Преводи

Затвори Астралния свят

Затвори Чакрамните личности

Затвори Ииссиидиология

Затвори Ведически лекции

Затвори Кираел

Затвори Оаспи

Затвори Урантия

Затвори Нибиру

Затвори Матрицата V

Затвори Операция Тера

Затвори ГМО

Затвори Сириус - въпроси и отговори

Затвори Къщи от сламени бали

Затвори От тук от там

Затвори Избрани цитати

Затвори Полезни съвети

Затвори Орис

Затвори В името на Иисус Христос

Затвори Лечение на рака със сода бикарбонат

Затвори Лечение на диабет без лекарства

Затвори Кредо Мутва

Затвори Рецепта за отказване на алкохола

Затвори Здраве без лекарства

Затвори Адът съществува

Затвори В защита на потребителите

Затвори Академия „Эндорфин”

Затвори Доктор Уолък

Затвори Олга Бутакова - лекции за лекари

Затвори А.Т. Огулов - лекции за лекари

Затвори Д-р Питър Глидън - лекции за лекари

Затвори Вълнова генетика (П. Гаряев)

Затвори Тайните на изцелението

Затвори 100% Божествено изцеление

Затвори История и метаистория

Затвори Съвременна метаистория

Затвори Калагия

Затвори Приложна кинезиология

Затвори Борис Увайдов – лекции за лекари

Затвори Евгений Божьев – лекции за лекари

Затвори Д-р Сейби - лекции за лекари

Затвори Дмитрий Троцкий

Контакти
Брояч

 1 632 119 посетител

 16 посетители онлайн

Тайните на изцелението - Лекция 9 от 10
  

Тайните на изцелението 9
 
Къри Блейк
 
Лекция 9 от 10
 
Днес започваме да четем Коринтяни 1, гл. 11, но освен това аз ще споделя няколко свидетелства с вас.
В посланието на Яков той прави едно изявление: „ако някой от вас е болен” - то звучи така, сякаш сред нас, вярващите, не трябва да има болни, но ако все пак има някой болен, Бог не иска сред вас да има болни, но ако има някой, той им казва какво да направят: той им казва да призоват презвитера на църквата, да помажат с елей и да се помолят и ако направят така, Бог ще възстанови здравето на болния човек.
Посланието на Яков било адресирано към новопокръстените млади вярващи - как да живеят християнски живот. Но Павел е писал и на други вярващи - на църквата в Коринтия, която имала много проблеми.
Трябва да благодарим на Бога, че са имали толкова много проблеми, защото Павел е написал отговори на тези проблеми, които можем да разберем днес.  Почти всички послания на Новия Завет са написани, за да се коригира даден проблем или погрешно учение в църквата. Затова, слава на Бога, че тези хора не са били перфектни християни - иначе нямаше да имаме Новия Завет.
Така сега можем да погледнем тези отговори, защото в много случаи имаме същите проблеми днес в своите църкви.
В течение на първите 400 години от съществуването на църквата, по време на службите не се е провеждало изцеляване. Провеждано е евангелизационно служение и ако невярващ присъствал на него, той можел да бъде изцелен чрез молитва, но не е имало отделни служения за изцеляване на вярващите.
Имало няколко начина хората да бъдат изцелявани. Бог ни е дал начин всеки човек да бъде изцелен независимо от неговото ниво на духовно развитие в Христа.
За изцеляване на невярващите имаме Марк, гл. 16, където се казва, че вярващите ще полагат ръце на болните и те ще се изцеляват. Не се казва, че вярващите ще полагат ръце на други вярващи - там става дума за вярващи полагащи ръце на невярващи болни, че те ще бъдат изцелени и това ще бъде знак за реалността на Иисус Христос - и този знак бил за невярващите, не за вярващите.
Имало и изцеление за съвсем новите вярващи - в Яков, гл. 5,
имало и изцеление за духовно зрели вярващи - в Римляни 8:19 и там се говори за това, че Христовият Дух, който обитава във вярващите, изцелява тялото на този човек; ние не виждаме често случаи, в които вярващи полагат ръце на други вярващи.
Но имало и четвърти начин: това е за вярващите, които трябвало да узнаят и преживеят нещо физическо, за да могат да повярват и да получат своето изцеление, за да се създаде това единение между тях и Иисус. И даже в този случай това не е ставало чрез полагане на ръце от вярващи на други вярващи. Когато ежеседмично правели причастие, те знаели как да получават изцеление. И когато приемали вино те осъзнавали, че това символизира кръвта на Иисус - това им напомняло за кръвта, която била пролята. Това им напомняло, че Иисус е заплатил за тяхното спасение, за прощаването на всеки грях и чрез Неговата кръв - не чрез техните добри дела е била заплатена цената на прощаването на техните грехове.
По цял свят християните участват в причастия. Всеки път, когато се прави това, винаги присъстват два елемента - винаги има вино и хляб и ние винаги приемаме тези две части, но мнозина не знаят защо. За виното е ясно, но има различни учения и често хората не знаят защо вкусват хляба и често сме чували, че хлябът символизира тялото на Иисус, което е вярно, но понякога ние гледаме на това по грешен начин.
Преди да участваме в причастието ни е казано да проверяваме себе си, както Писанието казва, но нашето внимание е насочено към разглеждането на нашите отношения един с друг и това винаги е добре да се направи. Ние трябва да се обичаме един друг, да се предпочитаме един друг, да поставяме другия пред себе си, не трябва да бъдем груби, или сърдити един на друг, или недобри един към друг по какъвто и да е начин. Иисус дойде, за да ни промени в нашето сърце и нашия дух. Но целта на Неговата смърт на кръста не е била само, за да ни направи добри или мили хора. Тя се е състояла, за да ни измени в самите дълбини на нашето същество. И когато се измениш, ти ще станеш добър човек, но Иисус не е дошъл, за да ни направи добри, а за да ни осигури единение със Себе си и с Отеца. И когато участваме в причастието, ние винаги трябва да помним, че не става дума да проверяваме себе си чрез този хляб в смисъл как постъпваме един с друг.
Аз ще ви покажа на основание Писанието; предназначението на хляба, както и на виното, ни насочва към елемент от живота и смъртта на Иисус Христос и към това как този елемент се свързва индивидуално с нас сега, в този момент. Хлябът не е просто някакво допълнение - той ни напомня и е свързан с нас конкретно и в реалността. Той не е просто нещо, ние го вземаме, защото ни свързва с конкретен елемент от живота на Иисус и Неговите страдания, които пряко се отнасят към нас. Даже сега, преди да приемем тези частици, даже когато чета Писанието и ви казвам и разбира се, вие трябва автоматически да изследвате своите сърца и трябва да знаете, че вашите сърца са правилни по отношение към Бога и един към друг. Ако сте обидили някого, разбира се, трябва винаги да прощавате и да искате прошка. Това трябва да бъде естествено. Ако обидите някого във вторник, не трябва да чакате неделята до момента на причастието, за да поправите тази ситуация. Християнинът прощава веднага, отива при засегнатия човек и веднага се извинява. Не е задължително да чакате, докато се съберете тук, за да си кажете: О, аз трябва да се извиня преди да участвам в причастието. Това вече би трябвало да е извършено.
Затова днешното внимание трябва да е съсредоточено не толкова върху това, което е между нас. Иисус казва: „Правете го, спомняйки си за Мен, а не спомняйки си един за друг. Вашите разум и сърце трябва да бъдат съсредоточени върху вашето единение с Бога, върху вашето общуване с Христос. Трябва да разбирате, че сега вие сте едно с Него - кост от костите му и плът от плътта му. Вие сте съединени заедно, за да може вече да не се разделяте. Той е във вас и вие - в Него. Сега това е твоят живот като християнин и ако в теб има нещо против някого, иди и му прости преди причастието. Ако знаеш, че си обидил някого, реши в сърцето си сега, че ще отидеш при него и ще се извиниш и ще разрешиш този въпрос.
Днес ще разгледаме точно защо ни е било дадено причастието.
Коринтяни 1, гл. 11. Там Павел казва на църквата в Коринт как да участват в причастието. Защото то не е правено винаги така, както го правим сега ние. На времето това е било пълноценен обяд. Те се събирали заедно, ядели заедно, общували и в даден момент спирали да ядат и съсредоточавали вниманието си върху това защо са се събрали. Казвали: „всички ние сме едно един с друг, защото всички ние сме в Него и следователно, всички сме съединени. И ние общувахме един с друг, но сега ще общуваме с Бога”. И от храната тяхното внимание се съсредоточавало върху онова, което Иисус извършвал за тях. В края на краищата някои хора злоупотребявали със ситуацията. Някои започнали да ядат или да пият повече преди събирането, някои хора по цял ден не ядели, а след това ядели много, в резултат на което за някои не оставало нищо.
И така, Павел им пише: 11:22: „Нямате ли си къщи, в които да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и се опитвате да засрамите бедните? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли? За това няма да ви похваля.” - той казва: когато се събирате, това трябва да става, за да си спомните какво направи за нас и в нас Иисус.
Коринтянската църква била много плътска - това били много незрели християни, те не били мъдри, здрави, в тях не се проявявала Божията мъдрост, но в тях действали дарове. Те не постъпвали правилно даже с даровете. Затова в глава 12 Павел им казва как да постъпват с духовните дарове и в края на гл. 12 казва: Даровете са нещо прекрасно, но още по-хубаво е, пише в глава 13: „ако наистина искате да преживявате постоянно Божието присъствие, трябва да се научите да сте в любов, защото Бог е любов”. След това им обяснява как постъпва любовта. Но той им говори всичко това, защото са имали толкова проблеми в църквата.
Да видим какво било положението с причастието.
1 Коринтяни 11:20.
11:20 „И така, когато се съберете, вие всъщност не ядете Господната вечеря” - има време, когато се събирате заедно с други вярващи, вие идвате, за да ядете и общувате, а не, за да вкусвате вечерята Господня - това е просто за общуване.   
11:21 „защото когато се храните, никой не чака останалите и един се напива, а друг остава гладен”
11:22 „Нямате ли си къщи, в които да ядете и пиете?  
Той казва - по-добре да се наядете предварително, за да може, когато дойдете в църквата, да се съсредоточите върху Бога. „Или презирате Божията църква [d] и се опитвате да засрамите бедните? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли? За това няма да ви похваля.” Той казва: никак не съм доволен от вас.
11:23 Защото от Господа получих учението, което ви предадох: вечерта, когато бе арестуван, Господ Исус взе един хляб 
11:24 и след като благодари, го разчупи и каза: „Това е моето тяло, което давам за вас. Правете това, за да ме помните.“
Той казва: Аз взех това от самия Господ, аз не съм измислил това, че съм бил там, наистина Господ ми даде това - то е пряко откровение от Иисус. И след това той възпроизвежда тази ситуация и казва: Господ Иисус, в нощта, когато беше предаден, взе хляб,  11:24 и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е [разчупено] за вас; Правете това, за да Ме помните.
и им го даде и каза: „яжте това, но помнете какво направих”.
Когато Той направил това, учениците все още не знаели какво предстои, те не разбирали какво се опитва да им каже Той. Но вижте - в началото ние ядем хляба - не пием първо виното - трябва да има причина защо ядем първо хляба. Някой може да каже: „Ами навярно защото Иисус е направил така”.
А защо Иисус е направил това? Ами първо, това е логично. Ако ядем в началото хляба, а Писанието казва „Това е моето тяло, което беше разчупено за вас”, някои казват: „Това е тялото Христово, тоест, Той говори за църквата”. Но тук Той не говори за църквата, а за своето физическо тяло - няма как да говори за църквата - та кога тя е била разчупена за вас - за разлика от Неговото физическо тяло и кръвта Му, пролята за вас.
Ако виното символизира Неговата кръв, то хлябът символизира Неговото тяло. Но вие знаете, че трябва да приложим кръвта към себе си. Вие трябва да приемете кръвта на Иисус за вашите грехове. Трябва да знаете и вярвате, че Той е пролял кръвта си за Вашите грехове - не просто за греховете на всички по света, но за твоите грехове. И докато ти не признаеш това, ти няма да можеш да Го приемеш като свой Бог и никога няма да разбереш каква полза има в това, че твоите грехове са простени.
И така, ние първо ядем хляба, а след това вземаме виното. Иисус взел хляба и след това налял вино. Той казва: „това е моето тяло”. Това е последната вечеря. След няколко часа от този момент ще го арестуват римляните, ще бъде подложен на линчуване и разпънат. Така че това е било последното приемане на храна от Негова страна и тогава Той казал: „Тази чаша е новият завет, запечатан с моята кръв.”. Той утвърждавал началото на Новия завет.
Технически, от богословска гледна точка, Писанието казва, че ние имаме нов завет. Завет, договор, действа само дотогава, докато човекът е жив - когато умре не трябва да се изисква от него да изпълнява договора, тоест договорът свършва със смъртта на човека, но Заветът започва, когато човек умре.
Когато човекът умре, го погребваме, хората се събират заедно, за да прочетат завещанието му - тогава разбираме доколко този човек ни е харесвал - едва тогава откриваме какво ни е оставил в своето завещание, дали не е обичал повече своите котки и кучета, отколкото нас. Ако ти кажат: „Ти си споменат в неговото завещание”, няма ли да го погледнеш и да си кажеш: „Това е интересно”. Ако си на работа, ще позвъниш и ще поискаш да те освободят, за да видиш какво са ти оставили, а ако се окаже, че са ми оставили много пари, това ще се превърне и в моя оставка.
Но вие няма да пропуснете шанса, ще се радвате и ще очаквате да научите какво са ви оставили. И когато кажат: „аз ти оставям” и като споменат името ви, вие затаявате дъх в очакване да научите какво добро нещо са ви оставили.
Виждате ли разликата между завета и договора, между волята и завещанието. Договорът казва: ако направиш това, аз ще направя това. Ако не направиш това, аз няма да направя това. А завещанието казва: давам ти това - ти не трябва да правиш нищо, за да го заслужиш. Договорът зависи от условия, които трябва да изпълниш, докато завещанието зависи просто от добротата на лицето, което го е направило.
Библията, особено последната нейна част, е последната воля - Новия Завет на Бог Иисус Христос. Трябва да я четете и изучавате, да я поглъщате - не искате ли  знаете какво ви е оставил? Ето какво ви е оставил - тук е казано, това е Неговата воля. „Ама аз не знам дали изцелението е божията воля.” - Ами естествено, че е, защото е в неговото завещание. Ако човек остави завещание, това е неговата воля. Ето защо е наречено завет. Това е Божията воля за теб, ако му принадлежиш; ако си в Неговото семейство, то това е Неговата воля за теб. Амин?
Да видим какво е оставил Той, какво е приготвил.
Соломон 2, стих 2 казва да не забравяме никое от Неговите благодеяния, а стих 3 назовава двете благости Божии - първата е, че Той прощава всички беззакония - не някои от тях, а всичките - това означава, че вие стоите пред Бога очистени и няма нищо между Него и тебе. Казано е „всички беззакония” - това означава, че можеш да искаш от Бога всичко и не би имало никаква причина Той да не ти го даде, защото няма нищо между Него и теб, Той няма нищо против теб, Иисус е понесъл това.
И удивителното е, че това е първата част на третия стих, а втората част от този стих е: „който изцелява всички твои болести” - отново е използвана думата „всички” - не някои болести. Той казва: „не забравяй благодеянията Ми”, не живей с представата, че съм против теб заради твоите грехове, или че използвам болестите, за да те науча на нещо; Аз имам Светия Дух, за да те уча, на Мен не ми е нужно да използвам болестите за тази цел - Аз използвам Словото Божие. Твоят жезъл и твоята патерица - не ме успокояват, твоето Слово е истина; Светият Дух е Дух на Истината, той използва Словото, за да ви научи, а не болестите. Болестите са резултат от нещо друго - от врага, Бог не се нуждае от това. Бог иска всичко с теб да е добре, Той иска да си здрав, както и да си спасен. Без оправдания - няма оправдания да оставаш в греха. Иисус е заплатил за твоите грехове - няма подходящо оправдание да оставаш в него, няма оправдание да оставаш болен, няма оправдания - Бог използва това.        
Исая 53 казва същото, което се говори и във втория псалм: Бог е възложил нашите беззакония на Иисус, нашите болести ги е понесъл Иисус - и за двете е било платено едновременно. Исая 53 казва: „с Неговите рани сте изцелени” - не с вашите добри дела, не дори с вашия свят живот, не чрез пожертвувания, а с раните Му. Ти няма да можеш да направиш нищо достатъчно добро, за да заслужиш Той да те изцели. Да правиш добри дела, за да те изцели Той, е все едно да се опитваш да си купиш изцелението. Опитвайки се да правиш това, ти се опитваш да установиш собствената си праведност, а не да разчиташ на Иисус като на свой Спасител.
Когато Иисус е бил взет и подложен на линчуване, това е било направено още преди разпятието - ето защо ядем хляба преди да пием виното - тялото му е било наранено преди да пролее кръвта си за нашето спасение. Той е заплатил за твоето изцеление преди да заплати за твоето спасение. И винаги е правилно да бъдеш изцелен преди да бъдеш спасен. Ще кажете: „Аз смятам, че първо трябва да бъда спесен, за да бъда изцелен”. Не - помните ли Марк 16 глава: „Вярващите ще полагат ръце на невярващите” и с това ще покажат силата Божия - изцелението като знамение за невярващите, ще покажат, че Бог ги обича достатъчно, за да ги изцели дори преди те да бъдат спасени. Затова е нормално първо да се изцелим. Амин?
Виждате колко просто е - Бог е благ; мислите ли, че Той се напряга, за да ви изцели и освободи? Мислите ли, че на небето е възникнала някаква криза и изцелението свършва? Казано е „всеки”, но вие си мислите, че Бог е особено стиснат, когато стане дума за изцеляване. Бог не е стиснат, Библията казва, че Той кара Слънцето да свети еднакво и за праведните и за неправедните.  Той е толкова добър, че даже позволява на грешниците да получават добра реколта, да имат добра работа, да заработват добри пари, да се грижат за своите семейства, а това даже не са Негови деца. Ако прави това за тези, които не са Негови деца, колко повече ще направи за нас, които сме негови деца?
Като човек, ако детето ти се разболее, ти веднага искаш то да е здраво - това би била твоята воля - да бъде изцелено. Вие какво, смятате, че сте по-състрадателни от Бога ли? Със сигурност ви казвам, че това не е така. Вие не искате някое от вашите деца да е болно, но ако трябваше да избирате между своето дете и детето на съседа, щяхте да предпочетете неговото дете да боледува, отколкото вашето. Ще кажете: Какви ужасни неща говорите”. Но още по-лошо е да се държите по този начин, а хората се държат именно така. Но Бог те обича толкова много, че е отдал своя син още преди да си Го познал, преди да си станал част от Неговото семейство, още когато вероятно си проклинал името Му, даже не си мислил за Бога, а Бог вече е изпратил своя син. Ето колко много го е грижа. Да не мислите, че Бог е лицемер? Иисус лицемер ли е? Разбира се, че не. Но Иисус е казал: „Прави на другите това, което искаш на теб да направят”. Иисус е нарекъл фарисеите лицемери, Той казва: „Слушайте ги и правете това, което те казват, само не правете това, което те правят, защото те не правят това, за което ви говорят. Те са лицемери, защото не се подчиняват дори на своите собствени правила. Ако това е определение на лицемера, то Иисус - проявлението на Бога на земята, не би ни казал да направим нещо, което самият Той не би направил. Затова казва: „Постъпвайте с другите така, както искате те да постъпват с вас”. Ето защо Иисус е ходел и изцелявал всички. Но в завета няма нито едно място, където да е казано, че Иисус Иисус е воден от Светия Дух, за да изцели някого - нито веднъж. Но знаете ли какво се говори? Той е бил движен от състрадание, от любов - именно това Го е карало да действа. Какво е правел Той? Той е постъпвал с другите така, както е искал да постъпват с Него. Това е най-великият закон в Новия Завет.
Ще кажете: какво са законите? Той казва: просто е: „възлюби Господа, твоят Бог от цялото си сърце и душа и с всичкия си разум. Възлюби ближния си като самия себе си”. А как да обичаме ближния си като самия себе си? Той казва: много просто: „постъпвайте с другите така, както искате с вас да постъпват”. Ето как ги обичате като себе си.
Вашата ситуация е да погледнете ситуацията на човека и да решите: ако бях на негово място, какво щях да искам да направи за мен? Ако бях болен, като този човек, щях ли да искам някой да претендира, че има духа Божий, да дойде и положи на мен ръце, за да ме освободи? - разбира се, че щях да искам.
Тогава ето твоята задача - ето твоето повеление. Не е задължително да чуеш глас от небето. Казвам на хората: „Няма нужда да ти позвънят от небето - Той вече е изпратил писмо, а писмото е по-добро, отколкото телефонния разговор - винаги можеш отново да провериш дали си прочел писмото правилно. А и при позвъняването връзката понякога се губи и не винаги можеш точно да чуеш казаното, а оттам възникват проблеми”. Иисус е постъпвал с другите така, както е искал те да постъпват с Него. В основната книга на християните за новопокръстените - Послание на Яков, е казано: „Който знае да прави добро, но не го прави, върши грях”. Това е просто. Това не фигурира сред десетте заповеди - ти можеш да спазваш десетте заповеди и въпреки това да пропуснеш Бога, защото няма да обичаш ближния си. Иисус те обича - видял те е болен и иска да си здрав, затова е приготвил пътя да приемеш изцеление, постъпил е с теб така, както иска да постъпиш с Него.
Продължаваме.
Коринтяни 1:11:  
11:26 Защото винаги, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, вие известявате смъртта на Господа, докато той дойде.
11:27 Който яде хляба или пие Господната чаша по недостоен начин [даже неосъзнавайки защо прави това],, ще бъде виновен в грях срещу Господното тяло и кръв.
Ако не осъзнаваш защо ядеш хляба или пиеш виното, ти вероятно не си спасен. Ако не осъзнаваш защо ядеш хляба, ти няма да получиш полза. Ето какво казва Павел на Коринтяните - „вие не знаете какво правите - вие се отнасяте към това като към ритуал, вие не виждате реалността на това, което трябва да става през това време”.
След това той ги наставлява какво могат да очакват и какво трябва да знаят, когато ядат хляба и пият виното. Той казва: „ако ядете и пиете без да знаете защо, то вие сте виновни против тялото и кръвта на Бога”. Чие тяло е било наранено за тях?
Виждате, че това е нещо повече от ритуал или обред. Това може да бъде просто обред, но ако не знаеш защо го правиш, ти можеш да си оставаш болен, да останеш немощен, може даже и да умреш рано. Но ако правиш това спомняйки си за Него и за това, което е направил за теб, ти можеш да бъдеш изцелен даже преди да пиеш и даже преди да осъзнаеш, че твоите грехове са простени. Амин?
Виждате доколко Бог желае да изцелява. Той е направил изцелението достъпно даже преди човек да получи спасение. Хора са ми казвали: „прекалено много наблягаш на изцелението”. Казвам им: „Винаги служа в отговор на нуждата. Хората ме канят, за да ги уча на изцеление и аз ги уча. Той казва: „а ще проповядваш ли за нещо друго?” Казвам му: „Разбира се, когато вече всички са здрави, ще проповядвам нещо друго”. Амин?
Хората казват, че се поставя твърде голямо ударение на изцелението. Гледам ги и знам, че този човек никога не е бил в болница редом с близките си да гледа как някой умира, защото аз съм виждал това и знам какъв ефект е имало то върху мен и зная, че този, който говори така, никога не е бил в такова положение, защото е ясно, че не е преживявал състраданието на Отеца и на Иисус - такова огромно състрадание.
Библията казва, че когато Иисус е преминавал през града Наин в Израел, срещнал погребална процесия; било умряло момче - там била неговата майка. Нарекли я вдовицата на Наин - тя била вдовица, но този път бил умрял нейния син. Още преди това тя вече била вдовица. Това, че губиш сина си, не те прави вдовица - и мъжът й бил умрял, а този син бил нейната единствена надежда. И Библията казва, че когато Иисус срещнал тази процесия, се изпълнил със състрадание към майката - не към умрялото момче, а към загубата на майката. Помислете за това - поради състраданието към майката той възкресил момчето - не се говори за състрадание към момчето. Това момче трябва да бъде много благодарно на майка си, защото именно към нея било състраданието. Ето доколко Бог е бил готов да възкресява мъртвите, а не само болните.
Не мога да ви кажа колко пъти сме ходили в болница, или в домове на хора, за да се молим за дете. И когато влизам - винаги е същото, гледката винаги е много тъжна и винаги силно ме трогва. Често не мога да разбера това дете, но виждам неговите родители плачещи, виждам как държат своето дете - те с радост биха заменили живота си с този на детето и се изпълвам със състрадание не само заради тъжното положение на детето, а към родителите.
Аз мога да разбера родителите. Първото ми дете се роди, когато бях само на 19 години, а съпругата ми беше на 18. Ние бяхме практически тийнейджъри. Това беше първото ни дете - момиченце, казваше се Ерика. Беше родена с тумор. Когато се роди, този тумор беше с размера на юмрука ми. Необичайното при нея беше къде се намираше тумора - беше в езика, който поради това не се побираше в устата й. Направиха й отверстие в гърлото, за да диша, защото езикът й препречваше дихателните й пътища. Дори не можахме да я подържим. До раждането й нямаше никакви признаци за този тумор - той се видя едва след вече беше родена. Аз бях там и бях в шок - не очаквах това. Не бях се срещал отблизо с болестите - не бях очаквал нищо подобно, не бях виждал нищо подобно, трябваше да я взема, да я измия и подсуша, вместо което много бързо ми я взеха, защото и те не знаеха какво е това. Веднага я сложиха в инкубатор, не я виждахме няколко часа, жена ми изобщо не знаеше какво става. Аз бях в шок, не знаех какво да направя, а след няколко часа ни качиха в малък самолет и летяхме от Далас, Тексас за град Хюстън, защото там беше детската болница, където можеха да бъдат решени такива проблеми. Не ми дадоха да я държа дори в самолета - лекарят с нас я държеше и наблюдаваше, за да й подава кислород и тя да може да диша. Тя беше шест месеца в реанимацията, разрешаваха ни да влизаме при нея само за пет минути, аз все още трябваше да ходя на работа в Далас, да стоя в Далас цялата седмица, но всеки петък карах до там, за да видя детето си и жена си, а след това се връщах обратно на работа. Правихме това няколко месеца, след това се преместих там и на моя рожден ден я изписаха - сметката беше станала 186 хиляди долара, а аз нямах нищо - нито пари, нито спестявания, нито застраховка, но ми казаха - ако сте съгласни да пишем за случая в медицинското списание, ще ви платим сметката - позволихме им.
След две години, на 13 февруари 1981,  изучавах въпросите на вярата, изцелението и вече получавахме някакви резултати. Туморът започна да спада, но това ставаше много бавно - процесът не вървеше достатъчно бързо. На 13 февруари тя умря и я погребахме. Учех за вярата от най-добрите хора, които познаваха вярата. Опитах се да събера всички тях, но не можах да намеря никого от тях по телефона. Търсех някого, който може да възкресява мъртви и не намерих никого. Никой не искаше даже да говори с мен. На следващия ден, 14 февруари, в деня на Св. Валентин, погребахме нашата първа дъщеря. Гробът й беше много малък. Когато стояхме там, когато спускаха този мъничък ковчег в гроба, а всички си тръгнаха от там, ние със съпругата ми останахме там и аз казах на Бога: „Господи, когато имах нужда от някого, нямаше никой за мен, но ако Ти ме научиш, аз ще бъда този човек за някого другиго”.
И ние не отстъпихме от това да вярваме в изцелението поради това, че бяхме претърпели неуспех. Потопихме се още по-дълбоко, започнахме да следваме това, знаехме, че причината е в нас, че ние не сме доработили нещо или по-точно - че нещо не сме знаели. Защото Божият народ гине поради невежество.
Хората се опитваха да ми кажат, че моята дъщеря на Бога му е трябвала на небесата, но аз знаех по-добре. Не Бог взе моята дъщеря - дяволът я взе. Тя е с Бога, но именно дяволът погуби нейното тяло. И аз стоях на тази позиция и започнах да изследвам и изучавам изцелението и открих грешките, на които неправилно ме бяха научили - започнах да изследвам писанията, изследвах какво учеха другите хора, това, което съответстваше на словото Божие и открих истината, на която учеше Бог. След това започнахме да се молим за хората и хората започнаха да се изцеляват.
След 7 години ми се роди син, след това - дъщеря, а след това - още една дъщеря. Най-малката ми дъщеря (7 години по-късно), падна от прозореца на втория етаж върху бетонна плоча. Аз си бях в къщи и чух удара - отидох да видя какво става и видях дъщеря ми да лежи там мъртва с лицето надолу. Беше си ударила главата, носът й беше потънал в лицето - вдигнах я и се вслушах дали сърцето й бие - не биеше; проверих дишането й - дихание нямаше; устата й беше изпълнена с кръв. Бях изучавал вярата в Божието Слово от десет години и знаех, че не мога да кажа какво виждам (тоест че не трябва да изричам на глас това, което виждам).
Щом я вдигнах, моментално чух глас в главата си и видях като на видео погребението на първата ми дъщеря и отново преживях всичко това. И през цялото време в главата си чувах глас: „Губиш още една, ще погребеш още едно дете” - и този глас ставаше все по-силен, но вместо да се съглася с този глас, аз казах: „В името на Иисус ти ще живееш - няма да умреш! В името на Иисус ти ще живееш - няма да умреш!” - това бяха единствените думи, които изрекох. Обърнете внимание на това, че аз не казах: „Ти не си мъртва”, а казах „В името на Иисус ти ще живееш - няма да умреш!”, защото в Римляни 4:17 се казва да сме подобни на Авраам и Бога, който назовава несъществуващите като съществуващи. „Ти ще живееш!” - тя не беше жива, но аз казвах: „В името на Иисус ти ще живееш - няма да умреш!”
Крачех по плочата 25 минути и крещях с всички сили само тази фраза отново и отново: „В името на Иисус ти ще живееш - няма да умреш!” Накрая, след 25 минути, нищо не се беше променило. Внесох я в къщи, влязох в гостната и я положих на пода. Изправих тялото й до стената - ръцете й бяха отпуснати, както и главата й, а от устата й течеше кръв. Паднах на колене пред нея и отново започнах да викам: „В името на Иисус ти ще живееш - няма да умреш!” - само тези думи казвах. Жена ми и другите ми деца дотичаха от втория етаж, започнаха да се паникьосват, аз се обърнах към тях и казах: „Млъкнете! Ако не можете да повярвате - излезте от стаята”. Те млъкнаха и започнаха да се съгласяват с мен.
Обърнах се отново към дъщеря си, посочих я с пръст и отново извиках: „В името на Иисус ти ще живееш - няма да умреш!” Бях на по-малко от два фута от нея. В течение на 45 минути нямаше никаква промяна и изведнъж, както беше отпусната, сякаш към нея беше приложен електрошок, тялото й потръпна и тя изплю кръв към мен, отвори очи и видях как се опитва да се фокусира, сякаш се връщаше отнякъде.
След около 30 секунди тя ме погледна съсредоточено и каза: „Татко, гладна съм”. Взехме мъничко парченце хляб и го сложихме в устата й. Тя се опитваше да дъвче, но й беше много трудно. Взех я на ръце и тръгнах към болницата и те потвърдиха, че тя 45 минути е била мъртва. Китките й бяха счупени, коляното й беше надробено. Подържаха я в болницата два дни, но Бог напълно я възстанови. Нямаше никакво увреждане на мозъка, тя беше напълно изцелена; тя пътешества с мен по света - утре ще лети с мен до Австралия; тя държеше в ръце бебе, за което се бяхме молили, което също възкръсна от мъртвите - направихме снимка и аз казах: това е единствената снимка в света на двама души, които са били възкресени от мъртвите.
Бог ни учеше на изцеление. Аз нямам време, за да ви науча на всичко за изцелението, дори не твърдя, че знам всичко за изцелението. Не ми е нужно да знам всичко. Знам няколко неща, които действат много добре и благодарение на това помагам на хиляди хора да се изцеляват и освобождават и вече засвидетелствахме девет възкресения от мъртвите. Не ми се иска да говоря за това. Никога няма да чуете това от мен, но трябва да кажа това днес поради недостиг на време. Просто ми повярвайте: именно изцелението е Божията воля, Той иска да си здрав толкова силно, че Иисус е отдал своето тяло, което било наранено и изтезавано. Ако Бог е възкресил моята дъщеря и е изцелил хиляди хора, разбира се, Той ще се докосне и до теб, защото това вече е направено още когато е получил ударите преди две хиляди години. Единственото, което трябва да направиш, е да се съгласиш. И когато вземаш хляба, знай за какво е това. Сега ние ще участваме в Причастието - аз ще благословя хляба и виното и заедно ще ги приемем.
В името на Иисус, Татко, благодарим Ти за това време на общуване и разчупване един с друг и с Теб. Татко, ние признаваме кръвта на Иисус, която е била пролята за опрощаване на нашите грехове; Татко, ние осъзнаваме нараненото тяло на Иисус Христос, което е било наранено заради нашето изцеление. И сега, в името на Иисус, аз благославям този хляб и ние казваме: „в името на Иисус”; сега ние Ти благодарим за нараненото тяло, което носи изцеление всякому, в името на Иисус. Ние признаваме това вино и посвещаваме това и казваме: ние признаваме кръвта на Христос за опрощаване на греховете ни - за опрощаване, освобождаване и за способността да можем да стоим пред Теб, Господи, без всякакъв грях и осъждане, свободни в Духа, в Душата и в тялото, в името на Иисус.
Не се дръжте така, сякаш сте на погребение. Той казва: „направете това, за да си спомните за Мен - Аз направих това за вас”; трябва да сте изпълнени с радост поради факта, че ние не трябва да преминаваме през онова, през което е преминал Той.
Нека радост Божия ви изпълни. Животът е прекрасен, за предпочитане пред алтернативата; най-лошият ден над гроба е по-добър от деня под земята. Амин? Чудесно е да си жив!
Винаги казват: „ситуацията е безнадеждна”. Помислете за това. Щом чуя това, аз автоматически знам, че не са прави, защото Иисус казва на апостол Павел, че тези три неща пребивават: вяра, надежда и любов. Надеждата пребивава, следователно те не са прави - ситуацията никога не може да бъде безнадеждна. Иисус е казал, че надеждата пребивава, затова, когато ви кажат, че ситуацията е безнадеждна - покажете, че сте съгласни с Бога и просто им се посмейте. Те ще помислят, че сте полудели, а вие им кажете: „Не, вие сте безнадеждни, а аз имам надежда, защото моят бог е надежда и докато имам вяра в Него, надежда има. Амин?
Ако ви кажат, че ситуацията е безнадеждна, това е лъжа. Някъде, по някое време, някой е бил изцелен от твоята болест, не си единственият в света с такава болест. Ако някой се е изцелил, значи и ти също можеш да бъдеш изцелен. Бог е безпристрастен. Амин? Той уважава това, което е направил Иисус, чието тяло е било умъртвено за твоето изцеление.
Кажете заедно с мен: „Татко, благодарим ти. Ние благославяме този хляб и в името на Иисус аз правя това във възпоменание на Иисус, чието тяло е било умъртвено за мен, с чиито рани съм изцелен сега, в името на Иисус и аз ти благодаря за това и приемем това сега в името на Иисус - сега приемете хляба и нека животът Божий тече през вас точно сега - бъдете изцелени, бъдете здрави, бъдете свободни в името на Иисус. Сега, когато вземаме тази чаша, която символизира кръвта на Иисус, аз казвам Татко, точно сега, в името на Иисус, тази чаша символизира кръвта на Иисус, пролята за моите грехове, за да бъда опростен, очистен и да стана едно с Бога; в името на Иисус аз приемам прошка, очистване, вечен живот, точно сега. И да бъде така. (сега приемете виното).
Татко, в името на Иисус, аз ти благодаря за тези хора - за Твоите хора, едно с Теб, и аз ти благодаря, Татко, за привилегията да им говоря и аз казвам в името на Иисус: тези думи, които изговарям, са Дух и живот. И Твоите думи, Господи, те са живот и здраве за всяко тяло, и в името на Иисус;
болести, аз ви казвам сега и повелявам в името на Иисус: вие ще се подчините на гласа на Господ и на Словото Божие и аз ви казвам в името на Иисус: „те са изцелени с раните на Иисус, затова в името на Иисус, те са изцелени”.
Бъдете свободни, бъдете изцелени сега. Болести, вървете си, в името на Иисус. Веднага! Всичко, което им пречи да живеят пълноценно, аз повелявам да спре, повелявам крайниците и мускулите им да работят, ръцете им да функционират, всяка част от тялото им да се възстанови, да функционира правилно сега, в името на Иисус! Освобождавам ви. Провъзгласявам ви - ако сте били в робство, от днес вие сте свободни в името на Иисус. Амин! 

                                                                                                                                                                                                   www.iskri.net/zefira


  
                    
                               
                
 

Създадено: 12/07/2015 : 04:37
Обновено : 12/07/2015 : 04:37
Категория : Тайните на изцелението
Страницата е посетена 2139 пъти


Версия за печат Версия за печат

Проекти
 

Здравейте приятели, 

От 19 години чета и превеждам предимно безплатно изключително ценна информация от езотерични и окултни източници от английски и руски език. Част от тези преводи са достъпни на www.iskri.net/zefira. Липсата на средства ми пречи да ги издам и разпространя сред повече хора. По-долу е проекта, който би донесъл огромна полза на всеки. Ако резонирате с него и имате материални възможности и желание да ми съдействате, свържете се с мен за повече подробности: 

1. ИИССИДИОЛОГИЯ - поредица от 12 тома с изтеглена от будхичния план подробна информация за паралелните реалности (с космическите звукови кодове за достъп до тях, които осигуряват личен достъп до Вселенските бази-данни). Дадена е от Плеядите на човечеството като тест за вибрационната готовност на хората за инверсионно-лъчевите префокусировки. Уникални знания за учените и за всеки, който желае да се префокусира съзнателно в някой от по-високочестотните сценарии, където понятия като „смърт“, „болести“ или „стареене“ не съществуват. Дори прочитането на само няколко страници променя цвета на аурата на четящия, а при изучаване се активират нови участъци от мозъка. Първият том (разширен и допълнен до 700 страници спрямо качения в този сайтна „Основите на Ииссидиологията“ е вече преведен, но поради липса на средства все още не е издаден.
  

 

За да помогнете със средства дейността ми, можете да използвате следните банкови сметки:

 
Първа Инвестиционна Банка АД (в BGN)
IBAN: BG48FINV915010BGN08NMB
BIC/SWIFT/:FINVBGSF
Емилия Луканова Манолова
[Emiliya Lukanova Manolova]
В IBAN номерата на банката не фигурира латинската буква О, а цифрата нула.
 
Първа Инвестиционна Банка АД (в USD)
IBAN: BG37FINV91501003834709
BIC/SWIFT/:FINVBGSF
Емилия Луканова Манолова
[Emiliya Lukanova Manolova]
В IBAN номерата на банката не фигурира латинската буква О, а цифрата нула.
 
За подробности и контакти:
e-mail: emi_manolova@abv.bg
phone: 02 855 27 85 Vivacom
            0899 812 318 Globul
           
 

* Този сайт продължава да съществува не благодарение на нечия помощ, а въпреки нейната липса.
^ Нагоре ^