За проявяването на биоплазмените форми в нашия свят. Как се преодолява пространство-времето?

Орис

12 ноември, 2017

− Ти ни беше казвал, че по време на медитация в някои сценарии имаш възможност да се проявиш, а в някои сценарии не можеш, колкото и да искаш. Интересно е в димидиомиттесните (биоплазмените, по-висококачествените) форми също ли има някакви ограничения на възможността да се проявиш някъде, или всичко е достъпно?

Не. Те имат биоплазмена форма. Това са съвсем друг тип честоти и ако имаш предвид това дали могат да се проявяват в нашия свят, то те няма как да се проявят. Те могат само на нивото на мислите да се проявяват – само на нивото на атомарното колективно съзнание.

− А когато долитат техни кораби, това не са ли техни проявления като биоплазмени форми?

Не, това не са биоплазмени форми.

− А когато корабите вземат хора, когато се извършва таиррлидация (фотонно преформатиране), това не са ли биоплазмени форми?

Не. Самите те са си биоплазмени, но когато се проявяват тук, не са − в смисъл, че в такъв случай те преминават през етап на материализация. Ние не бихме ги виждали, ако те по особен начин не се материализираха. Своя фотонен корпус  те (по някакъв начин – аз не зная точно как), материализират в нашия тип вибрации.

А когато ние се окажем там, те си стават самите себе си и вероятно (аз така си мисля), ако погледнем в илюминатора, няма да видим Земята. Но вероятно е друга причината за това, че през тези три минути няма никакво движение, нищо няма – а вече сме там. Тоест ние сме минали директно и не трябва никъде да пътуваме.

(Пояснение: ако на лист хартия се нанесат две точки, за да се стигне от едната до другата, трябва да се измине някакво разстояние по правата, която може да бъде прекарана между тях. Тук, обаче, става дума за друг метод – да огънем листа така, че двете точки да се съединят (препокрият) – така вместо да пътуваме по изкривената му част, почти моментално се оказваме в другата точка.)

− А за другите форми на самосъзнание, например за тези димидиомиттесни форми съществуват ли някакви ограничения с оглед възможностите за проявление?

Има, разбира се, има по-развити, има и по-малко развити цивилизации, това важи и за формите им. Има биоплазмени, има и все още плазмено-биологически, които в по-голяма степен вече нямат биологическа съставляваща, но все още са способни да се проявяват – да се материализират по такъв начин. Тоест, по принцип биологическата съставляваща в тях им дава възможност да се проявяват в светове с по-голяма плътност. Фактически, обаче, тези светове се намират тук – на нашата точка, на нашето място.

Тоест духовен център „Айфаар“ ние строим и там, и тук – всичко е еднакво, но доколкото разликата в честотата на нашите мисли, на нашите желания, на нашите представи е огромна, то ние не можем да чувстваме това – тоест измерността дотолкова разделя и отличава нашите светове, че ни се струва, че всичко е някъде там, че трябва да летим дотам,  до някаква звезда, до Плеядите, или до някъде другаде. В действителност това не става. Пространство-времето се преодолява по друг начин. Даже тези звездолети, които аз съм посещавал, те също използват особени начини за преодоляване на пространството. Те не се движат линейно, а настройват звездолета на определена вибрация и се проявяват в този свят, който им е нужен. Той казваше: „Ние нашата Вселена  (наистина аз не знам какво имаше предвид той под „вселена“)  преодоляваме за осем ваши минути“.

www.iskri.net/zefira