Преводи

Затвори Астралния свят

Затвори Чакрамните личности

Затвори Ииссиидиология

Затвори Ведически лекции

Затвори Кираел

Затвори Оаспи

Затвори Урантия

Затвори Нибиру

Затвори Матрицата V

Затвори Операция Тера

Затвори ГМО

Затвори Сириус - въпроси и отговори

Затвори Къщи от сламени бали

Затвори От тук от там

Затвори Избрани цитати

Затвори Полезни съвети

Затвори Орис

Затвори В името на Иисус Христос

Затвори Лечение на рака със сода бикарбонат

Затвори Лечение на диабет без лекарства

Затвори Кредо Мутва

Затвори Рецепта за отказване на алкохола

Затвори Здраве без лекарства

Затвори Адът съществува

Затвори В защита на потребителите

Затвори Академия „Эндорфин”

Затвори Доктор Уолък

Затвори Олга Бутакова - лекции за лекари

Затвори А.Т. Огулов - лекции за лекари

Затвори Д-р Питър Глидън - лекции за лекари

Затвори Вълнова генетика (П. Гаряев)

Затвори Тайните на изцелението

Затвори 100% Божествено изцеление

Затвори История и метаистория

Затвори Съвременна метаистория

Затвори Калагия

Затвори Приложна кинезиология

Затвори Борис Увайдов – лекции за лекари

Затвори Евгений Божьев – лекции за лекари

Затвори Д-р Сейби - лекции за лекари

Затвори Дмитрий Троцкий

Контакти
Брояч

 1 632 185 посетител

 12 посетители онлайн

Тайните на изцелението - Лекция 7 от 10
 

Тайните на изцелението 7
Къри Блейк
 
 
Лекция 7 от 10
 
Днес ще говорим за родовите проклятия. Много неща до определена степен работят. Но само защото нещо работи, това не означава, че е правилно. Основната причина, поради която нещо работи, е понеже вие вярвате, че то работи. В църквата днес всички са подготвени по този въпрос. Но ние ще видим какво казва Бог за родовите проклятия. Бог дава откровения, но те винаги съответстват на Неговото Слово. Всеки култ, който някога е започван, е започнал поради това, че при някого е възниквало откровение отделно от словото Божие. Понякога те се обръщали към Библията и намирали места в Писанията, които - както на тях им се струвало, потвърждавали тяхното откровение.
Ако възнамерявате да купувате недвижим имот, всеки знае, че най-главното при покупка на недвижим имот са три неща: 1. Местоположение, 2. Местоположение, 3. Местоположение (и дали то се харесва на твоята жена :)).
Изучавайки Библията, също има три ключа: 1. Контекст, 2. Контекст,
3. Контекст. (Независимо дали това харесва на жена ви или не :)). Трябва да гледаме дали онова, на което учим, е в контекст. Не можете да извадите нещо отделно от Писанието и да твърдите, че означава нещо. Словото Божие трябва да бъде правилно преподавано, което предимно означава да се гледа в контекста.
Бог периодически е давал откровения, с които открива Себе си все повече и повече. Тази книга е откровение от Бога. Но то трябва правилно да се преподава. Трябва да разбираме, че това откровение е прогресивно. То трябва да бъде построено като откровение основано на откровение - всичко в определен ред.  Не твоето откровение има значение - значение има Божието откровение. Каквото и да вярваме, че Бог ни показва, трябва да съвпада с онова, което Бог вече е казал.
Книга „Откровение в Библията” - това е финалното, завършващо откровение. По-ранните откровения, макар правилни (особено по онова време), ще бъдат разкрити по-ясно след време - в следващите откровения. И ние трябва да помним към кого се е обръщал Бог в тези откровения и какво е било положението на тези хора по отношение на Бога по това време. Има неща, които не могат да бъдат разкрити преди Христос. Заради падналия човек Бог бил принуден да се отнася с хората по определен начин. Но когато дошъл Иисус и хората започнали да се раждат свише, на Земята се появили две раси хора - спасени и неспасени. Чрез Иисус Бог започнал да се отнася с хората както желаел. Ще ви покажа с какво имаме работа, когато става дума за родовите проклятия.
Изход гл. 20 - тази книга е в началото на Стария завет - тя е ранно откровение. Чели сме с вас Коринтяни 1, гл. 2 и 3 - там се казва, че обикновеният човек не можел да приема Божието Слово. Преди Иисус да бъде възкресен нямало нито един роден свише, поради това те не можели да бъдат духовни - всички били „природни”, обикновени. Това е изключително важно. Това означава, че никой преди Иисус, че до Иисус Христос, до Неговата смърт  и възкресение, нито един човек не бил духовен - даже пророците не били духовни - това били обикновени хора и духът само от време на време слизал над тях, но той бил отделно от тях. Те не били в положението, в което сме ние с вас днес.
Обикновеният човек не разбирал това, което е от Божия Дух. Затова в Стария Завет няма доктрини, а само опит. Там се привежда живота на божиите хора. Исая говори за бъдещия месия. Той говори за великия месия, който ще дойде и ще управлява, но той говори и за страдащия месия. Но той не знаел как се свързват те двамата. Той мислел, че всичко ще стане едновременно. Той не виждал разстоянието във време между двeте събития.  Защото той записвал, когато Бог му въздействал. Бил е като пишещ под диктовка секретар. Той просто записвал каквото Бог му казвал. Той не разбирал какво му казва Бог. Те просто записвали и тези откровения са стъпка по стъпка. Не можеш да обясниш на едно 2-годишно дете как работи двигателят на колата. Но можеш да започнеш да му показваш как работят машините като му дадеш колело.
Той се стараел да ги инструктира постепенно, за да ги докара до нужното ниво. Ако прочетете Евреи, глава 11, тяхното е ударение не е върху учението и доктрината, а върху факта, че са живели изпълнен с вяра живот. Дадените примери не показват голямо разбиране на доктрината, а на случаи от техния живот и как те на тези събития са проявявали вяра в Бога. Когато разглеждате новия завет през тази призма, става съвсем ясно, че Старият завет не е предназначен да ви казва как да живеете, а да ви каже, че вие не можете да живеете достатъчно добре, за да заслужите Иисус.  Ако сте живели перфектно според Стария завет, това пак не можело да те направи праведен пред Бога. Защото Библията казва, че ако даденият им закон е можел да дава живот, то Иисус нямало да се налага да идва. Но законът бил даден като наставник, чиято задача била да ни покаже нашата нужда от Христос и да ни доведе до Христос. И когато вие се обръщате към Стария завет, за да намерите там доктрина или учение, а никъде в новия завет не намирате потвърждение на това учение, то тази старозаветна доктрина не може да даде живот и свобода и ние трябва да гледаме принципите, които Бог се опитва да ни даде чрез тази ситуация.
И така, Изход, гл. 20 - това е една от първите книги. До това време имали много малко откровение от Бога, но в стих 3 се казва: „Да нямаш друг Бог освен Мен. Не си прави кумир и никакво изображение... не им се кланяй, не им служи, ... до 3-4 поколение ненавиждащи ме”.
Обърнете внимание - не на всички се разпространявало проклятието на поколенията. Но той казва че беззаконието на бащите ще следват до третото, четвъртото поколение. Ние вземаме това и заявяваме: „ако някой е съгрешил, Бог ще наложи над него проклятие до 3-4 поколение след този човек”. Като че ли Бог се кани да направи това.
Но да погледнем следващия стих: „и творящ милост до .. и съблюдаващи моите заповеди”. Когато учат за наследствените проклятия, тази част някак я пропускат. Нека ви обясня как работи всичко това. Не Бог е този, който казва: „Аз ще наложа проклятие над теб и твоите внуци”. Бог се е опитвал да им обясни, че ако си в грях, децата ти вероятно също ще правят така - те ще видят как живееш и твоите грехове ще станат техни грехове. Ще гледат как се напиваш, как прелюбодействаш, ще приемат твоите лоши навици, ще започнат да правят същото и това ще бъде твоя вина, защото ти не живееш свято пред Него. Това е същината на онова, което е казал Бог. Ще ви докажа това. Аз прочетох Изход гл.20, - вие ще забележите, че всяка препратка, към която погледнем, ще бъде в хронологическа последователност - това означава, че всеки път принципът трябва да става все по-ясен.  
Да видим какво казва за това Бог.
Изход 34:7 „Който показва милост към хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но не оневинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху децата и върху внуците им до третото и до четвъртото поколение”.
Той казва: „Аз никога няма да снема вината от виновните” - това представлява дилема. Той казва, че няма да остави без наказание виновните. Но Библията казва, че всички сме били в греха, всички сме били виновни. Тогава за нас не би имало надежда. Бог никога не оставя без наказание виновните. Виновният трябва да умре. И ето какво става, когато се раждаш свише. Ти умираш. И тогава Библията ни казва, че сме умрели с Христос и сме били погребани с Христос и когато Иисус е възкръснал отново, ние сме възкръснали с Него. Бог никога не е снел вината от виновните, защото виновният трябва да умре.  И когато си приел Иисус, ти си влязъл в Него и си умрял и вече не ти живееш, а Христос, който живее в теб. Това е главен аргумент, защото това означава, че след като си умрял, казва Библията, законът действа на човека докато той е жив, но когато той умре, то законът вече няма никакви претенции над него.
Това учение за наследственото проклятие, че греховете на бащите преминават на синовете, това е принцип на закона.
Вижте, ще ви покажа: той наказва вината на бащите върху децата до трето и четвърто поколение. Нека обясня защо това не може да означава това, което обикновено смятат. Представете си, че палецът на ръката ми е човешки баща - показалецът ми е неговото първо поколение, следващият пръст - второ, трето и четвърто поколение. И така, грехът преминава и на четирите поколения. Но до третия човек - безименният пръст, а този човек /показалецът/ е номер едно, това го прави номер две и сега отново ни се появява номер четири - показалецът на другата ръка, а следващият пръст - това е номер две, тоест това би било во веки веков, разбирате ли, защото, когато този стане син, той самият след това става баща и става пръв. Тогава така това никога няма да свърши, защото всеки е нечий номер две, тоест този син става баща, а някой става номер едно, когато стане баща. Така всички поколения биха били прокълнати. Тоест понятно е, че на основание на това не бива да се правят такива изводи.
Продължаваме нататък. Книга „Числа” (Изход, Левит, Числа). Гледаме хронологически по реда на написаното. Числа 14:18.  „Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление и никак не оневинява виновния, и въздава беззаконието на бащите върху синовете до третия и четвъртия род.”
Всеки път споменават за тези беззакония, които преминават от поколение на поколение преди той да започне тук да говори доколко Бог е милостив и дълготърпелив; когато учат за наследствените проклятия никога не споменават това. Когато учат за наследствените проклятия всичко, за което слушаш, е справедливост или правосъдие, застрогостта божия. И в края ще добавят „О, Бог е добър, То иска да си свободен”. Но не това показва писанието. Той казва: „прощаващият беззакония и престъпления и не оставящ без наказание, но наказващ беззаконието на бащите върху синовете до третия и четвъртия род”. Това се казва отново.
Сега да отидем на Второзаконие, глава 5:9  - там се казва:
„да не им се кланяш, нито да им служиш; защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху синовете до третото и четвъртото поколение на онези, които Ме мразят, и Който показвам милост към хиляди поколения на онези, които Ме обичат и пазят Моите заповеди”.
Да видим Езекиил глава 18, написана много по-късно от тези пет книги, тоест последното откровение винаги превъзхожда предишното, затова трябва да гледаме какво казва Бог в хода на това, което се развива. И така, Езекиил 18:1 1. Пак дойде към мене Господното слово и рече:
 
  2. Що искате да кажете вие, които употребявате тая поговорка относно Израилевата земя, като казвате: Бащите ядоха кисело грозде, а на чадата оскоминяха зъбите?
 
Нека ви попитам - вярвате ли в Словото Божие? Когато Бог каже нещо, вярвате ли в това, което Той казва? Даже ако то е обратното на онова, което са ви казали или което сте прочели? Тогава нека прочетем какво казва божието слово.
„Както е истина, че живея”  - това е най-силното изявление, което Бог може да направи. То е почти като клетва. „Както е истина, че живея”, казва Бог, „така е истина, че в тази пословица вече няма да има повод да се използва в Израел.” Бог тъкмо е казал на Езекиил да пророчества на израелския народ и да им каже: „вие никога вече няма да използвате тази поговорка, че греховете на бащите се прехвърлят на децата им”. Той казва: „В този ден това спира”.
Ще кажете: как може да спре, след като Той вече го е казал? Но Той е казал също така, че за да се снеме греха, трябва да умъртвим животно. Но ние знаем, че кръвта на Иисус е превише кръвта на животните. Ние сме преодолели това - вече не убиваме животни. Тук имаме същия принцип - вече не използваме тази поговорка.
 
  3. Заклевам се в живота Си, казва Господ Иехова, няма вече да има повод да употребите тая поговорка в Израел.
 
  4. Ето, всичките души са Мои; както душата на бащата, така и душата на сина е Моя; душата, която е съгрешила, тя ще умре.
 
Нали виждате - не душата на сина, а душата на този, който е съгрешил, ще умре - сега всеки става отговорен лично за себе си.
 
  5. Но ако е някой праведен и постъпва законно и право,
  6. ако не яде по планините, нито подига очите си към идолите на Израилевия дом, не осквернява жената на ближния си, нито се приближава до жена, когато е в нечистотата си,
  7. ако не насилва човека, но връща на длъжника залога му, не граби с насилие, но дава хляба си на гладния и покрива с дрехи голия,
  8. ако не дава с лихва и не взема придобивка, оттегля ръката си от неправда, върши правосъдие между човека и човека,
  9. ходи в повеленията Ми и пази съдбите Ми за да постъпва вярно; такъв човек е праведен, непременно той ще живее, казва Господ Иеова.
 
Казано е „ще живее” - няма значение какъв е бил баща му.
 
Вижте сега стих 10:
 
10. Ако той роди син разбойник, който пролива кръв и върши коя да било от тия работи,
  11. и който, освен че не изпълнява ни една от тия длъжности, но и яде по планините и осквернява жената на ближния си,
  12. насилва сиромаха и немощния, граби с насилие, не връща залога, вдига очи към идолите и прави мерзости,
  13. дава с лихва и взема придобивка; такъв човек ще живее ли? Няма да живее. Като е сторил всички тия мерзости, непременно ще умре; кръвта му ще бъде върху него.
 
Ние говорихме за праведен човек, който има неправеден син. Но сега вижте - сега той говори не за праведния човек, а за беззаконника, за неправедния син. Как разбираме това - от следващата част: не първият, а вторият син е грешил; сега на този втория, лошия син му се е родил син: 
 
14. Но ако тоя роди син който, като гледа всичките грехове, които баща му е сторил,
бои се {Или: Внимава.}* и не върши такива работи,
  15. не яде по планините, нито подига очите си към идолите на Израилевия дом, не
осквернява жената на ближния си,
  16. не насилва човека нито задържа залог, не граби с насилие, но дава хляба си на
гладния и покрива с дреха голия,
  17. не угнетява сиромаха, не взема от него лихва и придобивка, извършва съдбите Ми и изпълнява заповедите Ми; такъв човек няма да умре за беззаконието на баща си; непременно ще живее.
Виждате - беззаконията на бащата не преминават на сина - защо? - защото той е видял направените от баща му беззакония, поразмишлявал над това и не е извършил същите грехове. Тоест греховете на бащата преминават на този син само, ако той самият започне да извършва същите грехове. Имаш избор.
Не трябва да учим за преход на родовите проклятия. Ако искаш да учиш нещо за поколенията, то най-многото, което можеш да учиш, е за наследствените грехове, а не за наследствените проклятия, защото грехът е избор - можеш да избереш да не грешиш.
Моят баща е добър човек. Той е спасен, изпълнен с дух, но имаше време, когато не беше такъв. Той беше полицай и е виждал много неща - не оправдавам това, но той започна да пие и стана алкохолик; пиеше много и правеше много лоши неща.
Аз съм единствено дете в семейството и видях какво прави алкохола. Когато бях на 9 години, дадох обет на Бога и казах, че никога няма да се докосна до алкохол и наистина не съм се докосвал. Ако вземем учението за наследственото проклятие, понеже съм единствено дете, щях да съм обречен, нямаше да има къде да се дяна, нямаше да имам избор и то щеше да премине направо на мен. Мога да кажа - аз не само никога не съм пробвал алкохол, никога не съм имал даже изкушението да го опитам. Защо? Защото съм размишлявал над правеното от моя баща и съм намразил видяното и реших, че няма да правя така.
До ден днешен ненавиждам алкохола, ненавиждам да гледам какво причинява алкохола - заради него виждаме кръстове край пътищата, виждаме разбити семейства, виждаме деца, които имат проблеми, хора, в чийто живот впоследствие възникват сериозни проблеми - поради това, което хората виждат и след това започват да го правят. Но ако наследствените проклятия се предаваха на децата, аз щях да съм първият кандидат за това. Но, както Библията казва, аз размислих и не започнах да върша тези грехове.
Поради това то не премина на мен. Това не беше проклятието, за което Бог говори, че ще премине, а това, че хората правят избора да живеят както своите предци. Но тук Той казва: „той няма да умре заради беззаконието на своя баща”.
Да бъдем още по-конкретни - стих 19.
19. Но вие казвате: Защо не понася синът наказанието на бащиното си беззаконие? Когато синът е постъпвал законно и право пазил всичките Ми заповеди и ги е извършвал, той непременно ще живее.
 Душата на този, който е съгрешил, ще умре. Всеки носи отговорност за себе си. Синът няма да понесе наказание заради своя баща. Това било откровение написано след предишните стихове - това било най-новото откровение. Знаете ли, че наследствените проклятия, че „беззаконието на бащите преминава на синовете”, повече никъде в Библията се се споменава. Защо? Защото това е било прекратено. Бог е казал на израилтяните: „вие вече няма да използвате това”. И удивителното е, че това в Израел е умряло и именно християните са го съживили. Някакъв проповедник е написал книга, за да започне отново да се говори за това.
В действителност, не е било проклятие от Бога беззаконията на бащите да преминават на синовете. Защото Исая казва: „Бог е възложил беззаконията на всички ни на Иисус”. И особено, ако ти си роден свише, тези беззакония не могат да преминават на теб. Главната причина за това е, че който е в Христа, е ново творение, древното всичко е преминало и сега всичко е ново и всичко, което е ново, е от Бога. Ти вече не съществуваш, теб те няма. Аз нямам трето или четвърто поколение назад - аз имам само един Отец, който има Син  и този един Баща не е моят дядо, а Богът-Отец. Моето поколение има само един баща, само едно поколение - то възхожда в Иисус, не четири поколения назад - аз съм ново творение.
Теб трябва да те научат, за да започнеш да мислиш, че носиш проклятие. Ако си в Христос, Той е станал проклятие заради нас, затова за нас вече няма проклятия. Тогава в какво е проблемът за хората?
Отчасти вече отговорих на това - те постъпват като своите бащи или като своите дядовци или както своите прадядовци - избират същите грехове, вероятно защото техният баща е повтарял греховете на техния дядо и те са виждали това, израснали са в това семейство, разказвали са им, че дядо им е бил пияница, а след това идва дяволът и му шепне на ухото: „И ти ще бъдеш алкохолик като него” - и те се хващат на тази въдица; след това идват в църквата, а там им дават оправдание на подобни постъпки и казват: „А, твоят проблем е наследствено проклятие”. Но фактически Иисус е вярвал на Словото Божие. Той никога не е говорил нищо за наследствено проклятие. Казвал на фарисеите: „Вие сте от бащата на вашия дявол”. Ако постъпвате като баща си - ще постъпвате като дявола.
Веднъж учениците дошли при него и казали: „Господи, кой е съгрешил - или това момче, или баща му”. Това бил идеалният момент за Иисус да ги учи за наследствените проклятия, но той не е направил това. Те питали: „Кой е съгрешил - момчето или баща му, та то се е родило сляпо?” Той казал: „Нито единият, нито другият, но за да се проявят делата Божии, аз трябва да върша делата на този, който е по-старши от мен”. И Той освобождава този човек. 
Вие трябва да разберете - нашето предназначение не е да намерим източника на проблема, а да намерим отговор на проблема. Ето какво е направил Иисус. Той не е търсел източника - ако търсите източника, лесно е да го намерите - това е дявола. Не е нужно да се връщате към делата на своя дядо; дори да не е правил нищо лошо, това не е важно. Дори да е правил лоши неща, това не е важно, защото той е постъпвал така, както е постъпвал неговия баща. Проблемът не е в твоите предци, а в дявола. Проблемът ти е в това, че вярваш на хората, които ти казват, че дяволът все още има власт. Вашият проблем е дяволът. Отговорът е - Иисус. Позволи му да живее в теб, открий какво е направил, когато е влязъл в теб, фокусирай се на това, изучавай това, виж какво е направил Той е в теб и ще спреш да правиш нещата, които дяволът иска да правиш и ще се издигнеш до нивото на син и ще се държиш като син. А когато започнеш да действаш като син, това е толкова прекрасно и лесно, че дори няма да имаш време да правиш грях - ще бъдеш твърде зает да правиш добро, няма да ти е нужно да си определяш време да правиш добро, няма да питаш Бога: „Господи, кого искаш да изцеля утре, защото аз искам Ти да ме водиш съвършено”; и няма да очакваме Бог да ни каже: „Отиди в Уолмарт, застани на опашка три - там ще има човек със синя шапка, който трябва да бъде освободен. Искам да се помолиш за него и да го освободиш, а после се прибери”.
 Когато знаеш, че Иисус живее в теб, можеш да отидеш в Уолмарт просто на пазар и можеш да освободиш всеки, който има нужда от помощ. Когато мислиш, че трябва да ти се каже кого да освобождаваш и ще ти бъде дадено видение или откровение по време на сън, и мислиш, че така Бог те води - Бог може да води човека и така, но това не е начинът, по който Той иска да води.
Обикновено, когато Бог трябва да ти даде сън или видение, това е защото Той вече се е опитвал да те накара да направиш това по естествен начин, но ти не си слушал, затова Той трябва да направи нещо драстично, за да привлече твоето внимание, та да отидеш и помогнеш на този човек. Ти можеш да отвориш вратата на зданието и да изцелиш всички по пътя си до каса три. Не е нужно да минаваш край тях, за да стигнеш до човека на каса три. Можеш да изцеляваш по пътя към трета каса и да се докосваш до живота на хората.
Чувал съм да казват: „Аз се моля Бог да ми покаже на кого да служа.” Бог е много ясен - Той казва: „Проповядвайте Евангелието на всекиго. Даром получихте - даром давайте.” Той не казва „избирайте”, не казва: „някои пропускайте, за да стигнете до другите”.  Подобни доктрини сме ги изобретили ние. Изобретили сме ги, защото сме лениви, защото, ако се опитваш да изцеляваш всекиго в Уолмарт, ще трябва да останеш там много часове, а ти си влязъл само за хляб. Трябва да разберем това. Това трябва да стане вашия живот.
Хората са ме питали: „Колко време трябва да се моля, за да възкреся мъртвия?” - Ами молете се докато стане. Защо да спирате преди това?
Чувал съм хора да казват: „Ще се молим за някого, за да възкръсне или да се изцели”. След това казват: „Обаче след 30 минути трябва да съм на работа”. Но дяволът също знае това. Затова всичко, което трябва да направи той, е да остане там 31 минути. А ти оставаш там само 30 минути. Но по-важното е да освободите болния човек. Ще кажете: „Е, какво, да се оставя да ме уволнят ли?” Не, не отиваш до Индия, а дорастваш до Индия, тоест не трябва да ходиш да проповядваш в Индия, а трябва да проповядваш придвижвайки се в тази посока, докато се окажеш в Индия. Амин?
 
В стих 20 Той казва:
20. Душата, която греши, тя ще умре; синът няма да понесе наказанието на бащиното беззаконие, нито ще понесе бащата наказанието на синовото беззаконие; правдата на праведния ще бъде за него, и беззаконието на беззаконника ще бъде за него.
21. Но ако беззаконникът се обърне от всичките грехове, които е сторил, пази всичките Ми повеления и постъпва законно и право, непременно той ще живее, няма да умре.
 
Тук Той даже не говори за беззаконника. Той казва „даже ако беззаконникът се обърне”, даже той ще живее и няма да умре. Нищо не се казва за това, че греховете на бащата ще преминат към него.
 
Стих 22:
22. Никое от престъпленията, които е извършил, няма да се помни против него; чрез правдата, която е сторил, ще живее.
 
Нужен е проповедник, за да припомни греховете - и това не е правилно. Ние трябва да проповядваме прощаване на греховете, не възпоминание на греховете. Павел казва: „Аз се простирам напред и забравям за миналото”. Той казва: „Аз гледам това, което е по-високо”.
Дори някой да е имал право на лоша съвест, това е бил апостол Павел. Той извличал християни от техните домове и ги хвърлял в тъмница, но Павел е много ясен - той казва: „Аз забравям това”. И вие знаете, че той е споменавал своето минало само, когато е стоял пред съдиите. Той никога не е говорил за него на християни, защото се е опитвал да покаже на християните , че „аз не съм този човек - този човек е мъртъв, аз съм нов в Христа”. Той даже казал на Тимотей: „Не се въвличай в празни родословия и стари басни”. Той казва: „Не се занимавай с наследственото, с родословните неща”.
А какво виждаме днес? Седнете, препишете всичките си предци, всичките им грехове, за да знаем какво да разрушаваме над вас. Празни родословия. Те дори не важат вече за вас, те вече не са свързани с вас.  Вие сте ново творение. Вече не вие живеете - вашето родословие вече е Христос. Павел казва: „Аз дойдох при вас и реших нищо да не знам, освен разпънатия Христос”.
Ние трябва да проповядваме Христа възкръсналия и разпънатия. Ние не трябва да проповядваме родословия. Вашите предци вероятно са също толкова луди, колкото моите. Аз не искам да знам вашата история. Аз знам достатъчно много за вашето бъдеще и вашето бъдеще е добро. Вашето бъдеще е свързано със здравето. Бог даже е казал на Йеремия: „Аз знам намеренията, които имам за вас.” Намерения в благо, намерения за живот, не намерения за болнични палати, не планове за тръби, стърчащи от вашето тяло, не планове да бъдете прикрепени към някакви болнични машини, не планове роднините ви да идват и плачат над вас, или вие да плачете над тях. Моите планове за вас са за живот, за живот в излишък, достатъчно живот, за да отдавате на другите.
Вие трябва да бъдете някакво чудо за окръжаващите хора. Хората трябва да говорят за вас зад гърба ви и да казват: „Как става това? Всички са болни, а той - не?”
Хората трябва да се удивляват и рано или късно те ще ви попитат, а вие трябва да кажете: „Просто е. По-лесно е да си добре, отколкото - да си болен”. За да заболееш, трябва да се постараеш.
Но аз се научих на нещо - Духът на живота в Христос Иисус ме освободи от закона за греха и смъртта, затова смъртта и болестта не могат да ме докоснат и когато полагам ръце на болните, болестта бяга от мен, сякаш играем на гоненица - „Ти гониш”. Докосваш болния и болестта казва „А, не, не, не”, и се опитва да избяга. Ето такъв живот Иисус има за вас. Чувате ли - това е чудесен живот!
При първото ми отиване в Африка тъща ми все още не беше убедена в това, което проповядвам. Но преди да тръгна тя ми каза: „Бъди внимателен там, да не се заразиш с нещо, а после да го донесеш тук и да ни избиеш всичките”. Казах й: „Аз не отивам там, за да хвана нещо, отивам там, за да убия някои неща”. Тя беше свидетелка на Йехова. Какво мислите, че прави тя днес? Преписва касетите ми - вече вярва. Но тя повярва не заради моята доктрина, а защото започна да вижда делата на Бога. Тя дойде с нас в Италия и видя толкова много чудеса за пръв път в живота си. Преди това никога не беше виждала хора да стават от инвалидната количка, за пръв път видя мъртъв човек да възкръсва. Тя видя всичко това и не знаеше какво да мисли, но знаеше, че това е истинско, а не постановка, защото го виждаше и чуваше свидетелствата на хората, виждаше какво става и повярва. Амин? Аз не съм се опитвал да сменя вярата й. Говорех й като на вече спасен човек, говорех й за чудесата като за нещо напълно естествено. Не съм скривал нищо от нея, не съм казвал „не й казвайте това, защото няма да повярва”. Не ме интересува дали вярва или не. Хората казват: „Не хвърляй бисери на свинете”. Да, но ако не ги хвърляш, свинете никога няма да се спасят! Амин?
Трябва да дадете на хората възможност да разберат - вие разбирате какво имам предвид. Не се опитвам да ви кажа да нарушавате Писанието. Но вие трябва да бъдете свидетел. Когато е казано „Не хвърляй бисери на свинете” се има предвид, че не трябва да продължаваш Словото и да даваш непрекъснато на хората нещо, което те отхвърлят. Но моята тъща беше умна жена. Тя избра да повярва на истината и сега тя е от огромна помощ на мен и на това Евангелие. Амин?
 
Да продължим. В стих 22       
22. Никое от престъпленията, които е извършил, няма да се помни против него; чрез правдата, която е сторил, ще живее.
23. Нима Аз намирам удоволствие в смъртта на грешника? казва Господ Иеова, а не е ли по-добре да се обърне от пътя си и да живее?
 
Много хора казват: „Да”. Но Бог не се радва, когато грешникът умре. Бог иска той де се обърне. Ако на Бог му доставяше удоволствие, когато грешникът умре, Той нямаше да изпрати Иисус да умре вместо грешника.
 
Вижте Числа 23:8
Ето какво казва езическият пророк - даже той е знаел по-добре. Когато другите езичници го повикали да дойде и прокълне народа божий, казали му: „Ако прокълнеш този народ, ще можем да го победим”. И този езически пророк бил достатъчно умен, за да знае
 
 8. Как да прокълна, когото Бог не проклина? Или как да хвърля презрение върху когото Господ не хвърля?
 
Даже езическият пророк е знаел, че Бог не е проклел тези хора. Той знаел, че Бог не е за проклятията. Само християнските служители да бяха усвоили това. Трябва да разберем това. Бог не се опитва да прокълне. Във Второзаконие 28 Той даже казва: „Аз ви казвам да запишете това - това са благословенията, а това - проклятията, това е живот, а това - смърт”. След това Той казва: „Изберете живота”. Той не казва „Аз ще ви прокълна”, а казва: „Ако правите тези неща, вие избирате тези проблеми”.
Той казва: „Изберете живота, изберете благословението, не ходете по пътищата на света, следвайте пътищата Божии”. Ние даже не трябва да споменаваме наследствените проклятия. 
Хората казват: „Ако това е истина, то как, когато развалих това проклятие, проблемите ми спряха?” Много просто. Този човек е бил научен за наследствените проклятия. Ако говориш с човек на улицата за наследствените проклятия и му кажеш, че източникът на неговите проблеми е наследствено проклятие, той няма да разбере за какво говориш - трябва да бъдеш научен да повярваш в тези проклятия. Има само две места, на които можеш да научиш за проклятията - църквата и магьосниците, а църквата никога не трябва да се споменава наравно с магьосничеството. Вас ви учат за тези проклятия и ви казват: „А, твоят проблем се корени вероятно в наследствено проклятие. Ще го развалим и го развалят и човекът започва да вярва, че е свободен”.
Какво получаваш, когато вярваш? - Получаваш това, в което вярваш. Те започват да вярват, че са свободни и наистина са свободни, но това няма нищо общо с проклятията. Работата е в това, че човекът най-после е повярвал, че е свободен.
Библията казва от устата ви да излиза добро и казва: „Не позволявайте проклятие да излиза от вашите уста”. Но често ние чуваме това човек да говори за проклятия и да прекарва повече време в това да говори за проклятия, отколкото за благословиите на Бога. За проклятията се пишат и книги в милионни тиражи. Чрез това хората трябва да се освобождават, но те не се освобождават. След това парите на човека, който е написал книгата, свършват и той трябва да напише следваща книга. След това той пише за десетте проклятия, които препятстват благословението. А защо не е казал за това още в първата си книга? Защото просто на човека му е потрябвала нова кола. А вие продължавате да се храните с това. Трябва да се научим да вярваме на Божието Слово. Вижте, всичко, за което ви говорих днес, беше само да ви цитирам Писанието. Няма нужда да се консултирате с някаква книга - даже когато използвам работните си тетрадки, там е само Писанието, защото именно там е вашата помощ.
 
Моят живот и служение са толкова лесни. Не ми трябва да знам много. Не трябва да помня много. Просто чета Писанието и ви казвам, че то означава това, което казва. И когато правя това, то разрушава човешките понятия и традиции. Това е толкова просто и лесно. Амин? За да разберете това не е задължително да сте теолог. Бог не ви е призовал да бъдете теолози. Той ви е призовал да избавяте другите хора. Аз съм благословен, защото не е нужно да имам мнение и тълкуване. Аз просто чета Писанието. Аз съм посланик на царството божие. Нямам право да имам свое мнение. Аз не проповядвам себе си. Не проповядвам своето царство. Аз представлявам царя на царете и мога да кажа само каквото Той е казал. Когато кажа нещо, което Той не е казвал, аз не съм Негов посланик. Разбирате ли? Аз съм посланик - нямам право на свое мнение. Имам правото само да ви доставям написаното. Така казва Господ. Това прави нещата лесни. Това означава, че вие можете да правите това, което аз правя. Ако можеш да четеш - значи можеш и да проповядваш и да освобождаваш пленници. Амин? Това е лесно. Иисус е казал, че Евангелието трябва да е понятно дори на децата. Но децата разбират това даже преди възрастните. Тоест ако проповядваме Евангелието, което и децата да разбират, то не е тайнствено и недостъпно, то не може да е трудно за разбиране. То трябва да е просто. Павел казва: „Аз се боя от вас, опитвам се да разбера какво ви е отвлякло встрани от простотата на Евангелието” - аз мога да кажа какво ви е отвлякло - това е религията. Тези представи или идеи, че Божията благословия над вас е основана на онова, което вие правите.
Ако можете да направите нещо, за да получите благословение, то когато го получите, вие можете да се хвалите - ето защо бях благословен, ето как аз заслужих благословението. Но Бог е казал чрез Павел: „Нито една плът няма да може да се похвали в Божието присъствие”. Никой не може да се хвали пред Бога. Всичко, което получаваме, е по волята Божия. Той казва: „Бъдете силни от благодатта Божия”. Разберете това и знайте, че Иисус е платил цената за вашето изцеление и за да бъдете изпълнени с духа божий, за да ходите в сила. Това е Божията воля - да ходите в сила. И точно както раждането свише, вие просто вземате решение - ето колко лесно е.
Ще споделя още някои неща с вас. Винаги помнете, че властта е просто предварително разрешение. Всичко, което се явява властта, е, че някой ти дава разрешение  преди възникването на ситуацията.
Най-голямата вяра, която някога ще имате, вие вече я имате. Това е, когато все още не сте били спасени, не сте принадлежали на Бога, не сте познавали Бога, не сте имали доказателство за нищо, не сте имали опит, но сте чули или почувствали, че Бог иска да ви спаси и вие сте решили да повярвате - в този момент сте били взети от царството на тъмнината и пренесени в царството на Неговия възлюблен син. Вие не сте били богослов, може би не сте знаели никой стих, дяволът ви е владеел, но вие сте го победили докато сте били под негово господство - с един стих. Вие даже гръцки език не сте знаели, не сте знаели иврит, просто сте чули един стих и сте решили да му повярвате и сте победили дявола и сте сменили владетелите. Ето така влизате в царството божие. Ето така действате и живеете в царството божие. Това е най-голямата вяра, която някога сте имали. След това всичко е спаднало. След това всяко нещо, с което сте били в съприкосновение, е изисквало по-малко вяра, отколкото първото. Защото всеки път, когато се молите, вие получавате отговор и сте имали все повече и повече опит и потвърждения, на които сте можели да основавате своята вяра. И колкото повече физически потвърждения са се появявали, толкова по-малко вяра ви е била нужна. Колкото по-малко са потвържденията, толкова повече вяра трябва. Тоест от раждането свише, всеки отговор на молитва е изисквал по-малко вяра.
Ако изучавате Библията, първото изцеление е в Битие 17 - Авраам се моли за Авимелех, който бил езически цар. И Бог казал на езическия цар: „Когато Авраам се помоли за вас, вие ще бъдете изцелени”. Бог казал на езичника, че Авраам ще се помоли за него и така езичникът чул от Бога - знаете, че езичниците също могат да чуят глас от Бога - ако езичник може да чуе от Бога, вие трябва да чуете от Бога да имате вяра в Него, за да бъдете спасени. Но това е било преди да бъдете спасени. Вие сте били неспасени езичници. Може да сте били религиозни езичници, но все пак сте били езичници. И тогава сте чули от Бога и сте станали негов син или дъщеря.
Тоест първото изцеление: Авраам се моли за Авимелех. Това било първото изцеление в Стария Завет. А сега да видим последното изцеление в Стария Завет - в Гетсиманската градина. Новият завет е започнал едва, когато Иисус е пролял своята кръвВсички изцеления, които е извършвал Иисус, са били още в Стария Завет. Даже Иисус е действал като старозаветен пророк. Но вижте, първото изцеление бил Авимелех, а последното - в Гетсиманската градина, когато Петър отсякъл ухото на този роб и Иисус изцелил ухото му.
Исая 53 казва, че с раните Му сме се изцелили. Кое е юридическото право на нашето изцеление? - раните на Иисус, тоест, това е онова пребиване, което Той поел на себе си - това е било заради нашето изцеление. Затова когато Той изцелявал ухото и всички изцеления преди това, всеки слепец, всеки прокажен, всеки възкресен мъртвец в служението на Иисус и всичко до самото начало, до Авимелех, всяко от тези изцеления, се базирало на правния факт на раните на Иисус. Да, но тези изцеления са станали преди Иисус да получи раните си, той все още не е бил платил за изцеленията - значи всички тези изцеления се основавали на бъдещ акт, който още не бил станал.
Ако отидете в магазина и кажете: „Сега нямам пари, но имам тази карта и ще я използвам, за да платя тези неща в бъдеще”. Как се нарича това? Кредит. Получавате нещо на кредит. Сега знаем какво е кредит. Но знаете ли как се е наричал кредита преди сто години - тогава не са казвали - искам това на кредит, а казвали - давам ви това „на добра вяра”, на доверие. Тоест давам ти сега това, защото вярвам, че ще го платиш - имам вяра в теб, че ще ми платиш. Кредитът се нарича добра вяра.
Когато изучаваш Библията, забавното е следното - само на две места в Стария завет се използва думата „вяра”. Първото - където се казва, че „праведните ще живеят с вяра” (в Авакум), но във Второзаконие се казва, че там е израснало поколение, в което нямало вяра. Това са само две места, където се използва думата „вяра”. Но когато четем Евреи, глава 11, то всички старозаветни светии ходели във вяра и там се казва, че те не са получили обещанието - защо? - защото то още не е било изпълнено. Защото Библията казва, че ти е нужна вяра за онова, което все още нямаш, но когато го видиш и си получил нещо, вече не ти трябва вяра, защото то е вече факт.
И така, всички изцеления от Авимелех до Малахия, са били изцеления основани на вярата. На чия вяра? - на вярата в един бъдеш факт - че в някакъв момент Иисус ще подложи своето тяло за изтезания, но тогава все още не е било заплатено - до деня на разпятието. Затова всички изцеления до това време са били основани на вяра, на кредит на основание на онова, което Иисус щял направи.
Когато Иисус бил заведен пред Пилат и той казва: „Аз не намирам никаква вина в този човек и ще го пусна”. Но фарисеите и садукеите казали: „Не, не можеш да направиш това”. Пилат казва: „Добре, накажете го и това ще е достатъчно”. Те го подложили на линчуване и го довели обратно и Пилат казал: „Пуснете го да си ходи”. Фарисеите казали: „Не трябва да го пускаш”.
Нека ви попитам: кога е било заплатено за вашето изцеление? Там, където са Го линчували - когато го върнали при Пилат, за вашето изцеление вече е било заплатено. Пилат е можел да каже: „Няма да ви слушам и ще го пусна”. И щеше да го пусне. Но ние знаем, че за нашето спасение  е било заплатено на кръста. Ако Пилат го беше пуснал, вместо да го разпъне, нямало е да можем да бъдем спасени. Нали така? Но всъщност той вече е бил линчуван, за нашето изцеление вече е било заплатено. Ако той не беше умрял за нашите грехове, изцелението така или иначе щеше да ни бъде достъпно. Но фактът е, че той е понесъл нашите грехове и е понесъл нашите и за тях е било заплатено.
Ако имате разплащателна сметка и имате 10000 долара в банката, нужна ли ви е вяра, за да напишете чек за 100 долара? Не - щом имате 10 хил. долара. Защо? - Поради наличието на тези десет хиляди долара. Приел ли е Иисус раните на мястото на линчуването му? Да. Значи това е факт. Значи не ви е нужна вяра във връзка с този факт - това вече е станало. Ами тогава защо мислите, че ви трябва вяра за изцелението?
В Новия Завет никъде не виждате от момента на разпятието и по-нататък Павел никога не е казал на никой вярващ християнин: „Имай вяра и тогава ще бъдеш изцелен”.  Но ако ти си християнин, значи имаш вяра, щом си станал християнин. Значи изобщо не става въпрос за това дали християнинът има, или няма, вяра. Нужна ли ви е вяра, за да си влезете в къщи? Не - та това е вашият дом. Когато пъхате ключа в ключалката, не го правите във вяра - вие живеете там.
Ето какво се опитвам да ви обясня - нямате нужда от вяра за да сте си у дома. Библията казва: ако Бог ни е дал Иисус, нима заедно с Иисус не ни дарява и всичко останало? Значи, когато ни е дал Иисус, всичко е дошло с Иисус. Не ти е нужна вяра за изцеление - то ти принадлежи; ти живееш в него и то живее в теб.
Той казва: „Изцелявайте болните. Кажете им, че царството божие се приближи”. Защо знаем, че то е вече тук? Защото ти си изцелен. Иисус даже казва: „Царството божие е във вас”. Ако изцелението е знамение за царството, а то живее във вас, то защо ви е нужна вяра за изцелението? То е твое. Бог няма да ти го даде някога. Той го е дал - в минало време. Теб просто дълго са те лъгали, като са ти казвали, че някой ден ще бъдеш изцелен. Това не е истина. Вярата никога не е в бъдещето. Евреи 11:1: Днес вяра има. Не вяра ще има в бъдеще - това е най-голямото изявление на неверие. То винаги започва по един и същи начин. „Бог ще ...” - това е изявление на неверие. Бог не се кани да прави нещо, Бог е.
Когато кажеш: „Бог ще ме изцели”, значи Той вече не е Аз Съм - ти изменяш Неговото име. „Бог ще бъде мой изцелител” - Той Е твоето изцеление. Той е АЗ СЪМ. И ако Той Е, значи и ти СИ. Амин? С чии рани? Ти си се изцелил - няма да се изцелиш в бъдеще - това е вече направено.
През 1863 година Америка била в гражданска война. Тогавашният президент - Абрахам Линкълн, бил президент на САЩ, но тук имало две страни: САЩ и Конфедеративните щати и имало граница между севера и юга. На север - Линкълн бил президент, а на юг  - Джеферсън Дейвис бил президент. Това били две отделни страни - съществувала страна отделна от САЩ и Линкълн нямал власт над юга, не повече, отколкото  над Англия. Но един ден той произнесъл реч и в нея казал: „Провъзгласявам всеки роб за свободен в южните щати” Не в северните щати - в северните щати все още имало роби. Но той освободил робите в друга страна - хората, над които нямал власт; но всички роби на юг му повярвали и се отправили на север - това парализирало юга само защото му повярвали. Той нямал власт над тях, но те нарекли това провъзгласяване на еманципацията. И това станало закон в САЩ. Войната продължила още 2 години. Това била 1863 година и оттогава всеки афроамериканец в САЩ бил свободен в съответствие със закона на САЩ. Всички те ли са били свободни? Не - по закон били свободни, но в действителност все още не можели да гласуват, да ходят на определени места, имало много правила и ограничения относно тях. Те не били свободни като белите хора. Били свободни юридически, но не на практика.
След 100 години - през 1963 година афроамериканците започнали да мислят за това и решили: „аз не съм роб, законът казва, че съм свободен, не е правилно, че не мога да гласувам - трябва да имам права както всички други”. И започнало огромно движение за граждански права. Кой го е възглавил - един проповедник - Мартин Лутър Кинг. Амин? Нужен бил проповедник, който да каже: „Освободи народа ми”. И хората около него решили - те се преситили от това да нямат права. Казали: „Ние от 100 години сме освободени” и се отказали да се съгласяват с начина, по който било всичко. Започнали да пеят църковни химни и казали: „Няма да се отместим - това е правилно и законно - свободни сме”.
Това причинило колосални промени в Америка. Появило се правото им да гласуват и те започнали да получават все повече и повече права. Но те били свободни от 100 години, а били необходими няколко поколения, докато някой се пресити и реши да заеме определена позиция и каже: „Няма да спрем, докато не получим онова, което по закон ни принадлежи”. Ето това е направил и Иисус - но не преди 100 а преди 2000 години - бил е разпънат на кръста и казал: „Свърши се. Те са свободни”. В Моето Име ги освобождавам.
И в същата секунда твоите грехове са били простени, а преди това той бил линчуван, докато кожата му се разранила не поради друга причина, а заради твоето изцеление. Ти си живял в грях, докато един ден не си се преситил и казал: „Повече няма да е така” - и си отдал сърцето си на Христос. Но не си знаел, че още преди твоите грехове да са простени, за твоето изцеление е било заплатено.
Същото нещо, което е трябвало, за да получиш спасение, същото това ти доставя и изцелението. Ти трябва само да вземеш решение, и да се преситиш, и да кажеш: „Стига вече. Та за това е било заплатено още преди 2000 години! Аз съм свободен. Аз съм свободен! Аз съм свободен! Слава на Бога! Най-после съм свободен в Името на Иисус!” Амин?
Всичко се свежда до решението. Ще ви покажа как да служите и изцелявате и ще видите колко лесно е то. Тази вечер е вашата вечер. Виждаме изцеления през цялото време. На мен не ми е нужно да го видя - на вас ви е нужно да видите как то става под вашите ръце. Ще ви покажа какво да правите и вие ще можете да служите на болните. И те ще се изцеляват. И ако вие сте болни, ще се молите за болните и вие и те ще се изцеляват. Защото Бог е добър. Амин? Бог да ви благослови. 


                                                                                                                                                                                                         www.iskri.net/zefira





 
 

Създадено: 30/06/2015 : 01:45
Обновено : 30/06/2015 : 01:45
Категория : Тайните на изцелението
Страницата е посетена 2195 пъти


Версия за печат Версия за печат

Проекти
 

Здравейте приятели, 

От 19 години чета и превеждам предимно безплатно изключително ценна информация от езотерични и окултни източници от английски и руски език. Част от тези преводи са достъпни на www.iskri.net/zefira. Липсата на средства ми пречи да ги издам и разпространя сред повече хора. По-долу е проекта, който би донесъл огромна полза на всеки. Ако резонирате с него и имате материални възможности и желание да ми съдействате, свържете се с мен за повече подробности: 

1. ИИССИДИОЛОГИЯ - поредица от 12 тома с изтеглена от будхичния план подробна информация за паралелните реалности (с космическите звукови кодове за достъп до тях, които осигуряват личен достъп до Вселенските бази-данни). Дадена е от Плеядите на човечеството като тест за вибрационната готовност на хората за инверсионно-лъчевите префокусировки. Уникални знания за учените и за всеки, който желае да се префокусира съзнателно в някой от по-високочестотните сценарии, където понятия като „смърт“, „болести“ или „стареене“ не съществуват. Дори прочитането на само няколко страници променя цвета на аурата на четящия, а при изучаване се активират нови участъци от мозъка. Първият том (разширен и допълнен до 700 страници спрямо качения в този сайтна „Основите на Ииссидиологията“ е вече преведен, но поради липса на средства все още не е издаден.
  

 

За да помогнете със средства дейността ми, можете да използвате следните банкови сметки:

 
Първа Инвестиционна Банка АД (в BGN)
IBAN: BG48FINV915010BGN08NMB
BIC/SWIFT/:FINVBGSF
Емилия Луканова Манолова
[Emiliya Lukanova Manolova]
В IBAN номерата на банката не фигурира латинската буква О, а цифрата нула.
 
Първа Инвестиционна Банка АД (в USD)
IBAN: BG37FINV91501003834709
BIC/SWIFT/:FINVBGSF
Емилия Луканова Манолова
[Emiliya Lukanova Manolova]
В IBAN номерата на банката не фигурира латинската буква О, а цифрата нула.
 
За подробности и контакти:
e-mail: emi_manolova@abv.bg
phone: 02 855 27 85 Vivacom
            0899 812 318 Globul
           
 

* Този сайт продължава да съществува не благодарение на нечия помощ, а въпреки нейната липса.
^ Нагоре ^