Преводи

Затвори Астралния свят

Затвори Чакрамните личности

Затвори Ииссиидиология

Затвори Ведически лекции

Затвори Кираел

Затвори Оаспи

Затвори Урантия

Затвори Нибиру

Затвори Матрицата V

Затвори Операция Тера

Затвори ГМО

Затвори Сириус - въпроси и отговори

Затвори Къщи от сламени бали

Затвори От тук от там

Затвори Избрани цитати

Затвори Полезни съвети

Затвори Орис

Затвори В името на Иисус Христос

Затвори Лечение на рака със сода бикарбонат

Затвори Лечение на диабет без лекарства

Затвори Кредо Мутва

Затвори Рецепта за отказване на алкохола

Затвори Здраве без лекарства

Затвори Адът съществува

Затвори В защита на потребителите

Затвори Академия „Эндорфин”

Затвори Доктор Уолък

Затвори Олга Бутакова - лекции за лекари

Затвори А.Т. Огулов - лекции за лекари

Затвори Д-р Питър Глидън - лекции за лекари

Затвори Вълнова генетика (П. Гаряев)

Затвори Тайните на изцелението

Затвори 100% Божествено изцеление

Затвори История и метаистория

Затвори Съвременна метаистория

Затвори Калагия

Затвори Приложна кинезиология

Затвори Борис Увайдов – лекции за лекари

Затвори Евгений Божьев – лекции за лекари

Затвори Д-р Сейби - лекции за лекари

Затвори Дмитрий Троцкий

Контакти
Брояч

 1 632 817 посетител

 14 посетители онлайн

От тук от там - Пътешественик във времето
 

ПЪТЕШЕСТВЕНИК ВЪВ ВРЕМЕТО
 
 
 
От гледна точка на науката пътешествието във времето е невъзможно.
 
Павел Крутиков, психотерапевт: За начало бих искал да ви покажа видеозапис направен в моя кабинет през 2006 година.
 
Видеозапис:
Сергей Пономаренко: Последното, което си спомням, е средата на 23 април 1958 година.
 
Млад мъж, който на вид е на не повече от 30 години твърди, че е попаднал в нашето време от миналото. Това изглежда невероятно, но в полза на това има цял ред доказателства. Но можем ли да си представим, че фотоснимките от съвременния видеозапис, направени с разлика 48 години, е изобразен един и същи човек на една и съща възраст?
 
Елена Михневич, медицинска сестра: Да, това е той. Доведоха го в същите дрехи, които са на тази снимка.
 
Сергей Онопенко, участъков милиционер: Лично аз съм сигурен, че това е просто някакво съвпадение.
 
Можем ли да си представим, че на фотоснимките от съвременния видеозапис, разликата между които е 48 години, е изобразен един и същи човек на една и съща възраст?
 
Владимир Чернобров, уфолог: Всички ние знаем какво е това време, докато не ни попитат какво е това време.
 
На записа от 2006 година виждате как младият мъж върви по коридора, завива към палатата и изчезва в помещение, което има само един изход.
 
Тази програма е посветена на спорна тема.
Изказаните теории и предположения не могат
да се смятат за абсолютно верни и се нуждаят
от по-нататъшни научни изследвания.
Реконструкцията на събитията е основана
на свидетелства на очевидци.
 
Павел Гросс, уфолог, сътрудник на изследователския център „УФО”: И ние можем, както и преди, да твърдим, че пътешествията във времето са невъзможни, но тази снимка свидетелства за обратното.
 
Ние разполагаме с няколко факта, които потвърждават съществуването на този човек. Видеозапис от 2006 година и няколко черно-бели снимки. Всичко останало са само косвени доказателства, но именно те могат да преобърнат нашите представи за времето.
 
Павел Крутиков, психотерапевт: Цялата тази история на мен ми се струва доста объркана и може дори да ми струва кариерата, защото това е мой пациент, но аз и досега не разбирам кой в действителност е той.
 
Млад човек, който на вид бил на не повече от 30 години видели на това кръстовище в Киев.  
 
Сергей Онопенко, участъков милиционер: Има хора, които визуално се открояват от общия ред. Така е станало и с този момък.
 
Той приличал на заблудил се турист, който с голямо удивление и известни опасения разглеждал обикновен девететажен блок.
 
Сергей Онопенко, участъков милиционер: Когато дойде при нас и попита за адреса, според мен назова улица „Песчанная”, но аз вече не помнех такава. След това уточнихме - това е било в района на Шулявка. Проверихме по картата - такава улица там не се оказа. Тогава той каза: „А коя дата е днес?” Казахме му: „23ти април 2006 година.” Той каза: „Ама това е невъзможно!”   
 
По думите на участъковия милиционер Сергей Онопенко, този мъж изглеждал доста странно на фона на съвременния град. Облечен бил старомодно, но вещите му не били износени. В ръцете си държал фотоапарат ФЕТ, който сега може да се намери само по рафтовете на антикварните магазини. Но това, което най-много учудило, били неговите документи.
 
Сергей Онопенко, участъков милиционер: Когато си извади комсомолския билет, веднага разбрахме, че човекът като че ли не беше на себе си. Комсомолският му билет беше като нов. Там имаше снимка, на която беше човек едно към едно приличащ на нашия. Бих казал, че ситуацията беше странна и бяхме длъжни да го отведем при психиатър.
 
Павел Гросс, уфолог, сътрудник на изследователския център „УФО”: Този момък е попаднал в нашето време не по собствено желание. Той наистина е преживял истински шок - не разбирал къде се намира, какво става с него, как да постъпи и неизвестно е с какво щеше да завърши това, ако веднага не го бяха изпратили при психиатър.
 
Този видеозапис е направен в една от частните психиатрични клиники, където изпратили този човек. Тези, които са го виждали в този ден твърдели, че той постепенно се затварял в себе си и ставал все по-объркан.
 
Елена Михневич, медицинска сестра: Спомням си, че беше странно облечен и кой знае защо не искаше да си свали палтото и като цяло беше от нещо разтревожен. Когато ми позвъниха той погледна така, сякаш за пръв път вижда мобилен телефон. Разбрах, че са ни довели труден пациент.
 
Оказвайки се в клиниката, младият пациент не искал да се разделя с нито една от своите вещи. Фотоапаратът и даже палтото - всичко останало при него. И само комсомолският му билет бил приложен към протокола за направление при психолога.
 
Видеозапис:
Павел Крутиков, психотерапевт: Заповядайте, седнете.
 
Павел Крутиков, психотерапевт: Когато влезе, го помолих да седне. Той изпълни молбата ми. Наистина, направи това малко неуверено, дори бих казал, предпазливо. Тогава видя часовника, който висеше на стената. Той показваше точно дванадесет и половина.
 
Видеозапис:
Павел Крутиков, психотерапевт: Как се чувствате? Млади човече, с вас всичко ли е наред? Млади човече, ако през цялото време мълчите и ние с вас не намерим общ език, ще ми бъде много трудно да ви помогна.
 
Сергей Пономаренко: Не съм сигурен, че ми е нужна вашата помощ.  
 
Павел Крутиков, психотерапевт: Защо мислите така?
 
Сергей Пономаренко: Коя дата е днес?
 
Павел Крутиков, психотерапевт: 23 април 2006 година.
 
Сергей Пономаренко: Последното, което помня, е средата на 23 април 1958 година.
 
Павел Крутиков, психотерапевт: Това е много интересно. Искате да кажете, че сте се оказали в бъдещето от ваша гледна точка?
 
Сергей Пономаренко: Не знам.
 
Павел Крутиков, психотерапевт: По принцип това прилича на времева дезориентация или на субективно изкривяване на времето. Като правило такива симптоми в организма изпълняват защитна функция. На хората, особено на тези, които са преживели сериозна травма или стрес, по принцип им е свойствено да бягат от реалността и да се задълбочават в своите спомени - те се чувстват в тях много комфортно, но в случая с този младеж беше малко по-различно.
 
Видеозапис:
Павел Крутиков, психотерапевт: Нека все пак да се запознаем по-отблизо.
 
Сергей Пономаренко: Казвам се Сергей Пономаренко. Роден съм в Киев на 17 юни 1932 година.
 
Павел Крутиков, психотерапевт: Бих ви дал на вид 25-26, в никакъв случай не повече от 30 години.
 
Сергей Пономаренко: Аз съм на 25, сами можете да пресметнете.
 
Павел Крутиков, психотерапевт: Добре. А можете ли да си спомните момента, след който се оказахте в нашето време?
 
Сергей Пономаренко: Бях в почивка и просто реших да изляза и да се поразходя. Взех фотоапарата и вече на двора видях в небето странен обект - той приличаше на камбана, но това беше нещо друго и летеше по някаква странна траектория. Трудно ми е да обясня какво видях - по-добре да проявите лентата и тогава може би ще стане ясно.
 
Павел Крутиков, психотерапевт: Това приличаше на психотично разстройство свързано с времева дезориентация, но за да поставим по-точно диагнозата, естествено е нужно по-продължително наблюдение, затова му предложих да остане при нас в болницата, за да го понаблюдаваме. И в този момент ми направи впечатление как той гледаше часовника на стената.
 
Видеозапис:
Сергей Пономаренко: Стрелките на вашия часовник са спрели. Кажете ми колко е часа?
 
Павел Крутиков, психотерапевт: Времето изоставаше. Часовникът на стената показваше дванадесет и половина. Часовникът на ръката ми показваше същото време, макар че ние вече бяхме говорили с него не по-малко от половин час. Дадох му хартия и го помолих да напише всичко за своите последни спомени. Заведох го при асистента, върнах се в кабинета и видях, че часовникът на стената пак работи, но с изоставане от 32 минути.
 
Разбира се, можем да предположим, че стенният часовник просто е спрял. Но в качеството на швейцарския часовник, който бил на ръката на лекаря, е трудно да се усъмним. Той също изоставал с 32 минути.
 
Владимир Броневский, кандидат на физико-математическите науки: За съвременната физика понятието „време” е като кутията на Пандора. Ако го отворим и разгадаем, неизвестно е какво може да се получи от това.
 
След първата среща с пациента лекарят установил, че в неговия кабинет всички часовници изостават и кой знае защо неизменено остава само времето, показано на видеозаписа.   
 
Павел Гросс, уфолог, сътрудник на изследователския център „УФО”: На нас ни е трудно да разберем това, но работата не е в часовника. Имаме работа с необясними даже от гледна точка на науката явления. Разберете, когато едновременно излиза от строя електроника, изгубва се светлина, спират двигатели - това е невъзможно да се обясни с някакви сривове в техниката и при това да си затваряме очите за очевидни неща. Най-вероятно времето може да върви в обратна посока.
 
Както е известно, практически пътешествие във времето е невъзможно. Съгласно нашите представи за мирозданието, времето е необратимо и протича в една посока по път с едностранно движение от миналото в бъдещето, чиито събития остават за нас загадка. Ние можем да планираме утрешния ден, което не може да се каже за вчерашния. И никакви изключения на времевата ос не може да има. Ами ако все пак някъде има път назад?
 
Владимир Чернобров, уфолог: Времето е такава среда като пространството. Времето има ширина, дължина, височина, както и пространството има три измерения - времето също е многоизмерно.
 
Владимир Броневский, кандидат на физико-математическите науки: В класическата физика никаква разлика няма в посоката на движение на времето.  Дали то тече напред или назад със знак плюс или със знак минус, но за обикновения човек времето изглежда като  несиметричен феномен. За нас принципната разлика между миналото и бъдещето е както между причината и следствието. Поради това класическото понятие за времето за нас звучи достатъчно абсурдно, макар че за науката то е много удобно.
 
За разлика от повечето хора един от основателите на съвременната теоретична физика Алберт Айнщайн не бил толкова категоричен и допускал, че времето може да забави своя бяг. Съгласно неговата теория, ако космически кораб развие скорост близка до скоростта на светлината, то времето на борда му може да спре.
 
Владимир Чернобров, уфолог: С помощта на голяма гравитация може да се въздейства на времето до пълно спиране на това време на така наречената сфера на Шварцшилд - това е сфера, която ограничава хипотетичните черни дупки, а  какво става отвъд сферата на Шварцшилд? Отвъд тази граница - там, където ако се приближаваме към черна дупка, времето се забавя, забавя, при границата то спира, но ако мислено продължим своя път по-нататък, какво ще стане по-нататък? То ще спре завинаги, или ще потече в обратна посока?
 
Павел Крутиков би могъл спокойно да забрави за тази ситуация още повече, че за неговия пациент никой не е питал и никой не си е спомнял. Но през април 2006 година лекарят започнал свое разследване.
 
Павел Крутиков, психотерапевт: Аз си спомням своето първо впечатление, поведението на моя пациент и всичко, което разказваше, даже неговият комсомолски билет  всичко това изглеждаше много правдоподобно и разбира се, на мен ми се искаше да разбера всичко това и преди всичко да разбера какво е изобразено на фото-лентата от неговия апарат.
 
Той първо намерил специалист, който знаел как да работи със стара непроявена лента.
 
Вадим Пойзнер, фотограф: Честно казано, се учудих. Стара система с 36 кадъра; всичко това - от миналата епоха; тя е спряна от производство още през 70-те години, ако не и по-рано.
 
Без все още да знае историята за появата на лентата, фотографът бил много учуден и искал да разбере как и главно - кой е успял да я запази толкова години.
 
Вадим Пойзнер, фотограф: Лентата се съхранява за 2-3 срока на годност и край. Желатинът, на основата на който правели емулсията, се разпадал и лентата бивала изхвърляна. А тук бяха изминали над 40 години.
 
- В какво състояние беше тя?
 
Вадим Пойзнер, фотограф: Съдейки по снимките - в отлично. Наистина, малко ме подведоха реактивите - те вече не се произвеждат. Наложи се да си спомня как се правят и от какво, но се получиха любопитни снимки.
 
И така, получили се няколко снимки, които накарали лекаря да се замисли над това как е могъл да ги снима неговият пациент. На първите снимки се оказали добре познати на лекаря изгледи от Киев от края на 50-те години. Бил изобразен и млад човек, който много приличал на Сергей Пономаренко. На следващата снимка - симпатична девойка на около 20 години. Лекарят предположил, че тя е позната на Пономаренко и накрая - най-удивителната последна снимка - на нея наистина, както разказвал Пономаренко, бил заснет неопознат летящ обект напомнящ камбана.
 
Вадим Пойзнер, фотограф: Това не е дефект в лентата и няма проблеми свързани с проявяването. В небето наистина е имало някакъв обект, който беше попаднал в кадъра.
 
На изследователите на аномални явления са известни летящи обекти с различни форми. Повечето от тях са подобни на диск или кълбо. Много по-рядко идват съобщения за елипси, цилиндри и триъгълници, но свидетелствата за НЛО с форма на камбана са по-скоро изключение от правилото. Виждате снимка правена от жители на Австралия през април 1966 година. Викторианското общество за изучаване на летящи чинии направило експертиза на изображението и стигнало до извода, че първо, то е автентично и второ - че това е първата снимка на НЛО с формата на камбана. Но ако снимката от лентата на Сергей Пономаренко също е автентична, нашите изследователи са готови да оспорят успехите на австралийските уфолози.
 
Павел Гросс, уфолог, сътрудник на изследователския център „УФО”: Аз не се съмнявам, че е автентична. Но работата е в друго. А какво, ако този човек попаднал в клиниката казва истината и наистина е попаднал при нас от 1958 година?
 
Павел Крутиков, психотерапевт: Ситуацията съвсем не беше проста. Имах пациент, който твърдеше, че идва от миналото, а аз - като лекар психиатър, трябваше да определя диагноза и да му предпиша лечение. И изведнъж намирам доказателство за неговия разказ. На снимката наистина е изобразено нещо подобно на НЛО.
 
Видеозапис:
Сергей Пономаренко: Докторе, кажете, с мен нещо не е наред ли?
 
Павел Крутиков, психотерапевт: Виждате ли, Серьожа, аз не ви смятам за болен, но трябва да разбера някои неща и се надявам на вашата помощ.
 
Сергей Пономаренко: На мен ми се иска да се върна в къщи. Разбирате ли, в моето време.  
 
Павел Крутиков, психотерапевт: Серьожа, тук лежат снимките проявени от лентата от вашия фотоапарат. Най-много ме интересува ето тази снимка. Погледнете, моля ви.
 
Сергей Пономаренко: Убедихте ли се най-после, че не лъжа? Аз и до сега не разбирам що за обект е това и какво е станало с мен. Когато го снимах, през обектива си видях край себе си друг свят.
 
Това били последните думи на Сергей Пономаренко записани в клиниката. По-нататък камерите за наблюдение регистрирали как той излязъл от кабинета със своя фотоапарат, който лекарят му върнал, преминал по коридора и завил към своята палата.
 
Павел Крутиков, психотерапевт: Когато той излезе, аз погледнах часовниците - те изоставаха с толкова, колкото време той беше прекарал в моя кабинет. Досега нито един часовникар не можа да ми обясни този феномен. А след известно време научавам, че Сергей е изчезнал от охранявана болница, от моето отделение и от затворено помещение.
 
Това изглежда повече от странно. Сергей Пономаренко изчезва от помещение, където са били затворени всички прозорци. Единственият изход навън се намирал под постоянно наблюдение. Разбира се, теоретически можем да си представим, че е успял да избяга, но как и накрая - защо? Сергей Пономаренко изчезва на третия ден от пребиваването си в частна клиника.  
 
Елена Михневич, медицинска сестра: Даже ако прозорецът е отворен, през решетките е невъзможно да се премине. Тук има само един вход и изход. А когато той изчезна, на леглото му намерих вестника и записките, които той правеше по молба на лекаря.
 
В своята анкета той дал информация за своя адрес, за това, че се е родил в Киев през 1932 година, както и за това, че е стажувал в Киевския метрополитен. Тези данни Павел Крутиков предал на сътрудника на милицията, който доставил Пономаренко в клиниката.
 
Сергей Онопенко, участъков милиционер: Ако в анкетата всичко е вярно, то Сергей Пономаренко, Сергей Валентинович, е живял на улица Песчанная 8, квартира 3; но да уточним - това е старото име на улицата, на която го задържали и изобщо - ако това е той.
 
Както изяснил участъковият, сградата, в която живял Сергей Пономаренко, била разрушена през 80-те години и на нейно място бил построен нов девет етажен блок. Именно край този дом Сергей бил видян сутринта на 23 април 2006 година. Но оказало се, че това не е всичко.
 
Сергей Онопенко, участъков милиционер: Съгласно оперативната информация, Сергей Пономаренко се смята за безследно изчезнал. Обърнете внимание на датата: не когато го намерихме, а на 23 април 1978 година. В архива е останала също така неговото досие, където има негова снимка: ако това става в наше време, бих казал, че това е един и същи човек, но по-възрастен. Човекът, изобразен на тази снимка е на 46 години. В досието, придружаващо неговото описание се казва, че е излязъл от дома си вземайки със себе си фотоапарат ФЕД и не се върнал.
 
Павел Крутиков, психотерапевт:  Аз няма да се изненадам, ако това е същият фотоапарат ФЕД, с който той е попаднал в нашето време. Така или иначе, тази справка за безследно изчезнал ни дава основание да предполагаме, че не става дума за просто съвпадение и Сергей Пономаренко наистина е могъл да извърши пътешествие във времето и да се върне обратно.
 
Уфолозите се опитват да докажат невероятното и да представят такава последователност от събития: през 1958 година младеж попаднал в бъдещето, а именно - в 2006 година, тоест, - в наше време. След това се върнал обратно и благополучно преживял в Киев още 20 години - чак до 1978 година. Какво е станало с него понататък - остава загадка.
 
Павел Гросс, уфолог, сътрудник на изследователския център „УФО”: Бих искал да сравня нашата история със снимката, правена в Канада през 1942 година. Там сред група хора бил наблюдаван млад човек облечен съвсем необичайно за 40те години - суитшърта, тениската, подстрижката му - всичко това не съответства на онова време. Когато специалистите проверили снимката за автентичност, те не открили нищо, което да може да свидетелства за фалшификация. Те направили извода, че това бил гост от бъдещето. Възможно е още един посланик от други времена да е намерен в рекламата за филма на Чарли Чаплин „Цирк”, заснета през 1928 година. Жената, която виждате на екрана, държи ръка до ухото си и се държи като човек, разговарящ по мобилен телефон. Напълно възможно е това да е просто съвпадение, но какво ако на някого вече се е отдало да разгадае феномена на времето?       
 
Павел Гросс, уфолог, сътрудник на изследователския център „УФО”: Ако твърдим, че пътешествието във времето е невъзможно, то ние веднага трябва да признаем и това, че много неща от физиката не са верни. Например преди, а и сега, в много учебници и написано, че скоростта на светлината е постоянна величина, но това не е вярно. Сега вече е доказано, че скоростта на светлината може да се мени, което значи, че може да се изменя и течението на времето. Протно на нас сега ни е много трудно да си го представим.
 
Владимир Броневский, кандидат на физико-математическите науки:  Неотдавна в едно от научните издания беше публикувана много интересна статия на американския физик Роналд Малет за това, че главният механизъм на машината на времето в най-близко време ще стане обикновен лъч светлина.
 
Идеята за това, че времето и пространството могат да бъдат изкривени с помощта на затворени лъчи не е нова, но американският физик Роналд Малет отишъл по-нататък . По време на опита на него му се отдало да забави скоростта на светлината до няколко метра в секунда.  
 
Владимир Броневский, кандидат на физико-математическите науки: Това ни дава голяма надежда за това, че в най-близкото бъдеще на експерименталната физика - засега само теоретически, ще се отдаде възможност да се направи пътешествието във времето възможно и най-главното: без помощта на всякакви пришълци.
 
В този аудиозапис се говори за едно невероятно предсказание, направено през 1958 година:
 
Аудиозапис (фрагмент от радиопредаване от 1960 година с участието на Сергей Пономаренко):
 
Водещата: Здравейте драги радиослушатели. Днес наш гост е изобретателят, ръководител на „Кръжока на младите на младия техник” при Двореца на пионерите Сергей Пономаренко със своята невероятна история за постиженията на науката на бъдещето.  
 
Сергей Пономаренко: Здравейте. Искам да ви разкажа за прекрасното бъдеще, което ни очаква в близките години. С помощта на откритията на нашите учени след някакви си 40-50 години животът на нашите хора ще се подобри много и това, което сега ни се струва фантастика, ще бъде напълно реално. Трябва само да почакаме към 40 години и ще започне производството на изкуствено сърце.
Водещата: Ако не беше вашето изказване с толкова подробно описани подробности, бих ви взела за луд.
 
Павел Гросс, уфолог, сътрудник на изследователския център „УФО”:  Ако живеехме в 1958 година и бяхме чули такова научно предсказание, веднага бихме казали, че това е фантастика. Още повече ще се изненадате, ако знаете кой е направил това предсказание.
 
Павел Крутиков, психотерапевт: Представяйки някои данни, които получихме от милицията, можем да се опитаме да очакваме, че в неговото подсъзнание ще изплуват тези данни, тази информация, която е записана, неговите снимки, неговите биографични данни, всичко това може да изплува, съзнанието му може да се пробуди, защото сега той има пълно откъсване от реалността. Той пропада в някакви спомени, които съвсем не са свързани с настоящето - може това да бъде хипнотичен сън, внушение - напълно възможно е това да помогне, но него го няма - трябва да го търсим.
 
След изчезването на Сергей Пономаренко доктор Крутиков си поставил за цел да намери поне някой, който може да е познавал пациента. Да попадне на следите на човек, който е познавал Сергей Пономаренко, му помогнало същото полицейско досие. В него била посочена жената, описала неговото изчезване.
 
Сергей Онопенко, участъков милиционер: Преди да разрушат къщата, в която е живял, са ги преместили другаде, но все пак ни се отдаде да намерим тази жена. Интере3сното е, че когато я попитахме спомня ли си тя Сергей Пономаренко, който е изчезнал през 1978 година, тя отговори: Той не е загинал, Той е жив и трябва да се върне.
 
Както се сторило на Павел Крутиков, Валентина Кулиш била същата жена от снимките, направени от Сергей Пономаренко, но за да не прибърза, докторът решил в началото просто да поговори с нея. По думите на Валентина Петровна те със Сергей били добри приятели, но след изчезването му през 1978 година него го сметнали за умрял и дали квартирата му на други хора, които изхвърлили всички вещи на предишния собственик. Тогава Валентина Петровна успял да запази само една снимка.
 
Валентина Кулиш, позната на Сергей Пономаренко: Това беше отдавна. Остана ми само една снимка на Серьожа, направена през 1958 година.
 
Нека да ги сравним - принадлежащата на Валентина Кулиш снимка е направена през 1958 година. Предполагаемо от същата година са тиражирани две проявени снимки, на една от които Валентина е заедно със Сергей. Трудно е да си представим, че това са различни хора.
 
Павел Крутиков, психотерапевт: Аз имах проявена снимка на младо момиче. Когато се запознах с Валентина Кулиш разбрах, че това е тя. Показах й снимката - тя се разплака и, разбира се, попита откъде имам тази снимка. Тогава бях принуден да я излъжа, че всички документи и снимки са били в полицейския архив - просто не можех да кажа на възрастна жена, че изведнъж при мен се е появил човек, който се представя за Сергей Пономаренко.
 
Валентина Кулиш не могла да повярва, че тази снимка се е запазила някъде. Разглеждайки снимките, тя си припомняла важни подробности.
 
Валентина Кулиш, позната на Сергей Пономаренко: Тук съм на около 16.
 
Павел Крутиков, психотерапевт: И вие и досега вярвате, че Сергей е жив?
 
Валентина Кулиш, позната на Сергей Пономаренко: Серьожа беше странен човек. Той говореше такива неща, каквито в онова време беше невъзможно да си помислиш. И той мислеше, че вижда бъдещето. С него нещо изведнъж се измени. Той започна да пише по вестници, да участва в радиопредавания и разказваше такива необикновени истории!
 
Павел Крутиков, психотерапевт: Независимо от всички тези съвпадения аз, както и преди, се съмнявам, че Сергей Пономаренко, за когото говореше Валентина Кулиш, и моят пациент, са едно и също лице. Но смятах, че издирванията трябва да продължат, затова се обърнах към държавния архив и получих съвсем неочакван за мен положителен отговор.
 
Тази стара лента е лежала в архива почти 50 години и не зле се е запазила. Това, за което разказва нейния герой наистина прилича на невероятно точно описание на технологиите на бъдещето.
 
Аудиозапис (фрагмент от радиопредаване от 1960 година с участието на Сергей Пономаренко): Повярвайте, приготвянето на храната ще става удобно и бързо. Например ние ще можем да печем картофи с помощта на печка приличаща на преносима кутия. Включвате я към мрежата и включвате таймера.
Водещата:  Извинете - какво трябва да се включи?
Сергей Пономаренко: Извинете, да - таймерът е устройство, напомнящо будилник, което сработва в нужния момент и изключва печката. Само две минути и вашият обяд ще бъде готов.
 
Валентина Кулиш, позната на Сергей Пономаренко: Когато видях микровълнова печка, аз си спомних за Серьожа - той отдавна знаеше за това, но сега не мога да разбера откъде е знаел всичко това. 
 
Откъде обикновен електромеханик от киевския метрополитен е можел да знае за микровълновата печка? Възможният отговор на този въпрос намерил самият Павел Крутиков. Обърнете внимание на този видеозапис: за трите дни на пребиваване в клиниката Сергей Пономаренко успял да обърне внимание на микровълновата печка, която използвали сътрудниците на учреждението.
 
Елена Михневич, медицинска сестра: Аз помня, че той задаваше много въпроси  за микровълновата печка, за мобилния телефон; на масичката имаше вестници и списание, които той препрочиташе неведнъж.
 
Аудиозапис (фрагмент от радиопредаване от 1960 година с участието на Сергей Пономаренко):
 
Водещата: Говорехте за апарата на изкуственото сърце. Какво имахте предвид?
 
Сергей Пономаренко: В това няма нищо странно - погледнете на сърцето като на орган, който може да се сравни с помпа изтласкваща кръвта. Ако сърцето е станало негодно, то може да се смени с ново, само че изкуствено сърце, което ще бъде с вграден акумулатор - той изпълнява функции каквито и обикновеното сърце. Всичко е просто - след някакви си 40 години науката ще може да пусне в производство такива апарати.
 
Павел Гросс, уфолог, сътрудник на изследователския център „УФО”: Обърнете внимание - Сергей Пономаренко в своето интервю оперира с термини от нашето време - през 1968 година даже медиците не са чували за апарата изкуствено сърце, а първото пресаждане на донорско сърце в Съветския съюз било направено през 1980 година. Пономаренко е могъл да узнае за него само от думите на лекарите в клиниката или от вестниците, които са били оставени в приемната.
 
На този запис Сергей Пономаренко държи в ръцете си вестник - той останал в неговата палата след неговото изчезване. Както станало ясно, в този вестник подробно била описана технологията за серийното производство и принципът на работа на апарата на изкуственото сърце.
 
Аудиозапис (фрагмент от радиопредаване от 1960 година с участието на Сергей Пономаренко):
 
Водещата: Извинете, когато описахте технологиите на бъдещето, например безжичния телефон с музикален сигнал и бележник. Откъде възникна във вас такава идея?
 
Сергей Пономаренко: Това е напълно реално - това ще бъде не просто телефон без проводници, а апарат, който ще може да определя кръвната група, индивидуалната температура; в бъдещето ни очакват всякакви постижения на науката.
 
Водещата: Благодаря за интересния разказ за фантастичното бъдеще, което ни очаква. На гости ни беше изобретателят ръководител на кръжока „Млад техник” при Двореца на пионерите Сергей Пономаренко. Много ви благодаря.
 
Сергей Пономаренко: Благодаря ви и аз.
 
По думите на Валентина Кулиш след участието му в радиопредаването Сергей започнал да се подготвя за влизане в Политехническия институт, но скоро бил принуден да се откаже от това намерение. Той постепенно се затварял в себе си, защото не можел да разбере защо редом с него часовниците спират.  
 
Валентина Кулиш, позната на Сергей Пономаренко: По този повод Серьожа много преживяваше и тръгнаха слухове и той се затвори в себе си.
 
Сергей Пономаренко: Стрелките на вашия часовник спряха.
 
Павел Гросс, уфолог, сътрудник на изследователския център „УФО”: Работата не е в часовника, а в човека. Може точно той да е бил носителят на този феномен.
 
Сергей Пономаренко: С мен всичко е наред. По-добре ми кажете колко е часът.
 
Владимир Броневский, кандидат на физико-математическите науки: За съжаление, засега ние можем само да правим догадки за феномена на спрялото време, макар че в теорията на относителността на Айнщайн има положение за това, че времето заключено в една плоскост може да изменя своята посока под въздействието на силите на гравитацията на по-голям обект, но за да може времето съвсем да спре това е даже много сложно да се обясни от гледна точка на експерименталната физика, а да се разбере е невъзможно.
 
Павел Крутиков, психотерапевт: За тази история можехме отдавна да забравим, но изминаха две години и изведнъж ми се обади същата тази Валентина Кулиш и твърдеше, че е получила писмо от същия този човек, който наричаше себе си Сергей Пономаренко.
 
Известно време Валентина Кулиш не си била у дома. Завръщайки се тя открила в своята пощенска кутия плик, на който нямало нито пощенско клеймо, нито обратен адрес.
 
Валентина Кулиш, позната на Сергей Пономаренко: Имах проблеми със сърцето и лекарите ми препоръчаха да полежа в болница. Когато ме изписаха отворих кутията, в която беше това писмо, а в писмото - снимка на Серьожа. Вижте - той съвсем не се е изменил.
 
По мнението на Валентина Кулиш на тази снимка Сергей пономаренко е на 46 години - толкова, на колкото е бил при изчезването си през 1978 година. Най-вероятно снимката е правена в Киев и зад гърба на Сергей Пономаренко се познава брега на Днепър. Но възможно ли е това?
 
Павел Гросс, уфолог, сътрудник на изследователския център „УФО”: Там е заснет Киев, но се създава такова впечатление, че самата снимка е направена в бъдещето. Виждате съвременната столица на Украйна заснета от мястото, на което стои Сергей Пономаренко на неговата снимка. Сравнявайки тези две изображения е много трудно да объркаме Киев с някой друг град.
 
Павел Крутиков, психотерапевт: Да, аз съм виждал тази снимка - много странна снимка, но никак не мога да я обясня и коментирам.
 
От гледна точка на обичайния ред на нещата човек не може да се премести в друго време. Но Валентина Кулиш е сигурна, че на гърба на тази снимка Сергей Пономаренко й е оставил послание написано собственоръчно: „С мен всичко е наред. Ще се постарая да се върна!”
 
Павел Гросс, уфолог, сътрудник на изследователския център „УФО”: И ние можем както преди да твърдим, че пътешествието във времето е невъзможно. Но тази снимка свидетелства за обратното.
 
За запазване на конфиденциалността
имената на някои от участниците са променени.
Неопровержими доказателства за присъствието на земята
на извънземни цивилизации не съществуват.
Дали да вярвате или не решавате сами.
 
 

Създадено: 27/05/2015 : 16:12
Обновено : 22/08/2017 : 08:50
Категория : От тук от там
Страницата е посетена 2530 пъти


Версия за печат Версия за печат

Проекти
 

Здравейте приятели, 

От 19 години чета и превеждам предимно безплатно изключително ценна информация от езотерични и окултни източници от английски и руски език. Част от тези преводи са достъпни на www.iskri.net/zefira. Липсата на средства ми пречи да ги издам и разпространя сред повече хора. По-долу е проекта, който би донесъл огромна полза на всеки. Ако резонирате с него и имате материални възможности и желание да ми съдействате, свържете се с мен за повече подробности: 

1. ИИССИДИОЛОГИЯ - поредица от 12 тома с изтеглена от будхичния план подробна информация за паралелните реалности (с космическите звукови кодове за достъп до тях, които осигуряват личен достъп до Вселенските бази-данни). Дадена е от Плеядите на човечеството като тест за вибрационната готовност на хората за инверсионно-лъчевите префокусировки. Уникални знания за учените и за всеки, който желае да се префокусира съзнателно в някой от по-високочестотните сценарии, където понятия като „смърт“, „болести“ или „стареене“ не съществуват. Дори прочитането на само няколко страници променя цвета на аурата на четящия, а при изучаване се активират нови участъци от мозъка. Първият том (разширен и допълнен до 700 страници спрямо качения в този сайтна „Основите на Ииссидиологията“ е вече преведен, но поради липса на средства все още не е издаден.
  

 

За да помогнете със средства дейността ми, можете да използвате следните банкови сметки:

 
Първа Инвестиционна Банка АД (в BGN)
IBAN: BG48FINV915010BGN08NMB
BIC/SWIFT/:FINVBGSF
Емилия Луканова Манолова
[Emiliya Lukanova Manolova]
В IBAN номерата на банката не фигурира латинската буква О, а цифрата нула.
 
Първа Инвестиционна Банка АД (в USD)
IBAN: BG37FINV91501003834709
BIC/SWIFT/:FINVBGSF
Емилия Луканова Манолова
[Emiliya Lukanova Manolova]
В IBAN номерата на банката не фигурира латинската буква О, а цифрата нула.
 
За подробности и контакти:
e-mail: emi_manolova@abv.bg
phone: 02 855 27 85 Vivacom
            0899 812 318 Globul
           
 

* Този сайт продължава да съществува не благодарение на нечия помощ, а въпреки нейната липса.
^ Нагоре ^