Преводи

Затвори Астралния свят

Затвори Чакрамните личности

Затвори Ииссиидиология

Затвори Ведически лекции

Затвори Кираел

Затвори Оаспи

Затвори Урантия

Затвори Нибиру

Затвори Матрицата V

Затвори Операция Тера

Затвори ГМО

Затвори Сириус - въпроси и отговори

Затвори Къщи от сламени бали

Затвори От тук от там

Затвори Избрани цитати

Затвори Полезни съвети

Затвори Орис

Затвори В името на Иисус Христос

Затвори Лечение на рака със сода бикарбонат

Затвори Лечение на диабет без лекарства

Затвори Кредо Мутва

Затвори Рецепта за отказване на алкохола

Затвори Здраве без лекарства

Затвори Адът съществува

Затвори В защита на потребителите

Затвори Академия „Эндорфин”

Затвори Доктор Уолък

Затвори Олга Бутакова - лекции за лекари

Затвори А.Т. Огулов - лекции за лекари

Затвори Д-р Питър Глидън - лекции за лекари

Затвори Вълнова генетика (П. Гаряев)

Затвори Тайните на изцелението

Затвори 100% Божествено изцеление

Затвори История и метаистория

Затвори Съвременна метаистория

Затвори Калагия

Затвори Приложна кинезиология

Затвори Борис Увайдов – лекции за лекари

Затвори Евгений Божьев – лекции за лекари

Затвори Д-р Сейби - лекции за лекари

Затвори Дмитрий Троцкий

Контакти
Брояч

 1 632 763 посетител

 9 посетители онлайн

Тайните на изцелението - Лекция 10 от 10
  
 
Тайните на изцелението
 
лекция 10 от 10
 
Къри Блейк
 
Да поговорим за Псалм 103 103:1 (По слав. 102). Давидов псалом.
За Давид ще поговорим отново по-късно. Давид е бил цар, човек по Божието сърце. Той обичал Бога, но живял според Стария Завет и на великите Божии неща можел да гледа само поглеждайки напред.
Той казвал: „не ми отнемай Светия Дух”. Защото това винаги било възможно, но в Новия Завет е казано, че Той никога няма да ни остави и напусне, затова ние не трябва да плачем на Бога и да Го молим да не ни отнема Светия Дух. Ние трябва да сме в покой в своите взаимоотношения с Бога. Помнете, че Давид е бил псалмопевец. Когато чета този псалм от първия стих, той е написан с думи, но аз винаги го чувам като песен, защото там се казва:
 
Благославяй, душе моя, Господа, И всичко, що е вътре в мене, нека хвали светото Му име.
103:2 Благославяй, душе моя, Господа, И не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния.
 
    Първото, което забелязваме тук е, че Давид не просто е пял добра песен - той всъщност е говорел на себе си и в Новия Завет ни е повелено да правим това. Там се казва: „Говорете на себе си с псалми, химни и духовни песнопения”. Обърнете внимание на това, че там не е написано „пейте на себе си”, казва се: „Бъдете изпълнени с песни, говорейки на себе си с псалми, химни и духовни песнопения”.
Хората ме питат: „Как се поддържаш в духовна форма? Как оставаш позитивен? Как винаги да бъдем изпълнени със Светия Дух?”
Трябва да осъзнаете, че ако имам неудачен ден - някой умира, някой не може да получи молитвите, които са му били нужни - затова аз не мога да си позволя лукса да имам неудачен ден. Отговорността за хората изисква да съм в духовна форма, да бъда зареден, изпълнен със силата Божия. И когато ме питат как правя това, винаги им напомням това място от Писанието. Казвам си псалми, химни и духовни песнопения. Аз постоянно осъзнавам какво е в мен в Христа Иисуса.
В „Послание на Филимон” се казва, че нашата вяра става ефективна чрез познанието на това, което е в нас в Христа Иисуса. Ако искаш твоята вяра да е ефективна, трябва да започнеш да осъзнаваш онова, което Иисус е вложил в теб. Това е Писание. То ти казва: „Говори на себе си, осъзнай онова, което е в теб.”
Както пасторът казваше тази сутрин - ние трябва да размишляваме за тези неща, да осъзнаваме какво има в нас и аз видях, че вие започвате курс по изучаване на това кои се явяваме ние в Христа Иисуса. Това е най-великата тема в християнството. Той говореше за това как първоапостолската църква е жертвала и разликата между тях и повечето от това, което виждаме в църквите днес е, че първоапостолската църква - те са жертвали благочестиво, по божески, те жертвали божествено, не по човешки.
По човешки се казва: „Мога да дам онова, което ми е в излишък, но трябва да се погрижа да има достатъчно за мен.” Това е земна мъдрост. Божествената мъдрост е да дадете толкова, колкото трябва, за да се удовлетвори нуждата, защото знаеш, че Бог ще се погрижи за твоите нужди. В това е разликата. И когато откриеш какво има в теб, ти започваш да жертваш по различен начин, започваш да се молиш по друг начин, започваш да говориш различно и реагираш на ситуациите различно.
Днес пасторът цитира мястото от Писанието - Послание до Ефесяните 1:3. Там се казва, че Бог ни е благословил с всяко духовно благословение и с всички духовни благословения на небесата. Няма нито едно благословение, което Бог да не е положил на теб. Възможно  е да има много благословения, които ти все още не възприемаш или не преживяваш, в които не участваш; те са ти били дадени, но може би ти не си ги приел; но ти трябва да приемеш това на вяра. Това е угодно Богу - когато приемаш това, което ти бива дадено.
Затова нека погледнем някои места от Писанието. Давид тук не само пее - вижте думите - два пъти той казва: Благослови Господа, душа моя” - той говорел на себе си, на своята душа. Днес ние бихме казали това така: „Душа, благослови Бога! Душа, ти ще благославяш Бога!”   
Кой от вас знае, че вашата душа може да ви създаде проблеми? От там произхожда твоята битка. Битката не е в духа - в духа вече е удържана победа. Иисус е поразил дявола, ти си възсъздаден отново, възроден си, Той е изхвърлил дявола от теб и сам се е заселил в теб - това вече е в твоя дух. Той е извършил това. След това Той ти казва да обновяваш своя разум. Защото нашите оръжия не са плътски, не са от разума,  нашите оръжия са духовни. Поради това врагът не се сражава с теб в духа. Той е дух, ти също си дух. Ако се сражаваше с теб в духа, той всеки път щеше да търпи поражение. Но ако той може да те накара да излезеш от духовното си състояние и в душата, в плътската част от теб и да действаш по своята плътска, душевна природа, то там той може да те порази, защото в този случай той воюва против твоята душа. Ето защо ти е необходимо твоята душа да бъде обновена, за да стане духовна - тогава тя няма да бъде плътска, защото дяволът може да нанесе поражение, да победи плътското състояние.
Обновената част от твоята душа вече е духовна.
Необновената част е плътска и дяволът може да удържи победа над теб именно в плътското състояние. Ще кажете: „А как да остана в духа?” - Вие изучавате Писанието и го изпълнявате - когато го правите, това е духовно.
Иисус е казал: „Моите слова са дух” - когато изпълнявате Неговите слова, това е по духовному; когато мислите обратно на това, което се казва в Писанието, това е плътско състояние, защото плътската част се намира в състояние на война с Бога. Това означава, че то не съответства на волята Божия. Това означава, че плътското спори с Бога. Ето там се извършват вашите битки. Ще мислите - „трябва да се помоля” - това го казва вашият дух - той говори на твоята душа. И в зависимост от това доколко обновена е твоята душа, това ще определи отговора, който твоята душа ще даде на твоя дух.
Твоят дух казва „хайде да се помолим” - ако твоята душа е плътска, необновена, тя ще каже: „аз искам да гледам телевизия” - и ти трябва да решиш кой е главният - духът или душата. Ти трябва да решиш - ако позволиш на душата си да одържи победа, ще заспиш седейки пред телевизора, но ако духът ти управлява - ти ще изключиш телевизора и ще отидеш да се молиш.
Можеш да вървиш и да се молиш - не винаги е задължително непременно на колене да се молиш - можеш да отидеш на разходка и в движение да се молиш, но ти трябва да решиш и ти казваш на твоята душа - започваш да се молиш и изведнъж всичко около теб просто изпълва твоя разум - започнал си да се молиш и изведнъж започваш да си спомняш цялата работа, която трябва да свършиш. Започваш да се молиш и внезапно си мислиш: „дали изключих печката?” „Звънецът ли звънна?” - всичко ще се опитва да те отвлече, но ти трябва да контролираш душата си.
Знаете ли, че когато започнете да се молите, често ви се иска да заспите, особено рано сутрин - просто тълпа [от демони; Б.пр.] се събира. Когато започна да се моля, аз ставам рано сутрин и започвам да се моля и след около пет минути заспивам отново, събуждам се и започвам да се моля и отново заспивам. Не искам да събудя всички в къщата, затова измислих план. Събуждам се сутринта и отивам в банята, заставам във ваната и когато стоиш на края на ваната, тогава започваш да се молиш. И изведнъж започва сънливост, но ти казваш: „Не, не, не”. Така не се заспива - иначе ще паднеш и ще си счупиш главата. Така че започнах да си изработвам дисциплина, за да мога да се моля достатъчно дълго, но ми беше нужно да тренирам своята душа. Казвах: „Ще се моля”, а моята душа изведнъж започваше да проявява капризи - като дете - „не искам да се моля, не искам да мисля духовни неща, искам да гледам телевизия, или да правя друго”. И аз трябва просто да наказвам своята душа и да й кажа: „Няма да гледаме телевизия, а ако не стоиш с мен по време на молитвата, няма да гледаме телевизия цялата седмица!”. Но трябва да си сериозен - това се нарича дисциплина.
Душата се опитва да властва, да се бунтува, духът е винаги бодър, той е винаги готов, а плътта, плътското мислене, никога не е готова - тя е слаба. Трябва да бъде укрепвана в съответствие с Божието Слово. Амин? Започваш да говориш на своята душа.
Когато нещата се случват, когато дадено нещо е лошо, ти не се съгласяваш с останалите „О, надявам се, че това не е само началото. Надявам се, че няма да стане по-зле.” Но обикновено всичко става по-зле. „О, може да бъде много лошо.” Не, ти не започваш да говориш така. Иисус не е говорил така. Говориш обратното на това, което говорят всички.
Когато всички започнат да преживяват, да хленчат, ти се обръщаш и казваш: „Не, няма да бъде така - ще бъде ето така. Искате ли да видите какво ще стане? Гледайте мен - аз ще изляза от това. Ако вие искате да преминете през това и да излезете, правете каквото правя аз. Дръжте се редом с мен. Ние ще преминем през това. Защото Бог е с мен.” Ще кажете: „Ама как можеш да говориш така?” - А как вие можете да не говорите така? 
Така е говорел апостол Павел, така е говорел Иисус. Така е говорел всеки човек на вярата. Светът говори негативно, провъзгласява поражение. Светът не ни разбира, защото ние не сме от света. Ние говорим за победа даже тогава, когато поражението изглежда очевидно и неизбежно. В такъв случай, когато Бог се явява, всички могат да кажат - „това беше единственият човек, който стоеше.” И тогава хората ще бъдат готови да слушат онова, което им проповядваш за Иисус. Амин?
 
Стих 2: Благослови душа моя господа и не забравяй всички Негови благодеяния.
 
Ние бихме казали това така: „Не забравяй което и да е от Неговите благодеяния. Не забравяй нито едно Негово благодеяние.” Но често пъти ние забравяме. Имаме цяла деноминация, построена на забравянето на благодеянията.
Винаги ви казват: „О, ние не вярваме в това.” Трудно е от тях да се измъкне това в какво вярват. Но те много бързо ще ви кажат в какво не вярват. И нещата, в които те не вярват, ги има в Библията. Те ще ви кажат, че в Библията вярват. Ако се каните да вярвате в Библията, вярвайте в цялата Библия, за да може всичко да се преподава вярно. Амин?
И така, нека разгледаме благодеянията.
Първото благодеяние Божие: „Той прощава всички твои беззакония”. Повечето хора вярват в това.
Част втора: „Той изцелява всички твои недъзи, всички твои болести.” Ето тук ние вече сме загубили много хора. Те вярват, че техните беззакония са простени, вярват, че техните грехове са простени, но болестите - не, те са все още тук. Но нека видим внимателно: Казано е: „Той прощава всички твои беззакония” - не някои, а всички. Вярно ли е това? Вярвате ли в това? Сигурни ли сте? Значи над вашите глави вече не висят грехове? Тоест Той не е простил едни грехове, а оставил други непростени? Амин?   
Да видим следващия стих: „Той изцелява всички ваши болести”. Тук отново думата е „всички” - всички твои болести, както и беззакония.
Но нека ви попитам: ако Бог не е изцелил всички ваши недъзи, как можете да сте сигурни, че е простил всички ваши грехове? Среща се същата дума. Ако е излъгал за едното, то най-вероятно е излъгал и за другото. Не, Бог не е лъжец! Но ако хората казват, че Той не е направил това, че не е изцелил всички, то всеки човек е лъжец, а Бог е истинен. Повечето хора съдят за Библията според своя опит. Ако постъпвате така, никога няма да се издигнете до нивото на Библията, което Иисус иска да достигнете. Вие трябва да приемате като стандарт Библията, а не своя опит и преживявания.
Да видим понататък: „Избавя от гроба твоя живот.” Библията казва: тогава ще кажат „изкупени от Господа”, но повечето християни се страхуват да кажат така. Повечето християни се страхуват от две неща: хора и дяволи. Това е вярно. Вие се боите да говорите на глас пред хора може би защото се срамувате от Писанието, не знам.
Някои изговарят Името Божие напразно, или превръщат Неговото Име в ругателна дума. Ние пеем песен, че сме Божии приятели - „Бог е мой приятел”, или „аз съм приятел на Бога”, след това стоим редом с някого, който използва Божието Име напразно, или за ругателство; някой използва името на ваш приятел в ругателство, а вие даже не се опитвате да защитите своя приятел. Само стоите и поклащате глава. Ако кажат някаква ругателна дума по адрес на Бога, то като Негов приятел, ти трябва да си готов да се застъпиш за Него и да поискаш равно време, та ако човек е казал някакво ругателство на висок глас, ти трябва да кажеш даже по-силно от него: „Благословен е Господ!” Не да Го осъдите, а да Го благословите. „Благослови Бога! Слава на Бога, Той е мой приятел! Той е мой баща! Аз съм Негов син. Не говори така за моя баща!” Амин?
Но повечето хора не са готови да се застъпят твърдо. Те се страхуват, че някой ще ги чуе. Боят се и че дяволът ще ги чуе. „О, не казвай, че си изцелен, дяволът ще те чуе, а след това ще дойде и ще те разболее.” - Та аз искам именно той да чуе какво говоря! Аз искам дявола да чуе какво говоря, защото моето Писание ми казва, че лукавият не се докосва до мен.
Понякога казвам на дявола: Хайде, постарай се с всички сили. И когато всичко е завършено, аз  ще остана прав, а дяволът ще лежи. „О, не знам мога ли да кажа такова нещо” - ами значи ти не вярваш в Библията! Библията казва: „благодарение на Бога, който винаги ми позволява да тържествувам или да шествам триумфално в Христос”. Не ми позволява това понякога - позволява ми го винаги.
Благодарете на Бога, че аз не мисля така, както мислят някои от вас. Някои от вас мислят: „понякога печелиш, понякога губиш.” Бъдете благодарни на Бога, че аз не мисля така. Защото ако аз мисля така и ние се молим за вас, то вие можете да се окажете тези, в чиито случаи ние губим. Ако искате да се моля за вас, то вие искате аз винаги да триумфирам в Христа. Амин? Винаги да тържествувам - не понякога - ние можем да побеждаваме винаги.
Вижте по-нататък - Той казва: „Венчава те с милосърдие и благи милости, насищайки с блага душата ти, така, че твоята младост  се обновява като на орел.” 103:6 Господ твори правда и правосъдие за всичките угнетявани - не против угнетените - когато съди за всички угнетени, Той е съдия на небето и земята, и Той казва: „Аз управлявам в твоя полза, вземам решения в твое благо, ти ще спечелиш този случай. Угнетени - бъдете свободни! Подтисник, дявол - остави ги на мира!” Ето какво прави Бог. Той не отсъжда против теб, а за теб.
Вижте следващата част:
 
Псалми 103:7   Направи Моисея да познае пътищата Му, И израилтяните делата Му. -  Той е показал своите пътища на Мойсей, а на израилтяните - делата свои.
Вижте
103:8 Жалостив и милостив е Господ, Дълготърпелив и многомилостив.
103:9 Не ще изобличава винаги, Нито ще държи гняв до века.
 
Този десети стих трябва да се чете по цял свят:
103:10 Не е постъпил с нас според греховете ни, Нито е въздал нам според беззаконието ни.
Когато народът дава това учение по повод родовите проклятия, някой би трябвало да посочи този стих, или когато някой каже „А, ти си заболял - какво си съгрешил?”, трябва да му посочите този стих, за да разбере, че Бог не те наказва за твоите грехове с болести!
Има три пътища, по които идват болестите:
1. чрез сеене и жътва. Ако сееш в плът, то от плътта ти жънеш тление. Ако си сложиш цигара в устата, то не Бог ти дава рак - ти сееш и жънеш! И само по Божията милост е, ако не пожънеш. Има сеене и жътва.
2. ти самият можеш да правиш някакви неща, има нещастни случаи, нещо незапланувано - може даже дяволът да не е планирал това. Просто става така, че двама души са невнимателни на пътя и става авария.
3. когато сме атакувани от врага - не от Бога - врагът може просто да те атакува. Врагът ще те атакува, когато ти не знаеш, че дяволът не може да се докосне до теб. Това, което не знаеш, обаче, може да те нарани. Господ казва: „Моите хора гинат от невежество” - Той не казва, че Той поразява, погубва своите хора, казва, че те гинат, понеже не знаят как да се защитят.
Да отворим Самуил 2  Царства, глава 11. Вярвам, че това, което ще кажа, макар че то е полезно за всички и макар това, че следващата част е особено важна. Затова просто те призовавам - послушай внимателно и приеми това присърце и аз ще ти покажа какво ще стане, ако не го направиш, защото в тази история се съдържа този принцип.
Царства 2, 11:1  
 
След една година, във времето когато царете отиват на война,
 
- В онези времена царете не воювали през зимата - воювали през пролетта, през лятото, но когато настъпела есента, те спирали да воюват през зимата. Ако трябвало да воюват - започвали отново през следващата пролет. Тоест през всяка година имало определено време (ако между две страни имало конфликт) - те започвали да воюват през пролетта. И ние виждаме, че когато ставало това, след свършването на годината, имало време, когато царете излизали на поход, тоест било определено времето за начало на войната. Да продължим:
 
2 Царе, 10:7 „Давид прати Иоава” - обърнете внимание на това, че Давид бил цар, а Иоав - не. Това било време, когато царете отивали на поход, а цар Давид не отишъл на поход. Той изпратил някого на свое място:
Вместо това той изпратил Иоав и слугите с него и всички израилтяни; и „те разбиха амонците, и обсадиха Рава. А Давид остана в Ерусалим” - това било време, когато царете ходели на война, но цар Давид не отишъл. Той изпратил друг. Те постигнали голяма победа, но Давид останал в Йерусалим - той не бивало да остава в Йерусалим, той трябвало да е начело на своята армия - това било време, когато царете ходели на война - не тогава, когато просто армиите ходели на война. Царете не трябвало да изпращат някого на свое място, но Давид го направил, а самият той останал в Йерусалим.
 
Нека видим какъв бил резултата от това, че Давид не отишъл на война:
 
„И надвечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща; и от покрива видя една жена, която се къпеше; а жената бе много красива на глед. И Давид прати да разпитат за жената; и рече един: Не е ли това Витсавее, дъщеря на Елиама, жена на хетееца Урия?”
Представете си това: армията на Давид отива на война, но Давид не отива там, защото там трябва да живее в палатка; той не понася трудностите, избира лесния път, предпочита да остане сред комфорта в двореца, където е толкова удобно и чисто и където му служат. Вечерта станал и решил да се разходи по покрива на двореца и понеже дворецът бил най-високата сграда, той виждал останалите постройки наоколо - така видял Вирсавия, която се къпела и която била много красива. Изпратил да узнаят коя е тя, а хората в двореца си шепнели: „Не е ли това Вирсавия, жената на Урия? Защо Давид се интересува от жената на друг? Какво иска от нея?” Но той изпратил да му я доведат.
Ето какво трябва да запомните - тези вестители си говорели помежду си. Никой не спрял Давид и не му казал: „Давид, не трябва да правиш това. Това е жената на друг, тя е жената на Урия - той е един от твоите войни. Той е на бойното поле и воюва за теб - остави жена му на мира.” Никой не му казал това.
Те изпълнили поръчката и довели Вирсавия при Давид и той преспал с нея; тя забременяла, Давид започнал да се безпокои. Сега онова, което той мислел за нещо случайно и незначително, довело до раждането на дете. И това е човек по сърцето Божие.
Това бил човек, когото Бог поставил за цар, но той не бил в битката, където трябвало да бъде. Той искал комфорт, искал да избере лесния път, искал всичко, което принадлежало на един цар. Той решил да не отиде да воюва и това довело до тази ситуация. Ако е бил на бойното поле, разумът му би бил ангажиран със сражението, нямало да се заглежда по жените на другите.  Но сега тя била бременна и Давид трябвало да направи следващата крачка. Той вече бил станал прелюбодеец, сега замислял план.
Той отзовава Урия от войната, нахранва го добре, пият и Давид казва: „Отиди си в къщи при жена си”.
Давид замислил план. „Ако го отзова, ще се върне, ще преспи с жена си, а като се разбере, че тя е бременна, Урия ще мисли, че това дете е негово и моят грях ще бъде скрит.” Такъв бил планът на Давид. Така от велик божи човек, цар, имащ такава власт, той се превръща в прелюбодеец, в лъжец, в мошеник.
Но този замисъл не сработил. На следващата сутрин, когато отворил вратата, Давид видял Урия, който спял на прага му и казал: „Защо не отиде при жена си?”, а Урия отвърнал: „Как мога да отида в комфортния си дом, при жена си, когато моите войни са на полето” - това пронизало Давид в сърцето, защото не само че самият той постъпил така, а отишъл и по-далеч - извършил прелюбодействие. Ужасно нещо.
Вие знаете сърцето на Давид. Навярно той просто бил сразен, защото Урия  бил човек на честта, това спуснало Давид още по-ниско.
Сега Давид написва писмо, запечатва го и го изпраща заедно с Урия при военоначалника и му казва: „Дай това на Иоав”, а Урия не знаел, че писмото, което носи, било неговата смъртна присъда. Когато Иоав прочел писмото, Давид му заповядал когато има атака да сложи Урия най-отпред и в самия разгар на битката, да отстъпи и да остави Урия сам, за да бъде убит. Така Давид се спуснал още по-надолу и станал убиец - и всичко това, понеже не отишъл на бойното поле, където трябвало да бъде.
В следващата глава идва пророк. Бог казал на пророка какво е станало. Идва пророка и говори за агънце и за това как този човек обичал единственото агънце, което имал. Това било всичко, което имал, докато богат земевладелец имал множество други агънца, но той настоял да вземе от него точно това агънце. Той взел агънцето на бедния човек и Давид казал: „Това е неправилно, не трябва да става така. Кой е направил това?” и Натан, пророкът, казва, посочвайки с пръст : „Ти си този човек”. И Давид бил съсипан - и всичко това, задето не отишъл на война.
Всички, които познават Давид, знаят две неща за него и тези две неща са имена: Голиат и Вирсавия. Неговата най-голяма победа и неговият най-голям грях. С това е известен Давид. Защо ви говоря за това днес? Аз вярвам с Духа Божий, че вие сте на границата на решението какво да направите. Дали ще направите крачка напред в Божието дело - дали ще следвате Божия Дух, или ще отстъпите назад в религията. Доволни ли сте вие просто от добри служения, или сте готови да преминете към служене на другите? Доволни ли сте от комфорта, от знанието за това, което ще получите идвайки в църквата?
Вие имате свое място в църквата, но когато дойдете, ако някой нов седне на вашето място, вие не си търсите друго място, а се вбесявате: „Кой е този човек? Аз идвам тук отдавна, а той е седнал на моето място! Аз не съм толкова незначителен!„ Трябва да следите - да не би религията да ви направи незначителен.
Религията винаги те прави готов да се ядосаш на някого. Но от друга страна, вие можете да решите - вместо просто да идвате в църквата, можете да отидете на бойното поле - сега е момента, изтече година, това е началото на новата година - това е началото на новото време за теб и за тази църква. Сега е времето, когато царете отиват на бойното поле.
И Иисус Христос ни е направил царе и свещеници на нашия Бог. Това не е време, в което да пребивавате в комфорт, а да пренасяте страдания и трудности, да правите повече, отколкото някога сте правили, да докоснете повече животи, отколкото някога сте докосвали.
Икономиката на света не изглежда добре, затова е време ние да светим и да покажем, че вярваме на Бога. Нашето държание не трябва да остава такова, ние трябва да го умножим. Когато умножаваме деянията, служенията, ние ставаме като Елеазар. Недостатъчно е да бъдеш обикновен. Всеки може да запали огън със сухи дърва. Донесете вода, намокрете дървата и всичко наоколо - да направим нещата възможно най-трудни за Бога.
Аз ще направя нещата толкова трудни, колкото е възможно, за да ме подкрепи Бог. Аз няма да разчитам на своето разбиране - ще разчитам на всеоръжието Божие. Той посреща моите нужди. По богатството и славата Своя, в Христа Иисуса. Той посреща моите нужди. Моята работа не посреща моите нужди.  Моят Бог посреща моите нужди.
Знаете ли колко удивително е да виждате как Бог прави чудеса? Не само чудесата на изцелението, а и неочаквания чек по пощата - нещо, което не очакваш и Бог ти го осигурява и това е именно тази сума, която ти е необходима, за да си платиш сметката. И си казваш: „Ама ние преди седмица се молихме за това! Това е Бог!”  Това е радостно! И ти трябва да решиш - дали да направиш крачка напред.
Аз чувствам нещо от вас - ще бъда много честен - не се опитвам да събирам пожертвувания - не се опитвам да създам такава атмосфера (за даване на подаяния). Това вече беше направено. Ако не сте пожертвали вяра, когато имаше възможност за това, вие вече сте пропуснали своя шанс. Но не позволявайте да пропуснете следващия си шанс - вземете решение днес. Направете крачка напред, за да отидете в битката, за да се движите понататък в Бога, Той винаги ще ви осигури възможност да тържествувате и шествате. Кой от вас би искал да има велики свидетелства? Не би ли било прекрасно това?
Знаете ли откъде се появяват големите свидетелства? - От големи тестове (изпитания). Без големи тестове нямаше да има големи свидетелства (в англ. test/изпитание и testimony/свидетелство; Б.пр.).
За съюзниците Втората световна война беше велика победа. Защо - защото това не беше незначително битка, а световна война и колкото по-голяма е битката - толкова по-велика е победата. Колкото по-велика е победата - толкова по-голямо е свидетелството. Ти трябва да бъдеш като Давид, когато се сражавал с Голиат, а не когато е намерил Вирсавия. Когато срещнал Голиат, той изтичал към него. Тичай към своята битка, тичай към своя проблем, но никога не тичай към своя проблем със затворена уста. Когато Давид тичал към Голиат, той казвал: в този ден Бог ще те предаде на мен.  
Когато тичаш към своята битка, не си мълчи, крещи на своя проблем, говори на този проблем, повели му да се махне, крещи му, бъди сериозен, кажи й, че тя ще се подчини и ще си отиде в Името на Иисус. И ти ще победиш! Бог иска ти да побеждаваш всеки път! Във всеки проблем! Той желае ти да бъдеш победител, а не поразен. Той иска ти да бъдеш над обстоятелствата - не под обстоятелствата. Амин?
И последното. Да отворим Новия завет.
Послание към евреите. Глава 11:1 вяра има за осъществяване на очакваното. Вашата вяра е осъществяване или същност и вашата вяра е увереност в невидимото - това, което не се вижда.
Какво е особеното в глава 11? Всеки стих започва еднакво - „с вяра” - променят се само имената.
Стих 4: „С вяра Авел принесе Богу жертва”.  
Стих 5: „С вяра Енох бе преселен” , а без вяра да се угоди на Бога е невъзможно.
Стих 7: „С вяра Ное, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си;” Всеки такъв стих сумира някоя от книгите на Библията. Всеки от тях сумира живота на човека. Стих 8: „
11:8 С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива.” Стих 11: „11:11 С вяра и самата Сара доби сила да зачне в преминала възраст, понеже счете за верен Този, Който се бе обещал.”
В „Послание към Евреите” има само две жени - Сара и Раав. Едната от тях е благочестива жена на вярата, а другата - блудница. Представете си това. Едната е жена на чистотата, а другата - проститутка. Защо Бог е включил само две жени, едната от които добра, а другата - проститутка? Защото всички жени попадат някъде в диапазона между тези две крайности. Какво говори това? Че всяка жена може да бъде жена на вярата. Не мисли, че твоето минало диктува твоето бъдеще. Иисус те е поставил на ново място. Ти можеш да избереш да бъдеш жената от Евреи 11.
Стих 20: „11:20 С вяра Исаак благослови Якова и Исава даже за бъдещите неща.
11:21 С вяра Яков, на умиране, благослови всекиго от Иосифовите синове и поклони се Богу подпирайки се върху края на тоягата си.
11:22 С вяра Иосиф, на умиране, спомена за излизането на израилтяните и даде поръчка за костите си.
11:23 С вяра, когато се роди Моисей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че бе красиво дете; и не се бояха от царската заповед,
11:24 С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря”
Вярата е избор. Той се отказал и казал: Не, аз няма да остана в този дом, няма да остана в двореца на фараона - ще страдам с моите братя. Именно вярата го накарала да каже: „Не!” Обърнете внимание на това, че „Не!” почти винаги е по-помазано, отколкото „Да!
„Да отидем на заведение” - Не! Да отидем да се напием - Не! Да отидем да се надрусаме - Не! - Изборът е помазване. Бог ви чака да направите правилния избор. И ако направиш правилния избор, Той може да те придвижва по-нататък, може да върви с теб, но ТИ трябва да направиш правилния избор. Той не избира вместо теб.
11:25 и избра да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха, - с вяра прави избор.
Стих 30 се казва: „Чрез вяра ерихонските стени паднаха след седемдневно обикаляне около тях.”
 
Ако искате, можете да отворите набързо книгата Иисус Навиев, гл. 1.
Вижте - вярата е съборила стените на Иерихон. Чрез вяра паднали стените. Обърнете внимание - повечето хора знаят Изход 15:26: Ако прилежно слушаш гласа на Господа своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам, където Бог е казал, че Той е Господ, Който те изцелява. И Той е дал Своето Име - Йехова Рафа. Хората знаят това, но не разбират, че 23 стиха преди това, в Изход 15:3, Господ е силен Воин и че преди Господ да бъде твой изцелител, Той е бил воин, защото дяволът е трябвало да бъде поразен заради теб.
Бог е създал човека, за да бъде като Него. Ако Бог те е призовал, и ако ти си Го приел, ти трябва да станеш войн, а не някакъв лентяй. Бог очаква да си силен - не слаб, а силен. Амин?
Религията е направила църквата слаба. Религията превърна Бога по-скоро в нещо като майка, отколкото в Баща. Представя се някаква женствена страна на Бога. Но Бог е воин. Иисус винаги е бил агнеца, но сега ние сме като Него. Библията казва „Както Той е бил, така и ние сега сме като Него - Той е заклан агнец, но Той е и лъвът! И ние сме като Него! Ние трябва да бъдем като лъв! Ние трябва да ръмжим в отговор на дявола.
Библията казва, че дяволът обикаля наоколо като лъв - не се казва, че той е лъв, казано е „като лъв рикаещ”, защото той винаги имитира Иисуса, но ние сме родени от лъва и лъвът търси кого да погълне. И ти разбра, че не си този човек, когото дяволът ще може да погълне. Ти трябва да решиш, че когато той ръмжи на теб, ти му ръмжиш още по-силно; ти правиш това по-силно. Когато дяволът каже: „Имаш болка отстрани - това вероятно е рак, защото нали знаеш, че и баща ти имаше рак (или дядо ти имаше рак) и вероятно ти също имаш.” Тогава ти му ръмжиш в отговор : „НЕ! Никакъв рак няма в мен! Той не може да живее в мен! Защо? Защото Този, Който е в мен, е повече от теб, дявол! Ти трябва да му дадеш да разбере това, трябва да му кажеш това. Трябва да си толкова строг или сърдит на дявола, че той даже да се бои да ти говори. Той се приближава до теб и се опитва да ти шепне в ухото и ти ще се научиш да разпознаваш този глас, защото той винаги противоречи на другия глас. Той се опитва да ти прошепне: „Ти ще заболееш!” - И щом чуеш този шепот, ти трябва да започнеш да му ръмжиш: „НЕ! Няма да заболея! Аз не мога да бъда болен!  Аз съм изцелен! Аз съм здрав! И така ще бъде, не по друг начин, в Името на Иисус!  Дявол - виж това!” И за да му покажеш, че не се страхуваш от болестта, намери петима човека, за които ще се молиш. Веднага! Дяволът разбира това. Той разбира този начин на мислене. И ако ти му ръмжиш всеки път, когато ти шепне, той ще те остави на мира. Защото има достатъчно други християни, в чието ухо да шепне, и които просто да преклонят глава пред него и да се съгласят с него. „О, възможно е. Ако нещо лошо се случи, то ще е именно с мен. Винаги така става с мен. Ако нямаше някакъв лош вървеж,  аз нямаше да имам никакъв вървеж изобщо!” Амин?
Така Авраам казал на Лот 13:9: „Не е ли пред тебе цялата земя. Моля ти се, отдели се от мене; ти ако идеш наляво, то аз ще ида надясно; или ако ти идеш надясно, аз ще ида наляво.” Казва: „ти избирай. Не  е важно кой път ще избереш, защото за мен не е важно в каква посока ще тръгна” - и Лот взел хубавата земя. А Лот казва: „нормално! Ти ми остави лоша земя, но когато аз отида там и тази земя стане моя, тя ще бъде благословена и ще бъде по-добра от добрата земя.” Ти трябва да развиеш такова мислене.
Аз казвам на хората: „невъзможно е да бъда победен. Аз ще ви оставя да изберете най-доброто, ще ти дам най-добрата страна на сделката. Защо? Защото знам, че в края на краищата, аз все едно ще бъда на върха, защото Бог е с мен. Той така или иначе ще направи най-доброто. Амин? Ето така действа Бог. Аз не съм Негов фаворит - всички ние сме Негови фаворити, Той се отнася с всички нас еднакво. Просто някои не позволяват на Бога да се отнася така с вас, защото Той е казал: „Казвай какво искаш и аз ще ти го дам.” Но вие не го казвате. Вие не казвате на Бога какво искате. Вие продължавате да говорите на Бога какво вече имате. Той казва: „Какво искаш? Искаш да бъдеш благословен ли? Финанси ли искаш? Искаш да бъдеш здрав?” - а ти даже не чуваш това! Вместо това ти казваш: „Аз съм болен, аз фалирах, Боже, не знам какво да правя”. Бог казва: „Не за това те питах - кажи ми какво искаш. Не ми говори за това, което имаш сега.” Вие какво, мислите, че Бог не знае какво е положението ви сега ли? Той казва: „Просто кажи какво искаш, защото ако кажеш какво искаш, Аз ще го изпълня.” Но хората не го казват. Амин? Вие трябва да започнете да говорите. Трябва да започнете да казвате на Бога какво искате. Започнете да откривате своите желания пред Бога, а не това, което е сега.    
И така, Иисус Навиев е бил вторият човек след Мойсей. Мойсей бил велик човек, много го почитали, а след това Мойсей умира. И той поставил за главен Иисус Навиев и сега Иисус Навиев командва. И от него зависят две милиона човека. Вие разбирате, че това не е било комфортно. Никога не е лесно да застанеш на мястото на велик човек. Във всичко, което правиш, хората, които помнят великия мъж, през цялото време ще ти напомнят, че ти не си той. О, ако Мойсей беше тук, нямаше да имаме такива проблеми. Ако Мойсей беше тук, той нямаше да направи така. Аз познавах Мойсей, той нямаше да каже така, той нямаше да направи така”. Но те забравят, че Иисус Навиев бил избран от Мойсей.
И така, Мойсей умира. Иисус Навиев се качва на планината, седи там и е тъжен. Гледа двата милиона човека и казва: „Господи, в какво се оказах? Той гледа обетованата земя, защото Мойсей, колкото и да бил велик, така и не могъл да отведе хората до обетованата земя. Иисус Навиев седи там и вероятно мисли за ситуацията, вероятно е печален и подтиснат и Бог казва:
Прочетете го сами - Иисус Навиев, глава 1.
Аз ще ви разкажа за това така.  Когато Бог на би казал на Иисус Навиев: „Иисус, Мойсей е мъртъв, точка! Преглътни това - то вече е станало. Стани, премини тази река и въведи тези хора в земята, която им обещах.”
Помнете - промяната в ръководството не означава, че Бог е променил Своя план. Амин? И така, Той казва: „Иисус Навиев, (обърнете внимание на това, че той говори в 3 различни случая.) бъди силен! Бъди дръзновен, бъди смел. Иисус Навиев казва: "Добре.” Бог казва: „Иисус, нима не ти казах? Бъди много силен и смел. Не се бой. Не се ужасявай. Както бях с Мойсей, така ще бъда и с теб.”  
Не знам за вас, но ако аз бях на мястото на Иисус Навиев, след като Бог ми е казал три пъти „бъди твърд и мъжествен, не бой се, „ щях да си помисля: „Господи, а какво има от другата страна на тази река? Какво има в обетованата земя, че Ти три пъти ми казваш да не се страхувам и да бъда силен - какво толкова има там, че като стигна там аз няма да се чувствам много смел, мъжествен. Какво толкова има там, та да ми даде възможността да се уплаша?” Така бих си мислил аз.
Но Бог му казал: „Стани и отиди там.” Така и направили - преминали реката и Иисус отива в Йерихон и започнали да маршируват около града. Той им казва: „Седем дни ще маршируваме около града по веднъж всеки ден, както и на седмия ден, на седмия път, вие ще извикате и стените ще рухнат. Но преди това кажи на всички: дръжте си устата затворена, не им позволявай да разговарят  - докато обикалят около града, трябва да мълчите.”
Обърнете внимание на принципа - Бог бил мъдър, казвайки на Иисус Навиев това, защото Бог познава хората. Хората биха обикаляли около Йерихон и биха говорили: „А кога ще атакуваме? Това е глупост! Никой никога не е завземал град като е обикалял около него. Какво правим? На какво разчитаме - да им се завие свят докато ни гледат и да се предадат?” Знаете,че са си мислели тези неща, но хората, които обикаляли около града, не били войни, те никога не се били сражавали в битка, те били родени в пустинята, те никога не се били сражавали с никого. Те не умеели да се сражават. Затова Бог се сражавал за тях. Ако те сами се бяха опитали да завземат града, щяха да бъдат убити. Но Иисус Навиев им казал: „Не казвайте нищо. Не говорете против това, което правим.”
Във всяка ситуация, в която се намираш, ако не можеш да кажеш нещо, което се съгласява с това Слово, затвори си устата, дръж си устата затворена. Ако не можеш да кажеш нещо, което е в съгласие с това Слово, не казвай нищо. Ще дойде момент, когато ще са необходими всички твои усилия просто, за да си държиш устата затворена. Защото дяволът ще шепне в ухото ти и ти ще имаш такова желание да отвориш уста и да кажеш: „Не действа”. Това желание ще се увеличава и казваш: „Е, не действа”. Защото дяволът е отстъпил от теб - той вече не упражнява натиск върху теб, защото ти вече си се поддал на неговата воля.
Имало е моменти, когато едва съм стискал зъби, за да си държа устата затворена, защото съм се боял, че ако си отворя дори само устните, то изречението, че „Това не действа” просто ще искочи.
Вместо това реших да кажа: „Това действа! Така ще бъде! Защото Той не може да претърпи поражение!” Ето какво трябва да направиш!
И така, забелязвате ли в Йерихон - докато ходели около стените, те не паднали, а след това бил издаден великият победен вик - когато всичко паднало. Ето как е било: те нищо не виждали - те ходели около града. И накрая, те първо издали вика на победата, и техният победен вик позволил на Бога да срути градските стени.  Но именно те трябвало да извикат с вика на победата, преди стените да паднат.
Всеки страхливец може да извика след победата, но се иска дръзновение, смелост, мъжество, вяра, за да извикаш преди победата. Ти казваш на Бога: „Победа!” Ти възклицаваш „победа” пред Него. „А, значи ето какво искаш!”  - и Той го прави. Ето как действа това. Амин?
Обърнете внимание на това, че вярата не се споменава в книгата Иисус Навиев. Изобщо в цялата книга на Иисус Навиев не се споменава нито веднъж думата  „вяра”. В Стария завет думата „вяра” се споменава само два пъти - във Второзаконие и в Авакум.
Но ние знаем, съгласно Евреи глава 11, че стените са рухнали по вяра. А какво е казал Бог на Иисус Навиев?  Бог не е казал на Иисус „имай вяра”, никога не е казал „Иисус Навиев, имай вяра”.  Той му казва: „Иисус, бъди силен, мъжествен, храбър!”  Вярата е кураж. Това е всичко! Вярата е смелостта да стоиш. Когато всичко, което виждаш, казва, че това не действа, вярата стои. Когато всички останали бягат - ти стоиш. Но ще кажете: „А какво, ако продължава да не действа?” - Ами все едно, никой няма да узнае - та нали всички са избягали! :) Амин? Но Бог нарича това „вяра”.
Ето какво Бог нарича вяра - дързостта - не действията поради страх, а когато постъпваш според това Слово, приемайки го като истина. Защото то е истина. Това е написано.
Това (Библията), е утрешният вестник, излязъл днес. Искате да узнаете бъдещето? - прочетете тази Книга. Вашите тела ще бъдат изцелени. Вие ще бъдете свободни. Защо? Защото тук е казано, че вие вече сте свободни. Ако можехте да прочетете историята на вашия живот и всичко, което ще стане в утрешния ден, щяхте да знаете, че вече сте изцелени. Вашата история е вече написана. Вие сте благословени, изцелени, преуспяващи, мъдри, слава на Бога! Народ на вярата. Амин?  
Искам да ви благодаря, че ми позволихте привилегията да споделя всичко това с вас. За мен е огромна привилегия, че Бог ми дава възможност да говоря пред Неговите деца. Аз зная доколко самият аз внимавам на кого позволявам да говори пред моите деца. Затова ви благодаря за вниманието, за това, че приемате това Слово и вървите с него и го споделяте с другите. Ако вие сте готови да влезете във вашата обетована земя, има хора, които ще ви отведат там. Амин? Бог да ви благослови.     
 
                                                                                                                                                                                    www.iskri.net/zefira






Създадено: 13/07/2015 : 11:26
Обновено : 13/07/2015 : 11:26
Категория : Тайните на изцелението
Страницата е посетена 94 пъти


Версия за печат Версия за печат

Проекти
 

Здравейте приятели, 

От 19 години чета и превеждам предимно безплатно изключително ценна информация от езотерични и окултни източници от английски и руски език. Част от тези преводи са достъпни на www.iskri.net/zefira. Липсата на средства ми пречи да ги издам и разпространя сред повече хора. По-долу е проекта, който би донесъл огромна полза на всеки. Ако резонирате с него и имате материални възможности и желание да ми съдействате, свържете се с мен за повече подробности: 

1. ИИССИДИОЛОГИЯ - поредица от 12 тома с изтеглена от будхичния план подробна информация за паралелните реалности (с космическите звукови кодове за достъп до тях, които осигуряват личен достъп до Вселенските бази-данни). Дадена е от Плеядите на човечеството като тест за вибрационната готовност на хората за инверсионно-лъчевите префокусировки. Уникални знания за учените и за всеки, който желае да се префокусира съзнателно в някой от по-високочестотните сценарии, където понятия като „смърт“, „болести“ или „стареене“ не съществуват. Дори прочитането на само няколко страници променя цвета на аурата на четящия, а при изучаване се активират нови участъци от мозъка. Първият том (разширен и допълнен до 700 страници спрямо качения в този сайтна „Основите на Ииссидиологията“ е вече преведен, но поради липса на средства все още не е издаден.
  

 

За да помогнете със средства дейността ми, можете да използвате следните банкови сметки:

 
Първа Инвестиционна Банка АД (в BGN)
IBAN: BG48FINV915010BGN08NMB
BIC/SWIFT/:FINVBGSF
Емилия Луканова Манолова
[Emiliya Lukanova Manolova]
В IBAN номерата на банката не фигурира латинската буква О, а цифрата нула.
 
Първа Инвестиционна Банка АД (в USD)
IBAN: BG37FINV91501003834709
BIC/SWIFT/:FINVBGSF
Емилия Луканова Манолова
[Emiliya Lukanova Manolova]
В IBAN номерата на банката не фигурира латинската буква О, а цифрата нула.
 
За подробности и контакти:
e-mail: emi_manolova@abv.bg
phone: 02 855 27 85 Vivacom
            0899 812 318 Globul
           
 

* Този сайт продължава да съществува не благодарение на нечия помощ, а въпреки нейната липса.
^ Нагоре ^