Не сте длъжни да умирате
Орис
Нито един вид енергия не може да бъде унищожен, а може да бъде само трансформиран или трансмутиран в други негови честотни видове и типове, а основното свойство на информацията е, че от все по-нарастващото нейно потребление, се увеличава, сякаш се „саморазпространява“.
Колективният разум на планетата представлява информационно-енергийна структура, създадена от съвкупното взаимодействие на безсмъртните Съзнания на всички едновременно съществуващи във всички Времеви Потоци самосъзнателни форми.
Безсмъртието е колективна мечта, към която обществото неизбежно се стреми с цялото си развитие. Потребност, която не може да има реално удовлетворение, не може изобщо да възникне в нашето Самосъзнание. Ако човек има потребност от Безсмъртие, значи на Нивото на Подсъзнанието той е дълбоко убеден, че тази негова потребност може да бъде удовлетворена.
За да осъзнаем истински Безсмъртието, е необходима много висока Духовна Цел.
За каквото мечтаеш – това се и сбъдва. В човешкото същество са скрити невероятни възможности, за които „то“ дори не подозира. Мечтите на човека пряко говорят за потенциала на неговата „личност“.
Няма нищо невъзможно, не съществуват неизпълними фантазии – окръжаващата Реалност е способна на всичко, на което е способно нашето мислене.
Всеки от вас притежава всички мислителни способности и свръхспособности. Но този потенциал е скован от различните ограничаващи стереотипи и заблуждения, традиционни за дадената част на „колективното Съзнание на човечеството“. Колкото повече спирачки отпусна в своето Съзнание, на толкова по-голяма самореализация ще съм способен, толкова повече таланти и възможности ще мога да открия в самия себе си.
Пътят към Безсмъртието започва с огромното, от нищо не изтребимо Желание за Безсмъртие, което става крайно необходимо за вас при постигането на най-грандиозната по своите мащаби Цел и което ви остава само да въплътите в определено действие.
Много от това, което днес ни заобикаля, в началото е било само нечие Желание: жилищата, градовете, битовата техника, дърветата, цветята, картините и даже… животните. Желанието за Безсмъртие и самото Безсмъртие се пораждат от голямата Любов към Живота и от мощния Потенциал жизнена Енергия: с колкото по-значителни Цели и Задачи успеете да напълните своя Живот, толкова по-радостен ще стане той за вас, а значи – толкова по-неприемлива за вашето Възприятие ще стане „Смъртта“.
Целият въпрос за вашето „личностно“ Безсмъртие се заключава ъв вашата реална способност да обичате окръжаващия ви свят. Ако вашето окръжение вече ви е омръзнало, то за какво ви е Безсмъртие? До „Смъртта“ довеждат жизнената умора, липсата на цели, неудовлетвореността, принуждаваща да очакваш собствената си „Смърт“ като надежден начин за избавление от всичко онова, което не ти доставя вече радост.
10.10057. Безсмъртието все още не е станало норма на Живот единствено поради това, че все още никой не е овладял онази най-висша степен на Любов към всичко, безграничната потребност за проявяване на която би била достойна за Безсмъртие.
10.10058. Самото усещане за свършек на Живота е неестествено, тъй като е следствие от дейността на ограничен и невеж ум. В детството си всички ние, не знаейки нищо за „Смъртта“, сме били, по същество, безсмъртни. Но впоследствие възрастните са изкоренили от нашето Самосъзнание това незнание и са ни внушили мисълта за това, че щом всичко на света „умира“, то и ние някога „ще умрем“, „ще изчезнем“ от потока на Живота.
10.10059. По-късно тази постановка на въпроса е прераснала в наше твърдо убеждение, в неотвратима вяра, тъй като всеки от случаите на „изчезване“ от нашия Живот на растения, животни, „хора“ и предмети ние упорито сме свързвали с фактите на повяхване, разрушение и „Смърт“. Така всеки от нас е сътворил, със своите ограничения, всички свои болести и желания, радост и тъга, „краткия” си Живот и своята „неизбежна Смърт“.
10.10060. Да, всички вие сте станали неволни роби на глупавите творения на собственото си невежество – всевъзможни нелепи догми, несъвършени закони, измислени вярвания и разрушителни традиции. Със своите уродливи и честолюбиви мисли вие сте си създали и същото такова уродливо общество, което сега ви диктува как трябва да живеете, да мислите, да чувствате, да вярвате, да постъпвате, да избирате...
10.10061. Вашите привични творения са озлоблението и страха, ревността и завистта, високомерието и глупостта, недоволството и безпокойството, нищетата и самосъжалението, болестите и остаряването. Потапяйки се дълбоко в тях, вие подлагате на съмнение всичко добро, което може да ви се случи, не вярвате в добротата, нито в Любовта, нито в искреността, напълно сте забравили за свойственото си Безсмъртие и сега сте принудени да мислите, че сте длъжни да „умирате“.
10.10062. Но това съвсем не е така! Единственото реално действие в цялото Мироздание, което винаги е съществувало и което винаги ще съществува като извечен Космически Процес, е Животът, Съществуването на Разума във всички Форми на Неговото многообразно проявление. Няма нито анихилииране, нито „Смърт“ в какъвто и да било вид! Животът е единственото, от което никога, в цялата безкрайност на своето Съществуване, няма да можем да се избавим нито ние с вас, нито която и да било Форма на какъвто и да било Колективен Разум.
ИИССИДИОЛОГИЯ
извадки от том. 10. „Безсмъртието е достъпно всекиму“
www.iskri.net/zefira