Преводи

Затвори Астралния свят

Затвори Чакрамните личности

Затвори Ииссиидиология

Затвори Ведически лекции

Затвори Кираел

Затвори Оаспи

Затвори Урантия

Затвори Нибиру

Затвори Матрицата V

Затвори Операция Тера

Затвори ГМО

Затвори Сириус - въпроси и отговори

Затвори Къщи от сламени бали

Затвори От тук от там

Затвори Избрани цитати

Затвори Полезни съвети

Затвори Орис

Затвори В името на Иисус Христос

Затвори Лечение на рака със сода бикарбонат

Затвори Лечение на диабет без лекарства

Затвори Кредо Мутва

Затвори Рецепта за отказване на алкохола

Затвори Здраве без лекарства

Затвори Адът съществува

Затвори В защита на потребителите

Затвори Академия „Эндорфин”

Затвори Доктор Уолък

Затвори Олга Бутакова - лекции за лекари

Затвори А.Т. Огулов - лекции за лекари

Затвори Д-р Питър Глидън - лекции за лекари

Затвори Вълнова генетика (П. Гаряев)

Затвори Тайните на изцелението

Затвори 100% Божествено изцеление

Затвори История и метаистория

Затвори Съвременна метаистория

Затвори Калагия

Затвори Приложна кинезиология

Затвори Борис Увайдов – лекции за лекари

Затвори Евгений Божьев – лекции за лекари

Затвори Д-р Сейби - лекции за лекари

Затвори Дмитрий Троцкий

Контакти
Брояч

 1 632 088 посетител

 18 посетители онлайн

Орис - Душата и космоса

ДУШАТА И КОСМОСА
Орис
 
СЪДЪРЖАНИЕ
От автора
Човек – Космос
Пространство и Време
Времето е Мисъл
Реката на Времето
Времеви фактори.
„Черните дупки“ - източници за Материята на Антисвета
Материалната Вселена
Душата в Егрегора
Егрегори и хора
Дяволът и неговите демонични Егрегори
Егрегорът и Душата
 
[Маркировките в текста са дело на автора. Бел.прев.]


Душата и Космоса
 
„Задачата на епохата е решена; Синът Човешки възкръсна от мъртвите; показа, че плътта човешка може да се преобразява в плът божествена. Пред очите на хората тази плът се преобрази с бързината на светлината от човешка плът. Затова аз самият съм тази вест, която ви нося.
Аз дойдох при вас, които първи от цялата раса ще приемете образа, в който сега АЗ СЪМ. Това, което аз направих, ще направят всички хора, и това, което АЗ СЪМ ще бъдат всички хора.“
Евангелие наИисуса Христа от епохата на Водолея
 
„Исус видя няколко пеленачета, които сучеха. И каза на учениците си: „Тези младенци са като онези, които ще влязат в царството.“ А те го запитаха: “ Значи ще трябва да влезем в царството като младенци?“ Той им отвърна: “ Когато направите двете едно, когато сторите вътрешното външно, а външното - вътрешно, и горното - долно, когато направите мъжа и жената едно, така че мъжът да не бъде мъж, нито жената – жена, когато направите очи наместо око, ръка наместо ръката, крак наместо крак, образ наместо образ, тогава ще влезете в Царството .“
 Евангелие на Тома
Поставен  лице в лице с постоянния избор между Добро и Зло, човек се губи и невинаги се замисля над това на кого служи със своя избор – на Бога или на Сатаната? За да помогне на читателя в неговия избор, авторът много подробно разказва за Егрегорите – астрални същности, приспособени да съществуват както в положителния, така и в отрицателния полюс на Битието, което се определя основно от характера на самия Егрегор.
Във всяка световна религия винаги съществува голямо количество вярващи, които заради примитивното устройство на своя ум не са способни истински духовно да възприемат смисъла на съответната религия.Техните Мисли и вяра се състоят от чист астрален енергиен потенциал, който по закона за идентичността се слива в едно цяло – в Егрегора на съответната религия, чието могъщество и сила зависят от броя на „астрално“ вярващите хора.
Авторът ни помага да се ориентираме във всички тънкости на този въпрос, като използва примери от проявленията на „Дяволските Егрегори“ и ни показва до какво могат да доведат духовното невежество и лекомисленото поклонение на материални символи, което принизява Съзнанието на човека до нивото на магьосници , магове и т.нар. НЕХОРА. Как да се очистим от астралната кал на собственото ни невежество, която разлага нашата духовна Същност и ни поставя на едно ниво с дивите животни? По какъв начин още приживе можем да се погрижим за осигуряването на благоприятни условия на съществуването си след смъртта? За тези и за много други неща разказва Орис в своята втора книга „Душата и Космоса“.
Сергей Василиевич Цвельов -автор
 
Учениците запитаха Иисус: “Кажи, какъв ще бъде нашият край?“
Иисус каза: “Нима сте открили началото, та търсите края? Тъй като там, където е началото, там ще бъде и краят. Честит е онзи, който стои пред началото: той ще узнае края и смърт не ще вкуси.“
Евангелие на Тома
 
От автора
 
В настоящия етап на развитие нашата планета е буквално претъпкана с хора, които не можем да назовем по друг начин освен духовни инвалиди, коитонезависимо от това са напълно уверени, че именно те са здравите, а болни са онези, които говорят за Любовта към ближния, за Добротата в сърцето, за Бога и за Светлината. Недъгът на тези хора не може да бъде диагностициран с медицински прибори и тестове, тъй като се заключава в пълна или частична липса на духовното съзнателно Пробуждане, което съставлява ОНАЗИ основна част, без която даже при наличие на разум не можем да говорим за когото и да било от нас като за Човек Разумен (хомо сапиенс), ОНАЗИ част, която всъщност отличава Човека от животното.
На тази Земя, разцепена и разкъсана от „Гражданската война на Човека против човека“, може да се постигне пробуждане на Съзнанието и състояние на цялостност с Всичко единствено по пътя на Знанието, подхранвано отвътре с Любов към всичко живо. Знанието (познаване на плодовете от Дървото на Доброто и Злото“) без Огъня на Любовта в Сърцето превръща Ангела в демон, а човека прави по-лош от животно.
Знанието и Любовта облекчават тежестта на бремето на земните въплъщения на Душата и й позволяват да понася със спокойствие и разбиране това, което изглежда абсолютно непоносимо. Те помагат на Душата да понесе тежестта без да усеща тежест и правят изпълнения с печал човешки Живот полезен и приятен.Нито на Небето, нито на Земята има нещо по-сладостно и по-възвишено, по-просторно и по-радостно, по-пълно и по-добро от Любовта, защото Любовта е родена от Бога и може да намери успокоение не в създадените в Материалното Творение неща, а единствено в Бога.
За каквото и да сме ви разказвали в нашите книги, каквито и съкровени тайни на Битието да сме ви разкривали, винаги говорим преди всичко за Любовта, защото именно от наличието или отсъствието на Любов във вашето сърце зависи не само вашият сегашен и бъдещ Живот, но и цялата ви Съдба след смъртта. Душата трябва да бъде любяща, защото в своята вселенска свобода тя е не ТОВА, което е обладано, а ТОВА, което само обладава, като осъществява това със Закон, който със своята вечна непоклатимост я прави свободна и я преобразява в хиляди космически Светове, по хиляди начини.Затова ние, каквото и да ни струва това, трябва да се научим да обичаме,като се отдаваме във властта на Любовта по единствения начин, по който тя може да оцелее, т.е. като Уважаваме свободата в нейния закон.
Нужна е Мъдрост, за да оплодотворим Знанието с Любов и Добро. Мъдростта е този жизнен сок, който подсигурява със стабилност и равновесиевсичко, което се създава от мъдрото трудолюбие на човешката Мисъл. Когато обикнете така, както Христос е обичал хората, тогава Мъдростта ще върви ръка за ръка със Знанието и Светлината на Просветлението ще озари вашето Сърце.
Думите, които не са подкрепени с дела, не могат да помръднат от мястото им камъни и планини. Да твориш велики дела можеш само ако им се отдадеш без никакви ограничения, условия и уговорки. Само с упорит труд,съпроводен с кървава пот, който оголва всички слабости на несъвършеното тяло,изисква саможертва и самоотричане,откъсва ви от най-скъпите привързаности, принуждава ви все повече да извивате гръб и да понасяте най-обидни насмешки и издевателства, вие ще можете да стигнете до разбирането на самия себе си, а чрез познаването на самия себе си –и до познаването на Бога.
Научете се да бъдете смирени в Духа и чисти в Сърцето. Бог живее и твори в този, който е способен да пожертва собственото си тленно тяло и лични желания в този, който самоотвержено и смело Му служи, без страх, че ще изгуби всички Илюзии на този свят.А ако Бог живее и твори във вас, нима може да става дума за Смърт,нима може да изчезне това, което е безсмъртно? Нашите знания ще ви научат да различавате положителните и отрицателните сили, да определяте действителната полезност и абсолютната безполезност на нещата, ще ви помогнат да излезете от съня на Илюзиите, които въвличат вашето съществувание във водовъртежа на престъпленията, насилието и Смъртта.
Не виждаме смисъл в това да спасяваме вашия Живот-сън, за да се лишите след това от истинския, от действителния Живот. Затова насочваме цялото ви внимание към вашата Душа, към вашия безсмъртен Дух, а не към тленното ви тяло. Когато Иисус е казал :“ Вие сте от този свят, а аз не съм!“, неговите думи са означавали :“ Вие сте мъртви, а аз съм жив!“. Ние искаме всеки от спящите хора да може да се събуди и да престане да сънува сънища, след които отново ще умре. Аз знам кой СЪМ аз, откъде съм дошъл и къде ще отида, след като ви събудя от съня.Всичко, което аз ЗНАМ, ще ЗНАЕТЕ и вие.
Нека мирът и Любовта да живеят вечно във вашите сърца!
Орис
Сириус – Орион – Ялта
 
Човек – Космос
 
„Аз съм началото, средата, а също и края на всички същества... И няма нищо движещо се или неподвижно, което би могло да съществува извън Мен... Всичко, което е славно, добро, прекрасно и могъщо, е само нищожна част от Моето великолепие. Създавайки от частица от Себе си цялата Вселена, Аз оставам.“
Бхагавад – Гита
 
„Нито един човек не живее сам, тъй като всяка жива твар е свързана с друга жива твар. Благословени ще са чистите сърца, понеже те ще обичат и няма да изискват любов към себе си. Те няма да направят на другите това, което не искат да бъде причинен на самите тях.“
Евангелие на Иисуса Христа от епохата на Водолея, 8:2-4
 
Човешкото тяло е отражение на Вселената или малък Космос, а Духът, заселен в нас, е образ и подобие на Единния Бог- нашия Творец. Нашето тяло е превърнато в малък Космос от неуморната и непрестанната работа на Творческите и стихийни Сили на Природата, но да пристъпим към Тайната на разкриването на собствения си Дух и да възстановим своето подобие с Бога, можем само с цената на собствените си усилия.
Човекът е създаден да се превърне, подобно на Бог, в Творец, за да може сам да участвува в създаването на Вселени и Светове, които да засели. Ако той като изсъхнало семе от дърво не може да прорасне и да даде очакваните от него плодове, той трябва да изчезне и да стане тор за другите по-жизнеспособни семена.
Такава е алтернативата на човешката Еволюция. Множество човешки семена – Монади са дали вече плодове и сега се трудят в най-отдалечените краища на нашата Вселена, но още по-голямо количество е било превърнато в НИЩО и разсеяно под формата на Енергии в просторите на Космоса.Хората са „зърна“, „семена“ в най реалния смисъл на тези думи. Животът, който всеки от нас живее, сам по себе си е лишен от цел; именно заради това в него има толкова много безсмислени и необясними неща.
Нашият земен живот е твърде кратък и илюзорен, за да можем нещо да изискваме или създаваме от него.Целият смисъл на това, което става с нас в този ефемерен и нереален Живот, се състои в подготовката за друг, нов, бъдещ Живот след Смъртта, която от своя страна представлява Раждане в друг План на Божественото Битие.
Новото Раждане не става автоматично и не е задължително за всички, особено за онези от нас, които могат да бъдат причислени към хората само по външния си физически вид.
Смъртта сама по себе си не е нещо като пътен лист за нов, по-хубав Живот, тя съдържа само възможност за такова Раждане, което за милиарди умрели хора така и никога не е настъпвало.
До сътворяването на световете всичко е било едно; имало е само Дух, Вселенско Дихание. И дишал Духът и това, което не е било проявено, се превръщало в Огън и Мисъл на небесата, в Бог-Отец, в Бог-Майка. И когато Огънят и Мисълта на небесата дишали в едно, се появил техният единствен Син. Този Син е Любовта, хората го наричат Христос. Мисълта на небесата хората наричат Светия Дух.
 
„И когато въздъхнал Триединният Бог, Седем Духа се явили пред престола. Това били Елохими, създаващи Духовете на Вселената. И те казали: Хайде да създадем човека; и по Техен образ бил сътворен човекът.“
Евангелие на Исуса Христа, 9:15-20
 
Новото Раждане е задължително следствие на проявената Воля за Раждане, на желанието ДА БЪДЕ и на духовните усилия на самото „зърно“ да стане „плод“, т. е. Човек. За да се роди Човекът-Христос, материалното „семе“ трябва да умре, а Енергиите, от които се състои, трябва да се трансформират, да се преобразуват в съвсем друг вид Енергии от по-висш порядък, съставляващи Божественото Съзнание, или иначе казано Образът Божий в човека.
Съзнанието е същият всепроникващ себедостатъчен аспект наБожественото Битие, както този, който сме свикнали да наричаме „Енергия“. Както е невъзможно съществуването на нещо без една или друга форма на движение, така и не може да има съществувание лишено от някоя от формите на Съзнанието, което в обикновения човек се проявява практически в най-малката си зародишна форма. Със своята прекомерна гордост и невежество ние незаслужено и преждевременно сме се издигнали на ефемерния пиедестал на „царе на природата“.
Няма такова нещо като „мъртва“ материя и това, че нашата несъвършена психика е неспособна да открие признаци на елементарно Съзнание в камъните, водата или растенията, не означава, че те не го притежават. Дълбоката Медитация върху всеки предмет, смятан за „мъртъв“, ни позволява да влезем в съвсем логичен, а понякога и достатъчно разумен контакт с него, който ни дава възможност да получим от време на време достатъчно уникална информация.
 
„ Както на Небето, така и на Земята“. Основата на Битието прониква във всичко съществуващо. Именно тази основа трябва да помага на човечеството да разбере Йерархията на Безпределността. Кой би се съмнявал, че във всеки земен предмет е изразена нечия воля. Без тази воля не може да се създаде нито един земен предмет и не може да се приведе в движение както на Земята, така и във Висшия Свят.
Може да се разбере, че както планетата като една земна крепост, така и целите системи от небесни тела също се нуждаят от импулса на волята.Тази воля може да бъде добре разбрана от разширеното съзнание. Дори средната човешка воля може да бъде един примерен микрокосмос.
Ако приемем човешката воля за единица високо напрежение, то можем да изчислим силата на импулса на планетарната воля. Даже можем да се впуснем в безкраен брой нули, за да представим импулса на волята на цялата система.Такава задача ще бъде въведение към величието на Неописуемото.“
Учителят
 
В човека е скрит Образът Божий. „Както горе, така и долу. Както е на Небето, така е и на Земята.“ Човекът е микрокосмос, миниатюрно копие на Вселената, Бога и всичко в нас е обусловено от същите закони, които обуславят и всички явления в Макрокосмоса. Както нито едно наше външно движение или изменение не може да се случи без предварителен вътрешен, психически импулс,така и Вселената се ръководи, контролира и одушевява на практика от безкрайните нива на Йерархиите на Съществата с различна степен на Съзнание, всяко от които има съответстващи на своето ниво пълномощия и предназначена мисия.
        Както специализираните клетки в различните органи на човешкия организъм са способни да изпълняват само много специфични функции, така и Космическите Същества безкрайно се различават помежду си по степените на Съзнание и Разум. Няма да навлизаме в подробности по този въпрос, а ще кажем само, че всяко от тези Същества, колкото и високо ниво да заема, вече или е било човек в своите предшесващи периоди от Еволюцията, или се готви да стане такъв в някое от бъдещите си еволюционни съществувания.
 
„Нима не знаете, че вие сте храм Божий и Дух Божий живее във вас?“
1 Коринтяни
 
От нас, хората, всички тези Същества се различават морално само по това, че са лишени от чувство за самост[1] и от характерната за нас човешка емоционална природа. Никое от тях не притежава индивидуалност в смисъла, в който сме свикнали да говорим за себе си като за индивиди. Те просто не осъзнават себе си в такава степен разделени от заобикалящия Космос, както ние осъзнаваме своето несъвършенство. Индивидуалността може да бъде отличителна черта на една или друга Йерархия в зависимост от плана на нейната дейност или от нивото на нейната творческа активност. Колкото са по-висши енергиите, които съставляват Йерархията, толкова по-малко подчертана е нейната индивидуалност в сравнение с Единния Бог-Творец.
Вселената (в това число и човекът, като нейна част) по своята структура представлява холограма,която, както е известно, се състои от вълни.Всички, даже най-малките тела, се състоят от още по-дребни елементарни частици- електрони, протони, неутрони, неутрино, мезони, хиперони и т. н.; т. е., атомите не са твърди и неделими единици на Материята, а се състоят от огромни „кухини“, в които дребните частици се движат около ядра така, както планетите около своето слънце.
Частиците, които запълват вътрешното пространство на атома, също не са материални. Субатомните частици имат много абстрактни характеристики и парадоксална, двойнствена природа: понякога те се проявяват като частици, а понякога – като вълни.Същата двойнственост се наблюдава при изследванията на природата на Светлината. В някои случаи Светлината проявява свойства на електромагнитно поле, в други се явява под формата на отделни кванти Енергия, фотони, които нямат маса и винаги се движат със скоростта на Светлината. Същото се отнася и до елементарните частици от всякакъв размер.Така например, като знаем Енергията на фотона, можем да изчислим дължината на вълната на кванта, който съответствува на този фотон, а по-точно –какъвто той едновременно се явява.
Формата на частицата се подразбира като Същност, която се съдържа в малък обем или в крайна област на Пространството, докато вълната се разпространява в огромни области на Пространството.На субатомно ниво Материята не съществува определено в някакво конкретно място, а проявява в по-голяма степен само тенденция към съществуване; по същия начин и събитията вътре в атома не се случват закономерно в определено време и по определен начин, а по-скоро изразяват тенденцията да се случат.
 
“Когато казват, че всички неща са произлезли от „Нищото“, съвсем не сеговори за „нищо“ в буквалния смисъл на думата, тъй като никога битието не може да възникне от небитието. Под НеБитие се разбира това, което не може да бъде изразено нито по Своите причини, нито по Своята Същност: с една дума това е Причината на Причините,Нея наричаме Първобитно Небитие, тъй като То е вътре във вселената, от Него ние не само възприемаме материалните обекти, но и Мъдростта, върху която е основан Светът.“
Авраам Бен-Дауд
 
Тези тенденции могат да бъдат изразени като математическа вероятност с характерни вълнови свойства.Не бива да разбираме вълновата картина на Светлината или субатомните частици буквално.Под вълни се разбират не триизмерни конфигурации, а математически абстракции или вълни на вероятността“, които отразяват вероятността за откриването на частицата в дадено време и на дадено място.
На субатомно ниво светът на твърдите материални тела се разпада на сложна картина от вълни на вероятността.Субатомните частици като отделни Същности нямат смисъл; можем да ги разберем само като взаимовръзки между подготовката на експеримента и последващите измерения.
Затова вълните на вероятността в крайна сметка представляват не вероятности на конкретни неща, а вероятности на взаимовръзки.Материалните неща могат да се създават от „чиста“ Енергия и при обратния процес отново да се превръщат в „чиста“ Енергия.
Следователно, източник на Силата и Материята се явяват динамични шаблони, наричани частици. Понастоящем известните частици не подлежат на по-нататъшно делене.Частиците не могат да се отделят от пространството, което ги заобикаля.Те не са нищо друго освен сгъстяване на постоянно поле, което присъства в цялото Пространство.Частиците могат спонтанно да възникнат от „Празнотата“ и отново да изчезнат в нея.Вакуумът също се намира в състояние на „Празнота“, на нищожност, но независимо от това той съдържа всички форми от света на частиците.
 
„Разбери Бога като имащ в Самия Себе си всички Свои Мисли, целия свят.Ако не можеш да станеш подобен на Бога, не можеш и да Го разбереш.Подобното разбира подобното.Извиси се на висота безпределна, която се издига над всички тела, минава през всички времена; направи се вечност и ще разбереш Бога.Нищо не ти пречи да осъзнаеш себе си като безсмъртен и знаещ всичко: изкуството, науките и чувствата на всичко живо.“
Хермес Трисмегист
 
Не бива да свеждаме Природата просто до някакви фундаментални Същности от типа на елементарните частици или полета; трябва да я проумяваме изцяло в нейната самодостатъчност. В крайна сметка Вселената е безпределна мрежа от взаимосвързани събития.Нито едно от свойствата на която и да било част от тази мрежа не е елементарно и фундаментално;всички те отразяват свойствата на другите й части. Затова Вселената не може да се разглежда като ансамбъл от Същности, които не се поддават на по-нататъшен анализ и са априорно зададени.
Бог е Безпределност и затова всички съждения за Него неизбежно ще се превърнат само в Негови ограничения. Опознатият Бог би престанал да бъде Бог.Пълното опознаване на Непознаваемото ще означава край на Еволюцията. Можем да достигаме само до Неговите различни аспекти и отделни проявления.Неговото Величие и Красота не могат да се поберат нито в нашето ограничено Съзнание, нито в нашите представи и термини, затова Той винаги остава в пределите на непознатото и неизразимото, велика и непостижима Тайна.
 
„Вместо естествения стремеж, хората предпочитат несъответните крайности. Космосът не търпи неравновесие. Хаосът отстъпва под натиска на силите на равновесието, но същият закон трябва да важи и за живота изобщо.Ние сме Микрокосмос и сме длъжни да се съобразяваме с всички условия на Макрокосмоса.“
Учителят
 
Великото Непознаваемо и Единния Бог не можем да опознаем с негоден и ограничен Ум, замъглен при това от невежество и Илюзии.Но можем да Го признаем със Сърцето. Можем да Го приемем в своето Съзнание и да Го почитаме в Духа и Истината, защото, както е казал Христос: “именно такива поклонници Отецът търси за себе си”.
 
Всички „теории за естествените явления“, включително и законите на Природата, сатворения на човешкия Разум. Те са концептуални схеми, които представляват повече или по-малко адекватни приближавания и не бива да ги смесваме с описанията на Реалността или със самата Реалност (Бог).
 
„Нищо не произтича от Самия Бог, Неговата Субстанция съвсем не се променя.Нищо не произлиза от Него и нищо не се връща в Него.Всичко, което започва, появява се,разделя се, разтича се и минава - всичко това започва, появява се, тече и минава в Неговата сянка. Сам по Себе Си Той е Ненарушим в Своята Светлина и пребъдва спокойно като старо вино, което не се пени, а си почива спокойно върху своите дрожди.“
 Сифра Дзениута
 
Във всеки един миг Вселената се разпада на безкраен брой по-малки Вселени.Благодарение на това множествено разклоняване, макар и в различни Вселени, актуално се реализират всички възможности, предвидени от математическия апарат на квантовата теория. Бог е именно безпределността на всичките тези Вселени, които съществуват във всеобхватното „свръхпространство“.
Всяко тяло – от мравката до планетата- може да се представи като права вълна, която се разпространява по цялата Вселена (също вълна).Това означава, че информацията за всеки предмет или тяло, малък или голям, се намира навсякъде, съществува във всички точки на Вселената едновременно.Тя не се препредава от една точка в друга по някакъв начин, с някаква скорост, а просто съществува винаги.
 
„Безкрайното Битие е подобно на светъл кристал, който поглъща в себе си всички цветове и ги разпръсква отново; това не разваля и не намалява неговата прозрачност и чистота. То е подобно на брилянт, който поглъща светлината, която го заобикаля и, сияейки в тъмнината, я излъчва.“
Ману
 
Освен това този факт означава също, че като въздействаме в някоя точка от Вселената върху дадено тяло или система, ние не само въздействаме на цялата останала Вселена, но получаваме и ответна реакция на това свое въздействие, т. е. с колкото по-голямо усилие въздействаме върху определено качество на Материята на Вселената,толкова по-голямо усилие трябва да можем да понесем от страна на самата тази Материя.
Още един извод, който произтича от холографския строеж на Вселената (в това число и на нас с вас): информационното поле на Вселената се съдържа във всеки от нас, а това означава, че във всеки от нас във всеки момент от Времето винаги има информация абсолютно за всичко, което става или някога е ставало във Вселената.
Информацията, различаването, формата и шаблоните,които съставляват нашето знание за Света, са лишени от форма и размери Същности, които не можем да локализираме в Пространството или Времето.Информацията тече по вериги, които излизат извън общоприетите граници на индивидуалността и включват всичко заобикалящо.
Този метод на научно мислене прави абсурден опита ни да разберем Света посредством термините за отделни обекти и Същности, да разглеждаме индивида, семейството или рода като дарвиновски съобщества в борбата за оцеляване, да прокарваме разлика между Ума и тялото, да се идентифицираме с физическото проявление на човешкия Дух.      
Всяко устройство, което се състои от части и компоненти, образуващи достатъчно сложни затворени каузални вериги със съответните енергийни връзки, ще притежава ментални характеристики, ще реагира на различия, ще обработва информация и ще се саморегулира.В този смисъл можем да говорим за ментални характеристики на клетките, тъканите и органите на тялото, на културните групи и нациите, на екологичните системи или даже цялата планета или система.
Съществуването на атома, клетката, човека или Вселената- всичко се подчинява на едни и същи Закони.Нашата Слънчева система е същата тази космическа клетка от междузвездното пространство, която заедно с милиардите други енергийни структури съставлява частите на тялото и органите на Бога-Вселена. Както в човешкото тяло главната анатомична единица е клетката, така и всяка от слънчевите системи е главната анатомична единица от неразделната Материя, поместена в проявилата се Форма и организирана като Космос.
Всяка жива клетка се състои от протоплазма и ядро, а по-развитите клетки имат вътре в ядрото и ядърце.Това е микрокосмос, който има в себе си седем плоскости на битието, които отвън навътре можем да класифицираме по следния начин:
a) стени – аналог на физическото тяло на човека;
б) вътрешна обвивка – аналог на нисшите подразделения на астралното тяло;
в) протоплазма – аналог на Праната (етерното тяло на човека;
г) гранули, разпръснати в протоплазмата – низшият Разум на човека;
д) пространства в протоплазмата – аналог на низшите желания и емоции;
е))ядро – ядро на Висшият „Аз“ на човека;
ж) ядърце – аналог на будхическото тяло, в него има център за излъчване на Енергията – синтезното слънце на Системата, където Съзнанието на клетката влиза в контакт с Атмата.
По същия начин Слънцето – Висшият „Аз“ на тялото на нашата система от Светове,е ядро на онази Космическа Клетка, която наричаме Слънчева система, а въртящите се около него проявени във Физическия план планети представляват взети заедно нисшият Манас на низшия „аз“ на тази система.
Това са същите, разпръснати в протоплазмата клетки „гранули“.За външна стена на клетката – Слънчева система, може да служи или финоматериалното струпване на магнетични сили или същото струпване, но материализирано, подобно на пръстена на Сатурн. Между другото ще отбележим, че всяко от Слънцата на нашата вселена е произлязло от едно Духовно Слънце, което символизира цялото духовно поле на Космоса.В определена степен можем да сравним всяко Слънце с „дупка“ в небето, през която Духовното Слънце излъчва своите еманации.
 
„Извиси се над всички висини, спусни се по-дълбоко от всички дълбини, почувствай в себе си с усещането за всички сътворени неща - водата, огъня, сухото и мокрото.Представи си, че сиедновременно навсякъде: на земята, в морето, в небето,че никога не си се раждал, че си още ембрион, че си млад, стар , мъртъв, че си от другата страна на смъртта.Познай всичко наведнъж: времената, разделянето, нещата, качествата, количествата и ти ще познаеш Бога.“
Хермес Трисмегист
 
Все пак не бива да забравяме също така и това, че всяко Слънце, звезда и планета, от която и да било от многобройните слънчеви системи, на свой ред е индивидуализирана Висша Същност, достигнала до своето положение не веднага, изведнъжили в един миг, а благодарение на Законите на Еволюцията, които преобразуват Съзнанието на камъка в Съзнание на растение, животно, човек и т. н. до Съзнанията на планетите, Слънцето и другите Звезди.
Атомите на ядрото на клетката се намират в свободно състояние и провеждат Светлината, топлината, гравитацията, електричеството, жизнената Енергия и т. н. Докато атомите са в това състояние, силите, които се излъчват преди всичко от Духа,продължават да действуват, докосват се до ядърцето, минават през ядрото и оттам, както и от Слънцето–център, озаряват всяка клетка.
Ядрото на клетката се явява, както вече казахме, Висшият „Аз“ на тялото или Принципа на клетката и излъчването на светлината, топлината, жизнените Сили в клетката се подчиняват на космическия Закон на търсенето и предлагането.В космически мащаб това означава, че всяка планета от нашата Слънчева система има свой собствен Господ на Света или свой Висш „Аз“, който се намира в Слънцето.
Господът на Света на всяка планета черпи сили от Слънцето и ги отдава на своите нисши Принципи или същества, които живеят в Него. В съответствие с по-горе посочения Закон, Господът на Света също получава от тях тези Енергии, но вече в качествено нов, преобразуван от тях вид.
 
„Първият отСъщностните е Вечният, Несътвореният,Богът-Творец на всички неща.Вторият е Негово подобие, това е роденият от Него свят, който Той гради и подхранва; той е получил безсмъртие от своя Отец, той е вечно жив.
Безсмъртието се отличава от вечността:Вечният не е роден от никого,
Той утвърждава Сам Себе Си или по-точно Той вечно твори Себе Си.Който казва Вечен, казва Вселенски; Отецът е вечен в Самия Себе Си; светът е получил от Отеца настоящия живот и безсмъртието.“
Хермес Трисмегист
 
Това означава, че ако някоя от планетите заедно със своето население започне духовно да деградира, то атомите на нейния Висш „Аз“ загубват степента на своята свобода, стават по-плътни иследователно пропускат през себе си за своята планета по-малко количество жизнени Сили и Енергии.От гледна точка на населението на тази планета тяхното Слънце отива в „сянка“.
 
„В съзнанието трябва да различаваме своите четири тела, за да може да бъдат разделени техните функции.Нарушаването на равновесието води до преждевременно разрушаване на низшето тяло.“
Учителят
 
Същото се случва и на микроскопично ниво, където гранулите (низшият Разум) започват да се израждат, ядрото намалява или изобщо прекратява излъчването на жизнени потоци към съдържанието на своята клетка, „сянката“ покрива ядрото, в резултат на което клетката или умира, или напълно престава да изпълнява своите функции.
На нивото на човешкия организъм, преизпълнен с еманации на злото или с груби вибрации, низшият Разум започва да деградира,като заприщва потока на жизнените Сили и Светлината, които произлизат от Висшия „Аз“ . Такъв човек буквално започва да чувствува как неговата „звезда“ помръква, късметът бяга от него, душевното му състояние става потиснато, а разсъдъкът му като че ли се губи.
Като центрове на тялото на низшите желания и емоции в Слънчевата система служат големите подвижни магнетични Сфери, които насищат нейното междупланетно Пространство. Отдалечеността на планетите от тези Сфери е важен и съществен момент, който оказва голямо влияние върху развитието и Еволюцията на всяка от планетите заедно с развиващото се на нея население.Както във всяка клетка, Праната (жизненият Принцип) пронизва Цялата Космическа Клетка, като определя циркулиращите в нея потоци.
Правейки по-нататъшна аналогия между строежа на човека и Космоса ще кажем, че слънчевият сплит при човека съответства на макроскопичната екваториална зона, сърдечния център на Слънчевата система.Сърцето съответства на Слънцето, а главата – на Земята.При духовно развития човек Сърцето, като местонахождение на духовната воля, съответстваща на земната ос, привежда в движение Силите на слънчевия сплит (зони на топлината) и ги насочва към хипофизата, където се намира управляващата Сила на Висшия Разум – етерен „двойник“.
Етерният „двойник“ освобождава човека от неговите връзки с материалния Свят, като унищожава качествата, които държат човека във физическо въплъщение.Можем да сравним тези качества (умствена ограниченост и невежество) с леда и вечния мраз на Северния или на Южния полюс на Земята.Освобождаването от тези качества дава възможност на човека да разпознае своя Висш „Аз“ и да се развива духовно в резултат на общите усилия на Сърцето и хипофизата.
Всички човешки тела-обвивки изпитват върху себе си непосредственото въздействие на Енергиите, изпращани на Земята от Планетарните Логоси на основните планети на нашата система.Така физическото и етерното тела изпитват върху себе си влиянието на Същностите на Луната и Сатурн; астралното и  будхическото – на Логосите на Венера и Марс; менталното и каузалното на Меркурий и Юпитер, а атмическото тяло се намира под непосредствения контрол на Слънцето и Сатурн.
Освен това, физическото и етерното тела изпитват върху себе си влиянието на Същностите на Знаците от Зодиака- Козирог и Рак; астралното тяло – на Телеца и Скорпиона; менталното тяло на Девата и Рибите; каузалното тялона Близнаците и Стрелеца;  будхическото на Везните и Овена; атмическото на Лъва и Водолея. Нещо повече, всеки орган или система на човешкия организъм също изпитват върху себе си влиянието на едни или други съзвездия и планети, за което ще разкажем подробно по-нататък.
На основата на гореизложеното можем да формулираме цялостна гледна точка за Еволюцията, чийто обединяващ принцип ще бъде не стабилното състояние, а динамичните състояния на неуравновесените системи. Откритите системи на всички нива и във всички области са носители на всеобщата Еволюция, която гарантира, че Животът ще продължава своето движение във все по-нови динамични режими на сложност.
Раждането и умирането, Животът и Смъртта на всичко живо се повтарят вечно. Бог проявява Себе си в безкрайна смяна, във вечен Ритъм. Човекът и Земята, Слънчевата система и Вселената, Логосите и самият Бог - всичко има своите периоди на работа и почивка, на Живот и Смърт; ражданията и умиранията на Световете вечно следват едно след друго в правилен ред в тържественото шествие на Божествените, космическите Закони.
Животът сам по себе си далеч надхвърля тесните рамки на понятието за органичния Живот.Всеки път, когато някои системи в дадена област се задъхат от ентропни отпадъци, те мутират, като създават нови режими.
 
„Една и съща Енергия и едни и същи Принципи подсигуряват Еволюцията на всички нива, независимо от това дали става дума за Материя, жизнени Сили, информация или ментални процеси.
Микрокосмосът и Макрокосмосът са двата аспекта на една единна и обединяваща Еволюция.“
 
Според тази гледна точка човекът не е по-висш от другите живи организми; просто хората живеят едновременно на по-голям брой нива, отколкото формите на Живот, появили се в началото на Еволюцията.И макар че Еволюцията на човека е само съставна, макар и значима част от Вселенската Еволюция, независимо от това, хората са важни посредници на тази Еволюция, а не нейни безпомощни обекти.Може дасе каже, че ние самите сме Еволюция.
Живите организми не са просто сложни биологични машини;Животът не може да бъде сведен до химически реакции. Формата, развитието и поведението на организмите се определят от „морфогенетичните полета“, които понастоящем все още не могат да бъдат открити, измерени и разбрани от физиката.
Тези полета се създават от формата и поведението на живелите в миналото организми от същия вид посредством пряката връзка през Пространството и Времето и притежават кумулативни свойства.Ако при достатъчен брой представители от някой вид се развият някакви особени форми на поведение, то това автоматично се предава на други екземпляри.
В основата на това явление лежи понятието за „колективната животинска Душа“, за която ще говорим в другите раздели.Явлението „морфичен резонанс“ се отнася не само за живите организми. То може да бъде отбелязано и в такива елементарни явления като растежа на кристалите.
Представата за Космоса като за гигантска супермашина, сглобена от безброй отделни обекти и съществуваща независимо от наблюдателя, вече е остаряла и изпратена в историческия архив на науката.Вселената е единна и неделима мрежа от събития и взаимовръзки; нейните части представляват разни аспекти и шаблони отедин интегрален процес с невъобразима сложност.
 
„Забелязаните конвулсии са значимо явление. Изфиненият организъм се уподобява на Макрокосмос и преди всичко поразява със своето съвпадение с движението на планетата. Конвулсията на планетата не може да не се отразява на огненото тяло.Огненото сърце няма да забрави не само земетресенията, но и всички вътрешни конвулсии на планетата.
При това, както планетната конвулсия се съпровожда с натиск върху полюсите, така и конвулсията на тялото може да се съпровожда с натиск върху Кундалини и третото око. Също така е възможно енергията да премине от крайниците - подобно на земната кора, която при вътрешна конвулсия се свива , именно микрокосмос е човекът.“
Учителят
 
Ако разгледаме това, което е прието да наричаме организъм (растение, животно, човек), то съседните на него горно и долно ниво от организацията на Материята са планетата Земя и живата клетка на организма.На тези три СЪЩЕСТВА съответстват Разумът на Земята, Разумът на организма и Разумът на живата клетка.
В тази структура всяко предшестващо по-малко нещо е естествена и неотменима част от следващото по-голямо.И всяко нещо е организъм- жив и разумен.Всяко предшестващо по-малко нещо живее в състава и по законите на следващото по-голямо нещо.
Колкото и да е сложен човекът, неговото тяло в крайна сметка сесъстои от атоми, а последните представляват гравитационно-фотонни вълнови системи, които организират зарядите на веществото в микрокосмическите системи на своите „тела“.Тъй като вълните са невидими, то при милиардно увеличение на човека няма да видим нищо, освен „звездно небе“.Това също свидетелства за подобието на всичко съществуващо.
Например, ако двама души здраво се притиснат един до друг, от това сцепление няма да произлезе единен организъм.На това основание можем да твърдим, че само при връзка на атомите чрез външни гравитационно-фотонни вълнови системи се раждат молекулите.По аналогичен начин молекулите образуват микроорганизми от рода на вируси,микроби и бактерии.
По-нататък следват микроорганизмите във вид на растения, насекоми, риби,птици, животни и т. н.Следователно, човекът не е механична система, която може да се разглоби включително до атоми и после да се сглоби отново, а единна гравитационно-фотонна вълнова Душа, която организира организмите на подлежащите нива в йерархична система на своето физиологично „тяло“. Хората на свой ред, както вече беше казано, по същия начин влизат в състава на „тялото“ на Планетарния организъм, Духа (или Логоса) на Земята – така, както Той на свой редвлиза в състава на „тялото“ на организма на Бога на Слънчевата система и т. н.
Когато нашият Слънчев Логос създавал Слънчевата система, Той вмъкнал в сферата на проявление Материята, която по своето качество Го удовлетворявала за въплъщаване на Неговия замисъл и специфична задача, която определяла използването само на своя, строго определена вибрация (качество на Енергията) и изисквала за своето изпълнение само свой, специфичен материал.
 
„Кой може да повярва, че човешкият организъм ще бъде съзвучен не само на планетните разтърсвания, но и на токовете на цялата слънчева система?Би било неразумно да ги отричаме и да отказваме човека от сътрудничество с далечни светове.Нашата задача е да напомним, че хората, като висше проявление на Проявения Свят,могат да бъдат центрове за обединение на световете.“
Учителят
 
Този проект, който някои мистици наричат „слънчевият „ пръстен, който не може да бъде преминат, обхваща абсолютно всичко, което съществува в нашата Слънчева система, в това число и нашето с вас двойствено проявление във Финия и Физическияплан. Вътре в този „пръстен, който не може да бъде преминат“, всичко вибрира само по строго определен начин и се подчинява на съответните Закони, които трябва да подсигурят на Слънчевия Логос изпълнението на Неговия Промисъл.
Всичко в нашата Слънчева система, в това число и Законите,е обусловено от Кармата на семеричното периодично Съществувание на Самия Логос, която неразривно свързва цялата наша система не само с нейната предшественица, но и с онази слънчева система, която ще съществува впоследствие, след Великата Пралая.И така, повтаряме - ние не сме някаква изолирана система, която се развива „в собствения си сос“, а сме органична част от голямото Цяло, Което в цялата си съвкупност се подчинява на Космическите Закони и е заето с изпълнението на Своята задача.
Съзнанието на Слънчевия Логос включва в себе си цялата периферия на Слънчевата система, всичко, което влиза в сферата на влияние на нашето Слънце- физическото тяло на Слънчевия Логос. Той работи чрез седемте центъра на Силата и чрез милиарди групи, които са същността на клетката на телата на Седемте основни Планетарни Логоса.Космическият Логос на нашата система - за разпределяне на Своята Сила, работи също чрез седем слънчеви системи (в това число и нашата) и чрез милиарди семерични групи, които съставляват неговото тяло.
Планетарният Логос и планетната Същност са две Форми. Те се намират в своето активно проявление, които по най-силен начин реагират на въздействията на Енергиите, насочени към Земята от всички краища на Слънчевата Система.Човешкото подсъзнание също откликва на тези енергии, но само подсъзнателно, тъй като по своята природа ние сме част от това планетарно Съзнание.
Планетарният Логос – това е Същество, Което в предишни Епохи е преминало през състоянието на Съзнанието, което наричаме човешко, и го е оставило далеч назад във времето. Произходът на такива Същества е скрит извън Слънчевата Система; Техният Живот е фокусиран на техните планети; Тяхното Съзнание е в сфери, които се намират на места отвъд човешкото проумяване.
 
„Ако всяка клетка включва цялото мироздание, то всеки човек е праобраз на Създателя при цялата Безпределност.Как трябва да се научим да почитаме Светия Дух! Можем да го наречем с най-хубавите имена.Можем да изпълним с него сърцето си и без име, все едно че всички имена са изплискани като от препълнена чаша.Но оскърбяване е недопустимо, тъй като то прекъсва нишката на Светлината.“
Учителят
 
Всеки Планетарен Логос, както и човекът в своята аура, също има сферична Форма. Както човекът има седем основни тела, така и Планетарният Логос има седем вериги на проявление, на всяка от които съответства проявлението на Живота на една от седемте Същности на Логоса, която заема дадената поредица. Например плътното тяло на Земята е аналог на проявлението на физическото тяло на човека (или атома на физическото вещество) във Физическия план с цел придобиване на опит.
Планетарната Същност е съвкупност от форми, които образуват Формата, чрез която се проявява Планетарният Логос и така се явява синтез от планетарни елементали:физически, астрален, ментален.Тази Същност е съвкупност от всички физически, витални и ментални Форми, които при своето съединяване образуват нашата планета.Планетарният Логос и Планетарната Същност въплъщават Енергия, която въздейства на човешкото същество като създава с тези два свои основни потока аспектите на Формата и Съзнанието на нашето планетно Съществуване.
Животът на планетарния Дух въздейства на всеки от нас чрез Душата и механизма на личноста.
 
„Садху посочил плода на мангото и казал: “Ето три свята: първо е обвивката, която няма цена, следва меката част, преходна, но и хранителна, а след това е зърното, което може да се съхрани за цяла вечност“. Тънка е обвивката, по-съществена е месестата част и най-мощно е зърното. Същите аналогии важат и за яйцето.Черупката е преходно явление, белтъкът е вече е храна, макар и не задълго, а след него е огненият жълтък.Човекът е синтез на само на трите царства, но и символ на трите свята, показан навсякъде.
Учителят
 
Качеството на тези Енергии като цяло е астрално-будхическо. Протичането на жизнените Сили и общата насоченост на импулсите, които въздействат на човечеството в настоящия голям цикъл- това е Енергията на притеглянето на интуитивната Природа на Планетарния Логос и могъщата сила на Неговото тяло на желанията. Първият аспект (независимо от могъществото, особено в настоящия цикъл, на втория аспект) постоянно нараства и така заставя и нас самите да се стараем да постигнем съзнателното ниво на Това, в Което живеем, движим се и съществуваме.
Такава йерархична структура на Вселенския организъм създава най-благоприятни условия за Живот и развитие на всеки и на всички заедно, а също така обуславя и всеобщата зависимост и взаимна отговорност, която изисква постоянно спазване на Законите на Световното Битие. Планетарният Логос борави с Енергията чрез трите главни Плана на Материята- Атмически,  Будхически и Манасен, като разпределя тази Енергия по милиардите свои клетки, които съответстват на Висшите Дева-Съществата (Ангелите) и човечеството.
 
„Психическата енергия, иначе казано огнената енергия или Агни, е проявена във всички живи същества.Всеки човек може да различи в себе си плътни, фини и огнени елементи.Там, където чувстваме проявление на психическата енергия, там вече е огнената област.От тези парчета може да се сглоби целият огнен светоглед.“
Учителят
 
Планетните системи имат собствен Монаден Свят, в който влизат всички Логоси на планетите от нашата Слънчева система, които съставляват Йерархията на Строителите. Всички те въплъщават Волята, Енергията и Магнетичната Сила, които се възприемат от Тях от седемте Слънчеви Плана и които протичат през Тях в различните сфери на Тяхната дейност.И така, благодарение на Тяхното обединено Творчество, е създадена организирана Слънчева система, чиято Енергия е в постоянна циркулация и чиито възникващи качества са уравновесени и проявени чрез цялата система.
Когато казваме „Бог-Творец“, разбирайки под това действителния Творец на Космоса, както и на цялата видима и невидима Природа, ние имаме пред вид преди всичко цялата колективно изявяваща се невидима Армия от множество духове - както въвлечени, така и още невъвлечени в Цикъла на Еволюцията, разбирана дословно като „Единен в многото“. Единният Бог е безкраен и необусловен и затова Той не може непосредствено Сам нещо да Твори или да има някакво отношение към крайното и обусловеното. Но Той, като начертава план и дава Мисловната основа на онова, което наричаме „Космос“, е предоставил цялата останала работа по въплъщаването на Неговите Представи на милиардите Разумни Сили – Йерархиите на Съществата-Строители.
Многобройните класове космически Същества, споменати в Библията – Архангели, Престоли, Серафими, Херувими, Вестители, Ангели, Сили ит.н., представляват „щат“, „обслужващ персонал“ и „администрация“ на Бога-Творец, които изпълняват строго своите задължения единствено в рамките на отредените им функции.Често пъти, когато роптаем от несъвършенствата на този Свят, ние забравяме, че имаме работа с произведения на макар и могъщи, но все пак обусловени Същества, които по отношение на нас, сегашните, са богове, но богове все още несъвършени.
Богът-Творец – това е Съзнанието на Седемте Богове, Които формират Вселената от вечната Материя и Които на свой ред се състоят от Съзнанията на „Множество Богове“- Девите на будистите, Дхиан Коганите на теософите,Сефиротите на кабалистите, Архангелите на християните и Елохимите на библейските писатели, зад които стои Единният и Безличностен Бог-Творец,Непроявеният Логос-Демиург (Божественото Множество), разглеждан от нас в цялата разновидност на своите Сили, в които нашият Слънчев Логос заема макар и далеч не първо място, но заедно с това и далеч не последно.
Съзнанието на нашия Слънчев Логос включва в себе си единствено само цялата периферия на Слънчевата система, всичко, което влиза в сферата на влияние на нашето Слънце – физическото тяло на Слънчевия Логос. За разпределение на Своята Сила той работи чрез седем центъра на Силата и милиарди групи, които са клетките на телата на Седемте основни Планетарни Логоса. Космическият Логос на нашата система работи и чрез седемте слънчеви системи (в това число и нашата) и милиардитесемерични групи, които съставляват НеговотоТяло.
Целта на Планетарните Логоси на нашата Слънчева система е постепенното, пряко изравняване на всички планети една спрямо друга ипо отношение на Слънцето, за да се постигне съответното положение спрямо Планетарните Логоси на системата Сириус.Този процес ще позволи на всички Логоси, които участват в него, да познаят крайната Цел на Тяхното Съществувание чрез постигане от тяхна страна на духовно Галактическо Съзнание.
Нямаме пред вид само видимите от нас планети, от които само три ще участват в завършващия етап на изравнянането и то не на Физическия, а на Етерния План. Логосът на нашата твърде млада все още планета не влиза в числото на тези Три,а неговата по-голяма сестра Венера заема място, съответстващо на Астралния План на Слънчевата система.
Трябва да се разбере, че хората са все пак само едно клонче, поникнало от общия корен на Дървото на Живота.Човекът е източникът, който поражда Разума по отношение на Материята, от която е изградено всяко от неговите седем тела.По същия начин стоят нещата и с Планетарния Логос, с неговата още по-голяма Сфера на влияние, а и със Слънчевия Логос, Който на Свой ред въплъщава Съзнанието на някаква Свръхразумна Същност, Която се заражда на съществуващите извън слънчевото Съзнание Планове.
Всеки в своята Еволюция е формирал свой Дух; всеки има цел за всяко свое въплъщение; всеки изпълнява активно определени задачи, като работи интелектуално над тяхното осъществяване;всеки проявява живителния Огън на интелекта за своята система;всеки - благодарение на своя Разум, все повече се индивидуализира, като разширява постепенно своето самоосъзнаване, докато то не включи в себе си Съзнанието за онази по-голяма Същност, чрез Която получава своя Разум;всеки получава Посвещения и в края на краищата излиза от Формата.
Всяка от проявените от човешкия Дух личности е за него това, което е Слънчевата система за Слънчевия Логос или планетата Земя – за нашия Планетарен логос.Личността – това е полето на проявяване на Духа чрез механизма на една от своите дванадесет Души-аналози, това е метод, благодарение на който Духът може да демонстрира своя собствен замисъл.Да се разпознае замисълът на Духа – това е задачата на Душата по време на всяко от нейните въплъщения.
Достигането до замисъла се осъществява чрез всяка от проявяваните Души и може да се състои в следното:
 - да се създадат добродетелни качества като разплащане за
някакъв порок;
 - да се повиши чувствителността на Душата, стоварвайки върху нея „жестокостите“ на Природата;
 - да се развият делови качества в борбата за постигане на жизнените потребности;
 -да се отработят качествата на скромност и безкористност, като се помага на тези,които са в нужда;
 -да се достигне до окончателното убеждаване в илюзорността на всякакви материални желания и те да бъдат трансформирани в Духовен стремеж по Пътя и т.н.
Вселената прилича повече на система от мисловни процеси, отколкото на гигантски часовников механизъм. Колкото по-дълбоко учените проникват в структурата на Материята и изучават многобройните аспекти на световните процеси, толкова повече понятието за твърда субстанция постепенно изчезва от тази картина, като им оставя само архетипните шаблони, абстрактните математически формули или универсалния ред.
Следователно, свързващ принцип в космическата мрежа се явява Съзнанието - като първичен и нередуцируем атрибут на Съществуванието. Битието и Съзнанието могат да бъдат представени като Йерархия на нива – от най-нисшите и най-фрагментарни области до висшите, най-фините и най-унитарните.
Тези нива можем условно да разделим на следните видове:
- физическо ниво на неживата Материя – Енергия;
- биологическо ниво на живата, чувстваща Материя – Енергия;
- психологическо ниво на Ума, Егото, логиката;
-фино ниво на парапсихологичните и архетипни явления;
- причинно ниво, характеризиращо се с безформено сияние и съвършена трансцеденция;Абсолютно Съзнание и Татхагата[2]на всички нива.
Всеки човек, в зависимост от своето интелектуално и преди всичко духовно развитие, има тесен контакт с информационното поле на своето ниво, което в голяма степен определя неговата мирова линия на Живота.Възприеманата от нас информация се явява Мисъл, която не принадлежи нито на това, което наричаме „Живот“, нито на това, което разбираме като „Смърт“.В тази връзка ще отбележим, че фактът за продължаване на Живота след Смъртта,означава, че в една или друга форма след Смъртта продължава и Мисълта.
Материален носител на Разума се явяват структурирани части на Вселената, затова и Разумът също е структуриран- от Разум на Вселената (Бог) до Разум на Молекулата и т. н. - в дълбочина на Материята.Най-малките частички от всяка Материя представляват енергийни вихри, затова можем да охарактеризираме Материята като форма на Енергията във вид на въртяща се спирала от Светлина.При своето въртене Светлината създава Материя, която само в Съзнанията на разумните Същества, в зависимост от степента на тяхната еволюционна организация, се разделя вече на различни типове и разновидности.Въртяща се спирала от Светлина са всъщност самите елементарни частици: електрони, протони, неутрони...
Това, което възприемаме като „Материя“, е плътната сърцевина на вихъра.Самият вихър се простира в Безкрайността и сътворява Пространството.Именно разпространяващата се Енергия на вихъра предизвиква действието на силовите полета.Взаимодействието между частиците възниква тогава, когато енергийните вихри се пресичат един с друг.Така се обясняват явления като електрическия заряд, магнетизма и гравитацията.По този начин се обясняват всички известни и все още неизвестни свойства на Материята.
 
Пространство и Време
 
„В древните времена обитателите на Далечния Изток казвали: Името на Вселенското Дихание е Дао. И в древните книги четем: Няма проявена форма на Великия Дао и все пак Той сътворил небесата и земята и ги пази. Няма страст у Великия Дао и все пак Той заповядва на Слънцето и Луната, и на всички звезди да изгряват и да залязват. И няма име Великият Дао, и все пак Той дава растеж на всичко; Той диктува времето за посев и времето за жътва.
Великият Дао е един; Единият става Двама; Двамата стават Трима; от Тримата произлизат Седем, които изпълват Вселената с проявления; и Великият Дао изпраща на всички и нещастие, и благо, дъжд, роса, слънчева светлина и цветя; от своите богати запаси Той храни всичко.
И в същата книга четем за човека: той е свързан духовно с Дао, с Душата, Която живее в Седемте Духа на Великия Дао; а тялото на страстите израства от почвата на плътта. Духът обича чистото, доброто, вярното; тялото на страстите превъзнася користното „аз“; Душата става бойно поле за тях. И благословен е човекът, чийто Дух е победоносен и чието нисше „аз“ е очистено, чиято Душа е чиста и достойна да бъде вместилище на проявленията на Великия Дао.“
Евангелие на Иисуса Христа, 9:15-29.
 
„Да се мисли, че Земята е единственият населен свят в безпределното пространство, би било такава вопиюща нелепост, както да се твърди, че в едно огромно засято поле може да израсте само един пшеничен клас.“
Митродор (ученик на Епикур)
 
Вселената е организирана в определена Йерархия: видима Вселена, група Галактики, нашата Галактика, нашата Слънчева система, планетата Земя, живите клетки - организмите на Земята (растения, животни, човек) , живите клетки на организмите (на растенията, животните и човека), молекули, атоми и т.н. Всяко следващо ниво „трансцендира” и включва всички предхождащи, но не и обратното. Тъй като низшето е създадено от по-висшето (в процеса, наричан „инволюция“), висшето не може да бъде обяснено от низшето.
Всяко от по-долните нива има по-ограничен и контролиран кръг Съзнание, отколкото по-горе разположеното. Елементите от низшите Светове не са в състояние да възприемат Висшите Светове и не знаят за тяхното съществувание, макар че последните ги пронизват. Различават се две форми на интерпретация: хоризонтална, вътре във всяко ниво, и вертикална - между нивата. Вътре във всяко ниво съществува холоархия - всички елементи са приблизително равни по статус и са взаимопроницаеми. Неравенство и Йерархията съществуват само между нивата.
Нашият Свят е създаден от Енергии, които се разпространяват със скоростта на Светлината. Всичко в този свят има отношение към скоростта на Светлината. С тази скорост Енергията се движи или във формата на вихър - и тогава се получават елементарните частици (фотони), или във формата на вълна - тогава възникват квантите на Светлината. Значи, могат да съществуват и други Светове, изтъкани от вихри и вълни. Действително съществуват Свръхсветове, възникнали като резултат от движението на Свръхенергии, които се носят със скорости много по-високи от скоростта на Светлината.
Под „Вселена“ разбираме най-големият възможен обем Пространство заедно с цялата Материя и излъчване, които се намират в него, което чрез Съзнанията на различните нива на космическата Йерархия може по някакъв начин да ни въздействува. Съществуват милиарди Вселени, но ВИДИМА ЗА НАС е само една. Нашата Вселена- това е този обем Пространство, който ние наблюдаваме и който понастоящем се простира във всички посоки на разстояние около 17 милиарда светлинни години.
Можем грубо да сравним структурата на Вселената с тази на руската „матрьошка“, при която всеки Свят е йерархически свързан с по-висшите Светове, включително и Абсолюта, т. е. Висшите Светове включват в себе си другите Светове, създадени от Енергии с по-ниски скорости.
Нашият Физически Свят е най-малката кукличка в „матрьошката“ на нашата Вселена – Свят, изтъкан от Енергии, които се движат със скоростта на Светлината. Освен че е банка с информация, той играе още и ролята на изначален регулатор в човешките съдби и човечеството като цяло.
Както най-малката кукла от „матрьошката“ не знае нищо за голямата кукла, в която се намира и която не може да види, така и ние в нашия Физически Свят не знаем нищо за Световете на Свръхенергиите и затова казваме, че те не съществуват. Световете нямат никакви „реални“ граници - нито низши, нито висши. Всичко се свежда до способността на човека да влиза в контакт с вибрациите на този или онзи Свят.
Работата не е в това, че Вселената е слоеста като пирог, на върха на който тържествено седи Бог, а в това, че мозъкът на всеки от нас е способен   да възприема от заобикалящото ни Пространство само информация с определен диапазон качества ( Тази способност на Мозъка напълно зависи от това какво качество вълни (какво биополе) е способен да генерира Духът, който населява едно или друго човешко тяло. които също са вълни).
 
„Корените на всяко растение имат земно минало, родено в тъма. Стеблото и цветът са само независими последствия от корените. Но цветът нежно се грижи и носи зърното за бъдещите корени.
Целта на живота е непрекъсната и се губи в тъмата на миналото така безпределно, както и в далечината на бъдещето. Затова е непрактично да забравяме миналото, както е неразумно без усилия и без лишения да очакваме прекрасното от утрешния ден.
Така, изсмуквайки както филизите от корените, всички най-хубави сокове от миналото, трябва да напрегнем всички действени сили, за да творим Бъдещето като безсмъртие на нашия живот.“
Г. Гребенщиков
 
Физическият Свят е затворен вътре във Свръхфизическия Свят, създаден от Енергии, които се движат със скорост два пъти по-голяма от скоростта на Светлината.Следващият Свят, на свой ред, е включен в Реалност, която се основава на утроенатаскорост на Светлината; следващият Свят се основава на четири пъти по-голяма скорост от тази на Светлината; следващият – на пет пъти по-голяма скорост и т. н.
По този начин:
всеки по висш по своята организация свят, чиито Енергии се движат по-бързо, ще съдържа в себе си по-нисшите Светове, чиито Енергии се движат по-бавно.
 Формите на съществувание на Материята, както вече изяснихме, са безкрайно разнообразни: като се започне от най-дребните микросветове до свръхгигантските струпвания на Енергии на мощните полета на биологическата природа, които съставляват биополето на всички галактики, съзвездия и отделни планети като живи свръхразумни Същности. Това поле е несравнимо по-съществено от която и да било овеществена Материя.
Наивно е да се предполага, че заобикалящият ни Космос е само безкрайно струпване на някакви горящи кълба от газ, наречени Звезди и студени конгломерати от застинало и мъртво вещество. Космосът е буквално натъпкан с множество Светове, които също като нас живеят своя Живот и имат свои проблеми.
Всички Светове са безкрайни във Времето, ако не са ограничени с конкретни вибрационни граници от заобикалящия ги Космос. Животът, както и Мисълта, никога не е възниквал, а бидейки само форма на преобразуване на Енергията, съществува ВЕЧНО. Всеки краен срок за Живота означава моментен акт на Творение и непременно е обусловен от моментното раждане на Бога, тъй като всеки ограничен по продължителността си срок ще остане безкрайно малък в сравнение със Съществуванието не само на Финия план, но и на Материята като цяло.
Протойерей Сергей Четвериков, починал през 1947г., е изразил по следния начин отношението си към заобикалящия ни Свят: “ Тайната на Живота не се изчерпва със съществуването на нашето задгробно битие. Самият заобикалящ ни свят се явява за нас неразрешима загадка. Не можем да допуснем, че цялото това безпределно пространство, всичките тези милиарди звезди и планети биха съществували просто така, неизвестно защо. Само за да им се любуваме в ясните звездни и лунни нощи ли?
Без съмнение те имат свое предназначение, което не ни е известно. Светът е велика Божия тайна, която ни заобикаля, но не е разкрита за нас, може би, защото това не ни касае. Касае не нас, а други същества. Ние трябва да знаем само това, което ни е нужно да знаем за нашия живот, за нашето спасение.
Поради това няма да правим никакви произволни догадки за смисъла и предназначението на мирозданието. Ще се примирим с това, че това е тайна известна само на единния Бог. Наблюдавайки заобикалящата ни слава и красота, ще се научим да виждаме и познаваме Твореца. И ще помним, че животът ни не се изчерпва само със земното съществувание и ще съгласуваме това наше земно съществувание с обкръжаващата ни вечност.“
Съгласявайки се изцяло и напълно с отец Сергий, ще добавим, че пространствено-времевата пресечна точка на Епохите, на която се намираме сега, е характерна още и с особените условия, които създават за човечеството Висшите Същества, което в голяма степен се отнася и до информираността на всички нас относно промените, които протичат в заобикалящите ни Фини Светове. Завършват едни Епохи, започват други. Променят се периодите, а с тях се променят обстоятелствата и характерът на Времето, без да споменаваме даже за разположението на звездите и Слънцето сред тях.
Ерата на Водолея, започнала на 15 юли 1991 г.в три часа сутринта, е характерна с това, че носи много повече промени в съществуването на човечеството от предходните ери. Това е Знак на неочакваните неща, на непредсказуемите последствия, и в същото време Знак на стремежа към новото Знание, Знак на духовното пророкуване, което нерядко е поразително далечно. Ерата на Водолея изисква нов подход към обикновеното и всекидневното, към което отдавна всички сме привикнали и сме престанали да забелязваме. Със всички достъпни за нас средства се опитваме да ви изведем от това сънно състояние и даваме част от тези Знания, които много ще ви помогнат по време на предстоящето велико Преображение.
 
И каза Иисус:
„Всички хора са синове на Бога, и ако те живеят свят живот, те са винаги с Бога.Те виждат и разбират делата на Бога и чрез Него, свещения, те могат да творят тези дела. Мълниите и бурите са също вестители на Бога, както слънчевата светлина, дъждът и росата.
Небесните сили са в ръцете на Бога и всеки предан син може да използва тези сили и тези енергии. Човекът е представител на Бога, изпълняващ Неговата воля на Земята, и човекът може да цери болните, да управлява повеите на въздуха и да възкресява мъртвите.
В това, че имам способността да върша тези неща, няма нищо чудно. Всички хора могат да развият тази способност; но те трябва да победят всички страсти на своето нисше „аз“ и те могат да ги победят, ако поискат.
И така, човекът е Бог на земята, и този, който почита Бога, трябва да почита човека, защото Бог и човек са едно, както са едно отецът и синът. Слушайте, аз казвам: Дойде часът; мъртвите ще чуят гласа на човека и ще живеят, защото синът на човека е син на Бога.“
Евангелие на Иисуса Христа, 91:35-42.
 
Вече обяснихме, че цялата Вселена е организирана на принципа на определена Йерархия: видима Вселена, група от Галактики, нашата Галактика,нашата Слънчева система, планетата Земя, живите клетки- организмите на Земята (растенията, животните, човека), живите клетки на организмите (на растенията, животните и човека), молекулите, атомите и т. н. Всяко следващо ниво трансцендира и включва всички предшествуващи, но не и обратното. Тъй като низшето е създадено от висшето (в процеса, наречен „Инволюция“), висшето не може да бъде обяснено, изхождайки от низшето.
 
„Целият този видим свят съвсем не е единствен в природата и ние трябва да вярваме, че в други области на пространството съществуват други земи с хора и животни.“
Лукреций Кар, римски философ
 
От следващите ни книги ще научите, че по принцип в човека от раждането му са заложени тринадесет енергийни сфери-обвивки, които ние наричаме „тела“.Но обикновено при повечето хора не са развити даже 10-20 процента от този огромен потенциал, който ни дава правото да се причислим към категорията на божествените създания. Затова ние условно обединихме тези 13 сфери в седем основни човешки „тела“, което на дадения етап от нашето развитие не води до принципна разлика.
 
„Съществуват безкрайни слънца, безбройни земи, които кръжат около нашето Слънце... Тези светове са обитавани от живи същества.“
Джордано Бруно
 
Всяко от тези тринадесет тела принадлежи към един от тринадесетте Свята, които им съответстват по диапазона на своите енергийни вибрации: физическото тяло принадлежи само на Физическия Свят и друг Свят просто не може да познава; астралното тяло съществува в Астралния Свят, който пронизва и Физическия Свят; менталното тяло функционира с вибрациите на Менталния Свят, но влиза в съприкосновение и с двата споменати вече по-груби Свята и т. н.
Тоест, като развивате в себе си някое от телата или вече имате в достатъчна степен развито тяло за сметка на предишна Карма, вие започвате в по-голяма или в по-малка степен да функционирате със своето Съзнание в съответния от тези Светове.Всеки от тези „по-нискостоящи“ Светове има по-ограничен и контролируем кръг Съзнание, отколкото тези, които са разположени над него. Затова елементите от низшите Светове не са в състояние да възприемат Висшите Светове и не знаят за тяхното съществувание, макар че последните ги пронизват, минават през тях.
Колкото по-ограничено е Съзнанието, в толкова по-малка степен то е способно да улавя сигналите, които постъпват от едни или други вибрационни нива на Фините Светове. Все едно да се опиташ да чуеш ударите на сърцето с чугунена тръба- за това е нужен специален, много по-чувствителен инструмент. Доколко тези сигнали във вид на намиращи се около нас Мисъл-образи или Идеи ще бъдат отчетливи и разбираеми за нас, напълно зависи от степента на развитие на съответните тела в нас. Затова, за да разберем нещо или сами да „видим“ нещо от това, за което ще стане дума по-долу, трябва първо в някаква степен да разширим своето Съзнание, което не се постига лесно и се определя най-вече от общото ниво на развитие - както на отделния човек, така и на човечеството като цяло.
Ако вие вече сте еволюционно „съзрели“ за това образно и естествено да възприемете всичко, което ще кажем по-нататък, можете да направите опит да се възползвате от предлаганите от нас препоръки, отчитайки цялото огромно количество всевъзможни „НО“, които могат да възпрепятстват това. За тази цел се опитайте първоначално да промените гледната точка за заобикалящия ви най-груб Свят, с която сте свикнали, ако тя не ви позволява да излезете даже отвъд неговите предели. Променяйте своите ограничени и неопределени принципи, вървете въпреки материалните желания и грубите чувствени подбуди, като преодолявате всякакви препятствия, които изведнъж неимоверно ще се увеличат, правете понякога даже това, което ще ви се стори нелогично.
Всичко това (повтаряме: ако ВЕЧЕ сте постигнали определеното и необходимото за това ниво от своята Еволюция) плюс, разбира се, знанията, тренировката на паметта и вниманието, постоянната Медитация, изработваща умението на Съзнанието да се концентрира и отпуска, ще ви даде възможност да развиете наддиафрагмените психични центрове и да преместите по-високо местонахождението на вашето Съзнание и точката за събиране на информация, която съществува във всекиго от нас. Тогава Съзнанието на човека започва в по-голямата си част да пребивава в по-висши Сфери от материалната и да функционира с по-високи вибрации.
             Първото и главно условие за психическото развитие са силата и мощността на общото биополе на човека, образувано от енергийните полета на всичките 12 тела. Като се има предвид, че основната маса хора са развити не повече от 20-30 %, можем да кажем, че мощността на тяхното биополе няма да им позволи да възприемат повече от това, което им дават петте сетивни органа. Ето защо далеч не всички, които наричаме „екстрасенси“, са такива всъщност - долната „летва“ на екстрасензорните способности се намира отвъд пределите на 45- процентното ниво на развитие от общия потенциал на енергийните полета на всички тела.
Ако нивото е над 60% - това е само ученик, а ниво 75% позволява да се
четат Мислите, да се помнят предишните превъплъщения на своята Душа, да се влияе целенасочено на заобикалящите хора и животни. По-нататък способностите и възможностите се увеличават право пропорционално, а с доближаването до 100% - в геометрична прогресия. Трябва обаче да разбираме, че развитието на всяко фино тяло е неравномерно, което в много голяма степен влияе не само на общия енергопотенциал на организма, но и върху придобиването на едни или други способности. Но за това – по-нататък.
Всеки от Световете има свое ниво на организация на Материята, за което са характерни съответен цвят и звук. Вие трябва да знаете, че всяко число и всяка буква излъчват в Пространството определена вибрация; че съответните вибрации се излъчват от голямо количество числа и голямо количество букви; че не само нашата реч, думи и звуци, но и даже всяка Мисъл и всяко отделно наше действие се явяват вибрационни последователности. Те се преобразуват във вибрационни потоци, които автоматично се подреждат на нивото на честотите на нематериалната Вселена.
Колкото по-фина е Материята, толкова по-богати и големи са възможностите на Света съставен от нея, а това означава, че толкова по-висши са и способностите на съществата, които населяват дадения Свят.Но вътре във всеки Свят има огромен брой нива, Сфери и поднива, които също се отличават едно от друго по качеството на съставляващата ги Материя. Това означава, че имат и различни допустими предели на възможното. Тях също можем да ги възприемаме като отделни Светове, които имат спецефични за тях устройство, закони, морал и свое пределно ниво на информираност.
Както ще разберете по-нататък, невидимата за нас Вселена с нищо не е по-малко велика от видимата.Просто честотата на вибрациите, на които работят нашите органи на зрението, не ни позволяват да видим по-обширната панорама на безкрайното множество от неща, които съществуват в същото това Пространство, което и самите ние обитаваме.
„Във Финия Свят знаят много за случващото се на Земята, но и мнозина не могат да разберат. Трябва, както и на Земята, да се отнасяме състрадателно към подобно неразбиране. Именно, както на Земята, така и на Небето, не бива да затрудняваме положението с раздразнение. Трябва да вървим след Владиката с пълно доверие, както самият Той следва своя Владика. Може да обикнем този път на преданост. Може да го приемем с цялото си сърце така, че друго решение да е невъзможно. Именно на такава преданост се градят Световете.“
Учителят
 
Именно разликите между честотите на нашето измерение и честотите на Съществуване на невидимата Вселена не ни позволяват да общуваме с многобройните обитатели на нейните многобройни Светове. Това обстоятелство съвсем не е пречка за тях да влизат в контакт с нашите духовни Същности и да възприемат всекиго от нас чрез различните вибрационни полета, създавани от нашите фини тела.
Различават две форми на интерпретация на Световете – хоризонтална, вътре във всеки Свят, и вертикална – между неговите нива. Вътре във всяко ниво (Сфери, области, поднива) съществува холоархия, т. е. всички елементи, които съставят това ниво, са приблизително равни по статус и са взаимопроницаеми: отгоре надолу- по абсолютен начин, а отдолу нагоре - избирателно и относително. Непреодолимо неравенство и йерархия съществуват само между всеки от тринадесетте Свята.
 
„Възлагам ви да свидетелствате за Огнения Свят като за съществуващ с всички признаци на битието. Огнените цветове се отличават със сиянието си, но можем да ги сравним и със строежа на розите; малките вихрови пръстенчета образуват сякаш съчетания от листенцата на цвета. Така и аромата, преобразен озон, можем да оприличим на аромата на иглолистните дървета. А пък сиянието на аурите прилича на сводове от облаци. Лъчите – на потоци и водопади.
Затова в земните ни представи мъдрецът ще намери подобие на висшите образи. При него няма да се насложи унижението на земното битие, тъй като неговата основа е подобна като енергия на същинската. Мъдрецът не би търсил точно подобие на Бога в земното тяло, тъй като само огненото тяло може да съхранява същите искри, както и Висшите Същества.“
Учителят
 
Нашият Свят е създаден от Енергии, които се разпространяват със скоростта на Светлината. Всичко в този Свят има отношение към скоростта на Светлината. С тази скорост Енергията се движи или под формата на вихър – и тогава се получават елементарните частици (фотоните), или под формата на вълна- тогава възникват квантите на Светлината. Все по-съвършени от нашия стават Фините Светове, които също са изградени от вихри и вълни, възникнали обаче като резултат от движението на Свръх-Енергии, които летят със скорости далеч по-високи от скоростта на Светлината.
Световете нямат никаквиреални“ граници, според нашето примитивно разбиране- нито високи, нито ниски. Всичко се свежда единствено до способността на Съзнанието на всеки конкретен човек да влиза в контакт с вибрациите на този или онзи Свят, т. е.за граница, разделяща видимата Вселена от невидимата служи нивото на честотите на нематериалните измерения.
Работата не е в това, че Вселената е слоеста, като пирог, на върха на който се „възкачва“ Бог, а в това, че мозъкът на всеки от нас е способен да възприема от заобикалящото ни Пространство само информация с определен диапазон качества (които също савълни).Тази способност на Мозъка напълно зависи от това какво качество на вълната (какво биополе) е способна да генерира Душата, която населява в даденото въплъщение едно или друго човешко тяло.  
 
„Тялото на планетата се създава от мисълта, зараждането на планетата обаче идва не от Финия Свят, а от Огнения. Когато Огненото зърно е вече заложено, тогава и мисълта от Финия Свят може да бъде полезна.
Множество огнени зърна се въртят в пространството. Множество небесни тела вече имат своето фино тяло. Действително, пространството е не само пълно, но и препълнено. Така разрушаването на световете, което се случва ежесекундно, е само физическо зараждане и оформяне на нови тела.“
Учителят
 
„Често хората усещат необяснимо възторжено или потиснато състояние. Те ще свържат това по-скоро със своя стомах, отколкото да съобразят, че то е приближаване на добрите или тъмните сили. Между другото, тези явления са много чести и силни. Хората често усещат допир или убождания.
Те приписват тези явления на някаква паяжина или прах, но даже и през ум не им минава, че така могат да ги докосват съществата от Финия Свят. Не по-рядко хората чуват движение или шумолене, но биха си помислили в този момент за мишки или стоножки, само и само да прогонят всяко предположение за явления от другия свят. Същите тези хора биха се оплаквали, че Финият свят не се проявява. Но нали фините движения не биха приличали на удари с чук!
Така, както и всичко друго, доближаването на Финия Свят трябва да бъде допускано и изучавано без страх. Не бива да осъждаме нещо, на което даже не сме се потрудили да обърнем внимание. Ако все пак хората бъдат ощастливени да видят Огнено Същество, те първо биха си помислили за демон. Такова е изкривяването на съвременното съзнание. Такава ограниченост биха нарекли скептицизъм, критика или образованост, а по-скоро би трябвало да я наречем тъпота“.
Учителят
 
Времето е Мисъл
 
„За съзнанието не е лесно да побере представите за невидимите светове - заради своята плътна обвивка ние трудно можем да осъзнаем всички възможности извън нашето полезрение. Трябва да привикнем да мислим за цели светове, които реално съществуват. Финият свят не е само наше състояние, той е сам по себе си цял свят със всички възможности и препятствия.
Животът във Финия свят не е много различен от земния, но е в друга плоскост. Направеното не изчезва, напротив - умножава се. Но ако тук ни е трудно да запазим яснота на съзнанието, то там е още по-трудно, тъй като се срещат много явления от нови за нас етапи на еволюцията.
Затова е много важно да пазим завета за яснота на съзнанието. Разбира се, това се изразява чрез действителен синтез. Но ако съзнанието е толкова необходимо за Финия Свят, то колко по-необходимо е за Огнения.“
Учителят
 
Когато говорим за различните светове трябва да споменем и това, че за различните степени на организация на световете съществува различно възприятие на това, което наричаме „Време“.Времето не е само хронологическо; Времето е Мисъл, разглеждана като движение от миналото през настоящето, отиваща в бъдещето; Времето е движение на паметта, на словото; Времето е образ, символ на възпроизвеждането, повторение. Във всеки конкретен случай Времето е периодът на съществуване на разглеждания предмет.
Даже само това ни лишава от възможността да смятаме, че Времето след Смъртта е същото, както и преди нея. За вечния човешки Дух като че ли няма Време, той съществува във Вечността. Затова след физическата Смърт и за човешката Душа като че ли не съществуват следващ ден, следваща година, следващо столетие... Във Вечността няма посока от „до“ към „след“. Не може да има „до“ в една посока, а „ след“ - в друга; и „до“, и „след“ съществуват в по-висши от третото измерения във всички посоки. Ако Душата бива привлечена нанякъде, то това привличане може да върви по пътя „до“ и „след“ във всяко направление на Вечността.
Времето също е една от разновидностите на Материята, едно от проявленията на Енергията на Космоса и Волята на Бога-Творец- та нали в зависимост от Времето Материята приема едни или други форми. Ако вземем за пример Земята, можем да кажем, че с течение на Времето първоначалната структура на нашата планета много силно се е променила, напълвайки се с биоенергийна съставяща я маса, която на свой ред постепенно и непрекъснато се освобождава в междугалактическото Пространство, като го запълва и променя.
Още Аристотел е твърдял, че Вселената има форма на кълбо, в центъра на което е концентрирана Мисълта, а в периферията – Материята. Формата на кълбото е най-съвършената, при отсъствие на съпротивление отвън всички тела в природата се стремят към кълбовидна форма. В кълбото, което се явява затворена система, всички точки могат да се преместват една спрямо друга, докато в същото време центърът – Мисълта, ще се намира в състояние на покой и равновесие. Твърдите тела са променливи в голям мащаб, затова и всички планети имат кълбовидна форма. И енергетиката на човека в спокойно състояние също се стреми да заеме кълбовидна форма в Пространството.
Сега ще поговорим именно за него, за Пространството. Пространството съвсем не е триизмерно, а Времето далеч не е линейно и те не са отделни Същности. Те се преплитат по най-тесен начин и образуват в своята съвкупност „пространствено-времевият“ континуум на Космоса - „Пространство – Време“ с различна измеримост за различните Светове: от едно- и двуизмерни до безкрайност.
Можем да представим едноизмерното Пространство като линия върху хартия или във вид на нишки. Съществата от тези Светове живеят само в настоящето и нямат нито минало, нито бъдеще. Съществата от Световете с двуизмерно Пространство живеят в триизмерна повърхност: ако сложите на една плоскост някакъв обемен предмет, двуизмерното същество ще види само среза на този предмет върху плоскостта. Ако отделим предмета от плоскостта, то той ще стане невидим за него.
Има такова изкривяване на Пространството, което е прието да се нарича „лента на Мьобиус“ (или „лист на Мьобиус“). И така, ако двуизмерно същество може да се движи по тази „лента“, то ще бъде в състояние да възприема както външната, така и вътрешната част на пространствената повърхност. По тази „лента“ Съзнанието може да се премести от вътрешната повърхност върху външната, защото тази „лента“ всъщност има само една повърхност, която е изкривена по особен начин. Има също така „сфера на Мьобиус“ - кълбо в кълбото, или така наречената „дуплекс-сфера“, движейки се по която също може да се попадне от вътрешната повърхност на кълбото върху неговата външна повърхност.
За да си представите по-нагледно такава сфера, можете да си представите в своето въображение един обикновен геврек и да си въобразите, че го свивате до състояние на точка. Така вътрешната повърхност на този “геврек” ще започне да преминава набързо около тази точка, а краищата на неговата външна повърхност ще се съединят един с друг. Точно това ще представлява кълбо в кълбото или „дуплекс-сфера“. Ако се движите по вътрешната повърхност на тази сфера и стигнете до нейната централна точка, то през тази точка ще можете да излезете върху външната повърхност на сферата и така да изчезнете от този Свят. Намирайки се в центъра на дуплекс-сферата, вие ще можете да наблюдавате кълбото-сфера и отвън, и отвътре, т. е. да виждате и формата на предмета, и неговото вътрешно съдържание.
Най-простата физическа формула:
 
V = S : t
 
показва, че движението (скоростта V) поражда Пространството (S) и Времето (t). В пълен покой (V=0) изчезват и Времето, и Пространството
 
 (S : t = 0).
 
По този начин причина за пораждането на Пространство и Време се явяват движението и свързаните с него изменения: растеж, преобразуване, формиране. Освен чисто механичното движение съществуват още биологическо (раждане, съзряване, умиране), интелектуално, интуитивно, волево и много други видове по-фини движения.
Понастоящем са известни девет основни и пет междинни Космически Свята. Ние, хората, живеем в смисъл, че се чувстваме нормално и комфортно в своите физически обвивки само в един от най-нисшите, в триизмерния Физически Свят, който се характеризира с три статични координати (височина, ширина, дължина, т. е. обем) и една динамична координата – Време. Основна задача на този Свят е възпроизвеждането и растежът на Материята на физическите обекти-обитатели и на съставящите ТОВА Пространство части.
Ние, като триизмерни същества, имаме и минало, и бъдеще, можем също така до някаква степен да прогнозираме събитията и да предсказваме какво ни очаква занапред. Ние живеем едновременно и в миналото, и в бъдещето, а това, което наричаме „настояще“, е само много тънко „острие на бръснача“, което непрекъснато „отрязва“ нашето минало от нашето бъдеще. Физическият Свят се намира вътре във свръхфизическия Свят, създаден от Енергии, движещи се със скорост два пъти по-голяма от скоростта на Светлината. Следващият Свят, на свой ред, е включен в Реалност, основана на утроената скорост на Светлината; следващият Свят е основан на четири пъти по-голяма скорост на Светлината; следващият – на пет пъти по-голяма и т. н. Така всеки по-висш по своята организация Свят, енергиите на който се движат по-бързо, ще съдържа в себе си по-нисшите Светове, чиито Енергии се движат по-бавно.
Времето не е четвърто пространствено измерение, както смята официалната наука, във всеки случай поне за космическите мащаби. Четвърта координата в четириизмерното Пространство ще бъдат явленията, породени от движението и биологическите явления, т. е. - в четириизмерното Пространство всички наши движения и биологическия растеж са видими веднага на четвъртата координата, а всички останали явления се разглеждат като функция на Времето.
Биологическото движение (растеж и развитие на биологическите обекти) също поражда триизмерно Пространство със същите координати. Това е Финият Свят, Светът на Енергията, необходим за растежа и движението на Физическия Свят. Обитателите на този Свят се хранят със слънчева Енергия от хранителен произход, тъй като Земята е планета на растенията. В него етерното тяло (поле) на човека чрез СВАДХИСТХАНА-чакрата влиза във взаимодействие със етерните тела (полета) на многобройните обитатели на този Свят. Този психоенергиен център на човека е малко изместен по отношение на другите чакри.
Ръстът на емоциите поражда три- и четириизмерен Астрален (сетивен) Свят със същите координати, хранещи се с Енергията на гравитационното поле на Луната. В този Свят обитава астросомът (астралното тяло) на човека. Чрез него той с помощта на МАНИПУРА-чакрата си взаимодейства с астралните полета на останалите същества, както от Земята, така и от други планети и Галактики. В резултат от своята сетивна дейност Астралното тяло (поле) на човека продуцира в този Свят множество всевъзможни енергийни образувания – Астроформи, които много се различават в зависимост от качеството на образуващите ги енергии. Разграничават се две нива на Астралния Свят: низш Астрал (Кама-Арупа) и висш Астрал (Кама-Рупа). Първият се обитава от същества, породени от отрицателни чувства и емоции (страх, злоба, ненавист, завист, ревност и т. н.).
 
„В дълбините на духа си хората знаят за полетите в Безпределността, но забравили за значението на далечните светове, сноват безсмислено по земната кора. Не бива да се говори против земните предмети, както и против продуктите на творчеството, не бива да се говори против пътешествията, които могат да бъдат висша школа, а цялото земно битие трябва да бъде осмислено в границите на Висшия Свят.
Трябва да мислим за приближаването на много необичайни времена. Нито жестокостта, нита грабежа, нито предателството, нито лъжата ще ни помогнат против огнените вълни. Не толкова срамът, колкото страданието ще ни принудят да търсим спасението.“
Учителят
 
Астросомът на човека, който „пътешества“ из нисшия Астрал по време на сън или по време на астрално излизане, изпитва много неприятни усещания и дискомфортни състояния: болка, страх, задушаване, а понякога и наранявания, които се проявяват даже върху физическото тяло. Ако човек със своето Съзнание се намира в Сферите на  висшия Астрал, чрез чакрата Манипура той ще възприема само положителни емоции и благотворната енергетика на неговите обитатели. Астроформите „живеят“ в Астралния Свят, там си взаимодействат една с друга и с астралните полета на живите хора, като след известно време се разпадат или биват поглъщани от по-мощните Астроидеи, ако не бъдат подхранвани от вибрациите, които са ги породили.
Най-важното усещане за Време дават движението и ръстът на интелекта, способността да се мисли и анализира. Тези способности и качества пораждат четириизмерния Свят, в който съществуват четири статични координати (ширина, височина, дължина, Време) и една динамична координата - ръста на интелекта. В този Свят координатата на Времето става статична, т. е. Времето се променя като понятие, а движението се поражда от интелектуалния растеж. Ако по някакви причини интелектуалните способности у човека не прогресират, то съществата от четириизмерния Свят ще видят този човек като нещо неподвижно. Този Свят се храни с Енергията на гравитационните полета на всички проявени и непроявени планети от Слънчевата система. Тъй като за главна планета смятаме Юпитер, то нейното влияние се явява основно.
 
„Към какво ще се устремим - към ограниченото или безпределното? Земното пребиваване е краткосрочно, свои ограничения във Времето имат Финият и Мисловният Светове. Извън всякакви времеви ограничения е Огненият Свят, значи към него трябва да се стремим. В световете с времеви ограничения се получават огнените доспехи. Земният свят е като улица без изход - или възкачване, или разрушение. Даже Финият Свят няма да удовлетвори устремения дух.
Всички други животи са само приготовления за всеобхватността на Огнения Свят. Слабият дух се ужасява от разстоянието до Огнения Свят, но родените за възход духове могат само да се радват.“
Учителят
Интелектуалното тяло (поле) на човека в резултат на мисловната дейност може да поражда особени фини енергийни образувания – Мисъл-форми и Мисъл-образи, същината и съдбата на които е същата, както и на Астроформите. Менталното тяло (поле) на човека има две основни качествени вибрационни нива: Рупа-Манас – оперативно, логическо мислене, т. нар. Ум, който си взаимодейства с физическия организъм на човека чрез менталната Централна чакра, и Арупа-Манас – ниво на образното мислене, т. нар. Разум, който си взаимодейства с физическия организъм чрез малката междинна ментално-кармична чакра на Разума посредством китайските енергийни канали.
Движението, стремежът на човека към самореализация, т. е. растежът на реализационната Воля, пораждат петизмерния Свят с пет статични координати (ширина, височина, дължина, Време, интелект) и една динамична координата – растеж, движение (увеличаване или намаляване) на реализационната Воля. Това е Кармичният или Каузалният Свят. В него се намират всички причини и следствия от нашето минало съществувание и неговото влияние върху настоящия ни Живот. Този Свят тясно се доближава и съединява с междинния Атмо-Кармичен или Ментално-Кармичен Свят на Разума. С физическия организъм Каузалното тяло е свързано чрез гърлената чакра ВИШУДХА и енергийни канали.
В Света на шестте измерения на Пространството Времето се поражда от формирането, развитието на интуицията, която образува една динамична координата. Шестте статични координати на този свят се образуват от дължината, височината, ширината, Времето, интелекта и Волята. Това е Светът на Свръхсъзнанието, Будхи, Махат, Ишвар. Той се подхранва от Енергията на гравитационното поле на нашата Галактика и чрез него може да си взаимодейства с Интуитивните Светове на други Галактики. С физическото тяло на човека този  Свят взаимодейства чрез чакрата Аждна.
В Света на седемте измерения времева динамична координата е движението, растежът и повишаването на качеството на вибрациите на Любовта (всички останали форми на движение – дължина, височина, ширина, Време, интелект, Воля и интуиция, са проявени върху седемте координати на Пространството). Това е Светът на Нирвана, на Космическото Съзнание, на блаженството от пълното единение с Бога. Той се създава за сметка на Енергията на гравитационното поле на нашата Вселена. В тялото на Нирвана (растеж на Любовта) Времето тече НАТАМ и ОБРАТНО, за разлика от нашето традиционно разбиране на Времето, при което то тече само в една посока- НАТАМ. С физическия организъм на човека е свързан чрез сърдечната чакра - АНАХАТА.
В Света на осемте измерения битува нашата Монада, Атман, Изначалната Божествена Същност. С физическия организъм този тайнствен Свят си взаимодейства чрез чакрата на Неповторимата Индивидуалност с чакрите на Космическия Свят. Колкото по-тънък е Светът и неговата Материя, толкова повече Времето е подвластно на съзнателните Същества на този Свят. Светът на Божествената Реалност (Абсолюта)- за разлика от другите Светове, има безкрайно множество измерения. С космическото тяло на човека е свързан чрез коронната чакра - САХАСРАРА.
Всяко от изброените проявления на движението поражда „Време“ със свои характеристики, затова Времето в различните Светове тече различно. Не можем да кажем, че го няма изобщо – в човешкото Съзнание, свикнало всичко да определя и фиксира в ясна форма, това не се побира: докато има поне някаква последователност, движение, дотогава ще съществува и усещането за
Време. Със спирането на Времето във Физическия План се спира и движението, всички действия и изменения се прекратяват, стават неосезаеми и невидими за физическите сетивни органи. Като че ли, повтаряме, причина за пораждането на Пространство-Време е движението: растежът, преобразуването на нещо или някого, раждането, Животът, Смъртта, изменението на качествата и характеристиките на интелекта, Волята и т. н.
Т. е. механичното движение е спомогнало за възникването и появата на биологическия Живот, който на свой ред е довел до появата на такива явления като интелект, Воля, интуиция, любов. И ако приемем механичното движение за по-грубо, а биологичният Живот за по-фино явление, то можем да допуснем, че от по-фините времеви характеристики се раждат още по-фини.
Живеейки в триизмерното Пространство, можем да възприемаме само сенките, проекциите на четириизмерните обекти - по същия начин, по който върху една плоскост не можем да видим изцяло триизмерен обект. Това предизвиква много усложнения и грешки на възприятието. Например, много от боговете на индийския и тибетския пантеон се изобразяват с множество различни лица, съвсем не приличащи едно на друго: едни от тях са прекрасни, други са страшни и уродливи.
От гледна точка на древната езотерика боговете са многоизмерни Същества и явявайки се в нашия Свят, те ни показват само една от своите проекции, която ние възприемаме като отделно тяло. Така тези различни ликове и големият брой ръце символизират различни проекции – образи на един и същи бог - четириизмерно или многоизмерно Същество. Например, една от проекциите на конуса е кръгът, а друга е триъгълникът... По аналогичен начин можем да разберем и един от най-сложните образи на християнството - триединството на Бога: Дух, Отец и Син - Светата Троица.
Възможно е някога всички неща и наблюдаваните на нашата планета явления да съществуват едновременно - и в миналото, и в настоящето, и в бъдещето. Но докато миналото, настоящето и бъдещето се различават едно от друго, дотогава ще съществува и Времето. Във Финия Свят то се усеща като явление на последователност. Разбира се, вътре в себе си, в дълбочината си, винаги можем да намерим място за Безмълвието, където всичко като че ли съществува едновременно, в Хармония, но щом Душата след отделяне от физическото тяло започне да разглежда нещата поотделно, незабавно възниква и последователността.
Сливането с ВСИЧКО е нещо друго. Да, умрелият не забелязва Времето, но в мига, в който започне да свързва себе си с отделни вещи или да ги осъзнава, незабавно ще се прояви и Времето. Несъвпадането на физическото и интроспективното Време крие в себе си големи възможности за развитието на всевъзможни способности у човека. За една секунда във Физическия Свят във Финия Свят може да се зароди, развие и умре цяла Вселена. Това може да ви се струва невероятно, но е факт. Цялата работа е в това, че с една и съща мярка (секунда или минута) е недопустимо да измерваме различни времена, така както и с метър не можем да измерим многоизмерните Пространства.Като обединява в себе си няколко свята (техния цялостен спектър), човекът обединява и различни Времена и Пространства, явявайки се едновременно гражданин на много Светове.
Сега стоим в епицентъра на „големия взрив“ и проследяваме как се раздува до безкрайно огромни размери свръхразумното Същество, чието име е Вселена. На „границите“ на тази Божествена Същност разлитащото се от взрива вещество достига светлинни скорости. Летейки по затворени траектории, светлинните кванти изпълват вътрешното “Пространство“ на Бога на нашата Вселена с ослепително сияние. Но не ни е дадено да видим тези сияещи „граници“, тъй като те постоянно се отдалечават от нас със скоростта на Светлината. А и нима можем да наречем граници това, което ни отделя от Нищото и отива в Нищото?
Но да продължим нашето изследване. И така, Времето създава определена ритмична пулсация на силовите полета, способстващи - по силата на Закона за Космическия Магнит за хармонизацията на положителните и отрицателните Сили на Първоматерията.
Богът-Творец на основата на Фундаменталните Закони на Своето Битие създава от Първоматерията, като енергийна универсална субстанция, пространствено-енергийни и времево-енергийни производни и комплекси Сили за разпределяне и концентрация на Енергиите на Пространството и Времето по Зони на ритмичност.
Зоните на ритмичностса области от организирана Първоматерия, всяка от които има конкретен брой ритми на векторните проводници на Силите на Първоматерията.Именно тези Сили пораждат Пространство-Времето с безкрайно разнообразие от Форми на Божественото Съществувание.Всеки вектор на Силите, притежавайки определено количество информация, определя посоката на промяна на ритмичността на Пространствното и в същото време изпълнява ролята на енергиен проводник, който свързва няколко Пространства с различна ритмичност. Колкото по-слабо организирано е Пространството, толкова по-слабо устойчив ритъм на взаимодействие на различните ритмичности, стремящи се към безкрайността,има то.
Всяка Зона на ритмичност има бариера на Сферите си, създадени на Принципа на индивидуално-времевото развитие на базата на Закона за Знаковата Дистанция. При опит да преодолее бариерата на Сферата психиката на всяко разумно същество, което не е достигнало в развитието си до нивото на познание на Знаковите Закони неизбежно ще бъде разрушена.
Екипажите на всеки космически кораб задължително имат карти на ритмичността на тези участъци от Космоса, в които отиват.В противен случай гибелта е неминуема.Най-опасната в това отношение Зона с изменен ритъм на пулсациите на ритмичността в нашата Слънчева система се намира зад Марс, което е било причина за много, в това число и твърде големи(от планетарен мащаб) катастрофи, а също така и за гибелта на неподготвените за това Съзнания на хора, навлезли с финото си тяло в тази смъртоносно опасна Зона.
На Земята Физическият Свят се подхранва от електромагнитното и гравитационнойф поле на планетата.Този Свят си взаимодейства с физическото тяло на човека чрез най-нисшия енергиен център – половата чакра МУЛАДХАРА.В тази чакра е съсредоточена Енергията на Кундалини – запасът от потенциална физическа и психическа енергетика на човека за целия му Живот. 
С помощта на движението нагоре или надолу на Енергията Кундалини по енергийния канал, Съзнанието на човека се свързва с електромагнитното и гравитационното полета на Земята.Между другото, принципът на преместване на човека в миналото или бъдещето е основан именно на умението да се владее съотношението между разнопосочните Енергии на Времето.Като изместваме своята точка на събиране на информация или точката на своето Съзнание, ние можем да „влизаме“ и „излизаме“ със Съзнанието си във вихъра на въртене на една или друга чакра, която се явява вход и изход в Света на съответстващите й вибрации.
При това трябва винаги да си спомняме за тринадесетия, „кафяв или дяволски Свят, който също има своите девет основни нива и като че ли е противопоставен на останалите дванадесет. Това е Светът на злобата, завистта, отрицанието, разрушението и т. н.В индуизма той се нарича Свят на Шива, а в християнството – Свят на Луцифер, на Сатаната, на Дявола.Той се разпростира в цялата Вселена, а Земята му е базова планета.Ето защо Земята е станала център на вселенската битка между Божественото Добро, Любовта и Космическото Зло, затова и на Земята е възможно движение на Съзнанието - не само неговото израстване, но и падение.За този Анти-Свят, за неговите закони и обитатели ще поговорим по-подробно в някоя от нашите следващи книги.
Фините Светове се отличават от Физическия по това, че техните Сфери имат минимум четири и повече вектора на измерване, а нашият феноменален Свят има само три такива вектора.Затова за съществата от Финия Свят е също така достатъчно сложно, но възможно да проникнат в нашия Свят без да знаят месторазположението в Пространството на специалните хиперпространствени тунели. Съществуват също така Пространства, т. н. „Малки Безкрайности на Космоса“, в които фактически става умножаване на измеренията, но които при това нямат изход в други Светове заради много мощната бариера на своите Сфери.
По този начин Пространството с определена ритмичност се заражда за сметка на преработването на положителните Енергиина Бога-Творец.Преработената енергоматерия започва самостоятелно да пулсира и да се одухотворява, устремявайки се обратно към Монадния Свят. Така се заражда Великият Живот на Космоса и става одухотворяването на цялото разнообразие от Форми на Материята, което ги дарява със способността за активно самопознание и ги насочва към Пътя на заръщането – на ново качествено ниво, към Бога.
 
Реката на Времето
 
В Космоса съществува огромна синусоидална „река на Времето“.Това е определено, затворено и цилиндрично по своя плоскостен напречен разрез ниво.Нагледно можем да си го представим във вид на „охлюв-свредел“, завит като спирала и имащ в горната си част много по-голям диаметър, отколкото в долната.В този своеобразен свредел са усукани няколко Вселени. Нашата Вселена е само края на този „свредел“.Всяка следваща навивка на „охлюва“ има по-високо ниво на Енергия и информация.
Всяка Галактика също така се върти около собствената си ос, перпендикулярна на галактическата плоскост, при което ъгловата скорост на въртене при различните разстояния от центъра на Галактиката е различна: колкото е по-далечно разстоянието, толкова ъгловата скорост на въртене е по-ниска.Слънцето с цялата си планетна система е отдалечена на разстояние 10 кпк*на това „място“ се върти със скорост 25 км/с.кпк.За сравнение ще кажем, че ако е два пъти по-близо до центъра,тази ъглова скорост ще е почти два пъти по-голяма. от центъра на нашата Галактика, която
„Реката на Времето“ може също така да се представи във вид на тръба, която има през равни промеждутъци диаметър от 26 до 32 парсека, вътре в която са разположени няколко Вселени.По краищата на тази „тръба“, включвайки границата, Времето тече почти три пъти по-бавно, отколкото в основното, по-плътно русло. Ако вземем няколко несмесващи се цветни течности и започнем да ги пропускаме през тази „тръба“със скорост n”, - това именно ще бъдат „Вселените“, които минават с различни скорости по „тръбата“ без да се смесват една с друга благодарение на различните си физико-химични свойства.
Всяка Вселена се движи в „тръбата“ неправолинейно: по-тежките Галактики се стремят към центъра на „тръбата“ и малко изостават от по-леките и близките.Нашата Галактика, свита във вид на спирала, се намира по-близо до периферията.Между Вселените съществува особен род Пространство,при преминаване през което с обектите могат да се случат разнообразни метаморфози.
В по-висшите от третото измерения могат да бъдат „опаковани“ безкрайно множество Вселени - такива като нашата и по-сложни от нея.Лесно можем да разберем как става това, използвайки аналогия с плоския свят.Можем да си представим как от една Вселена можем да попаднем в друга чрез хиперпространствен тунел.Подобен тунел може да съединява както много отдалечени точки от една Вселена, така и различни Светове.Той може да няма дължина или може да се възприеме като дълъг „люк“, „проход“, „тръба“: както стъклото притежава прозрачност само в определен диапазон от електромагнитните вълни, така и хиперпространствените тунели имат различна степен на „прозрачност“ за различните обекти с различна природа.
Във Вселената съществуват не само енергийни тунели, но и космически водни потоци и много други канали и преходи.Всички те съществуват независимо един от друг и могат даже да се пресичат в точки, които се намират в централните планети на Галактики.В този аспект влияние оказват както обема на планетата, така и нейната форма и размери.Такива канали минават и през Земята и нашите изкуствени космически обекти също така много често попадат в подобни потоци, като ту изчезват в тях, ту се появяват отново.В по-развитите от нас цивилизации са създадени цели подробни карти на тези потоци, до които на човечеството скоро, в началото на 20-те години на следващото хилядолетие, също ще бъде даден достъп. 
Всички Звезди, планети и Галактики се движат в гигантска „тръба“ или „охлюв“, където за всяка от тях е отредено конкретно времево „русло“. Във всяка Галактика има спираловидни ръкави, които представляват плътни вълни, въртящи се като едно цяло, с една и съща ъглова скорост.В място с определена отдалеченост от центъра на Галактиката скоростта на въртене на ръкавите съвпада със скоростта на въртене на Галактическото вещество, което създава в тази т.нар. „Зона на Живота“ ( пръстен, пояс) особени условия, които съществено се отличават от всички останали места.Много е важно това да се знае от всеки, който сериозно изучава Космоса по време на своите излизания от тялото си.В тези особени условия се намира и нашето Слънце със своята планетна система, което се придвижва по окръжност с център, който съвпада с центъра на Галактиката, като при това пресича по ред различни ръкави от Галактиката.Понастоящем ние се движим между ръкавите на Персей и Стрелец и трябва да изминем този път за време, равно на 4,6 милиарда земни години.
При влизането във спираловидния ръкав условията за съществуване на всички форми на Живот съществено се променят, тъй като близо до вътрешния край на ръкава става ефективно образуване на нови и свръхнови Звезди от втори тип, което оказва пагубно влияние върху биосферата на Земята и на други обитаеми планети.Така че ние, както и останалите неразвити цивилизации, които в „пояса на Живота“ на Галакттиката наброяват около 40 милиона (!), можем да съществуваме само в този период от време, докато се движим между спираловидните ръкави на Галактиката.
Ако една цивилизация, подобна на нашата попадне в спираловиден ръкав, няма да се наложи да говорим за нейния Живот, тъй като тя ще е подложена на най-силното излъчване, което могат да издържат само Същности, развиващи се в енергийни, а не в белтъчни форми.Така че ние имаме в запас още около 3,3 милиарда години до пълния преход в енергийна форма на съществуване.Ще добавим само, че приблизително 2/3 от всички цивилизации в нашата Галактика се намират на технологично ниво, което значително превишава нашето.
В повечето случаи всички планети се движат като разместват времевите вълни, усукани пред всяка от тях.Ако погледнем към бъдещето откъм планетата, тези вълни са усукани обратно на часовниковата стрелка и се вливат във вид на тунел в енергийния поток.Този тунел е образуван от Енергията, а Времето се завърта обратно на часовниковата стрелка, като обхваща изцяло планетата.Зад всяка планета остава следа, която е копие на „времевия охлюв“, но не е усукана като въже, а е по-свободна.Тази следа е съставена от всички събития, подобно на тези, които съставляват Живота на всеки отделен индивид, подобно и на тези, които образуват цели исторически епохи.
Ако погледнем по посока на движение на Времето, то всички Вселени с цялата влизаща в тях информация, а също така самият „свредел“ („Реката на Времето“)са завити по посока на часовниковата стрелка.Това образувание - „реката“ - не е пронизано от някакви осезаеми физически линии, а има еднородно-дисперсна среда.Всички Галактики и планетарни тела създават свои физически завихряния на Времето.Тези завихряния се групират и усукват по времеви полюси във вид на по-дребни „охлюви“, предизвикват собствени завихряния, които зависят от енергийните и физико-химичните свойства на самите планети с протичащите в техните недра и на повърхностите им процеси.
При по-голямата част от цивилизациите на нашата Вселена за еталон на Времето е приета единица, равна на 2,5 милиарда години – това е времето, за което нашата Вселена минава една навивка от спиралата и по-точно съвпадането по вертикала едно над друго.Времева единица е скоростта на движение на обекта по този гигантски времеви „свредел“.Всяка Вселена със своите Галактики прави един оборот по „тръбата“, който е равен на една времева единица, т. е. на 2,5 милиарда земни години. От началота на „тръбата“ до нейния „край“ са около 25-30 времеви единици (нашата Вселена е изминала път, равен на 9,5 времеви единици ).
Галактиките имат собствено въртене и се движат обратно на движението на Вселената, т. е. винтообразно или змиевидно по „охлюва“, запазвайки същата структура на навивките, както и във Вселената.Ако си представим това като една пружина, то пръстенчетата й в горната част са компонирани много плътно, а тези в долната образуват своеобразна дълга „опашка“.
 
Времеви фактори
 
„Понастоящем Небесните Сили с нас невидимо служат - новото разбиране на реалността на Невидимото Пространство вече е крачка към действителността.Не можем да се гордеем със знанието, докато в съзнанието ни не се врасне нашият Невидим Свят.“
Учителят
 
Понятието „Време“ включва в себе си понятието „времеви фактор“.Ние все още смятаме Времето за необратимо, но много скоро човекът ще се научи да го управлява и благодарение на тези „фактори“ не само свободно да посещава други Светове, но и да получава достоверна информация за своето минало, за развитието и историята на Земята.Когато човекът се научи да управлява своите две структурни единици- белтъчната и полевата, той ще може да се придвижва на огромни разстояния без да използува за това технически приспособления.
 
Във връзка с това бихме искали да отбележим пет времеви фактора:
1.                 Земята, която се върти около собствената си ос с всичко, което се намира върху нейната повърхност и във вътрешността й , едновременно се движи във Времето, като образува в четириизмерното Пространство спирала.
2.                 Земята се върти и около Слънцето и в същото време – по спирала.
3.                 Слънцето се върти около центъра на Галактиката и заедно с това се движи в един времеви „охлюв“.
4.                 Галактиката се движи във времеви „охлюв“.
5.                 Вселената се движи в „тръба“.
  
Качествените различия между посочените времеви фактори се заключават не само в тяхната енергийна и информационна наситеност, но и тяхната геометрия.Времевите фактори са изход в някои междугалактически отправни точки, които не се подчиняват на нашите земни закони.Знаейки законите и свойствата на времевите отклонения на небесните тела, човек ще може даже без да съставя небесни карти да се премества в Пространството и Времето с огромни скорости, които няколко пъти превишават скоростта на светлината, като съхранява в паметта си цялата натрупана за всичкото си Съществувание информация.
Отклоненията, които възникват около всяка Галактика, обуславят нейните вихрови потоци, които и представляват времевите фактори.Така например третият времеви фактор определя междугалактическите времеви спираловидни завихряния на Пространството (така нареченото „темпорално Пространство“).     
Както напред в движението на Галактиките, така и напред в движението на Вселените, възникват времеви нестабилности във вид на спираловидни завихряния. Ако разполага с определен запас от Енергия, човек може да прониква от един времеви вихров поток в друг.Както при всяка отделно взета Галактика, така и при всички заедно, тези завихряния се завъртат обратно на часовниковата стрелка по отношение на движението на Вселената.Този, който може да се ориентира в този въпрос, ще може да разбере и принципа на физическото преместване във Времето.
Времето е условно измерение - то е просто форма на движение, една от формите на съществуване на Материята.Настоящето измерение трябва да има положителна, отрицателна и нулева величини.Учените и досега не могат да проумеят, че гравитацията и изместването на Пространството са също видове измерения.Нашият триизмерен Физически Свят има три координати: височина, ширина и дължина.При нас всички видове механични движения, както и някои биологически преобразования, се отразяват върху времевата координата.Координатите на другите измерения са по същество координати на различните времеви характеристики.
Във всички Светове, които съм изучавал по време на многобройните ми астрални излизания, гравитацията (по-простичко казано чувството за тегло, тежест) се проявява в нашия Физически Свят като феномена на електромагнетизма.Ако допълним нашето Пространство с още една координата, то в него ще действа само едно четириизмерно гравитационно силово поле, част от което са наблюдаваните от нас на Земята електромагнитни явления.
„Реката на Времето“ съвсем не е равномерна и еднородна, както представят това физиците в нютоновския модел, а е разбита на множество потоци, които не се смесват - подобно на топлите и студени течения в океана.Качествата и характеристиките на всеки от тези потоци зависят от много фактори- от позицията на наблюдателите, от скоростта на тяхното движение по отношение на наблюдаваното събитие, и от наличието наблизо на масивни космически обекти, които също са способни да оказват влияние на Пространство-Времето. Вариациите в гравитационното поле в различни части на Вселената имат изкривяващо действие върху Пространството, което кара потоците на „Реката на Времето“ да текат с различно темпо.
Представете си, че потокът на човешкото Време във вид на „лента“ се движи със скорост равна на едно деление на секундата.За да се намираме в този поток, трябва да се движим синхронно заедно с него.А сега си представете, че сме спрели „лентата“ на потока на Времето и сме обозначили на нея това място, където стои някакъв човек.След като отново пуснем „лентата“ в движение, човекът, който се намира до обозначената от нас черта,ще се намира в настоящето, той Е.Но ако направи дори една крачка в някаква посока от чертата, него няма да го има там, т. е. в ДАДЕНОТО ВРЕМЕ НЕГО ВЕЧЕ НЯМА ДА ГО ИМА.
 „Настоящето“ - това е точка в Пространството,в която се сливат „миналото“ и „бъдещето“.Съвпадането във Времето осигурява „реалността“ на нашето илюзорно съществувание във Физическия Свят, а всяко несъвпадане веднага пренася човека в други Светове, с други характеристики на потока на Времето.Този, който възнамерява да усвои техниките на астралните излизания трябва да разбере, че не само човекът, но и минералите, растенията, животните, планетите и даже Галактиките имат собствени „ ленти“ на Времето.
Освен това, трябва да се знае, че само когато човек се намира в съвпадение с времевия поток и пребивава в настоящия миг, той може да постигне духовно израстване, проявление на Духа във Физическия План. За съжаление, преобладаващата част от човечеството прекарва своя Живот в плен на фантазиите, бляновете и съновиденията, което го лишава от възможността да постигне истинска съзнателност.
Ако наблюдавате заобикалящите ви хора, ще се убедите в това колко неуверено се държат те в Живота. И в щастието, и в нещастието, те повече приличат на лунатици, неразбиращи какво се случва с тях и и незнаещи как трябва ПРАВИЛНО да се реагира на непрекъснато променящата се заобикаляща обстановка.Те само смътно подозират, че Животът е Хаос, в който човек се чувства изгубен, но едновременно с това се страхува да погледне в очите ужасната действителност, предпочитайки да крие своя страх зад собствените си измислици, фантазии и неизпълними проекти. По този начин, повечето от хората просто са „изпаднали от Времето“ и, намирайки се в плен на своите илюзии, напразно изживяват своя Живот. Разберете, че нашата реална възраст се образува не от сумата на преживените години, а от сумирането на отрязъците от Време и по-точно на миговете, в които се е проявявал нашият Дух, което е дало възможност на нашето Съзнание да повиши своята духовност.
Към основните свойства на Времето се отнасят: изменчивост, нецикличност, разтегливост, свиване, деление на определени отрязъци, еднопосочност, обемност и проницаемост. На различните звезди и планети Времето има различна плътност, която зависи не само от техните размери, но и от вътрешната им Енергия.Най-голяма плътност Времето има в т.нар. „черни дупки“.Които и да било материални обекти, например космически кораби, попадайки в гравитационното поле на такава „дупка“, ще бъдат погълнати в нея, разложени на съставящите ги елементи и превърнати в Енергия.
Но ако човек излезе в Космоса в своето фино тяло и умее да го управлява, няма да го грози такава опасност, напротив, той ще може да използува Енергията, отделена при разформироването на „дупката“ във вид на Материя за транспортни цели като „ платно“ на уиндсърф, за да се придвижва в Пространството .
Веществото и Енергията са напълно взаимообратими, това е своеобразно състояние на Материята, при което е възможен пълен преход от едно качество в друго.Нашите биополета също са част от тази Енергия, но нашите „безсмъртни Души“, обвивките на полетата ни, не зависят от никакви външни Енергии и могат да се преместват в Пространството с космически скорости, подобно на атомната частица неутрино.
 
“Черните дупки” – източници на Материята наАнтисвета
 
"Триизмерността е окови на демона. Действително, този, който е сковал човешкото съзнание в триизмерност, е бил истинскитъмничар. Как е могла да бъде скрита такава прекрасна, висшаизмерност! Древната мъдрост никъде не е настоявала за три измерения. Ограничението е заело умовете едва при огрубяването на човечеството ".
Учителят
 
Да се спрем по-подробно на “черните дупки”, доколкото те имат най-пряко отношение към разглеждания от нас в следващите книги Антисвят. В центровете на някои Галактики периодически стават гигантски взривове. Струи вещество се изтръгватот техните централни области, а отделянето на енергия значително превъзхожда това, на което са способни обикновените звезди в галактиките. Източник на антиматерията и енергията на Антисветовете на активните галактики са „черните дупки“, разположени в тяхната централна част. Масите на черните дупки са заключени в границите от няколко хилядолетия до няколко милиарда Слънца.
Веднъж образувала се, черната дупка през цялото време се увеличава за сметка на всмукване на вещество от заобикалящите я области. Това още повече усилва нейното гравитационно притегляне, като увеличава способността й да всмукваоще повече вещество. Когато веществото пада към черната дупка, отначало то се захваща за орбитата около нея. Така става поради това, че всмукваното вещество отначало трябва да загуби част от енергията на движението си. В резултат черната дупка се оказва обвита от въртящия се диск на приближаващото се към нея вещество. При падането на веществото в черната дупка се отделя огромно количество Енергия. Черната дупка насочва тази Енергия под формата на струя, излитаща покрай оста на въртенето й. На вътрешния край на диска се извършва постояннооткъсване и падане на веществото в пастта на черната дупка.
Според товакак черната дупка става все по-масивна, нарастващата сила на нейното гравитационно поле й позволява все по-лесно да прихваща заобикалящите я звезди и да ги разкъсва на парченца. В нормалните звезди Енергията се освобождава при превръщането на водорода в хелий в хода на ядрения синтез. Този процес превръща в Енергия по-малко от 1% от масата на звездите. Въртящата се черна дупка е доста по-ефективна, защото в Енергия може да се превърне почти половината от падащата в нея Материя. Масата преминава в Енергия в значително по-големи пропорции. Главен източник на Енергия и Антиматерия за повечето високо енергийни Галактики във Вселената е не ядреното горене вътре в нормалните звезди, а действието на въртящата се черна дупка.
За сметка на “черните” и “белите” дупки се разпределя Енергията между Световете и Антисветовете в цялата Вселена. Веднъж на четири земни години в “черните дупки” се извършва голямо натрупване на Енергия. На тези периоди съответстват високосните години, когато на Земята преобладава въздействието на неблагоприятни за човека Енергии. Натрупването на Енергии в “черните дупки” увеличава броя на огнищата на военна опасност и повишава смъртността на Земята.
“Черните дупки” имат множество крайно екстравагантни свойства, каквито останалите Звезди не притежават, даже такива много екзотични от тях, като неутронните. Преди всичко те са Звезди-невидимки, защото не изпращат в Пространството абсолютно никакво излъчване. За физическия наблюдател тях просто ги няма, макар че по всички закони на физиката всеки обект, който има определена маса и температура, трябва да излъчва нещо. Още повече, че температурата на “черните дупки” може да достига милиарди градуси по Целзий.
Може да се каже, че “черните дупки” не са “небесни тела” в общоприетия смисъл, но те също така не са и излъчване. Това са действително КАТО ЧЕ ЛИ дупкивъвВремето и Пространството, които се образуват в резултат от това, че в силно увеличаващото се гравитационно поле Пространството се изкривява много силно и характерът на течение на Времето се изменя.
Определяща и може би даже единствена характеристика на “черните дупки” е масата. В друго разлика между отделните дупки практически не съществува и затова може да се каже, че “черните дупки” с еднакви маси са идентични. Що се отнася до формата, то тя е идеално сферична. Всяко отклонение от сферичността дупката изхвърлявъв вид на излъчване. Между другото, дупките изхвърляти всевъзможни полета, оставяйки за себе си само сферичното поле на притеглянето и сферичното поле на електрическия заряд.
Най-много Енергия поглъща “черната дупка”, разположена зад съзвездието Орион, която не се вижда от Земята. В самия център на Млечния път се намира източник на колосална Енергия: сияейки като сто милиона слънца той е толкова малък по своя размер, че би могъл изцяло да се помести в орбитата на Юпитер. Неговата маса е приблизително милион пъти по-голяма от масата на Слънцето. Там се намира черна дупка, която жадно излапва междузвезден газ и прах и притегля в себе си прясна енергийна храна от раздробения газов пръстен. Падайки върху тази черна дупка, газът се нагрява и се отделя колосално количество Енергия, която могат да наблюдават и нашите астрономи от Земята.
От видимите за нас дупки може да се посочи и обект, който се намира в “двойната звездна” система, разположена в съзвездието Лебед. Общо във Вселената има много милиони “черни дупки”. Сега се е образувал затворен цикъл от няколко Галактики, където периодично се извършва ту изхвърляне на Енергия, ту нейното натрупване. В останалите съществува Хаос: взривове и раждане на нови планети, съпроводени с такива космически процеси, каквито в най-близките до нас Галактики няма.
До своето преобразуване “черната дупка” достига обем от няколко парсека, а след това се свива приблизително до размерите на нашата звезда – Слънцето. При което тя има и чудовищно огромно тегло и даже след своето разпадане заема обем от порядъка на няколко парсека. Ако нейната маса не превъзхожда слънчевата с повече от 1,4 пъти, дупката се стабилизира и се превръща в бяло джудже. Бяло джудже с масата на Слънцето по своя обем е приблизително равно на Земята. Чашка вещество от такава звезда би тежала на Земята стотици тонове. Колкото по-масивни са белите джуджета, толкова по-малък е техният обем.
Когато “черната дупка” напълно се насища с Енергия, се извършва своеобразното й изхвърляне или разреждане под формата на различни форми на Материята, запълващи огромни космически Пространства. Тази Енергия частично отива за образуването на свръхнови звезди. Това можем да си представим като Земята, свита до размерите на топка за тенис, с последващо мигновено освобождаване на цялата тази свита Енергия.
При свиването на Звезда (при запазване на нейната маса) радиусът йсе намалява, а силата на притегляне става безкрайно голяма. Когато радиусът започва да се приближава към нулата, силата на притегляне става безкрайно голяма. Такъв радиус е прието да се нарича гравитационен. За Земята той е равен на един сантиметър, а за Слънцето – на три километра. Ако космически обект лети близо до “черна дупка” на разстояние по-малко от два нейни гравитационни радиуса, може да бъде хванат от нея, което за него ще има катастрофални последствиятой ще падне в дупката. “Черните дупки не могат да бъдат открити с телескопи поради това, че фотоните, приближаващи се към дупката на разстояние по-малко от един и половинаот нейните гравитационни радиуси, се всмукватот силата на гравитацияна дупката и се навиват на нея като на кълбо. Затова ние не ги виждаме.
При подхода на “черната дупка” към своя гравитационен радиус Времето по часовника на земния наблюдател ще протича все по-бавно и по-бавно и накрая ще спре, когато Звездата се свие до размерите на топка за тенис. След това се извършва взрив с колосална мощност, еквивалентен по сила на взрива на един милион мегатонни водородни бомби. При това се отделя огромно количество Енергия, която по нататък се предава на “белите дупки”. Така завършва своето съществуване “черната дупка”.
“Черните дупки” могат да изчезнат в резултат от определени квантови процеси, които са възможни само в силно гравитационно поле. След като от дадения обект са прибрани абсолютно всички частици и квантиЕнергия, там все още остава физическият вакуум, който се отличава от празнотата по това, че има потенциалната възможност да ражда виртуални частици и античастици, които с никакви средства не могат да бъдат отстранени от този обем. Затова трябва да знаете, че празнота като такава изобщо няма.
Тази способност на дупките да пораждат в околностите на своето много силно изменящо се във Времето гравитационно поле частици-призраци Материя и античастици Антиматерия е една от най-важните им функции в системата на Антисвета на Космоса. Много от виртуалните частици остават в пределите на дупката, а античастиците излизат извън тях, като се оказват извън досегаемостта на частиците и отнасят със себе си част от Енергията на “черната дупка”.
“Черните дупки” са гигантски космически източници на Антиматерия, която е основа на Антисвета и на съществата с отрицателни качества на интелекта. Съзнанията, формирани от тези частици, се отличават със същите свойства, които отличават “черната дупка” от квазара: със способността за безкрайно поглъщане на Енергия, егоцентризъм и други характерни способности, които отличават егоистичните Съзнания на съществата от Антисветовете от духовните Същности на Висшите и Божествени Светове.
За да могат виртуалните частици-призраци да се превърнат в обикновени реални частици Материя, трябва да им се предаде отвън някаква Енергия (сякаш да се вдъхне в тях “душа”). Тези частицисъществуват в затворен цикъл: за миг се появява частица, която веднага се слива с античастицата и те “изчезват”, сякаш взаимно се унищожават. Във вакуума съществува безкрайно множество такива частици, продължителността на живота на които е миг. За сравнение ще кажем, че нашите физически въплъщения са точно такова мигновено съществуване даже в сравнително неголемите пространствено-времеви мащаби на нашата Слънчева система.
Когато излъчването на античастиците, които отнасят със себе си Енергията и масата на “черната дупка”, продължава достатъчно дълго, се извършва значително намаляване на нейната маса, което на свой ред води до увеличаване на температурата й и ускоряване на процеса на изпаряване на дупката. При това температурата може да достигне предела десет на седемнадесета степен градуса по Целзий. Това става, когато масата на дупката се намали само до хиляда тона.
Разформированетона “черните дупки” се извършва с цел предаване на Енергията на квазарите – “белите дупки”, разположени обикновено в чифт счерните” и имащи значително по-малка енергоемкост. Но свиването на “черната” съвсем не означава разширяване на “бялата дупка”. Квазарите служат като своеобразно “разрядно устройство”, тоест като равновесен успокоител на цялата космическа система.
Думата “квазар” е била измислена като съкращение от “квази-звезден радиоизточник”. “Квази-звезден” означава “източник, който прилича на звезда, но не е звезда”. Квазарите са най-ярката от разновидностите на активните галактически ядра. Вече са открити хиляди квазари. Само една десета част от тях излъчват радиовълни. Те се намират много далеч от нас, на милиарди светлинни години.
При разформироването на “черните дупки” в квазарите се ражда своеобразен импулс, който влияе на движението на планетите в другите Галактики, които в течение на приблизително една земна година започват да се движат циклично. Квазарите вътре са “празни” (по нашите земни понятия), тяхното вещество се намира в напълно оригинален вид, а неговата плътност е равна на нула. Цялата Енергия в тях е разсъсредоточена на повърхността, отвън, като се простира до зоната на действие на друг квазар и образува нещо като броняс огромнаплътност.
Може да се направи интересна аналогия между прехода на човека от Живота към Смъртта и преминаването на някакъв обект през вътрешния радиус на “черната дупка”. Подобно на това как от гледната точка на страничния наблюдател последното събитие никога няма да стане, от гледната точка на “АЗ-а” на индивида собствената му Смърт ще стане непредставима и в този смисъл също НИКОГА НЯМА ДА СТАНЕ. В тази аналогия понятията “вътрешен” и “външен” сякаш сменят местата си. Ако в “астрономическия” случай Светът с неговите пространствено-времеви съотношения се намира ИЗВЪН заобикалящите Сферите “черни дупки” , то в “психобиологическото” Съзнание на индивида се намира ВЪТРЕ в него, бидейки неразривно свързано с неговия “АЗ”.
Квазарите не изменят своите размери така, както това става с “черните дупки”. Техният обем винаги остава постоянен – изменя се само веществото. Колкото пъти е по-голяма масата на “черните дупки”, толкова пъти веществото в квазарите е по-малко. И ако който и да е обект (освен полевата обвивка на човека) - например космически кораб, неразвиващ достатъчна скорост за откъсване, в “черната дупка” би се разплескал” до състояние на Енергия, то в квазара той може да се раздуе до размерите на огромна планета, състояща се от същия материал, която обаче има дебелина милиардна част от милиметъра.
Неблагоприятно въздействие оказват върху Земята и периодите на натрупване на Енергия в “белите дупки”, които също са военноопасни, макар и донякъде по-малко, отколкото в първия случай. За някои народи се появяват даже благоприятни фактори за тяхното развитие за сметка на други, по-малко късметлийски” народи. Като цяло и в този случай общата обстановка на Земята остава напрегната.
Такова разпределение на Енергията във Вселената влияе отрицателно върху Съдбата на човечеството. Най-благоприятните периоди са, когато Енергията се намира в средно положение между “черните” и “белите” дупки. Периодите на най-голяма слънчева активност настъпват именно потова Време. Така че в “черни дупки” Времето значително ускорява своя ход, а в квазарите, обратно, забавя се до нулата и по-нататък вече може в буквалния смисъл на думата да “теченазад.
 
Материалната Вселена
 
"Когато попитат: обитаеми ли са световете? – отговорете утвърдително. Разбира се, от земна гледна точка пребиваването не е навсякъде, но като такива по същество световете са обитаеми. Всичко това са различни еволюции, невинаги достъпни една за друга. Няма да е голяма грешка да се каже, че всички проявени пространства са обитаеми ".
Учителят
 
Заобикалящият ни Космос, който се раждазаБитие, съществува определено Време, а след това отново се разтваря в небитието (потенциалната непроявеност напасивното Съществуване на Битието). Продължителността на съществуването на нашата материална Вселена е ограничена във времето и съставлява 311.04х10 на дванадесета степен земни години. В древна Индия този период се измервал с повтарящите се цикли Калпа. Калпа – това е един ден на Брама, състоящ се от хиляди периоди в четири Юги: Сатия, Трета, Двапара и Кали.
Сатия-Югасе характеризира с праведност, мъдрост, религиозност и фактическоотсъствие на пороци; тя продължава 1.728.000 години. В Трета-Югасе появява порочността и тази юга продължава 1.296.000 години. В Двапара-Югасе наблюдава още по-голям упадък на духовността и религиозността – тя продължава 864.000 години. Преди около 5.000 години започнала Кали-Юга на Петата човешкаРаса, която изобилства с караници, невежество, безбожие и пороци, истинска добродетел практически отсъства; тази Юга продължава 432.000 години.
Срокът на съществуване на Световете се изчислява на един “ден на Бога”, равен на 4.320.000.000човешки години. Толкова продължава и Неговата “нощ”. Именно толкова време пребивава Бог в “яйцето”. Всяко космическоденонощие” Бог отначало създава, а след това поглъща Вселената. През нощта, когато Той “спи”, тази Същност пребивава в Него като някаква потенция, която очаква реализация. ВъввсякаКалпаима 14 Манвантари или вторични, разделениот дълги интервали, цикли. В течение на Манвантарата, равна на 306.720.000 години, Светът се възсъздава отново и се появява нов Ману – прародителят на човечеството.
И всичко продължава отново, “дните” и “нощитесе сменят. 360 такива “дни” и 360 такива “нощисъставляват Неговатагодина”, а сто такивагодини”, съответно, съставляват “един векна Бога. В настоящия момент Светът пребивава в седмата поред МанвантараКалпа. По-нататък идва раздробяването на Маха-Юги и Епохи.Ние живеем в епохата Кали-Юга на Арийската раса, започнала през 3.102 година преди нашата Ера. Сто такива “години” се наричат век на Бог-Брама”. Продължителността на този период се изразява с петнадесетзначно число - 311.040.000.000.000 земни години, което още веднъж показва, че нашите понятия за Вечност са крайно относителни. Животът на всички тези множества богове от различни Йерархии ни се струва фантастично дълъг, безграничен, но от гледна точка на Вечността на Бог, той продължава не повече от блясването на мълния.  
В Причинния Космически Океан съществува безбройно множество Същности, наричани от нас “богове” или “Логоси”, които се появяват и отново изчезват. Логосите и Техните Творения са част от материалната Вселена и даже Те не са освободени от необходимостта да се раждат, стареят, “боледуват” и “умират”.
Всеки Логос, който притежава Воля и има свобода на избора, все пак е непосредствено зает да служи на Всевишния Господ в управлението на своята Вселена, затова след “Смъртта” Той веднага постига Освобождение. “Векът на Бог-Брама” е най-големият цикъл, след завършването на който Вселената се връща към Непознаваемия Световен Дух и очаква появяването на новия Светосъздател.
Дълбоко грешат тези, които предполагат, че Разумът задължително трябва да се развива в обиталище, подобно на нашия човешки организъм. Само в нашата Галактика съществуват милиарди и милиарди обитаеми планети, само единици от които служат като среда за развитие на физически структури, подобни на нашата. Ние сме по-скоро изключение от правилото, отколкото правило. Освен това следва да се отчита, чеслед като Галактиката започнала да се разширява, запълнила със себе си Пространството, разумни същества с много високо равнище на развитие са съществували вече много милиарди години преди образуването на нашата Слънчева система. Още преди това, когато след космическата среща между двете Звезди – Слънцето и Юпитер, последната се превърнала в т. н. “Черно джудже“, в орбита са били пуснати милиарди изкуствени Светове, които продължават активно да функционират и сега.
В края на всеки период от Великата Манвантара Животът на Космоса претърпява глобални качествени изменения в организацията на структурата на Материята: извършва се разтваряне на всички Форми на проявление на Живот на Космоса в Единно недиференцирано състояние на Висшия Разум на Твореца, Който, на свой ред, се трансформира в т.н. “потенциална непроявеност на одухотворената Материя”. Първоматерията става Творец, но на пасивната форма на Съществуване на Битието, а активният Живот на Космоса влиза в своя период Велика Пралая, в края на който от недиференцираната Първоматерия отново се “ражда” Творец.
По този начин Първоматерията става Майка на Твореца на Великия Манвантари на Битието, Живот, заченат и подготвен в пасивния период на концентрация на потенциала на Енергията. Бог-Творец като първично активно разумно Начало на Космоса е призван да одухотвори Материята, издигайки я на ново качествено ниво на развитие в сравнение с предхождащите цикли наМанвантари и Пралаи.
След последния “голям взрив“ са минали всичко на всичко само около 20.000.000.000 години. Нашата планета също “не е вечна”: след приблизително такъв период небитие (Маха Пралая) тя отново възкръсва за новия космически живот с всичките свои Галактики, системи, планети и тяхното съдържимо – от Висшите разумни Същества до микроорганизмите. Както вече бе казано, във Вселената няма нищо непоклатимо, в това число и измерността. Измерността на Пространството постоянно се колебае и плавно се изменя в твърде широки граници.
 
По-долу привеждаме примерната разлика във възприемането на
Времето в различните Светове на нашата Слънчева система:
 
Световеот четириизмерното Пространство
- 1 мин. = 3,6 земни дни
- 1 денонощие = 14,2 земни години
Световеот петизмерното Пространство
- 1 мин. = 36,5 земни дни
- 1 денонощие = 144 земни години
Светове от шестизмерното Пространство
- 1 мин. = 1 земна година
- 1 денонощие = 1440 земни години
Светове от седемизмерното Пространство
- 1 мин. = 10 земни години
                    1 денонощие = 14.400 земни години и т. н.
По такъв начин в седемизмерното Пространство такива понятия като минало, настояще и бъдеще според нашата земна гледна точка губят своя смисъл. И ако си спомните, че според Библията Господ е създал Земята и всичко на нея за една седмица, то следва да разбирате, че за Бог една седмица са 30.240.000.000 наши земни години... Ще отбележим, че Земята като планета се е появила в Космоса преди около 750.000.000.000 години. 
Космическият Живот се развива в 47 Мироздания, едно от които се създава понастоящем. Мироздание – това са много стотици и даже хиляди Вселени, всяка от които се състои от милиони Галактики, а самите Галактики – от милиарди Звезди. Например Галактиката, в която влиза нашата Слънчева система, има “дължина” повече от 50 светлинни години и наброява в себе си повече от 60 милиарда звезди. В нея се развиват повече от 20 хиляди космически цивилизации, Малки (като например нашата, човешката), Средни (които образуват Коалиционен Отряд Наблюдатели – КОН, чиито представители се намират и във Фините Планове на нашата система), и накрая - Висши Духовни Цивилизации.
Седемнадесетото Мироздание, към което ние принадлежим, се състои от Сфери на Пространствотос различна измерност. И така близо до центъра на Мирозданието се намират 10 Висши централни Сфери, които имат измерност на Пространството равна на 36. Най-крайните Сфери, които заемат в този ред три хилядно място, имат измерност на Пространството равна на три. Например, измерността на безвъздушната част на Пространството на Земята се намира в границите от +3.14 до +3.17; на повърхността на планетата измерността е равна на +3.0, а в центъра на Земята до +5.
В нашата Слънчева система измерността на Пространството се определя от Закона за действието на Космическия Магнит: тя е циклична, не излиза извън рамките на ритъма на изменението на прозводните пространствено-времеви-енергийни субстанции на Първоматерията и зависи от организацията на този ритъм. Измерността на всяка Сфера се образува от енергийната способност на Силите на Първоматерията – Монадния Свят на Твореца, да пулсира в определения силов режим, а именно – с отрицателен ритмичен рисунък. Самата ритмичност е резултат от пулсациите на енергоматерията.
Най-доброто условие за възникване на органичен Живот е измерност на Пространството, равна на числото “Пи”, т. е. 3,14. Значителни отклонения от тази величина в една или друга посока са способни да унищожат живата природа. Понастоящем в пределите на нашата Слънчева система измерността на Физическия План е равна на +3,17. Но в обкръжаващите ни Галактики дрейфува гравитационен циклон с измерност –3,15, което в случай на неговото проникване в пределите на нашата Слънчева система заплашва с гибел във Физически План всичко живо. В ядрото на Слънцето енергоматерията образува измерност на Пространството, равна на +10, а на неговата повърхност –3.6. Интересно е, че полетата на основните слоеве на слънчевата корона имат положителна измерност на светлинното Пространство +6.
Едно от най-важните свойства, свързано с многомерността на Пространството, е преобръщането наопаки. При преход към по-високо измерение всички обекти се оказват като че ли “преобърнати” наопаки. С други думи, от четвъртото измерение е възможно “без да чупиш ключалките” да се окажеш вътре в самото охранявано помещение, сякаш възникнал отникъде. Също така може, без да се разрязва кожата, да се проникне вътре във физическото тяло, да се отстрани или оперира който и да е орган.
Практически заобикалящото ни Пространство е шестизмерно – седмо измерение е Времето. Но това не означава отсъствие на Пространства с по-голяма измерност. Човечеството отдавна вече използва така наречените “магически кристали”, които по силата на своята многостранност са най-простият проводник към Световете с други измерения. Медитация върху кристал (за този и други методи за преход към Висшите Светове подробно ще научите от томовете под общото название “Духът на Мисълта”) ще ви даде възможност лесно да отделяте своето енергийно тяло от физическото и да пътешествате в други Светове и Пространства.
Ако се огледате край себе си, ще видите вериги от хълмове, планини, ливади и гори, които растат по бреговете на реки и сенчести езера; ще видите хора, които живеят до вас, ще чуете гласове на птици, които гнездят по градинските дървета, ще почувствате миризмата на изпусканите газове, излизащи от ауспусите на сновящите във всички посоки автомобили ... Всичко това, като се започне от звездите, които блещукат на небето, и самото небе, и земята под краката ви не са нищо друго освен изрисувана завеса, която скрива от нас истинските Светове!
Истинският свят, който ни заобикаля, съвсем не е такъв, какъвто ни се представя – над него лежи гъст “воал”, изтъкан от очароващи и омагьосващи ни призрачни сенки – на “сънища по пладне и призрачни Съдби”. Цялото космическо Пространство е безпределно и вечно. То включва в себе си два основни вида Светове: вечни – духовни, които съществуват извън Времевите ограничения, и материални – временни, на които са присъщи двойнственост, Раждане, Смърт, болести и страдания, а така също и минало, настояще и бъдеще.
Безкрайните духовни Светове представляват в процентно отношение по-голямата част от Космоса и като че ли са “свити” в така наречената “лента на Мьобиус”, като включват в себе си безкрайно множество от духовни планети, невидими за нашите физически органи на зрението. Всяка такава планета се управлява от Висшата Космическа Същност – Планетарният Логос, Който на свой ред в голяма степен зависи от още по-могъщата Същност – Свръхсъзнание, а тя – още от Някого и т. н. “към Върха”, по Стълбата на Космическата Йерархия.
В Космоса енергийният баланс на положителните и отрицателните енергии създава циркулация на Силите, които хармонизират и одухотворяват Материята, благодарение на което тя се сдобива с активно самопознаващо се духовно начало и се устремява обратно към Висшите Сфери – към Монадния Свят на Твореца. В зависимост от степента на своето еволюционно израстване одухотворената Материя на всевъзможните Форми на Живот започва самостоятелно Съзидание на Разум по законите на Твореца, като използва като основен мотив на Волята Съзидание-Любов и стремежа да окаже помощ на малките Форми на Живот да достигнат разширение на Съзнанието и да стъпят на Пътя на еволюционния прогрес.
По такъв начин всички големи Животи неизбежно обединяват в своето съзнание малки Животи, които за сметка на това еволюират. Например, човекът включва в себе си елементарните Съзнания на атомите, клетките, органите и системите на тялото, като по този начин им обезпечава развитие и прогрес. Самият човек е включен в тялото на нашата планета, като обезпечава познание на Земята за същността на прогреса. Енергийната система на тялото на човека на свой ред го свързва с целия Космос, като поставя всеки Атом на Материята в зависимост от еволюционния прогрес.
Всички Форми на Живот – от най-нисшите до най-висшите, са свързани неизбежно помежду си и нито една от тях не е изолирана система, а служи като причина и следствие за Съществуването на Единния Бог, бидейки включена в Единния Живот, като съставна част от Общото Цяло. Благодарение на този Принцип на Жертватасе раждат планети в звездните системи, а самите звездни системи еволюират в съзвездия, и т. н. В това се заключава същността на постиженията на великите Принципи на космическата и Божествената Любов, Отговорността и Служенето на общия план.
Материалните или проявените Светове заемат само около четвърт част от целия Космос, но груби материални обвивки – тела имат обитателите на далеч не всички планети, влизащи в състава на тези Светове, а още по-малко такива неприспособени към заобикалящите условия белтъчно-нуклеинови комплекси, каквито са нашите физически, далеч не съвършени тела. Но практически всички обитатели на проявените Светове освен грубите имат и фино-материални обвивки.
Общо в материалните Светове имат едновременно проявление само около 10% от общия брой Божествени Монади, чиято истинска обител се намира в Световете на Духовния План. В процеса на своята индивидуална Еволюция всяка такава Монада, съставяща основата на Духа, пребивава в съвършено различни тела и условия на Съществуване, преминавайки от едно Царство на Природата в друго, от една Галактика в друга, от един вид Живот (ниво на Съзнание) към друго.
Нивата на космическото Съзнание са безчислено множество. За сравнение ще кажем, че само най-нисшите нива – от атома до човека, наброяват повече от осем милиона нива, а от нивото на Съзнание на средния човек до Висшите Ангелски Санове – са още повече. Съзнанието на първобитния човек от Лемурийската раса и Съзнанието на човека от бъдещата Шеста Раса може да се раздели на 400.000 условни нива.
Организацията на Вселените в многомерното Пространство прилича на грозд, където всяко зърно е Вселена. И всички те са непосредствено свързани помежду си. Естествено, едни Светове могат да бъдат свързани помежду си в по-голяма, а други – в по-малка степен. Различен може да бъде и характерът на тази връзка. Понятно е, че колкото по-силно се отличават физическите закони, геометрията на Пространството и Времето, толкова по-сложно е да се установи контакт между такива Светове.
И обратно, подобните Вселени могат да бъдат тясно свързани и да имат обща история, като си влияят една на друга. Схематично могат да се обособят следните разновидности на такива връзки, обединяващи различните Светове:
 
1. Светове с изтънена, полупрозрачна или прозрачна граница.
2. Светове, имащи обща история на развитие.
3. Светове, които имат подобие в структурата на Пространството и Времето, физическите, социалните и други закони, микропорядъка или които са обърнато копие на оригинала. Подобните Светове често се наричат “отразени” (както например демоничните Антисветове копират на нисшето си ниво Висшите Светове).
4. Светове, които имат обща “коренна” връзка и които са привързани към някакъв План на базисния Свят: към географски и природно-екологически регион; към културни, етнически или религиозни общности; към определени геологически образувания. Подобна “коренна” връзка може да се проявява по всеки от трите пункта, т. е. да се изразява в голяма “прозрачност” на границата между съответните Светове в определени географски, геоложки, природни или национални региони.
 
Всички космически Светове представляват сами по себе си различни плоскости на Божественото Битие, като че ли са етажи на неговото здание и затова не могат да се разглеждат от гледна точка на “добър” – “лош”, тъй като тяхното основно различие се състои в заеманото от тях положение като плоскости на стъпалата по стълбата на космическата Еволюция. Човекът представлява сам по себе си индивидуален синтез на тези Светове (плоскости), поемайки ги в себе си според мерките на своята вместимост и оцветявайки ги някак си със своята индивидуалност, подреждайки йерархически в себе си качествените нива на Космическите Планове. В резултат на това в такива Светове хора със сходни в нивото си на развитие Съзнания образуват многобройни общества, населяващи само присъщата на техните вибрации Сфера от Пространството. Всяко от тези Космически общества може да заема определена планета или даже система от планети на вътрешния Космос, диференцирайки се вътре в себе си на многобройни и малобройни “народи”.
Цикълът на разумното съществуване на човека започва от най-високите, духовно съвършени Светове. Вътрешната планета (или “Небето” в религиозен смисъл) е духовната родина на човека. От нея човешкия “Аз” постепенно се спуска в отново зараждащото се физическо тяло. И на нея Душата на човек се връща обратно след Смъртта, но не веднага, не мигновено, а преминавайки относително дълъг път във Фините Светове в направление противоположно на развитието на човека във Физическия Свят.
В самото начало бъдещият човек еволюира от Първичната материя АКАША– като етерна и не духовна Същност – Планетен Дух (да не се бърка с Планетарния Дух или Логоса!). На този стадий Духо-Човекът е не повече от действаща Сила, немислещ Принцип, който при всяко свое последващо СЛИЗАНЕ в Материята все повече и повече ще утвърждава своята дейност.
Душите на хората, върнали се след освобождаването си от физическото тяло в соята духовна родина, притежават нееднакво ниво на развитие. Едни от тях живеят там в развити етерни тела и се явяват тези, които наричаме “богове”. Те образуват своеобразния Олимп на древните гърци или Божествената Йерархия. Но за да достигнат съвършенството, боговете са длъжни да умрат в качеството си на богове и да се въплътят във физическо тяло на човек, представляващ сам по себе си кръстовище на космически пътища, в това число и пътят към съвършенство. Душите на по-малко развитите хора пребивават в своята духовна родина във вид на деца или даже на зародиш. На едни се удава вместо да се въплътят във физическо тяло, да развият своето тяло на духовно дете до равнището на Бог. Други са щастливи да се родят в духовното тяло на божествена родителска двойка.
Ако човек е преминал жизнения си път на Земята със спяща жизнена Воля, която не е способна нито съществено да измени неговата земна Съдба, нито да преустрои неговия вътрешен Мир (т. е. бидейки изцяло и напълно затворена в менгемето на фатализма), то след физическата Смърт Душата на този човек, преминавайки многократно по вече познатия път, скоро отново ще се върне в същото това състояние, от което някога е започнала своите въплъщения в земни Форми. Такава човешка Душа отново ще се въплъти в такова земно тяло и отново ще бъде принудена да изживее същия земен Живот. И така нейното съществуване ще продължава по един и същ затворен кръг до оня момент, в който в едно от своите земни въплъщения човек не съумее да го разкъса чрез пробуждане на своята жизнена Воля. Не става дума за Воля въобще, а за Волята, способна да твори своя жизнен път и да противостои на Съдбата.
Както на нашата планета съществуват различни страни, неприличащи една на друга, така и в духовните, каузалните, менталните, астралните, етерните Светове има своите подразделения (под-планове, под-нива), основани на качествените различия на съществата, пребиваващи на този или онзи под-план. Трябва винаги да се помни и да не се забравя, че във всички Светове, стоящи по ниво на своята организация над Физическия, не действат присъщите на нашия Свят съотношения Пространство и Време.
В по-фините, вътрешни Светове, всички живи същества се намират “по-близо” или “съвсем един до друг”, ако те вибрират в унисон едно с друго и практически са недостижимо далечни, ако типа на вибрациите съставляващи техните Енергии силно се различават. Именно за сметка на събирането заедно на вибриращите в унисон живи същества (по-точно техните етерни, астрални, ментални, каузални, духовни тела) се образуват съответните под-планове на Фините Светове. Граница, отделяща Физическия свят от всички останали Сфери на космическото Битие, се явява етерния слой на нашата планета.
По пътя на еволюционното извисяване на одухотворената Материя към Твореца формите на Разума придобиват активно Божествено Самосъзнание на Триадата: Дух-Съзнание-Материя или Живот-Душа-Форма. Взаимодействията на такова Триединно Начало на Живота се пораждат от семейство Лъчи или енергийни потоци, първите три представляват основните аспекти на Божествената Троица, а останалите са спомагателни атрибути.
В резултат от тяхното въздействие на Материята, се пораждат седем основни космически Плана на Живот и по седем техни под-плана, всеки от които има още по седем подразделени проявления на множество Форми на Космически живот на Земята. В съответствие с такава седмична диференциация на пространствено-времеви Форми на Живот Бог-Творец поражда Мироздания, Вселени, Метагалактики, галактики, Съзвездия, Звезди и Планети на всяко равнище на които също така се проявява Йерархическият принцип на управление на основата на Знаковите Закони на Твореца.
Целият Космос се гради на закона на симетричността. Няма нито една самотна планета: всяка има още шест сестри. С една дума, всяка планета – това е семейство от седем Глобуса с различна плътност: от най-финия Глобус – на План № 1, до най-финия Глобус на Въплъщението на План № 7. Ние обитаваме на най-плътно-материалния от всичките седем Глобуса на Земята - № 4, и сме способни да видим със своите физически органи на зрението само физическите тела на Звездите и Планетите, тъждествени по плътност на вибрациите на физическите тела на нашата Земя, т. е. Глобуси № 4, “слепени” от Висшите Сили от най-грубата материя.
По такъв начин Енергията, постоянно циркулирайки между Духа и Материята, обезпечава цикличност на проявлението на Живота и неговото последващо разтваряне по мерките на достигането от него на определени междинни цели от своето собствено развитие. При това при всеки свой нов голям Кръг Животът преминава на поредното качествено ново равнище: Планетата преминава в Йерархията на Звездите, Звездата прераства в Йерархията на Съзвездията и т. н. до момента, в който одухотворената Материя не се слее в едно с Монадния Свят на Бога Творец.
Струпването на звездните светове – неразделна част от които е и нашата Земя, населени с разумни същества, можем да си представим като безкраен пръстен или кръг. Това е всъщност т. н. “Пръстен на Великото Светене” на нашата Вселена. Издигането на човешкия дух през целия набор от Светове в този Пръстен е това, което наричаме Мах-Юг или Голям Цикъл (Макрокосмос). Всичките звездни светове са точни микрокопия на един Прототип – Макрокосмос и затова всеки Свят също има свой цикъл на Еволюция, който започва с най-духовно чистата и завършва с най-плътната и материална планета. В зависимост от местонахождението в Материята всеки Свят става все по-сенчест и противоположен на АБСОЛЮТНАТА Материя, т. е. на Антисвета.
Преди да започне своето издигане обратно към Бога, Планетният Дух е длъжен да премине отначало през целия цикъл на спускане в Материята, спирайки в своята Еволюция във всеки следващ звезден Свят и не пропускайки нито един от тях. При това във всеки от тези Светове той трябва да завърши своя собствен “кръг” на Живота, “умирайки” и “раждайки” се толкова пъти, колкото е необходимо за това да достигне необходимата зрялост на Съзнанието. Колкото “по-нисша” е природата на Света, толкова по-малко е етерната съставяща част в човека и толкова повече е онази част, която образува неговата груба материална Природа.
Преминавайки от Звезда към Звезда, от един Свят към друг, движейки се по спиралата напред и нагоре, Духът отново става в края на краищата същия чист Планетен дух, след това се издига още по-високо, докато накрая не достигне своята отправна точка, за да се потопи отново (да се разтвори, но не да изчезне като индивидуалност) в Единния Бог, който Е ВСИЧКО.
Нашата Земя е една от най-нисшите планети от цялата низходяща част на Маха-Юга. Тук Духът и Материята практически ПОЧТИ се уравновесяват в човешката Природа. Земята обгръща Планетния Дух с такъв дебел и непроницаем слой на Материята на Физическия План, че бившият Духо-Човек тук се превръща в т. н. “първобитен човек”. Но именно тук, на Земята, Великият Закон е длъжен да извърши своята работа по подбор на човешките Съзнания: Материята, съвършено разделена от Духа, се спуска в още по-нисши Светове за прераждане в животинските, растителните и даже минералните Царства на Природата, за да може след това на очистения от собствените боклуци Дух (ЕГО) да се даде още една възможност да се опита да възобнови своето движение напред.
В четвъртия том на нашите книги ще ви разкажем за това какво става с душата на умрелия човек, попаднала в най-низките кръгове на Ада. Именно тук изостаналите и напълно деградиралите Души в напълно преработен вид със стотици милиони отново се връщат във вид на неодушевена Енергия към своя Първоизточник, така и не успели да се възползват от възможността самите те да станат богове. Земята с нейните Адски Сфери – това е съвършена лаборатория за оцеляване на най-приспособените и унищожение на непригодните човешки Души.
Макар периодът МАХА-ЮГА да е неизразимо дълъг, все пак това е напълно определен срок, в течение на който трябва да се завърши цялата последователност на развитието: преход на Духа в Материя и неговото възвръщане към ново разкриване. Това е като наниз мъниста, където всяко мънисто е отделен Свят. В началото на всяка МАНВАНТАРА се започва зараждане, развитие и последователно заселване с етерни Форми на Живот отначало в един Свят. Със завършването на този Свят на седемте цикъла във всяко от Царствата на Природата по подобен начин започва да се заражда и развива нов Свят, който след това също така се запазва, за да се развие следващият свят във веригата.
Така ще продължава до момента, когато седемкратното кръгообращение на Еволюцията на Световете по веригата не бъде преминато. Това ще се случи в края на Маха-Юга, след което отново ще настъпи ХАОС-Пралая. Всеки път след преминаване на Жизнения Импулс на седмия и последен кръг при преминаването от Свят към Свят остават само умиращи и мъртви планети – физически тела на развили се и преминали в друга Форма на своето Съществуване Светове.
Когато последният от хората на седмия кръг премине към следващия Свят, предхождащият Свят с всичкия си минерален, растителен и животински Живот започва постепенно да угасва, а с изчезването на последния микроорганизъм умира точно така, както умира на Физически План и човекът. Към момента на настъпване на Пралая на нито една планета не остава нито един жив свидетел – остават само планетните тела със своите минерални Царства.     
Когато Духът на човека достигне последния в цялата верига от “мъниста” Свят и се потопи в КРАЙНАТА Нирвана, този последен Свят също постепенно изчезва или преминава в субективност: видимото става невидимо, имащото конкретна Форма се връща към своето състояние от преди цикъла на атомистично разпределение. Но мъртвите Светове, оставени от носещия се напред Жизнен Импулс, не остават такива завинаги: когато настъпи време, Животът отново ще съедини в предишните съчетания атомите и молекулите на веществата и отново ще оживи инертната, спяща планета. Тогава в новата Манвантара той отново ще даде раждане на човека, но вече на по-високо и в морално, и във физическо отношение.
Така стават сред звездните Галактики “раждането” и “смъртта” на Световете, неизменно съблюдавайки, управлявани от Закона, правилния ред. Доколкото развитието на всяка планета се осъществява също така постепенно, както и човешкото, то часът на настъпване на “нощта на Брама” – Пралая – застига посочения ред Светове на различни степени на Еволюция. Когато настъпва новата Манвантара, всяка планета, както и човекът, започват по-нататъшното свое развитие не отначало, а от вече достигнатата от нея точка в индивидуалната Еволюция.
Всяка Пралая нищо не унищожава, а, разлагайки на съставни елементи, съхранява всичко в цялост. Нали не умирате всеки път, когато си лягате да спите! На сутринта ставате и отново започвате новия ден от там, докъдето сте достигнали с целия свой предишен живот. Точно така и всеки от Световете заема в общата Еволюция на Космоса свое, отредено само нему място, и когато неговото “отсъствие” отново бъде извикано към Живот, той ще трябва да продължи своето движение напред по цялата верига на проявени Форми от строго определена точка. Това продължава безкрайно цяла Вечност.
В Световете на Следствията няма местоположение; това не са демони, а само СЕНКИ на Света на Причините, ако можем така да се изразим, техни души, защото Световете, както и ние, хората, също имат своите седем Принципа, които растат и се развиват едновременно с тялото на всеки от Световете. Еволюцията на Световете не трябва да се разглежда отделно от всичко сътворено или същинско на тези Светове. Следва добре да се разбере, че нашата планета и ние самите не сме по-СЪТВОРЕНИ от, да кажем, дървото, растящо пред моя прозорец; и планетата, и Световете, които я съставляват, и човекът, - са не повече от състояние на Материята на ДАДЕНО време, техният сегашен външен вид – не повече от УСЛОВИЕ, съпътстващо този стадий на Еволюцията, който всеки от тях достига в своя низходящ цикъл.  
Всичко има единен Закон. Човек има потенциално седем Принципа, зачатъци на които донася със себе си във въплъщението при своето раждане. Точно така ги имат и планетите, и Световете. Всяка Сфера на който и да е Свят - от най-висшия да най-нисшия, има свой Свят на Следствията, преминавайки през който Душата си почива поотделно с всеки свой принцип, освен с най-висшия – седмия. Многобройните Сфери на Света на Следствията – това са така наречените на Изток Девакхан и Авичи, или (в по-груба и карикатурна форма) – християнските Рай и Ад. Светът се счита за “Висш”, ако е разположен по-близо до Първопричината, в сравнение с друг Свят, намиращ се с него в една верига от причинно-следствени връзки. “Низшият” Свят е вторичен Свят по отношение на Висшия.
Древноеврейската традиция разграничава следните подразделения, наречени от нас в низходящ ред, както следва: Светове на Излъчването, Светове на Сътворението, Светове на Съзиданието и Светове на Действията. Светът, в който живеем сега, е Свят на Действията. Всеки Свят се отличава от останалите чрез свойството на проявление в него на трите основни фактора – Пространство, Време и Дух (индивидуалност).
В по-високите Светове това, което е аналог на Пространството в нашия Свят, се нарича “Дворец”. Това е някаква енергийна структура, в пределите на която различните Форми и Същности се преобразуват и общуват помежду си. Тези структури могат да се сравнят със затворени в себе си системи, наречени в математиката “групи” или “полета”. Тези системи могат да бъдат запълнени до край, но могат да бъдат и слабо заселени или въобще “пусти”.
Времето, както вече обяснихме, също има свои аналози в другите Светове. “Годината” като абстрактно понятие представлява сама по себе си процес на изменения, т. е. преход от едно състояние към друго, от една Форма в друга. При прехода към по-високи Светове аналозите на Пространството и Времето стават все по-дискретни, а ясната очертаност на тези или онези структури отстъпва място на известна аморфност, неяснота на образите. Затова всички аналитични свойства на Висшите Светове не могат да бъдат ясни и еднозначни на езика на формално-логическия апарат.
Освен посочените основни Светове, съществуват, както беше казано, и по-низши Светове, които съответстват на областите на Злото (с техните носители – Демоните или “черните ангели”) или Адските Сфери. Светът на хората заема някакво междинно положение между Световете на Светлината и Тъмнината, тъй като съществуват действия, макар и не греховни, които не са свързани пряко със Сферите на Злото, но едновременно с това и не носят Добро.
Всъщност, в повечето случаи помислите на хората се отразяват както в по-високите Светове за сметка на формиращите се в човешките молитви Ангели на Светлината и Доброто, така и в нисшите – вследствие на злите и користни подбуди, даващи началото на Ангелите на ТъмнинатаДяволите. По такъв начин системата от Светове съгласно древноеврейската традиция представлява сама по себе си система на различните измерения на Битието, и човекът, съвместявайки в себе си признаци-качества на няколко Свята в зависимост от своето духовно ниво, при все това е доста ограничен във възможностите на своите усещания.
Колкото по-далече се намира даден Свят от Света на Излъчването, колкото е “по-нисш”, толкова по-малко в него са възможностите за проявление на Божествената Светлина; колкото е по-висш Светът, толкова по-възприемчив е той към него, толкова повече се подчиняват на Волята на Бога Съществата, които го населяват. Нисшите Светове – Антисветовете – също имат свои “Дворци”, в които съществуват техни строги йерархически системи на Злото, разполагащи се една под друга.
Те са населени от Ангели на разрушението или Демони с всевъзможни чинове и рангове. Тяхната задача е да получат от човечеството най-голямо количество Енергия от средните и нисшите вибрационни честоти, за сметка на която те съществуват и устройват своите Светове; това са нечистите помисли, отправените към някого лоши постъпки, импулсите на злоба и гняв, продиктувани от ненавист, завист и страх, и т.н.
Ангелите на Тъмнината са духовни реалности със свои собствени индивидуални Същности. Нашите емоции и подбуди, образуващи съвкупността на чувствата, дават Енергия за жизнената дейност на Ангелите (Същностите на Света на Съзиданието), които са осъзнати проявления на нашите емоции и конкретни импулси. Множеството еднородни импулси, емоции и чувства образуват в съвкупност “лагер на Ангелите” или още по-широката група на тези Същества – “Дворец”.
Думата “ангел” е превод на ивритския “малах”, което буквално означава “посланик”.
Задачата на всяка такава Ангелска Същност на Светлината е да подържа постоянен контакт между нашия Свят на действията и другите Светове, както Висши, така и нисши. Сред неизброимите категории Ангели от двете “породи”, населяващи различни Светове, има такива, които са съществували от началото на Времето, представляващи сами по себе си, по този начин, вечни неизменими части на Мирозданието.
Човек, молещ се или отправящ своите мисли към Всевишния Бог, по този начин създава свой собствен Ангел-Хранител, който му помага, и следователно, неговият Дух прониква във Висшите Светове. Ангелите-разрушители, напротив, с всички средства изкушават хората, подстрекават към зло, предавайки за него знание от Антисветовете. Тяхната задача е една – колкото повече зло върши човек, толкова повече Енергия те ще изтеглят от него за нуждите на своите Сфери. Те могат да се появяват също и в материални Форми. Наказанието на човек за извършено зло става чрез “затваряне на кръга”, т. е. за сметка на потапяне на неговата Душа след Смъртта в тази Сфера на злото, която той сам е създал, живеейки “не по Съвест” на Земята.
Връщайки са на нашата планета, ще отбележим, че тук се открива следната тенденция: демоничните и “задгробни” светове от нисходящ ред са свързани основно с геоложки региони на Земята и имат в тези места повече “прозрачни” и условни граници. Това, естествено, съвсем не означава, че Адът и Чистилището задължително се разполагат “под земята”, а Раят – на “небесата”. Ние говорим така, защото тяхната структура, в по-голяма или по-малка степен, отразява геометрията и организацията на съответните области на нашата планета и в тези места границата между тях е по-условна.
Много често ме питат:подържат ли Душите на умрелите хора, вече ЗАВИНАГИ напуснали земните Планове, НЕПОСРЕДСТВЕНА психическа връзка с Душите на хората, живеещи на Физическия План?      Отговарям за всички еднозначно:“Не. Дори тези човешки Души, които успешно са преминали след Смъртта от Астралния План в Менталния, не могат да водят “задушевни беседи” с хората дори с посредничеството на медиуми.”
Спиритическите сеанситова е театър на астрални обвивки, съхранили някаква, но не най-добрата част от паметта на личността и стремящи се по този начин енергийно да се подхранят от живите хора. Освен това жадни за контакт с нашия Свят са и самоубийците и жертвите на нещастни случаи. Душа, обитаваща средни и висши под-планове на Астрала, ходи на такива събрания с голямо нежелание.
Такава “Личност”, например като Шота Руставели или като Сергей Цвельов, остава на това равнище на Астралния План, което даденият конкретен човек е достигнал по времето на своя земен Живот. Тук Душата, била някога човек, може при достатъчен запас на психическа Енергия да съществува и стотици години (въпросът е само в това: какъв е смисълът толкова дълго доброволно да се намираш в Астрала, ако има възможност да преминеш на по-високо ниво на Битието?), докато все пак не настъпи време отново да “умре”, за да се възроди – качествено ново, безлично Същество – в Ментала, откъдето вече каквато и да било психическа връзка с живите е просто невъзможна.
Личността е синоним на ограничеността и затова в колкото по-тесни рамки е стиснато мисленето на човека, толкова по-силно след неговата Смърт Душата му ще се вкопчва в ниските Сфери на Битието, защото именно в тези Сфери Съзнанието на умрелия е прекарало по-голямата част от своя Живот. Това означава, че Душата на такъв човек сама ще се обрече на дълги митарства и празни лутания в астралните Светове в търсене на удовлетворение в себелюбиви обществени връзки.
Този, който, оставайки морално и духовно чист, през Живота си е бил зает с решаване на философки проблеми и въпроси, с формулиране на отвлечени Идеи и разглеждане на общи принципи, чиито привързаности  през Живота му не са били съсредоточени върху някакви отделни личности или тесни специалности, ще бъде, благодарение на това свое свойство, много бързо въвлечен във вибрациите на Висшите Сфери на Менталния План - Областите на Абстрактните Мисли, за да продължи развитието на своето Съзнание в това направление.
Отивайки напред, ще кажем, че след своята трета “Смърт”, очистила се от грубо астралните вибрации и трансформирала своите чувствени качества в ментални, Душата попада на съответстващо на вибрациите на нейното ментално тяло ниво на Менталния План, който може да се намира на всяко място в Галактиката (за особено развитите Души) или на една от планетите на нашата система. Затова всеки контакт на Душата с Физическия План ще означава за нея преждевременно (т. е. несанкционирано от Владиката на Кармата, което грубо може да се сравни със “своеволие” в армията) въплъщаване в този План и има множество нежелателни последствия.
  Невъзможността да се поддържа връзка между Душата на умрелия (която вече се е избавила от всички личностни характеристики) и живия човек е свързана също, освен всичко останало, със сложната структура и взаиморазположение на обитаемите Светове в нашата Слънчева система, което, започвайки от времето на края на “Войната на боговете”, е изключило тази възможност. В чисто духовните Светове не могат да съществуват Разуми, преминали през ЧОВЕШКА фаза на своята Еволюция.
Колкото и етерни и изчистени от грубата Материя да са чистите и съвършени Духове, те също се подчиняват на Космическите Закони на Материята. Даже ако биха поискали, Те все пак НЕ МОГАТ да преодолеят тази бездънна пропаст, която разделя Техните Висши Светове от нашия. Човек със своето Съзнание “като Дух” може да посещава Висшите Светове, но Неговият Дух не може да се спусне и да ни посети.
Те привличат Съзнанието на духовно развитите хора, но самите те не могат да бъдат привличани, тъй като тяхната духовна полярност е непреодолимо препятствие за това. Освен това, за да влезе в контакт с жив човек, чистият Дух трябва последователно да кондензира около себе си отначало Материя от Висшия, след това от нисшия Ментал, след което да се превърне в проводник на всички подразделения на астралната Материя, което само по себе си вече се явява въплъщение за Духа с големи кармични отработвания, за които ще трябва дълго да се разплаща. Пример за това е Луцифер.
Високоразвитите Същности, напуснали нашата планета, а сега населяващи Висшите Светове (но не чисто духовни), могат да си създадат вътрешен заместител, да го оставят, когато го изисква Тяхната Мисия, в човешка обвивка с години, без ни най-малка вреда за себе си и постоянно поддържайки с него духовен контакт. Такъв “двойник” може по желание на самия Дух да преминава и в други тела, състоящи се от повече или по-малко неуплътнена, етерна Материя и населяващи други Светове на нашата Вселена.
Съвършено прави са тези от християните, които вярват в това, че Иисус и сега е жив. Това наистина е така защото сега Неговото Съзнание, съгласно Закона на Кармата, както никога преди е приковано към човечеството и Земята, където Битката между Светлината и Тъмнината на всички Планове ВЕЧЕ е влязла в своята завършваща и решаваща фаза. Води се битка за всяка “заблудена овца”, за всяка човешка Душа.
 
Душата в Егрегора
 
Егрегора не го избират,
Избира винаги Егрегорът.
 
Нашата Земя в настоящото й състояние е планета на ментални инвалиди, които при това са сигурни, че са напълно нормални хора, без изобщо да подозират, че някъде съществува още някакво друго състояние на удовлетвореност, освен присъщия на човешката природа егоизъм. Във връзка с най-силната криза в духовността Физическият План на Земята в настоящия период на нейното развитие представлява за човешките въплъщаващи се Души “малък Ад”, където, намиращ се под постоянен контрол, човекът в своето състояние на полусън не забелязва и не осъзнава всичките опасности на своето положение.
Настоящето човечество в основната си маса е не повече от раса съвършени “биороботи”, създаващи в неуморен труд за неизвестно чии нужди желан продукт – биоенергия от различни спектри, характеризиращи дванадесет основни качества на Енергията на нашата Слънчева Система. Съвършени поради това, че хората са способни на възпроизводство на себеподобни и на производство на средства за собственото си съществуване.
В замяна на възможността да се хранят и еволюират, хората постоянно излъчват в околното Пространство своята психическа дан, която тутакси жадно се поглъща от същества, заемащи по-висока степен в еволюционната и йерархическа стълбица, извличащи полза от човешката дейност и на свой ред изпълняващи определените космически функции в общата икономика на Вселената. В това отношение човек по нищо не се отличава от пчелата, донасяща в своя кошер нектар, от който произвежда скъпоценния мед, който на свой ред се яде в огромни количества от хората, съзнателно развъждащи пчели изключително с тази цел.
Триадата на Бог-Творец, символично представяна по различен начин в много религии, е представена на Земята с проявената дейност на три Главни енергийно-информационни много могъщи образувания, инволюиращи непосредствено от самата жива Същност на Земята и управляващи по зададената й програма абсолютно всички земни дела. Бог-Творец е Всичко, проявява своите действия във ВСИЧКО чрез определени типове Енергии, свързани по еднотипността на съставляващите ги вибрации в огромно множество енергийно-информационни системи с различно ниво и предназначение.
Когато Бог-Творец е създавал Земята, Той е възложил на нея (а значи и на нас с вас) определена космическа задача, която и така не е била проста, но във връзка с неправилното използване на Земята по времето на право на избор тази задача още повече се усложнила. Същността, на която е възложена отговорността за изпълнение на тази задача, се нарича Планетарен Логос, който използва като средство за достигане на поставените цели, друго информационно-енергийно образувание, пронизващо всички Планове на Битието. Тази енергийна същност ние наричаме Планетарен Егрегор.  Земята е само физическото тяло на Планетарния Логос, а цялата енергийна обагреност на Неговата Аура представлява енергията на Неговия Планетарен Егрегор, който е представен на всички Планове на Битието със своите три, ако можем така да се изразим, главни ипостаса.
Първият Главен Егрегор, представян във въображението на хората като “Бог-Създател на Света”, има ключовта дума “Воля”. Това е нещото, което ние разбираме под “Десница (или Воля) Божия”. На двата полюса на тази огромна, обгръщаща цялата Земя енергийна структура се намират Егрегорите на двете противоборстващи Сили на Планетарния Логос.
Първия управлява Сам Бог-Отец, а втория – планетарният демон Гагтунгр, представен в нисшите слоеве на Земята от първия си ипостас – демона Хистург. Главното направление в дейността на Първия Егрегор от страна на Силите на Злото е изкушаване на Съзнанието на въплъщаваните човешки Души с желание за власт, проявявано в най-разнообразни форми. Ще отбележим попътно, че думата “демон” е придобила своя сегашен смисъл относително скоро, а преди под тази дума се е разбирало просто извън телесни същества, “духове”, неподразделими нито на добри, нито на лоши. Бог-Творец никога не е създавал същества изначално предразположени към злото и само към него. Всеки става такъв, какъвто е, само по силата на използването на предоставеното му право на избор.
Волята на човека има два аспекта: Божествен и демоничен. Божественият аспект представлява развиването на пълна Хармония във висшата й степен. В Космоса това е едновременно съществуване на всички индивидуалности в безкрайна множественост, всяка от които живее свой собствен Живот; те с нищо не си пречат, а само органично се допълват; това е, когато всяка индивидуалност има своя Цел, свои средства за постигане и свой Път; Това е, когато всичко е свободно, но и всичко е свързано помежду си от Висшия Закон на Разума.
Демоничният аспект на Волята е висшата степен на разединеност, когато всяка индивидуалност се стреми към достигане на своето максимално развитие за сметка на ограничаване възможностите на останалите, без да незачита интересите на другите, а напротив, като доминира над всички и над всичко.
Човекът е скитник, който се стреми към своята далечна и често неосъзната от него самия Цел. Той е брънка в огромната верига на Световете, където всяко звено, съдържайки в себе си предишните, съдържа също така и зародиш на крайното звено. Ето защо в човека (и чрез човека) могат да бъдат узнати и самата изходна точка, и Пътя на падения и възход на Световете, и крайната Цел. Демонизмът не се намира извън човека, а е неотделима част от неговото несъвършено ВСЕ ОЩЕ същество, в което той създава свои собствени Светове. Човекът сам по себе си е творец на своя Рай или своя Ад; няма по-зли демони от безумствата на човека. Както няма нищо в Света, което Божественото вдъхновение да не може да облагороди, така и няма такова проявление на човешката активност на Земята, върху което сатанизмът (егоизъм, демонизъм) да не могат да сложат своя отпечатък.
Вторият Главен Егрегор, свързан с представите на хората за “Бога-пазител на Света”, има ключовата дума “Възприятие”. На единия полюс на Енергията на тази Същност са високодуховните вибрации на Божествената Любов, състрадание и Божията благодат, продуцирана на Земята от Сина Божи – Космическия Христос и неговия женски ипостас София или Божията Майка на християните.
На втория, нисш полюс – женския ипостас на демона Гагтунгр, демонът от женски род, Великата Блудница Фокерма, тя е също и Лилит, чието главно средство за въздействие на Съзнанието на въплътените хорски Души е лъжата във всичките й проявления, а също така нисши емоционални и духовни състояния, насочени към активизация на ниските центрове на човека за сметка на висшите.
Животът е борба и човекът е дотолкова жив в този Свят, доколкото в него самия водят борба две противоположни Начала, пронизващи всичко в Космоса и сблъскващи всичко между себе си. Човекът, смътно съзнаващ своята истинска опора и Същност, се намира в постоянна неуравновесеност: той през цялото време се колебае; хвърля се от една страна в друга, губи се в безкрайни проблеми, и като резултат сам страда и е източник на страдания за другите.
Третият Главен земен Егрегор, представян в качеството на Бога-разрушител на Света или на християнския Бог-Свети-Дух, има ключова дума “Действие”. Когато се позоваваме на Промисъл или Пръст Божи, по-скоро имаме предвид именно Енергията, действаща в този Егрегор. На Земята той е представен, от една страна, чрез безстрастните и добросъвестни Владици на Кармата (Архонтите на Съдбата), изпълняващи Божията Воля, а от друга, чрез третия ипостас Гагтунгр – велик създател на интриги между хората чрез демона Урпарп, който изкушава въплътените човешки души със стремеж към слава и обществено признание. Много често в името на въплъщаването на привидно Високи и Светли Идеи хората проявяват външно благи действия, които впоследствие водят след себе си хаос и разрушения, които създават далеч не най-добрите кармични връзки между хората, уплътняващи и замърсяващи Света с груби еманации.
Най-близкият за нас ярък пример на разрушителната работа на този демоничен Егрегор е Великата Октомврийска социалистическа революция в Русия, обърнала се за Земята в стотици милиони излъгани и измамени от демона Урпарп жертви, принудени сега да се въплъщават с най-тежките кармически дългове по отношение на всичките свои жертви. Тази изостряща се икономическа ситуация, в която сега са въвлечени всички страни от бившия социалистически лагер, е непосредствено свързана с тежката Карма на “Великия Октомври”, с масовите разстрели на невинни жертви, концлагерите, гладната смърт и геноцида.
За да е по-лесно да се ориентираме във всичките взаимоотношения, в които  през целия си Живот и даже през цялото наше посмъртно съществувание бива въвлечена Душата, преминаваща етап от своята човешка Еволюция, е особено нужно към въпроса за Егрегорите да се подходи с най-голямо внимание и той да се разгледа по-подробно. Но преди това трябва да запомните, че всяко конкретно зло в Живота на всеки конкретен човек винаги трябва да се оценява не като “отсъствие на добро”, а като самостоятелна Сила, с която трябва да се борите като с такава, тъй като тя има недвусмислено противоположни на Доброто цели.
Всяко конкретно зло е проявление на Физически План на резултата от работата на разклонената космическа мрежа на Йерархията на Тъмнината, снизходително допускана от Създателя по отношение на човека в качеството на препятствия, с преодоляването на които човек ще може да се придвижи още по-високо по пътя на своето развитие, достигайки с времето такова духовно ниво, където Силите на Злото няма да имат власт над него.
За Егрегорите може също да се говори като за своеобразни държави, вдъхновяващи психиката на едни или други хора. В пространството на Земята Егрегорите имат своите външни идеологически институти във форма на религия, духовно-философски течния, направления в изкуството, музиката и т.н. Всеки Егрегор (с изключение на черно-магическия) има своите светли страни, извеждащи в Сферата на чистия Дух. Обаче, практически във всеки земен егрегор в едни или други негови слаби места се удава да се впият Черните Конуси на Тъмнината и в определени обстоятелства да използват неговата енергетика за собствени цели.
 
“Древността не е познавала никакъв “Бог на злото”, никакво начало, което да е съвършено и абсолютно лошо. Езическата мисъл представяла доброто и злото като братя – близнаци, родени от една майка – Природата”.  
Е. П. Блаватская
 
Не Бог е автор на злото, но заедно с това зло не би могло да съществува, ако то не би имало в Бога принципна възможност за своето проявление. Нито една идея, нищо не би могло да съществува в Космоса без своята противоположност, без своето отрицание, без своята “сянка”. За пример достатъчно е да си спомним Егрегора на християнството, първоначално създаден около Идеята на Бога-Любов (“не позналият любовта, не е познал и Бога, защото Бог е любов”). Всъщност кладите и изтезанията на инквизицията се оказаха твърде далеч от Божествената Любов. “Кукичките”, за които би могъл да се закачи Черният Конус на Тъмнината, са съществували в Съзнанията още на първите християни.
Класически социален израз на Черния Конус на Тъмнината е бюрокрацията. Тя никога няма собствена официална идеология, използвайки като идеологически параван една от съществуващите в обществото идеологии, преиначавайки я по свой маниер и приспособявайки я към своите интереси. Бюрокрацията предпочита да държи в сянка своята истинска идеология, която се свежда до култ към тоталитарната власт, тъй като само чрез единия страх, без да използва маската на лъжата, тя няма да успее да задържи своята власт.
И така, да започнем с това, че преди 18 милиона години с добрите намерения и старанието на Архангела Луцифер в Съзнанието на първобитните хора-животни е била внедрена така наречената “Его-система” – магнетична Сфера на нашата планета, точно съответстваща по своите вибрации на животинската Душа на човека и впоследствие получила окултното название “САТАНА”. Тази злополучна и зловредна психо-ментална Сфера представлява велик център или огнище на животинската Сила на Земята като жива планетна Същност. Но това не е Зло, както ние си го представяме, а по-скоро област на Доброто в Природата, но Добро все още неразвито,чийто страшен печат съдържа девиза: ”Всичко – за себе си!”
Въпреки очакванията на лъчезарния Архангел, това довело до там, че развитието на Съзнанието на човечеството още от самото начало започнало да се изгражда върху изключителността и груповия егоизъм на определена категория хора. Но за да се разбере напълно смисъла и структурата на тази Его-система, нейната природа и нейните функции, е необходимо да се разберат природата и функциите на животинската част на Човешката Душа и в същото време нейните отношения към другите още по-високи части на човешкото Съзнание, а също така да усвоят за себе си отношенията на човека към планетата, неразделна анатомична част от организма на която представлява той.
Работата е там, че Дух, преминал дори само веднъж през всички слоеве на Божествените Планове на Битието, в това число и Физическия, имащ набор от всички тела, включващ целият набор от качества на дванадесетте основни съответстващи типа Енергии, неизбежно се сдобива с Карма. Кармата на Луцифер, тръгнал към създаване, макар и от висши еволюционни подбуди – на своя общопланетарна Его-система, станала благодарение на него причина за огромни трагични последствия, в сегашния момент е много тежка и едва ли скоро (по наша преценка) ще му даде възможност отново да заеме достойно място в Божествената Йерархия.
По време на “златния” и “сребърния” период от човешката Еволюция влиянието на системата “САТАНА” е било почти нечувствително, по-точно влиянието й е било видимо и познаваемо в нейното истинско значение на животинска Сила и неразвито Добро. Нейното влияние като фактор на Злото върху цялото човечество изобщо било не особено забележимо. Но в течение на много векове на “медния” и железния” период на нашата история влиянието на его-системите все повече се отразявало на състоянието на общото Съзнание на човечеството и техните мрачни еманации все повече сгъстявали мрака около Земята, а вихрите на Злото ставали все по-могъщи, неудържими, все по-раздвижени и дестабилизиращи.
Може да се каже, че сега ние се намираме в най-високата кулминационна точка на най-мрачния период в развитието на нашата планета, като живи Същности. Както обикновено се случва, непосредствено преди самото разсъмване тъмнината става още по-тъмна и ни се струва съвсем безпросветна. Така и сега, в зората на предстоящия светъл ден над човечеството е надвиснала най-тежката и гъста пелена от невежество, нагнетявана в околното Пространство от мощни източници на Космическото зло.
 
Егрегорите и хората
 
“Наистина, сближаването на световете е необходимо. Нужно е, макар и малко, да се подготви съзнанието за тази необходимост. Хората трябва да са готови да срещнат уплътнени тела в живота без насилствена магия, но за това трябва огненото сърце да престане да бъде отвлеченост.
Учителят
 
Надяваме се, че сега вече сте разбрали, че наличието на Ум в човека още не свидетелства за това, че пред вас е истински човек, а не този, който е достигнал нисшия деградационен предел на своето човешко въплъщение. Умът, интелектът (manas), подобно на Волята, не е Принцип, а резултат, продукт на причини и комбинации на безбройни Сили, при което, и едните и другите постоянно се променят и никога не се повтарят при точно същите условия. Местопребиваването и на Ума и Душата, е Съзнанието, и затова извън зависимостта от Ума, добрите и зли качества на човека ще зависят от взаимодействието в Душата на животинското и Божествено начало. Колкото по-развита е Душата, толкова повече Умът се одухотворява от висши Енергии дотогава, докато не бъде достигнато съвършено съответствие между Душата и Духа. Постигането на такава хармония е това истинско изкупление, позволяващо да наречем човека съвършено творение. Но човек може, дори и да е истински интелектуален гений, въпреки това да остане пълен духовен идиот, абсолютно деградирала на Духовен План личност.
Разделението на хората на: вече хора, все още не-хора и вече не-хора, на свой ред е породило в състава на описаните по-горе от нас три Главни Егрегора, обвиващи със своите енергийни структури Земята, множество различни психоенергийни образувания с ниски вибрационни нива на функциониране. Практически именно това станало причина за превръщането на нашата планета във всеобхватен гигантски концлагер, проявяващ се не само в Астрала, но и на Физическия План във вид на наистина глобални Адски Сфери за временно заточение в тях на високоразвити Съзнания на “Паднали Ангели” или “Синове на Разума”.
Управлението и на хората, и нехората също се осъществява чрез Егрегори. Изобщо, Егрегорите – това са структурирани еманации на своеобразни Същности, посредници между Висшите Светове и Съзнанието на хората (и нехората), въздействащи на етерното, астралното и долното ментално тяло, изпълняващи също така и ролята на акумулатори на биоенергия. Те са основна структурна единица на нашия Фин Свят. Тези информационно-енергийни Същности във вид на турбулентност се образуват обикновено над определена географска територия, където - чрез основни или масови точки, се прикрепват към съответстващите им по вибрации човешки Съзнания посредством канали. Затова може да се каже и, че всеки Егрегор е и особена “страна” на Менталните или Астралните Светове.
В хода на човешката история в менталното тяло на Земята се е образувал голям брой ментални Егрегори, в различна степен пронизани както от духовно, така и от чувствено-егоистично начало. В тях живеят както постоянно, така и посещавайки ги често или само понякога, менталните и астралните тела на всички хора. В основата на всеки Егрегор, на горната ос задължително се намира Идея, способна да привлече към себе си внимание (т. е. да вземе психическа Енергия) на човешките умове и Души. Егрегорите се образуват от психическа еманация на човечеството както от най-ниското или средно, така и от относително високото ниво на вибрации с цел изолиране на група хора обединени от една Идея, от висшите проявления на тази Идея. Основният признак, който отличава хората служещи на един и същ Егрегор, е психическото усещане, заключено в думата “свой”.
Попадайки според мястото на раждане или по кръв (като например, еврейския Егрегор) в зависимост от някакъв Егрегор, човек става оръдие на неговото насищане и действия, остава подвластен на всякакви астрални течения на Енергия вътре в този Егрегор, който му налага определени твърди житейски насоки, затяга примката на послушание на неговата индивидуалност и Душата, при преминаване от един Живот в друг, е принудена да запази кармична връзка с този Егрегор.
Менталното тяло на един и същи човек със своите различни вибрационни нива може да принадлежи едновременно на няколко Егрегора. Менталното тяло на един човек може да се намира в най-силна зависимост от някой Егрегор (например, от християнския и математическия едновременно), а друг човек може практически да не встъпва в никакви контакти с тези същите Егрегори. Тяхното влияние върху него ще е нищожно.
Ако Егрегорът се утвърждава от Висшия синтез, то той съществува като необходима външна опора – тяло на синтеза. Ако той се създава от колективизма, т. е. от съвкупността на сходни заблуждения, то той по своята същност е обикновен ФАНТОМ или мини Егрегор, имащ възможност да прояви своята сила само при стечение на определени обстоятелства, които благоприятстват това. Основното качество, определящо самата природа на такъв мини Егрегор е това, че те са еднакво неспособни както да създадат благоприятни за себе си фактори, така и да унищожат враждебните. В първия случай той може само да се възползва от обстоятелствата, случващи се независимо от неговата воля, а във втория просто ще е принуден незабавно да отстъпи, за да не бъде унищожен.
Егрегорите притежават концентриран волеви заряд и еквивалент на съзнателност, съответстващ на равнището на различни общности на хората – национални, социални, икономически, религиозни, професионални и други. Всеки Егрегор винаги възниква дълго преди момента, когато на Земята ще се появи съответстващата на неговата задача организация, тъй като именно той създава на Земята определени условия и изпраща на избрани от него хора съответстващи енергийни-потоци. На Физически План всичко изглежда така сякаш колективът възниква от “нищото”, като че ли “от само себе си”.
Всеки Егрегор, явявайки се жива информационно–енергийна Същност, има свойството да расте, да се видоизменя и умира, подчинявайки се на действието на Закона на Кармата или във връзка с възложената му от по-могъщ Егрегор кармична задача. След като я изпълни Егрегорът точно така, както и личността на човека, енергийно се разформирова. Но изчезвайки в едно качество, той може след “Смъртта” да се трансформира в нов Егрегор, съвършено различаващ се от предишния по качеството на вибрациите, съставящи неговата Енергия.
Енергетиката на Егрегора се определя от два момента: неговата способност да взаимодейства с обкръжаващата го среда и ширината на енергийно-информационните канали със създалия го Егрегор. Енергийното захранване в момента на раждането има достатъчно разклонена мрежа от канали, които му позволяват да се адаптира към околната обстановка и да започне да изпраща чрез тях на своя водещ Егрегор уникални и само за него характерни енергийно-информационни потоци. В хода на изпълнение от него на кармичните му задачи мрежата от канали се стеснява, което снижава неговата подвижност и гъвкавост, довежда до понижаване на общото състояние на информираност и енергетика с последваща кристализация.
Ако Егрегорът, бидейки въвлечен в поток инволюционна Енергия, не е изпълнил своята кармична задача, то в него (както и в човека) се натрупва някакво количество Енергия, неизразходвана от него за еволюционни нужди. Особеност на тази енергетика е способността й към бързо “урочасване” и деградация в по-примитивни форми, увличайки при това след себе си по инволютивния път и най-близките до нея енергийни структури (в това число и служещите на дадения Егрегор хора).
Такъв Егрегор веднага губи поддръжката от страна на своя водещ Егрегор, кристализира се на ниско енергийно ниво и става неспособен за продуктивно съществуване в дадената среда, която винаги е по-силна от всеки проявен в нея Егрегор. В аналогична ситуация се оказват и хората, зле изпълнили или изобщо не изпълнили кармичните задачи на своето въплъщение.
В такива случаи се извършва дисхармонично затваряне на каналите с оскъдна енергийна спойка (за да не се изразходва напразно Енергия), в резултат на което такъв човек губи интерес към Живота, съществуването му се струва безперспективно и безпросветно, от което настъпва депресия, завършваща за мнозина със самоубийство. Но подобно изключване не става веднага.
Ако някое грубо качество започне да затормозява еволюционното развитие на човека и не му дава да се съсредоточи върху изпълнението на своята програма, Егрегорът започва да превърта една и съща подсказваща ситуация, като всеки нов път все повече ожесточава условията. Това може да продължи до момента, в който изтече времето, отпуснато на човека за отработването на програмата за конкретното му въплъщение, или докато той не направи най-после правилния избор. Щом той започне да изпълнява своята програма за въплъщение и премине на друго, по-творческо ниво на съществуване, енергийно-информационния канал веднага автоматично се отваря, което обичайно се асоциира с чудо: човекът започва значително по-фино да възприема обкръжаващия свят и да оценява различно случващите се в Живота му събития.
Колкото по-високо е еволюционното ниво достигнато от човека, толкова повече той може да се отклони от програмата на своето въплъщение и да внесе по-големи хармонични или дисхармонични изменения в Кармата на своя Егрегор. След изпълнение от човека на задачата по своето въплъщение, водещият го Егрегор плавно и постепенно затваря енергийния канал, което отстрани изглежда като че ли човекът се е изчерпал творчески на даденото поприще и сега търси нова сфера за приложение на своите способности, където също ще може да достигне съществени висоти.
Срокът на съществуване на застиващия или умиращ Егрегор може да бъде продължен за известно време, като влива в него нови Идеи и Мисли, които съставляват основата на други, по-жизнеспособни Егрегори. Но тези опити много рядко водят до качествена трансформация на енергийна Същност; по-често това просто удължава нейната агония, тъй като всяко качествено изменение на Егрегора води до изменение на спектъра на неговото излъчване, а значи и до нарушаване работата на каналите, които са пресметнати за предишното качество на съставящата го енергетика.
Когато добре енергизираният ментално Егрегор току-що е започнал да се развива, да расте и да набира идейна мощ, той има много широк спектър от канали за връзка, способни да обхванат голямо количество човешки Съзнания. Вече изпълнил своята мисия, той престава да расте и в неговата енергийна структура настъпва известен застой на Мисли и Идеи и тяхното постепенно отчуждаване и отмиране. В процеса започват да преобладават революционни тенденции изчислени за преустрояване на структурите и кристализация, предвещаващи скорошното умиране на въпросния Егрегор в даденото качество.
Смисълът на Еволюцията на Егрегора е същият, както при човека: колкото по-високодуховен става, толкова по-високи източници на информация му стават достъпни и толкова по-мощен става енергийно, тъй като високовибрационната Енергия му дава възможност за достъп до все по-съкровени Тайни от Съкровищницата на Знания на Бога-Творец. Както всичко истинско, така и Егрегорът притежава определена свобода на Волята и свобода на Творчеството, която е толкова по-голяма, колкото по-висша и по-качествена е Енергията, която съставлява енергийните тела на Егрегора. Колкото по-енергизирана и информирана е тази Същност, толкова по-бързо се развива тя, поглъщайки по-слабите Егрегори или заставяйки ги да й служат.
Но дълбоко бихте се заблудили, ако си представяте Егрегора като някаква антропоморфна Същност, която не споделя такива чисто човешки емоции като завист или ненавист, подлост или злоба, коварство или ревност. Това е равносилно на представите на някои невежи хора за Бог като за някакъв “старик”, рисуван по иконите, който “седи тържествено в Небесата” и се занимава само с това да следи тайно хората и да контролира дали изобщо и кой от нас не е казал, изял или направил нещо излишно.
Този, който смята така, е все още тъмен и неразвит човек и говори абсолютни глупости, тъй като качествата на всички тези космически Същности се базират на чисто енергийна основа и на различията в честотите на вибрациите на съставящата ги енергия. От друга страна действията, създавани от Егрегорите, получават в нашето Съзнание оценка, която съответства на нашите понятия за Добро и Зло, и която се асоциира с едни или други човешки чувства.
Всеки нов Егрегор се създава от Егрегор от по-високо ниво с цел изпълнение във Физическия План на Земята на определени кармични задачи, поради което цялата му енергийна структура се формира по такъв начин, че да се обезпечат възможностите за изпълнението на дадената програма, дарявайки го с известна независимост от окръжаващата среда, с гъвкавост и висока адаптационна способност към постоянно изменящите се условия на Финия Свят. Разположението на Егрегора в Пространството зависи от неговото еволюционно ниво, което автоматично предоставя на негово разположение “по-високи” или “по-ниски” слоеве на Финия Свят, които имат строго определената честота на вибрациите, преобладаваща и в енергетиката на всеки конкретен Егрегор.
 
Дяволът и неговите демонични Егрегори
 
“Злото е само една сляпа противяща се сила на природата: това е реакция, съпротива и противоположност; това е зло за едни и добро за други. Не съществува malum in se, това е само сянка на светлината, без която светлината не би могла да съществува, даже и в нашето отвлечено мислене”.
Е. П. Блаватская
 
По принцип Силите на Тъмнината са разположени “долу”, в диапазона на ниските и средните честоти на Енергията и поради което структурата на техните Егрегори, обезпечаваща им цялост и независимост от енергетиката на окръжаващата среда, се отличават със значително по-голяма твърдост и трайност, в сравнение с Егрегорите на Светлите Сили, които, макар и намирайки се на по-високо еволюционни ниво, не са приспособени към разрушителния напор на Енергията на низшите Планове. Това е тяхното най-слабо място в борбата с интригите на Йерархията на Тъмнината.
Но това съвсем не означава, че Силите на Злото са по-силни от Силите на Доброто. “Владетел на целия Свят” се явява Дяволът, който проявява най-голямата си активност в най-грубите слоеве на Енергията и Материята, ръководейки се от принципите на кристализацията, разрушението, инволюцията и понижението на честотите на енергийните вибрации на всичко живо.
Божественото и сатанинското, взаимно преплитайки се, пронизват цялото човешко същество. Раждайки се от Чистия Дух, очертавайки най-горната граница на Света на Битието и проявявайки самото същество на човека, сатанизмът сам по себе си представлява онази граница, с която Духът отделя себе си както от себеподобните, така и от Висшата Реалност, и от Света на явленията. Сатанизмът не е Реалност, но той – според Закона на Полярността, й е необходимо присъщ, представлявайки сам по себе си критерий за Нейното Достойнство.
 
“Злобата на неверието залива Света. Такава злоба е най-жестоката, тъй като тя се конфронтира със същността на битието. Тя дразни самата себе си и в лъжата умъртвява всички възможности”.
Учителят
 
Колкото повече в човека е развит демоничния аспект, толкова повече в него се проявява антагонизмът между отделните съставляващи го същества, толкова по-силно е раздиран от вътрешна борба и толкова по-малко Енергия остава в него за работа в извън съзнателната област за придобиване и усвояване на новото, духовното. Когато развитието на демоничния аспект достигне в човека висша степен, настъпва пълна затвореност на неговото низше “Его” в самия себе си, става пълно откъсване на Съзнанието от външния Свят, отстъпвайки място на вътрешно неустойчиво равновесие.
Не бива да се бърка това състояние на Съзнанието с развитието на висшата степен на Божествения аспект, когато се достигат пълен вътрешен покой и абсолютна Хармония с Цялото, с Бога, когато цялата Енергия на Волята се използва само за постигане и получаване на Висшето Знание.
Вътрешният покой – това е всъщност състояние на щастие. Ето защо съдбата на Божествения аспект – това е съвършеното щастие, а властта на демоничния аспект – безпросветна мъка и безкрайни страдания.
 
“Много сили са събрани, за да се противопоставят на огнения натиск. Сатаната много иска да приключи със Земята, за да се съсредоточи върху Финия Свят, който не може да бъде унищожен както Земята. Така Стопанинът на Земята по силата на предателството сега предава Земята. Лош стопанин, но такава Природа Той е възпитал в себе си”.
Учителят
 
Нашият Свят на проявените Форми е Свят на въплътените желания, това е само “сянка” на Реалния Свят, Света на Живота и вечното движение. А всяка Форма е Смърт. Ето защо постигането на пълна вътрешна хармония в Живота влече след себе си пълен обрат на предишните представи и ценности и означава крах на всичко предишно.
 
“Доброто, което произлиза от Бога, е в нашата власт, ние сме длъжни само да съумеем да го усвоим. Злото не произлиза от Бога, то произлиза от нас самите, когато го предпочитаме пред Доброто”.
Хермес Трисмегист
 
На хората, обзети от страсти и влачени от тесните течения на материалния Свят, истинският Мъдрец им се струва хладен и безстрастен, застинал и безсърдечен. Не разбирайки обективната Мисъл, те го смятат за безумец, а отсъствието на каквато и да е привързаност в него към този Свят се приема от тях като доказателство за глупост или признак на лудост.
Сатанизмът е сянка на Духа, която се създава и постоянно се развенчава от самата му Еволюция. Това е криво огледало на независимостта на Духа. Взет сам по себе си, той представлява само ограничение на Духа, неговото падение в относителността. Но в същото време, сатанизмът е естествен и единствен път на Душата към познанието на Реалността, тъй като движейки се по Пътя на Еволюцията, човек е длъжен преди всичко да познае своето истинско достойнство. Природата на своето висше духовно начало, което на Земята се постига само чрез Илюзията на самоутвърждаването.
Волята сама по себе си е неспособна да оцени степента на Реалност, в човека това се ръководи от друго чувство, което се нарича “Със Сърцето” (да не се бърка със сърцето като орган на физическото тяло). По този начин - “Със Сърцето си хората чувстват това, което не могат да почувстват с никой от сетивните органи, защото то инстинктивно се стреми към Реалността с неизяснимо чувство на Любов. Затова сатанизмът в човека се проявява преди всичко внеговото пренебрежение към чувствителността на своето Сърце.
 
“Грешно е да се пренебрегват тъмните сили. Много често тяхната победа се състои именно в подобна небрежност. Хората често казват, че не си струва да се мисли за тях. Но трябва да се мисли за всичко съществуващо. Ако хората справедливо се ограждат от крадци и убийци, то още повече е нужно да се опазят от убийци на духа. Необходимо е да се оцени силата им, за да може по-добре да им се противостои”.
Учителят
 
Няма нито Добро, нито Зло само по себе си (perse), като съществуващи независимо в Природата. По отношение на Космоса Причината и за едното и другото лежи в необходимостта от противоположност и контраст. По отношение на човека Причините за тези явления са в неговата низша природа, в неговото невежество, незнание, в страстите и отъждествяването му с Физическия План. Злото – това е всичко множествено, случайно, частично, дребно, безцелно, незавършено, несъвършено, с една дума - това е същото Битие, но взето не в първоначалното му Единство и съвършенство, а в неговото излизане от себе си, в неговото разнообразие и отстъпчивост, в неговото, ако може така да се каже, друго битие.
 
“Не следва да се огорчавате от човеконенавистните писания; тъмнината е огромна! Може да призовете най-светлите сили, но тъмните ще затъмнят даже най-добрите проявления. Тъмните могат само да тъмнят. Но ако ги попитат как да се направи по-добре – те само ще се озлобят, сякаш тяхното предназначение е да направят нещо не по-добре, а по-лошо.  
Може да се види как злите сили проникват в живота под различни облици. Не трябва да се утешавате, че тъмните не могат да се приближат, те ще намерят всяка прашинка, за да се покрият с нея; а там, където не се решават да приближат, там могат да подхвърлят скорпион. Много хитрини имат тъмните. Затова трябва да привиквате към това да сте винаги нащрек.
Учителят
 
Спускайки се от Небесата на нашата грешна Земя ще напомним, че, например котката, която в съзнанието на мишката се явява въплъщение на Злото, за нас, хората, е мило и пухкаво, много често искрено любимо създание, без което ние понякога даже не можем да си представим обкръжаващия ни Свят. Но ето, че тя, котката, олицетворява сама по себе си Злото в очите на мишката не защото е “паднала” чак толкова низко, а само защото енергетиката на мишката във вид на протеини представлява едно от условията за съществуване на котката.
Силите, които ни донасят страдания и мъчения в случаите, когато сами си позволяваме по отношение на други хора или по отношение на обкръжаващата ни Природа неблаговидни действия (или Мисли, приравними към действия), придобиват в НАШЕТО СОБСТВЕНО Съзнание качества, с които тези Сили не са надарени от Природата, но които ТАКА ИЗГЛЕЖДАТ по отношение на собствената ни безопасност или благополучие.
Егрегорът на Дявола е съвкупност от всичко нереално извършено от човечеството през целия път на неговата Еволюция. Сатаната като съвкупност на всички човешки заблуждения, като “баща на лъжата” през всичките векове е бил олицетворяван само в няколко образа, затова неговите Мисълформи и Астросоми така отчетливо и ясно са се запечатали във възприемащата среда.
 
И Видяпати казал: “Дяволът е огромна сила на нашата земя и макар той да е мит, заставя да подгъват колена и млади, и стари. Нашата земя е тъмна и злото процъфтява в тъмнината. Страх се носи във всяко подухване на вятъра и се стаява във всяка форма на живот. Страхът пред злото е мит, илюзия и клопка; но той ще живе, докато не дойде някоя могъща сила и не повдигне етера до плана на света.”
Евангелие на Иисуса Христа, 6:18-23.
 
От древни времена културата на човечеството е наситена с образа на дявола. Неговият образ е внедрен в културното наследство от всички времена и народи. Съществува ли дявол? – И да, и не. Съществува, понеже неговите интриги могат да останат незабелязани само за слепеца. Не съществува, защото основа и енергийна база на неговата същност са Илюзията, небитието, лъжата и измамата. За да го видите, трябва да умеете да гледате криво, тясно и тенденциозно.
Дяволът е черномагически “компютър”, съставен от колективното подсъзнателно мислене на включените в неговия Егрегор хора. Със Смъртта на физическото тяло те се потапят в този конус, а неудовлетворената жажда за удоволствия и взаимния страх прерастващ в ужас, създава в техните души адски огън.
Дяволът е царят на Черния Конус на Тъмнината на Антисвета. Неговия Егрегор СЕ състои от колективното подсъзнателно на всички същества, влизащи в Черния Конус, който съществува не само на нашата планета, но и на много други планети в Космоса. Чрез посредничеството на широк диапазон от енергийните вибрации на своите многобройни мини-Егрегори, това персонифицирано Космическо зло разпространява своята могъща власт над всички нисши и несъвършени Светове на нашата Галактика. Егрегорът на Дявола има съвършена организация, свойствена само нему, и се управлява от строго определени закони, чиято природа е много лесно да се разпознае, наблюдавайки безжалостните инстинкти на низшата животинска природа в този вид, в който тя се проявява в хората, абсолютно лишени от духовно Съзнание.
 
“Дяволът в черната магия е велик магически агент, употребен за зло от извратена Воля.”
Елифас Леви
 
Дяволът, като олицетворение Злото, служи като емблема на всичко нереално, призрачно и преходно в този Свят. Сатаната – това е отрицание на Битието и персонифициран символ на атеизма. Ние сме съгласни с твърдението на кабалистите, че истинското име на Сатаната е обърнатото име на еврейския бог Йехова, тъй като Сатаната – това не е някакъв си там “черен бог”, както погрешно твърдят някои, а просто отсъствие на Бога.
Дяволът е и олицетворение на атеизма и идолопоклонничеството. Това не е личност, а Сила - могъща и разрушителна, създадена за Добро, но която СЪЩО така може да служи и за Зло. Дяволът – това е Мисълформа на зла Воля, синтез на световното Зло: средоточието на всичкото зло мислене, зло чувстване, съвкупността от всички егоистични, лъжовни, едностранчиви, сектантски разбирания.
Дяволът е “бащата на лъжата”, източник и резултат от тълкуването на антиномичната Истина. Да се свежда Дявола до личност, до някакъв противник на самия Бог, или поне частично да се сравнява по могъщество с Бога, е резултат от крайно заблуждение, присъщо само на крайното невежество.
 
“Напразно мислят, че силите на тъмнината нападат само на слаби места. Много често хаосът притеснява именно най силните твърдини. Така, както пенестите вълни са яростни към отвесните скали. Затова трябва да се охранява всяка стена - и ниската и високата. Да не забравяме това - хората често мислят само за защита на слабите и захвърлят силния. Навсякъде са заплахите на хаоса, с утроено напрежение. Комуто не е скъпо усещането за защита, нему четете за гибелта на велики народи”.
Учителят
 
Във връзка с това ще напомним, че Дяволът властва над нас само в тази степен, в която имаме в себе си качества, обединяващи ни с него, но е абсолютно безсилен срещу всяка противопоставяща му се Воля, колкото и слаба да е тя. В сферата на неговото влияние се намират многобройни раси и класи както от въплътени, така и от развъплътени вече същества, много от които притежават ум и хитрост и са достигнали най-висша степен на развитие не само за Животинското, а и за Човешкото Царство на Природата.
Тези същества пораждат цялата гама от страдания и нещастия, бичуваща човечеството. Тези окултни агенти на този могъщ клан, който има своето изражение и своето външно съответствие в т. н. “сатанински братства” (“дяволи и идолопоклонници”) и “братствата на черните магьосници и вълшебници”. Ръководителите на тези братства – духовни учители и владици на Егрегора на Дявола на Астрален План, и многобройните “школи по черна магия” на Физически план представляват двете половини на Космическото зло на нашата планета.
 
“В последно време може да се види възраждане на най-древните служения на тъмнината.
Сред тях има много вредни, които със своя ритъм могат да бъдат разрушителни. Черните лъжи обикновено не разбират каква космическа вреда нанасят. Поради невежеството си те мислят, че причиняват зло само в желаното направление, но всъщност засягат цели слоеве от атмосферата. Особено сега, когато се приближава време огнено и много нарушения на равновесието вече са очевидни, вредата, предизвикана от тъмните, е особено ужасна. Невежите и тук действат с явно разрушение.”
Учителят
 
От мрачните астрални центрове еманации на лъжа, кражба, насилие и религиозно лицемерие се формулират в Идеи, които след това се проектират на Физически План, за да дадат възможност да съществуват на всички паднали и несъвършени още Съзнания. В тези същите центрове Идеите на Космическото зло постоянно се обновяват и усъвършенстват, като се приспособяват към специфичните особености на всяка епоха, след което чрез разнообразни, хитри и достъпни за разбирането на хората форми то се насочва към интелектуалните вихри на човешката раса, където неговите еманации мълчаливо, но точно отравят всички сфери на Пространството на Земята.
 
От психическите сфери на този Егрегор отровните еманации на егоизма и горделивостта, вибрациите на ненавистта, ревността и завистта проникват в най-скритите ъгълчета на Душата, като отравят множество човешки Съзнания и придобиват такава власт над човека, която пусната веднъж, практически е невъзможно да измъкнеш от себе си в продължение на много и много Животи. Лепкавата гадина на егоизма ще се таи в дълбините на Душата, за да се прояви тогава, когато външно чистият и безкористен в своите помисли човек най-малко подозира за това.
В едно от съчиненията на Хермес Трисмегист, което се смята за изгубено, за учителите, служещи под егидата на дяволския Егрегор се казва: “Те са извикали от глъбините на мрачна бездна форма, за да въплътят в нея своето зло желание. Послушна, тя се появила от царството на мъртвите в своята магическа премяна. Когато ходела по земята, прекрасните цветя увяхвали от нейното отровно огнено дихание...” “Прекрасните цветя” – това са невинните още човешки Души, заразени от зли вибрации и безбройни множества гинещи в Смърт от отровното докосване на Огъня на Материята на Физическия и Астралния Планове. Малцина, всичко на всичко една Душа на милион, могат да устоят и да оживеят, такава е силата и мощта на Космическото зло, която много хора просто не дооценяват.
 
“Мислител донесъл на хората чудесно лечебно средство, но го донесъл в затворена кутия. Нито човек не се решил да отвори кутията, защото хората предполагали, че там има или отрова, или ехидна (усойница). Така може да предложите най-прекрасното съкровище, но хората ще го приемат за отрова. Остава възможността хората да приемат съкровището, подтиквани от ужаса на нещастието. Какво да се преви, ако Сатаната така здраво ги е обучил в неверие!”
Учителят
 
Дяволът е Големътна Антисвета. Той може да се персонифицира, но по своя характер е колективен и безсъзнателен, макар и да мисли. Дяволът е концентрираната инерция на човешкото зло, използвана за своите цели от хора, заменили своята жива духовна същност срещу инстинкта за властолюбие на роба, мечтаещ за абсолютна власт. В земните човешки тела се въплъщават Съзнания, дошли от различни Светове на Галактическите цивилизации.
 
“Думите и мислите пораждат огнени последствия, езикът продължава да дрънка, а мисълта - да наранява пространството. Помислете за това огнено производство! Не се кичете с някакви мъртви знания, ако продължавате да изригвате хули към най-Висшето. Помислете за това, че тази хула ще се прилепи към вас неотделимо. Светът трепери от злобни пламъци. Неговите създатели се надяват на нечия гибел, но сами погиват в проказа”.
Учителят
 
Някои от тях, те не са много, са се спуснали от високоразвити духовни планети и даже Звезди. Други, те са мнозинство, са свързани в духовни семейства, образуващи народи, обединени не само на кръвно-генетична, национално-културна връзка, но и от поредица съвместни въплъщения и превъплъщения. Материалното и културно наследство на предците ни създава външни обекти, с чиято помощ се установява жива връзка между настоящето и отдавна отишли си поколения.
 
„Някои насекоми и влечуги предпочитат да загинат, само и само за да ухапят или да изпуснат отрова. Точно така и служителите на тъмнината са готови на най-неприятни последствия, но само и само да сътворят отровно зло. Нужно е добре да запомните тези творци на зло, които понякога не щадят дори самите себе си заради злодейството.
Могат да се дадат много примери, когато замисленото зло не е можело да донесе полза на самия злодей, но въпреки това той, по внушение на тъмните, го проявява. Уловките на тъмните трябва бъда изваждани на показ. Например, понякога намират трупове на някакви хора или животни в района на известни места.
Тъмните знаят, че за привличане на сили от низшите сфери е нужно разлагане и те находчиво устройват такива огнища на смут и разложение. Поради тази причина отдавна съветвам да не се държи в дома разлагаща се месна храна и развалени растения, също и гнила вода.”
Учителят
 
  В човешките тела се въплъщават и Съзнания от Черния Конус на Тъмнината. За много от тях земното въплъщение е висшата точка в съществуването им. Максималното възможно за себе си блаженство те винаги търсят на Земята. Те често прикриват своите действия с примамващи в далечината идеали, но всеки, който ги следва, скоро ще открие пред краката си зееща бездна.
 
“Тъмните не дремят. Те запазват много по-тясна връзка със своята Йерархия в сравнение с т. н. войни на Светлината. Тъмните знаят, че тяхното единствено спасение е тъмнината, а светлите много блуждаят, много разсъждават и малко обичат своята Йерархия.”
Учителят
 
Дяволът е вечният затворник на своята горделивост и непокорност, поставящ своите преходни капризи по-високо от упованието. Той е само средство за изкушение и необходимо изпитание за другите. Той не е и никога не може да стане цел на истинско човешко възвисяване. Дяволът се храни с желанията и чувствата на хората, на които им харесва всичко това, което той е способен да предложи.
 
Когато човечеството се научи между доброто и злото да избира само доброто, тогава дяволът ще изгуби смисъла на своето съществуване, тъй като неговата функция ще е изпълнена. Под влияние на Егрегора на Дявола човек сам някак си получава структурата и силата на целия Егрегор и сам ги управлява.
В основата на неговото разбиране за света е идеята “АЗ съм Бог!”, “Аз съм Цялото, а останалият свят е само периферия на моето съществуване!”, “Аз съм център на Вселената”, при това разбирайки “Аз” не като Божествения Дух, а като личност. Егрегорът на Дявола ражда вътре в човека не Христос - Спасителят на Света, а “Луцифер”, страстно жадуващ в името на възвеличаване на своето собствено “его” да създаде собствена вселена, в центъра на която да се намира не Слънце, а самият той. За него неговото желание и стремеж към движение по собствена воля превишава всичко останало.
Ползвайки се от предоставяните от Егрегорите мощни способности за въображение и концентрация на волята, превъртайки в своя ум егоистични желания, служителят на Егрегора на Дявола внася в етерния План своя програма за действие, насочвайки по този начин бъдещите събития в нужното му русло и въвличайки останалите хора във фунията на мощните енергийни потоци на своя Егрегор. Всички желания, възникващи в такъв човек, се характеризират с монолитността и твърдостта на постижимите умствено форми: обладаване на жена, получаване на пост или сан, постигане на благополучие или власт. Всичко това е продиктувано от животинска природа и безграничен егоизъм.
Демоничните Егрегори са твърде многобройни и многообразни не само по своята Форма, но и по степента на своето развитие. Най-простите техни видове са ЛАРВИТЕ или ЛЕМУРИТЕ Егрегорите на конкретните човешки страсти. Сливайки се заедно, те образуват по-сложни Егрегори, съответстващи на определени страсти и низши качества на човека. Към тях също могат да се причислят и Егрегорите, пораждащи вражда между отделни групи хора, свързани с общността на Идеите, а така също Егрегорите на племенна и расова ненавист.
Практически всички високодуховни Егрегори с цел да придадат на своята енергийна структура по-голяма твърдост, необходима за успешното функциониране в условията на низки Енергии на Земята, са принудени да включват в себе си множество по-малки и по-груби Егрегори, влизащи в непосредствен контакт със Силите на Тъмнината в борба за Душата на човека. Това неизбежно влече след себе си понижаване на качеството на вибрациите на целия Егрегор, което на различни енергийни нива води до изкривяване и превратно тълкуване от хората на неговите Идеи, а следователно, до понижаване нивото на изпълнение на поставените пред Егрегора задачи.
 Всеки отново създаден Егрегор е принуден да работи в много разнообразна и изключително активна обкръжаваща среда, към която, ако иска да оцелее, непременно е длъжен да се приспособи. Вибрациите на Енергия на тази среда има толкова широк спектър на честотата, че работа в много тесен диапазон на енергийна активност на самия Егрегор би означавало твърде тясна негова специализация и невъзможност за глобален обхват по отношение Съзнанието на хората.
 
Егрегорът и Душата
 
Да се върнем към Егрегорите. Както вече казахме, изначално за всяка въплъщаваща се Душа се предопределят не само условията и средата на бъдещото й съществуване, но също така и набор от Егрегори, на които тя ще бъде длъжна да служи и които съответстват на нейната зряла Карма. На интензивна служба са способни само личности, които в областта на своето интуитивно възприятие владеят в достатъчна степен способността творчески да превеждат Мисли-идеи на етиката и морала от Ментала на своя Егрегор. На духовно равнище висока творческа активност може да бъде обезпечена само от ясно и осъзнато разбиране на необходимостта от съзнателно и безкористно служене на хората. Само при спазване на тези условия човекът и неговият Егрегор могат ЕВОЛЮЦИОННО да оцелеят.
Всеки Егрегор, в зависимост от своето еволюционно развитие, активно функционира в едни или други честотни диапазони на вибрации на Менталния и Астралния План. От тези характеристики се определя и моралът на тези хора, които служат на конкретния Егрегор. Морал - това е извънредно твърда и обикновено груба по качество на енергетиката рационализация на етиката на своя Егрегор от страна на човека, насочена към привличане на негова страна на колкото се може повече нови работници.
Ако недостатъчно развит Егрегор се окаже под постоянното въздействие отвън на по-мощен и по-груб енергиен поток, отколкото водещата честота на неговата вибрация, той постепенно също ще деградира до нивото на Енергията на обкръжаващата го среда, постоянно настройвайки своята водеща честота спрямо честотата на външния поток. Затова пък в такъв случай той оцелява, макар че такава прекалено добра адаптация към големия Егрегор неизбежно влече след себе си профанация, която не му позволява да изпълни своите еволюционни функции, тъй като неговата работа става невъзможна на честотите, предвидени в неговата кармична задача.
Ако честотата на външния, достатъчно мощен енергиен поток е значително по-висока от водещата честота на самия Егрегор, то такава енергийна Същност просто загива, тъй като не е в състояние да противопостави на духовните Енергии блок от аналогични по качество Енергии, каквито в нея или изобщо няма, или ги има, но в недостатъчно количество. А да пренастрои бързо своята енергетика и да повиши нивото на вибрации на своя водещ поток за демоническия Егрегор е практически невъзможно, понеже този процес е много постепенен, не понася скокове и зависи пряко от Еволюцията.
Еволюционният ръст на Егрегора се осъществява само благодарение на постепенното му преминаване от ниските астрални нива в Сфери с по-високи вибрации. Във всеки крупен Егрегор винаги има известно количество малки Егрегори, работещи на честоти по-високи от честотата на основния енергиен поток. Именно тези “зародиши на духовност” изпълняват вътре в Егрегора еволюционна функция, като подготвят все по-голяма част от останалите мини- Егрегори и техните енергийно-информационни канали към постепенно повишаване на тяхната енергетика.
За сравнение ще кажем, че в състава на енергийно-информационната система “САТАНА“, създадена от Луцифер, са влезли Енергии от практически всичките седем основни Божествени Плана, които изначално съставлявали фините тела на самия Архангел. Но поради това, че засега количествата от тази духовна Енергия са недостатъчни, за да се обезпечи високо ниво на Еволюция (което съвсем не е идентично на нивото на развитие!) на тази бивша Висша Божествена Същност, всичките й проявления засега носят само деструктивен, разрушителен характер, изпълнявайки от своя страна своята достойна за нея част от Общия Божествен Промисъл.  
Обичайно съдбата на подобни еволюционни Егрегори-авангарди, работещи в условията на крайната враждебност към тях от страна на основната маса структури на водещия Егрегор, е кратка и неспокойна. Евентуална транслация през и чрез себе си на Енергия чужда на неговия водещ Егрегор води до бързо прегаряне на енергийно-информационните канали и на другите, неприспособени още напълно към въздействието на висока енергетика структури. Такъв мини-Егрегор или бързо се унищожава, или преминава под покровителството на друг Егрегор, чиято енергетика за него е по-близка по нивото на своите вибрации.
Тактически и стратегически правилно приложената духовна Енергия въздейства много болезнено на всяко проявление на Злото, което е неспособно да й противопостави нищо, освен груба агресия. В своята безпомощност Злото пристъпва към физическо унищожаване на хората-носители на висок Дух, с което съгласно Закона за ответния удар и Закона за Жертвата нанaся на самия себе си още по-големи беди, като обрича всички свои грубо енергизирани замисли на безперспективност и провал. В същото време хора, доброволно и съзнателно станали жертви на гонения за Идеята, само печелят от това, тъй като мощният изблик в момента на екзекуцията на духовна енергетика прегаря практически всички намиращи се в Аурата на Душата груби наслоения.
Всичко, разказано от нас по-горе, представлява не само метод за прижизнено очистване от злото, но и най-ефективният от всички методи за защита от психически нападения от всякакво ниво и всякаква мощност. “Да си подлагаш лявата буза” означава да пропускаш през себе си всички груби потоци, които автоматично (стига само нивото на вашата собствена духовност го позволява!) ще бъдат изгаряни от Енергията на високите честоти на вашия Егрегор. Не напразно, сблъсквайки се със злото, ние казваме: “Господи, дай ми сила да издържа това!”, свързвайки се по този начин с водещите духовни Енергии на християнския Егрегор, способни не само да намалят степента на душевни и физически страдания, но и да извършат с Душата значителен скок в духовната и еволюция.
Не може по насилствен път да се повиши основната честота на Егрегора, ако той еволюционно все още не е готов за това, но затова пък е много лесно тя да се понижи за сметка на изкуствена кристализация, т. е. “загрубяване” на основната част на енергетиката, което автоматично ще предизвиква ограничаване спрямо Източника на Информация и ще понижи еволюционното ниво. Затова ви съветваме да не харчите напразно духовна Енергия за безсмислени спорове със закоравели прагматици и материалисти, тъй като насилствен еволюционен ръст е невъзможен! Когато те сами станат вътрешно готови за възприемане на духовна Енергия, тогава няма да са нужни и вашите доводи.
Както всяка страна има различни географски области, големи градове и малки населени пунктове, транспортни потоци, точно така и Егрегорът има различни ментални потоци, големи и малки, което намира своето изражение в образуването на различни течения и секти в рамките на една религия. На всяка организация – религиозна, обществена, държавна, или сдружение на хора – народ, нация и дори семейство, в пространството на Земята съответства един или друг Егрегор.
Иисус казал и целият народ слушал:
 
“Пазете се от книжниците и фарисеите, които се гордеят със своите дълги и богато украсени дрехи, които обичат да бъдат приветствани по пазарните площади и се домогват до най-почетните места на пировете, и вземат с труд заработеното от бедните, за да удовлетворят своето плътско “аз”, и се молят на показ, дълго и гръмко. Това са вълци в овчи кожи”.
Евангелие на Иисуса Христа, 155:32-34.
 
Всеки Егрегор винаги се стреми да поддържа своята основна енергетика, която пряко зависи от достигнатото от него еволюционно ниво и неговата кармична задача. Деятелността на мини-Егрегори както с по-малка, така и с по-голяма духовна енергетика, се регулира от него за сметка на затваряне или разширяване на мрежата на своите канали с тях.
Понижаването на качеството на общата енергетика води до ограничаване на неговата свобода и кристализация, а изкуственото (неестествено) повишаване – към повишаване нивото на достъп до категориите на Знанието, което влече след себе си необосновано увеличаване на независимостта, разрушаване целостта на частите и техния стремеж към хаоса.
Този процес може да бъде преустановен само чрез още по-голяма кристализация, което често се проявява в най-добрия случай като Смърт с последващо прераждане на по-високо качествено ниво, а в най-лошия – като духовна деградация на Егрегора. На колкото по-високо еволюционно ниво е Егрегорът, толкова по-чувствителен е той към управляваните от него по-низши от неговата честоти: той бързо започва да деградира, кристализира в по-низши форми, като с всяко такова падане губи възможност и мащабност да проявява своето Творчество.
Като прекрасен пример за последствията, до които може да бъде доведена дори най-висшата идея чрез енергийните изкривявания на средата на нейното въплъщение, може да послужи развитието на християнския Егрегор, създаден преди 2000 години от Йерархията на Светлината с цел ускоряване на ръста на съзнателност на човечеството. С цел успешно противодействие на най-мощния Егрегор на антисвета и държавността, енергийната структура на този Егрегор, която се е състояла първоначално от високо духовна Енергия, постепенно е била принудена все повече и повече да се подсилва чрез груби структури за сметка на качеството да въплъщава Идеи.
Появилите се в резултат на тези защитни мерки многобройни секти и църкви, религиозни християнски и псевдо-християнски течения и движения до такава степен са извратили истинския смисъл на Божествената Мисъл, че едва-едва са съумели до донесат до нас главната Идея на Въплъщението, Разпятието и Възкръсването на Христос, “обрасла” за две хиляди години с гъста гора от дебели и паразитиращи филизи, криещи в своята непроходима тъмнина и невежество самата същност на изначално Ясната, Висша и Чиста Идея.
Външно взаимоотношенията между основния Егрегор и неговите сателити изглеждат като симбиоза, в която всяка от по-малките части е жизнено необходима на всяка от по-големите части, за да се запази общата цялостност и за по-голяма жизнеспособност. Всъщност обаче динамичното равновесие на различните по честота потоци Енергия вътре в един Егрегор се запазва много трудно, тъй като всеки по-малък Егрегор (секти, църкви, движения или партии) има свои егоистични тенденции, насочени към усилване на собствената енергетика за сметка на отслабване на други структури с цел придобиване на по-голяма независимост.
Основният Егрегор е способен в определени рамки да влияе на пропускателната способност на каналите за връзка със своите по-малки Егрегори. Но едновременно с това, оставяйки «самозабравилия се» сателит на  «пости», намалява своята власт над създадената от него рожба, която ще бъде принудена или да се ориентира към компромис с друг, равен на нея Егрегор с цел обединяване на своите енергиии, или да се приобщи към по-мощен Егрегор и да му «служи», за да оцелее. Освен това, като не получава енергийно и информационно захранване от «непослушното си дете», основният Егрегор ще бъде принуден сам да търси други допълнителни източници за съществуване и да изпълнява тази част от работата, която дотогава, макар и посредственно, е била изпълнявана от «откъснатото парче».
В такива случаи балансът и равновесието на Силите на основния Егрегор се променят и той започва да прави грешки, които го отслабват и правят неспособен да изпълнява поставената му задача. Тогава той или загива, или отново отваря запушения си канал за връзка със своя изпаднал в немилост сателит, «затваряйки си очите» за неговото явно затлачване с груби Енергии и опасни тенденции, извращаващи същността на основната Идея на Егрегора.
Сега е настъпило времето за създаване на обединен Егрегор на Световната Религия, който да синтезира в себе си езотеричната, неизопаченаИстина на всички Егрегори на отделните религии и същността на последните научни постижения. Но това е много тежка задача.Егрегорите на различните религии служат за мощен източник на Енергия в борбата между Силите на Светлината и Силите на Тъмнината. По силата на своето многообразие, разделеност и егоизъм, граничещ понякога с откровена конфронтация даже във вътрешността на един основен Егрегор, повечето от тях сега са в услуга на Силите на Тъмнината, а не на тези Висши Сили, на Които са призвани да помагат. Най-мощни понастоящем са християнският, мюсюлманският и будистският Егрегори, които се намират в непрекъснато съперничество помежду си.
Във връзка с всичко, казано по-горе, мирното съвместно съществуване на двата могъщи Егрегора е рядко, макар че в случай на необходимост, под натиска на други превъзхождащи ги сили, те могат да се пренастроят енергийно и да се приспособят към променящата се обстановка, но само заради това, на по-късен етап, изчаквайки момента, отново да влязат в борба. Всяка война, възникнала на религиозна основа, е отражение на жестоката борба на двата достатъчно енергични и в същото време негъвкави Егрегори за разширяване сферата на тяхното влияние.
Преди да се случи на Земята, всяка от войните старателно се готви в аналите на Световете на Финия Свят, а хората, без да знаят даже истинските причини за възникването на конфликта, са само средство за постигането на амбициозните цели на астралните водачи на човечеството и източници на психична Енергия, попълваща Егрегорите. Символът на всяка религия - било то кръст, звезда, полумесец и т. н., е входящ канал за Съзнанието в съответния Егрегор, който при наличие на съответствие между него и вибрациите на молещия се може да окаже върху последния много осезателна и съществена енергийна помощ.
Освен посочените религиозни, ще назовем още няколко най-могъщи понастоящем Егрегори:
- Егрегори на древните нации, постепенно разтварящи се под егидата на Егрегориалната същностЗатив;
- Егрегори на държавите и социалните движения под ръководството на Същността Жаг;
- Егрегори на църквите, съставляваящи Същността Фораун;
- Егрегори на всички съвременни войнстващи движения и партии под ръководството на Същността Удгрогр (тук можем да причислим и извънредно мощния и агресивен Егрегор на военно-промишлените комплекси);
- набиращият все по-голяма мощ и сила Егрегор на религията на Сатаната, изразяващ се в Същността Цембрумр, който по времето на пришествието на Антихриста ще стане негов основен енергиен източник.
Всеки Егрегор излъчва енергийно-информационни потоци във вид на психична Енергия на строго определени, свойствени само за него честоти, затова го възприемат не всички всички хора, а само тези, които съзнателно или несъзнателно работят за него.Той снабдява служещия му човек с Енергия и Идея, а като отплата изисква само едно - пълна саможертва. Откривайки канал за човека, Егрегорът започва да го снабдява с Мисли, емоции и Енергия с определено качество и в същото време го програмира по свое усмотрение, за да подсигури своето собствено съществуване, цялостност и развитие.
Обикновено човек, който служи на един или друг Егрегор, смята, че живее собствения си Живот така, както му се иска.Всъщност всички негови главни страсти, желания и преданост на Идеята, са строго програмирани от неговия кармичен Егрегор, който взима най-непосредствено участие в съставянето на програмата на въплъщаването на неговата Душа и разчита при това, че даденият човек ще стане за него източник на постъпление на Енергия със същите вибрации, в пределите на които съществува самият Егрегор.
Както вече споменахме, когато човек престава да бъде източник на нужната за Егрегора Енергия с определено качество, то произлизащият от него енергийно-информационен канал напълно или частично се затваря и запушва.Това може да се види нагледно - например при навлизането на жената в тази възраст, в която тя вече е неспособна да предизвика в мъжа изгаряща страст, чиято енергия е толкова необходима на Егрегора, който я покровителства. Когато при жената настъпи климакс, каналът за връзка на Инския Егрегор с нея се затваря,вследствие на което тя губи характерната женска привлекателност и сексуалност, даващи й до този момент психическа власт над представителите на мъжкия пол със строго определен и съответствуващ й набор от енергийните вибрации на фините тела.
В своя Живот всеки от нас непременно служи едновременно на няколко Егрегора, без при това да усеща някакво насилие над себе си. Просто ни се струва, че така сме устроени, че именно това, а не друго ни е интересно, че сами избираме това, което ни се иска да правим, вършейки го не по нечия заповед, а по наше желание. Това е абсолютна заблуда. Може да се стараете с всички сили да излъжете много хора, в това число и самите себе си, но не можете да заблудите Съдбата си. Запомнете: всички кармични Егрегори във вашия Живот изначално, още преди вашата поява на този свят, са били предопределени и са обусловили цялото ви по-нататъшно съществуване.
Естествено, че на колкото по-високо духовно ниво на развитие се намира въплъщаващата се Душа, толкова по-голяма свобода има тя в избора на своите бъдещи Егрегори по времето на подготовката си за въплъщаване. Щом дори за нея не всички Егрегори са равнодостъпни, то какво да кажем за човека със средно и още повече ниско ниво на Съзнание. 99,9% от хората се появяват на този свят с вече напълно оформена и определена програма за Живота, със строго установен набор от кармични задачи и кратък списък с Егрегори, на които ще трябва да служат.
Всички съответни канали за връзка се отварят у нас още със самото ни раждане или в момента на контакт със запланувания Егрегор. Само когато има тясна връзка със своя кармичен Егрегор, човек се чувства щастлив, дори когато обстоятелствата в неговия Живот не са подредени по най-добрия начин. Намирайки се в нищета, страдания и лишения, човек, който не е загубил връзката със своя Егрегор може все пак да се чувства щастлив само поради това, че се чувства на своето място и в руслото на своя Живот. Тежка и незавидна е съдбата на тези, които, загубвайки връзката със своя Егрегор, започват да служат на чужд Господар.
Всяка ниско- и средноразвита личност можем да назовем съвсем точно, колкото и обидно да звучи, роб на своя Егрегор. Без да броим илюзиите, такъв човек на практика няма свобода на волята и избор, тъй като той е само проводник на Волята на Егрегора. Програмирането на такъв човек става както по линията на детайлното планиране на всички обстоятелства в неговия Живот и съпътстващите го събития (аналогично на записа на кинолента), така и като своеобразно «зомбиране», т. е. постоянно генериране в него на определени мисли, чувства, желания.
В случаите, когато Егрегорът напълно започва да управлява вниманието на подсъзнанието, без да оставя на личността никаква възможност за индивидуален избор, казват за човека, че той има щамповано и обикновено мислене, дори самият човек да има много високо мнение за себе си като за надарена и уникална личност. Такава предпазна мярка, определяща възникването на голям брой всевъзможни Егрегори, е напълно оправдана, ако вземем под внимание и това, че без нея, имайки на разположение достатъчно широк спектър в избора на средства и действия, нехората и нискодуховните хора-щампи вече отдавна да са унищожили и самото човечество, и нашата Земя.
Та нали вашият организъм не позволява, да кажем, на Съзнанията на клетките на кутрето на десния ви крак да се намесва произволнов системата на потоотделянето,например, защото в случай, че на Съзнанията на тези клетки не им харесва да са постоянно мокри от потдокато са обути в обувки, те веднага биха се постарали да изведат от строя цялата система на потоотделяне, без, поради ниското ниво на своето Съзнание, да се съобразяват с нуждите и задачите на целия организъм. Надявам се, че сме дали достатъчно нагледен пример за рационалността и целесъобразността на всички произтичащи в Космоса процеси.
В случаите, когато при един средноразвит човек посоката на внимание на подсъзнанието в някаква (отново строго определена!), даже мизерна степен е свободна в своя избор, нещата не стоят много по-добре, тъй като нивото на неговото развитие не му позволява да направи правилния избор при решаването на глобални въпроси, излизащи извън рамките на неговата индивидуална Еволюция. Максимумът, на който е способен такъв човек е съвсем рядко (с оглед това, което разбираме под думата «еврика!») да улавя от Финия Свят неочаквани Мисли и Идеи, за да ги използва в много тясната сфера, в която му е разрешил да се специализира неговият Егрегор. Такъв човек в своето поведение е трудно предсказуем и затова, дори и да създава в заобикалящите го хора привидно впечатление на «интересна», «творческа», а понякога и «надарена» личност, той се проявява само като проводник, или в най-добрия случай - като повече или по-малко способен редактор на информацията, до която са допуснати той и неговия Егрегор.
Това съвсем не може да се каже за Душата на високодуховния човек, при раждането на която високодуховният Егрегор дава само обща програма за действия за постигане Целта на нейното въплъщение, като предоставя на самата нея в една или друга степен свобода при избор на средства и възможност за самостоятелно проявяване на творчество и инициатива.
Ако в първия случай връзката на Егрегора с личността е била чисто едностранна, то при високодуховния човек е съвсем различно: имайки двустранна връзка, такава личност, активно реализирайки свободата на Волята и Творчеството, може достатъчно силно качествено да влияе на собствения Егрегор и да предизвиква в структурата на неговата енергетика достатъчно съществени изменения, способни с течение на времето да повлияят много осезателно даже на подреждането на Силите в общата енергетика на Същността на Планетарния Логос, а с това- и на Световната Карма.
Потоците ментална информация, както и индивидуално-личностните Мисълформи, постоянно се движат в Менталния План, като минават от едни групи личности към други. Затова повечето идващи в Съзнанието на човека Мисли (без да говорим за това доколко остават в неговното подсъзнание!), му се струват продукт единствено на неговия собствен Ум, докато всъщност те са дошли при него от един или друг Егрегор на принципа на привличането на подобното от подобно. Вие трябва ясно да разбирате, че всички «наши» Мисли и породените от тях чувства не ни принадлежат лично и не ги създаваме ние - ние можем само да ги регистрираме или игнорираме. Вниманието, насочено от нашето подсъзнание в определена точка от Пространството на Финия Свят, веднага възприема и регистрира намиращите се там астрални или ментални същества - Мисълформи и Астросоми, които субективно преживяваме като внезапно «възникнали в нас» Мисли или чувства.
Мисълта, дошла в подсъзнанието от Егрегора или от менталното тяло на друго същество - не е задължително това да е човек, може да се засели в подсъзнанието и едва след известно време за изплува в Съзнанието. Обаче в подсъзнанието може да «заседне» само това, за което има особени «кукички». Например, чуждите Мисли за всякакъв страх се заселват в голямо количество само при този, който има много собствени «язви» от вибрациите на страха.По същия начин и сексуално загриженият човек несъзнателно ще „всмуква” и отглежда в своето подсъзнание дошлите отстрани, свързани със секс и разврат Мисли. Обратно, човек, който е напълно концентриран върху търсенето на решение за някакъв проблем, ще привлича отвсякъде към себе си всевъзможни варианти за това решение.
Духовно развитият човек, намиращ се под ръководството на висок духовен Егрегор, може самостоятелно да променя характера и структурата на всички, даже достатъчно труднодостъпни и сложни Мисълформи и Астросоми, влизащи в състава на Егрегора. Имайки надежден канал за връзка с него и използувайки енергийно захранване чрез каналите на други високодуховни Егрегори, такъв човек маже (за сметка на своето усилено еволюционно влияние върху нивото на Съзнание на милиони хора), да осъществява важни мисии в еволюционното развитие на поредица Егрегори.
Ще се опитаме да поясним това със следния пример. Ако със собствени сили ни се отдаде качествено да подобрим отношението на милиони хора към своята Смърт, по този начин повишавайки значително нивото на тяхното Съзнание и духовност, то внесените от нас в структурата на мисленето на огромен брой хора ментални изменения, осъществяващи енергийното захранване на стотици всевъзможни Егрегори, ще предизвикат с течение на времето огромни качествени изменения в енергетиката на самите тези Егрегори, позволявайки им да се издигнат на по-високо еволюционно ниво.
Приведохме този пример само за да ви покажем на какво е способна достатъчно развитата духовно човешка Душа, разбираща и осъзнаваща целта и задачата на своето въплъщение и ползваща на съответното ниво възможността да приложи своята реализационна власт за позитивно изменение на световната Карма. Ще отбележим и това, че Егрегорът предоставя подобни възможности далеч не на всяка Душа.
 
«Този, който добре познава своя низш «аз», е познал илюзиите на света, познал е преходните неща; този, който е познал самия себе си, е познал Бога и непреходното. Трижди благословен е човекът, отгледал в себе си чистота и любов; той се е избавил от напастта на низшия си «аз» и е станал вече висш «Аз». Хората търсят спасение от греха, който смятат за изчадие на ада; и има и в тях богове, които са скрити демони; те са могъщи, но преизпълнени със завист, и ненавист, и въжделения; тяхната благосклонност се налага да бъде призовавана със скъпи жертвоприношения - плодове, и с живота на птици, и животни, и човешки деца.
И тези богове нямат нито уши, за да чуват, нито очи, за да виждат, нито сърце, за да чувстват, нито власт, за да спасяват.Това зло е мит; тези богове са сътворени от въздуха и са облечени в сенките на мисълта. Единственият дявол, от когото хората трябва да се избавят, е «аз», низшия «аз»; и когато този демон бъде низвергнат, тогава Спасителят, Любовта ще се възцари на престола на властта.»
Евангелие на Иисуса Христа, 8:15-21.
 
За менталното тяло на човека са достъпни и Егрегорите на други планети и светове, ако този човек съумее да се научи по надлежен начин да управлява Съзнанието на своето ментално тяло. Затова, повтаряме, то трябва да получи опорна точка в самосъзнаващия се индивидуален «АЗ». «Дайте ми опорна точка и ще преобърна целия свят»- е казвал Архимед. При съвременните хора, с малки изключения, опорната точка на мисленето им, за съжаление, е не в самосъзнаващия се «Аз», а като че ли се суети по повърхността на главния мозък, за да може с мисловно произнасяне на думите за много кратко време цели да откъснеСъзнанието от усещанията на физическото тяло, като насочи вниманието и възприятието към една или друга Мисъл.
Целият жизнен път на човека е последователно Освобождаване на индивидуалния Дух от своите грубоматериални обвивки, които като с вериги го приковават към Земята; това е постоянен стремеж към разширяване на своето същностно Съзнание с цел възможно най-бързо приближаване до Световния Дух, до Бога-Творец и хармоничното сливане с Него. Реална цел на човешката дейност се явява определено еволюционно изменение на структурата на Егрегора като реалности на Финия Свят, тъй като, развивайки се, Егрегорът качествено влияе и на целия останал Фин Свят, а с това - и на Еволюцията на самото човечество.
Колкото по-индивидуална е Душата, толкова повече от самия човек зависи насочването на вниманието на неговото подсъзнание към едни или други Планове на Финия Свят с цел да получи от тях необходимата му информация. Подсъзнанието на високоразвития човек се движи в информационните потоци на Ноосферата² на Земята не хаотично и импулсивно, а целенасочено и като сортира критично всяка, попадаща пред вниманието му информация. Именно в това е главната опасност при астралните пътешествия за човек, който не е достигнал още необходимото духовно ниво на развитие и е неспособен самостоятелно да дава правилна оценка на информацията, получена от него във Финия Свят.
Като говоримзаЕгрегори, неможеданеспоменемзанякоимногомогъщиСъщества, които управляватедниилидругиЕгрегори. Наричатги «ГосподаринаКармата»или «боговенаЗодиака»инаброяват 72 Същности. ИменнотесеразпореждатсъсСъдбитеначовешкотоСъществуваниенанашатапланета. КогатоговоримзадванадесеттеЗодиакалниСъзвездияиза «излъчваненакачествата» наеднаилидругапланета, имамепредвидименнотезиседемдесетидвеВисшиКосмическиСъщностиитехнитеиндивидуални, яркоизразенитипичнисвойства, коитопоособенначинвъздействуватвърхуУмоветенахората, коитоте управляватпосредствомобширнамрежаотземниЕгрегори. ВсекижителнаЗемятаенапълноподвластеннаединилиняколкотакивабогове, регулиращииформиращиСъдбатаначовечеството.
 
 
И каза Иисус:
“Всичко, което е сътворил Бог е добро; и великата Първопричина, Седемте Духа - всичко е добро, и всичко, което произлиза от Техните творящи ръце е добро.Всичко създадено има свой цвят, тон и форма; но някои тонове, макар сами по себе си да са добри и чисти, при смесване предизвикват дисхармония и дисонанс.
И при смесване на някои неща, макар добри и чисти, произлизат дисхармонични, даже вредни неща, които хората наричат зли. И така, злото е дисхармонично смесване на цветовете, тоновете или формите на доброто.
Човекът не е всезнаещ и все пак има своя воля. Той има способността всячески да смесва добрите неща от Бога и посредством тази своя способност всеки ден създава дисхармонични звуци и недобри неща. И всеки тон и форма, бидейки от доброто или от злото, се превръща в живо същество, демон, елф или дух, добро или зло.
 Така човекът създава своя дявол, а след това се бои и бяга от него; неговият дявол, окуражен, го преследва и хвърля в геенна огнена. И дяволът, и огънят на геената са създадени от човека, и никой не може да потуши огъня и да пропъди дявола, освен човекът, който ги е създал.”
Евангелие на Иисуса Христа, 39:11.
 
Господарите на Кармата, в човешкото разбиране, са Същества страшни, но не поради това, че са зли или уродливи - те нямат конкретна форма. А заради тяхната емоционална хладина и неумолима, отново според нашите човешки разбирания строгост, с които манипулират Съдбите на въплъщаващите се човешки Души. Методите, до които прибягват, за да изпълнят възложената им в Еволюцията на човечеството задача, могат да ги охарактеризират като напълно безмилостни и жестоки Същества.
Но все пак такова мнение се е установило в нашето егоцентрично и ограничено Съзнание преди всичко поради нашето отъждествяване на самите себе си с нашите физически тела, поради нашето неразбиране на процесите на Смъртта и въплъщаването. Господарите на Кармата отдават на човешкия Живот малко значение по същия начин, както човекът се отнася към масовите убийства на домашни и диви животни, които използва за храна. При това всяка Смърт е енергийно изтласкване с огромна мощност, което бива използвано от Господарите за изпълнение на космическите задачи. За тях, знаещите Истината, всяка временна личност не представлява особен интерес, защото РЕАЛНО ТЯ НЕ СЪЩЕСТВУВА, те контактуват преди всичко с Душите на хората.
Посредством Егрегорите, Господарите на Кармата се намират в тясна връзка с «централния компютър» на планетата - системата «САТАНА», явяваща се инструмент за управляване на хората и зомбираща техните Съзнания с низши програми. Именно те - отново чрез своите Егрегори, разпалват световни и локални войни, в които се лишават от Живот милиони хора. Не само отделни хора, но и цели страни и народи се избират от Господарите на Съдбата като обекти на «мъченичество». Който ЗНАЕ, той РАЗБИРА, че в условията на Земята, които са максимално доближени до условията на ада, всяка жертва не е безсмислена, а цената не е прекаленое голяма, тъй като чрез възложените му страдания и болка, народът върви не само към своето материално възраждане и морално възмъжаване, но преди всичко към своето интелектуално и духовно обновление.
Зад Егрегора (сред деятелите на Световете от демоничен порядък) на първо място застават отделни ЗЛИ ЛИЧНОСТИ. Тези личности, посветили се по едни или други причини на служене на Злото заради самото Зло, са истински въплъщения на Дявола, демони на злото и естествени въплъщения на дисхармонията, произтичаща от деянията на неуравновесената Воля. Именно такава зла личност, а не някакво митично зло ще дойде на власт на цялата планета по време на така нареченото «пришествие на Антихриста», за да изпълни ролята на «санитар», да съблазни и искуси милиарди въплътени Души с цел само няколкостотин хиляди от тях да получат «регистрация» в новата човешка Раса.
Зад злите личности следват тези въплътени същности, на които е възложена тежката мисия да налагат всевъзможни страдания на хората като използват тяхнатапредразположеност към чувства, емоции, стремежи и привързаности. Когато завършат своето служение на Злото заради самото Зло, тези хора, с цел да постигнат изчерпателно познаване на Злото - за самите себе си и в помощ на онези, които по силата на своята егоцентрична природа не могат да постъпват другояче, изцяло се посвещават на това да съдействат за проявяване в хората на всички качества, доведени до крайност и фанатизъм, както и за развиване в хората на всякакви техни заблуждения в максимална степен.
Както човек не може да се научи да ходи, докато не падне много пъти, така и добротата и любовта няма да дойдат в Сърцето, докато човек не изпита многократно върху себе си ужасните въздействия на лъжата, ненавистта, злобата и предателството. Налагайки страдания на другите, тези въплътени същности на злото - по силата на кармичните закони, налагат още по-големи страдания и на самите себе си. Затова Животът им още на земята се превръща в истински Ад. Ненавиждани от всички и от никого неразбирани, те са осъдени да изпият до дъно цялата горчива чаша с мислими и немислими страдания, за да изработят постепенно в себе си най-ценното човешко качество: да поемат страданията на другите и без самите те да страдат, да ги превръщат в доброта.
Всички изброени от нас типове «частни Дяволи» са изцяло рожби на низшия Астрал и са само неправилни и неуравновесени образи, съставени от Материя, създадена за осъществяване на Физическия План на Царството на Хармонията. Астралната Материя е бинерен антипод на Творческата Воля, който пасивно възприема нейния агент и материала, от който всеки човек изтъкава своя личен, присъщ единствено на него Свят. Сама по себе си Материята на Астрала е инертна, т. е. тя не е нито «лоша», нито «добра», но бидейки послушна на всяко въздействие на Волята, тя еднакво «добросъвестно» може да служи както на доброто, така и на лошото.
Правейки извод от казаното по-горе, ще обърнем вашето внимание и на това, че всяка ваша молитва е енергийно-информационен канал, чрез който се свързвате със своя Егрегор. Има различни молитви и зад външно благопристойното съдържание много често съвсем ловко се «прикачват» мисловни модели, кодиращи молещия се за връзка с демоничните Егрегори, макар самият да е убеден, че «разговаря с Бога». Това е обичайно явление сред неразвитите още Съзнания, чиято енергетика е в дисонанс с вибрациите на Висшите полюси на Главните Егрегори.
По същият начин далеч не всички стихове на даже любимите ми Псалтири, колкото и да възхваляват Господа, са способни да предават по предназначение вибрациите на Любовта към Бога, защото не само техният дълбок смисъл, но и Мисълта, минаваща през обремененото със светски проблеми Съзнание на молещия се, не са способни заради своята заземеност и отсъствие на абсолютната безкористност да пробият през дебелината на грубоматериалните Енергии канал, който да свърже вярващия с Егрегора на Този, към когото той насочва молитвите си. В най-добрия случай само малко количество наистина духовни вибрации може да достигне до Висшите Духовни Сфери. Нашата основна енергетика отива за захранване на междинни (или подставени) мини-Егрегори, които по принцип не са по-добри от демоничните.
Даже «Иисусовата молитва», «Отче наш», «Богородице Дево, радвай се» и други най-скъпи на Сърцето молитви, минавайки през обремененото с проблеми Съзнание на човека и «заразени» от Ума с тежките бацили на меркантилността, користта или страха за извършен грях, могат - като камък на шията, да завлекат на «дъното», не само най-светлите думи и чувства, но дори и самата Душа на човека, който дори не подозира на кой «господ» се кланя. Старайте се да помнитетова винаги и да осъзнавате на кого точно служите със своята молитва.
Отношението на човека към един или друг Егрегор по време на Живота му на Земята в голяма степен ще се отрази не само на следсмъртното състояние на неговата Душа и качеството на заобикалящия я Свят, но и на условията на нейното бъдещо въплъщение на Физическия План на Земята: колкото по-ниско и бездуховно ниво има нейния Егрегор, толкова по-малко свобода оставя той на въплъщаващата се Душа.
След смъртта Душа, която по време на Живота изцяло е принадлежала да кажем на мюсюлманския Егрегор, в никакъв случай - поради различието във вибрациите на Енергиите, съставляващи нейното астрално и ментално тела, не може да се окаже редом или в едно общество с Душата на някой, който самоотвержено е служил, да речем, на християнския Егрегор. Но за това и за още много други неща ще ви разкажем подробно в следващите ни книги.
 
БЕЛЕЖКИ:


[1] самост – егоизъм, самозатвореност, самоизолация, едно от отрицателните качества, от които трябва да се освободим.
[2] Област от Земята, обхваната от разумната човешка дейност и преобразявана в съответствие с потребностите на човека.
 
 
 
                                                                                                                                                                  www.iskri.net/zefira


 
 

Създадено: 21/04/2015 : 02:38
Обновено : 21/04/2015 : 02:38
Категория : Орис
Страницата е посетена 3365 пъти


Версия за печат Версия за печат

Проекти
 

Здравейте приятели, 

От 19 години чета и превеждам предимно безплатно изключително ценна информация от езотерични и окултни източници от английски и руски език. Част от тези преводи са достъпни на www.iskri.net/zefira. Липсата на средства ми пречи да ги издам и разпространя сред повече хора. По-долу е проекта, който би донесъл огромна полза на всеки. Ако резонирате с него и имате материални възможности и желание да ми съдействате, свържете се с мен за повече подробности: 

1. ИИССИДИОЛОГИЯ - поредица от 12 тома с изтеглена от будхичния план подробна информация за паралелните реалности (с космическите звукови кодове за достъп до тях, които осигуряват личен достъп до Вселенските бази-данни). Дадена е от Плеядите на човечеството като тест за вибрационната готовност на хората за инверсионно-лъчевите префокусировки. Уникални знания за учените и за всеки, който желае да се префокусира съзнателно в някой от по-високочестотните сценарии, където понятия като „смърт“, „болести“ или „стареене“ не съществуват. Дори прочитането на само няколко страници променя цвета на аурата на четящия, а при изучаване се активират нови участъци от мозъка. Първият том (разширен и допълнен до 700 страници спрямо качения в този сайтна „Основите на Ииссидиологията“ е вече преведен, но поради липса на средства все още не е издаден.
  

 

За да помогнете със средства дейността ми, можете да използвате следните банкови сметки:

 
Първа Инвестиционна Банка АД (в BGN)
IBAN: BG48FINV915010BGN08NMB
BIC/SWIFT/:FINVBGSF
Емилия Луканова Манолова
[Emiliya Lukanova Manolova]
В IBAN номерата на банката не фигурира латинската буква О, а цифрата нула.
 
Първа Инвестиционна Банка АД (в USD)
IBAN: BG37FINV91501003834709
BIC/SWIFT/:FINVBGSF
Емилия Луканова Манолова
[Emiliya Lukanova Manolova]
В IBAN номерата на банката не фигурира латинската буква О, а цифрата нула.
 
За подробности и контакти:
e-mail: emi_manolova@abv.bg
phone: 02 855 27 85 Vivacom
            0899 812 318 Globul
           
 

* Този сайт продължава да съществува не благодарение на нечия помощ, а въпреки нейната липса.
^ Нагоре ^