаване на информационните фрагменти в конфигурацията на Самосъзнанието, в конфигурацията на тази Форма на Самосъзнание. И постепенно човекът се изменя, изменя, изменя и ще се префокусира в тези форми, които вече значително се отличават от онези изначалните.

И така, в отговор на въпроса – Континуумите се създават от Формо-Системи – от Формо-Системи на Самосъзнание. Формо-Системите са това, от което  е структуриран, да речем, човешкия резомирал – това са тези признаци, които структурират бирвуляртността, насочеността, Схемата на Синтез,  която ние наричаме ЛУУ-ВВУ-мическо Направление, човешкото направление. И вече на базата  – а от какво е структурирана тя? – от СФУУРММ-Форми, от Представи, тоест – от информационни съчетания. Тези съчетания се отличават от каквото и да било останало – от Колективните Разуми, които представляват други типове Схеми на Синтез и бирвуляртност и са образувани от други информационни фрагменти, от други информационни съчетания.

Да речем, има хора, има котки – котката е Форма на Самосъзнание от друг тип Колективен Разум, който е проявен в Пространство-Времето с помощта на други Фокусни Динамики, на други взаимо-връзки, на други Представи. Има Колективен Разум, който отразява, който се проявява в Пространство-Времето с помощта на кучетата, мишките, другите животни, растения, минерали и всичко това е представено в една система от взаимовръзки. Но в тази система, в единната система взаимовръзки, се формират свои типове субективни реалности, тоест ние оценяваме окръжаващия свят и себе си от позицията на нашите представи за окръжаващия свят и за самите себе си, тоест от позицията на нашите мисли, нашите психизми, от позицията на особеностите на нашата физиологическа система, психическа система, религиозни възгледи, от нивото на научните постижения, и т.н.  На базата на това ние оформяме окръжаващия ни свят така, както ние си представяме това – както ние, хората, си представяме това. Като цяло. Тоест на нас може нещо да не ни харесва, а нещо да ни харесва.

На някого се харесва статуята на еди кой си, на някого – не му харесва. Но това е направено от човека. Това е направено от колектива на хората. На друг колектив хора това не се харесва, защото имат други представи за това как то би могло да се изрази. И така по всеки въпрос. Това здание, в което сме, може на някого да харесва, а на някого – да не харесва, на някого може колоните да не му харесват и да иска те да са кръгли, а тавана – по-висок и в друг цвят – например, трябва да е червен, а не син, какъвто е сега. И такива състояния са огромно множество. И от тези състояния – диссонационни по отношение едно към друго, ние строим окръжаващия ни свят – градове, села, коли, полета засяваме, правим хранителни продукти, някакви механизми, изучаваме космоса, водим войни, на едни им харесва това мнение, други смятат, че това не е така, правим войни, реализират се тези войни, но това е нашата субективна реалност. Ние я формираме, всички ние заедно – всички заедно и всеки поотделно.

Но в нашата субективна реалност са проявени други животни, които и мислят иначе, и чувстват иначе, и това, което сме направили възприемат иначе, и това, което те правят възприемат съвсем иначе, отколкото нас. Но ние се проявяваме. Заедно.

Едни типове колективни разуми ‒ да речем минерали, растения, се проявяват по отношение към нас от по-лоялни позиции. Защо? Защото са в по-голяма степен коварллертни [съвместими] с нашите психизми и с нашите СФУУРММ-Форми, тоест ние с вас ‒ нашите форми, представляват набор от същите тези минерали и същите тези растения, които са присъщи и на окръжаващия свят. Тоест Формо-Творците на растителния свят, на минералния свят, структурират нашите форми на проявление, с помощта на които ние се реализираме. Или практически ние представляваме течнокристални структури – условно казано, с включвания на различни, да речем, растителни форми, но отново – растителните форми, това са също минерални форми, ако премахнем от там течността. Поради това конфликтът между нас, растенията и минералите, е в по-малка степен активизиран, в по-малка степен се проявява; той се проявява на нивото на вече индивидуалните различия, тоест на тези типове диссонанс, които ние трябва да приведем в съответствие, в резонационно състояние.

Тези типове диссонанс са представени чрез други Прото-Форми – чрез Прото-Формите на животинския свят, чрез фауната; и нашето проявление заедно с тях ни позволява (не само заедно с животните, но и заедно с растенията, заедно с минералите) да повишаваме количеството информация в нашите Конфигурации за сметка на опита.

За сметка на непрекъснатото увеличаване на тази информираност, която получаваме при обмена, при взаимодействието с животинските форми и растителните, с минералните форми, ние ставаме всеки път по-богати с някаква информация, а това означава, че вклиняваме, включваме в нашата конфигурация нови фрагменти информация, те влизат в резонанс, някакви фокуси започват (за сметка на привнасянето на нова информация) да стават вече не диссонирани, а резонирани по отношение на това, което преди това не сме възприемали. Ето така се образува Континуум.

Континуумът е образуван от множество реалности – субективни реалности. Всеки от видовете животни представлява свой тип субективна реалност. Той структурира Света, клексува го, квантува, както биха казали физиците – квантува го със своите представи за окръжаващия свят и за себе си.

Бяга котка – тя квантува окръжаващото пространство със своите представи. Редом с нея върви човек – той вижда това пространство съвършено по друг начин, защото го квантува  със своите представи. Например този стълб, край който аз минавам, в моята представа, е там заради проводниците на него, за да държи лампата за осветяване и др. Котката, която върви преди мен и също гледа това, възприема стълба по своему и от своята позиция – на нея не й пука за кабелите, за това дали на стълба виси някаква лампа или не, нито дали минават кабели през него или не минават – тя възприема този стълб от своята позиция. Тя може да се доближи до него и да го използва като устройство за заточване на нокти и като нищо повече – друг смисъл тя в този стълб не вижда. Съответстващата нейна реалност, в която е включен този стълб, построен от нас, вече придобива съвсем друг смисъл, тоест този стълб си е сам по себе си – тя може да се доближи до този стълб, нищо друго във връзка с него за нея не съществува. Затова пък други неща, които нас ни интересуват – кошчетата за боклук, притичалата там мишка, или някаква птичка – ние не възприемаме това така, както го възприемат животните. (Може да използваме като пример и друго животно – не е задължително да е котка – аз я посочих само колкото да има за какво да се закачите в своите представи.)

И всичко това формира напълно различни типове представи и различни типове субективни Реалности. Но те не съществуват в Пространството. В Пространството съществува само това, което ние определяме като обекти на Пространството. Ние определяме по своему, другите животни – по своему; и тези обекти, които притежават някаква продължителност, които притежават фиксация в дадена точка на Пространството ‒ те създават структурата на Пространството.

Ето например, тези столове в залата, ако стоят – те стоят дълго. Те създават структурата на Пространството – тези колони, този таван, тази маса. Тоест това, което е повече или по-малко фиксирано, създава структура. Но на тази структура се реализират съвършено другояче всички Форми на Самосъзнание, започвайки отвътре в хората и завършвайки с мухите, акарите и други подобни, които се въдят в тези кресла,  комарите, мишките и всичко. Представете си как изглежда и как се възприема тази зала от позицията на мухите при особеностите на техните системи за възприятие. (Или от позицията на мишките, които тичат под този под и под тези кресла, и от нас, които сме влезли тук, седнали сме, поседели сме, поговорили сме си и сме си излезли.) Тоест това тук в залата, е структурирано Пространство. Структурирано от нашите мисли, от нашите представи за това как този въздух, с какво, е трябвало да бъде запълнен.

Тоест изначално някой е построил това здание – замислил го е архитекта, след това е начертал всичко това като планове, конструкции, всичко това е било събрано, дизайнерите са видели и решили как трябва да изглежда всичко това, те са създали Пространство.

Вие сте създали Пространство някъде на друго място – в своята квартира, на работното си място, още някъде, и така всеки около себе си създава някакви късчета пространство. Всяка жива душа, всяка Форма на Самосъзнание, около себе си строи това, което тя смята за необходимо.

Ние много неща не забелязваме. Да речем, мишите дупки, които ги има тук – ние не ги забелязваме. А това е може би цял град, разбирате ли? В мишите представи всичко това в залата го няма. Затова пък ги има всички дупчици, всички цепнатинки, нещата, които те са изпонадонесли и изпонаслагали тук и там – от буфети, от супермаркети, от ресторанти и прочие – ето техния живот – там отдолу, в тези цепнатини и прочие. А всичко това тук отгоре, за тях е по съвсем друг начин, отколкото на нас, особено гледано от тяхната позиция – изотдолу; те тези кресла в залата не ги възприемат, този таван не го възприемат.

И така, вземете ниво по ниво – извън пределите на зданието – градове, села – всичко е застроено на базата на нашите представи за това как всеки жител на селото, на града, е устроил своето Пространство. Структурирал го е със своите представи и мисли за това как трябва да е то. Или ако него вече го има,  той просто се е привързал към това, което съществува. И всичко това е дар.  

И така е не само на планетата Земя, но и на другите планети също. Формите на Самосъзнание – не е задължително вие да ги виждате и възприемате по някакъв начин.

Те могат да бъдат на нивото на бактериите – точно така, както вие тук бактериите не ги възприемате, но при все това, ако сега вие се превърнете във Форма на Самосъзнание на бактерия и влезете в нейната система на възприятие, всичко моментално ще се измени във вашите Представи и хората вие вече няма да ги виждате. Всеки човек ще представлява за вас само раса, цивилизация, създадена от едни или други бактерии и вируси.

И така, на всяка планета, във всяка звездна система, във всяка галактика, всяка Форма на Самосъзнание е устроила Пространството така, че то да съответства на нейните реализационни възможности.

Образували са се Континууми. Има индивидуални Континууми – това е онова, което вие непосредствено възприемате със своята система на възприятие и реагирате на него. Това, което се намира отвъд вашата система на възприятие, не е включено във вашия индивидуален Континуум. Тоест само това, към което вие имате отношение, вичко, с каквото се сблъсквате всеки ден, именно това са Континууми.

Онова, с което не се сблъсквате – посетили сте магазина, излезли сте от него, вече не мислите за този магазин, него във вашия Континуум го няма, тоест вашият индивидуален Континуум се измества заедно с вашата система на възприятие. На нещо сме обърнали внимание – именно това е вашия Континуум. На нещо не сте обърнали внимание – ето, аз не обръщам внимание на стената зад мен – тя не се намира в моя индивидуален Континуум. Тогава къде се намира? Вие я виждате, нали? Значи се намира в общия човешки Континуум. Тоест в Континуума на тази група хора, която в настоящия момент осъществяват помежду си някакви енерго-информационни взаимодействия.

Събират се двама човека – единият гледа една част от окръжаващия свят и я вижда, друг намира друга част от окръжаващия свят. Това е, защото са се събрали два Континуума: вие се намирате в своя Континуум – това, което наричам индивидуален свят, собствен свят. И вие в него мислите, вие в него възприемате, вие в него нещо чувствате и реагирате по съответния начин, в зависимост от своите представи за себе си и за окръжаващия свят.

Вашият събеседник също така индивидуално реагира на всичко в съответствие с неговите признаци, на които той сега обръща внимание и които е способен да възприема. Вие се намирате в 2 различни Континуума – щом започнете да обсъждате нещо общо и започнете да се опитвате да си обясните един на друг нещо от окръжаващия свят и започнете да оценявате някакво общо пространство, това пространство влиза във вашия общ континуум. Но това все още не е човешки континуум. Това, където сме сега тук ние с вас, в тази зала, не е Човешки континуум. Човешки континуум е онова, което е едновременно образувано там, където съществуват хора. Там, където е проявен поне един човек. И той започва да устройва всичко в своя Индивидуален Континуум, започва да устройва окръжаващата действителност в съответствие със своите представи. И това внася изменения в окръжаващото пространство, тоест изменения на планетата Земя. 

Да речем, някой в гората в Сибир, където в радиус 500 километра няма жива душа, някой сече дървета в своя индивидуален континуум – да, той сече гората в своя индивидуален Континуум, но елата пада и се изменя реалността на голямо количество дървета, които той е отсякъл и така е изменил окръжаващото пространство в човешкия континуум. Някъде се провежда война – ние нямаме отношение към нея, но там убиват хора, там разрушават здания, върви някаква деформация на пространството – това е човешки континуум, но той се регулира от индивидуалните Континууми.

Има планетарен Континуум – тоест Континуума, създаден от Планетарната Същност. Този Континуум включва в себе си всички индивидуални Континууми на всяка от Формите на Самосъзнание, на всяко животно, растение, представата на растението за окръжаващия свят и за самото себе си, на всяко животно за окръжаващия свят и за самото себе си и това формира някаква Фокусна Динамика, в която ние вече не сме във власт нещо да предприемем, нещо да променим.

Тоест, има взаимодействия, които образуват условията на проявлението на нашата планетарна Същност именно в този диапазон на измерности, в тази честота. Това установява гравитационни взаимовръзки в тялото на проявление на физическото тяло на тази планетарна Същност, която ние наричаме Земя, по отношение на други планети и по отношение на Слънцето. Това определя нейната скорост на въртене, тоест нейното движение в пространството – както ние се движим в пространството, точно така за Планетарната Същност форма на реализация на себе си в движение се явява онова, което ние определяме като Космос. Тя се движи в своите реализационни условия по отношение на другите планети и други светила. И ние не сме в състояние да изменим това.

Да речем, на мен не ми харесва това, че нашата планета се върти около Слънцето с определена скорост. Аз не искам да е така – на мен повече ми харесва скоростта да е ето такава. Ами ти си искай колкото си щеш – ти се намираш в своя си Континуум, в който можеш да изменяш нещо, но в Континуума на Планетарната Същност ти не можеш да измениш нещо. Тоест, за да измениш нещо в Континуума на Планетарната Същност, мащабността на Фокусната Динамика трябва да съответства на планетарните мащаби на проявление на тази същност. Тоест аз мога да повлияя, или човечеството може да повлияе на тази Същност, ако, да речем, на едно място някъде заложи сто милиарда тона тротил, взриви го и така измени скоростта на въртене на Земята [която все едно, независимо от това, че ще бъде даден някакъв начален импулс, след това, в зависимост от своята маса, отново ще заеме тази позиция], която изобщо не е завързана за мислите на хората за това как всичко това трябва да се осъществява.

Планетарната Същност не може по никакъв начин да въздейства на Континуума на Звездната Същност. 

Така и ние, съответно, не можем да въздействаме на Континуумите, на тези представи за самите себе си и за окръжаващата действителност, които са свойствени на Формата на Самосъзнание, която ние наричаме Слънце. Тоест всички тези взаимоотношения, които са устроени между планетите на Слънчевата система и всички съществуващи в радиуса на въздействие на тази Звездна Същност, се контролират и коригират от нея в зависимост от това как тя си представя това – как всичко това трябва да се осъществява.

И разбира се, Звездната Същност никак не може да въздейства на фокусната динамика на Галактическите Същности – на континуумите, в които се проявяват Галактическите Същности.

А Галактическите Същности никак не могат да въздействат на Континуумите на Вселенските Същности. Така съществува някаква взаимозависимост.

Нашите представи, от представите на Формите на Самосъзнание,  които нашите форми  структурират – ние структурираме тези по-мащабни Форми на Самосъзнание, а още по-голяма е нашата зависимост от тези форми, които са структурирани от формите, които ние структурираме, тоест ето такава е поредността на нашите континууми, вклинени във Фокусната Динамика на Континуумите на Планетарната Същност, те (на свой ред), са вклинени във Фокусната Динамика на Звездните Същности и Континуумите, които те формират, те – в Галактическите Същности, те – във Вселенските Същности, но аз не говоря за континуумите на по-високите диапазони или по-малките диапазони на измерност.

Всичко това се базира на резомиралната структура, на фокусната структура, на разнокачествеността на съединението на информационните фрагменти помежду им. Защото ако вземем, да речем, нашия диапазон на проявление, то всичко е структурирано от Континуумите на елементарните частици. Само мащабността е различна. Тоест, има Континууми на електроните, има Континууми на протоните, Континууми на елементарните частици, има Континууми на формите на самосъзнание на атомите, различни по своите конфигурации електрони, съединяват се със съответстващи по конфигурации протони и неутрони, образуват определени атоми с определени признаци, свойства, спинове, маси, различни заряди – всичко това са характеристики на различни Същности, които структурират, формират своите индивидуални Континууми. И по принцип тези същности – в зависимост от това от какви конфигурации, от каква информация те са структурирани, се реализират или чрез биологични тела /биологични тела на хора, животни, растения/, или чрез други Форми на Самосъзнание, които ни е наричаме планети, които пак се реализират чрез тези Форми на Самосъзнание, които посочих.

Така че където и да бутнеш, във всеки вълнов диапазон, формата на реализация върви на нивото на елементарните частици. А елементарните частици – това са не само вълновите частици, а са и суб-елементарните, тоест доолсовите – по-тежките, отнасящи се към дълговълновия спектър на проявление, и флаксовите [4-5 измерност] – високоскоростните елементарни частици – по-близо до флаксовия диапазон, тоест късовълновите спектри на проявление. И това създава единна – защо говоря за това? – съществуват различни континууми: човешки, протоформни, други, планетарни, звездни, галактически, вселенски Континууми. Но какво ги обединява? Какво е характерно за всички тях – проявлението, формите на самосъзнание на елементарните частици. Това, което определя тяхната структура. А пък Формите на Самосъзнание на елементарните частици – всички те са носители на най-различна информация и най-различни съчетания.

Това, за което писах – фермионите се различават,  атомите се различават, молекулите се различават.

Ииссидиология

www.iskri.net/zefira



Създадено: 17/04/2019 : 23:40
Обновено : 17/04/2019 : 23:40
Категория : Орис
Страницата е посетена 192 пъти


Версия за печат Версия за печат

Проекти
 

Здравейте приятели, 

От 19 години чета и превеждам предимно безплатно изключително ценна информация от езотерични и окултни източници от английски и руски език. Част от тези преводи са достъпни на www.iskri.net/zefira. Липсата на средства ми пречи да ги издам и разпространя сред повече хора. По-долу е проекта, който би донесъл огромна полза на всеки. Ако резонирате с него и имате материални възможности и желание да ми съдействате, свържете се с мен за повече подробности: 

1. ИИССИДИОЛОГИЯ - поредица от 12 тома с изтеглена от будхичния план подробна информация за паралелните реалности (с космическите звукови кодове за достъп до тях, които осигуряват личен достъп до Вселенските бази-данни). Дадена е от Плеядите на човечеството като тест за вибрационната готовност на хората за инверсионно-лъчевите префокусировки. Уникални знания за учените и за всеки, който желае да се префокусира съзнателно в някой от по-високочестотните сценарии, където понятия като „смърт“, „болести“ или „стареене“ не съществуват. Дори прочитането на само няколко страници променя цвета на аурата на четящия, а при изучаване се активират нови участъци от мозъка. Първият том (разширен и допълнен до 700 страници спрямо качения в този сайтна „Основите на Ииссидиологията“ е вече преведен, но поради липса на средства все още не е издаден.
  

 

За да помогнете със средства дейността ми, можете да използвате следните банкови сметки:

 
Първа Инвестиционна Банка АД (в BGN)
IBAN: BG48FINV915010BGN08NMB
BIC/SWIFT/:FINVBGSF
Емилия Луканова Манолова
[Emiliya Lukanova Manolova]
В IBAN номерата на банката не фигурира латинската буква О, а цифрата нула.
 
Първа Инвестиционна Банка АД (в USD)
IBAN: BG37FINV91501003834709
BIC/SWIFT/:FINVBGSF
Емилия Луканова Манолова
[Emiliya Lukanova Manolova]
В IBAN номерата на банката не фигурира латинската буква О, а цифрата нула.
 
За подробности и контакти:
e-mail: emi_manolova@abv.bg
phone: 02 855 27 85 Vivacom
            0899 812 318 Globul
           
 

* Този сайт продължава да съществува не благодарение на нечия помощ, а въпреки нейната липса.
^ Нагоре ^