Преводи

Затвори Астралния свят

Затвори Чакрамните личности

Затвори Ииссиидиология

Затвори Ведически лекции

Затвори Кираел

Затвори Оаспи

Затвори Урантия

Затвори Нибиру

Затвори Матрицата V

Затвори Операция Тера

Затвори ГМО

Затвори Сириус - въпроси и отговори

Затвори Къщи от сламени бали

Затвори От тук от там

Затвори Избрани цитати

Затвори Полезни съвети

Затвори Орис

Затвори В името на Иисус Христос

Затвори Лечение на рака със сода бикарбонат

Затвори Лечение на диабет без лекарства

Затвори Кредо Мутва

Затвори Рецепта за отказване на алкохола

Затвори Здраве без лекарства

Затвори Адът съществува

Затвори В защита на потребителите

Затвори Академия „Эндорфин”

Затвори Доктор Уолък

Затвори Олга Бутакова - лекции за лекари

Затвори А.Т. Огулов - лекции за лекари

Затвори Д-р Питър Глидън - лекции за лекари

Затвори Вълнова генетика (П. Гаряев)

Затвори Тайните на изцелението

Затвори 100% Божествено изцеление

Затвори История и метаистория

Затвори Съвременна метаистория

Затвори Калагия

Затвори Приложна кинезиология

Затвори Борис Увайдов – лекции за лекари

Затвори Евгений Божьев – лекции за лекари

Затвори Д-р Сейби - лекции за лекари

Затвори Дмитрий Троцкий

Контакти
Брояч

 1 632 318 посетител

 9 посетители онлайн

Здраве без лекарства - Система за самовъзстановяване част 1
 


СИСТЕМА ЗА САМОВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

 

лекция от лекар

 

Отец Серафим смятал, че изобщо няма лекарства за лечението на болестите. Лекарствата имат значение като средство за премахване на симптомите, тоест средство, което отстранява по-тежките признаци на болестите без да изменя естествения им ход.

 

Соломон казвал, че хората са склонни да придават твърде голямо значение на лекарствата и завещал да бъде скрита неговата книга с лекарства, за да не вярва народът в целебните свойства на лекарствата повече, отколкото в Бога.

 

Серафим Чичагов изучавал историята на медицината от времето на Хипократ, според който е необходимо да се разглежда човека във връзка с окръжаващия свят. Болестта се разглеждала независимо от поразения орган и се обръщало внимание на общото състояние на пациента. „Кръвта служи за хранене на всички части на тялото и е източник на живителна топлина, причина за здравето и добрия цвят на тялото. Здравето зависи от равномерното смесване на веществата и от хармонията на присъстващото в него защото тялото съставлява кръг, в който, следователно, няма нито начало нито край. И всяка част е тясно свързана с останалите нейни части“.

 

Хипократ казвал, че „названието на болестта има за лекаря само второстепенно значение“ – всеки здравословен проблем на човека (главният принцип в системата на Чичагов), е в нарушаването на кръвообращението и на качеството на неговата кръв. „Болестта е нарушение на обмена на веществата или равновесието в организма, тоест нарушаване на правилното кръвообращение вследствие болезненото състояние на кръвта“.

 

Отец Серафим смята, че здравето зависи от количеството и качеството на кръвта в тялото и от отсъствието в нас на органични недостатъци предадени ни от нашите родители. От възможността за подобряване на свойствата на кръвта не зависи възстановяването на самочувствието на болния и отстраняването на органичните разстройства. Чрез възстановяване на правилното кръвообращение и обмяната на веществата кръвта трябва да се направи по-хранителна, за да възбуди процесите на оздравяване в увредените органи и постепенно да унищожи тези разстройства. За целта трябва да се нормализира храносмилането.  

 

Организмът на човека е единно цяло – в него има много органи, които не работят хаотично. Те са подчинени на определени правила наречени безусловни рефлекси. Всичко става независимо от човека и той не може да се намеси – например след хранене започват да се изработват солна киселина, жлъч, ферменти на задстомашната жлеза – тези процеси са неуправляеми – те не се усещат.

 

Органите в организма се включват благодарение на ендокринната (хормоналната) система. Тя се състои от редица тясно свързани една с друга жлези. Ако дадена жлеза излезе от строя, цялата система се уврежда. Но това не се усеща симптоматично (клинически).  Даден орган може изобщо да не работи, но да не дава симптоми, че е болен. Болка и симптоматика се появява на този орган, който не е бил „включен“ в работата на организма – болка, тежест, киселини в стомаха, горчилка и т.н. Тази симптоматика се намира в далечно съотношение с причинния фактор.

 

Ендокринната система, която управлява всичко, се състои от редица жлези:

 

 Хипоталамус – връзката на телесното с духовното. Останалите жлези са „работни пчелички“: хипофизата, щитовидната жлеза, млечната – при жените и гръдната – при мъжете, задстомашната жлеза, надбъбречните жлези, тестисите и яйчниците. Анатомически в тях всичко е еднакво. Жлезите са свързани помежду си.

От тези жлези млечните жлези и тестисите работят непосредствено като хормонални органи само в този период, когато жената е бременна и кърми детето. В останалото време тези жлези са дремещи. Те отразяват правилната или неправилната работа на другите, основните жлези.

Основните жлези са хипофизата, щитовидната и задстомашната жлези, които „пускат в действие“ всички останали жлези. Затова, ако се наблюдават аденома, миома – това са нарушения на щитовидната жлеза. Да ги лекувате е безполезно. Лечения не съществуват изобщо. Колкото и да ни се иска, никога и никого, по нито една система – нито с билколечение, нито с хомеопатия, нито с иглотерапия – да излекуваме не е възможно – може само да се премахнат симптомите.

 

В организма черният дроб изпълнява огромен брой функции: храносмилателна, кръвоочистителна, имунна. Функцията на имунната система се заключава в това да изработва имуноглобулини, противовирусни, бактериални, гъбични, паразитарни, противоракови. Черният дроб отговаря за целия имунитет.

В учебника по фармакология е написано, че острите лекарствени хепатити се предизвикват от лекарствени препарати. Най-тежките форми на лекарствени хепатити, протичащи с некрози на чернодробния паренхим (това е цироза на черния дроб), възникват в резултат от приема на противотуберколозни лекарствени препарати – те са най-тежките. След това – парацетамола, всички антибиотици, антибактериални средства, всички препарати за лечение на сърдечносъдовите заболявания, всички психотропни средства, ацетилсалициловата киселина.

 

 

Всички лекарства убиват черния дроб. Човекът мисли, че се лекува, но лечение не се извършва – премахват се само симптомите. Серафим Чичагов казва, че лекарствата не влияят на лечението на болестта – те само премахват симптомите. Едновременно с това лекарството убива един или друг орган в организма. Ако то се разтвори в стомаха – страда стомаха, ако в червата – започва дисбактериоза, черният дроб и бъбреците са принудени да го извеждат от организма.

 

Ендокринната жлеза изработва хормони. При влизането на хормона в кръвта съдът се разширява или свива, следователно, или се повишава, или се намалява кръвното налягане. Хормони влизат в много малко количество, пускайки в действие всички органи. При патология тази система не боли: нито щитовидната, нито хипофизата, нито надбъбречните жлези. Те може изобщо да не работят, но не болят. Единственият причинен фактор за тяхното излизане от строя е емоционалния фактор. Всяка емоция е страст: раздразнителност, гневливост, завист, обидчивост. Всяка страст е грях. Така зародиш на всички хормонални нарушения се явява греха − това, което трябва да се отстранява с покаяние. 

 

Когато ендокринната система се увреди, започва да уврежда целия организъм. Общият термин за този процес е „нарушение на обмена на веществата“, но той е непонятен. Сега ще ви въведа в системата за оздравяване на Серафим Чичагов. За него всички болести възникват от замърсена и гъста кръв.

При нас най-често излизат от строй или хипофизата, щитовидната жлеза или надбъбречните жлези. При около 90% от патологиите причината е в щитовидната жлеза, затова ще разгледаме нея.

Тя изработва два хормона, но основният е тироксин, който се състои от 4 атома йод. Наричаме го тетрайодтиронин (Т4). На гръцки „тирос“ означава „защита“, тоест това е хормон, който защитава организма. 80% от този хормон щитовидната жлеза подава на черния дроб. И при наличие на този хормон черният дроб включва своите 500 функции. Основната от тези функции е имунната, тоест включва се защита на организма – организмът започва да вижда какво става в него и съответно – да се бори с него. Ако щитовидната не работи, нашият организъм не вижда нищо - каквото и да се образува в него – вируси, паразити, дисбактериозен фон, тумори. Защо ракът не боли – защото той не го вижда. Боли, когато вече се разпадат тъканите, когато се оголват нервни окончания – тогава започва силна болка, която не се премахва с болкоуспокояващи. Иначе организмът не вижда този проблем и не работи с него.

Много трудно е да се открие патология в щитовидната жлеза, защото какво правим в традиционната медицина? Правим УЗИ. Но УЗИ не отразява работата на жлезата. То показва нейните размери, консистенция и дали има някакви включения – кисти, камъни, тумори, но функцията на жлезата УЗИ не отразява. И ето - щитовидната не е увеличена, нямате камъни и ви казват: „жлезата ви е в норма, нямате проблеми“. Но ако имаме тумор, ако имаме проблеми с кръвното или каквото и да е друго, значи щитовидната ни жлеза не работи. Тя изработва хормона от 4 атома йод – откъде го взема – като изядем нещо съдържащо йод – то трябва да се разтвори и да бъде преработено, от корема да отиде в кръвта и оттам тя го взема, слепва 4 атома и подава този тироксин в черния дроб. Така става, когато всичко е в норма. Но ако не живеем близо до море или океан, ако съдържащите йод храни също са в недостиг, то щитовидната не работи и при повечето хора е така. Освен това тя излиза от строй и поради емоционални фактори. Друг вреден за нея фактор е облъчването – например от клетъчните телефони. Дори да нямаш такъв, навсякъде има предаватели, тоест има непрекъснато облъчване на всеки човек. Ние не ги виждаме и чувстваме, но те са навсякъде. И щитовидната ни жлеза още по-зле работи, защото сме в непрекъснат стрес и сме облъчвани. Но тя не боли. Ние имаме методика за даване на кръв и определяне на хормона Т4 – щитовидния хормон, но нашата щитовидна жлеза не работи денонощно, както и всеки орган. Има такова понятие – физиология. За 24 часа те са почти по минути разписани – един орган спира, друг се включва и за 24 часа на нивото на безусловните рефлекси, които не зависят от нас, те си вършат работата – органите работят, почиват, възстановяват се, регенерират,  И така, щитовидната жлеза се включва и работи от 20 до 22 часа. Тогава работи тя и в това време можем да видим какво става там.

Преди у нас изследването за хормоните на щитовидната жлеза се вземаха винаги вечерта в 21 часа. След като всичко се разпадна и лабораториите се отделиха и станаха самостоятелни, те работят както им е удобно и вземат проби от 8 сутринта, но тогава щитовидната жлеза не работи – тогава работи храносмилателната система. Затова анализите на всички ще бъдат в норма, но това не отразява работата на щитовидната жлеза.

Доколкото ние сме тук не за да се лекуваме, а да възстановим своето здраве, затова трябва да знаем как да проверим работата на щитовидната жлеза в домашни условия. Тъй като хормонът се състои от 4 атома йод, вземаме обикновен 5%-тен аптечен йод. И доколкото всичките ни жлези са чифтни, ендокринните жлези могат да работят различно – един месец може да работи физиологически само едната страна, друг месец – другата страна. (Забележете, че патологията е винаги едностранна – инсулта, рака на млечната жлеза и т.н., защото дадена жлеза работи по-зле.)

И така, между 20 и 22 часа, докато работи щитовидната жлеза, правим от вътрешната страна на китките на двете си ръце по една напречна черта с йод, за да видим дали този йод е нужен на щитовидната жлеза; ако не й е нужен – той няма да се всмуче, а ако е нужен – ще се всмуче, при това колкото повече е нужен – толкова по-бързо ще се всмуче. Така можем поне най-общо да видим как работи щитовидната жлеза – чертите се правят на китките, защото там няма мастни отлагания и съдовете са близо. Освен това тези места са ни пред очите и можем да засечем и времето, за което ще попие йода – на друго място ще изчезне и няма да забележиш. Така виждаме и от коя страна по-бързо попива. Задължително от едната страна ще изчезне малко по-бързо – от тази страна патологията ще е по-голяма. С вените на краката е същото – от едната страна са повече, от другата – по-малко.

Друг хормон на щитовидната жлеза е калцетонин – хормонът, при наличието на който се усвоява калция. В преходния климактерически период и при мъжете и при жените  (при мъжете също има такъв – просто няма специалисти с такъв тесен профил, както гениколога – при жените, но и те имат такива сериозни проблеми, които от никого не се коригират), ако този хормон не достига, в нас започва остеопороза и всички започват да вземат калций, но пак ви казвам – той няма да се всмуче и усвои, защото щитовидната жлеза не дава този хормон. Затова при всички хора след 40 годишна възраст се появява някаква степен на остеопороза – при някои повече, при някои – по-малко. Приемът на калций не помага, защото системата на организма е система за саморегулация, самовъзстановяване, но това, което в него регулира и възстановява, именно то се уврежда – щитовидната жлеза. В резултат се нарушава обмяната на веществата ни и каквото и да правите или пиете – не помага.

          Щитовидната жлеза подтиква черния дроб за изработването на имуноглобулини, но и за изработване на жлъч и жлъчеотделяне, тоест щитовидната жлеза обезпечава със своите хормони правилно съкращаване и излаз на жлъч по време на ядене. Тя се натрупва в жлъчния мехур и по време на яденето излиза заедно с ферментите на задстомашната жлеза (те са съединени с общ проток с дванадесетопръстника) при всяка порция храна; жлъчта по своето качество е много силна киселина. Ние си мием ръцете със сапун и унищожаваме микробите – жлъчката е като домакинския сапун – много силна киселина и дезинфекцира тази храна, която попада в стомаха. Ферментите на задстомашната жлеза я обработват и храната, обработена от жлъчните ферменти, постъпва в корема, където всичко се всмуква и жлъчта съпровожда храната до тоалетната, тоест тя дезинфекцира всички власинки на тънките черва, като ги очиства от патогенни бактерии, от паразити, от слуз – това става, ако всичко е в норма. Но ако щитовидната жлеза работи зле, диагнозата е дискинезия, тоест нарушава се тонуса, моториката на съкращаването на жлъчния мехур, тоест жлъчта по време на храненето преминава бавно, зле, не излиза и на първата порция храна еднозначно не попада, тоест първата порция храна попада в корема необеззаразена и несмляна. В резултат това се създава присъствие на патогенна флора в корема – свикнали сме да казваме глисти. Те са различни – по-големи, по-малки, кръгли, лентъчни и храната, която не е обработена от ферментите на задстомашната жлеза, не се смилат, съответно – не се всмукват. Тази храна броди и гние и създава дискомфорт. Ние казваме „като се наям, ми става тежко“ – но след като цялата храна е минала, жлъчта и ферментите на задстомашната жлеза продължават да излизат и тази фаза закъснява – храната е отишла в корема, а жлъчта и ферментите продължаватда постъпват в дванадесетопръстника. В това време стомахът остава празен, налягането там спада, а налягането в корема се повишава, защото храната е отишла там и след всяка порция храна тази порция ферменти на задстомашната жлеза и жлъчта, които по качество са много силни киселини, започват да се изхвърлят (за сметка на разликата в налягането) в стомаха, което по принцип никога не трябва да става.

Стомахът е главният орган, разкриващ същността на системата на Чичагов. В нормално състояние стомахът изработва солна киселина и пепсини. Те съставляват стомашншя сок. Солната киселина и пепсините са много силни киселини, разтварящи органиката (напр. парче сурово месо). За едно денонощие стомахът изработва 10 литра стомашен сок. От тях само два литра участват в храносмилането.

Стомахът преработва белтъка с животински произход: яйца, риба, месо, млечни продукти. Всичко останало преработва задстомашната жлеза, като разтваря въглехидратната храна и изработва основи. Белтъците с животински произход се разтварят в стомаха. От 10 литра стомашен сок 8 литра всяко денонощие се всмукват в кръвта. При нормално функциониране на стомаха в кръвта на човека се съдържа предимно стомашен сок. Именно поради това кръвта, както и сълзите, потта, урината, имат солен вкус.

Всички течности в нашия организъм представляват натриев хлорид (0,9%) или физиологичен разтвор. Стомахът трябва постоянно да поддържа определен процент на натриевия хлорид в кръвта. Хлорът се явява дезинфектант. Той разрежда кръвта, разтваря тромбите, плаките на кръвоносните съдове, мъртвите клетки, микробната флора, пясъка и камъните в жлъчния мехур и бъбреците, бенките, папиломите, брадавиците, кистите и туморите във всяка точка на нашия организъм. Именно стомахът поддържа определено качество на кръвта. Ако той прави това правилно, в човека няма никакви болести, включително рак.

 

Да разгледаме работата на стомаха по-подробно

 

В нормално състояние стомаха, това е торбичка от мускули, която в двата си края има сфинктери (клапани) горе и долу (кардиален и пилорически) – тези клапани го отделят от другите среди. В устата на човека има много силна алкална среда, в хранопровода е по-слаба, но също алкална. Всичко това преминава в много кисела среда, в стомаха, където е първия клапан, който отделя алкалната среда от киселата. След стомаха са дванадесетопръстника, тънките черва. Тук влизат жлъчта и ферментите на задстомашната жлеза. Това са много силни алкални среди. Всичко е запушено от един клапан. Системата трябва ясно, на нивото на безусловните рефлекси, при участието на хормоните на надбъбречните жлези, да се отваря и затваря. Така е създаден човека.

 

При проблеми с щитовидната жлеза, след всяко хранене жлъчта (поради разликата в налягането), се изсипва в стомаха, където се намира силна солна киселина. Влизайки в реакция, основите и киселината дават неутрална среда, в следствие на което се образуват сол (утайка) и вода. Тоест, неутрализира се солната киселина, която след храната се обработва само заради това, за да се всмуче в кръвта. Ако това става след всеки прием на храна, то концентрацията на хлор в кръвта не се попълва. При падането на концентрацията на хлора, кръвта става по-лепкава. Започват да се образуват тромби (тромбофлебитът представлява недостиг на хлор в кръвта).

При появата на тромбофлебит лепкавата кръв започва да запушва първо малките кръвоносни съдове – капилярите, каквито има най-много на крайниците – ръце, крака, глава. Нарушава се кръвообращението: ръцете изтръпват, студенеят, потят се. Най-сериозно се явява нарушаването на микроциркулацията на кръвоносните съдове на главата, тъй като главата е нашият микропроцесор, който отговаря за всички лежащи по-долу органи, за всички безусловни рефлекси. При това нарушение започват да страдат паметта, появяват се повишена уморяемост, сънливост, вялост.

Това не е вегетативно-съдова дистония, а нещо малко по-друго. Вегетативно-съдова дистония дава един от хормоните на надбъбречните жлези. А тук се залепват малките кръвоносни съдове, нарушава се храненето на мозъка, в резултат на което се нарушава кръвообращението. Страда не само самия мозък (той се намира в хипоксия, човекът се уморява, не възприема голям обем информация), но и луковиците на косата (те не се хранят, което довежда до падане на коса). Мускулите на очите постоянно са в движение и трябва да получават кислород в голям обем, което е невъзможно при слепване на малките кръвоносни съдове, затова те започват да спазмират, вследствие на което се формират късогледство, далекогледство или астигматизъм – сложно състояние.

Зрителният нерв, като не получава хранене, отначало дистрофира (очите започват да се зачервяват и да се уморяват), а след известно време започва атрофия на зрителния нерв (падане на диоптъра). Човекът започва да носи очила, но очите не са виновни – всъщност именно продължителната дистрофия, предизвикана от общата дистрофия на мозъка, води до това патологично състояние. С времето, когато започват да се „залепват“ по-големи кръвоносни съдове, възникват инсулт или инфаркт. И когато човекът попадне в реанимацията, вътревенозно му наливат физиологичен разтвор, 0,9% натриев хлорид, който му капят в течение на много часове. Ако стомахът поддържаше правилен процент хлор, нямаше да имаме нито инфаркти, нито инсулти.

Цялата интензивна терапия в болницата се свежда до прием на медикаменти. Всяка таблетка отново попада в стомаха, като предизвиква някакви усложнения или странични действия. Лекарството, снемайки симптома, има огромно количество странични действия и ефекти. Ако причинният фактор нарушаване на кръвообращението в организма е лоша секреция на солна киселина, лоша работа на стомаха, а лекарството, попадайки там, още повече влошава ситуацията, значи снемайки симптом,а ние задълбочаваме причинния фактор. В резултат човекът, получил инфаркт или инсулт, все едно от това умира, защото причинния фактор е бил и останал в патологията на стомаха.

Лепкавата кръв ежесекундно се филтрира от бъбреците. Бъбреците са обикновен водопроводен филтър. При използването на обикновен филтър-бариера, касетата подлежи на смяна толкова по-често, колкото по-лошо е качеството на водата, тъй като тогава филтъра бързо се замърсява. Да сменим бъбреците си, обаче, е невъзможно. Бъбреците са органичен филтър, който филтрира кръвта.

Основната маса на кръвта е 0,9% натриев хлорид. Ако стомахът поддържа този процент, той се явява дезинфектиращ, той убива цялата патогенна микрофлора, като едновременно разтваря солите, пясъка, камъните. Тогава този филтър е вечен и никога не се замърсява и задръства, ако стомахът поддържа нормална концентрацията на хлора. Ако тази концентрация е недостатъчна, кръвта става лепкава, а като филтрират лепкава кръв, бъбреците започват да се задръстват, влошава се филтрацията на бъбреците, в урината се появява креатинин, нарушава се отделителната функция на бъбреците, което не позволява да се отделят от кръвта солите на пикочната киселина (амоняка).

При правилна филтрация урината има определен цвят (жълто-кафяв) и силна миризма. Ако това го няма, значи пикочната киселина не се извежда, а остава в организма, тъй като при недостиг на хлор бъбреците не филтрират пикочната киселина. Солите на амоняка са много токсични, затова организмът започва да ги изхвърля в гръбначния стълб, в ставите, по стените на кръвоносните съдове, за да не попаднат в мозъка и да го отровят. Вследствие на това се появяват диагнозите завършващи на „-оза“: атеросклероза, остеохондроза, артроза, сколиоза − всичко това са соли на пикочната киселина, отложени  на едно или друго място в нашия организъм.

Когато всички места в нашия организъм са запълнени, пикочната киселина се изхвърля на кожата, на тялото започват да се появяват бенки. Бенките са пикочна киселина, а цветът на бенките е цветът на пикочната киселина. С възрастта бъбреците се замърсяват толкова, че пикочната киселина изобщо не се филтрира – тогава на кожата започват да се появяват старчески петна, основно на лицето, ръцете и краката. Това показва наличието на камъни в бъбреците, които не болят, докато камъкът не започне да се движи.

Нефролозите определят работата на бъбреците с прост тест: карат човека да седне с длани покриващи коленете: ако при изправяне на крака в коляното хрущи и трещи, значи филтрацията на бъбреците е нарушена. В случая бъбреците не са виновни – те са обикновен филтър, който ежесекундно филтрира лепкавата, не съдържаща хлор кръв.

Когато солите се отлагат, страдат всички кръвоносни съдове, но най-много страдат кръвоносните съдове на мозъка и сърцето (атеросклероза на мозъка и сърцето), което води до нарушаване на кръвообращението. Когато нефилтрираните соли на пикочната киселина остават в кръвта, а резервните „складове са претъпкани“ с пикочна киселина, то, за да спаси мозъка, организмът дава команда и започва свиване на кръвоносните съдове, за да не допусне пикочната киселина в мозъка. При свиването на кръвоносните съдове налягането в  него се увеличава. Преди лекарите, диагностицирайки хипертонична болест, казвали: „Пикочната киселина е ударила главата“. Название нямало – давали определение с понятия. Веднага давали пикочогонно лекарство. Сега правят същото, особено ако пациентът е възрастен.

Кръвоносните съдове и стомахът не са виновни, проблемът е в щитовидната жлеза. При диагностика на заболяването трябва да се разглежда целият организъм комплексно.

Господ е създал човека съвършен, системата на нашия организъм е способна да се самовъзстановява, но механизмът за самовъзстановяване често се „чупи“, преди всичко, от страсти (емоции).

Да разгледаме надбъбречните жлези. Те изработват 50 хормона, един от които е адреналин. Ако адреналинът се изработва по-често и в по-голямо от необходимото количество, то всичките 49 хормона се понижават, в това число и алдостерона, който разпределя излизането на течностите или задържането им в организма. Човекът започва да подпухва, набухва, да качва тегло, но това не са мазнини, а вода, която не е могла да излезе поради алдостерона.

Първото, което подлежи на проверка, е работата на щитовидната жлеза. Това основно е свързано с ендемическия район. В нашата страна е създадена държавна програма за йодиране на хранителни продукти (йодирана сол, йодиран хляб), но да изядете целия пакет сол наведнъж е невъзможно, а при термична обработка или съхраняване в отворено състояние йодът се изпарява и човекът фактически не получава йод. Покрай това денонощната доза на йод е силно занижена поради това, че дозировките и нормативите отдавна не са актуализирани (отчитайки стресовите ситуации и облъчването). Състоянието на човека се подобрява, когато той ходи на море, защото там има йод и хлор. Морските риби нямат тумори, защото живеят в хлорна вода, която разтваря всеки тумор.

При раждането на децата на тялото им няма бенки – те се появяват впоследствие – след като на децата започнат да им дават антибиотици, травмирайки стомаха им с химически препарати. Това предизвиква нарушения и води до появата на бенки. Това е тромбофлебит, който е „залепил“ бъбреците и пикочната киселина е започнала да се отделя по такъв начин. Всички бенки, които  се отделят на кожата, основно не на долните крайници, а горе, защото сърцето и мозъка се намират тук, а организмът не позволява те да бъдат отровени. Кожата е втората отделителна врата (при нефилтриращи бъбреци). Често тя цялата, от кръста нагоре, се покрива с бенки.

Ако се поддържа добро качество на солната киселина в стомаха, той ще изработва достатъчно количество стомашен сок, а човекът ще спре да боледува, защото хлорът в кръвта ще разтвори мъртвите клетки, които вече са отработени и се изхвърлят в кръвта. Ако той не прави това, те замърсяват ставите, гръбначния стълб, кръвоносните съдове и т.н. (хлорът е мощен разтворител).

Ако стомахът се поддържа в нормално работно състояние, в човека няма да има паразити, защото те няма да могат да живеят в стомаха, тъй като храносмилателната функция на стомаха изпълнява бариерна функция – солната киселина разтваря всяка мръсотия (може да пиете от локва и цялата мръсотия ще загине на нивото на стомаха).

Ако стомахът е слаб, цялата мръсотия ще се окаже в стомаха „Който дойде, той живее“. Не е важно как се казва този паразит – опитът да се снеме симптоматиката и да се лекува хелминтозата до нищо няма да доведе, процесът ще бъде безкраен. Организмът трябва да се занимава със самовъзстановяване, а за това трябва да му дадем възможност. Трябва да създадем такива условя в организма, че дори да се намираме в холерна барака, да не можем да се разболеем.

Клетките на организма имат определен състав: вътре в клетката се намира калий, извън клетките – натриев хлорид. Стомахът поддържа хлора в определен процент (0,9%),, тогава хлорът е дезинфектор. Около клетката живеят бактерии, а вътре в клетката – вирус (поради това антибиотикът не лекува вирусите), възможност да прониква вътре в нея вирусът придобива при падането на концентрацията на хлора.

Натрият и калият са микроелементи, които постъпват в организма само с храната (в организма не се синтезират). Денонощната доза калий е 2-3 грама, а на натрия – 6-8 грама. Това означава, че в хранителните продукти трябва да има повече натрий, отколкото калий. При такова разпределение организмът поддържа натриево-калиев баланс, или равновесие; именно в такова съотношение се запазва определена пропускливост на клетката.

Когато в клетката постъпи храна, от клетката отработеното отива в кръвта и се предава нервен импулс чрез калия към натрия, а от натрия − към калия (в мозъка и обратно). Ако постъпва повече калий, отколкото е нужно, той започва да се натрупва в клетката и тя бухва. За да не се спука, организмът започва да вкарва в нея вода, което води до нейното по-нататъшното увеличаване. Появяват се вътрешни и външни отоци, излишно тегло, увеличава се натоварването на сърцето, краката, кръвоносните съдове, а калият започва да излиза в плазмата на кръвта. 

Нервният импулс не се предава от калий – на калий, възниква блокиране, което води до спазъм. Често в такива ситуации има спазми на прасците, което говори за излишък на калий, а не за неговия недостиг. Спазъмът на съдовете на главата дава главоболие. Ако подобно нещо стане със сърцето – започва стенокардия. Всичко това е излишък на калий в плазмата. В такъв случай кръвта става не солена, а сладка, във връзка с което бъбреците не могат да я филтрират и блокират. Това не е диабет (захарта може да е в норма), а неправилна работа на стомаха.

Ако стомахът работи правилно, при употреба на обикновена елдена каша (каша от гречка) – тя, като всеки въглехидрат, води до повишаване на захарта в кръвта − даже ако кашата не е сладка, нивото на захарта се повишава. Когато калият започва да влиза в кръвта, рецепторите реагират на това, стомахът започва усилено да изхвърля в кръвта стомашен сок, при това гаси калия, натрият повишава хлора, калият си отива, бъбреците започват добре да филтрират, а ние след храна чувстваме прилив на сили – не сънливост.

При нарушаване на работата на стомаха след хранене възникват сънливост, вялост, слабост. Това са първите признаци за наличие на калий в кръвната плазма. Ако сме се нервирали и по време на храненето обсъждаме някакви проблеми, гледаме телевизия, съпреживяваме или преживяваме видяното, клапаните ни не са затворени. Отдолу постъпва жлъч, а отгоре – солна киселина, това предизвиква изгаряне. Възниква атрофичен гастрит за сметка на това, че десетки години жлъчта е постъпвала в стомаха от дванадесетопръстника и клетките са спрели да изработват солна киселина. Няма нито болки, нито язви, но да се справи с този проблем стомахът не може. Сега всички имат много слаба солна киселина, тъй като стомахът  не я изработва в достатъчно количество и концентрация, оттук – лепкава кръв и тромбофлебит.

Язвата в стомаха предизвиква хеликобактер. Преведено от латински, това означава бактерия живееща в жлъчна среда. А какво прави жлъчта в стомаха, ако трябва да е на друго място? Ако стомашният сок се неутрализира с жлъч, пепсини, трипсини – от основите на задстомашната жлеза, то стомахът е запълнен с жлъч, с основи. Повечето язви не зависят от храненето, а от емоциите и стреса. Това е проблем на ендокринната система.  

 

 (Ксения Павловна Кравченко е последовател на системата за оздравяване на организма на Серафим Чичагов. Такива хора в Русия са 4 човека. Те са дипломирани практикуващи лекари и православни хора.)

(следва): Какво може да направи всеки от нас за възстановяване на своето здраве? 

 

 

www.iskri.net/zefira




Създадено: 19/06/2017 : 12:48
Обновено : 19/06/2017 : 12:48
Категория : Здраве без лекарства
Страницата е посетена 1453 пъти


Версия за печат Версия за печат

Проекти
 

Здравейте приятели, 

От 19 години чета и превеждам предимно безплатно изключително ценна информация от езотерични и окултни източници от английски и руски език. Част от тези преводи са достъпни на www.iskri.net/zefira. Липсата на средства ми пречи да ги издам и разпространя сред повече хора. По-долу е проекта, който би донесъл огромна полза на всеки. Ако резонирате с него и имате материални възможности и желание да ми съдействате, свържете се с мен за повече подробности: 

1. ИИССИДИОЛОГИЯ - поредица от 12 тома с изтеглена от будхичния план подробна информация за паралелните реалности (с космическите звукови кодове за достъп до тях, които осигуряват личен достъп до Вселенските бази-данни). Дадена е от Плеядите на човечеството като тест за вибрационната готовност на хората за инверсионно-лъчевите префокусировки. Уникални знания за учените и за всеки, който желае да се префокусира съзнателно в някой от по-високочестотните сценарии, където понятия като „смърт“, „болести“ или „стареене“ не съществуват. Дори прочитането на само няколко страници променя цвета на аурата на четящия, а при изучаване се активират нови участъци от мозъка. Първият том (разширен и допълнен до 700 страници спрямо качения в този сайтна „Основите на Ииссидиологията“ е вече преведен, но поради липса на средства все още не е издаден.
  

 

За да помогнете със средства дейността ми, можете да използвате следните банкови сметки:

 
Първа Инвестиционна Банка АД (в BGN)
IBAN: BG48FINV915010BGN08NMB
BIC/SWIFT/:FINVBGSF
Емилия Луканова Манолова
[Emiliya Lukanova Manolova]
В IBAN номерата на банката не фигурира латинската буква О, а цифрата нула.
 
Първа Инвестиционна Банка АД (в USD)
IBAN: BG37FINV91501003834709
BIC/SWIFT/:FINVBGSF
Емилия Луканова Манолова
[Emiliya Lukanova Manolova]
В IBAN номерата на банката не фигурира латинската буква О, а цифрата нула.
 
За подробности и контакти:
e-mail: emi_manolova@abv.bg
phone: 02 855 27 85 Vivacom
            0899 812 318 Globul
           
 

* Този сайт продължава да съществува не благодарение на нечия помощ, а въпреки нейната липса.
^ Нагоре ^