Преводи

Затвори Астралния свят

Затвори Чакрамните личности

Затвори Ииссиидиология

Затвори Ведически лекции

Затвори Кираел

Затвори Оаспи

Затвори Урантия

Затвори Нибиру

Затвори Матрицата V

Затвори Операция Тера

Затвори ГМО

Затвори Сириус - въпроси и отговори

Затвори Къщи от сламени бали

Затвори От тук от там

Затвори Избрани цитати

Затвори Полезни съвети

Затвори Орис

Затвори В името на Иисус Христос

Затвори Лечение на рака със сода бикарбонат

Затвори Лечение на диабет без лекарства

Затвори Кредо Мутва

Затвори Рецепта за отказване на алкохола

Затвори Здраве без лекарства

Затвори Адът съществува

Затвори В защита на потребителите

Затвори Академия „Эндорфин”

Затвори Доктор Уолък

Затвори Олга Бутакова - лекции за лекари

Затвори А.Т. Огулов - лекции за лекари

Затвори Д-р Питър Глидън - лекции за лекари

Затвори Вълнова генетика (П. Гаряев)

Затвори Тайните на изцелението

Затвори 100% Божествено изцеление

Затвори История и метаистория

Затвори Съвременна метаистория

Затвори Калагия

Затвори Приложна кинезиология

Затвори Борис Увайдов – лекции за лекари

Затвори Евгений Божьев – лекции за лекари

Затвори Д-р Сейби - лекции за лекари

Затвори Дмитрий Троцкий

Контакти
Брояч

 1 632 909 посетител

 15 посетители онлайн

Орис - Хора и нехора

ХОРА И НЕХОРА
Орис

Никога досега на хората не е разкривана в такива подробности и детайли Съкровената Тайна за сътворението на нашия Свят и Трагическата роля, която е било съдено да изиграе Луцифер – един от най-високодуховните Първосътворени от Съзнанието на Логоса на нашата Вселена – в историята на зараждането и развитието на обществото на нашата планета. Целта на тази книга е да даде Знание, което ще ви помогне да разберете, Кой е Бог и какво място в Него заемат силите, наричани от хората “сатана”, “дявол” и т. н. Каква енергийно информационна ниша заемат те в Пространството на Земята и каква форма имат (и имат ли такава) те в действителност?
Само познаването на Истината може да Ви освободи от която и да е разновидност на страха, в това число – и от страха от Смъртта. Но много хора упорстват в нежеланието си да познаят Истината само затова, защото тя им е “неудобна”. Високомерието и тщеславието са деца на невежеството. Ако вие, още докато сте живи, не можете да освободите Душата от тези окови, то след Смъртта никой вече няма да бъде в състояние да ви помогне. Горделивостта ще ви лиши от небесните дарове. А смирението, простотата и чистотата на Сърцето са способни чрез качеството на своите вибрации да привлекат към Вас Висшата Божия Благодат, да изпълнят Вашата Душа с Първосъздадена Светлина, която ще я преобрази и възвиси в часа на приближаващите тежки изпитания от планетарен мащаб. Знанията, които ви предлагаме, трябва да послужат за развиване на вашата психическа динамика, за да се отстранят комплексите и забраните и да се даде на Душата възможност свободно да се развива.
 
Съдържание:
Нехора
Човешките Съзнания са гости на планетата Земя; Животните са истинските деца на Земята; НЕХОРА. Кой кой е в действителност; Слово на Учителя за магията;
 
В какво се състои смисълът на така наречените Рай и Ад?; Класът ВСЕ ОЩЕ НЕ-ХОРАТА - удобните за диктаторските и другите недемократични режими граждани, които са “мек пластилин” в ръцете на военни и политици; Въпрос за следсмъртното съществуване на нехората; “Законите за Смъртта” на Хермес Трисмегист.
 
Тайната и трагедията на Луцифер
Демоничната лъжетроица; Изпитания и страдания; “Творения” на ограничеността на човешката Мисъл; Луцифер – “бракуващ и контрольор” на Космическите Божествени Съзнания. Общопланетарната компютърна система „Сатана”; Слънчевите Ангели – “Синове на Мъдростта” или причина за това, защо ние с вас сме се оказали на тази планета; Материалното Творение на Логоса на нашата Вселена; “Разкол” на съзнанието на нашия Логос на Висше и “низше”, на Христа и Анти-Христа; Цел, трагедия и беда на Луцифер;
 
Молитвата-код “Отче Наш”, способна да възстанови загубения някога контакт на Съзнанието на Слънчевия Ангел с Бащиния Дом. Първичната форма на текста на тази молитва-наследство от Иисус Христос.
 
Прижизнено очистване от злото
Рационално използване на свойствата на Енергията; Как трябва да се постъпи в случаите на явна физическа агресия?; Метод на прижизнено очистване на Душата от Злото;
 
Какво да се прави в конфликтни ситуации, как да се държим с нашите оскърбители?;
 
Как да опазим себе си и другите от тези ужасни мрежи на Космическото Зло?; Любов към хората – това е опит, който Вие, преди да можете да предадете на другите, трябва най-напред да постигнете в самите себе си; Важността на Космическия Закон “Взаимозависимост, Взаимопроникване и Пресичане”.
 
* * *
 “Бог и Сатана, светлина и тъмнина – какво е това: предмет на отвлечени разсъждения или конкретни, достъпни за изследване понятия? В нашия век на материализъм и научно-технически прогрес човечеството, повече от когато и да било в своята история след Атлантида, се е отдалечило от Истината по този въпрос. Духовното невежество доведе до разцъфтяване на всевъзможни религиозни секти и развихряне на сатанизма, дяволизма и идолопоклонничеството. Духовните “уши” на хората са или запушени с всевъзможни окултни глупости, или са изцяло разтворени за коварството, лъжата и порока, на които ги учат астралните лакеи на “Князът на този свят”.
Човекът е достоен не за жалост и ужасно наказание, а за духовно просветление и истинско знание, но, имайки сили да победи в себе си злото и да презре дявола, той не ги използва, а се хвърля с главата надолу в бездната на низостта, с което проклина и навлича върху себе си астрална Смърт.
Далеч не всеки човек е безсмъртен. След Смъртта душите на мнозина се разлагат и умират точно така, както и физическите им тела. Такива хора още приживе сами са избрали за себе си този път, като са отдали Душата си на дявола и са се съблазнили от Илюзиите на този свят в ущърб на Духовното просветление. Аз само ще ви напомня за Истината, провъзгласена от Иисус преди две хиляди години. За Вас остава да изберете своя Път, който в края на краищата ще доведе вашата Душа или до сияещите Врати на Ангелските Сфери, или до мрачния праг на астралната Смърт”.
Да ви помогне Бог и да Ви вразумят
 Силите Небесни по Вашия Път!


НЕХОРА
 
Иисус каза: „Лоза беше засадена далеч от Отца.
Понеже е слаба и не израсна, тя ще бъде изкоренена и ще погине.”
Евангелие на Тома
 
Преди осемнадесет милиона години, с “благите” старания на Арахангел Луцифер, в Съзнанието на първобитните хора-животни била внедрена така наречената “егосистема”- магнетичната Сфера на нашата планета, точно съответстваща по своите вибрации на животинската душа на човека и впоследствие получила окултното название “САТАНА”.Тази злополучна и зловредна психоментална Сфера представлява великият център или огнище на животинската Сила на Земята като жива планетарна Същност. Но това не е Злото, както ние си представяме, а по-скоро област на Доброто в Природата. Само че Добро, което още не е развито. Страшният му печат съдържа девиза “Всичко за себе си!”
Въпреки очакванията на лъчезарния Архангел, това довело до там, че развитието на Съзнанието на човечеството от самото начало започнало да се изгражда върху изключителността и груповия егоизъм на определени категории хора. Но за да се разбере напълно смисълът и структурата на его-системата, нейната природа и функция, е нужно да се разбере природата и функцията на животинската част от Душата на човека, отношението й към другите по-високи части на човешкото Съзнание, а така също и отношенията на човека към планетата, от чийто организъм той е неотделима анатомична част.
Същността е в това, че Духът, макар веднъж преминал през всички слоеве на Божествените Планове на Битието, в това число и Физическия, и имащ набор от всички тела, които включват всички качества на дванадесетте основни съответствуващи типа Енергия, неизбежно придобива Карма. Кармата на Луцифер, захванал се – макар и в резултат от висши еволюционни подбуди, със създаване на своя общопланетарна его-система и станал благодарение на нея причина за огромни трагични последствия, в днешния момент е много тежка и няма скоро (според нашите мерки) да му даде възможност отново да заеме достойно място в Божествената Йерархия.
През “златния” и “сребърния” периоди от човешката Еволюция влиянието на системата “САТАНА” било почти неосезаемо, по-точно влиянието й е било видимо и познаваемо в истинското й значение на животинска Сила и неразвито Добро. Влиянието й като фактор на Злото общо върху цялото човечество било не особено забележимо. Но в течение на много векове на “медния” и “железния” периоди от развитието на нашата история влиянието на его-системата все повече се е отразявала на състоянието на общото Съзнание на човечеството и нейните мрачни еманации все повече сгъстявали мрака около Земята, а вихрите на Злото ставали все по-могъщи, неудържими, все по-подстрекаващи и дестабилизиращи.
Можем да кажем, че сега ние се намираме в най-високата кулминационна точка на най-мрачния период от развитието на нашата планета като жива Същност. Както обикновено се случва, непосредствено преди самото разсъмване тъмнината става още по-тъмна и изглежда напълно непрогледна. Така и сега, преди зората на предстоящия светъл ден, над човечеството е надвиснала най-тежката и гъста пелена на невежество, нагнетявана в заобикалящото ни Пространство от мощните източници на Космическото Зло.
Еволюционният неуспех на самия Арахангел, паднал в низшите слоеве на Енергията, “ първородният грях”, “ грехопадението”на първобитния човек и свързаното с това “падение” по-нататъшно отклонение на човечеството от благоприятния кармичен път на своето развитие, проявяващо се в бездуховност, горделивост, жестокост и амбиции, доведе до разделяне и изолация на хората един от друг и обуслови енергийните причини за поробване на човешките души от силите на Йерархията на Тъмнината. Ще напомним, че съществува огромно разнообразие в нивата на развитие на Космическия Разум, всевъзможни форми на самоусъвършенстването му, различни видове на неговото проявление и начини на съществуване.
Ние, хората, като енергийно информационни точки и активни частици от Космическия Разум, като се проявяваме и усъвършенстваме на дадено ниво от развитието на вселенската Материя на Мисълта в човешката биологична форма, представляваме за Висшия Космически Разум по същество това, което представлява за всеки от нас енергийната биологично-активна точка на външната обвивка на нашата биомаса, или както я наричаме – клетка на нашето физическо тяло.
Погледнете колко са разнообразни според изпълнението на функциите си клетките, които ни образуват, от най-простите на епидермалната тъкан на кожата до най-сложните - невроните на главния мозък. Но и едните и другите са клетки на един и същ организъм. Така е и с хората - по форма сме еднакви, но по нивото си на Съзнание, по изпълняваните от нас функции в живия организъм на Земята, много силно се различаваме.
Добавете към това илюзията за “смесване” на всички хора, обусловена от специфичните закони на Физическия План и ще се съгласите, че на високоразвитото човешко Съзнание Животът на Земята може действително да изглежда като въплъщение на Преизподнята, сред чудовищни създания в човешка форма. Истинският човек е съвкупност от всички душевни качества и психически свойства, много от които някога, много отдавна, са принадлежали на един или друг животински вид, но които в резултат на усъвършенстване са били все пак покорени от човека и взети под контрол от Ума и Духа.
Колкото по-съвършен е човекът, толкова по-могъщо и пълно неговото Съзнание прониква в целия му сложен организъм, като подчинява на себе си всички останали низши животински съзнания. Но тези отделни безбройни съзнания, които се намират под благоприятното ръководство на централното човешко Съзнание, същевременно постепенно усвояват в себе си частици от него, което ги прави все по-могъщи и по-могъщи, докато накрая не настъпи моментът, когато, завършили своя подчинен цикъл, те се разсейват, за да могат на свой ред да се опитат в човешката форма да изпълнят ролята на централно Съзнание.
Във връзка с разделянето на хората според нивото на Съзнанието им на Земята са се образували същества, които не могат да живеят никъде другаде, освен в ниските слоеве на Астрала, където пребивават животинските програми (елементали, елементьори, низши астро- и мисъл-форми) и еманации (колективни Души) на животни, но които едновременно с това са имали (и имат) много мощен импулс към индивидуална Еволюция и много силно са горели (и горят) от желание за въплъщаване във физически тела.
Трябва много точно да се усвои това, че макар човешките физически тела генотипно да са произлезли от животинските форми на Земята, която ги е създала със своите енергийни колебания, то Съзнанията, които одухотворяват тези форми и ги надаряват с Разум, с интелект, не принадлежат на земния план на творението, а са сглобени практически от всички краища на нашата Галактика, заселена както с Висши Богоподобни цивилизации (т. н.”Светъл Пръстен” ), които представляват Висшите Божествени Психични Центрове, така и със средноразвити цивилизации , които принадлежат към средните и ниски Божествени Космически Центрове (т. н.”Тъмен Пръстен”).
Човешките създания са гости на тази планета, която ние използваме само като училище, като място за обучение. А животните – те са истинските деца на Земята, нейните собствени обитатели и аборигени, така както растенията и минералите. Ние, хората, се държим не като порядъчни гости, а като диви и безмозъчни завоеватели, които изобщо не мислят и не се грижат за бъдещето на тази планета, за съхраняването на нейното енергийно и екологично равновесие.
Поради това Земята ни се отплаща със същото. Тя повече не желае да приема “чужденци” от други космически цивилизации, които не зачитат нейните собствени интереси и затова тихо и тайно готви своите собствени деца за това те постепенно да натрупват опит от хората и с течение на времето да станат истински стопани на своята планета. Макар че, както вече казахме, човекът не е произлязъл от животното, за материализацията на духовните образи въплъщаващата се човешка Душа използва същия материал, който се е развил на общата изходна животинска база.
В астралното тяло на нормалния човек присъстват в една или друга степен представители на четирите основни Сили на Природата, които е прието да наричаме “стихии” – това са “духовете на стихиите” или стихиалите, елементалните същности на Земята, Въздуха, Водата и Огъня. В астралното тяло на животните силно преобладават един или два такива елемента, което ги прави много притегателни за хората, в чиито астросоми съществува дисбаланс на енергията по качествата на дадените стихиали.
Въплъщаването на високоразвити Съзнания във физически човешки тела не само не възпрепятства проявата на техните най-низши качества, а точно обратното - поради тяхната животинска природа, се разголват всички най-лоши тенденции и наклонности, които съществуват в тези Съзнания. Тогава какво да говорим за състоянието на неразвитите още Съзнания, получили за първи път възможност да се въплътят в груби материални земни форми?
Ще напомним, че всички състояния на Съзнанието по-ниски от Човешкото Царство могат да бъдат представени като лъчи, които се съединяват в една точка и се събират като във фокус в човешкия организъм. Защото човекът е микрокосмос – т. е. свят в миниатюра. Всичко, което е по-долу от човека, са само прости, временни форми, които постоянно изчезват, за да отстъпят място на други, по съвършени форми, след като силите, с които тези форми са били изразени, се изтощят.
Това все още не са Душите в истинския смисъл на тази дума, а само набор от пречупените им атрибути. Физическите проявления на животните са само свойства и функции в хода на Еволюцията, само многобройни разкъсани части и характеристики на едно цяло – груповата Душа на даден вид животно, което все още не представлява самостоятелно, индивидуално Съзнание.
Но тясното и продължително общуване с човек в продължение на много милиони години оставя своя отпечатък върху груповото Съзнание на животните, особено върху Съзнанието на домашните любимци и работни животни - кучето, котката, коня, кравата, бика, слона, камилата, елена, свинята, овцата, козата и други. Благодарение на постоянното си пребиваване в енергийния кръг на човека, такова животно постепенно развива форми на поведение, които е трудно да не се нарекат индивидуални. Учените са склонни да наричат такова разумно поведение на животните “условен рефлекс”.
Разбира се, това може да бъде наричано различно, но не трябва да се забравя, че общуването между живите същества се осъществява преди всичко на нивото на енергийно информационния обмен, който може да приема формата на Мисъл, чувства, думи, движения и т. н. А какво представляват сами по себе си еманациите на тези видове Енергия? Това са многобройни живи елементални същества с различна степен на разумност, които населяват цялото заобикалящо ни Пространство. Това са същите тези типове Енергия, които се използват от Душата на човека при въплъщаването й във Физически План.
В течение на своята продължителна еволюция животните постепенно са попили като гъба много от тези елементални Сили, които влизат в състава на астралните и ментални тела на човека, като обогатяват своето Колективно Съзнание с много от това, което според нас е свойствено само за него. Стремежът към самоусъвършенстване е присъщ даже за компютъра от висока класа. Какво да кажем тогава за живата мислеща Материя, от която се състоят нашите по-малки братя – Лунните Питрии, чиито Съзнания съставляват основата на човешките и животинските астрални тела?
__________
 
“Дълго ли могат да блуждаят по земята така наречените “живи мъртъвци”? Могат да блуждаят доста дълго в зависимост от животинското им привличане към плътния свят. Такива ходещи мъртъвци лесно попадат под влияние на странични лица. Те повтарят празните думи на своите бивши дни, които не убеждават никого. Напразно лекарите изследват тяхната аорта, като говорят за заболяване на сърдечния клапан. Такива мъртъвци понякога се чувстват като някои животни. Нерядко те застават начело на големи дела, но мъртвата им обвивка прониква навсякъде.
Всеки от тях има и физическа болест, но тя е само допълнителна причина. Главното е, че финото им тяло се намира на изхода и не влиза изцяло във физическото тяло. Такива манекени вече не могат да творят самостоятелно. Те са водени от юздите на другите без да забелязват това. “Ходещите мъртъвци” са много привързани към живота, защото не разбират смяната на състоянията. Те с ужас мислят за смъртта и чувстват, че вече не принадлежат напълно на земния живот.
Обикновено това са така наречените материалисти, които се страхуват даже от намека за продължение на живота на финото тяло. Така или иначе, живите мъртъвци трябва да се различат и да се разбират като празни обвивки.   
Учител
__________
 
В цялото Животинско царство сега буквално клокочи като неудържим гейзер жаждата за получаване на нов опит, нови възможности, нови способности, за сметка на въплъщаването в по-съвършени физически човешки форми. Колкото повече обичаме животното, толкова повече внимание му отделяме, учим го, дресираме, разговаряме с него, даряваме го с ласка и топлина, толкова повече му придаваме своя, висша по качество енергия му предаваме.
Постепенно количеството енергия с дадено качество се натрупва и груповите Души на някои видове придобиват възможността да формират около астралните тела на отделни свои представители човекоподобни физически тела или енергийно да се прикрепват към развиващ се човешки зародиш от определен генофонд, като с течение на времето подтискат все още слаборазвитото човешко Съзнание или просто привикват с него.
От Архонтите на Съдбата беше разрешено да се въплъщават в човешки образ части от най-развитите Колективни Съзнания на Животинското царството, с цел създаване за духовно развитата част от истинското човечество на условия за максимално бърз преход на по-високо ниво от разширеното космическо Съзнание. Недостигът на Разум при такива “хора” се компенсира с това, че животните имат доста по-тънък усет и изострени инстинкти, тъй като техният мозък не е претоварен с интелект и като допълнение съществуват в неразривна връзка със своята Групова Душа и своя Пазач на Прага.
Всичко това им помага бързо да се приспособяват в човешкото общество и да се разтварят в неговата маса, като получават главното, заради което се въплъщават – опита и енергетиката на хората, наситена с качествата на недостигащите им стихии. Ето защо практически ВСИЧКИ НЕХОРА са мощни енергийни вампири. 
Емоционалната скала на израза “хора-животни” се простира от крайната агресия до пълната депресия. В съответствие със степента на зрелост, надареността и предишния опит, въплътените “НЕХОРА” ще се развиват в рамките на тези възможности. Ние виждаме около себе си милиони движещи се двуноги същества, приличащи на нас, и само по този външен признак се отнасяме към тях като към нормални хора.
Но много от тези човекоподобни същества основателно могат да бъдат характеризирани като бездушни НЕХОРА в смисъл, че обикновените човешки мотиви при тях не действат, както не са свойствени за тях и обикновените човешки чувства, закрепени със Силата на Духа и Силата на Разума. Затова между нас има толкова много празно шляещи се, търсещи само удоволствия и безпощадно жестоки, стремящи се само към удовлетворяване на собствените си желания същества, че това ВСЕ ОЩЕ (или ВЕЧЕ) не са напълно хора – разбирано като творци и строители на общочовешките и космически блага – а само полусъзнателни същества, които се намират на определен етап от своето животинско развитие.
Без да знаят това и като възприемат всички заобикалящи ни същества от гледна точка на собственото си отношение към хората, много от истинските хора се учудват от тази непостижима степен на жестокост, насилие и егоизъм, които все по-често намират своята проява в нашия Свят. Спомнете си колко често вие, сблъсквайки се с акт на силна злоба и безчовечност, сте си задавали подобни въпроси:
 - Нима Умът, измислил да постави мина в училището или в детската градина и способен на такава гадост, низост и жестокост е човешки?
- Нима негодникът, изнасилвал и след това разчленявал десетки малолетни деца, извършвал полов акт с разлагащите се трупове, също е ЧОВЕК?
- Нима негодникът, равнодушно убил повече от сто души и с удоволствие изял труповете им, също е ЧОВЕК?
- Нима фашистите, расистите, нацистите и техните подобни, отличаващи се със особена жестокост, а също и някои надзиратели в затворите и представители на право охранителните органи, които използват дадената им власт за удовлетворяване на своите най-низши животински потребности, нима всички те също са ХОРА?
От подобни въпроси се чувстваш зле, ако не знаеш, че всички същества, извършили тези злодеяния, съвсем не са хора и нямат никакво отношение към тях (засега). Всички те са довчерашни твари (вълци, глигани, чакали, хиени, тигри, крокодили и други хищници), получили еднократна възможност да получат опит от Живота в Човешкото Царство. Всички те са диви животни, твари, и след физическата си Смърт отново ще се върнат в Колективното Съзнание на Животинското Царство, като дават на истинските хора пример за това какви не трябва да бъдат и до къде може да доведе безконтролната страст към удовлетворяване на низшите си инстинкти.
Всички те – и бившите хищни, и бившите тревоядни – са само фина и нагледна персонификация на нашата животинска природа и, колкото и кощунствено да звучи, служат за по-скорошното разкриване от страна на истинските хора на Космическото и Божествено Съзнание. Повечето от тези, “за първи път изпратени” в Света на хората, Съзнания, могат да бъдат наречени невинни, тъй като те все още почти нищо не знаят за законите на човешкия морал и за нравствените закони на този Свят, на който те преди това са гледали само с очите на животните.
Те създават тази оптимална, макар и много жестока среда, в която духовното развитото човешкото Съзнание е готово без съжаление да се прости с чудовищните химери на Физическия План и да стане способно да извърши скок към Безпределното. Когато се натъква на действия изпълнени с безкрайна жестокост, подлост, насилие и безчовечност, Съзнанието на високоразвития човек претърпява такива дълбоки сътресения и изменения, които не може да получи в условията на идеално съществуване и които служат като своеобразен катализатор за духовната трансмутация на човешкото Съзнание.
Така че сега вие трябва да се научите да различавате кой какъв е в действителност и да давате правилна оценка на всички безчовечни прояви, даже ако те се извършват от близки и скъпи за вас хора. Много от тези НЕХОРА, особено тези, които благодарение на своята принадлежност към Колективните Души са въплътени в безобидни и полезни домашни видове животни, ние не може да не обичаме, тъй като те, за сметка на преобладаване в техния астросом на някакъв тип елементали, притежават голямо обаяние и едновременно с това ние интуитивно страним от тях, тъй като те притеглят към себе си сходни по вид вибрации и разпространяват безкрайни страдания, като създават (най-често неумишлено) зло и неприятности на всеки, който общува с тях.
Такова зло може да се сравни например с тромавостта на кравата, която след като са я издоили, обръща пълната кофа на земята. За стопанката това е мъка, а кравата не съзнава, че е причинила болка или страдание на някого и с недоумение гледа с учудени очи своята сърдита стопанка. Като не осъзнават напълно цялата дълбочина и сложност на човешката психика, НЕХОРАТА продължават да творят своето неумишлено зло и докато се намират в човешки облик. Те на свой ред се чувстват нещастни и самотни сред хората, защото със своето слаборазвито съзнание не могат напълно да се приобщят към този постоянен творчески процес, който ги отличава от истинския човек.
Те се чувстват като чужденци сред хората и затова още от детството си стават склонни към самота, което ги прави затворени, необщителни, обидчиви и лесно раними. Те могат да се разкрият само пред подобно и равно на себе си същество, независимо от това дали то се намира в човешка или в животинска физическа форма. Поради постоянното чувство на дискомфорт и пребиваването между хората като че „не в свои води”, този тип НЕХОРА от детството си натрупва в себе си множество комплекси: за собствената си физическа непълноценност, умствена недоразвитост, ограничаване от обществото и т. н. На тях им се струва, че всичко в Живота им се обръща против тях, че Животът ги е ощетил, а хората са ги обидили.
По такъв начин в тях се развива вътрешна зловредност, потребност да въплътят амбициите си, макар че рядко причиняват умишлено и съзнателно зло на другите. Обикновените чувства на истинския човек – като състрадание, благодарност, доброта, нравственост и благородство, любов и алтруизъм, жажда за самоусъвършенстване и познание, високо творчество в изкуството, науката и др. – всичко това им е напълно чуждо и неподвластно за разбиране. В мнозинството си те не са аморални, макар че човешкия морал трудно се вмества в тяхното все още животинско по своята същност Съзнание.
Те ценят само това, което, макар и несъвършено, е истинско - това, което не носи върху себе си печата на условността, неестествеността и не влиза в дисонанс с Околната Природа. Всичко това, както вече беше казано, засяга въплъщенията, които произлизат от Колективните Души на обичаните от всички нас полезни домашни тревоядни животни, за които е характерна абсолютна вярност, искреност и голямо мъжество. За въплъщенията на диви зверове в човешка форма ще поговорим по-специално по нататък. Като говорим за НЕХОРАТА въобще, трябва да кажем нещо и за Душите на хората, деградирали в своето развитие до най-ниските нива на Човешкото Царство и в течение на много въплъщения развили в себе си само Огъня на Земята.
Такива ВЕЧЕ НЕ-ХОРА могат да владеят големи знания за Силите на Природата, могат даже да ги управляват, но в тях не гори Светлината на Слънцето, Светлината на Любовта и Доброто, защото те с нищо не се различават по качеството на мислите си и по начина си на живот от ВСЕ ОЩЕ НЕ-ХОРАТА, а Съзнанието им е паднало до нивото на Съзнанието на животното. Те притежават интензивен поток от много мощна, концентрирана форма на егоизъм и горделивост и единственото, което може да гори в тях, са безумните страсти и неугасимото желание, които се хранят от силата и упорството на тяхната зла Воля.
Много често те притежават високоразвит Ум, мощен интелект и изключителен медиумен темперамент. Тези доминиращи качества предразполагат към изучаване на психология, магии и окултизъм. Краен егоизъм и безмерно честолюбие, неудържима жажда за власт и господство над другите хора на всяка цена – всичко това ги тласка по пътя на най ужасната практика на черна магия. Заобиколени от адските ритуали на многобройни секти и общества, т.нар. “поклонници на Сатаната” и “слуги на Дявола”, тези ВЕЧЕ НЕ ХОРА постепенно, но сигурно стават неизлечими и покорни роби на същите най-низши сили, които самите тя някога са желали да управляват.
Със своята тъмна сила и зла воля във всичко, с което имат допир, те внасят дисхармония, вибрациите на биополето им са наситени до крайност с раздразнение, завист, ненавист към всичко светло, добро и любвеобилно. Ако девизът на Живота на Синовете на Света може да се изрази с две думи “Побеждавай обичайки” то при ВЕЧЕ НЕ-ХОРАТА смисълът на живота се ръководи от девиза “Всичко – за себе си” и “Властвайки побеждавай”. Като хора те са загинали вече завинаги, защото Законът на Хермес по отношение на тях гласи:”Те ще бъдат наказани със Смърт”. Тук става въпрос не за обикновената физическа смърт с възможност за последващо повторно въплъщение в Човешкото Царство, а за пълен разпад на Същинските им Души и за лишаване от индивидуалност. Те знаят това и затова са принудени, заради собствената си безопасност, да останат верни на този сатанински орден, който ги е въвлякъл в своя капан. Единственото им желание е да живеят на всяка цена.
За спасението на Живота си те биха пожертвали даже равновесието на Вселената, ако подобно нещо е в силата и властта им, и това само защото за тях Смъртта е напълно реално понятие, което им гарантира пълно унищожаване. След едно от своите дълбоко паднали въплъщения, по силата на непреодолимото притегляне поради сходството във вибрациите и качеството на енергията на тази Сфера и астралните им тела, Душите на такива окончателни и непоправими ВЕЧЕ НЕ-ХОРА преминават в така наречената Осма Сфера.
Тук, потопени във фаталния магнетичен вихър на Смъртта, те губят всякаква сила на полярност над слабите атоми, които съставят финото им тяло. Губейки атом след атом, те постепенно се разлагат, докато изчезнат и напълно се разсеят - като мъглата преди изгрев. Техните Същностни или Божествени Постоянни Атоми, които тези загиващи индивидуалности не са могли както трябва да реализират, отново влизат в цикъла на Инволюцията и Еволюцията, като бавно изграждат сами за себе си нови индивидуалности.
__________
 
Слово на Учителя за магията
“Голям е списъкът на обременяващи стихии без полза за Общото Благо. Някои сменят изкуствените прийоми с добри мисли, но мнозина се оказват само раздразнители на стихиите. Между другото, подобно отежняване на закона носи вреда не само на самия човек, но и измества хармонията на пространството на най-близки разстояния. Може да попитате – в какво се състои главната вреда от черната магия? Смесването на елементите и предизвикването на частичен хаос е най-голямата вреда от низшите заклинания. Трябва да си представите, че по такъв начин същностите от низшите слоеве получават достъп до неподлежащи сфери и продължават да вредят по широкото пространство.
Нужно е да се изостави Магията въобще.
Вредата от черната магия може в значителна степен да бъде отслабена чрез съзнателно противопоставяне. Когато сърцето ни даде знак за нападение и черните звезди се появят, трябва спокойно и без страх да се обърнем към Йерархията. Много нападения се пресичат незабавно. Всяко пресичане на магьосничеството е добро дело. Преди всичко трябва да се разруши магическият кръг. Но такова докосване изисква още по-голямо огнено напрежение, отколкото вложеното от заклинателя. Разпознаването на съответствието на силите идва от чувствознанието. Не може да се допреш до силен пламък без да се изгориш. Но когато огнената стихия превъзхожда вложеното, последствията не са ужасни.
Както всичко насилствено и магията достига до най-тъмните проявления. Самата граница между бялата и черната магия става неуловима в своята сложност. Затова на пътя към бъдещето трябва да бъде изоставена всякаква магия. Съвременната магия е замърсена с некромания и в други низши прояви. Затова, когато говорим за отмяна на магията, казваме нещо много нужно. Нека тя остане при черните некромани. Отмяната на магията ще бъде бял камък на пътя на светлината.
Природата, и в малкото и голямото, се противи на всякакво насилие. Изучаването и познаването на чудните подходи към Света Фин и Огнен няма да е магия. Молитвата на сърцето не е магия. Трябва да се опазим от всякакво невежество, тъй като то е източник на лъжата, а лъжата е предверие на тъмнината. Умейте да намирате в своето сърце истинското обръщение към Единната Светлина”.
Учителят
 
__________
 
В какво се състои смисълът на така наречения Ад? В невъобразими мъки и страдания, които някой там “горе” в Космоса специално е измислил за собствените си, непонятни за нас цели и безнаказано ги твори? Не, читателю, никой “горе” не получава удоволствие от мъките и страданията на Душите в Ада.
Личност, съзнателно застанала на пътя на деградацията, преминала развитието си в човешка форма, сама малко по малко готви своето “аз”, своята Душа за бъдещо самоизгаряне. Като спира да се самоусъвършенства като личност, всеки неизбежно достига до пълно забравяне на своите душевни стремежи, тоест изгаря своето аз и го превръща в информационно енергийно гориво за тези, за които то е необходимо условие за съществуване и развитие.
Между впрочем, след като сме засегнали тази тема, хайде да погледнем и в какво се състои смисълът на така наречения Рай? В отдих от труда праведен и делата мирски ли? Мисля, че за всяка високоразвита Душа такъв безделен “рай” след Смъртта би бил по-лош и от Ада. Може би като възнаграждение за навреме прочетената молитва и прилежно направената изповед преди причастието за всеки свят празник?
Не, смисълът на Рая е в придобиване на пълна свобода на избор на по-нататъшен път за самоусъвършенстване на своята индивидуалност, във възможността за личностно разкрепостяване, за освобождаване от всичко, което пречи на по-нататъшното творческо развитие на човешката Душа. Не трябва да спираме по пътя за самоусъвършенстване, тъй като полето на Времето на всеки от нас, заедно с полето на Времето на цялото човечество, неотклонно се движи напред и всяка спирка в неговото саморазвитие е не просто “тъпчене на място”, а неизбежна крачка назад към пропастта на самоунищожението. Запомнете това, вие, които вече сте стъпили на пътя на деградация на Съзнанието и сте влезли в многочисления лагер на ВЕЧЕ НЕ-ХОРАТА.
Все още на нас не ни е дадено да разберем до край човешките пътища. Но докато човек е способен да се усъвършенства, той се бори, разочарова, търпи неуспехи, живее без да губи мъжество и монолитност в своите трудни търсения и вяра. Той живее и в края на краищата, все едно, побеждава. Побеждава не някого, а преди всичко самия себе си, всичко онова, което е бил принуден да вземе със себе си от предишното Животинско Царство.
Неговото Съзнание все повече разширява хоризонтите на Ума, а Сърцето му все повече се изпълва с живителните сокове на Любовта. Докато човек е способен да внася в идващите мигове искрата на Доброто и Творчеството, той живее. Много често се случва така - човек десетки години води привидно напълно безполезен за Обществото Живот, минава за закоравял егоист, човекомразец и еснаф, остарява никому ненужен, но продължава да живее. Мнозина недоумяват защо е така?
Защото великият и мъдър Живот все още вижда в него някаква възможност за духовно пробуждане и чака, изпращайки му стотици изпитания, той да може, ако не в този, то поне в следващия Живот, духовно да се възроди. И обратно, случва се така, че прости, ненадарени нито с власт, нито с някакви привилегии хора, които независимо от своите тежки ежедневия изсипват в сърцата на другите хора щедро и безкористно радост и любов, рано напускат този Свят.
Това се случва, защото физическата им обвивка става вече неспособна да носи цялата мощ на тяхната Любов - тя се разрушава и изгаря във вихъра на тези високи вибрации на Мъдростта, които преизпълват Съзнанието. Затова те умират, напускат Физическия План на Земята, като след Смъртта се превръщат в сияеща Светлина и с течение на времето се връщат назад вече в нова, по-съвършена телесна обвивка, за да станат още по-радостни, чисти и духовно извисени.
Като знаят, че всяка една секунда може да ги настигне окончателната Смърт, ВЕЧЕ НЕ-ХОРАТА, поради мощта на злата си Воля, се стараят да завлекат със себе си в пропастта колкото може повече Души, умело затягайки в оплетените и коварни мрежи на своето замаскирано зло всеки, който гори от желание за слава и богатство. На тези две незабележими кукички - на жалките блага и временните натрупвания, кълват безбройните орди на ЗАСЕГА ВСЕ ОЩЕ НЕ-ХОРАТА, като се превръщат в напълно зависими от тях слуги и роби. Начинът за подобен лов на Души е отдавна изучен и проверен – това е принципът на “остена и моркова”.
В началото бъдещите жертви биват привличани с мнима свобода, глезени с внимание, надарявани с измислена значимост, а след това напълно ги закрепостяват и така дълбоко ги потапят в света на разврата, разгулните страсти, наркотиците и острите усещания, че нещастните ЗАСЕГА ВСЕ ОЩЕ НЕ-ХОРА, даже и да искат да се освободят от здравите лапи, поради енергийна и волева слабост вече не могат да направят това. Така загиват, без да съумеят да се възползват от тази единствена и уникална възможност, която би им позволила постепенно да преминат от Животинското в Човешкото Царство.
Но как да разпознаем тези твари, ако се крият най-често зад симпатичните и напълно безобидни личица на наши познати, приятели, роднини и даже на близки и любими за нас хора? Това наистина е трудно, но не е невъзможно. Трябва само да умеем безпристрастно да наблюдаваме и да даваме безкомпромисни оценки на постъпките и думите на тези, с които живеем и общуваме.
Класът ВСЕ ОЩЕ НЕ-ХОРА в преобладаващото си мнозинство се състои от индивиди слабо развити или съвършено неразвити умствено, несъвършено организирани, флегматични, но много често, в зависимост от степента на притежаваните в себе си Сили от една или друга стихия, притежаващи силно магнетично влияние или вродени медиумни способности. Понякога на първо време те се развиват между хората като съвършено нормални деца, но скоро загубват всяка активна власт над своя физически организъм и Съзнанието им, заедно с тялото, става послушно оръдие в зловредната дейност на всякакъв род безплътни астрални същества.
Повечето от тях при появяването си на света имат забележимо по-малки тегло и ръст, отколкото при нормалните хора, но въпреки този си недостатък те притежават необикновена физическа сила и издръжливост. Още от детството си, поради рязката смяна на средата на обитаване, ВСЕ ОЩЕ НЕ-ХОРАТА са подложени на нервни изтощения, душевни сътресения и психични разстройства. При повечето от представителите на тази част от видимото човечество така наречената “умствена летаргия” най-често се изразява в недостиг на психична енергия и физическа сила на фона на постоянна нервозност, раздразнителност и разгорещеност.
Сред заобикалящите ги те се ползват или с необяснимо силна симпатия при едни, или веднага предизвикват чувство на антипатия при други хора. Трябва да се отбележи, че по много субективни и обективни причини браковете на хората и ВСЕ ОЩЕ НЕ-ХОРАТА от самото начало са обречени на провал. Във всеки случай към всеки, който ги обича, те изразяват само повърхностна привързаност, която много често изчезва, ако трябва да избират между дружбата и собствената изгода.
При това те са много безотговорни като полови партньори, много често имат вредни полови навици и склонност към сексуални излишества и всевъзможни извращения. Техният морал е животински. Чувство на благодарност за проявено към тях внимание, добрина или любов при тях практически напълно липсва, както впрочем и чувство за жалост към тези, които безсъзнателно обичайки ги, страдат от техния егоизъм, егоцентричност и бездушие, често граничещи с жестокост.
Жалостта към хората е чужда на тяхната природа. Те ще обичат и ще бъдат силно привързани по-скоро към домашните си животни, отколкото към хората, дори и много близки, към които най-често проявяват само дребнава злоба, придирчивост, необоснована взискателност или даже нескривана ненавист. Като икономисват своята ограничена енергия, много от тях се занимават само с това да се отдават на сантиментална умора, мечтателност и вкоренилата се в характера им леност.
Във всички житейски ситуации и в деловите им отношения с другите ги отличава крайна степен на безотговорност, безхаберие и размотаване, което, въпреки всичко не пречи на някои хора да изпитват към тях чувство на доверие и много силна симпатия, защото им дава възможност постоянно да вампирират от ВСЕ ОЩЕ НЕ-ХОРАТА еманация на тези елементални Сили, които при самите тях не са достатъчно. За Душата на истинския човек такъв тесен контакт с елементалните същества или “духовете на стихиите” е двояк с това, че неговото Съзнание може в края на краищата само да се отправи в Сферата на елементалния Живот и да се разтвори в него.
Елементалните астрални същества – “духовете на стихиите” и проявяваните чрез тях Сили, не трябва да се отнасят нито към добрите, нито към злите Сили, но, като не притежава достатъчно знания за спецификата на човешките условия, необходими да се избегне непреднамерено нанасяне на вреда на човека и имат едностранно развит разум, елементалът може непроизволно да причини сериозен ущърб на човешката Душа, включително и обладаване на плътното тяло или физическа Смърт.
Да не говорим за факта, че за човешката Душа това може да бъде сериозна крачка назад в индивидуалната й Еволюция. Тесният и продължителен психически контакт с елементалите на някоя от стихиите внася дълбоко разстройство в човешкото Съзнание, като предизвиква в него вибрации от най-низката наша природа. За ВСЕ ОЩЕ НЕ-ХОРАТА астралният бандитизъм не е толкова опасен, тъй като само може да ускори връщането на фините елементи НЕХОРА в състава на своята Колективна Животинска Душа. Всъщност малко от ВСЕ ОЩЕ НЕ-ХОРАТА доживяват до старост и умират от естествена Смърт.
Много често безотговорното поведение и вроденото прекалено любопитство превръща ВСЕ ОЩЕ НЕ-ХОРАТА в лесна плячка на някой от могъщите интелекти от числото на черните магове, магьосници или вещици, които имат нужда от физически организъм за продължаване на своето съществуване и овладяват физическите им тела. В такива случаи старият магьосник или вещица, намерили добре приспособен медиуматически организъм, използват цялата си психическа сила, воля и магически знания, за да завладеят безволевия мозък на своята жертва.
Бавно, но сигурно, те изгонват владетеля – слабото астрално тяло на животното от физическото тяло и след това с помощта на черната магия напълно завладяват този организъм. Най-често това е съпроводено от самоубийството на самия маг и преход на Душата му в младо физически тяло. Много от читателите вероятно са се сблъсквали в своя Живот с явления, когато един или друг човек буквално за броени дни не само променя своето поведение, навици и вкусове, но дори характера и темперамента си.
Обикновено всичко в поведението на такъв човек много рязко се променя в най-лоша посока. Жалко, че много рядко или практически никога никой даже и не подозира цялата ужасна истина за тази промяна и не може да разбере, че сегашният човек няма нищо общо с предишния им познат. И така, без да имат възможност в тънкости да осъзнаят своите действия, в по-голямото си мнозинство нехората се стремят към това да бъдат ръководени, нужна им е постоянна власт и контрол над тях.
На Земята, както и в Астрала, тези същества, които не притежават достатъчно количество енергия за отделно съществуване, но имат огромна способност за вампириране и паразитиране на чужда енергия, се стремят да съществуват само в големи съобщества, като се подчиняват на единната силна Воля на куриращия ги Егрегор. Те имат в телата си само животински програми, защото все още не са способни да възприемат други. Поведението на такива същества, макар и обвити във физическо човешко тяло, все още се диктува от стадния инстинкт, от зова на кръвта, жаждата за трупане, кръвожадността, извратеността и неудържимите полови импулси и т. н.
Те действат само под влияние на низките си желания и страсти, които възникват сякаш отникъде (според тяхното разбиране) и които могат да бъдат координирани и контролирани само от по-мощна власт на астроменталните Сили. Повтаряме, че ВСЕ ОЩЕ НЕ-ХОРАТА са по-скоро разглезени от човешката любов и внимание животни, отколкото родствени с тях Съзнания.
Външно, в индивидуалните си качества по време на въплъщаването им между хората, много често може да се изразява присъщата на някои видове домашни животни инфантилност, инертност, обреченост и покорност на Съдбата с едновременно присъствие на Съзнанието в неопределени мечтания на теми с отвлечен характер, в които те изпъкват като главни герои. Като правило това са мечти за това какво са видели или чули някога, или какво просто са си измислили.
Тези фантазии могат да имат и много агресивен характер, при това степента на агресия и опасност на такива ВСЕ ОЩЕ НЕ-ХОРА за околните ще зависи от предишното им животинско въплъщение. Много опасни са превъплъщенията на бивши крокодили, носорози, глигани, вълци, чакали, тигри, лъвове и рисове, които за осъществяване на замислите си не се спират пред нищо, като демонстрират при това потресаващи ум, упорство, хитрост и изобретателност, присъщи на дадени видове диви зверове.
Преобладаващото мнозинство ВСЕ ОЩЕ НЕ-ХОРА няма собствено виждане за нещата или собствено разбиране за извършващите се край тях явления. Те винаги приемат и отстояват само някаква общоприета и наложена им Идея. Сега по целия бивш Съветски Съюз те - десетки и стотици хиляди на брой, излизат на улиците и площадите и с пяна на уста искат “веднага да бъдат осъдени и публично обесени всички продали се на мафията демократи” и връщане на съветския т. н. “комунистически” режим, при който биха могли спокойно да съществуват, да пият евтина бира и водка, като замезват с евтин салам.
Под влияние на общоприетите мерки ВСЕ ОЩЕ НЕ-ХОРАТА даже могат да създават някои форми на “живот” или “изкуство”, като несъзнателно “творят”по свое подобие. Милиони такива “произведения на изкуството” като стотици хиляди еднолики “девойки с весло” или “селянка и работник” са запълнили постсъветските паркове за отдих и “култура”, градинки, стадиони и даже държавните учреждения.
Те дори организират свои изложби “живопис” – авангард, сюрреализъм и др., концерти на съвременни течения в “музиката” – “металисти”, “рапъри”, “пънкари” и т. н., на които се събират хиляди подобни поклонници- нехора. ВСЕ ОЩЕ НЕ-ХОРАТА много точно могат да бъдат управлявани, защото те напълно се поддават на внушение.
Те нямат собствен вкус, нито собствено мнение или възглед върху Живота, а само това, което им се внуши – било то евтина реклама или шумна политическа пропаганда. При тях липсва самоконтролът и всичко, което правят се извършва под влияние на външните чувствени импулси.
Безсъзнателните желания много често тласкат ВСЕ ОЩЕ НЕ-ХОРАТА към престъпления и необмислени постъпки, чиято причина те самите не знаят и не могат да обосноват и мотивират. Идете на концерт на която и да е модна рок-група и там ще намерите хиляди “влюбени” в своите кумири поклонници и поклоннички, поклащащи се в еуфорията на астрална близост със своите музикални идоли.
__________
 
Най-големият позор е, че човечеството и до сега се занимава с магьосничество. Именно с най-черната магия, насочена към злото. Такова съзнателно сътрудничество с тъмните сили е не по-малко ужасно, отколкото газовете. Невероятно е да се помисли, че хората, причисляващи се към религията на доброто, се занимават с най-вредното магьосничество.
Не бих говорил за черната опасност, ако тя не е достигнала вече ужасни размери. За да вредят на хората, са възобновени най-невъзможните ритуали. Тълпите, поради своето невежество, са въвлечени в масова магия. Невъзможно е да бъде допуснато такова разлагане на планетата.
Не бива унищожаването на всичко еволюционно да се отдаде на тъмните сили. Магьосничеството е недопустимо както противоестественото нагнетяване на пространството.
Учителят
__________
 
Именно затова ВСЕ ОЩЕ НЕ-ХОРАТА са удобни граждани за диктаторските и други недемократични режими. Те стават послушни “кукли-марионетки”, мек пластилин в ръцете на военни и политици. Милиони от тях са марширували и викали “Хайл!” по площадите на вермахта през тридесетте години, милиони с високоговорители и червени знамена, с лозунги “Долу” и транспаранти “Давай” крачат и сега на митингите и демонстрациите по градовете на бившия Съветски съюз.
Те винаги притежават стремежа да придобият нещо такова, за което пишат във вестниците или списанията, което показват по телевизията, нещо, което прилича на това, което виждат в “сапунените сериали”, или за което поетите съчиняват сълзливи стихове. ВСЕ ОЩЕ НЕ-ХОРАТА са немислещи последователи на всяка мода и с лекота се хвърлят да купуват или шият за себе си това, което носят ВСИЧКИ. Когато всички купуват кристал или злато, те също се спускат към магазините, блъскат се, стоят на дългите, създадени от такива като тях опашки.
 Но само се опитайте да извикате в такава опашка нещо от типа “Свършва! Давайте по едно на човек!” и ще изпитате върху себе си цялата мерзост, жестокост и гнусност на стадния инстинкт на тези, макар все още не хора, но вече и не животни. ВСЕ ОЩЕ НЕ-ХОРАТА са активни участници на всички движения за еманципация на жените и сексуална свобода, защото именно на това поприще те се домогват до масово сливане на низшите психически Енергии в бездънните резервоари на Антисвета.
Най-изкусните и страстни проститутки, които се отдават на всеки мъж за пари, но несъзнателно обичат професията си заради това състояние на афект, до което ги довежда оргазмът, са ВСЕ ОЩЕ НЕ-ХОРА. Именно между тях много често се срещат удивително красиви и идеално сложени жени, които притежават най-мощната сексуална енергетика. Събирането на сексуалните Енергии е главната задача на тяхното въплъщаване между хората.
Бурното и повсеместно разпространение на алкохолизма посочва активизирането на въплъщенията на ВСЕ ОЩЕ НЕ-ХОРАТА сред хората. Те се превръщат в домашни тирани, които карат не само своите близки, но и живеещите близо до тях да страдат. Под влияние на алкохола човек губи даже малките си количества зачатъци на Съзнание и е готов да се подчини на всяка воля, независимо от това кой и защо я изразява, било то елементалната Същност на Астрала или човек.
Такива хора не могат даже да допуснат, че практически са живи “зомбита” и че всичките им мисли и желания не са техни, а внушени отвън, от елементалните същности на Астрала. Общувайки и докосвайки се до хората, ВСЕ ОЩЕ НЕ-ХОРАТА също заразяват и техните астрални тела със своите животински и други нискокачествени чувствени програми. Най-често човекът, който безконтролно култивира в своята енергетика такива програми, заболява от рак, СПИН и скоропостижно умира.
Тези, които са успели да натрупат в себе си голямо количество животински програми, ги очаква крайно тежко следсмъртие. Оттам, където попадат Душите им, все още не е намерен изход, защото даже изходът от Ада, открит от Иисус Христос, не е за всички. Това, което изпитват тези Души след Смъртта, не може да се опише. Това е пълна загуба на връзката с фините им тела, загуба на всякаква индивидуалност.
Вместо това – усещане за сливане в еднородна серия и безлика маса, от която, колкото и да се опитваш, е невъзможно да се излезе, защото Душите напълно губят способността си за ориентация в Пространството и се чувстват като микроскопична част от някаква безкрайна вечно движеща се маса. На такива Души след Смъртта вече нищо и никога не може да помогне. Само волевото, осъзнато усилие и помощ отвън могат да спрат падението на човека в енергийните фунии на Антисвета.
Както ще разберете от третата наша книга, опитът за внедряване на Разума в човешкото Съзнание е бил съвсем не прост и труден. По-скоро може да се каже, че той в голяма степен не е сполучил, отколкото обратното. В резултат на така нареченото “грехопадение” – половото съвкупление с диви животни, които нямат генетична присадка за въплъщаване във физическите тела на високодуховни разумни Същности, при първобитните жени много често започнали да се раждат деца с явни признаци на атавизъм – опашки, козина, звероподобна муцуна и др.
Да получат възможността да бъдат физически на вид обикновени хора им помагат демоничните Егрегори на Антисвета, които постоянно ги държат под пълен контрол. Постепенно развивайки се, качествата на тези ВСЕ ОЩЕ НЕ-ХОРА привнасят в човешкото общество животинските програми на кръвна вражда, фашизъм и национализъм, ура-патриотизъм и безжалостна борба за власт, а така също и чрез обособеност, разделеност и агресивност на религиите. Религиозните, но много невежи и ограничени хора, поради спецификата на заложените в тях еволюционни програми, повече от другите са склонни да се поддават на псевдоповедение от страна на демоничните Егрегори.
Много често те също подражават на хората и “се молят на Бога”, като дълго и сълзливо изпросват от Него за себе си богатство и благополучие, успех в бизнеса и търговията, помощ в богопротивните и престъпни деяния, без изобщо да подозират, че молитвите им са насочени към Егрегора на Дявола и хранят демоничните Светове. Ако молбите им останат безрезултатни, те с цялата си присъща за тях неблагодарност и злост хвърлят по адрес на Бога толкова проклятия и гадости, че истинският човек отдавна би се удавил в тези кални потоци.
А те с ново настървение и удвоено усилие продължават да крънкат за себе си изгоди, да сипят на главите на неугодните им хора проклятия и злоба. Трудейки се привидно за благото на човечеството и привидно ревностно служейки на Господ, много често такива НЕХОРА, особено ако са правоверни и твърдо изповядват едно вероучение, в действителност служат на някакъв демоничен религиозен Егрегор.
Такива НЕХОРА – също в името на Бога! – безжалостно са убивали хугенотите, изтребвали са цели племена друговерци и народи, с цената на кръв и сълзи, страдания и насилие са налагали своето вероучение на другите. Всичко, което се гради на еманация от кръв обаче не може да бъде от Бога, който е Любов.
Без да са в състояние да възприемат Енергията на висшите вибрации, нехората, които се намират в човешкото тяло и се подчиняват само на низшите желания на своята животинска природа, постоянно живеят в потоците на низшите Енергии, които още докато са живи започват да разрушават крехките им фини тела. След Смъртта повечето от нехората окончателно се разрушават като губят всякаква индивидуалност и стават просто строителен, чувствен материал за Астрала.
Елементите на такова разпадане, като попадат в дълбоките и груби слоеве на енергийното Пространство, отново могат да бъдат съединени и използвани от такива не отнасящи се все още към човешкото Царство или напълно деградирали в своята Еволюция същества, за да се въплътят във физическо тяло. В днешно време около 400 милиона такива нехора, сменявайки се един с друг, са въплътени сред Расите на истинските хора и постоянно запълват своята отрицателната психическа енергетика от огромното количество свръхмощни демонични Егрегори, създадени в Пространствата и Сферите на Земята от Антисвета.
Въпросът за следсмъртното съществуване на нехората напълно се отличава от задгробната участ на човешката Душа, колкото и слаборазвита духовно да е тя. Същността е в това, че мъртъв, статичен или “почиващ” Фин Свят не съществува, както изобщо не съществува във Вселената и нищо безплодно и празно. Всичко, което не принася обществена полза, не влага своята частица Добрина и Любов в делото за всеобщото космическо строителство, е обречено на отмиране. Разораната земя, даже оставена за угар, също не почива, а интензивно се готви за плодородие. Само истинският човек съдържа в самия себе си в едновременно елементалните Сили на Живота и Смъртта.
Всичко, което е по-ниско от човечество по своята Същност, не е безсмъртно, а притежава само възможността за безсмъртие. За да се получи “пропуск” за безсмъртие е необходимо Съзнанието, проявявано по-рано в животинска форма, да е покорило в себе си всички животински вибрации. Само тогава то може да се изрази на Земята, като индивидуално човешко същество, за да изтърпи изпитанията на борбата за Живот - борба съзнателна, разумна, индивидуална, и да поеме съответната кармична отговорност за това.
Но абсолютното мнозинство Съзнания на животните, за първи път получили възможността самостоятелно да се въплътят във физическото тяло на човека, не издържат изпитите, предоставени им от човешкия Живот. От гледна точка на човека следсмъртната им участ е ужасна, но от гледна точка на еволюционното благо е много по-добра, отколкото при останалите животни от техния вид и клас, които все още не са получили възможност да се въплътят в Човешкото Царство.
Финото тяло на въплътените в човешка форма НЕХОРА притежава толкова малко количество енергийна субстанция даже на средните Планове на Астрала, да не говорим за Ментала, защото такова същество след Смъртта става напълно неспособно веднага да се отдели от своето физическо тяло и да създаде в надпланетното Пространство на Земята единна и цялостна астрално-ментална Същност.
Такъв НЕ-ЧОВЕК е принуден след Смъртта – насищайки със своите Същности не Астрала на планетата, а костите на умрелия, постепенно, в течение на няколко месеца или десетки години да се разнася в най-низшия слой на Астралния План, за да се върне отново впоследствие в т.нар. “Неутрална Зона” на Астрала, където обитават всички Колективни Души от Животинското Царство на Земята. Разсеяните Енергии на такова бивше човешко същество няма да бъдат отново в състояние да се възродят в предишния комплекс като съхранят особеностите на предишната човешка личност.
Милиони ежедневно умиращи нехора след Смъртта въобще нямат личностно съществуване (според нашето разбиране). Елементите и Същностите, които съставляват фините им тела, след известно време отново се превръщат в материал за формиране на биополетата на нови милиони нискоорганизирани нехора – така наречените “ЩАМПИ” или същества, които още не са стъпили на първото стъпало на Еволюцията на Висшия Разум и които по своята същност представляват проявления на астралните същности на Колективните Души на животните, макар и да са относително високоорганизирани.
Затова след Смъртта подобен бивш “човек” веднага губи своя човешки вид и придобива вида на това животно, чиито качества усвоява на този етап от своето развитие. Тъй като не притежава сили да създаде в надпланетното Пространство на Земята своя астрална същност и повторно да се възроди в човешка форма във Физическия План, такова “бивше” човешко същество създава свое следсмъртно съществуване под формата на няколко животни от един вид, които съществуват независимо едно от друго: от осем до шестнадесет риса, свине или енота, до шест-осем вълка, от 40 до 60 плъха, от 80 до 100 мишки, хамстери, порове и т. н.
Колкото и да е малък биоенергийният потенциал на нехората, той се оказва прекалено много за едно, вече съществуващо във физическо тяло животно, чиято енергетика по своя състав (елементален набор) най-много подхожда на дадени развъплътени нехора. Затова трябва да знаете, че съвсем не всички заобикалящи ни домашни животни и диви зверове съществуват на основата на собственото си биополе, създадено от Колективната Животинска Душа от гените на родителите-животни от един вид.
Това засяга особено животните от семейство котки, например тигри, лъвове, леопарди и даже котки, чието биополе практически винаги е енергийно свързано с един от съществуващите следсмъртно нехора, които паразитират върху едно или едновременно върху няколко такива биополета. По какъв начин става това съединяване на развъплътените нехора с етерното или астралното тяло на животното?
Обикновено се случва, когато животното вече е на 3-4-месечна възраст (ако присъединяването се извърши към животно от сeмeйство котки) или (при вълк) – към шестседмичен зародиш. Но абсолютно качествено присъединяване на Същностите на умрели нехора към Същностите на Колективната Душа на животното не се получава и затова такова животно е принудено да съществува под формата на две недостатъчно тясно свързани помежду си части: същностите на животното и следсмъртно съществуващите нехора.
В такива случаи откриваме в животните качества, които не са им присъщи: явно наличие на мисловна дейност, която се проявява в необикновена хитрост, коварство, съобразителност и способност за разбиране. Между впрочем, само присъединяването към коня, слона или елена позволява на умрелите нехора да съхранят в своето следсмъртно съществуване 60-80 % от изработения в човешкия Живот биопотенциал и отново да се опитат да се родят в човешка форма.
Във всички останали случаи такова паразитно съществуване с всяко ново въплъщение води нехората към все по-ниски форми, като постепенно се свиват даже до нивото на колективното (роево) съзнание на насекомите: мухите, папатаците, комарите, хлебарките, паяците и т. н. На този стадий от инволюционната деградация те си създават постоянно положение в Света на Висшия Разум като по такъв начин съставят неговата низша част.
Постепенно техните Същности се разпадат и те по естествен начин се превръщат в елементи, които съставят основата за формиране на различни форми от животинската Еволюция. Ние вече казахме, че Смъртта не е това, което е известно като разлагане; Истинската Смърт представлява невъзможността на развъплътеното Съзнание след освобождаване от физическата обвивка отново да поляризира атомите, които съставят Душата, за да може по такъв начин да реализира своето потенциално безсмъртие.
Следователно, истинската Смърт за човешката Душа е еволюционно падение от Човешкото Царство до Плана за повторно животинско развитие, където съзнателното съществуване може да бъде продължено само с помощта на магически средства в слоевете и сферите на Антисвета. Ето какво се казва по този повод в “Законите за Смъртта”, написани от Хермес Трисмегист:
1. Каквото горе това и долу; това, което е на земята, е подобно на онова, което е в небесата.
2. Има две състояния на битието: едното смъртно, а другото - безсмъртно.
3. Това, което е смъртно, подлежи на разлагане, а телата, които подлежат на разлагане, изчезват като утринна мъгла.
4. Безсмъртното тяло е есенция вечна и нетленна.
5. Но и двете, и смъртното, и безсмъртното тяло, не могат да съществуват винаги заедно, а всяко се връща там, откъдето е произлязло.
6. Смъртното тяло е чувствено, безсмъртното – разумно.
7. Първото не съдържа нищо съвършено, второто – нищо несъвършено, защото едното е есенция на материята, а другото – есенция на духа. Човекът е микрокосмос, който представлява равновесието между тях.
8. Гореща борба се води между висшите и низшите, защото и едните и другите желаят да получат като награда за победата тяло, тъй като човешкото състояние притежава честолюбивия стремеж на низшето и се прославя като достойно за Славата на Висшия.
9. Ако човек клони към природа низша и смъртна, то с това той помага на низшите несъвършени сили да се съпротивляват на висшето, което е безсмъртно, и тогава той трябва да страда със страданията на робството за неподчинение на своя Творец и Владика. Но ако клони към висшето, то той е наистина мъдър и щастлив.
10. Ако човек, след като е бил увлечен от суетата на света и след като е придобил знание за това, се върне към светската суета, той ще бъде наказан със страдания и огън в най-мрачното състояние на безплътните души.
11. Ако човек, след като е придобил знание за същинските неща, се възмути против изискванията на безсмъртната част и се върне към суетата на света, то висшата есенция веднага се отдалечава и той става роб на низшата есенция, която го завладява и повлича по пътя на злото.
12. Когато човек като нечисто животно не се подчини по такъв начин на своя Творец и отвърне лицето си от лицето на Безсмъртния, той се лишава от наследството, право на което е получил по рождение. Той вече не се смята за дете Божие, тъй като е станал зъл и развратен, което е достояние само на смъртните и затова се наказва със смърт.
13. По такъв начин всички онези, които са се възмутили като нечестиви против своя Творец, са обречени на гибел, понеже знаят истинските неща. Но що се отнася до тези неразумни души, които пренебрегват своя Творец и Го отхвърлят поради невежеството си, те ще бъдат пречистени чрез много страдания и ще бъдат изпратени отново в света.
Всеки може да изживее само своя, даден нему Живот. Нито един миг не може да бъде изживян от чуждия Живот вместо друг човек. И колкото и да се стараете да прокарате пътека за своите деца или внуци, Съдбата винаги я преобръща така, че само вие самите, само вие ще можете да я прокарате за себе си. Колкото и да обичате другия човек, колкото и да искате да облекчите Живота му, запомнете: не бива да изживявате нито педя от чуждия живот.
Затова не се затрупвайте с дългове и задължения, с които никой не ви товари. Вървете през Живота радостно. Събуждайки се сутрин, благославяйте своя започващ ден и си обещавайте да приемате със смирение ВСИЧКО, каквото и да ви донесе. Творчеството на човека е в обикновения му ден, в разбирането и приемането на всички обстоятелства на обикновения ден като неизбежни, като единствено негови, струпали се върху него, за да може той да ги пречисти със своята любов, милосърдие и съчувствие.
Това не бива да се приема като унила обреченост и не бива да позволявате на злото нахално да ви яха, послушно прегънали гръб. Нужно е да се научите, владеейки се, да се борите, и падайки, отново да се изправяте, за да побеждавате препятствията и да ги овладявате. Външно това не винаги ни се удава – ние сме склонни да драматизираме събитията и не се радваме на препятствията като на нова възможност за духовен скок.
Ние ненавиждаме злото, което във всяко свое проявление не е способно да предизвика в доброто Сърце нищо друго освен искрено чувство на отвращение. Но вътрешното зло винаги трябва да бъде побеждавано с любов. За това се научете да пренасяте отношенията си с хората от областта на дребнавостта, всекидневието и условността във вечния огън на справедливостта на Божествените Закони на Битието.
Трябва безпощадно да се чупят всички условни прегради, които егоистичният Ум издига между вас и хората, да се постараете чрез своето Съзнание да влезете в положението на този, с когото общувате. Тогава лесно ще откриете всичко най-добро в себе си и винаги ще можете да намерите начини да разрушите всички предразсъдъци, които нелепо скриват хората един от друг, и ще влезете в храма на Сърцето на другия човек.
И ако вие, намерили в себе си цветето на Любовта, го хвърлите на този, с когото общувате, то единствено в случай на среща с абсолютно зли хора вашата Любов може да не победи. Когато разпознаете тъмното Съзнание, постарайте се да минете покрай него като го благославяте и му прощавате, но в никакъв случай не го докосвайте, не се опитвайте да го върнете на пътя на Истината. Съзнанията на НЕХОРАТА са мъртви, а вие, поради това, че нямате достатъчно сили и опит, само ще утежните с част от тежката им Карма своя Живот, без да допринесете полза никому.
 
Тайната и трагедията на Луцифер
 
Бившият носител на светлина архангел Луцифер, известен сега сред хората повече като “Князът на Тъмнината” или “Князът на този Свят”, обединява в своята могъща Същност всички демонични Светове от Йерархията на Тъмнината, които принадлежат на нашето 17-то Мироздание. По своята същност той самият е онзи централен върховен енергиен блок, който постоянно захранва и създава отново всички грубо материални Светове, които се подчиняват на Йерархията на Тъмнината, пространствено базиращи се в така наречения “Черен Конус на Тъмнината” и обединени в космическите цивилизации в така наречения “Тъмен Пръстен”.
Техният представител – демонът ГАГТУНГР, се проявява на нашата планета като преобърната демонична “лъжетроица”: еволюционно деградирал, но от това не станал по-малко могъщ на низшите Планове на Земята, Съзнания на Същностите от бившите т. н. “паднали ангели”- демоните Хистург, Фокерма и Урпарп.
ПЪРВИЯТ АСПЕКТ на тази “лъжетроица” – демонът ХИСТУРГ, е носител на висшата демонична Воля, власт и желание, повелител на войнството от високоинтелектуални демонични Съзнания, които претворяват на практика в Живота на всички земни същества законите на материалната Вселена.
ВТОРИЯТ АСПЕКТ (по-точно втората, женският ипостас от “лъжетроицата”) е демонът ФОКЕРМА - това е световна курва, майка и родоначалничка на всички сексуално извратени проститутки и блудници, които изкусно владеят най-могъщата на Земята сила – сексуалната Енергия и с нейна помощ изкушават хората, за да завлекат техните паднали и неустойчиви към подобни изпитания Души в гнилото блато на Антисвета като ги превърнат в послушни роби на Гагтунгр за цели еволюционни цикли.
ТРЕТИЯТ АСПЕКТ – демонът УРПАРП е организиращият принцип на формата в Материята и в същност, по-низшето Съзнание на ГАГТУНГР, който отговаря за формообразуването на Земята на Съзнанието на всичките четири Царства и обезпечава с помощта на стихиите на природата непосредственото осъществяване на целите и плановете на Луцифер на Земята.
В нашата първа книга, в раздела за Егрегорите ние вече споменахме накратко за зловещо-тайнствения вице-архангел Луцифер и сега отново ще поговорим за него, макар че всичко, което е свързано с него, той сам се е постарал да покрие с такава непроницаема тайнствена мъгла, че много хора остават с впечатление, че няма никой, който би се осмелил да повдигне макар и крайчеца на завесата на неговата Тайна.
Но това не е така. В преходния еволюционен период от Съзнанието, готовите за това да ЗНАЯТ, трябва да ЗНАЯТ. Вие трябва вече да знаете, че Висшият Разум ни е дал способност за творчество и ни е надарил със средства за изразяване и деятелност, които надхвърлят границите на възможностите на останалите представители на Животинското Царство. И ние, хората, в края на краищата трябва да оправдаем възложените ни от Твореца надежди.
Ако бихме могли да разберем и познаем Това, което незримо съществува около нас и нашите понятия за измененията, ние много по-бързо бихме разбрали цялата полезност не само на своето земно съществуване, но и лесно бихме овладели начините, в случай на необходимост, временно да си отидем със Съзнанието си от него, когато то ни причинява особено силни страдания, без да прибягваме при това към позорните методи за унищожаване на физическата си обвивка, което може да се сравни само с капитулация.
Освобождаването от старите дрехи струва най-тежки жертви, но не по-малко жертви са необходими и за придобиване на нови. Изпитанията са своеобразна проба за въплътената човешка Душа, по време на която иглите на Шивача бодат нашето тяло, а понякога и нашето Сърце.
Трябва да се разбере, че за да се избегнат страданията, е необходимо Знание, нужна е действителна Свобода на Духа и не се иска абсолютно никакво материално имущество. Ако Сърцето е помрачено от изпитанията, а Духът - скован от Материята, то и самият човек става пленник на мъртвите вещи. Когато предпочетете да нямате нищо, тогава ще имате всичко и ще се освободите от тежкото бреме на егоизма.
Казано е “И ще разпространя Аз Духа Свети…” Христос е имал пред вид този Дух, който сега е влязъл в мнозина от нас, хората (които не принадлежат към категорията ВСЕ ОЩЕ- или ВЕЧЕ-НЕХОРА). Именно това е същият този Дух, който ни прави различни от всички други обитатели на нашата планета, по ниво и степен на организация на своето Съзнание още не предразположени да го приемат, по-точно, неспособни с високо качество на произвежданите от тях вибрации да привлекат този Дух към себе си.
Когато Душата охотно дреме в тъмните гънки на Злото, Материята много бързо я оковава във веригите си и змията на най-низките пороци мъчително я изтезава. Да, Пътят към духовния възход е мъчителен и уморителен. “Еволюцията на Земята е синоним на страданието, макар че не Творецът така го е устроил, а вина за всичко има неправилната и егоистична употреба от страна на човека на даваните му свише Знания, нежеланието му, в угода на собствените си страсти и желания, да се подчини на Космическите Закони, които управляват подреденото устройство на Творението.
Този, който доброволно избира Мрака и ненавистта,още в същия момент се лишава от Божествената Любов и Светлина и тогава само страданието може да стане неизбежен противовес дотогава, докато той сам в себе си не възстанови изначалното духовно равновесие и вътрешна хармония. Ако човек сам предпочете Злото пред Доброто, Божествената Справедливост ще възтържествува по-рано от Любовта, за да може човекът навреме да се осъзнае и отново да обърне Душата си към Доброто.
Да бъдем – според израза на Христос – “съзнателни Синове на Бога” означава, на първо място да признаем и приемем Бога-Творец такъв, какъвто Той е в действителност, а не такъв, какъвто НА НАС ни се иска да Го виждаме. Във връзка с това ще ви напомним, че Неговото Макроскопично Космично Тяло се състои от сто и петдесет милиарда Вселени!
Количеството космически същества с различно ниво на организацията Съзнание и Материя, еволюиращи и инволюиращи в Него, е просто безкрайно. Освен това не трябва да се забравя, че освен проявените живи същества, в Него има като космически същества, които съществуват, но още не създадени, а има макар и създадени, но още непроявени в Него.
Ние, хората, заедно с останалите същества от Космоса, работещи на различните пространствено-измерни нива, се съдържаме в Бога, така както се образуват клетките в човешкото тяло и все повече заприличаме на Него в процеса на своето проявяване на все по-високите Планове на Божественото Битие. Съзнанието на много хора, които еволюират в човечествата, преминали Манвантара, вече са достигнали до нивото на Съзнание на Планетите и Звездите.
По своята енергийна структура ние, макар и в безкрайно малък мащаб представляваме същото, което е и Той в по-голям мащаб. Началото на проявата на всичко съществено е Хаосът, по-точно струващата ни се хаотична динамичност на елементите на Космоса, които се изменят от по-високи ментални и астрални елементи в грубо вибрационни физически елементи.
Във връзка с току-що казаното изниква следната Истина, без осъзнаването на която е невъзможно да се разбере всичко по-долу: видовете разнообразна Творческа Активност на една от низшите функционални структури на Бога, възприемани по силата на нашата не съвършеност като негативни, в действителност не са негативни, както не може да бъде вредна и функцията на стомашно-чревния тракт в човешкия организъм, например.
Впечатлението за дейността на тази структура като за нещо негативно за нас идва от това, че засега ние все още не знаем и не осъзнаваме всички екзистенциални изисквания на Божествената Макроскопична Природа. Ние вземаме пред вид дейността на едно от двете най-мощни и всемогъщи Първосъздадени Божествени Съзнания, наричано от хората “Луцифер” или “ Сатана”, на когото се приписват всички възможни и невъзможни беди, стоварили се и продължаващи обилно да се стоварват върху нашите човешки глави в процеса на цялото ни съществуване на тази “грешна” Земя.
Но още Иисус е казал на хората: “Не вие ще встъпите в Царството Небесно и пречите на другите да влязат там”. Да не се претворява на практика мъдрата и благоразумна взискателност на Божествения Закон, който бе даден на хората от Този, който знае неотложните повели на Вселенския Всесъзидаващ Дух, означава да се върви против Закона, а това значи да трябва да предизвика неизбежното от това неподчинение съответстващите последствия, които не могат да спомогнат за подобряване на нашето Съществуване.
Раковият тумор е съдружие на разбунтувалите се и неразвити още егоистични по своята същност Съзнания на клетките в организма. Раковото образувание или се изгаря с огън, или просто се изрязва и изхвърля на боклука, за да се изгори след това. Същото прави и Божествения Космически Организъм по отношение на качествено мутиращото във вибрацията на Космическото Зло Съзнание.
Затова не бива да виним за нашите беди нещо или някого. Трябва не само да четем, но и да разбираме и приемаме на практика този ред и тези Закони, от които зависи Хармонията на всички сътворени неща. Колкото повече хората знаят правдивата Истина за Луцифер, толкова по-малко всемогъщи и по-малко всесилни по отношение на нас ще стават всевъзможните земни персонификации от Космическото Зло, толкова повече нашето Съзнание ще излиза из-под властта им, защото силата и залогът за привидното “всемогъщество” на Злото е в нашето невежество и в нашия страх пред неизвестността на Фините Светове.
В действителност страхът представлява само следствие от нашата неспособност да проникнем със своето Съзнание в невидимите Сфери на многоплановото и многолико Царство на Материята. Тайната на Луцифер, неразгадана и затворена за много хора със средноразвито Съзнание, е породила всевъзможни немислими измислици, за широкото разпространение на които е спомогнала преди всичко буйната им фантазия, а безкрайното им невежество и страх на свой ред са създали от Материята на Астралния План войнства от многобройни чудовища и зверове-хора: козлоподобни и чифтокопитни дяволи, кикимори, горски магьосници, водни духове, призраци и огромно множество различна сатанинска напаст, която се храни от вибрациите на нашите низши енергии.
Тези “творения” на бедността на човешката Мисъл и низостта на хорските чувства запълват не само Астралния План, но вече се превръщат във всекидневен атрибут на нашия земен Живот, без да го правят ни най-малко по-добър и по-чист. Затова пък изцяло поробвайки Съзнанието на милиони така наречени “хора” и примъквайки ги в гробовния мрак на Антисвета. Днес ние станахме още по-големи езичници, отколкото сме били преди идването на Христа на Земята и още повече от когато и да било се кланяме на идоли, направени от камък и тленна материя.
В потресаващото си невежество ние сме станали в духовно и нравствено отношение още по-глупави от нашите предци, които, постъпвайки така и правейки безкрайни поклони на дървени стълбове и камъни поне искрено са вярвали, че се покланят на материално изразената в тези предмети Божественост на Всевишния Бог . “Храмът на Отеца мой не е направен от камък” – така било казано и записано.
Ние сме забравили, че Храмът на Бог-Отец се намира в Сърцата ни, а не в нашите Умове, че Светлината Му е в Душите наши и че именно Светлината е истинският Храм на Бога вътре в нас. Бог е Справедливост и Любов. Той е Това, до което ние не можем нито да се докоснем с ръце, нито да видим със своите очи, а можем да почувстваме само с вибрациите на своето Сърце.
Хората, забравили за това, покланящи се на Материята и не извисяващи се Духом, сами са породили и предизвикали за Живот от най-недостъпните дълбочини на Преизподнята новите си идоли, наричани “дявол” и “сатана”, самите те са им предали отвратителни форми и в изобилие са ги снабдили със своята низша енергия и доброволно са направили от самите себе си роби.
Тези чудовищни по своята същност Мисълформи на адските Сфери, внедрявайки се в астралните тела на склонните към зло хора, а така също в несъвършените или деградиращи НЕХОРА, представляват за света истински дяволски въплъщения, на които е способен само крайно извратен в страстите и злото човешки Ум.
__________
 
“Не се смущавайте от вида на демоните. Жалостта към тях е по-остра от огнения меч. Жалостта може да отклони най-дръзкото нападение. Звярът не може да понесе жалостивия поглед, но напада, когато усети трепета на страха. Страхът е зло. Но нищожно зло по своята природа, защото той е невежество. Често можем да се убедим, че измислиците на злото са невежи. Така че запасете се със сандък от жалост.”
Учителят.
__________
 
Дяволите в нашето традиционно разбиране не съществуват като съвършено развратени живи НЕЧОВЕШКИ същества, точно както няма и абсолютно съвършени Ангели, макар че има както Духове на Светлината, така и Духове на Тъмнината, които ВРЕМЕННО заемат различни стъпала в Космическата Йерархия. Дяволът не е химера от приказките, измислена за сплашване на децата и невинните младенци.
Дяволът съществува в самия човек и на Земята има човешки облик. Това е персонификация и материализация в човешка форма на всички най-груби вибрации на Астрала, които са породени от нас самите, във всички наши “неуспешни” въплъщения. Дяволът е преди всичко този, когото ние също, макар и не по право, наричаме “човек”
- това е изтънченият маниак-убиец и садист;
- това е лъжливият мошеник и завършен авантюрист, който постоянно се отклонява от пътя на справедливостта, доброто, свободата и откритата всеселенска Съвест;
- това е блудният син, отказал се заради временното и илюзорното от своята истинска и вечна родина;
- това е човекът, който постоянно отправя предизвикателство към Бога до максималния предел на дадените му (от съшия този Бог!) възможности.
Истинските дяволи са вътре в нас, около нас и между нас.
Дяволът е средство, главно оръдие на Изкушението и Изпитанието на човешките Съзнания за духовна зрялост. Той се храни от самите хора, защото на нас ни е мило всичко това, което той ни предлага. И дяволите между нас ще продължават да съществуват охолно дотогава, докато всички хора предпочитат злото пред доброто, ненавистта пред любовта, войната пред мира, егоизма пред безкористността, лъжата и измамата пред справедливостта, т. е. докато всички ние изпитваме нужда от него, дявола, а не от Бог. Но той никога не е бил цел на нашето развитие и никога не може да бъде такава!
Духовната Същност на Луцифер няма нищо общо с дявола като рожба на човешкия Ум, невежество и страх. Неговата истинска същност стотици хиляди години е била известна само на Посветените от високите степени, но сега Тайната му става известна и на теб, скъпи читателю.
Преди две години файлът с тази информация, който аз приех от моя Учител – Водещият на Менталния План, бе напълно унищожен в моя компютър. Но тъй като нито една Мисъл, нито една информация не могат да бъдат унищожени във Финия Свят, помогнаха ми отново да възстановя всичко и сега във всяка от книгите ние постепенно ще ви запознаваме с трагедията и подробностите на “падението” на бившия носител на светлината архангел Луцифер. Повярвайте, това е много драматична история.
И така към това, което вече написахме в първата наша книга за същността на демоничните Егрегори, можем да добавим, че Луцифер - в своя низш ипостас, представлява най-мощният енергийно информационен източник на Лъжливото Начало в нашата Слънчева система, негова отправна точка и движеща Сила на низшите типове на Енергия на Космическото Зло. Но всички тези изпълнени с чудовищно безобразие форми, които невежите хора приписват на Луцифер, са всичко на всичко плод на неудържимата човешка фантазия.
Природата на тази Космическа Същност  толкова се различава от нашата, макар и Божествена, но все пак човешка природа, че нито нашият ограничен и заразен с бацилите на Космическото Зло Ум, нито нашето немощно въображение са в състояние даже да си представят истинския вид на Луцифер, да не говорим за това да го видят. Лично на мен ми бе дадена уникалната възможност веднъж да беседвам с Гагтунгр, за което подробно ще ви разкажа в една от нашите книги.
В нито в един от трите нисши Плана, в които се извършва земната Еволюция на човешката Душа, Съзнанието на бившия носител на светлина архангел го няма и не може да го има! Разберете, че неговата собствена Природа представлява някаква граница, която ние при днешното ни ниво на развитие и начин на мислене просто е невъзможно да разберем, а какво остава да я преминем.
Всичко, което ви разказвам за тази грандиозна по мащабите си Космическа Същност, има своя източник само в Областта на Абстрактната Мисъл на Ментала, т. е. постъпило е в моето Съзнание на нивото на вибрациите на Висшия Ментален План, откъдето моят Учител общува с мен. Но не трябва да се смята тази РЕАЛНО, (а не Илюзорно, както ние смятаме) СЪЩЕСТВУВАЩА могъща Космическа Свръхсъщност като чисто абстрактно понятие, някакъв символ, алегория или архаизъм, както се опитват да ни я представят някои невежи.
 Луцифер притежава наистина безграничен интелектуален и творчески потенциал, насочен към разрушаване и смърт на всичко несъвършено, преходно и несъответстващо на висшите стандарти за духовни качества. Целият смисъл на неговото Съществуване като “богоборец” и източник на всякакво Зло се заключава в това на всяка цена да привлече вниманието на човешката Душа към своето Материално Творение и по такъв начин да увлече всички поддаващи се на съблазни, а значи на духовно несъвършените и слабо еволюиращи Съзнания, в обителта на вечния адски мрак – за бракуване и духовно преработване.
Луцифер е “бракуващият контрольор” на Космическите Божествени Съзнания на каквото и ниво от своята индивидуална Еволюция и да се намират те. На всички живеещи с желанията и интересите на плътта, а не на Духа, Луцифер им се струва най-безупречният логик, прагматик, интелектуалец и аналитик. Но изобретателната му йезуитска логика намира много бърз и жив отклик само в падналите, непречистени от грубите астрални еманации, в Душата на човек, чието плътско мъдруване с лекота и готовност приема и твърдо усвоява всички демонични доводи.
Когато подобен начин на мислене стане привичен, тогава гласът на човешката Съвест, който е Глас Божи, окончателно се подменя от гласа на падналия, сатанински Ум. За да може по-безпрепятствено да се осъществява тази адска подмяна, създадената от демона Гагтунгр общопланетарна система “Сатана” чрез своите изкушени в лъжата работници действа много внимателно като с нищо не разкрива измамата и като намира слабите места в Душата, успешно представя своята мрачна гибелна измислица за собствена умствена работа на човека.
Тук на астрално ниво може да се наблюдава трагичният парадокс: бъдещата жертва периодично се намира в най-тесен мисловен контакт с бъдещия си палач, а той като че въобще не съществува за нея. Мъдрата поговорка гласи: “Най-значителната победа на Сатаната е в това, че ни е внушил пълната увереност в своето отсъствие”.
Това е най-дълбокото и опасно заблуждение от всички. Често наивните борци с т. н. “абстрактно зло” са учени, политици, военни, които изобщо не знаят с кого си имат работа постоянно, даже и не подозират за силата и могъществото на влиянието на несъвършеното Съзнание от нисшите астрални Енергии на Материалното Творение на Луцифер. В тяхната система на отчет Луцифер е погубващият несъвършените и слабоеволюиращи човешки Души – не обективна даденост на материалния Свят, а нещо символично съществуващо някъде едва ли не на нивото на митичния персонаж от детските приказки.
Други пък, високоумни интелектуалци и лъжефилософи, които смятат себе си за Истината от Последна Инстанция и бъркат Луцифер с дявола, настървено убеждават хората в това, че личностното битие на дявола не може да съществува и го определят като “битие-небитие”. Но има още огромна маса абсолютно невежи хора, които абсолютно нищо на знаят за природата на Началото на Злото и не наивно, а престъпно предполагат, че могат да го победят с неговите собствени методи.
Но как може да се върви с дявола против самия дявол? Всички тези “умници” вече са готови жертви на Материалното Творение, тъй като Съзнанията им са кодирани с помощта на най-мощната система за психично въздействие - “Сатаната”, плътно опасващ със своите енергийни канали всички низши Планове на Земята. Душите на хората, обхванати от низши желания и страсти, са заложници и жертви на тази невидима и неосезаема външно система.
Поробеният и обременен от всевъзможни страсти и пороци човешки “Ум-компютър“ – нашето егоистично “аз”, влиза в непрекъснато мислено общуване с централната комютърна система “САТАНА” и вече никак не се затруднява даже и за миг да се замисли за това какво става с човека. Така постепенно се извършва пълното “зомбиране” или “кодиране” на човешкото Съзнание в нужния режим на съществуване. След това падналият дълбоко човек вече не може и не иска нито да мисли, нито да живее по друг начин.
__________
 
“Облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни, защото нашата борба е не против кръв и плът, а против началствата, против светоуправниците на тъмнината на тоя век, против поднебесните духове на злобата”.
Ефес, 6, 11-12.
__________
 
Както и Съзнанието на Христос, Съзнанието на Луцифер е толкова могъщо и високоразвито, че само за изпълнение на еднократни световни мисии може понякога частично да се спусне до нивото на низшия Ментал и по такъв начин да стане достъпно за някое изключително човешко Съзнание, старателно подготвяно специално за това в светая светих на Антисвета.
Малко по-често, но пак не напълно, могат да се въплътят по отделно в специални човешки форми трите демонични същности на един от земните ипостаси на Луцифер – ГАГТУНГР: демоните ХИСТУРГ, ФОКЕРМА и УРПАРП. Именно те, низшите Съзнания на бившия носещ светлина архангел, но не лично самият Луцифер, ще станат в близките десетилетия главните действащи лица, които ще ознаменуват Второто Пришествие на Христа.
Целта на човешкия Дух – Бог, е съединяването на Съзнанията на бившите Слънчеви Ангели с Божественото Съзнание. Затова хората, макар и да могат да останат дълго време поданици на Луцифер, това не е завинаги, а само докогато се намират в пределите на неговото Материално Творение. Едва когато се научим винаги доброволно да избираме доброто вместо злото, ние ще можем да станем истински поданици на Бога - истински, а не потенциални Синове Божии.
Само в този случай Луцифер не би имал повод да продължи неблагодарната си, но извънредно отговорна мисия в своето принудително “изгнание” и би могъл да каже: “Приеми ги, Господи, те отново са Твои”. Истинската му Цел, независимо от цялата негативност, с която ние се отнасяме към безжалостните методи на Еволюцията на човешкия Дух е да може Вторичното Материално Творение някога да стане съвършено подобно на Творението Божествено, Първосъздадено, в което изцяло да царуват Светлината, Радостта и Божествената Любов.
Но това съвсем не означава, че и на Земята, в този вид, в който тя сега пребивава, може да бъде построено “Царството на Отеца Небесен”. Това е съвършена глупост, не се хващайте на тази уловка на тъмните, защото за да стане равен с Първосъздаденото Божествено Творение, Светът трябва да бъде ИДЕНТИЧЕН по качествата на съставящите го Енергии!
Значи, това вече няма да бъде тази Земя и тези Светове, в които ние с вас живеем, мъчим се, страдаме и които така добре познаваме. Изменението на качеството на Енергиите на Материалното Творение ще повлече след себе си не само изменение на формите и начините на Съществуване на Съзнанието в тези Светове, но и изменение на качествата на самите Съзнания. И обратно.
И тогава отново ще се появи предишния Луцифер (лат.Lucifer) – носещият светлина син на богинята на утринната зора – Аврора (напомняме ви, че в “Откровението на Йоан богослов” Христос също нарича Себе си СИЯЙНА УТРИННА ЗВЕЗДА. “Аз съм коренът и родът Давидов, утринната и светла звезда” (Откр. 22:16). В Русия “Утринната Звезда” още в древни времена била наричана “Денница Божия” Но като се има пред вид плачевното състояние на Съзнанието и нивото на духовност на днешното човечество, ние сме много и много далеч от такава благополучна развръзка.
И така, ако вие безпристрастно и обективно се отнасяте към въпроса за ролята на Луцифер в усъвършенстването на Божественото Битие, можем да кажем, че Луцифер - това е Духът-Носител на Озарението и Свободата на Мисълта. Метафорично може да се сравни с фар, който помага на еволюиращия БЕЗСМЪРТЕН човешки Дух да намери своя Път през рифовете и плитчините на земния Живот, за да познае себе си в цялата неугледна голота на своята низша Природа и след като накрая премине през всички земни изпитания, да стане наистина Съвършения Човек-Бог.
Ние знаем, че нашите книги могат да попаднат в ръцете на хора, които по нивото на своето Съзнание още не са съвсем готови да приемат и правилно да разберат тази Истина, защото хиляди години всички религии са утвърждавали пред хората обратното. Егоизмът и невежеството не позволяват на такива хора да станат нещо повече от собственото си его и да погледнат на Цялото Божие Творение безпристрастно, но иначе не може правилно и с полза за своето развитие да се разбере смисъла на всичко следващо по-долу.
Луцифертова е Логос, това е Христос в своя Висш аспект и именно той, Луцифер, е Противник, той е Анти-Христ в своя низш аспект, двата от които съвършено непостижимо за нас живеят в него Самия и които са отразени в нашия човешки Дух. Ето в какво се състои Истината, която за много човешки Съзнания се превръща просто в неразрешим проблем.
Бедните сатанисти се покланят не на Луцифер, а на дявола, отгледан на най-низшите човешки, дори не човешки, а животински еманации: страх, кръвожадност, ненавист, похот и т. н. Съгласете се, че всеки от нас, бил той най-жесток и зъл, има в себе си, макар в съвсем мизерни количества, и висшите духовни качества на Христа, и животинските качества на първобитния човек-дявол, които в нашето днешно състояние са още повече, отколкото първите.
Лактаний, като говори за Природата на Христа, представя Същността Му едновременно и като Логос, Слово, от една страна, и като “прероденият брат на Сатаната и първи между всички твари” - от друга. От свободната Воля на самия човек зависи кой от тези два ЕСТЕСТВЕНИ, макар и противоположни “Центъра” на нашия слънчев Логос ще му бъде по-близък, което на свой ред се определя така също от еволюционния опит или “възрастта” на въплътената на Земята човешка Душа.
Тези, които всички световни религии наричат “Демони”, “Азурас” и пр. са същите Духовни Дхиани, “Синове на Мъдростта”, “Противници “ на Боговете и така наречените “Паднали Ангели”, Които, въплътили се със своите ЕГО-Съзнания в безмозъчните човекоподобни създания, са ги направили СЪЗНАТЕЛНО БЕЗСМЪРТНИ хора. Тяхното съзнателно “падане” от Висшите Духовни Планове на Божественото Първосъздадено Творение в грубата Материя на Физическия План е станало поради това, че самите Духовни Дхиани са достигнали своето духовно ниво също чрез съприкосновението си с Материята, защото те още в предишните Манвантари по същия начин – чрез страданията и скръбта на много въплъщения са придобили тази степен на разумност, която им е позволила да станат независими и самостоятелни Същности НА ТОЗИ ПЛАН НА МАТЕРИЯТА.
Освен това Слънчевите Ангели били принудени от Закона за Причината и Следствието – единен и за хората и за боговете, да отидат повторно в човешки въплъщения. Те отново се родили в Материята само по силата на кармичните следствия, породени от “грехопадението” на умопобърканите деца на Земята – въплътени във формата на Лунни Питри, и неуспехите на двата еволюционни Цикъла.
В Тайното Учение се говори, че когато “Синовете на Мъдростта”, които в началото не са участвали в създаването на човека, видели КАКВО правят тези безмозъчни, съвършено неразумни твари, които активно и безразборно се съвкупявали с други видове животни и давали начало на все нови и нови видове ужасни чудовища, Те се ужасили. Ужасили се по няколко причини.
Първо, защото причината за цялото това безобразие, което се извършвало на все още много младата планета Земя, били не лишените от ум звероподобни същества, дали форма за въплъщение на Лунните богове, а тази, които, гнусейки се от несъвършената форма, тогава не са поискали да дадат Искрата на Разума на бъдещия човек, т. е. Те Самите Слънчеви Ангели.
Второ, внедряването на специалния генетичен код във физико-астралния организъм и свързаното с това генетично усъвършенстване - разделяне на половете в Третата човешка Раса, е довело до така нареченото “трехопадение”, в резултат на което на света се появили цял ред видове и разреди ужасни животни-гиганти. С това цялата Космическа Програма “АЗ СЪМ” била заплашена от провал и спешно трябвало да се направи нещо с тези чудовища, за да се прекрати верижната реакция на появяване върху неоформилата се още планета на кръвожадни чудовища, които безразборно унищожавали всичко живо край себе си.
Трето, последното обстоятелство напълно развалило самата физическа Форма на човека, тъй като тя станала свърталище на много видове антропоидни човекоподобни маймуни, които се появили на света в резултат на половото съвкупление на безмозъчните “хора” и техните потомства от диви животни. Следователно “предците” на истинските маймуни са пряко породени от човека, който още не е притежавал Разум, който е осквернил своето човешко достойнство и е паднал физически до нивото на дивото животно.
Четвърто, всички тези събития са създали за Слънчевите Ангели или “Синовете на Мъдростта” най-тежката Карма, която трябвало да отработват и колкото по-скоро започнели да правят това, толкова по-добре щяло да бъде за ВСИЧКИ, а значи и за самите ТЯХ. За да не се случва нещо още по-лошо, което би повлякло след себе си само утежняване на вече образувалата се отрицателна Карма, Слънчевите Ангели изпълнили своя дълг и се въплътили на Земята в обновени и специално подготвени за тях човешки Форми, повече съответстващи на Божествения им произход.
Земята предварително била очистена от повечето физически Форми на агресивните животни посредством разместване на земната ос и установяване на така наречения Ледников Период. Астралните Форми на тези чудовища и досега се намират в Антисвета и ние тепърва ще ви разкажем за тях, когато му дойде времето, а някои от тях, главно тревопасните (днешните слонове, маймуни, много от рептилоидите) след това отново били заселени от Съзнанията на Лунните богове.
Слънчевите Ангели се въплътили не във всички Форми, а само в тези, които вече били “готови” да ги приемат, което се определяло по многобройни параметри. Главният от тях бил степента на съхранение на чистотата на генотипа. Но РАЗЕДИНЕНИЕТО на първоначално двуполовия андрогин на две “противоположни” начала – “мъж” и “жена” – вече било факт и злото, макар и несъзнателно, вече било сторено (човекът “СЪГРЕШИЛ”), като предизвикал това, което било ПРОТИВОЕСТЕСТВЕНО на Божествената Природа на “Синовете на Мъдростта”.
Не трябва да се разбира буквално, че Съзнанията на Слънчевите Ангели са заели Форми, в които ВЕЧЕ обитавали другите Монади-Съзнания на Лунните богове, тъй като всяка от Божествените Монади представлява Искра или Лъч от Единния Божествен Принцип. Това може да се сравни с ефекта на проникване в тъмна стая на два слънчеви лъча: в този случай двата лъча няма да се възприемат от вас като ДВА ОТДЕЛНИ лъча, а като един УСИЛЕН лъч.
Точно така става и с тези Монади-Съзнания, които ВЕЧЕ СА БИЛИ ГОТОВИ да преминат през Етапа на човешката Еволюция. Същностите на тези Съзнания били прекалено чисти, за да се отличат от Всемирното Естество, но техният Дух, който се стремял да стане още по-съзнателен за сметка на СЪЧЕТАНИЕТО с по-чистата Материя на Разума на “Синовете на Мъдростта”, трябвало да премине през всички земни човешки изпитания, за да стане наистина Съвършен и да бъде в състояние да започне своя възвратен ВЪЗХОДЯЩ Цикъл.
Този ОКОНЧАТЕЛЕН духовен възход може да стане само след като Съзнанията на хората преминат през огнените изпитания на Седмата синтетична Раса, макар развитието на Разсъдъка във Физически План да е достигнат от основната част на човечеството още по времето на Четвъртата - Атлантска Раса. Не трябва да се забравя, че Съзнанията на много милиони хора едва сега започват да влизат в Сатя-Юга на Атлантическия период, а още милиони съзнания пребивават в неговата Кали-Юга.
 По такъв начин тези Съзнания, които към момента на началото на въплъщението на “Синовете на Мъдростта” са били само наполовина готови и затова са получили само една Искра, днес представляват средното ниво от човечеството. Съзнанията на тези хора ще трябва да придобият своята разумност в течение на Еволюцията си в текущата Манвантара. Едва след това, може би в следващата Манвантара, те ще бъдат сред първите, готови да приемат в себе си ЕГО-Съзнанието на “Синовете на Мъдростта”.
Но не трябва да се забравя и за онези Монади, които в момента на развитието на Лемурийската Раса все още не са били готови да приемат в себе си Божественото Съзнание на Слънчевите Ангели. Най-слабо развитата част от човечеството, към която можем да отнесем диваците от Островите на Южното море, бушмените, африканските и австралийските аборигени – именно те са НАЙ-КЪСНИТЕ от ПРИСТИГНАЛИТЕ човешки Монади, които неса били готови за надаряване с Разум.
Те ще достигнат своето средно ниво на развитие едва през следващата Манвантара. Когато за първи път са се родили като хора и след завършване на цикъла на развитието си в животинското Царство (в класа млекопитаещи), те са били напълно освободени от Кармата и едва сега започват да я натрупват. В Плана на вътрешния Живот и вътрешния комфорт тези хора са доста по-щастливи от тези Съзнания, които сега ВЕЧЕ СА ГОТОВИ да започнат Шестата Раса, тъй като последните са обременени не само от своята минала и настояща Карма, но и от бъдещата.
Ето накратко причината за това защо ние с вас се оказахме на тази планета и защо трябва да бъдем благодарни ни Луцифер, който макар и по своему, болезнено и твърдо, на затова пък сигурно и с всички сили се старае по всякакъв начин да ускори нашето духовно развитие, осигуряващо на нас (а значи и на него) връщане в Лоното на нашия Бог-Отец.
Макар при това да не може да се отрече и факта, че само благодарение на несанкционираното потопяване на Съзнанието на бившия архангел в дълбочините на своето Материално Творение, стана възможно делението му на три ипостаса, най-ниският от които – ГАГТУНГР, е осигурил широкото внедряване в нашата Слънчева система на грубо вибрационните бацили на Космическото Зло.
Областта на действие или сферата на влияние на това низше Съзнание на Луцифер е достатъчно обширна, макар и строго ограничена. Всичко това е Материалното Творение на Логоса на нашата Вселена. Но при това останалите два ипостаса и Висшето Съзнание на самия Луцифер пребивават ИЗВЪН Материалното Творение, което е много важно да се знае и е съществено за вярното разбиране на неговата Тайна, затова се постарайте правилно да го разберете и запомните.
Лъжливото Начало поради редица както обективни, така и често субективни причини, в качеството си на радикално средство за въздействие върху човешкото Съзнание беше противопоставено от Луцифер на вече изпитаното в другите Вселени действие на Божествената Любов, изливаща животворни Енергии върху странстващите през Материалното Творение човешки Съзнания.
Ако в зората на земната си младост човечеството НЕ БЕШЕ хлътнало в “първородния грях”, а веднага беше обърнало помислите си към Божествената Любов, то сега не би съществувал този ужас, който е превърнал Земята в същински Ад за хората. В него многобройни Сфери човешките Съзнания са принудени да пребивават стотици хиляди и даже милиони земни години.
И така от седем (или дванадесет) основни Плана на Божественото Битие само три грубо материални низши Плана – Физическият, Астралният и низшият Ментал, са арена на стълкновенията на Силите на Светлината и Силите на Тъмнината. Само тук, докато Душата се развива на различните нива на материалността, Силите на Доброто и Злото са способни да въздействат върху човешкото Съзнание с най-голяма ефективност.
По отношение на човечеството никой и никога не е използвал насилие. Това противоречи на Космическите Закони и води след себе си най-тежки последствия на отрицателната Карма. Просто самият човек много често бива слаб и еволюционно още не е готов да се въздържи от настойчиво предлаганите му съблазни: само свободната Воля на човека може да застави Душата му в по-голяма или по-малка степен да се отдаде на едно от тези две противоположни Начала – тъмното Лъжливо или светлото Истинско, което ще й позволи или да потъне в блатото на Тъмнината и след време да загине, или да политне към Светлината и да се върне в своята Духовна Родина.
Между Истинската Светлина и Истинската Тъмнина се е отворила гигантска енергийно информационна пропаст, запълнена от резултатите на Материалното Творение на нашия Логос, които не са вечни като Духовното Творение, а преходни и са в процес на постоянен разпад на стари материални форми и образуване на нови. Душата на човека, поддал се на материалните изкушения и застанал в резултат на свободното си волеизявление на Лъжливия път, провокационно предлаган от помощниците на Луцифер, също невъзвратимо бива вмъквана в този процес и в края на краищата загива като индивидуалност, макар и да се съхранява като Божие Творение – Монада.
Според Космическите закони, всеки кръговрат на Творението във веригата “Инволюция – Еволюция” може да се смята за завършен и осъществил се, ако в крайна сметка, след като успешно е преминало по цялата верига на инкарнации във всички Светове и Планове на Божественото Битие, даденото Творение отново се връща към своя Духовен Източник. Това напълно се отнася за човешкия Дух. Еволюционният му Път ще бъде завършен едва тогава, когато той, след като премине по всички вериги от нисшите Светове до Висшите Планове, се върне там, откъдето е произлязло неговото Семе – при Божествения Източник.
Но ако в резултат на многобройните прояви на низшите Планове чрез еманациите на своите Души-посредници Духът, достигнал човешкия стадий на своята Еволюция, позволи на Космическото Зло да го зарази с вибрационни бацили и да го увлече в тъмата на Антисветовете, той рискува да попадне по-долу от допустимото за нормално развитие ниво, след което вече не е предвидена възможност за повторен Духовен Възход.
Тогава подобен паднал Дух става неизменна част на Материалното Творение и въвлечен в процеса на общия Разпад, умира с Духовна Смърт, като отново се превръща в Първосъздадено Божествено Семе – Монадата и се завърта отново в започналия пред стотици милиони години Еволюционен кръг. Тук отново ще напомним, че самият Луцифер, по-точно неговото Съзнание, което като човешкото се състои от седем основни психични центъра, се намира извън самото Материално Творение, тъй като според висотата на своя произход той не може да падне до такова ниско ниво на материалността.
Това означава, че самият той не е въвлечен в процесите на Разпада, произтичащ в предоставеното в пълно негово разпореждане Творение, и следователно не може да бъде унищожен в края на манвантарния Цикъл, както това неизбежно ще се случи с многобройните човешки Духове-жертви, съблазнени от него със заплетена Лъжа.
Този, който от високите катедри размахва хилави юмручета и призовава към унищожаването на Луцифер, е невеж и опасен човек. Нито един човешки Дух от днешното човечество не може да излезе на борба със самия вице-архангел, тъй като просто не може дори да се добере до него поради различието в самата природа на произхода.
Да се приближи и противостои на Луцифер в индивидуално-личностен план (във Висшето разбиране на тези думи, характерен само за Същества с подобен Висш Божествен Произход и абсолютно далечен от общоприетото човешко разбиране) би могло само Такова Съзнание, Чийто Произход е не по-нисш, а по-висш от Луциферовия - Самият Христос, Посланик и Син на Самия Бог-Отец. Именно Той – Христос, трябва в решаваща битка да прихване “Святото Копие” на Божественото Могъщество, което някога архангелът неправилно е използвал, като посредством своето Лъжливо Начало е нанесъл на всичко Божествено в човека кървава незаздравяваща рана.
Ние, хората, сме в състояние да водим духовна борба само с така наречените “паднали духове” – духовно и еволюционно деградирали човешки Съзнания, които не са устояли пред Изкушението и напълно са се отдали на олята на това Лъжливо Начало, но които в цялото си съществуване, както и ние, притежават Божествената Природа. Именно тяхното многобройно войнство е принуден да използва Луцифер за претворяване на практика на всички свои тщеславни замисли.
Така наречените “бесовеса лъжливи, зли и безпощадни към всички чисти и светли астрални същества, като представляват по своята същност съсирек разрушителна мисловна енергия и богоборческа воля, способни по наказание Божие да се появяват пред човека мислено и чувствено, т. е. визуално в какъвто и да е образ, за да подлагат въплътената човешка Душа на постоянно изкушение. Собственият им вид просто е неописуемо гнусен и ужасен.
Невидимата война на Душата с това дяволско войнство се изразява в непосредствения й сблъсък с тези демонични същества: Ум за Ум, Идея за Идея, тезис за тезис, парадигма за парадигма. Макар че демоничният арсенал от поразяващи средства и фактори е просто неизчерпаем, в основата на дяволското оръжие винаги лежат Лъжата, лъжливите помисли, изкусното прикриване на истината, красотата и хармонията с привидност.
На постепенен Разпад, а по-точно на качествена трансмутация, са подложени само трите най-нисши от седемте енергийно информационни психични центрове на Луцифер, които само много грубо и приблизително могат да се сравнят с човешките енергийни центрове: Муладхара, Свадхисхана и Манипура. Самата същност на Луцифер, неговото Висше Съзнание, създадено от Бог, макар и помрачено от вибрациите на Материята, е ВЕЧНО, тъй като произхожда непосредствено от Божествено-Същностното.
“Разцеплението” на Съзнанието на Логоса на Висше и “ низше”, на Христа и Анти-Христа, е станало след като Той – Богът на нашата Вселена, пожелал да познае Самия Себе си с посредничеството на грубата Материя. Първоначално божествената мисия на Висшето Космическо Съзнание, наречено от хората архангел Луцифер, се състояла в това да дава опора на Духовно-Същностното Съзнание в създаденото от Него Материално Творение и да спомага за по-нататъшното Му развитие.
Това могъщо Космическо Съзнание обаче не могло да изпълни своята мисия точно така, както се предполагало от Творческата Воля на Бога-Отец, у когото Логосът на нашата Вселена е “само” Съзнание на един от Неговите низши психични центрове. Действайки в низшите Енергии на Материалното Творение, Космическото Съзнание на Луцифер, което притежавало вътре в това Творение така нареченото “Свято Копие”, което му дава правото практически без ограничения да ползва Силата и Могъществото на Бог-Отец, преди 18 милиона години било подложено на някои ЕСТЕСТВЕНИ, но едновременно с това деструктивни качествени изменения и той, макар, повтаряме, в началото от най-благи подбуди, е избрал за изпълнение на възложената му вселенска мисия съвършено други пътища, а не тези, които били определени за него от Трите Висши Йерархии от “Пръстена на Великата Светлина”.
Увлечен от жаждата за самостоятелно творчество, злоупотребил при това с дадената му Власт и Сила, заразен поради спецификата на мисията си от вибрационните бацили на низшата материалност, Луцифер въвежда в Съзнанието същества, преминали своята Еволюция в създадените от тях нискоматериални Светове на Земята, така нареченото “Его-Начало”, което, както вече казахме, по своята същност представлява същото това Лъжливо Начало на Изкушението. В действителност на него било поръчано да внедри в разумните Съзнания на Материалните Светове качествено други, по-високи Начала, които се базират на вибрациите на Помощта, Поддръжката и Божествената Любов.
Това било много жестока крачка на вече достатъчно развитите “Слънчеви Ангели” по отношение на нашите Съзнания, тъй като те, вече преминали своя човешки цикъл на развитие в Духовните Планове на другите Галактики, познали своята Божествена Природа, но при това все още нямащи никакъв опит в познаването на самите себе си чрез Материалното Творение в хода на усвояването на низшите Планове на Божественото Битие, с милиарди се самоанхилирали в своята духовна Смърт, попадайки и обърквайки се в тънките, но много здрави мрежи на многобройните изкушения на материалните Светове.
Все пак трябва да се признае, че в плановете и в самия замисъл на Луцифер се съдържа Висша логика и целесъобразност – да изпитат духовната устойчивост на Висшето Съзнание, тъй като множество от тях, преминали през Изкушението на Материята и не съблазнили се от него, още повече укрепнали и събрали духовни сили, за да могат по-нататък напълно да разцъфнат с Божествената Светлина на Върховете на Духовния План.
Но затова пък Съзнанията, поддали се на Изкушението, бързо изразходвали своята Божествена Енергия и духовно се изтощавали, ставали все по-безсилни и слаби във Висшите Планове. Присаденото на Земята “его-начало” ги заразявало с егоцентризма, безпощадността и безжалостността, като насочвало цялата им енергия за получаване на максимално чувствени удоволствия, наслаждения и удовлетворяване на безкрайния поток от неизменни желания.
По такъв начин, в процеса на все по-дълбокото потапяне в Материята на чувствения План самите бивши Слънчеви Ангели се откъснали от духовното подхранване и с това се лишили от живителните вибрации на Любовта на Бог-Отец. Повечето от тях още тогава били обречени на самоунищожение. Едновременно с този процес на Разпад неизбежно се понижавало и общото ниво на Космическото съзнание на Луцифер.
Всичко това ни дава пълното право да говорим за него като за “паднал ангел”, но разбира се, изключително в нашето ограничено човешко разбиране, зациклено на материалното земно съществуване и невежо по отношение на истинския Божи Промисъл. Ако действията на Луцифер не са се съгласували с Волята и Замисъла Божии, не са били подкрепени от основополагащите закони на Космическото Мироздание, той веднага би бил лишен от всемогъществото и своята Власт над Материалното Творение.
Всички негови действия спомагат за самопознанието на Бог-Творец в безкрайното многообразие на всички Негови Творения. Кажете ми, с чие позволение дяволът е изкушавал в пустинята Сина Божий – Иисус Христос? Ако това не е съответствало на Замисъла на Бога, то нима дяволът би могъл да си позволи да прави подобно изпитание за толкова високо организирано Съзнание? И ако допуснем, че би могъл да прави това без Божието разрешение, то в какво тогава се състои Всемогъществото на Бог?
Бог няма и не може да има противници. Ако все пак ги има, това означава, че или не става дума за Свръхсъщност, достигнала в своята Еволюция висшата точка на развитие (за дадено ниво от Битието), или че на нашето Съзнание е просто неподвластна цялата истинска причина на взаимоотношенията във Висшия План. Дяволът е способен да внуши страх само у човек, който не познава Бога и е потънал в своето дълбоко духовно падение.
Човек сам със собствените си вибрации, привлича към себе си или отрицателни, или положителни същества, благодарение на което се реализира правото на свобода на избор – или Луцифер с неговите помощници дяволи, бесове и друга сган, или - Бог. Трето положение няма.
Нееднократно ми се е налагало в непосредствен контакт ментално (телепатично) да общувам със Съзнанията – представители на така наречените “други” неземни космически цивилизации, които населяват някои от 242-та енергийно информационни слоя на Пространството на Земята. Много от тях отдавна са преминали или успешно завършват човешката фаза на своята Еволюция по плана на Йерархиите на “Пръстена на Великата Светлина”
Те са необикновено заинтересовани от това колкото може по-голям брой Съзнания от тяхната цивилизация, доброволно внедрили се в материалните Планове на Земята и постепенно адаптирали се към специфичните условия на съществуване, да могат да преминат в човешки тела-форми и земния еволюционен цикъл. По наши сведения има милиони такива другопланетни Съзнания на Земята.
Ще попитате защо? За да знаем, че в процеса на необходими работни контакти с други цивилизации като “светлия” или “тъмния” пръстен на “близкия” и ”далечния” Космос техните представители непременно са подложени на напълно реалната опасност да се заразят с вибрационните бацили на Космическото Зло, което значително ограничава кръга на възможните контакти и сътрудничества.
Съзнанието, преминало успешно “земната школа на Живота” и издържало всички “последни изпити” за зрелост и устойчивост на Духа по време на Третото и Четвъртото Посвещения, може напълно безопасно да работи във всяка зло опасна обстановка, без да се страхува нито от изкушенията, нито от съблазните, нито от самите умопомрачителни илюзии на цивилизациите от Световете на Материалното Творение. Ето защо ТАМ се ценят така високо специалистите, преминали на Земята доброволен духовен стаж.
Такова “преболедувало злото” Съзнание няма да се огъне в решаващ момент и ще спазва вярно всички Закони на Космическото Общежитие, затова често са му дадени големи пълномощия от своята цивилизация и е облечено в могъща власт. Войнствата на Силите служат на такова Съзнание, което не Им се противопоставя, а на своето енергийно информационно ниво внася според силите си своя принос за изпълнение на Божествения Замисъл.
Съзнанията, които не са заети с тази общосъзидателна и космическа работа, създават потоци от допълнително енергийно съпротивление и дисонанс, като по такъв начин поставят преграда за целия еволюционен процес. Затова те трябва да бъдат подложени на допълнителна духовна обработка с цел довеждане на духовното качество до нужното ниво, или като изпълняват все по-малко и по-малко значителни функции и обща работа, да бъдат накрая анихилирани, а натрупаният от тях духовен потенциал - насочен към съответстващи на неговата ценност приложения.
Трагедията и бедата на Луцифер е в това, че той не пожелал и не желае дълго да чака, докато Общото Съзнание на Човечеството малко по малко узрее до необходимото ниво, докато укрепне в безбройните потоци на Илюзията и Изкушението, за да започне да усвоява все по-високите Планове на Божественото Битие. Неговата цел е да получи желания резултат в най-къси срокове и на всяка цена.
Ето защо той допуска внедряване в човешките обвивки не само на Съзнания от други космически цивилизации, но отскоро вече и на Колективни Съзнания на Животинското Царство на Земята. Именно благодарение на неговата поддръжка преди около 12 000 години Силите на Антисвета са удържали на Земята явна победа в така наречената “Война на Боговете”. Първите могат да внесат със себе си в Общото Съзнание на Човечеството достатъчно висок духовен потенциал, а вторите – да създадат най-екстремалните условия за духовното развитие на основната маса от човешките Съзнания.
Многобройната армия биороботи, които не са “роботи” според нашето разбиране, а същества напълно програмирани и управлявани, изпратени на Земята от другите планети от “Тъмния Пръстен” за извършване на определена работа, също така представляват своеобразни позитивни средства за достигане на тази цел и действията им (с някои изключения) се намират в съгласие не само с Волята на Луцифер, но и в съответствие с Промисъла Божий.
Всеки от тези биороботи, включен към Съзнанието на въплътените НЕХОРА, насочва справедливостта в съответствие със старите закони “Око – за око” и “Зъб – за зъб”. Самият Луцифер смята този закон за единствено възможен от системата за възпитание на излязлото извън рамките на позволеното човечество, за да бъдат хванати хората в менгемето на страха пред наказанието и макар и по такъв краен начин да свърши най-после с неподчинението на човечеството.
Трябва да се вземе под внимание и това, че всеки човек сам, в зависимост от достигнатото от него духовно ниво и от успешността на собствената му Еволюция, установява или позитивна, или негативна връзка с тези биороботи, енергийно прикрепени към несъвършените Съзнания на НЕХОРАТА.
Според хитроумния замисъл на Луцифер, който ревностно наблюдава всеки човешки Дух, преминаващ своето земно развитие чрез въплъщението на своите дванадесет Души-аналози, в тези принудителни взаимовръзки и взаимоотношения между изкуствено създадения интелект на биороботите от Еволюцията и естествено развиващия се Ум на човека трябвало да се изработва и усъвършенства избирателната способност на нашия низш Ум, която позволява в сравнения между субективното Добро и субективното Зло да се възвисят факторите на истинската Божествена Природа на човека.
Разберете най-после, че нашата истинска Природа не е земната, а Божествената, че не ние, земните хора, всъщност сме истинските “деца на Земята”, аборигените на тази планета, както е с животните - ние тук сме само временни ученици, които прекарват в суровите енергийни условия на тази планета специални духовни изпитания за своята еволюционна Зрялост, за своята  потенциална Божественост, за своята изначална Истинност.
Нас, преминалите своята човешка Еволюция в съвършено други Светове, Галактики, Вселени и даже други Манвантари преди много и много милиарди земни години, просто са ни заблуждавали, тъй като в този вид, до който сме успели да се развием, не сме могли да противопоставим нищо съществено против гибелното влияние на грубите вибрации на Космическото Зло и по такъв начин сме проявили собственото си несъвършенство. Нашата минала Еволюция не е била свързана с познанията на Законите на Вторичното Материално Творение, затова в своето съществуване се сблъскваме с трудности, обусловени именно ОТ НЕЗНАНИЕТО НА САМИТЕ СЕБЕ СИ В НИЗШЕТО СИ ПРОЯВЛЕНИЕ.
И макар Съзнанието, което одухотворява нашите нисши тела-обвивки: физическо, астрално и ментално, да е Божествено по своята Природа, ние самите в този вид, в който сега пребиваваме, не можем да се смятаме за богове дотогава, докато не станем съвършени, т. е. ДОКАТО НЕ ПОЗНАЕМ САМИТЕ СЕБЕ СИ НАПЪЛНО, НА ВСИЧКИ НИВА НА БИТИЕТО – И В МАТЕРИАЛНОТО ТВОРЕНИЕ И В ДУХОВНОТО. А затова трябва успешно да преминем съществуване в земни условия през всички изпитания “с Огън, Вода и Медни Тръби”, които така изобретателно е измислил за нас Луцифер.
За постигането на своята цел, за повдигане в Космоса на собствената си енергийно инфорационна “тежест” и “престиж” като всемогъщ “архангел- творец”, Луцифер, сам дълбоко презиращ поддалите се на неговите Изкушения несъвършени Съзнания, безжалостно обрича на духовна гибел множества и множества незрели и безсилни пред съблазните на Материята Съзнания, които стигат до поставената цел с всякакви, даже най-жестоки и безпощадни средства.
Освен това дори самият той изпитва отвращение пред тази ужасяваща низост и безпределна подлост, с които падналите човешки Съзнания въплъщават на практика изобретеното от самия него чувствено Начало. Та нали Началото на Изкушението неизменно предшества зараждането и развитието на един от най-разпространените и основополагащи пороци – разпуснатостта, която води до развратност и безсрамие, а те на свой ред пораждат извратеност, жестокост и бездушие.
Именно в тази взаимовръзка и разширяваща се до ужасяващи размери верига от пороци, които се развиват в човека, застанал на лъжливия път на Изкушението, във все по-широкото и всепоглъщащо разпространение на Космическото Зло във всички видове дейност на човечеството се състои смъртната опасност за цялото, въплътило се на Земята Съзнание. Нима върхът може да бъде достигнат, ако постоянно се спускаш надолу?
Всеки човек, който желае да съхрани неприкосновеността на своята духовна Същност от въздействието на отровните вибрации на Материалното Творение върху нея, да се върне в своята духовна Родина още по-възмъжал и укрепнал и отново да се наслаждава на духовното Творчество, не трябва да се скъпи за цената да заслужи това право.
Пред Луцифер, който се намира ИЗВЪН ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО, преобладаващото мнозинство хора се представя в своя истински, несъвършен, а даже и съвсем животински все още вид, безкрайно далечен от Идеала. Затова този многомилионен поток хорски Души преминаващ от един План на друг (което у нас се нарича “Смърт” и “Раждане”) не представлява за него никакви проблеми, тъй като в този несвършващ двустранен енергийно информационен поток от еволюиращи Души се повишава нивото на човешкото Съзнание.
Вместо да разпознава, пробужда и развива в човека потенциално заложените в него, но дремещи божествени качества и след това на тяхната основа да строи цялото Съзнание, Луцифер решил да използва като основа за бъдещата човешка цивилизация животинската природа на земния човек.
Използването на практика на такова немилосърдно към Божественото Творение Начало все повече и повече отдалечавало Съзнанието на самия архангел от Любовното Начало на Бог-Творец, откъсвайки го от Светлината на Висшите Светове като все повече го потопявал в Тъмнината и Мрака на Материалното Творение. Никой никога не е изгонвал бившия Носител на светлина Луцифер от Духовния и Божествения План. Бог е толкова Любвеобилен и Волята Му е толкова Блага, че нито едно Съзнание не може да бъде изгонено от Него, ако самото то не падне до най-ниското допустимо за него ниво.
Луцифер по собствено волеизявление доброволно се е отделил от Светлината и с това сам се подложил на естественото въздействие в подобна ситуация на Справедливите Космически Закони, в това число и Закона за “Причината и Следствието”, на които се подчинени даже боговете. В резултат на този удар неговото Съзнание преминало на по-ниско ниво, което тутакси ограничава властта му и възможността строго само в границите на неговото Материално Творение – тук той става наистина пълновластен Княз и Хазяин.
Що се отнася до Висшите Духовни Планове и Съзнания, достигнали такова ниво на развитие, то той има право да им въздейства само с едно изпитано средство – Изкушението. За съжаление трите Съзнания на низшите му центрове – демоничните същества ХИСТУРГ, ФОКЕРМА и УРПАРП, много често нагло загърбват Космическите Закони и използват силови методи за въздействие върху човешките Съзнания, поради което има постоянна и отдавнашна война между Силите на Светлината и Силите на Тъмнината.
Ето в какво се състои още една опасност за човечеството от страна на властващия на Земята низш ипостас на Луцифер – могъщият демон ГАГТУНГР: като преследва своите цели с всички достъпни му средства, е способен да поведе човечеството вече не по лъжлив, а по смъртно опасен път на развитие, макар и да не е в състояние да ни принуди за това без доброволното волеизявено преобладаващо мнозинство Съзнания на хората от тази Земя.
За щастие, Съзнанието на всеки ИСТИНСКИ човек вече заема в Материалното Творение доста по-устойчиво положение, отколкото даже Съзнанието на самия Луцифер, който се намира в състояние на неустойчиво енергийно информационно равновесие както извън своето Творение, така и в него. Затова всеки истински човек (но не въплътените НЕХОРА) има достатъчно духовни сили и енергии, за да се справи с изпитаните вече от него провокации и изпробвани изкушения.
Действително, само хората придават най-отвратителната и неизменна окраска на всеки вид Изкушение, като го изкривяват с извратения си Ум и животинските си наклонности. Но всеки устремен към Светлината човешки Дух може да се справи с всяко земно Изкушение, трансмутирано в неговото Сърце в положителни качества чрез Доброто, Чистотата и Любовта.
Един единствен акт на свободно и решително волеизявление е достатъчен, за да бъде заставено заобикалящото човека тъмно войнство от паднали духове да си отиде “с пръст в устата”. За съжаление, милиони и милиони човешки Съзнания не са способни на такъв акт на пренебрежение към многобройните съблазни на този Свят, затова все повече и повече завличани в мрежите на Лъжливото Начало те ще завършат Еволюцията си с пълен духовен Разпад.
Душата тъгува в болка и страдания или загива в мъчителните гърчове на духовната Смърт само когато е забравила Върховния Закон на Въздаянието според делата и мислите й. “Каквото посееш, това ще пожънеш...”. Това е равносилно на карането на кола в пияно състояние, когато и самата кола, и шофьорът представляват опасност и за себе си, и за останалите хора. Законът на Кармата, също като работник от пътно-патрулна служба, помага да се изловят в рамките на Съществуването всички такива “пияни водачи”, нарушили Правилата, и да се предприемат всевъзможни мерки за поправянето им.
Няма следствие без причина”. Докато не разберете, че вие сте не Причината, а само следствие, не трябва да се надявате, че може да се избавите от постоянните посегателства върху свободната ви Воля от страна на многобройното войнство слуги на Луцифер. Причината за ВСИЧКО е Духовната Енергия и Първоматерия, а всичко останало се отнася към категориите проявена или непроявена част от Творението, създадено от Бог или Върховния Всесъзидаващ Космически Разум, Чийто Дух е Майсторът на Божеството, Бог-Творец и разпоредител на Неговите чудесни и гениални свойства.
И ако засега Бог се отнася снизходително към всички, струващи ни се мъчителни и неправедни действия на Луцифер по отношение на човечеството, от това следва, че тези действия на противоречат на Неговия Промисъл, защото нито една Космическа Същност, колкото и могъща да е, няма и не може да има възможността нито да Му възрази, нито да Му се противопостави, защото само Той е Причина за ВСИЧКО, без изключение. Всички Богосъщества се раждат и произлизат от Него и Неговата Светлина и са БЕЗПОГРЕШНИ изпълнители на неоспоримата Му Воля, персонификатори на Неговото Могъщество, Всезнание и Вездесъщност.
Бог” – това е звание, което по право се присвоява на Този, Който е в състояние да приеме в себе си най-високите вибрации на Всесъзидаващия Свети Дух и в Когото Той осъществява Своята Висша Воля. Всеки от нас потенциално също е Човек-бог - за реализация на тази възможност е нужно само едно: да направиш себе си достоен да бъдеш Него.
“Не се страхувайте от лукавия, а сами бъдете силни в Духа си и не се поддавайте на тези преходни съблазни, които той ви предлага. Умението и изкуството му са в това да ни разделят, като възбуждат в Умовете и Сърцата ни раздор, горчивина и страдания. Да бъде мир с вас и от нищо не се бойте. Не се бойте от този, който в думите си храни ненавист и презрение към ближния си.
Господ е дал в помощ на човека в борбата му с Лъжливото Начало-Изкушение най-силната молитва-код, която, бидейки устремена към духовната висина на Огъня на Сърцето, е способна да възстанови загубения някога контакт на Съзнанието на Слънчевия Ангел с Бащиния Дом. Това е молитвата “Отче наш”. По-долу посочвам два текста, един от които съм взел от най-древния контакт с Духовния План и с един от нашите съратници, който живее в Мюнхен.
“И беше Той веднъж на място за молитви и един от Неговите ученици Му каза:Господи, научи ни да се молим, както Йоан е научил учениците си. Тогава той ми каза: когато се молите, казвайте:
__________
 
“Отче наш, който си на небесата,
да се свети Твоето име,
да дойде Твоето царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес;
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на длъжниците си;
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от лукавия.
Защото Твое е царството
и силата, и славата на Отца и Сина и Светия Дух,
сега и винаги и во веки-веков. Амин!
 
Първичната форма на текста на тази молитва-наследство от Иисус Христос, записана от неговите ученици, станала жертва на пожара на знаменитата Александрийска библиотека в 347 г. преди Христа, който устроили самите християни с цел унищожаване на езическия храм. При четене на втория вариант осъзнайте при всяко изречение КАКВО именно представлява истинския смисъл на това, което произнасяте.
И така, показваме текста на най-първия и неизвестен на хората вариант на молитвата, възстановен от неизгарящите съкровища на духовните Знания на Земята – АКАША, и приети в косвен контакт на ниво вибрации на Менталния План.
 
Отче наш, Владика на цялото Небе
 
С това обръщение вие се признавате за неразривна принадлежност към Висшите Съзидаващи Сили и Микрокосмически Свръхсъщности, Които са създали не само вас, но и цялата Вселена.
 
Името на Когото се произнася с почтеност и смирение от всички…”
 
Името е “Бог”. Всеки, който осъзнае своята принадлежност към Съвършенството и Справедливостта, не може да не Го почита и да не Му се довери изцяло, така както не може и да не се смири с всичко, което временно се предприема от Него за негово собствено благо.
 
“Нека Твоето съвършенство излъчва в нас…”
 
Съвършенството Му винаги, независимо от нашето осъзнаване, неотделимо присъства във всеки от нас и всеки съществува в Него. Но свободната Воля на всеки човек е в правото си или да признае в себе си Това Съвършенство, или да се изолира от Него и да не приема одухотворяващото въздействие на Божествените Енергии. Вие избирате първото.
 
Дай ни да съзреем съгласно Твоята Божествена Воля, Която твори във ВСИЧКО и чрез Всичко…”
 
Съзряването на вашето, потопено в Материя Съзнание на Слънчевия Ангел, се извършва в съответствие със Закона за свободната Воля. Колкото по-рано почувствате в себе си необходимостта от включване съм Божествената Хармония, толкова по-бързо и толкова по-голяма вътрешна Хармония можете да достигнете, а това значи и толкова по-леко и уравновесено ще стане вашето принудително и временно пребиваване в плътните слоеве на Материята. Чувствайки себе си като част от Единното Цяло, вие по-бързо ще почувствате органичното единение със всичко, живеещо на Земята, което е основната Идея на Божията Хармония.
 
Дай на нашия труд да донесе добри плодове…”
 
Колкото повече алтруизъм съумеете да проявите през Живота си, колкото повече място заемат във вашето Сърце Мисълта за Доброто и Състраданието, толкова по-бързо ще преминете най-тежкия участък от своя духовен Възход, обусловен от изначалната ви Карма, послужила като истинска Причина за появяването на Божествените Съзнания на Земята в такъв неугледен вид.
 
И ни дай да не бъдем виновни…”
 
Всяко неспазване на Законите на Мирозданието води след себе си вина, след която непременно трябва да последва Урок, за да може виновният сам да почувства цялата целесъобразност на тези справедливи Закони и да не допуска никога по-нататък опит да ги наруши или заобиколи. Тези закони Христос ясно и кратко е изразил в “Десетте Заповеди”.
 
 “ И да не обременяваш другите с вината им     
                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  
На човека е дадена свободата да избира между Доброто и Злото, но тежко на този, ЧРЕЗ КОГОТО злото ще влезе в човека или ПОСРЕДСТВОМ КОГОТО то ще намери за себе си път към света. На всички човешки Съзнания лежи вината за това, че човекът не е станал това, което Е ТРЯБВАЛО да стане. Затова не си заслужава да упрекваме някого, че е лош или не толкова добър, колкото би ни се искало – ние всички сме виновни за ставащото. Всеки трябва да носи и своя товар и да помага на ближния с любов, като му помага да носи товара си.
 
 “Дай ни сила да се противопоставим на изкушението…”
 
По-горе ние разказахме достатъчно за смъртната опасност да се поддадем на съблазните. Луцифер използвал Началото на Изкушението, за да може чрез него да изпита устойчивостта на Волята и зрелостта на Духа на човека. Това е много важно и необходимо, тъй като благодарение на него ние имаме възможност да получим ясна и пълна представа за самите себе и да се научим отговорно да се отнасяме към дадената ни от Отеца свобода на избор.
 
Изкушението е сериозен изпит, който човешкият Дух просто не бива да не вземе, дори ако за това са нужни стотици милиони години. В противен случай вие просто не можете да станете това, което сте потенциално – Човек-Бог. В момент на изкушение, който винаги ни изглежда прекрасен и чаровен, на Душата ни е нужна цялата сила на Духа, за да се удържи от съблазън. За милостта да ни даде тази сила в нужния момент ние молим Бог-Отец.
 
В съвременния вариант на “Отче наш” се казва: “И не ни въвеждай в изкушение…”
Бог-Отец не ни въвежда в изкушение, това е прерогатив на Луцифер, оттук и въпросът: на кого все пак се молите вие? В по-древния вариант на тази молитва няма такава дума “изкушение”, а има думата “напаст”, което съвършено се различава по смисъл от съблазън или изкушение.
 
 “ И Сила да преодолеем злото…”
 
Да се познае злото още не значи да може да се справим с него. За това може да не ни стигнат собствените ни сили, защото ние самите се намираме във властта на Материалното Творение. Само с Божията помощ, осигурявайки си поддръжката на Висшите Сили на Светлината, можем смело да започнем борбата против злото. Иначе може сами да загинем и да вкараме другите в гибел и вместо правото дело, сами да започнем да творим зло.
 
За да станем достойни за Теб във вечността. АМИН”.
 
Достойни за званието Човек-Бог можете да станете само тогава, когато дотолкова изживеете от себе си цялата си низша природа, че със собствените си енергийни вибрации започнете да вибрирате в унисон със съвършените вибрации на Светия Дух. Тогава Той може свободно да влезе във вас и вие да станете достойни да бъдете близо до Бога.
Да Ви помага в това Господ!
 
Прижизнено очистване от Злото
 
 “Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм.
И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползува.”
Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,
не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
на неправда се не радва, а се радва на истина;
всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.
А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.
(1 Коринтяни 13:4-8, 13).
 
Взаимодействието на Егрегора със средата се осъществява по много Закони, един от които, в частност, изисква от него адекватна реакция на всички прояви на средата, т. е. енергийното ниво на противодействие трябва да съответства на енергийното ниво на въздействие...
Това означава, че заповедта на Иисус Христос, която изисква “ако те ударят по дясната буза, подложи лявата”, подразбира не просто пасивност на Доброто пред агресивните действия на Злото, а използване по отношение на грубата агресивна Енергия на такъв мощен по енергийното си ниво напор на достатъчно мощните духовни вибрации, съхраняване на високо ниво на чистота на потока духовна Енергия, която постъпва от водещия Егрегор.
Това съвсем не означава използването на принципа “око за око, зъб за зъб” във взаимоотношенията, което би смъкнало духовно развития Егрегор до нивото на демоничното, а да се говори за рационално използване на свойствата на Енергията от високите честоти (Добро) да изгаря по-ниската по качество енергетика (Зло). Доброто и Любовта по качеството на вибрациите си значително превъзхождат злонамереното въздействие, в каквато и форма да се проявява то.
Иисус говори за противопоставяне на злото с най-могъщо оръжие – Любовта към всеки от своите ближни, независимо от това каква именно позиция ТОЙ Е ПРИНУДЕН да заема по отношение лично към вас в даденото свое въплъщение. Зърното на прогресивното развитие на всеки човек е в синтеза и в противопоставянето на Добро и Зло, а смисълът на самоусъвършенстването на човека – в противоборството с тези Сили, в преодоляване на Силите на Злото чрез Силите на Доброто.
Но да се бориш и побеждаваш съвсем не означава да унищожаваш, тъй като пълното унищожение на едни представлява край в саморазвитието на други. Вие трябва да разбирате, че унищожаването на формата не е унищожаване на СЪДЪРЖАНИЕТО! Даже и да бъде унищожена физическата Материя, Злото не може да бъде победено.
Първо, самото зло начало е заложено не във физическото тяло, а в животинската Душа на човека – във фините енергийни тела на Мисълта и чувствата, а Мисълта, както знаете, е невъзможно да се унищожи. Второ, в самата Идея за физическо унищожение на Злото вече е заложено злото начало - насилие, ненавист и жестокост. По такъв начин агресията на Злото се проявява не само в случаите, когато се противопоставя пряко на Доброто, но и в случаите, когато тя в деянията, мислите и чувствата на Злото, произвежда Добро, за да се направи на това, което не е.
Доброто, отгледано със страх, е опасен таласъм и няма по-голяма опасност за човека, от лицемерното двуличие на такова “добро”. Злото е отрова и плевел на Живота. То може и трябва да се изтръгва с корени, но след това може да се унищожи, а може да се направи от него и лекарство за страдащите. Помнете, че ако безумно унищожавате нещо, което не се вписва в рамките на вашето Съзнание, може да извършите зло, а неумението да използвате силата на Злото в името на Доброто означава да се оставят страдащите без всяка надежда за спасение, което противоречи на Заповедите на Христа.
Понякога ме питат как трябва да се постъпи в случай на явна физическа агресия, без да подлагаш мълчаливо лицето си на разярения уличен хулиган и без да оставиш без сигурна мъжка защита жените и децата? Но нима при среща със Злото, като го пресичате активно, вие не го унищожавате? Трябва винаги да умеете да върнете Злото там (или при този), откъдето (или от когото) е дошло. Това е всичко. Какво лошо има в това, че навреме ще върнете дълга на човека?
Нима проявявате насилие, страх или агресивност, когато прикривате със своя щит обърналия се към вас за помощ човек и поставяте напред своето оръжие за защита? Вие не размахвате своето оръжие, но не трябва и да скривате възможността си да се защитите, като при това предоставяте на човека, който се намира под влияние на Силите на Злото, сам да направи избора си – или да се усмири и отстъпи, или да получи синина под окото.
Нима проявявате жестокост като предупреждавате някого за грозяща го опасност? Не, точно обратно, именно това е благородство – да имаш възможност да отвърнеш на хулигана и негодника, но при това да го предупредиш за възможните последствия от неговата агресия.
Нека вашите действия бъдат болезнени и неприятни за нападателя, но те не бива да бъдат жестоки и да преминават рамките на разумната отбрана. Жестокостта е когато знаеш и изчакваш удобния момент за собствено нападение, за да причиниш най-голям ущърб на човека. В борбата на Доброто със Злото всеки здравомислещ човек, който развива в себе си хармоничното триединство на Духа, Разума и Любовта, е вече Воин.
Винаги трябва да се помни, че всеки човек проявява (или не проявява) своя интерес към нас по причини, които често не зависят лично от него. Затова всяка среща между хората става с напълно определена цел – за обмяна на енергия и информация. Ако ви се предлага обмяна на груба енергия (скандал, разправия, бой и т. н.), а тя не ви е нужна, дайте я на този, на когото му трябва, който проявява активност за получаването й лично от вас. Ето в какво е истинската същност на Майстора на бойните изкуства.
Това е като да повикате лекар от бърза помощ, ако чувствате в себе си някаква патология или немощ. Вие се радвате на идването на лекаря, защото той може да облекчи страданията ви. Тогава защо не се радвате на всеки друг човек, който е дошъл да ви освободи от страшния и опасен недъг –злото, което се намира във вас?
Да, методите му могат да се окажат необикновени - викове, оскърбления, заплахи. Може даже да има и физически неприятни въздействия. Но всичко това са дреболии в сравнение с тези душевни страдания, които ще се струпат върху вас след Смъртта в случай, че това остане вътре във вас. Винаги се старайте да отдадете Богу – божието, а на човека – човешкото.
__________
 
“Пазете се от оскърбления! Хората намират повод да грешат и падат, но силата им расте, когато се вдигат след като са паднали. Но тежко на този, който заставя другите хора да се спъват и да падат.
Ако вашите ръце ви подтикват да грешите, по-добре ги отсечете, защото много по-добре е да нямате ръце и да не бъдете виновни в очите на Бог и хората, отколкото да имате съвършена форма и да загубите Душата си.
И ако вашите крака ви подтикват към престъпление, по-добре ги отсечете, защото много по-добре е да влезете в живота без крака, отколкото да попаднете под проклятието.
И ако вашите очи и уши ви подтикват към грях, по-добре е да се лишите от тях, отколкото да се лишите от Душата”.  
Евангелие на Иисуса Христа, 131:16-21.
 
__________
 
Сега ще се постараем колкото може по-подробно и достъпно да поясним казаното по-горе, за което ви молим да сложите за известно време суетните си Мисли настрана и да послушате това, което, може би е най-главното от всичко, за което вече успяхме да ви разкажем и което ще ви разкажем в следващите си книги. Запомнете, моля, номера на тази страница и се постарайте, ако още веднъж прочетете тази книга, да не я пропуснете, защото даже и да не бяхме написали нашите “Откровения”, а само сме съумели да доведем до Съзнанието ви смисъла на по-горе казаното, то подготвяното от нас с такова старание истинско въплъщение на нашия брат Орис на Земята вече не би било напразно.
И така, става дума за това, че след Смъртта на човека неговата Душа се среща с най-различни Архетипи, Мисълформи и други астрални същности, които представляват само набор от вибрации, характерни за астралното тяло на конкретната личност на умрелия. Това могат да бъдат зли и завистливи същности, загубили човешкия облик, или добри и отзивчиви хора, готови да се притекат на помощ и да се жертват, да преодолеят ужасни и страшни чудовища, или да стоплят с алтруистична Любов добрите и прекрасни феи и т. н. и т. н.
Всяка от тези срещи – далеч не случайна и предизвикана преди всичко с това, че вибрациите на умрелия, които са с най-мощна амплитуда и в дадения момент, преобладават в астралното му тяло, притеглят към себе си от Пространството на Астрала аналогични по вибрации астрални същности, а също така обстоятелства, които спомагат за по-скорошната реализация на тези вибрации. По Закона за Компенсацията част от грубите вибрации на Душата ще бъде неутрализирана още в първите мигове след Смъртта, когато пред вътрешния взор на умрелия премине целият изживян от него Живот и бъдат поставени акцентите на много постъпки, думи и даже Мисли, които от гледна точка на Божествения Морал не трябва да бъдат наречени достойни.
Ако при вида на всяка конкретна простъпка, извършена от човека някога в Живота, в астралното тяло на умиращия възникнат вибрации на дълбоко съжаление и искрено разкаяние за извършеното, казаното или помисленото някога от него, то енергията на даденото негативно качество, утаена в астралното тяло в момента на извършване на простъпката, ще премине в Астрала, като по този начин избави тялото на желанията на Душата от грубите вибрации. Това е началото на процеса на следсмъртното очистване на Душата. При това разбира се, за Душата е невъзможно нито да се излъже, нито да се престори на разкайваща се.
Колкото повече високодуховна енергия е успял да натрупа човек през целия си Живот, толкова по-голямо количество отрицателна енергия той може да “изгори” и неутрализира по време на своето първо пречистване след Смъртта. Всичко, което не бъде неутрализирано на “Везните на Съвестта”, ще представлява този морален товар на Душата, този тежък багаж, който ще определи впоследствие мястото й в многообразната и далеч не винаги приятна жизнена дейност на Астрала.
Но обърнете внимание! Във връзка с това, че в навечерието на предстоящия преходен период в Еволюцията на човечеството Физическият План на Земята сега представлява арена на борба на човека с демоничните същности на Адските Сфери, или по-просто казано - Чистилище, процесът на неутрализация на всички тези ненужни неща в Аурата на Душата вие можете на започнете още сега, без да чакате момента, когато Смъртта ви поведе към “Везните на Съвестта”. Как може да се направи това? Вашето пречистване е гениално просто за тези, които ВЕЧЕ СА ГОТОВИ, и заедно с това е много трудно за тези, които ОЩЕ НЕ СА СЪЗРЕЛИ, които по спецификата на своето въплъщение са носители на злото. 
Простотата на предлагания ви МЕТОД ЗА ПРИЖИЗНЕНО ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА ОТ ЗЛОТО се базира на това, че всяка реакция по отношение на вас от страна на заобикалящите ви хора, е обусловена преди всичко от наличието във вашата Аура на енергия от едно или друго качество. Например, пътувате в автобуса, имате отлично настроение, прекрасно и дружелюбно разположение на духа, но ни в клин, ни в ръкав някой започва да ви оскърбява. Какво означава това и как да приемем подобна несправедливост?
Работата е в това, че ние чрез волево усилие подтискаме в себе си огромно количество отрицателни емоции, гасим ги и не им даваме възможност да се проявят в нашето поведение. Но това съвсем не означава, че по този начин се избавяме от тази негативна енергия – ние просто за определено време я натикваме вътре в себе си дотогава, докато потенциалът на тази негативна енергия се натрупа до критично ниво, когато вече нищо не може да я удържи вътре и тя се излива навън или като безпричинна ругатня, или като оскърбления и обвинения по адрес на околните хора, или просто като дивашка постъпка.
__________
 
    Иисус е казал: „Грозде от тръни не се бере, нито смокини от магарешки бодили, защото те не дават плодове. Добрият принася добро от хранилището; лошият при­нася зло от поквареното хранилище в своето сърце и изрича зли слова. От изобилието на своето сърце той изнася злото.”
Евангелие на Тома.
__________
 
Запомнете: вие не сте в състояние просто с едно свое волево усилие самостоятелно да се избавите даже от най-малката част на злото, което се намира вътре във вас, което през цялото време ви провокира към отрицателно отношение даже спрямо най-скъпите ви и близки хора: деца, родители, приятели. Ако сте излели върху “някого” своята злоба и след това сте се почувствали НЯКАК СИ облекчено, то това съвсем не значи, че сте предали на попадналия ви “под ръка” човек това зло, което е “седяло” вътре във вас и е търсело изход.
Съвсем не. Не забравяйте, че Астралът и неговите Закони буквално ни пронизват и затова, след като “изстреляте” в околното Пространство заряд с отрицателна енергия, вие привличате от същото това Пространство в своята Аура още по-голямо количество вибрации с аналогично качество и вместо облекчение значително утежнявате своето и без това незавидно неустойчиво психично състояние.
Само други хора могат да ви избавят от тежкия и опасен психически товар - хора, за които поради еволюционното им несъвършенство този товар е привичен и не толкова опасен, колкото за вас. Но за това е нужна вашата добра воля и огромно желание, органичната потребност да се пречистите най-после от емоционалната проказа, заразила с бацилите си вашата Душа.
Трябва ясно да осъзнавате, че всяка дума, Мисъл или действие, с които заобикалящите ви хора изразяват своето внимание по отношение на вас, е пряко следствие от въздействието върху тях на многобройните вибрации на Вашата Душа. Ако безпричинно са ви обидили в автобуса или в работата, или в семейството, това означава не повече от това, че вибрациите от съответното негативно качество, което се намира в подтиснато състояние в енергетката на вашето астрално тяло, са послужили като резонатор или даже като детонатор, по отношение на вас и са провокирали действията на човек, в чиято психика енергията със съответното качество се е намирала в така нареченото “състояние на критична маса”.
По принцип този, който ви е обидил, сте самите вие, а по-точно това зло, което вие носите в самите себе си, макар и да се стараете да го подтиснете или скриете от околните. В съответствие със Закона за привличането на подобното от подобно, ако трябва на някого да се обиждате, обиждайте се на себе си, защото ако във вас, във вашето астрално тяло тази потенциална негативност я нямаше, ако го нямаше това всеобщо заразяване със злото, нито един човек не би могъл да извърши по отношение на вас нито едно недостойно действие.
Но по силата на удивителната жизненост на нашата низша природа, която има животинско начало, ние всички представляваме един за друг преносители на всякаква психическа зараза и една от целите на нашето физическо въплъщение е постепенното излекуване и окончателно очистване от вируса на злото, с който сме заразени, когато сме били нашите първобитни предци. Какво да правим в подобни конфликтни ситуации? Как да се държим с онези, които са ни оскърбили?
Отговор на този въпрос ни дава Иисус Христос: ”Не се противи на злото. Ако те ударят по дясната страна, обърни и другата, и ако някой иска да се съди с теб и да вземе ризата ти, дай му и горната си дреха”. За незрялото Съзнание не е по силите да осъзнае Истината, заключена в тези думи. Но веднага щом осъзнаете това, КОЕТО е искал да каже Иисус, вашият Живот веднага ще се измени към по-добро, а самите вие вече няма да можете да живеете както преди: да се горещите, ядосвате, злословите и оскърбявате другите.
Учението “да обърнеш и другата страна” показва на слабите Духом пътя към смирението на Разума, слага балсам на душевните рани, не позволява да се зароди и износи чувството на злоба, ненавист, завист и отмъстителност. Но това учение показва на хората силни Духом, че укрепвайки Душата в самите вас, прекрачвайки през вчерашното си аз, преминавайки съзнателно през Огъня, Водата и Медните Тръби на новото изпитание, вие ще можете утре да се изкачите на ново стъпало в своето саморазвитие.
Истината е в това, че всеки обиждащ, унижаващ или оскърбяващ ви човек сте самите вие! Това е жива персонификация на онази тъмна животинска същност, която вие така старателно се опитвате да скриете от околните като я държите постоянно с юздата на своя Разум, но която страстно и настойчиво се стреми да излезе навън, използвайки всяка, даже най-малката възможност да се прояви и с това да утвърди живоспособността на животинското начало във вас.
Проблемът се състои в това, че когато след Смъртта на физическия човек тяло на проявление на Душата става нейното астрално тяло, то умрелият буквално се сблъсква “лице в лице ” с животинската си природа, персонифицирана в множество Мислесъщности и Архетипи и често претърпява от тях чудовищни душевни страдания. Това общуване със себеподобни, с точни вътрешни отражения на всичко най-лошо у вас самите – зли и жестоки, подли и завистливи, е най-страшният Ад, на който се обричат всички хора, водени от собствените си страсти.
Затова, щом ви се отдаде във всеки човек, нахвърлил се върху вас с негативно по отношение на вас действие, да отгатнете самия себе си, а по-точно вашата по-лоша, зловещо притаила се част, да се ужасите и засрамите от самите себе си и да се отнесете към обидилия ви така, както бихте искали другите да се отнасят към вас, а именно крайно доброжелателно, вежливо и разбиращо, с това вие ще разтворите Душата си и това диво, несдържано и страшно същество, което се измъчва вътре във вас под непрестанния контрол на Разума, по Законите на Финия Свят, ще бъде притеглено в астралното тяло на обиждащия ви и значително ще утежни неговия психичен и кармичен багаж.
Още веднъж повтаряме: ако сме били чисти в своите помисли, значи и всички наши постъпки са били чисти.Следователно, никакви вибрации на злото не биха могли да ни засегнат. Но ако не можем да надвием в себе си своята животинска природа, ще привлечем от Пространството множество низши сили и същности от Астрала и по този начин ще станем източник на всевъзможно зло за самите себе си.
Нека да не знаем защо нещастие или други страдания пада на главите ни именно сега, но ние сме длъжни ясно да осъзнаем, че ние сме го изтъкали някога. А силите и енергията на Любовта, необходими за да неутрализират с Огън нейното влияние върху нискокачествените еманации, обикновено ги няма у нас. Ето защо е толкова важно да имаш в себе си излишък от Добро и Любов – заради собствената си безопасност.
В отношенията си с хората се старайте никога да не търсите възможност да се обяснявате с тях, а по-добре потърсете с какво да зарадвате човека, за да започне и завърши всяка среща с радостни емоции. По такъв начин ще можете да избегнете натрупването на отрицателна Карма и да изгорите с положителните емоции в своето астрално тяло по-голямо количество груби вибрации.
Повече от всичко се бойте от тези, които, самите те намръщени, се стараят да намерят във вас причината за лошото си настроение. Бягайте, избягвайте всички начини на общуване със семейства, където живеят в кавги. Заразата на злото е по-опасна от чумата и много лесно се разпространява като заразява даже издигнатите Сърца. Тези, които усърдно и лицемерно хабят много думи за своята любов към семейството, а в действителност са дребни мърморковци и изтънчени тирани – са още по-големи престъпници от крадците по домовете или уличните грабители.
За да се направи нещо за човека, трябва не само самите вие да имате сили за това, но и този човек сам да желае да приеме вашата помощ и да може да се владее със Сърцето си и Мислите си като ги поддържа в чистота и хармония. Не може без помощта на Учителя самостоятелно да оказвате помощ на тези, които не знаят радост и не разбират ценността на своя Живот като духовно творчество, а смятат Живота само като средство за постигане на битов комфорт и власт над себеподобните.
Макар че, ако не се вземат под внимание НЕХОРАТА, абсолютно лоши хора няма. Но и тези, в които светлите им Мисли и първоначално чисти Сърца се разяждат от заразната проказа на завистта и ревността, алчността и ненавистта, те, постепенно увличани от неудържимите си страсти, също се свличат в дълбоката яма на злото. Деградацията на личността се извършва бавно и почти незабележимо за околните.
В началото ревността и завистта като горчива плесен покрива отношенията им с хората, а след това дебелият слой на миризливата гъба обвива и цялото им Сърце. Гнилост и зловоние се разпространяват във Финия Свят там, където се появи този човек. Гнойта на безсъвестната лъжа отначало като тежки капки, а след това като непрекъснат поток, тече от черния му език и Душата, с която такъв духовно разлагащ се човек влиза в съприкосновение, също потъмнява и загубва ценността си, ако не може да му се противопостави по-рано, ако вече носи в себе си зловонието на завистта, страха и ревността.
Такива Души вече не могат да се освободят. Това са мъртви човешки Души. Тези, чиито тела те заселват, ние наричаме ВЕЧЕ НЕ-ХОРА. Всеки намира в Живота това, което търси. За повечето мои познати най-слабото място е слабостта на Силата на Духа. Тяхната мнителност е тази мишена, в която ако се прицелиш без да пропуснеш, можеш да сразиш човек. Ако при вас дойдат хора за добра дума, не ги избягвайте, не се страхувайте “да се натоварите” от тяхното Зло, кажете им тези думи, но не доказвайте постоянно и на всички, че както вие сте казали, така и ще бъде, иначе вашите думи много бързо ще се превърнат в празнословие.
Ако някой има остра нужда от Любов и съчувствие, постарайте се да бъдете милосърдни, търпеливи, но твърди. Иначе много бързо ще ви обявят за лекомислен човек. Ако към вас се обърнат за помощ, не следва, ако имате възможност и време за това, да откажете, но вземайки в себе си чуждата болка, не вземайте и чуждите съмнения в победата на Доброто над силите на Злото. Съмненията в своите сили – това е капанът, в който Злото лови слабите Сили на Духа.
Вие трябва да разбирате, че Доброто не го чакат като благодатен дъжд в сухо лято. То не расте само по себе си като дърво в гората. Не може да го протегнете като милостиня, предварително хвалейки своята щедрост. Доброто може само да се върне в замяна на това, което е изпратено от вас към ближния с открито Сърце и безкористна Любов. Осъзнайте простата Истина: Доброто и Злото не могат да съществуват сами по себе си. Винаги съществуват конкретни носители на Доброто и Злото – отделни личности, отделни съсиреци на мислещата Материя и Материя на чувствата.
Какво е Добро? Доброто – това е обединения заряд на Любовта и Съзиданието, който носи в себе си стремежа на човека към духовно съвършенство и равноправна свобода за развитие на творческите Сили.
Какво е Зло? Това е разрушителната сила на агресивността, завистта, ненавистта, която поражда невежество, жестокост, страх, “нивелиране” на творческата потенциална личност, възбужда стремеж на личността към самоотричане Силите на Разума и Силите на Любовта. Това е разрушителната сила, насочена към физическото унищожение на силните Духом, на провокационни призиви към слабите Духом, към самоунищожение на физическите тела.
Атмосферата на Чистота и Любов са непоносими за Злото, то бяга от тях. Трябва да имате нещо зло в самия себе си, за да може злото да ви докосне или навреди. И само тогава, когато във вашето Сърце започне да има макар и най-мъничка частица съмнения в силата на Доброто и Любовта, вие ще станете уязвими за многобройното войнство на тъмнината. Всичко е в самия човек. Ние носим своите чудеса в самите себе си.
Злото не може да направи нищо, докато страхът, неверността и лъжата не ви докоснат. И външните условия го подтискат или обновяват, но самият човек, който твори Живота си, донася със своите Мисли, думи и постъпки радост или страдание. Независимостта и пълното освобождение от лъжливите мнения и влияние на другите хора трябва да живеят във вашите Сърца.
Нищо външно не може да удави човешкото във вас, ако Сърцето ви е освободено от ненавистта, страха и завистта. Всички тези външни рамки, различни обременяващи Душата обстоятелства – са само създадени от Ума Илюзии. Несигурният в себе си и празен, ненужен човек, който няма понятие за това каква ценност носи в себе си, не знае, че само той и никой друг твори неговия ден, неговата Съдба – само такъв неразвит още човек може да си позволи да се оплаква от обстоятелствата.
Никога не трябва да се забравя, че вас, освен ако сами не пожелаете това, нищо не може да ви притиска отвън, защото преди всичко е нужно да се научите да се владеете така, че при никакви обстоятелства да не губите спокойствието и свободата си, увереността в собствените си сили и покоя в Душата. Злобата и раздразнението съвсем не са невинно занимание. Всеки път, когато се сърдите, вие привличате към себе си токовете на злото от Етера, което под формата на ужасни червени и черни пиявици се впива и гризе вашето астрално тяло.
Всички тези отвратителни твари, които прекрасно се виждат от ясновидците, са рожби на вашите страсти, вашите раздразнения, завист, ненавист и страх. След като ви се стори, че сте се успокоили и взели в ръце, наблизо и около вас на фино ниво още не по-малко от две денонощия ще бушува енергийна буря. Как мислите, кой може да се приближи до вас, докато тези уродливи астрални същества смучат като кръв енергията на вашите страсти? Нито едно чисто създание няма да се приближи до вас, защото интуитивно ще чувства смрадта, излизаща от вас, заобиколения от пръстен зловещи твари на злото.
__________
 
И каза Иисус:”Всичко, което води до чистотата на мислите, думите и делата, ще очисти храма на плътта. Няма единни правила за всички, тъй като хората, изкушени в грях си имат свой собствен грях за всеки един и всеки сам трябва да се научи как най-добре да отхвърли себе си от злото и да премине към справедливост и любов.
Докато човек не достигне висшия план и не се отврати от користта, най-добри плодове ще донесе следното правило: “Постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб!
Евангелие на Иисуса Христа, 68:16-20.
 
__________
 
Всяко чисто създание, срещайки се с разпуснат, лишен от самообладание човек, привикнал към това да живее само на нивото на виковете и ругатните, може да пострада не по-малко, отколкото при общуване с прокажен. Злият човек, който има по-голяма от вашата сила на Волята, ще се носи към вас сякаш на криле, за да използва вашата предразположеност към злото за своите користни цели и с това ще ви въвлече в кошмарния водовъртеж на най-тежката Карма.
Като скрива под маската на лицемерието, ласкателството и лъжата своите истински подбуди, той ще обкръжи вас, своята бъдеща жертва, с грижи и внимание, престорена любов и богатство само за да подтисне вашата Воля и да ви направи свой послушен роб, зомби. Забравете за страха. На всички им е нужно да гледат еднакво и всеки човек възприема именно този срещнат, на когото вие трябва да занесете своя мир и Светлина.
Научете се да бъдете сред хората като отдавате дан на времето и обстоятелствата, в които живеете, като постоянно им напомняте за уникалната красота на обкръжаващия Свят. Всеки наш враг е благодат, изпратена ни от Бога за нашето очистване, само че заради високата стена на собствения си егоизъм ние не можем да различим, а значи и да оценим, цялата ценност на това свидетелство на Любовта на Бога към всеки от нас.
И колкото по-силен е врагът, толкова по-голяма е тази Любов, толкова по-явно е нейното свидетелство. Всяко причинено ви зловредно действие, преценено от вас правилно и отреагирано както трябва, е уникална възможност още сега, по време на Живота си, да се избавите от тварите, които унижават нашата Божествена Природа и не дават на нашето Съзнание възможност да се възвиси до нивото на всеобхватната Любов към всичко сътворено от Бога, което е и Самият Бог.
За съжаление, ние така късно започваме да разбираме това, а още по-рядко – да използваме за собствено благо тази удивителна възможност да се очистим. На всеки от нас в този Живот се налага да се сблъсква със злото в неговата най-отвратителна форма. Ето защо, именно за такива срещи се въплъщаваме тук, на Земята, за да можем в края на краищата да станем недостъпни за могъщите и разлагащи Душата влияния на силите на Космическото Зло.
Тук, в тази наистина многострадална планета, Космическото Зло се проявява не само в примитивния и абстрактен образ на Сатана, за когото ние още от детството си сме слушали в приказките от нашите баби, но и под формата на напълно конкретно и обикновено зло, което се намира редом с нас на такива, както нашите, два крака и плете около нас тънки, но много здрави и коварни мрежи от лъжи, предателство, лицемерие и раздразнение.
Как да опазим себе си и другите от тези ужасни мрежи, които след Смъртта неизбежно ще увлекат в Сферите на мрака и тъмнината неопитната и доверчива, попаднала в тях Душа? Само със силите на собственото самообладание, безстрашие и състрадание, отгледани на благодатната почва на живата Любов, може да бъде преодолян този ужасен водовъртеж на злото, което всяка секунда се стреми да ни засмуче в своята зловонна клоака. Да се бориш със злото и да го побеждаваш може само с искрена Любов в собственото Сърце.
Състраданието към мръсниците и лъжците, ненавистниците и заядливите, които не знаят за смъртната опасност за себе си от разпространяването наоколо на отровните еманации на собственото си зло, трябва да бъде точно такова, каквото и към всички страдащи добри хора. Да изпитваш състрадание не означава непременно да плачеш, съчувствено да въздишаш и с участие да нареждаш. Да изпитваш състрадание означава преди всичко непоколебимо да възмъжаваш, за да може твоето мъжествено, безстрашно и чисто Сърце свободно да излива своята Любов како над най-добрия приятел, така и над заклетия враг.
Вашата Любов, която се гради на дълбокото разбиране на източника на злото, вашата защита от него и пощадата на жертвите на злото изобщо не е задължително да могат да се проявяват в ласкави и снизходителни думи. Понякога навреме направения укор и издигането на чуждата зла Мисъл чрез собственото си Съзнание в по-високите духовни Сфери и даже физическият не злобен удар с ръка, направен не на място, но за спасение, са способни на самия край да подхванат падащата Душа и с Огъня на собственото си Сърце да я възродят за нов, по-духовен Живот.
Помнете за Светлината на пътя на всеки човек даже в най-мрачните минути от неговия Живот. Помнете, че Животът е преди всичко Доброта, Любов и Милосърдие. Само с помощта на тези безценни качества въплътената Душа може да достигне истински резултати и да изпълни задачата на своето въплъщение. Щом веднъж разбереш Живота като вечно Милосърдие, не трябва да бъдеш нещастен. Затова във всеки ваш щастлив ден, в своята щастлива любов, помнете и за нещастния ден и нещастната любов на другите хора.
В своето щастие никога не забравяйте за нещастните, които срещате по своя път. Мислете милосърдно не само за себе си и за обкръжаващите ви хора, но и за всички, които носят в себе си залога и началото на бъдещите човешки Животи. Мислете с любов не само за щастливите и любимите, както самите вие, но и за всички изоставени, плачещи, които нямат нито дом, нито работа, нито пари, за да могат нормално да преживеят своя следващ ден.      
Мислете състрадателно за всички, които не знаят как да се справят с нищетата и как да понесат този уродлив свят достойно за званието човек. Нещастието като такова не съществува: всички чудесни и всички нещастни мигове човекът носи в самия себе си. Когато разберете това, ще станете спокойни и Мъдростта ще оживее във вас. Ще разберете, че в най-критичната ситуация не може да има безнадеждност, както не може да има и истинско Милосърдие и както не знаят отказ Прошката и Пощадата.
Никаква зла, жадна и човеконенавистна воля няма да може да надвие такъв човек и да го направи свой роб. Злобата и ненавистта ще намерят във вас своя съучастник само тогава, когато вие сами доброволно ги изберете за свои спътници и помощници, като ги допускате в своите Мисли и дела и ги привличате от всички страни със своето раздразнение, враждебно отношение и лъжа. Всеки сам подготвя своето бъдеще, като привлича от обкръжаващото Пространство подобното с подобно.
Само Милосърдието и Любовта не са наказуеми. Всичко, което става с човека, се извършва от самия него за самия себе си. Колкото и безкрайно грешен и безнадеждно паднал да е той, дори един миг на неговата до край самоотвержена Любов е способен да изнесе неговата заблудена Душа от омагьосания кръг от грешки и престъпления и да я слее в края на краищата с възходящия поток на Силите на Светлината.
Само безкористната Любов е способна да възкреси падналата човешка Душа и да я изтръгне от ноктите на окончателната й Смърт в злото. Човекът, който живее само в зло и в своите скотски инстинкти, който се храни само с лични страсти и желания, не внася полезна лепта в Живота на Вселената, а поради това не е нужен и на Земята. След Смъртта Съзнанията на такива безнадеждно паднали хора подлежат на обезличаване и трансмутация.                 
Затова престанете да се боите от отвратителните гадове на злобните Мисъл форми, които се роят около вас. В най-близко бъдеще те ще се задушат в отровните изпарения на собственото си зло. Но целият ви живот може да се превърне в истински Ад, ако не разберете, че всекидневният фалш на вашето неискрено поведение, вашата ненавист към някого или пълно равнодушие към бедите и страданията на хората, ви правят роб на злото и заложник на вашите собствени страсти.
 Не забравяйте, че човекът е Арфата на Бога, чиито струни трябва да прославят всеки миров Живот; че човешките сълзи и скърби са Божествен прашец, който помага даже на най-непривлекателния човек да се превърне в прекрасно Божествено Цветче; че всяка наша среща на Земята е възможност да придобием крила, предназначени да събираме Божествения прашец в Чашата на своето Сърце и да го изливаме под формата на Божествена Любов над страдащите и скърбящи човешки Души.
Вие трябва да преживеете своя живот така, че на всеки, който се среща с вас, да се предават само високите вибрации на Любовта и Милосърдието. Не трябва истерично да се напъвате на всяка цена да станете свети. Не трябва да си казвате: искам да се усъвършенствам, за да стана свят, и да мислите, че само живот сред великите може да ви доведе до нещо високодуховно. Това ще бъде само умуване, което няма нищо творческо, здраво и могъщо, способно да доведе до разбирането на Истината.
Активното, творческо и изцяло насочено към всеобщото благо Действие – ето пътят на земния труд към всяка въплътена Душа, която се стреми към самоусъвършенстване. Не мъдрувайте лукаво, а знайте само, че трябва още днес да се приготвите така, че утре редом с вас всеки човек да може да си отдъхне, а не да се задуши.
Много по-важно е да преживеете днес своето делнично и обикновено ежедневие така, че да внесете в своето и в чуждото съществуване своята печална лепта на Любов и Радост. Всяка човешка Душа има СВОЯ задача за въплъщение на тази планета. На твърде много Души се дава земен Живот, за да си изработят само едно качество.
Затова вашата задача е възпитаване в себе си на цялостност в своите Мисли и в своите чувства. За да могат всички тела на вашата Душа - физическо, психическо и духовно, да получат възможност да творят на земен План, трябва преди всичко да достигнете вътрешна Хармония, тоест равновесие в своята Душа и нейната устойчивост във всякакви ситуации.
Празна работа е да търсите щастие и Истина в нещо друго, освен в тази Вечност, която е скрита в самата дълбочина на вашето собствено Сърце. Всеки може, обичайки ближния си, да мисли за величието на Света в самия него и да носи СВОЯ СОБСТВЕН поклон на Светлината при всяка среща с ближния, колкото и непривлекателен да ни изглежда той.
Разберете, че ако искате да живеете за общото благо и да служите за духовното възвисяване на човечеството, то за вас няма и не може да има такова място във вселената, където да можете спокойно да се уедините и да живеете изолирано. Никъде не можете да се скриете от суетата и човешките страсти. Даже да сте зад манастирските стени – това е само илюзия за отделеност. Не можете да търсите покой и мир за себе си в някаква външна и изкуствена отделеност от всички и всичко.
Но можете и трябва да се научите непреклонно да стоите сред житейските бури, за да можете във всички и всеки да виждате една единствена Сила – Животът във всички негови проявления. Само така вашата вътрешна хармония може да укрепне дотолкова, че вече никога да не се разруши. Всеки Живот на Душата е Светлина на пътя на нейното самоусъвършенстване. Тази Божествена Светлина не гасне, не намалява и не се подтиска от нищо, стига само да не я задушавате с Мисли за себе си, със самомнения, страх и раздразнение.
Земният Път на Душата е Пътят на Любовта, Добротата и Милосърдието. Да вървиш по този път изобщо не означава да изгубиш здравия смисъл, за да забравиш за себе си дотолкова, че да изгубиш всякакъв интерес. Във всичко е нужна мярка и самообладание – такава степен на освободеност от влиянието на страстите, при която нито една от искрите, хвърлени от някого към вас в състояние на крайно раздразнение, няма да може да наруши вашето вътрешно равновесие и да възбуди във вас ответна вълна на страст и на взаимно раздразнение.
Самообладанието е такова състояние на Душата, когато на вашето свободно от зло и от всички страсти и неизменни желания Сърце му остава само едно – да угасне. Именно затова ние отново и отново ви съветваме да поразмислите в светлината на току-що прочетеното над прекрасните думи на Христос, които звучат за посветените в Истината като чудесна, живителна и благословена музика:
__________
 
Обичайте своите врагове, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, за да бъдете синове на вашия Отец Небесен”.  
(Матей. 5:44).
__________
 
И още нещо, което никога не следва да забравяте. Ако вие например, ненавиждате някого, защото се е показал несправедлив по отношение на вас или вашите близки, то за да разберете доколко е безсмислено това ваше негативно чувство вие трябва да съумеете сами да почувствате и преживеете своята ненавист. Само в този случай ще можете без съжаление да я отхвърлите, като я замените с разбиране и състрадание.
Но първо трябва да се научите действително да възприемате своята завист. Пълно освобождаване от ненавистта става само чрез Любов. Или, да допуснем, завиждате на нечие щастие и успехи. В този случай също е необходимо да се научите да възприемате своята завист, за да съумеете да разберете, че да изпитвате завист към някого, който върви по напълно самостоятелен път, е смешно, глупаво и при това не е безопасно.
Този, който завижда на другите, сам има неизпълнени желания. Ако се учите да разбирате своето място в Живота, своята задача, вие ще придобиете зрелост, която ще ви позволи да замените своята ненавист с чувство на безкористно удивление и дружеско участие. Завистта, както и ненавистта, изцяло се изживява само чрез Любовта. Не се поддавайте на своите негативни впечатления и емоции, а разпознавайки такива чувства в себе си, навреме ги изживявайте, докато все още не са се разраснали вътре във вашата Душа като смъртоносен раков тумор.
Ако започнете да подтискате цялата своя смрад в себе си, това няма да доведе до нищо, освен до агресия, която веднага по Закона за Съответствие на Енергията ще се обърне против вас самите. От преработените Енергии на вашите негативни възприятия вашето позитивно мислене трябва да се развива точно така, както и всичко, което спомага за процеса на съзряване на Душата.
Та нали затова се инкарнираме на Земята – за да овладеем изцяло техниката, чрез която трябва да се отнасяме с всички човешки чувства. Именно тази работа е същата тази ваксина от Космическото Зло, с която трябва да си отидем от Земята, за да станем пълноценни труженици на Космоса. На тази планета всички Души са събрани от всички краища на Вселената, за да се учат и да учат другите.
Нито един човек (дори НЕЧОВЕКЪТ) не може да бъде по-добър или по-лош в очите на другия. Никой не може и няма право да поема върху себе си ролята на съдия за другия. Ако бяхме съвършени, нямаше да се инкарнираме на Земята.
__________
 
“Докато вървите с хората като човек, не съдете, за да не бъдете съдени. Защото ако съдите, и вас ще ви съдят, и каквото давате, това ще ви бъде дадено. Ако порицавате, и вас ще ви порицават.
Ако проявявате милосърдие, хората ще са милосърдни към вас, и ако обичате така, че светският човек да може да усеща вашата любов, вие ще бъдете горещо обичани. По такъв начин мъдрият човек на този свят постъпва с другите хора така, както иска да постъпват със самия него.
Евангелие на Иисуса Христа, 100:3-6.
 
__________
 
Колкото и дребни и празни от ваша гледна точка да ви се струват хората, а техните беди и скърби – дребни и нищожни, никога не ги съдете и не се чувствайте по-голям сред малките само затова, защото те ви се оплакват от своите проблеми. Мнимото величие, гордостта е верният и най-бърз път към духовното падение.
С благодарност откривайте всяка възможност да дарявате на хората своята топлина и да се радвате, че има още една Душа, на която може да свети вашата любов. Срещайки се с все още еволюционно незрели хора, не мислете за това колко зле живеят и колко недобре постъпва, колкото и те да се задушават в атмосферата на своите страсти. Мислете за това как да им дадете чрез себе си живата и укрепваща Духа божествена Любов и радост, които Господ непрекъснато излъчва над всички нас.
Постъпвайки така, вие не само постоянно ще очиствате Пространството около себе си с чисти Мисли, но и винаги ще намирате в себе си сили да преминавате край много човешки драми и трагедии, създавани от човешките страсти, като при това не се замърсявате и със силата на своята Мъдрост не давате на другите да бъдат въвличани в кармични привидения. Във всякакви жизнени ситуации се смятайте не за невинно страдащ, омагьосан в мрежите на неблагоприятните обстоятелства, а се постарайте да видите в тях нужната ви, необходима и уникална възможност, през която трябва задължително да преминете, за да намерите в самия себе си устойчивост на Духа и духовно благородство.
Смирението е не нещо друго, а непоклатим мир на Сърцето. То идва само при този, който вече интуитивно е почувствал или на практика е познал своето истинско място във Вселената. Колкото по-голям и по-богат мир носи в себе си човек, толкова по-далеч и по-ясно той вижда своя път, а значи и повече разбира това колко е малък, колко малко може и колко малко знае и още колко дълъг път го очаква напред.
Христовото “възлюби ближния си като самия себе си” е същият този девиз, който е написан на знамето на цялото наше Съществуване и не само на Земята, но и в целия Космос. За съжаление, твърде много хора – с голяма вреда за себе си – не могат да видят, че този забележителен лозунг се състои от две части: ако се обърне това изказване на Иисус, ще се получи следното много важно пожелание на хората: “Заобичай самия себе си, за да можеш да заобичаш ближния си”.
Тази “любов към самия себе си” няма и не трябва да има нищо общо с егоцентризма и самолюбието и още по-малко с “нарцисизма”. Тя е усвояване на предишен опит, който се отнася до хората изобщо и към себе си в частност. Вие трябва на първо място да изпитате върху самия себе си какво значи “да бъдеш отговорен”. Нито за секунда не бива да забравяте, че сте дошли на Земята от Любов, че сте създадени от нея и ще се върнете към своя произход в Нея само и единствено чрез Нея. 
Друг начин за връщане във Висшите Светове няма. Любовта към хората е опит, който вие преди да можете да предадете на другите, отначало трябва да го постигнете в самите вас. Когато се научите да обичате самите себе си, тогава ще познаете вкуса на независимостта, която може да ви помогне да получите огромни шансове за качествено изменение на своето Съзнание и за трансформацията му във ВСИЧКО В ЕДНО. Който почувства и осъзнае това, е готов за партньорство с всички хора – той може да обича и себе си, и своите ближни без излишни демонстрации и натиск.
Но пазете се от хора, които упорито и настойчиво, без молби от ваша страна, ви предлагат своята помощ, докато е напълно очевидно, че самите те изобщо не са готови да се заемат и приведат в ред своя собствен Живот. Обикновено такава помощ не носи полза и може да бъде разглеждана от вас само като зов за помощ, като призив за признание и любов. Никога не пропускайте покрай ушите си такива призиви за помощ и не отказвайте морална и духовна помощ на никой, който моли за нея.
О, Любов, така често и така неправилно използван от нас синоним на Висшето Божество! О, Любов, неразбрана и неразгадана от човечеството дума за космическо всемогъщество! В какво само са превърнали това висше понятие хората, които жестоко са го извратили и унизили. Под прикритието на тази дума ние тероризираме ревността на своите роднини и близки, удовлетворяваме своите най-низки капризи, с тази дума ние наблъскваме цели народи в еднообразни културни схеми, подтискаме и унищожаваме нации, унижаваме своите деца...
Плодовете на тази наша “любов” говорят за самите себе си. Най-висшите вибрации принадлежат към категорията на най-насъщните потребности на човека. Да обичаш друг човек не означава да се стремиш да правиш Живота му удобен и гладък; да обичаш значи да дадеш свобода, да дадеш на човека да бъде самия себе си такъв, какъвто е на дадения етап от своята Еволюция. Не само ние, но и целият Космос живее с висококачествените колебания на енергийния обмен.
Този, който се отделя от тези вибрации, става нежизнеспособен и особено възприемчив към въздействието на негативните импулси. Затова въпросът за възпитанието в Любов е и един от главните въпроси за обезпечаването на безопасността на Душата. Съгласно неизбежния Закон на Света, в който живеем, цялото количество от Силите на Природата неизменно преминава в качество.
Ако днес в Сърцето на човека само едно качество – добро или зло, е дошло до определен висок предел, то утре това качество може да се разлее като цяло море и да обхване в себе си сърцата на всички хора, които общуват с този човек. Ако днес вие сте способни да разпространявате своята едностранчива любов само на своите близки, то утре вашето Съзнание вероятно ще може по силата на определени причини да се разшири и вашата любов да се разпространи и на други хора, които може би са непознати за вас.
Ако пренебрегнете своите изначално заложени във вас способности за Божествена Любов, то постепенно, от Живот на Живот, вибрациите на вашата Душа непрекъснато ще се влошават, ще стават все по-груби и плътни, докато накрая не изгуби способност да се изразява в материята на Финия План. С това вие сами се заключвате в клетка и поставяте своята Душа на такава степен на обучение, която ще я застави да започне от самото начало, отдолу, и отново много милиони години да се издига към висшите форми на вибрациите на Божествената Любов.
Съзнателно отделяйки себе си от Любовта, човек създава в самия себе си водовъртежи от Енергия, които действат в противоположно направление на съпротивлението. Спомнете си за бившия носител на светлина Архангел Луцифер, който произхожда от същото енергийно ниво, от което и Христос, и който искал да се издигне по-високо от своя Творец, за да получи възможност да изменя законите на Вселената по свое Желание. Подкрепили го много милиони ангелски Същества. Но за щастие не всички от тях се присъединили към бившия носител на светлина.
Тези, които го последвали и доброволно се отказали от Божествената любов, все повече губели сила и фина Енергия, докато накрая не застинали в Материята на Физическия и Астралния Планове на Земята. Когато осъзнали къде са попаднали и с какво да се сдобили чрез своята съпротива, те се отчаяли и се опитали отново с покаяние да се върнат във висшето състояние на Енергията на Христос.
Но връщането обратно вече станало невъзможно, защото заради станалите в тях изменения тези бивши висши Същности вече не можели да съществуват в Енергия от такова високо качество. Затова те трябвало да очакват резултати от еволюционното развитие на Материята, продължаващи милиони години, в течение на които тези бивши Ангели (тоест ние с вас) били принудени да видят себе си заключени само в собственото си Съзнание на своето отделяне от Божествената Любов.
И едва когато Еволюцията на земята отишла така далеч, че предоставила подходящата материална форма, която можела да бъде одушевена от Разума, ние – падналите Ангели, отново сме получили възможност да се развиваме във високата Енергия на своя Божествен Произход. За съжаление, твърде много от нас още не са излезли от стадия на двуногите животни. Но този, който вече ЗНАЕ, той РАЗБИРА, че на Земята изобщо няма нито “свои”, които следва да обичаш, нито “чужди”, с които следва да се отнасяш с максимално внимание. Навсякъде има такива хора (или хора, които някога ще станат такива) като самия него.
По този повод в Индия казват: “Никой не ти е приятел, никой не ти е враг - всеки е твой учител”. Даже в най-злия и лош човек, който храни към вас изключителна ненавист, може, стига само да се опиташ да поискаш това, да се научи на любов към ближния. Стремейки се да живеете с високи цели, не трябва да живеете с полу-чувства и полу-мисли и през цялото време да правите компромиси със своята Съвест.
Едва когато почувствате, че Сърцето ви е празно за личното и егоистичното, едва тогава вие ще се слеете в един акорд с обкръжаващите ви хора и с ВСИЧКО, което е Бог. Но ако постоянно заставяте себе си да мислите за това, че вашето Сърце ТРЯБВА да звучи с любов към другите, това ще бъде не песен на Любов, не тържество на Духа над “егото”, а обикновен стон. В духовния си Живот не трябва да изхождате от Ума; духовното Творчество е естествена Хармония на пълнотата на Сърцето и чистотата на Мислите.
Корените на човешките страдания и нещастия са много дълбоки и не са безопасни за другите. Затова не трябва да съдите хората според своите разбирания, както не си струва и да се разстройвате заради недостатъците им. Всекиму своето. Старайте се само да носите на хората любов и бодрост и по силата на своите възможности да пресичате злото като поставяте за него прегради там, където хората са слаби, за да предпазите преди всичко самите тях от тяхното собствено зло.
Но докато вие самите не сте съзрели, не се стремете да им помагате с практически съвет как да се избавят от злото, култивирайки в себе си любов, защото това е много опасно. Ако не знаете всички тънкости на Законите на Мирозданието и не можете при всякакви обстоятелства да действате с пълно самообладание, вие не само няма да можете да помогнете на другите, но и ще увеличите силата на тяхното зло, внасяйки още повече дисонанс и раздразнение в Живота на тези, на които сте искали да помогнете.
Освен това стрелата на вашето неумело и затова мнимо “добро”, необмислено изпратена от вас за поразяване на злото, може да се да се обърне и много лошо да удари самите вас. Не следва да очаквате пощада, ако самите вие не умеете да щадите другите. Любовта признава един закон: законът на творческото отдаване. И всичко, което очаквате от хората, обичайки ги, слизайки към тях, подобно бурен планински ручей, ви се връща от Живота. Този закон ще ви върне обратно изпратеното от вас зло “добро”.
Любовта с целият й присъщ емоционален финес и сила е една от основните причини защо човешките Души се въплъщават на Земята. За любовта е характерно отсъствието на страх. Душата съществува заради Любовта и благодарение на Любовта расте, еволюира като реализира своята Божествена Природа. Любовта може да бъде приета само свободно и трябва да бъде държана в открито Сърце, за да бъде отдавана на другата Душа също така свободно, без да очакваш нищо в замяна.
Само обкръжавайки себе си с безкористна Любов, можеш да се надяваш на нейния растеж и постепенно разширение - от един човек към голяма част от човечеството. На вас всеки ден ви се налага да се сблъсквате с многообразните прояви както на величие, така и на безгранична низост и ужас по пътищата човешки. Всички ние имаме възможност лично да се убедим в това, че всеки човек, вървейки по своя път, може да постигне истинско Знание едва тогава, когато Любовта е станала вече не просто едно от неговите качества, а основна ос на цялото му Същество, негова Същност, въз основа на която се строи и развива духовното творчество на човека.
Научете се безстрастно да различавате за себе си пътищата на другите хора и тогава ще се убедите лично във верността на приведената по-горе пословица, че човек на никого другиго не е нито приятел, нито враг, а всеки сам на себе си е Учител. Много от хората, които имат влечение към програмно-механичния или така наричания прагматичен тип мислене, не отделят нужното внимание на хармоничното развитие в себе си на триединството на главните Сили на Живота: Силите на Духа, Силите на Разума и Силите на Любовта.
Мнозина, които така или иначе развиват в себе си в хода на индивидуалната Еволюция това триединство, често не разбират цялата важност на Космическия Закон “Взаимозависимост, Взаимопроникаемост и Пресекаемост”, който действа и по отношение на развитието на тези три Сили. До какво може да доведе той (и вече е довел) човечеството?
Концентрирайки своето Съзнание върху необходимостта от развитие на някоя от тези Сили, вие усъвършенствате в себе си само това, което по ваше мнение може най-много от всичко да ви потрябва в Живота като не обръщате внимание на развитието на останалите си качества. Така в Съзнанието се извършва замяна на понятието “хармонично триединство на Духа, Разума и Любовта” с лъжливото понятие, което е съвкупност от тези три Сили като независими един от друг компоненти.
Да речем, някой развива в себе си само Силата на Духа и Силата на Разума, като в същото време пренебрегва развитието на Силата на Любовта като излишна емоция, която по тяхно мнение предизвиква само несдържаност на емоциите и само пречи на техния “духовен” и “интелектуален” растеж. Най-страшното е, че такова прагматично отношение към своето развитие тези хора автоматически програмират и в Съзнанията на своите деца и внуци.
Подобно нарушение на Космическите Закони не може да не повлияе пагубно на развитието и самоусъвършенстването на цялата днешна човешка цивилизация. Те не знаят, че Силата на Любовта – това са животворящи корени, които хранят Духа и Разума, а не обратното. Само Любовта дава на Силата на Духа устойчивост в изпитанията, а на Силата на Разума - огъня на фантазията. Без Любов в Сърцето си човекът става духовно сляп и нравствено глух.
Само в хода на хармоничното развиване в себе си от страна на всеки човек на триединството на главните Сили на Живота се проявява Петият Универсален Закон на Космоса: “Запазвайки, развивай” - Закон, който предупреждава всяка личност и всяка мислеща цивилизация за необходимостта от запазване на своята индивидуалност, тъй като е невъзможно да развиваш и усъвършенстваш това, което е разрушено или унищожено.
Запомнете: само съзнателното развитие на Силата на Любовта – в себе си към всички и от себе си към всеки, спомага за развитието във вас на свръхчувственото възприятие.
Само Любовта може да обедини Материята на Мислите на всички хора в единен енергиен заряд за творческо съзидание на бъдещето, когато във всеки от нас се извърши преосмисляне на универсалните Закони на Космоса и разбиране на необходимостта от единство на всички хора в своя стремеж към духовно усъвършенстване.
Само Любовта е способна, обединявайки, да съхрани във всеки и свободата на Духа, и чистотата на помислите, и радостта на творчеството и индивидуалността.
Отнасяйте се с уважение и разбиране към всички проявления на любовта. Истинската любов е щедра, чиста от помисли, свободна от завист, ревност и злоба. Човек никога не трябва да знае дали дарява някого в дълг на бъдещето, или връща своите дългове от минал Живот. Както вече казахме, без Любов човекът е глух и сляп. Срещайки се в Живота с черна сила, която ви пречи да живеете, не бързайте колкото се може по-скоро физически да я изкорените, а намерете в себе си мъжество да погледнете себе си през нейните очи.
И тогава, като в криво огледало ще намерите в себе си това, което е привлякло това зло към вас, за което то може здраво да се хване и с което може да ви държи в своята власт. Кажете си:
“Силата на Разума ми помогна да намеря в себе си мръсотия и уродство;
Силата на Духа ще ми помогне да преодолея и поправя себе си;
Силата на Любовта няма да даде да прорастат в мен злобата, ненавистта, отмъстителността и суеверието”.
Легендарният и дълбоко уважаван от мен китайски философ Лао-Цзъ е писал за чудовищната метаморфоза на положителните човешки качества в негативни, ако само ги лишим от Любов:
 
“Дългът без любов прави човека недоволен.
Отговорността без любов прави човека безпощаден.
Справедливостта без любов прави човека жесток.
Правдивостта без любов прави човека неодобрителен.
Умът без любов те прави лъжлив.”
 
Не трябва да се живее така, както ни се иска. Великата Майка на Живота – ето нашият водач. Ние идваме на Земята и си отиваме от нея, свързани със стотици невидими нишки, от които са оплели за нас паяжината на Съдбата нашите любов и ненавист. Злото, което съществува само по себе си, отделено от болното човешко Съзнание, не е способно в такава степен да запълни целия ни Живот, ако ние сами, с егоистичното “творчество” на нашите ожесточени сърца не бихме го призовали към себе си, не бихме го отхранили в своите все още неразвити Души.
Законът на Вселената, на който са подчинени всички духовни и материални Сфери на Земята, гласи: хармонията на Сърцето както силата на притегляне на Земята, определя мястото на човека във Вселената. Духовната сила на човека – това е тази светеща Енергия, която е изтъкана от хармонията на неговото Сърце, създаваща в заобикалящото Пространство еманациите на неговата Душа. Тази Енергия, като огнено кълбо от Светлина, обкръжава силния Духом човек. 
 

Създадено: 21/04/2015 : 01:49
Обновено : 21/04/2015 : 01:49
Категория : Орис
Страницата е посетена 3299 пъти


Версия за печат Версия за печат

Проекти
 

Здравейте приятели, 

От 19 години чета и превеждам предимно безплатно изключително ценна информация от езотерични и окултни източници от английски и руски език. Част от тези преводи са достъпни на www.iskri.net/zefira. Липсата на средства ми пречи да ги издам и разпространя сред повече хора. По-долу е проекта, който би донесъл огромна полза на всеки. Ако резонирате с него и имате материални възможности и желание да ми съдействате, свържете се с мен за повече подробности: 

1. ИИССИДИОЛОГИЯ - поредица от 12 тома с изтеглена от будхичния план подробна информация за паралелните реалности (с космическите звукови кодове за достъп до тях, които осигуряват личен достъп до Вселенските бази-данни). Дадена е от Плеядите на човечеството като тест за вибрационната готовност на хората за инверсионно-лъчевите префокусировки. Уникални знания за учените и за всеки, който желае да се префокусира съзнателно в някой от по-високочестотните сценарии, където понятия като „смърт“, „болести“ или „стареене“ не съществуват. Дори прочитането на само няколко страници променя цвета на аурата на четящия, а при изучаване се активират нови участъци от мозъка. Първият том (разширен и допълнен до 700 страници спрямо качения в този сайтна „Основите на Ииссидиологията“ е вече преведен, но поради липса на средства все още не е издаден.
  

 

За да помогнете със средства дейността ми, можете да използвате следните банкови сметки:

 
Първа Инвестиционна Банка АД (в BGN)
IBAN: BG48FINV915010BGN08NMB
BIC/SWIFT/:FINVBGSF
Емилия Луканова Манолова
[Emiliya Lukanova Manolova]
В IBAN номерата на банката не фигурира латинската буква О, а цифрата нула.
 
Първа Инвестиционна Банка АД (в USD)
IBAN: BG37FINV91501003834709
BIC/SWIFT/:FINVBGSF
Емилия Луканова Манолова
[Emiliya Lukanova Manolova]
В IBAN номерата на банката не фигурира латинската буква О, а цифрата нула.
 
За подробности и контакти:
e-mail: emi_manolova@abv.bg
phone: 02 855 27 85 Vivacom
            0899 812 318 Globul
           
 

* Този сайт продължава да съществува не благодарение на нечия помощ, а въпреки нейната липса.
^ Нагоре ^