Преводи

Затвори Астралния свят

Затвори Чакрамните личности

Затвори Ииссиидиология

Затвори Ведически лекции

Затвори Кираел

Затвори Оаспи

Затвори Урантия

Затвори Нибиру

Затвори Матрицата V

Затвори Операция Тера

Затвори ГМО

Затвори Сириус - въпроси и отговори

Затвори Къщи от сламени бали

Затвори От тук от там

Затвори Избрани цитати

Затвори Полезни съвети

Затвори Орис

Затвори В името на Иисус Христос

Затвори Лечение на рака със сода бикарбонат

Затвори Лечение на диабет без лекарства

Затвори Кредо Мутва

Затвори Рецепта за отказване на алкохола

Затвори Здраве без лекарства

Затвори Адът съществува

Затвори В защита на потребителите

Затвори Академия „Эндорфин”

Затвори Доктор Уолък

Затвори Олга Бутакова - лекции за лекари

Затвори А.Т. Огулов - лекции за лекари

Затвори Д-р Питър Глидън - лекции за лекари

Затвори Вълнова генетика (П. Гаряев)

Затвори Тайните на изцелението

Затвори 100% Божествено изцеление

Затвори История и метаистория

Затвори Съвременна метаистория

Затвори Калагия

Затвори Приложна кинезиология

Затвори Борис Увайдов – лекции за лекари

Затвори Евгений Божьев – лекции за лекари

Затвори Д-р Сейби - лекции за лекари

Затвори Дмитрий Троцкий

Контакти
Брояч

 1 632 344 посетител

 13 посетители онлайн

Тайните на изцелението - Лекция 6 от 10


ТАЙНИТЕ НА ИЗЦЕЛЕНИЕТО
Къри Блейк
 
Лекция 6 от 10
 
Има множество учения за изцеление и повечето от това, на което учат носи резултати, но не можем да се ръководим само от отделни резултати. Иначе ще трябва да разглеждаме и хипнозата и психологията, акупунктурата и да смятаме, че понеже имат резултати - значи са от Бога. Само защото има някакви резултати, това не означава, че са от Бога. Библията казва, че има мирска мъдрост и бесовска мъдрост. Затова неща, които дават резултати, не са от божествена, а от бесовска мъдрост. Ще кажете: тогава защо има резултати от тях? Едно от причините е, че хората имат вяра в тези неща.
Хората питат кой метод за изцеление е най-добрият - да се полагат ръце на болните, или да изцеляват чрез молитвените кърпи, или да се изцеляват чрез помазване с елей? А моят отговор е: методът, който работи най-добре за вас, е този, в който вярвате. Затова той работи най-добре за теб. Методът, в който хората най-много вярват е този, чрез който самите те са получавали изцеление.
Смит Уигълсуърт често удрял хората, които лекувал и всички се чудели как въпреки това те се изцеляват и го питали защо прави така, а той казвал: „Аз не удрям тях - удрям дявола, а те се оказват помежду”. Той просто вярвал в този метод и по този начин хората се изцелявали, защото когато го прилагал, се освобождавала неговата вяра. Няма само един метод.
Иисус изцелявал по различни начини - чрез изречена дума, или отговарял на молбата на хора, понякога повелявал изцеление, полагал ръце на хората, хващал мъртви за ръката и ги вдигал, на един човек сложил кал на очите, а на един, който не можел да говори, Иисус плюл и сложил това на езика му. Няма само един метод - използва се това, което работи - зависи как можеш да освободиш вярата си.
Когато започнах да изцелявам, трябваше да намеря начин да премина отвъд себе си - аз не харесвам крясъци и театралничене или шоу, но казах на Бога, че съм готов да правя каквото трябва, за да се изцеляват хората. Знаех, че ако просто си мълча - няма да стане. Трябваше да изляза извън себе си, да преодолея тази плът. Когато лекувах хората, крещях силно, понякога дори скачах към тях или ги сграбчвах за главата и казвах на болестта да си отиде. Това изненадваше и плашеше хората, но те се изцеляваха. Но след това осъзнах, че в болница не мога да правя това. Ако се развикаш в болницата, ще можеш да се помолиш само за един човек. След това всички ще се струпат и ще те изхвърлят. :)
Трябваше да се науча как да освобождавам същата сила, но по спокоен начин. така започнах преднамерено да правя това тихо. След това научих, че твоята вяра следва твоето намерение. Твоите намерения са това, в което вярваш - което наистина вярваш, а не в това, за което твърдиш, че вярваш. И това, което очакваш да стане, когато се молиш, е онова, което в действителност става.
Каквото възнамеряваш е това, в което вярваш, затова трябва да научиш как да очакваш, че този човек ще оздравее.
След това разбрах, че животът в нас влиза в този човек - Духът отива при Дух, плътта - при плът. Моят Дух е в мен - когато положа ръка, моят Дух изпълва ръката ми, изпълва цялото ми тяло. Нашите тела изглеждат както изглеждат, защото Бог е създал нашите тела така, че да съответстват на нашия дух. Ако искам да докосна някого със своя Дух, първо го докосвам с ръка.
Когато полагаш на някого ръка, не силата отива в плътта им; ако искаш да полееш цвете, не поливаш листата - поливаш почвата около стеблото, за да попада в корените. Това е тайна на изцелението - когато полагаш на някого ръце, силата не отива в плътта им, а духът се докосва до духа, силата отива в техния дух. Затова понякога не виждате нищо мигновено, защото отначало това отива в духа на човека, а след това от духа му се проявява и в тялото му.
Вие сте дух, а не плът. Плътта е твоето тяло, но животът първо влиза в духа и когато той стане достатъчно жизнен, се проявява и в тялото. Болестта не е в твоя дух. Твоят дух, ако си роден свише, е праведен пред Бога. Не духът е болен - болестта е в плътта, но ако се депресираш, изцелението не започва в духа.
Трябва да видите как е сътворен човека. Истинският човек е роден в духа. Нероденият свише човек (некръстеният) има мъртъв дух. Самата същност на техния дух е мъртва, но когато се родиш отново, свише, твоят дух оживява; животът и същността на вашия дух е живот и когато се родиш отново, ти имаш душа, която или е обновена или не, или е някъде по средата на пътя на обновлението. След това имаш тялото - плътта. Плътта е контакта между духа и света.
Твоят дух знае всичко. Тялото ти докосва нещата, а след това дава сигнал на душата, а душата ти общува с тялото ти. Ако си в депресия, това е в душата; ако си дълго в депресия, това не оказва влияние на духа на новородения свише човек, но то може да попречи на духа да комуникира и ако останеш в депресия достатъчно дълго, това започва да се проявява и в тялото ти. Защото тялото е нещо по-малко от душата, а тя е нещо по-малко от духа.
Духът контролира. Той иска да предава истината Божия на външния свят. Доколкото разумът ти е обновен, можеш да предаваш тези божии истини чрез своята душа и тяло на този свят. Ако духът ти е роден отново, но душата ти не е, то духът остава като пленник в теб и не може да общува със света, но колкото повече е обновен разума, толкова повече духът може да се проявява чрез душата и да предава това по-нататък. Тъй като тялото е по-малко от душата, в каквото и състояние да е душата, в такова състояние евентуално ще е и тялото.
Нашата задача, като християни, е да обновим своя ум по Словото Божие, за да може душата ни да не пречи на протичането на духа. Когато душата ти е обновена за някоя истина, то тя може да се проявява и в твоето тяло. Когато твоята душа е обновена за факта, че смъртта е грях и робство, тогава грехът отпада и тялото ти няма да извършва грях. Ако твоята душа е обновена за божественото изцеление, то когато болестта те атакува, ти се научаваш бързо да я отхвърлиш и тялото ти се научава бързо да отразява тези атаки и ти се изцеляваш много бързо. Ако умът ти е обновен с оглед живота на Иисус, то когато болестта се опита да дойде, ти си в състояние да й устоиш и тя даже не може да те докосне.
Ако има даже опасност да се разболееш, би било естествено да се изплашиш. Естествено би било да те е страх да полагаш ръце на болните, за да не хванеш каквото имат те, но когато проумееш Божията любов и това колко много ни обича Той, и как - както всеки добър баща, иска да сме здрави, и че никога волята Му не е била да сме болни, ти разбираш, че съвършената любов пропъжда страха да не заболееш. Сега ти знаеш, че Този, който е в теб, е по-голям от който и да било в света, затова искаш да влагаш това, което е в теб и искаш животът ти да се влива от теб в тях. Ако можеш да изцеляваш всеки по всяко време, то и самият ти можеш да оставаш здрав - това е целта на християнския живот - да живееш живот в Христос и болестите да не могат дори да те атакуват, за да не може грехът дори да се прилепи към теб, за да може даже да не мислиш за бедност и недостиг.
Ако се страхуваш от бедност, ти няма да правиш пожертвувания, защото ще мислиш, че трябва да трупаш за себе си, но когато разбереш, че Бог е толкова добър, че постоянно излива себе си чрез теб и че няма край неговия живот, няма край Неговото здраве и няма край неговото обезпечаване на твоите нужди, ти разбираш, че не може да има недостиг, затова не се страхуваш да даваш, в теб не може да има болест - поради това ти не се боиш да се докосваш до болните - това е животът на Иисус, това е добър живот, това е животът, който Той е замислил, за да можем да вървим по този свят, както е правел Иисус и врагът не може да се докосне до Него.
Аз днес ще ви назова три истини, които ще спират врага да се приближава до вас. Библията казва, че дяволът е наблюдавал Иисус от разстояние и търсел добра възможност, но не я намерил, докато Иисус не се отдал доброволно на кръста. Ето така трябва да живеем. Библията не говори за куп различни служения. Вие няма да видите отделно служение-изцеление, нито отделно служение-освобождение, няма да видите отделно служение-евангелизация. Вие срещате споменаване на дарове за изцеление, виждате повели за изцеляване на болните, за изгонване на бесове, виждате и команди да се проповядва Евангелието, но единственото служение, което Библията споменава, Павел нарича „Служение на примирението”.
Тоест нашата задача е да служим в примирение между Бога и хората. Нашата задача е да примиряваме отново хората с Бога. Отецът и Синът вече са заплатили цената. Те вече са направили своето движение към нас. Нашата работа е да позволим на хората да разберат какво са направили Отеца и Сина и да се сдобием с това хората да се приближават към Отеца и Сина, защото Писанието казва, че ако хората се приближат към Бога, Той ще се приближи към тях. Бог вече е направил своя ход - сега е време човекът да направи крачка и да се доближи до Бога.
Ще кажете: „Ако имаме служение за примирение, как това касае изцелението?” Всичко, което правим, се прилага към примиряването на човека към Бога. Ако аз примирявам духа на човека с Бога, това се нарича спасение. Ако примирявам душата на човека към Бога, това се нарича освобождаване. Ако примирявам тялото на човека към Бога, това се нарича изцеление. Да примириш означава да съединиш отново заедно, да приведеш в съгласие, да приведеш в съответствие.
Ако духът на човека не е прав пред Бога, ако духът на човека е мъртъв в греха, то той не е в съгласие с Бога. Който постигне съгласие с Бога, е спасен. Ако човек има умствени проблеми, депресия, постоянни преживявания, страхове, фобии, то неговата душа не е в съгласие с Бога. И когато ти я привеждаш в съгласие с Бога, той е освободен и има мир в разума му. Когато тялото на човека е болно, то неговото тяло не е в съгласие с Божието Слово. Словото Божие казва, че всеки е бил изцелен. Но нашата задача, като християни, е просто да вървим по този свят и всеки, когото видим, всяка ситуация, която видим, която не изглежда така, както би изглеждала на небето, ние трябва да поправим тази ситуация, за да може тя да изглежда така, както би изглеждала на небето.
Ако тялото ти е болно или парализирано, това не е както ти изглеждаш на небето и нашата работа е да продължаваме да се трудим над теб, докато не започнеш да изглеждаш така, както би изглеждал на небето. Ето какво е казвал Иисус, когато ни е дал молитвата „Отче Наш”.: „Да бъде волята ти на земята, както е на небето” - направете така, че на земята да започне да изглежда както на небесата. Ако човекът има финансови нужди, ти му помагаш. Ще кажете: „Ами ако човекът започне да използва тези пари за наркотици или алкохол?” Може така да предполагаш, но не си сигурен и ти автоматически съдиш този човек.
Библията казва да даваш на всеки, които ти иска нещо. Аз давам на всеки, който се нуждае от помощ. Когато давам на човека пари, аз не просто му ги връчвам. Аз му казвам: това са Божии пари. Ако ги използваш неправилно, ще отговаряш за това. Бог ми е дал тези пари, той ме е благословил, и понеже съм така благословен от Бога, аз мога да ти помогна. Посочвам Бога. Но аз не винаги зная какво ще направи човека с тези пари.
Веднъж казах на Бога: не исках да дам пари на този човек, той няма да ги похарчи както трябва. А Господ ми каза: „А на теб какво ти става от това? Какво те интересува теб как той ще похарчи тези пари? Аз исках да покажа колко съм духовен и казах: „Господи, но това са твоите пари!” А той казва: „Ами тогава защо просто не ги дадеш, както ти казвам да направиш?”
Изумително е - казваме, че това са Божии пари, а се вкопчваме в тях сякаш са наши. Когато разбереш, че Бог няма да позволи джобовете ти да се изпразнят, тогава не се страхуваш да даваш.
Ще кажете: „Какво общо има това с изцелението?” Защото всичко е взаимосвързано в твоя разум, Разбирате ли, хората правят същото и с изцелението. Ами ако той се изцели и отстъпи от Бога, ами ако се изцели и ходи на танци в нощен клуб - същото нещо е. А какво те засяга теб това? Ако човекът се изцели, но не се обърне към Бога - какво те засяга теб това? Трябва да разбереш, че имаш повеля - не ти е казано да бъдеш съдия. Казано ти е да си освободител и избавител. Да освобождаваш пленниците и след това нека те сами решават. Това е благост Божия, която води хората към покаяние. Освободи човека, позволи му да види добротата на Бога - обикновено това привлича хората към Бога. Ако не, когато застане пред Бога, той няма никакво оправдание. Защото Бог ще каже: „Аз те изцелих и ти знаеше, че съм аз, че съм реален, но ти въпреки това не се обърна към мен”. Човекът няма да има оправдание. Но ако ти минеш покрай този човек и не го освободиш, тогава той ще може да застане пред Бога и да каже: „Аз никога не съм виждал твоята сила, само чувах хората да говорят за нея - не знаех кому да вярвам, не бях уверен, че Ти си реален”.
Поради тази причина именно това е задача на хората Божии - да носят Божията сила в живота на хората и да им позволят да видят, че Бог е реален.
Има много методи, които работят. Понякога те работят, защото човекът, който се моли, има вяра, понякога работят, защото хората, за които се молят, имат вяра, понякога методите работят, защото има психологически момент. Ние в църквата вярваме, че за да се изцели някой, трябва да се молим за него, да му проповядваме Словото Божие, за да може той да повярва и да бъде изцелен. Но ще ви кажа, че изцелението не преминава непременно по такъв начин. Не казвам, че това не трябва да се прави или, че е лошо то да се прави. Просто има различия, когато ти казваш, че може така да се прави или че само по такъв начин може да дойде изцелението.
Лука 9 стих 57.
57. И когато те вървяха по пътя, рече Му някой: Господи, ще Те последвам, където и да идеш.
звучи добре, но вместо да каже „добре, хайде”, Иисус се опитва да убеди човека да не го следва и му казва: „Нека ти кажа цената”.
58. Иисус му рече: лисиците имат леговища, и птиците небесни - гнезда; а Син Човеческий няма, де глава да подслони.
59. Другиму пък каза: върви след Мене.
Не знаем кому го е казал, но това е същата повеля, която е дал на учениците.
А тоя рече: «Господи, позволи ми, първом да отида и погреба баща си».
Това звучи като разумна молба
60. Но Иисус му каза: „Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти върви, проповядвай царството Божие”.
Защо Иисус говори така? Защото царството Божие е толкова важно. Павел казва на Тимотей: „бъди добър войник на Иисус Христос. Търпи страданията, търпи всичко, което става, когато носиш Евангелието”.
Аз съм войник. Върша си работата. Не позволявам на нищо да ме отдели от бойното поле. Врагът знае - той ще търси твоите слабости, ще се опита да намери с какво да те спре.
Да проповядваш Евангелието е най-важното нещо, което можеш да правиш на земята. Ако аз бях спрял да проповядвам заради близките си, всеки следващ път, когато иска да ме спре, врагът щеше да ги използва като мишена. Затова то щеше да е най-лошото нещо, което мога да направя - щеше да превърне близките ми в мишена. Трябва да осъзнаете реалността на тази война. Дяволът е реален. Лесно можеш да го поразиш, но той все едно се сражава и винаги се опитва да достигне най-слабото звено.
Не мога да кажа на внука си „Ти си по-важен от Евангелието” и да очаквам, че след това ще отдаде живота си за Евангелието. Това не е игра и не е нещо, което просто правим. Това е на живот и смърт. Това е вечността. Това е най-важното нещо в Творението. То определя вечността на хората и това къде ще прекарат те тази вечност. Когато разберете това и започнете да виждате реалността на това, и че служението за изцеляване не е някаква шеговита игра, а въпрос на живот и смърт за хората, то ти осъзнаваш отговорността.
През последните десет години не мисля, че съм спал изцяло поне една нощ. Защото моят мобилен телефон е на сайта и хората могат да ми се обаждат направо по телефона, защото аз искам да знам дали те имат нужда от помощ. Някои хора не могат да чакат до сутринта, затова ми звънят по всяко време от различни континенти по всяко време, но това е, защото искам да бъда достъпен за тях.
Когато разказвам свидетелства, вие чувате за победите и славата Божия, но преди да има победа, имаше позвъняване в два през нощта - на другия край някой плачеше и крещеше - бебето им беше току-що умряло или щеше да умре в следващия час, а а спях дълбоко, но трябваше незабавно да съм готов да насоча Божията сила и аз мога това и го правя, защото силата Божия не е в моите емоции, или в моята душа и не зависи от това доколко буден съм. Силата божия е от моя дух. И моментално Духът Божий е готов. И ти започваш да говориш и повеляваш. И веднага ситуацията се обръща. И това става по 2-3 пъти на нощ.
Понякога нещата са наистина много сериозни, понякога - не. Понякога хората ме търсят, за да възкреся техен близък, който е умрял. Видяхме как 9 човека възкръснаха от мъртвите. Обаждат ми се, за да възкреся мъртъв. След два часа някой ми звъни, за да се помоля за котката им - в 4 сутринта. Много котки умират. :) Знам, че обичате домашните си любимци, но моля ви, не ми звънете, за да се моля за котката ви. Оставете линията да бъде открита за хората.
Една жена ми звъня няколко пъти, за да ме кара да се моля Голямата Стъпка да не влезе в двора й. Все за това ми се обаждаше. Аз не се моля за Йети. Помолих се за жената. Трудно е, защото никога не знаеш кой ще се обади. Но аз не мога да изключа телефона поради глупавите обаждания - трябва да го оставя отворен за реалните позвънявания.
И да ви разкажа за жената и нейното умиращо дете, това може да не ви повлияе, но ако можехте да чуете гласа й, който прекъсваше, защото тя плачеше, щяхте да започнете да схващате идеята за отговорността, която Бог ни е поверил. Ние не служим просто поради състрадание към тези хора. Ние служим поради любов и състрадание към Бога. Бог желае да се докосне до хората. Той иска да помогне на хората. Но проблемът е, че жътвата е готова, полето е готово, а работниците са малко. Ето защо съм тук: за да изкарам повече работници на полето. Не за да ви направя някого, за да положа на вас ръка и да ви дам специално помазване, а за да ви предам доза отговорност.
Вие сте страж за своя брат. Вие сте отговорни за тези хора. Ние заявяваме, че никой Бог не притежава силата на Бога. Но ние искаме да държим всичко това в рамките на 4 стени, вместо да го отнесем по-далеч и да докосваме хората.
стих 61: и друг казал: „Аз ще тръгна след Теб, Господи, но нека първо се сбогувам с близките си в къщи”, но Иисус му казал: „Никой, който се обръща назад, не е благонадежден за Царството Божие.” - негоден е за Царството Божие.
В десета глава се казва „след тези неща Бог избра и други 70 ученика и ги изпрати по двама пред лицето си във всеки град и място, където самият Той искаше да отиде. И им каза: Жътвата е голяма, но работниците - малко. Молете Господ да изгони на нивата своите хора”  Обърнете внимание на това, че Той не ги е изпратил, защото са били особено святи, Той наел нови работници, защото жътвата била голяма. Не твоето величие кара Бога да те използва, а величината на нуждата на хората.
стих 3: „Вървете, изпращам ви като агнета сред вълци, не вземайте нито чувал, нито чанта, нито обувки и не приветствайте никого на пътя и в какъвто дом влезете, първо казвайте: Мир да бъде в този дом”.  - говори да влезете в дома. И ако там е сина на мира, то ще се спусне мирът ваш, а ако не - ще се върне при вас. „И в същия дом оставайте да ядете и пиете каквото ви предложат, защото работникът заслужава заплащане на своя труд. Не преминавайте от дом на дом.
И той завършва тази част от учението и преминава към друга част от учението. „И ако отидете в град /не дом, а град/ и ви приемат, яжте каквото ви предложат и изцелявайте намиращите се в него болни и им казвайте: към вас се приближи царството Божие”.
Първо казва да повелявате мир в дома, да не се местите от дом на дом, защото в следващия ще се постараят да ви приемат по-добре от първия, и между тях започва нещо като съревнование, а Той казва „вие не сте там заради това” , но казва „в какъвто град отидете, изцелявайте болните, които са в града - не в къщата. Казва - изцелявайте болните в града - не казва - първо им проповядвайте, казва - първо ги изцелете, а СЛЕД ТОВА им проповядвайте, след това им кажете как са се изцелили - чрез царството Божие. Царството Божие се е приближило до вас.
Той казва - ето как действа всичко в царството. Хората в царството са здрави, а не болни. Ето защо когато царството Божие се приближава до вас, ставате здрави - защото волята Му на небето вече е извършена. Обърнете внимание - Той не казва - открийте кой вярва и го изцелете, защото има вяра. Не казва „проповядвайте им докато започнат да вярват”. Той казва: „Аз ви изпращам пред Мен - аз съм цар, имам царство, вие сте посланици, - идете и провъзгласявайте това царство, кажете им какво е да живеят в Мен.Първо им покажете, отидете и им дайте знак за това царство, освободете ги, изцелявайте ги, а след това им кажете как сте го направили. След това им кажете - ето какво е това царство.
Още нещо - в стих 1 понеже се казва, че Иисус избрал още 70, хората смятат, че тази сила е била само за Иисус, защото Той е Син Божий и е направил това, за да докаже кой е. Ако Иисус е изцелявал, защото е Бог, тогава 12те апостоли нямаше да могат да изцеляват, а всъщност имаме вече 13 души, които изцеляват. Ще кажете - „Е, това са 12-те апостоли все пак”. Да, но тук имаме още 70.
Показвам ви колко лесно е да изцелявате и какви хора Иисус е използвал, за да изцелява и колко естествено би трябвало да бъде за последователите на Иисус да изцеляват. Това е толкова лесно и естествено, че на тези 70 дори имената им се са споменати - не са били толкова важни, за да им споменават имената - ето колко нормално трябва да бъде. Имаме Иисус, имаме 12-те, плюс 70-те - това са 83-ма, които изцелявали. И не се споменава нито един случай, който да не е бил изцелен.
Има и още нещо - когато апостолите отишли да проповядват и се върнали, казали: „Уау, бесовете ни се подчиняват в Твое Име, болните се изцеляват! Но докато проповядвахме от Твое Име, срещнахме един, който също гонеше бесове от Твое Име. Не го познаваме. Той не е пътувал с нас и му казахме да спре”.
Ето един човек, който никога не е срещал Иисус. Знаел само, че Иисус искал хората да се освободят от дявола. И когато той започнал да използва Името на Иисус, бесовете излизали, така че той започнал да го прави. Не се казва, че той се е опитвал да ги изгонва, а казва „видяхме един, който гонеше бесовете от Твое Име” - той имал резултати, но тук учениците ни показват първия пример за появата на деноминации и разните християнски съюзи;
Иисус не го е ръкополагал, той не бил част от евангелическото служение на Иисус, „той не е в нашия кръг, значи това не е от Бога, затова го спряхме”.  Но Иисус - главата на църквата, им казал: „не го спирайте, ако някой прави чудеса от мое Име и не говори нищо лошо за Мен, нека да го прави”. Виждате ли колко лесно е?
Иисус казал: „Даром получихте, даром давайте”. Винаги чуваме това щом стане дума за пожертвувания. Но когато се цитират тези думи, проблемът е, че това не е в контекста - преди това Иисус казва: изцелявайте болните, възкресявайте мъртвите, гонете бесове - даром получихте, даром давайте. Той не говори за парите, а за силата, която са получили.
Казва: „давам ви силата си даром, използвайте я и я отдавайте даром - аз не съм избирал кому да я дам, а ако бях - нямаше да я дам на вас, но както аз не съм избирал, не избирайте и вие” - о, ама този не е християнин, този пък има грехове, а този има проблеми - няма да им предавам тази сила, те не я заслужават. В началото премахни греховете от живота си, след това ще се моля за теб, защото тогава ще я заслужаваш. Никой от нас не заслужава изцелението. Ние получаваме изцеление само по една причина - Неговите рани. Заради това, което ТОЙ е направил - не заради това, което вие сте направили.
Един човек започнал да размишлява за хората в различните страни, които се нуждаят от Иисус. Сърцето му започнало да изпитва състрадание към нещастните езичници, които умират без да знаят за Иисус. Той казва: Не е правилно хората да умират без да знаят за Иисус. Отишъл в друга страна и започнал да проповядва - гледал как живеят, гледал техните суеверия, техните идоли и какви ужасни неща правели и му станало тъжно за хората и казва: „те не заслужават Иисус, това са лоши хора, те са зли”, затова се върнал обратно в дома си и разказал за това на един възрастен служител и му казал, че те не заслужават Иисус, а старият служител му казал: „Синко, ти не отиваш там, за да даваш на хората това, което те заслужават, защото никой не заслужава Иисус. Ти си отишъл там, за да ги доведеш до Иисус, защото ИИСУС заслужава това - заслужава тези, заради които е умрял. Казва: „ти си отклонил своето внимание”.
Трябва да разберете какво е направил Иисус на кръста и това, че то е достъпно всекиму. Никой не Го заслужава, но Иисус заслужава всеки да дойде при Него, всеки да чуе истината, и колкото по-лоши са те, толкова повече заслужават да я чуят и колкото и лоши да са, когато дойдат при Иисус, толкова по-голям трофей за Неговата слава е явяват те.
Но преди да бъде разпънат на кръста, Той бил линчуван и това било заради нашето изцеление - всяка получена от Него рана била за изцеляване на нашите тела. И докато остава поне един болен човек, това не е, защото те заслужават да бъдат изцелени, а защото Иисус вече е заплатил за това. Ако болният не оздравее, значи Иисус е бил линчуван напразно. Не човекът заслужава изцелението - Иисус заслужава той да бъде изцелен. Амин? Това е важно. Това е Божието сърце.
Вие не бихте искали вашето дете да страда напразно. Отецът също не желае това. На Него не му доставя удоволствие да гледа как Неговият Син страда. Но в Библията се казва, че е било угодно Богу да възложи нашето беззаконие на Иисус не защото на Бог му доставя удоволствие да гледа това, а защото Бог знаел какво ще донесе това, знаел, че това ще доведе хората обратно при Него. И Неговите рани примирили телата на хората с Бога. Нашата задача не е да носим сила, а просто да провъзгласяваме вече свършеното от Иисус Христос, че това е вече направено.
Римляни, глава1, стих 14
14. Аз имам дълг към елини и варвари, към мъдреци и невежи;
15. тъй че, колкото зависи от мене, готов съм да благовестя и вам, които сте в Рим.
16. Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ, първом на юдеин, сетне и на елин.
„...имам дълг, който трябва да плащам на тези хора и доколкото зависи от мен, съм готов да проповядвам Евангелието и на вас, намиращите се в Рим, защото не се срамувам да благовестя”. - Това са три стиха, където Павел казва „Аз” - казва „аз съм длъжник, но аз съм готов и не се срамувам. Запомнете тези стихове - вие сте длъжници и към елини и към варвари, към спасени и неспасени, към мъдри и неразумните - не само към богатите, не само към добрите хора, а към всички хора. Трябва да третирате всички хора еднакво, да проявявате нелицемерна любов. Това е любов Божия. Любовта човешка е да избираме кой заслужава и кой - не. Бог обича всички еднакво. Така че ние сме длъжници. И ние сме готови, защото Този, който ни прави готови, живее в нас и ние не се срамуваме от Евангелието. Той казва „аз не се срамувам от Евангелието на Христос”, защото то е Божията способност за спасение. Спасение означава изцеление, означава избавление, означава свобода, означава вечен живот.
Добрата новина за Иисус Христос е способността - преди няколко години доктор Тео Озбърн бил на конференцията на служителите - там имало стотици служители. Той седял на сцената, друг учел и той не знаел, че онзи, който седял до него, записва срещите. И между тях стоял магнетофона. Тео Озбърн никога не говори лошо за никого. Той е един от моите герои - той винаги насърчава, ободрява, помага, може би е видял повече чудеса от който и да е жив човек. Но на това събрание имало пеене, молитви, но не молене (повеля), а изпросване - има разлика. И докато плачели, умолявали Божията сила да дойде, Тео Озбърн се навел и казал на служителя до него: „Те продължават да молят за сила, но на тях не им е нужна сила, не им е нужна повече сила, на тях им трябва повече Евангелие”.  Защото Евангелието е Божията сила.
Ние превърнахме християнството в хуманизъм - това засяга мен, дали аз съм готов, аз да премина обучение, аз да се уча, аз да знам нещо - всичко за мен. Докато мислите по този начин, вие не сте влезли в християнството, защото християнството е за Него. Спрете да се фокусирате на себе си, фокусирайте се на Него.
Спрете да казвате неща от типа „Не знам дали мога да направя това. Писанието казва: „Мога да направя всичко чрез укрепващия ме Иисус Христос”. „Ами не знам, аз съм толкова слаб, не съм добър християнин”. И казваш това, опитвайки се да изглеждаш свят и духовен, опитвайки се да кажеш на хората колко си смирен. В действителност - това е духовна гордост. Опитвате се да впечатлите хората и умът ви е насочен върху вас самите. А когато умът ви е съсредоточен през цялото време върху вас, вие сте в гордост. Вие трябва да умрете за себе си. Изобщо не трябва да смятате себе си.
Казва се, че Авраам , когато вече бил стар, твърде стар, за да има дете и Сара била твърде стара, за да има дете, той не се поколебал в обещанието Божие - как не се поколебал? Не вземал под внимание своето тяло. Когато Бог му казал: „Ти ще имаш деца”, той не казал „Това не може да стане, не знаеш ли колко съм стар? Неговите мисли не били съсредоточени на него, а върху това, че Бог ще изпълни обещанието си. Той казва: „Не знам как ще направиш това, но щом казваш, значи ще стане”. И Бог казал: „Това е вяра”.
Трябва да държите настрани своя разум. „Ама аз не познавам Библията” - Ами това е твой проблем. Имаш ли Библия? Ами спри телевизора и чети Библията. Знаеш имената на певците, знаеш какви житейски проблеми имат, а не познаваш апостол Павел. Не знаеш през какво е преминал той. Знаеш, че имал някакви проблеми и мислиш, че е имал заболяване на очите не защото си го прочел, защото това не го пише в Библията, а защото някой ти казал, че така е казано.
И когато вечер се прибираш в къщи, искаш някой да седне с теб и да ти разкаже какво е станало в тази сапунена опера - „Не, не ми разказвай - аз сам искам да видя”. Това важи за жените.
Сега за мъжете. Отиваш на работа и оставяш на запис футболния мач. И целия ден, докато си в офиса, хората казват: „Леле, какъв мач!” - „Не, не ми казвай, аз го записах и искам сам да го гледам”. А защо просто да не видиш резултата - та нали играта вече е минала? Въпреки това го гледаш със закъснение, а когато стане дума за Библията - слушаш каквото ти кажат другите - вярваш каквото ти казват за Библията, но сам не търсиш. Обаче щом заболееш, се хващаш за Библията и си уверен, че проповедникът ще бъде във форма, а когато не получиш изцеление, стоварваш вината на проповедника и казваш, че той е виновен. А самият ти какво прави? Ти не си чел, не си изучавал Божието Слово, не си го прилагал.
Почти всяко свързано с изцелението служение, което провеждаме, е повече от времето за обучение; има хора, които идват на изцеление - те знаят, че цяла седмица тече обучение, но не идват да учат. Те са твърде заети да правят нещо друго, но като дойде време за изцелението, намират начин и време. Разбирате ли какво означава това? Те са такива егоисти - искат да се изцелят, но не се грижат достатъчно за другите, та да дойдат и да научат как да ги изцеляват. Интересуват се само как да изцелят самите себе си. И когато бъдат изцелени, искат да се върнат и да живеят по старому, както преди и те не знаят, че всички ние сме длъжници - длъжни сме на тези, които не знаят, да им занесем добрата новина, да занесем силата Божия на тези, които не знаят.
Ето една от причините, поради които Бог иска ти да си здрав. Трудно е да се пътува по целия свят, ако самият ти си болен и трябва да носиш със себе си лекарство, ще се притесняваш за това лекарство - ами ако попадна в държава, в която не мога да си купя лекарството? Няма да мога да бъда мисионер. В тази страна нямат моето лекарство - това вече показва, че болестта ти не е от Бога. Бог иска да ходите по целия свят, във всяка страна. И всичко, което ви пречи да пътувате в чужда страна, е от дявола.
Ако болест ви пречи да пътувате - това е от дявола, защото Бог казва: „Вървете”. Казват: „Бог използва тази болест, Той се опитва да ме направи по-добър човек” - това не работи, ти не ставаш по-добър човек, ставаш по-егоистичен, искаш хората да служат на теб, да правят неща за теб, вместо да направиш нещо за другите. Това не работи по този начин. Ама Бог използва болестта, за да ме научи на нещо. Опасно е даже да се изричат такива неща.
Иисус бил обвинен от фарисеите , че гони бесовете с бесовска сила. Фарисеите придавали направеното от Иисус на дявола. Когато кажеш, че Бог използва болест, за да те научи на нещо, ти правиш същото, но в обратна посока. Приписваш делата на дявола на Бога. Казваш, че ако болестта те учи на нещо, то тази болест е твоят учител. Библията казва, че Светият Дух е твоят учител. Така ти казваш, че Светият Дух е Духът на немощта, духът на болестта, дух на дявола. Това е много близко до богохулството. Никога не говорете това. Никога не приписвайте делата на дявола Богу. Бог иска да си здрав, учи те как да живееш добре, как да живееш здравословно.
Трябва да се обърнете към Бога; християните мислят, че дяволът някак работи за Бога, че Бог използва дявола, за да направи нещо. Дяволът не е на страната на Бога. Ето какво означава думата „дявол” - означава „противник, този, който е против”.  Дяволът не е за Бога, дяволът не е за теб. Той не се опитва да направи така, че да си добре, той се опитва да те погуби; той не иска ти да проповядваш, иска да умреш още преди да започнеш да проповядваш.
Ние имаме враг, противник, който работи против нас, който действа против волята Божия. Нашата задача е да му противостоим, да го победим - ето кои сме ние, ние сме народ Божий, ние сме победители. Защото това е победата. Ето как побеждаваме. Даже посредством своята вяра; ние имаме вяра, която побеждава света, плътта и дявола. Нашата победа е нашата вяра. Нашата вяра в Бога, нашата вяра в Иисус - това е победа; вие нямате вяра за победата - вярата е победата.
Когато стоиш твърдо, съгласно словото, в средата на проблема - това е победата. когато всичко мине и ти гледаш назад, ти говориш за победата, за това което си поразил. Бог ще говори за теб, за това как си стоял; Той вярвал в средата на битката - всеки може да повярва, след като тя е свършила; тогава вече не е нужна вяра.
От момента, в който започва проблема и докато завърши, това е единственото време, когато трябва да използваш вяра. Когато всичко е минало, ти си пропуснал шанса да повярваш. Когато всичко свърши, ти си пропуснал възможността да угодиш Богу, да използваш вярата си по средата на битката; когато кипи яростта , тогава трябва да противостоиш, да кажеш „Моят Бог е с мен, Той се грижи за мен, ние ще преминем през това. Отговорът е прост - аз ще устоя и ние ще победим - това носи удоволствие на Бога.
Той казва: „Действай във вяра”; когато всичко мине, всеки друг ще се присъедини към теб, всички ще бъдат около теб и ще ти кажат: „Ние знаехме, че ти ще преминеш, ние бяхме с теб през цялото време, бяхме точно зад теб. А вие можете да кажете: „Значи затова не съм ви видял - защото сте се криели зад мен”. :) А защо не бяхте тук заедно с мен - оставихте ме сам срещу дявола; аз нямам нужда да сте зад мен, трябвате ми рамо до рамо с мен, но тогава ти можеш да кажеш кой е във вяра.
Вярата е нещо много просто - вярата е в личността, която стои в борбата малко по-дълго, отколкото всички останали. Когато всички останали бягат, всичко, от което имаш нужда е да останеш малко по-дълго. И ако останеш мъничко по-дълго, хората винаги ще те помнят като личност на вярата. Това не означава, че не си се страхувал, просто означава, че си останал по-дълго от всеки друг. Може да си бил толкова уплашен, че не си можел да се движиш, а всички останали са избягали, но ти си стоял, не си се покланял, стоял си твърдо. Амин?
Бог е на твоя страна. Той е с теб. Какво може да направи против нас врага? Той не може да ни направи нищо. Ние сме победители, а не жертви. Ние сме победители. Врагът е губещия. Амин? Бог да ви благослови.
 
- - -    
   
                                                                                                                                                                                         www.iskri.net/zefira



Създадено: 10/06/2015 : 10:11
Обновено : 10/06/2015 : 10:11
Категория : Тайните на изцелението
Страницата е посетена 2202 пъти


Версия за печат Версия за печат

Проекти
 

Здравейте приятели, 

От 19 години чета и превеждам предимно безплатно изключително ценна информация от езотерични и окултни източници от английски и руски език. Част от тези преводи са достъпни на www.iskri.net/zefira. Липсата на средства ми пречи да ги издам и разпространя сред повече хора. По-долу е проекта, който би донесъл огромна полза на всеки. Ако резонирате с него и имате материални възможности и желание да ми съдействате, свържете се с мен за повече подробности: 

1. ИИССИДИОЛОГИЯ - поредица от 12 тома с изтеглена от будхичния план подробна информация за паралелните реалности (с космическите звукови кодове за достъп до тях, които осигуряват личен достъп до Вселенските бази-данни). Дадена е от Плеядите на човечеството като тест за вибрационната готовност на хората за инверсионно-лъчевите префокусировки. Уникални знания за учените и за всеки, който желае да се префокусира съзнателно в някой от по-високочестотните сценарии, където понятия като „смърт“, „болести“ или „стареене“ не съществуват. Дори прочитането на само няколко страници променя цвета на аурата на четящия, а при изучаване се активират нови участъци от мозъка. Първият том (разширен и допълнен до 700 страници спрямо качения в този сайтна „Основите на Ииссидиологията“ е вече преведен, но поради липса на средства все още не е издаден.
  

 

За да помогнете със средства дейността ми, можете да използвате следните банкови сметки:

 
Първа Инвестиционна Банка АД (в BGN)
IBAN: BG48FINV915010BGN08NMB
BIC/SWIFT/:FINVBGSF
Емилия Луканова Манолова
[Emiliya Lukanova Manolova]
В IBAN номерата на банката не фигурира латинската буква О, а цифрата нула.
 
Първа Инвестиционна Банка АД (в USD)
IBAN: BG37FINV91501003834709
BIC/SWIFT/:FINVBGSF
Емилия Луканова Манолова
[Emiliya Lukanova Manolova]
В IBAN номерата на банката не фигурира латинската буква О, а цифрата нула.
 
За подробности и контакти:
e-mail: emi_manolova@abv.bg
phone: 02 855 27 85 Vivacom
            0899 812 318 Globul
           
 

* Този сайт продължава да съществува не благодарение на нечия помощ, а въпреки нейната липса.
^ Нагоре ^