Преводи

Затвори Астралния свят

Затвори Чакрамните личности

Затвори Ииссиидиология

Затвори Ведически лекции

Затвори Кираел

Затвори Оаспи

Затвори Урантия

Затвори Нибиру

Затвори Матрицата V

Затвори Операция Тера

Затвори ГМО

Затвори Сириус - въпроси и отговори

Затвори Къщи от сламени бали

Затвори От тук от там

Затвори Избрани цитати

Затвори Полезни съвети

Затвори Орис

Затвори В името на Иисус Христос

Затвори Лечение на рака със сода бикарбонат

Затвори Лечение на диабет без лекарства

Затвори Кредо Мутва

Затвори Рецепта за отказване на алкохола

Затвори Здраве без лекарства

Затвори Адът съществува

Затвори В защита на потребителите

Затвори Академия „Эндорфин”

Затвори Доктор Уолък

Затвори Олга Бутакова - лекции за лекари

Затвори А.Т. Огулов - лекции за лекари

Затвори Д-р Питър Глидън - лекции за лекари

Затвори Вълнова генетика (П. Гаряев)

Затвори Тайните на изцелението

Затвори 100% Божествено изцеление

Затвори История и метаистория

Затвори Съвременна метаистория

Затвори Калагия

Затвори Приложна кинезиология

Затвори Борис Увайдов – лекции за лекари

Затвори Евгений Божьев – лекции за лекари

Затвори Д-р Сейби - лекции за лекари

Затвори Дмитрий Троцкий

Контакти
Брояч

 1 632 441 посетител

 13 посетители онлайн

Астралния свят - Душата в астрала - Орис - 2 част

 

Продължение


Структура
на Астрала на Земята

Йерархията на Астралния Свят се обяснява с наличието в него на достатъчно широк диапазон вибрации на енергии, съчетани на принципа на резонанса и в значителна степен обусловена от неговата многопластова постройка. Във висшите вибрации на Астрала могат частично да се проявяват Същностите от Висшите Планове, Които възглавяват управлението на Галактиката или даже Вселената; така наричаните от религията “Ангели”, “Архангели”, “Власти”, “Сили”, “Престоли” и прочие. В противоположност на Тях съществуват обширни градации на ниско вибрационни и дисхармонични множества и Светове, ръководени от разумни същества, които земната религия обобщава под термина “Луцифер”, “сатана”, “дявол”, “демони” и др. подобни.

Съществата, които населяват астралните Светове на Земята, могат да бъдат разделени условно на седем основни групи:

 

 

1. Планетни Духове, които имат форма

 

("Рупа-Деви")

 

2. Планетни Духове, които нямат форма

 

("Арупа-Деви")

Отделни класове:

 

3. Двупринципни астрални призраци ("пишачи")

 

4. Трипринципни несъвършенни Души,

 

обречени на астрално унищожение ("мара-рупа")

 

5. Елементали,които имат човешка форма ("асури")

 

6. Колективни Души на Животни

 

и животни елементали от 2ри клас

 

(т.н."астрални зверове")

Отделна група:

 

7. а) Души на бывши магьосници, вещици и черни магове,

 

които подлежат на коригиране или унищожение

 

б) Души на самоубийци и жертви на нещастни случаи.

 

 

Именно тези седем групи образуват главните категории, на които се подразделят обитателите на обкръжаващия ни субективен Свят. Но население на Астрала се явяват не само Душите на умрелите хора и изброените по-горе категории развъплътени същности. Там, както вече беше казано, обитават и оформените по различен начин Мисловни образи на хора, генерирани от тях в момент на силни емоционални изблици или по време на творческа психо-емоционална дейност.

Такива неодушевени, постоянно преместващи се в Пространството на Астрала мисловни образи, са неизброимо множество плюс равно количество от повече или по-малко силните емоционални и чувствени преживявания на всеки човек, изпитвани от него в течение на целия му Живот. Всички те непрекъснато се сливат и преформират по сходството на съставляващите ги вибрации, по своята целенасоченост, по качеството на заложените в тях Идеи и т.н.

Девите или Ангелите се явяват астрални посредници-изпълнители на Плана и проводници на низшите нива на Битието на Волята на Бога, високо духовни разумни Същности, които непрекъснато работят над онова, което наричаме “естествени закони на Природата”.  Те обезпечават безупречното изпълнение на Закона на Еволюцията и Кармата в духовните, ментални и астрални Светове (за Тях подробно разказахме в книгата “Инопланетяни”, в раздела “Ангели-Хранители”).

 

Низши паралелни Светове

Особен интерес за нас, хората, представляват така наречените “паралелни” Светове, които още не са известни на човека, но с които достатъчно често той се сблъсква в своята творческа дейност и в психическата действителност, най-често без даже да подозира за тяхното съществуване. Трудно е да се каже нещо конкретно за тяхното съществуване ТАМ, при тях, в непостижимите за нас реалии на собствения им Свят, но ТУК много от нас може, макар и съвсем условно, да се отъждествят с някои от фолклорните персонажи от нашите приказки, митове, легенди и суеверия.

Тези същества, пак чисто условно, могат да бъдат разделени на три групи: "паралелни същества" от първи, втори и трети порядък, обединени в това, че всяко от тези финоматериални същества използват за проникване в нашия свят едни и същи “координати”. Затова, когато на Физически План започнат, видимо или невидимо за хората, да се проявяват представители от един от видовете, напълно вероятно е след тях по един или друг начин, да се появят и същества от всички други видове. Но между тях самите съществува огромна разлика не само по формата на проявление, но и по еволююционното им ниво на развитие. (Виж книгите “Инопланетяни”, “Извънземни”, главатаТунгуската Тайна или още веднъж за нехората”).

И така, "паралелните същества" от първи ред съществуват под формата на разумни сферични енергийни субстанции, които се отличават по излъчвания от тях цвят – от ярко жълто и светло-зелено до светло-сиво и даже виолетово. Основният проблем, който ги вълнува и засяга собствените им интереси, е рязкото нарушаване на енергийното и екологичното равновесие, възникнало в резултат от неразумната дейност на човешката цивилизация.

Те са много силни в знанията за растителното и животинското Царства на нашата планета, притежават уникални знания в областта на нетрадиционните методи за лечение, прекрасно владеят всички начини за енергиен преход от собствения си Свят в нашия и обратно.

Именно в съществата от дадения ред има “несъвършени” особи, които повече приличат на нашите “деца”, които също са способни да преодоляват Пространствено-Времевата бариера, която разделя нашите Светове и се проявяват при нас под формата на явленията, наричани от нас “полтъргайст” - най-често безобидни и притежаващи по-скоро елементи на детинщини. Като цяло възрастните особи от този порядък са настроени към сътрудничество и добросъседски отношения с хората.  

Паралелните същества от втори ред също съществуват под формата на разумни енергийни субстанции – както безформени, така и сферообразни. Те се отличават от първите с по-тъмната си гама на цветовете, с преобладаването в тях на мръсни оттенъци, притежават по-тесни знания и свойства, както и първите, но ги използват само с цел собствената си изгода, тъй като по своята същност се явяват агресори и представляват достатъчно сериозна психическа опасност за хора с неуравновесена психика и нискодуховни по своето развитие.  

Най-безобидното им проявление по отношение на човека е полтъргайстът, който разрушава и заплашва и причинява сериозни физически увреждания и материални загуби. Целта на такива нападения над човека е само една – колкото може повече да бъдат наплашени хората, за да бъде извадена психиката им от състоянието на равновесие, да бъдат заставени усилено да отделят своята отрицателна енергетика, за да може по такъв начин колкото може по-бързо и повече да се изтощи техният енергопотенциал до минимално ниво, а след това да се направи главната крачка, заради която най-често е бил разигран целият този спектакъл – дълбоко и надеждно да се внедрят в енергийната структура на човека.

Това не винаги се отдава на всички тях макар, че мнозина се опитват да овладеят тази идеална форма на паразитиране. За щастие, полевата обвивка на духовно развития човек има няколко степени на защита и внедряване в нея на Съзнания с чужда деструктивна енергетика, но и при тях има, така да се каже, “взломаджии” и “майстори от висша класа”, способни да обработят човека така, че той сам да се съгласи на “съжителството”, или да не е в състояние да попречи на овладяването на неговия организъм. В психиатрията тези случаи носят названието “раздвояване на личността”, а сред народа – “обладани от зли духове или бесове”.

 

 

Типове обладаване

Съзнанията от паралелните и нискоастрални Светове работят само на много ниски енергийни нива и затова могат активно да въздействат в подсъзнанието на човека само на такива нива, като предизвикват най-невероятни картини и усещания, които са съвършено неотличими от реалността.

Като паразитират отвън, на полевата обвивка на слаб и духовно неразвит човек, те могат по свое усмотрение да управляват всичките му постъпки, да изменят по свое усмотрение черти на характера му и даже на самия му външен облик, като често му придават свиреп и заплашителен вид, за да предизвикат в околните вибрации на страх, а когато здраво се закрепят и се почувстват уверено в завоювания астросом, те могат да дадат да се разбере тяхното присъствие в поробения от тях човек и в явна, видима само за него форма.

В този случай обладаният започва много явно да усеща вътре в себе си наличието на нещо чуждо, различно “нещо” или “някой”, “чува” гласът на този “някой”, който започва в началото внимателно, а в случай на съпротива и заплашително активно да потиска Волята на човека и да претендира за лидерство в управлението на физическия проводник. Но най-лошо става, когато в една личност се “заселят” две, три, а понякога и повече същности от астралния или Паралелните Светове.

Лично аз имах възможност на няколко пъти да се натъкна на подобни видове обладаване. В един случай причина за него бяха станали слабоволието и пълния отказ на личността от положителна кармична обработка по отношение на един от своите родители. Моето астроизлизане с цел да убедя групата паралелни същества (оранжеви сфериъзнания и рибообразни създания с кафяво-вишнев цвят) да оставят на мира дадения човек с последващо изпращане на “Киприяновата молитва” даде само временни положителни резултати.

На всички мои доводи беше даден един отговор: в Аурата на дадения човек присъства мощен огромен заряд от деструктивна и много опасна за другите хора енергия и поради това, според Закона, никой няма право да им забрани, или да уговори този човек “доброволно” да я сподели с тях, още повече, че дадената симбиоза, в края на краищата, ще бъде от еволюционна полза както за него самия, така и за тях. Те, прикрепвайки се към неговия астросом като пиявици, само неутрализират в своите тела този агресивен тип психична енергия, като я преработват в по-груба, но съвсем безопасна за живите създания енергия.

На мен ми беше трудно да не се съглася с тях в това отношение. От гледна точка на паралелните същества можем да ги характеризираме както астрални чистачи на хората, защото всички те се хранят само с деструктивни форми на човешката енергия, като я преобразуват в отличен съзидателен материал, който се използва от тях за собственото им развитие и за строителство на техните реалности.

В друг случай девойка, която активно практикувала черна магия, беше атакувана от цяла група безформени астрални същности с блатно-мръсен цвят, които често и злобно ругаеха като “пиян каруцар” и й причиняваха непрекъснати физически страдания като й внушаваха въртене в мощни енергийни вихри. На всичките й опити да посети по мой съвет църква и да се подложи на ритуала елеосвещение тези същества отговаряха със заплашителни викове и заплахи незабавно да я унищожат, ако не прави това, което те поискат. В църквата тя не можеше да отиде, защото я заставяха много силно да крещи и да изпада в конвулсии.

Повече от всичко те искаха непрекъснато да пият алкохол, да псуват на майка, да крещят и да правят скандали не само с обкръжаващите момичето хора, но и помежду си. И девойката, до крайна степен изплашена и психически изтощена, беше принудена да прави всичко именно така, както те изискваха от нея, тъй като нямаше сили да се справи с тази група финоматериална измет. Ето с какво завършва най-често за живия човек съзнателното сътрудничество със същества от ниско астрално ниво, което се изразява в практикуване на черномагически ритуали и викане на духове. Не продължих да помагам на това момиче и нека Бог да ме съди.

Между другото, сега в много страни на света започва масово безмислено увлечение по т.нар. “учения на Дон Хуан”, ловко направлявано, обилно финансирано и широко разпространявано чрез многомилионни тиражи от съзнателни или несъзнателни проводници на тъмните сили. Под външната привлекателност на “учение” явно  проличава най-обикновена черна магия с нейните традиционни атрибути и ритуали, призоваване на стихийните сили на природата, инволтиране и доброволно предоставяне под ръководството на низши духове от Астрала.

До такива плачевни резултати водят увлечения подобни на тези, които току-що описах. Ще добавя и това, че след Смъртта си човек, призовал в живота си своя астрален защитник, ще бъде принуден дълго да се задържи в низшите вибрации на енергиите на Астрала, за да отработи по отношение на своя прижизнен помощник цялата си астрална Карма. Много опасна е заблудата, че умирайки ние скъсваме всякакви отношение със своето минало: с нашият Преход в Етерния Свят всичко тепърва започва! Затова ето един добър съвет от мен: бъдете внимателни и предвидливи в проявяването на всички свои Мисли и чувства.

Обладаване на живи може да стана и от Съзнанията на неотдавна умрели хора, които към момента на Смъртта си не са изживели многоброен списък от неизлечими пороци и неудържими страсти изпълващи го приживе. Душите на такива хора след Смъртта им също се присъединяват към огромната армия от паднали и блуждаещи духове, за да се опитат да удовлетворят своите неизживени чувствени допитвания и неудовлетворени приживе желания.

Като безплътни сенки те неудържимо се стремят към хората и жадно поглъщайки в своите тела груби еманации от всевъзможни човешки пороци, похот, завист и ревност, които от хората, се прилепват към носителите на тези разрушителни енергии в мъртва хватка, като се стараят поне частично да завладеят част от тялото или органа, който излъчва тези деструктивни вибрации, а ако се предостави такава възможност – и изцяло да завладее човешкото тяло. От такъв двоен натиск мозъкът и сърцето се израждат. Такова ОБЛАДАВАНЕ ние отнасяме към астралните прониквания от втори ред.

За разлика от паралелните същества от втори ред обладаването от падналите духове се осъществява основно на грубо чувствена основа, когато низшето Съзнание на развъплътения умрял се опитва да развие в астралното тяло на живия човек близките му по вибрации пороци и го заставят да се предава на излишни наслаждения, похот и разврат, които изискват преразпределяне на Енергията от висшите центрове на астралното тяло към низшите му центрове.

Известно е, че развитието на чувственост в определени предели стимулира дейността на човека и неговото умствено развитие. Но над тези допустими предели възниква обратната картина – развива се чувствена леност, похотливост, които водят към умствена и духовна деградация.

Постоянният стремеж към удовлетворяване на низшите чувствени  потребности автоматически повлича след себе си и увеличаване на тези потребности. Излишната чувственост придобива характера на наркомания и от нея е много трудно да се избави човек. Колкото по-привична става за него тази потребност, толкова по-трудно и по-сложно е да я удовлетвориш. Така, благодарение на въздействието на падналите духове, човек става роб на своите потребности и цялата му дейност е насочена към постигането на източници за чувствено удовлетворение. При невъзможност за постигането му, той става зъл и раздразнителен, често влиза в конфликти с обкръжаващия го свят и хора, като става  лесна плячка на падналите духове и тунеядски източник на биоенергия. При това такава личност след своята Смърт не само не се освобождава от своите поробители, но попада в още по-пълна зависимост от тях, за което ние вече започнахме да ви разказваме в предишните ни книги.

Степените на описаните по-горе проникновения са неизброими, като се започне от натрапчивите Мисли, внушения, хипноза и се завърши със случаите на почти пълно изтласкване на етерното тяло на човека от неговия плътен проводник от падналата развъплътена личност или от "паралелно същество" от втори ред.

Обладаването се развива стремително и често завършва с обезумяване. Много ръководители на държави с пълно основание могат да бъдат отнесени към категорията на обладаните безумци, които тласкат милиони свои съграждани към извършване на масови убийства и психически се опиват след това от тази кървава жътва.

Но най-голяма опасност за Живота на човека представляват паралелните същества  от трети ред, които не само в буквалния смисъл изяждат цялата грубоенергийна структура на човека, но също така са способни да нанасят и много сериозни физически увреждания под формата на дълбоки рани, драскотини, ухапвания, изгаряния и даже счупване на крайници, ако жертвата оказва осезателна съпротива. Това са истински космически хищници – безжалостни и хладнокръвни.

И трите вида обитатели на Паралелния Свят от древни времена посещават нашия Свят, като използват биоенергията на хората и Енергията, които се освобождава при разпада на нашите  белтъчни тела. Именно затова цели колонии паралелни същества от втори и трети ред са териториално разсредоточени на местата на старите гробища най-често на известна дълбочина от повърхността на земята. Принудени да търсят все по-големи и по-големи източници за постъпление на Енергия, те в последно време стават много често неканени гости в нашия Свят.

Живите хора трябва да знаят, че на личните вещи, които са се докосвали непосредствено до започналото да се разлага тяло на умрелия човек, също остава енергетиката на разложението, която създава благоприятни условия за установяване на първоначално неосъзната енергийна връзка с Паралелния Свят. Разраствайки се, с времето тази “пролука” може да се превърне в солиден отвор за нежелани гости.

Ето защо отдавна се забранява да се задържат вещи и предмети, които са оставали в продължително съприкосновение с тялото на покойника или лежат редом с него в гроба. Магьосниците и вещиците с голям успех използват за своите черно-магически инволтирания даже водата, с която са измивали тялото на покойник. 

Като се опитват да достигнат пълно енергийно сливане и симбиоза с полевата структура на човека, на когото обикновено паразитират, другоизмерните хищници от паралелните низкоорганизирани реалности буквално превръщат безволната и бездуховна личност в ловко управлявано от тях послушно чудовище. Вампирите и таласъмите съвсем не са персонажи от страшните "ужасии", а съвсем реални “нехора”, които се явяват продукт от дейността на обитателите на паралелните светове на Земята.

Като коридори за преход в нашия Свят, освен изброените от нас начини, тези обитатели на паралелните светове използват и енергийни коридори, които се образуват над жилищата на хората. По типа излъчвана около жилището Енергия те веднага “чувстват своя клиент” и безпогрешно се насочват към човека, който потенциално, по своите морални и нравствени качества, подхожда за ролята на жертва.

Коридорът може да бъде създаден и изкуствено с помощта на черната магия, когато магьосникът или вещицата съзнателно направляват към домовете на неугодни за тях хора агресивен полтъргайст, като принуждават стопаните или да продадат на безценица своето жилище, или да напуснат дома, който е привлякъл вниманието на магьосника. Да неутрализира подобно явление може само специалист с високо духовно ниво, който има голям опит в борбата с подобни  нечистотии. 

 

ДЕМОНИЧНОТО ВОЙНСТВО НА АСТРАЛА  

ДЕМОНИТЕ

Един от най-разпространените видове съзнателни същества, които действат в Света на Желанията както у дома си, се явяват т.нар. “демонични същности” от различен ред, нива и степени на еволюционно развитие, контролиращи практически всички Съзнания, които се проявяват в материалния и чувствения Светове, за да извлекат от тях всички низши вибрации астрални енергии и отново да ги върнат с полза за делото в енергетиката на своя Свят.

Гръцката дума “демон” първоначално е означавала просто “дух”, “гений”, “ум” и подразбирала всички разумни и самосъзнателни Същества от Ефирния Свят извън зависимостта от техните качества. Но в съвременния език под тази дума се разбират само някои от безбройните армии астрални същества, които се възприемат от невежите хора като крайно зловредни, жестоки и ужасни “изчадия на  Ада” само затова, защото такива хора в отговор на които и да са техни изкушения, не могат нищо да противопоставят от арсенала на собственото си, все още неразвито Триединство на Силите.

Ние няма да полемизираме относно това, че за един нравствено чист и духовен зрял човек тези “демони” не представляват абсолютно никаква опасност и заплаха – това е тема за цяла книга; само ще направим уговорката, че по нататък ще подразбираме под това название просто несъвършените, но все пак все още много могъщи развъплътени духове, като не забравяме, обаче, че това тяхно състояние не е окончателно, а само преходно и че много от тях някога ще достигнат своето духовно съвършенство, стига само да проявят към това нужното волево усилие и духовен стремеж.

В настоящия момент те се намират само в промеждутъчно състояние от своята Еволюция, в което те се подготвят за висшите степени на очистване и изкупление, които им позволяват да се измъкнат от своето злощастно положение. Ще кажем нещо повече: мнозинството от Съзнанията, въплътени понастоящем в плътни човешки форми, които роптаят по повод изпитанията на Съдбата, на които са подложени в по-голяма степен, отколкото, както им се струва, са заслужили, могат с голяма степен на вероятност също да бъдат наречени “въплътени демони”, които отработват на Земята своята зряла Карма.

Общоизвестно е, че развъплътените демони много често престъпват границата на своята астрална област, като се опитват на собственото си нискодуховно ниво да основат някакво свое “Царство на Духа”, в което постепенно биха влезли всички широко разклонени във Вселената канали на Астралния План заедно със своите обитатели. Затова ние не можем безразборно да причисляваме всички към разреда “лоши” или “тъмни”, доколкото висшите обертонове на Астрала представляват вибрации, които се интерпретират от нас като Божествена Любов, а Съзнанията, които възглавяват дадения еволюционен поток, са били първите, които така или иначе са участвали в създаването на изначалното земно човечество.

Ще ви напомним кратко, че когато ЕЛОХИМ разбирането на хората - Бог), които представляват Висшия Разум, за пръв път създали материалните Светове и Вселени, Те много бързо са се убедили в това, че тези пределни и множествени Светове притежават свойството на инерция, която кара тяхната Материя силно да се съпротивлява на прехода от едно свое състояние в друго. Когато Те в цялото си височайше Величие (като еманации на т.нар. Свети Дух), решили да се явят на своите помощници – Космическите Същества (Ангелите), отразени в Огледалото-Творение, някои от Съществата, които вземат активно участие в създаването на плътноматериалните Светове във Вселената като се подчиняват на мощното налягане на инерцията на своите Светове, не успели да възприемат най-висшите вибрации от еманациите на Светия Дух, като с това проявили дисонанс, или – в превод на човешки понятия, духовно неприемане (съпротивление).

Подчинявайки се на Универсалния Космическия Закон за единство и борба на противоположностите, тези още несъвършени Създания започнали духовно противопоставяне с тази част от Космическите Съзнания (Ангели), която нормално възприела най-висшите духовни вибрации на Светия Дух (проявените ЕЛОХИМ), като видяла истинската причина за своя дисонанс с Божествените Енергии именно в Тях, а не в своята привързаност към създадените от тях Светове.

Но без възможността духовно да се хранят с вибрациите на Светия Дух, с това тези Ангели (сега вече бивши) се лишили от притока на Жизнена Енергия от висшите нива на Духовния План и затова тяхното съществуване станало възможно само за сметка на Енергиите, които постъпвали от Съзнанията, населяващи създадените от тях Светове. За да започнат да резонират с Божествените Енергии и така да имат възможност да се хранят с тях, тези Космически Същества трябва да излязат поне на най-низшето от нивата на Духовния План. А за това съществува само един начин: като повишават постепенно вибрациите на Колективните Съзнания на създадените от тях Светове, да доведат своите енергийни качества до нужните параметри. 

Ето защо, принудени да пребивават на строго ограничен енергиен участък, всички тъмни цивилизации в космоса, самоизолирали себе си от духовните еманации на Светия Дух, постоянно изпитват остри енергийни проблеми. Именно затова от общия космически Хаос (дисхармония), със силата и могъществото на тези Същества, в Пространството на планетата Земя бил особено отделен грубо-вибрационен слой, наричан от хората “Ад” или “Чистилище”, който станал основен метод за тяхната дейност по очистването  и повишаването на духовните вибрации на човечеството. Но без да притежават продължителна жизнеустойчивост, за сметка на постоянното изсмукване на жизнена Енергия, създадените от тях несъвършени Светове постоянно се саморазрушават, което може нагледно да се проследи в примера с трагичната история на нашата Земя и нейното човечество.

Съпротивлението в човека по необходимост да следва Божествения (духовен) път на развитие особено силно се е проявило след внедряването на Земята на т.нар. “синдром на Луцифер” – “его-система”, кодираща в Съзнанието на човека на здрава основа “АЗ СЪМ ВСИЧКО, ДРУГИТЕ – НИЩО” (виж книгите “Трагедията и тайната на Луцифер”, “Еволюция на човечеството”).

В преодоляването на тази зловредна кодировка се състои същността на борбата на Доброто със Злото: съвършените Божествени Същности (Ангели, Архангели, Серафими и др.) се стараят със собствените си духовни сили да просветлят всички Съзнания, които се намират в грубоматериалните (физически и астрални) Светове на Огледалата-Творения, микроскопична част от което се явява и човечеството, за да могат в съвършенство да отразяват Енергиите на Светия Дух (ЕЛОХИМ), а от своя страна несъвършените Космически Същности (бившите Ангели, превърнали се в демони), се опитват с всички достъпни им сили и средства да просветлят това Огледало за сметка на естественото самоповишаване на духовното ниво на самите Съзнания, които съставляват разумната основа на Огледалото-Творение.

Но това ще стане възможно едва тогава, когато инерцията на Материята, която съставлява главният принцип на всички грубоматериални Светове на Творението бъде успешно преодоляна от самите демони. В това отношение вече има много обнадеждаващи резултати и именно заради най-скорошното благополучно завършване на този еволюционен експеримент се осъществява сега цялата работа на духовните сили ЕЛОХИМ (които присъстват в нашата система като еманации на Светия Дух) по подготовката на квантовото Преобразяване на Земята и последващия преход на цялото човечество към съществуване в четвърта-пета измерности на Пространството (виж книгата “Новата Земя”).

Демоните, чието ангелско Съзнание е подложено на твърде продължителното и силното деструктивно влияние на най-грубите вибрации на Материята, в световните религии много често се характеризират като недоразвити и безполезни етерни същества, с това сякаш неоправдано някак смалявайки за хората тяхното могъщество и сила, несъизмеримо превишаващи способностите и възможностите на самия човек в неговото днешно несъвършено състояние.

Би било много лекомислено и наивно така опасно да бъдат недооценявани тези могъщи космически същества и самият им стопанин – демона Гагтунгр (“сатана”, “дявол”), който проявява на Земята чрез своите низши Съзнания-проводници (Хистург, Урпарп и Фокерма) волята на самия Луцифер. Ако дяволските орди бяха такива немощни и глупави, каквито понякога ги представят някои от твърде самоуверените свещеници, то те идва ли щяха да могат така силно и така лесно да въздействат на най-низшата човешка природа и в света на хората нямаше да има толкова зло и несправедливост, колкото съществуват в Антисвета. 

“Сатана притежава огромно мъжество, невероятна хитрост, свръхчовешка мъдрост, изострена проницателност, съвършена бдителност и несравнимо умение да скрива своите даже най-гнусни деяния под благопристоен вид, той е коварен и безгранично жесток по отношение на човека, той е неумолим и даже непоправим”.

Даже най-обикновените, редови, безбройни сатанински легиони, притежават огромна психическа мощ, която е напълно достатъчна за да лъжат лесно, да изкушават успешно и съблазняват духовно недоразвитата част от човечеството:

Няма съмнение, че дяволите имат дълбоки познания във всичко. Нито един богослов няма да изтълкува Светото Писание по-добре от тях; нито един юрист не знае по-подробно как да съставя завещания, договори, актове; нито един лекар или философ няма да може по-добре от тях да се ориентира в човешкото тяло, в небесните сили, звезди, птици и риби, дървета и треви, метали и камъни”.

 Нужно е да се разбере, че тъмните сили и тяхната дейност – това не е просто някаква страшна приказка за деца или измислена химера, а страшна и опасна действителност, особено за тези, които още не са изживели в себе си себичността, егоизма, гордостта и другите пороци, които са станали главната причина за гибелта на трите предишни човешки цивилизации на планетата Земя. Днес Черната Ложа е разпростряла своите дълги пипала по цялата планета и обикновено нейните центрове под формата на  всевъзможни, съвсем порядъчни форми - екстрасензорни, ведически, астрологични, магически и други окултни общества, се намират практически във всички градове на Земята. Тяхното предназначение е всячески да противодействат на Силите на Йерархията на Светлината.

Последното в значителна степен се постига посредством поощряване на разпуснатостта на нравите сред народните маси, разпалване в човечеството  на груби страсти, користолюбие, повсеместно наслаждение в наркоманията, алкохолизма, проституцията, практически безгранична власт на парите, тласкащи хората към престъпления, към съзнателно сключване на “завет с дявола”, към сатанински оргии и т.н. Но вие трябва да помните, че така грубо и безогледно действат тъмните сили само на ниските степени; висшите йерарси на тъмнината, т.нар. “Черни Ангели”, с един от които на автора му се случи да общува в Астрала лично, лесно надяват на себе си маската на Светлината, маскират се в монашески раса, в свещенически ризи и папски тоги, като се стараят по всякакъв начин, на всякаква цена да проникнат в светлите начинания, за да ги взривят отвътре, да внесат разкол, да ги извратят, опорочат и компрометират...

В това те са достигнали такова съвършенство, че ние, слугите на Светлината, докато работим над съставянето на нашите книги, при разкриване на една или друга тема, непрекъснато  сме принудени  да се контролираме: не са ли се намесили тъмните, въвеждайки ни в заблуда със съблазнителен словоред, красиви думи или метафора, които зад външната си привлекателност и привидна правдивост всъщност крият опасен таен смисъл, способен да навреди на неизкушеното Съзнание?

Именно с тази цел: надеждно да се огради от насочена хипноза, внушения, самозаблуди и несъзнателно извращаване на Истината, Самата  Пречиста, Царица Небесна постави на челото на автора Своя особен Печат на Доверието – видим за всички православен Кръст, за да не може никаква нечиста сила тайно да проникне в неговия мозък и по свое усмотрение да преподреди информацията. Със същата Защитна Цел Учителите от Плеядите, по време на въплъщението на Съзнанието на Орис на Земята, бяха предприети и други, не по-малко надеждни предпазни мерки за предотвратяване на всяка възможност за проникване (даже посредством поглед!) в лявото полукълбо на мозъка, от несанкционирани от Силите на Светлината опасни Идеи и Мисли.

Какво да се прави, когато в Етерния План на Земята съществува неизброимо множество желаещи да внушат на хората в благопристойна и правдоподобна форма най-позорните и гнусни помисли, желания, стремежи, особено на тези от хората, които сред побеснялото и напълно обезумяло човечество представляват сега на Земята, в навечерието на квантовото Преображение, Силите на Светлината...

В книгата  “Антисветове” ние достатъчно подробно ви разказахме за “висшите ешелони на демоничната власт” и за принципите на построяване  на олигархията на антисвета. Но тези главни сили се намират далеч от хората, в центъра на Антисвета и към въплъщение сред хората биват призовавани от Черния Конус на Тъмнината само за изпълнението на някакви особени мисии. Нас повече ни интересуват низшите легиони демони, които работят непосредствено с всяко въплътено Съзнание. Те могат да бъдат разделени на девет основни категории: 

 

1. Орисници (Fates), или Архонти на Съдбата. 

2. Полтергайсти (като "лудуване на Духовете"). 

3. Инкуби и суккуби, които предизвикват в спящите хора похотливи видения,  основно за извратена полова близост, с цел създаване на мощни сексуални ларви и мислени кодировки на нивото на половите центрове, пагубно следствие от което се явява придобиването от човека на трудно преодолими навици към онанизъм, мастурбация и други начини за самозадоволяване, които дават енергия на тези мисловни същности. 

4. “Маршируващи” демони, които подстрекават хората към войни, революции, митинги, демонстрации на протест и които тласкат към всякакво противопоставяне, опозиция и т.н. 

5. “Познати” демони, които влияят на Съзнанието чрез близки, познати и роднини  и по този начин спомагат за развързването, или обратно – за още по-голямото затягане на стегнати кармични възли между хората. 

6. Демони на “Кошмарите”, които участват в отработването на тежката Карма на човека докато той спи, като формират ужасни и кошмарни ситуации. 

7. Демони, които косвено участват във всички полови актове на хората и се хранят с енергиите, които се образуват от спермата и еманациите на миризмата по време на оргазма. 

8. “Лъжовни”демони, които се появяват в сънищата и медитациите под формата на обаятелни мъже или съблазнителни жени, които осъществяват всевъзможни “видения” с цел да заблудят човека и да разпространят сред хората необходимата дезинформация. 

9. “Чисти” демони, които се занимават с тълкуването на религиозни догми, учения, известни исторически събития, с цел изпитване на вярата на човека и т.н.; могат да се явяват само на високо духовни хора – монаси, отшелници, светци.

Ще отбележим още веднъж, че развъплътените астрални същества, които се намират на по-ниско еволюционно ниво от човека, могат да въздействат само върху Съзнанието на тези от хората, чиято нравственост и еволюционно развитие се намират на такова ниско ниво, каквото е то и в самите същества. 

В зависимост от заеманата в Астрала ниша, бившите Ангели (демони) се делят на шест основни групи:

Първа група: това са огнените Същности, които обитават най-горните слоеве на Астрала, на нивата на  12-14 обертон (включващи вибрациите на т.нар. “Христови Съзнания”), на тях обаче са им достъпни и низшите слоеве на Огнения Свят. Никога не се спускат в средните или долни астрални слоеве преди “Съдния Ден” или Преображението. Те нямат непосредствени чувствени сношения с въплътените на Земята маси, освен менталните контакти със Съзнанията на отделните хора, които са способни чисто да прокарват  в човечеството техните духовни Идеи и Мисли.

Те най-често наричат себе си Владици и ръководят всевъзможни просветителски мисии сред хората, като се стараят да погасят своята Карма. Заинтересовани от духовния растеж на човечеството, те активно сътрудничат с Учителите от Сириус и Плеядите по осъществяването на Земята на Програмите на Преображението и Планът “АЗ СЪМ”.

Втората група – въздушните Зигоси, които могат да съществуват около нас в атмосферата на Земята. Пространствено заемат вибрациите на 9-11 обертонове на Астрала, като ръководят висшите астрални Светове на Земята. С просветителско-еволюционни мисии те могат да се спускат до нивата на долните слоеве и от време на време видимо да се явяват на отделни хора, като формират свои уплътнени тела от етер, светлина и въздух.

Активно участват в процесите на зараждане и погасяване на Кармата както на отделни хора, така и на човечеството на Земята като цяло. Под тяхно ръководство се намират всички средни астрални Светове и т.н. “Ангелски Сфери” в многоизмерното Пространство на Земята. Заинтересовани са от духовния растеж на Колективното Съзнание, тъй като това ще ги приближи към собственото им кармично Освобождение.

Трета група – земни Зигоси от числото на “падналите Ангели”, които в по-голяма степен, отколкото двете първи групи, са били подложени на влиянието на Материята и затова по закона за притеглянето на подобното от подобно, са низвергнати от Небесата в по-плътните слоеве енергия. Едни от тях живеят в планините и  горите, други обитават  полетата и поляните, трети са се заселили в повърхността на планинските пещери, недълбоките  клисури  и в други уединени ъгълчета на Земята.

Някои от тези  низвергнати Ангели периодически се въплъщават сред хората, като според своите сили им помагат и получават удоволствие от това. Така те постепенно гасят отрицателната част от своята Карма, но въпреки това са силно привързани към Физическия и чувствен План на Земята и затова изпитват някакво съжаление от това, че трябва да се сбогуват с целия този Свят.

Четвъртата група – водните Зигоси, които живеят в реките и езерата, моретата и океаните. Именно те, подчинявайки се на законите за ритъма, предизвикват щормовете и бурите в морето, регулират приливите и отливите. Към хората те не са привързани и кармически се намират на служба при Архонтите на Съдбата. Тези от тях, които обитават  влажни места, формират своя невидима форма с помощта на водата и понякога могат да се появяват на хората предимно в образа на жени. Тези, които обитават суха среда обикновено се явяват в мъжки образ под формата на сивокос старец в бели дрехи с дълга бяла брада.

Петата група – подземните демони, живеят в дълбоките планински пещери и цепнатини. Те са настроени към хората много агресивно, особено към тези, които работят в шахтите или добиват злато и им досаждат като причиняват срутвания, взривове, наводнения  и така причиняват страдания на хората. Такива демони предизвикват изригвания на вулкани, земетресения и разломи на земната кора, смерчове и урагани, разрушават основите на къщите. Сега те са встъпили в най-активната фаза на своята дейност с цел възможно най- бърза отбработка на Кармата на Земята и цялото човечество.

Шестата група – хелиофобите, които панически се боят от слънчевата Светлина. По спецификата на своята природа те не могат безболезнено да понесат даже най-незначителните вибрации на светлинните вълни, особено в ултравиолетовия им диапазон, затова те никога не се появяват на повърхността на земята през деня и не могат да приемат своята видима форма преди пълното настъпване на тъмнината. Тези същности са най-тайнствени, неизучени, те са непостижими за човешкия Ум и ние знаем само, че те са тясно свързани с Антисвета.

Съзнанието им е тъмно, напълно затворено, брулено от ледени страсти, хитрост и безпокойство. Ако те срещнат човек нощем, могат хладнокръвно да го нападнат с цел силно да го изплашат, наслаждавайки се на излъчваните от него вибрации на страх и ужас. Понякога такива астрални нападения водят до заекване, паралич или даже Смърт на човека в резултат от сърдечен пристъп.

Следват Съзнанията с различна степен на разумно и еволюционно развитие, авангард на тъмните сили, които образуват монолитното и сплотено войнство на Йерархията на Тъмнината, която има значително по-строга вертикална структура на своята организация, отколкото Светлите Сили, които поставят по-голям акцент не върху най-строгата дисциплина и безусловното всеобщо подчинение отдолу до горе, а на творческото проявление на духовния потенциал на всяко от Съзнанията, които застават на страната на Йерархията на Светлината.

Както на Земята съществуват Бяло Братство  и Черна Ложа с техните адепти, точно така съществува и Космическото духовно противостояние на Силите със своите адепти и своите ритуали за посвещение като адепти. Астралът представлява главното поле за духовна битка на тези две непримирими страни, полигонът за изпитване на оръжията на Любовта и Доброто използвани от Светлината и оръжията на Ненавистта и Злобата, изкусно използвани от демоничните сили от различно ниво.

Особено при тъмните е идеално организирана и прекрасно наредена работата с всевъзможни илюзорни форми. Те са най-добрите майстори по създаването на разнообразни заблуждаващи астрални вихри, в които така лесно биват въвличани още неопитните човешки Души.

На мен нееднократно ми се е случвало да наблюдавам тяхната работа по време на астро излизания, когато няколко астрални същества създаваха на базата на своята съвкупна енергия множество различни чувствени сюжети, като внимателно наблюдаваха психическата реакция на човека спрямо тях, бил той жив или мъртъв. Това е много лесно да се проследи по запалването на чакрите. По реакцията спрямо определени сюжети те веднага определяха слабите места и започваха усилено илюзорно да отработват именно дадената тема, например секса, богатството, властта или лакомията, измъчвайки до най-последна крайност  нещастната Душа.

Но тяхното висше майсторство на илюзионисти и магове се разпространява не само върху отделни хора, но и върху огромни човешки маси. Например, като вземат една прекрасна Идея (да речем построяването на свободно и демократично общество), те след това съвсем леко я изместват, леко я завъртат, объркват, подменят и... в резултат от самата Идея не остава даже бледа следа, тя изцяло компрометира себе си в очите на другите хора, но затова пък отрицателните последствия от такъв прием служат прекрасно на тъмните (пълен провал на еволюционно позитивните комунистически Идеи след революцията през 1917, в резултат на които на Световната политическа арена бива всенародно издигнат най-безжалостният и коварен диктатор, един от видните йерарси на Антисвета – Йосиф Сталин).

Областта на духовните Илюзии в Астралния Свят се контролира много внимателно от тъмните. Тази област за неопитния умрял или непосветения изследовател на Астрала също представлява светлина - прекрасна и неудържимо примамваща към себе си, магически вибрираща Светлина, но(!)... с множество размесени мънички черни искрици, ярко символизиращи за всеки посветен фината, внимателно скривана лъжа, чиято дълбочина е просто немислима.

 

запомнете:

практически във всички деяния на тъмните

и във всички символи на тъмните сили

винаги но във фин изкривен вид,

присъстват светли  белези,

на които, като пеперудки на горящ огън,

се хващат и загиват милиарди

неопитни Съзнания.

 

За да защити себе си от описаната по-горе смрад, в Русия от древни времена (още в дохристиянската традиция) се е използвал много прост и действен метод – кръстът. Кръстът е битувал сред славяно-прото-индоевропейците, нашите предци, а по-точно, сред нас с вас, дълго преди Пришествието на Спасителя. Той е бил предаден  в наследство на първите християни, дарил го е на славяните Вседържителя, а Исус Христос  го е възприел като свой символ

Това е единственият космически знак способен да прегради пътя на която и да е нечиста сила и да я накара да побегне обратно. Магията във всичките й ипостаси и разновидности използва за призив към демоничните сили пентаграм (звезда с пет върха), хексаграм (звездата с шест върха на Соломон), свастики, пентаедри, хексаедри и др.

Нека не ви заблуждават модните и разпространени сега измишльотини за така наречените “обърната” и “истинска” звезди. Това е уловка на тъмните сили, разчетена да привлече невежите хора към силите на Антисвета.  Работата изобщо не е в това в какво положение се намира самият пентаграм, а в това, че вътрешното пространство на всички звезди и други фигури, образувани от пресичането на техните лъчи, при съответните приготовления и заклинания представляват тунели и канали, които съединяват Световете от демоническия ред с нашия Свят (който, между другото, също е демонически).

Чрез тези символики и с тяхна помощ магьосниците и маговете осъществяват всички видове връзки с владиците на Ада, с всички Съзнания на Преизподнята, а освен това се извършва и материализация на Физическия План на Земята с черната адска енергия на паралелните светове. Да прегради достъпа на тези сили на Злото може само кръстът.

Но силата на този знак зависи преди всичко от Вярата, с която човекът, който го прилага, го използва за защита на себе си и други хора от демоничните същности. Именно с този знак Исус е “отворил” вратата на АДА и е дал възможност на духовно развитите хора да достигнат Висшите Божествени Светове.

Използването  от човека на сатанинска символика поради невежество или незнание може да повлече след себе си многобройни беди. Такива хора така и не получават пълноценна защита от Дявола, но и лишават самите себе си от покровителството и защитата от Силите на Светлината, тъй като използваните от невежите сатанински символи на свой ред преграждат пътя на низхождението на светлата Енергия на Доброто. Като нагледен пример за това може да послужи нашата многострадална Русия.

Колкото повече православни кръстове, а не обърнати сатанински звезди осеняват нейния лик, толкова по-бързо у нас Силите на Светлината ще могат да победят силите на Ада и Тъмнината. Възстановяването на православните храмове в славянските страни и издигането  на кръстове над техните куполи ще спомогне за очистването на бивша Татария от пълчищата бесове и други демони, запълнили всички правителствени и държавни учреждения не само в нашата държава, но и в останалите страни в света.

Тъмните умеят да подават всички свои духовни уловки и черномагически капани много привлекателно, ярко, тържествено, като знаят, че именно с това могат да привлекат към себе си искрено устремените към Светлината и духовното усъвършенстване, но неизкушени в Илюзиите на Душата хора. Всичко творческо и талантливо, нестандартно и богато надарено те се стараят с всякакви средства да привлекат на своя страна, за да може впоследствие, когато кармичният възел бъде вече много силно затегнат, да го заставят да служи на техните цели.

Затова те се стараят да привлекат към себе си голямо количество хора, като безсрамно и нагло се саморекламират, канят настойчиво и без срам подлъгват хората в своите тънки, но много здрави  мрежи, в които така лесно попадат даже най-опитните и богато информирани Съзнания. Като играят с най-съкровените и чисти чувства на хората и фино извращават най-светлите учения и Идеи, тъмните много рядко откриват пред нас своята истинска уродлива същност, като постоянно се представят пред човека в угодливи, услужливи и приятни лица, а не в карикатурния и смехотворно архаичен образ на задръстено „дяволче”, който, за собствена заблуда, са измислили хората.

Именно с Астралния План е свързано второ изкушение на Исус Христос. Този План, духовно по-висок от физическия, съдържа всички наши желания, чувства, симпатии и антипатии, емоционални полети и психически падения. Ако, поддавайки се на първото изкушение, човек става послушен роб на своята плът, то, поддавайки се на второто изкушение, той става роб на низши  чувства и неукротени емоции.

На Физически План тъмните сили трябва задължително да си търсят проводници, за да могат чрез тяхното посредничество да  въздействат на Съзнанието и умовете на хората и всеки по своему да въвлича в порочния кръг на съблазните. Работата е в това, че след своето “падение” Луцифер е изгубил правото на физическо въплъщение. А в Астралния Свят – пластичен, изменчив и крайно нееднозначен, той е представен със своя могъщ астрален ипостас – от демоничното Съзнание Гагтунгр, който, по природата на своята триаспектна същност, се явява истинският “принц на този свят”.

Особено свободно действа той с тези Души, при които поради деструктивните вибрации на греха е саморазрушена духовната част на Божествената защита. В такъв случай, без да се опасява от заплаха от страна на висшия духовен Наставник на човека, той може с помощта на своите многобройни слуги да внуши безпрепятствено даже на най-устойчивите и духовно устремени хора нужните му изкривени Мисли, да ги накара да изпитват извратени чувства, постепенно и търпеливо да отглеждат  в сърцето гордост, жестокост, честолюбие, сребролюбие и властолюбие.

Невидимите астрални съветници – жалостивите “доброжелатели” и услужливите “доброжелатели” от кръга  на непоносимо угодливите унги или досадни мафлоци, непрестанно нашепват на въплътеното човешко Съзнание тези чувства и желания, с които са преизпълнени самите те и качеството на мислите на тези “помагачи” обикновено съответства на склонностите и влеченията на дадения човек, даже ако той се опитва да скрие онези от тях, които не му правят чест. Тези паднали Духове могат и да не считат себе си за служители на тъмните, но бидейки приживе хора, които не искат да се борят със своите пороци и лоши навици, те след физическата си Смърт доброволно стават част от многобройните кохорти от армиите на тъмнината.

Всички свои духовни прижизнени язви и незаздравели психически рани те пренасят и в своето следсмъртно съществуване, където в низшите слоеве на Астралния Свят всичко лошо и отрицателно, благодарение на закона за резонанса, не отива никъде, а обратно – много рязко се усилва и даже и най-слабите чувствени влечения, обвивайки се в свръхчувствителната Материя на Астрала, прерастват в горещи жизнени потребности, без ни най-малка надежда за някаква възможност за тяхното удовлетворяване. В резултат от кръвопролитни войни, например, в Ефирния Свят преминават огромно количество Души, които са още съвсем млади и с неизживени по естествен начин, за сметка на възрастово остаряване на организма и изразходване на сексуална енергия, страсти и влечения, което задълго ги привързва към земната сфера (обикновено до времето на предназначената им по Съдба естествена Смърт), където неудовлетворената им жажда за Живот ги прави много мощни и ненаситни обладатели.

 

 

ИНКУБИ И СУККУБИ

Инкуб (инкубус) някога е бил Ангел, но след това е изпаднал в божествена немилост поради своето вечно неудовлетворимо  влечение към земните жени. Превръщайки се след падението си в Материя на демон, той продължавал в още по-голяма степен да се отнася снизходително към  всички свои плътски страсти, заради които е нападал уязвими жени в съня им, насилвал ги и провокирал в тях такова силно сексуално желание, което можела да удовлетвори само неизтощимата фантазия на Инкуб, известен още като “дяволският любовник”.

Инкуб може или да се материализира в тялото на неотдавна отишъл си покойник, или да използва отделни части човешка плът, за да сътвори от тях някакво подобие на собствено физическо тяло, в което той след това с помощта на ефира вдъхва изкуствен “живот”. Инкубите не се подчиняват на екзорцистите, те не се боят от молитвите и заклинанията, призвани да изгонват от хората бесовете и другата подобна астрална смрад; те не се прекланят и пред религиозните светци и не изпитват пред тях никакъв страх...

Понякога те даже се надсмиват над екзорцистите и за отмъщение за причиняваното им безпокойство сами ги нападат, разкъсвайки при това на парцали техните свещенически или монашески одеяния. А ако много разсърдят инкуба, то той може да отговори с двойна ярост и даже да нанесе повече физически увреждания, от типа на синини, убождания, порезни рани  и червени изгаряния.

 

Инкубът не се явява единствения демон, който активно използва сексуалната енергия като мощно оръдие за грехопадение. Той има и двойник в женско облик - суккуб (суккубус).

Съблазнително-изкусителни, похотливо-очарователни и необикновено настойчиви в натрапване на своята жертва на най-фантастичните сексуални илюзии, те, ако трябва, изобретателно използват целия арсенал от своя  неизброим силно действащ чар, само и само да съблазнят в съня им продължително въздържащите се от полова близост мъже тръгнали по пътя на аскетизма, но още не усвоили волевия импулс да трансмутират енергетиката на своите низши центрове в по-качествени типове вибрации.

Преди суккубите особено обичали да ловуват за светеца св. Антоний от Египет, първият християнски монах през нощта бил атакуван от очарователен суккуб, който му “нашепвал греховни думи” и “имитирал всички женски жестове”. Неговият ученик св. Хилари съобщава, че при това той бил “обкръжен от голи жени”.

Според преданието, когато св. Иполит, умрял през 236 г., към него се приближила съвсем гола жена, той веднага хвърлил върху нея своята риза, след което тя моментално се превърнала в хладен труп (в това, което тя е била преди черномагически инволтирания суккуб  да влезе в нейното тяло, заставяйки го отново да изобразява външността  на жив човек).

 

 

Л И Л И Т

Този известен суккуб има много дълга собствена история, която води началото си от могъщия асирийски демон, известен в много древни времена като Лилит. Вечно неудовлетворена сексуално, тя нощем ловувала за мъже, за да може в диви оргии да ги съблазнява и заставя доброволно да продават своята грешна Душа заради една нощ астрална похот и невъобразим разврат. В еврейската митология името й се превърнало в Лилит – кралицата на суккубите.

Лилит постоянно търсела на Земята мъже, които спят сами и ги съблазнявала не само на сън, но и наяве и  довеждайки ги до пълно физическо изнемощение изсмуквала  от тях цялата им кръв. Голяма опасност представлявала тя даже и за малките деца. Когато пророк Исая говорел за “нощната вещица”, която живеела на диво място с дивите зверове и хиени, той имал предвид именно хищната красавица Лилит.

Но Лилит не е единствената представителка на жените-демони, които ловували за хора през нощта и нападали деца. Равна на нея по кръвожадност и безпощадност е вампирът Ламия. С времето с това име започнали да наричат магьосниците, които крадели деца, както и жените-демони, които, превърнали се в красавици, съблазнявали със своя плам неженени мъже. И едва след като те изцялоизливали върху нея цялата си младежка страст, Ламия източвала от шията им кръв и ги лишавала от Живот.

Главно средство за полова връзка в тантризма е женският елементал, известен под названието Дакине, а в Тибет наричан Кхадома или "вървяща в ефира жена", или “жената, която пътешества във вакуума”. Това са астрални същности, създадени за избавяне на човешките Души от излишъка на низши енергии; съвършено равнодушни, макар и много враждебни към самия човек,  те също са готови да учат психически надарени личности от кръга  на нехората или унгите на съкровените тайни на “смъртната сексуалност”, вяло отражение на които се явява общоизвестната на Изток “Кама-сутра”.

Сред тибетците Дакине символизират ненаситното женско влагалище и обикновено биват изобразявани като безобразни, намръщени и лошо миришещи, с налети с кръв очи и сополиви ноздри. Те се хранят с еманациите от човешките вътрешности и кръв. Те обилно населяват най-ниското ниво на Астрала, което е свързано с душевноболните и ако пожелаят могат да се появят пред смъртните като съблазнителни красавици.

Съгласно еврейската легенда първата жена на Адам била изкусна вещица с неземна красота с 20 тайни имена, едно от които било Лилит. На пророк Илия се отдало да разкрие 17 от нейните имена, но тя в края на краищата благополучно му избягала, като  при това нейните имена били завинаги изгубени. А тъй като всяко име притежавало особена власт, способна да й открие тази магическа тайна на сексуалния мистицизъм, която тя узнавала от своя партньор – Самаел, то заедно с тяхната загуба, прамайката на човечеството Ева се лишила и от значителна част от своята власт над мъжете. В съответствие с древната легенда грехът на Ева бил порочната връзка със Самаел. Самаел е името на демона, чийто вид приел Луцифер, когато излъгал Ева. Лилит била майката на астралните елементали, известна като Инкуби, която може да предизвика в смъртните най-силни сексуални реакции и да има с тях физическа полова връзка с цел прелъстяване  и развращаване на живите хора.

В един средновековен трактат  се описва как пророк Илия, преди да се възнесе към небето, се задържал край жена-дявол, която безразборно го обвинила, че е баща на нейните  деца. На искреното твърдение на пророка, че той е преживял безгрешен Живот, тя рязко възразила, че по време на сън е изпускал семе, което попаднало при нея и от което тя родила в Астрала деца.

Тези демони успешно разрушавали медитациите на християнските светци. Астралните елементали, под формата на призраци на мъже-красавци, наводнявали всички женски манастири и предизвиквали истерия сред техните обитателки. Целта им била да развращават смъртните като ги обучават на порочни и извратени начини за сексуален акт, за да могат - посредством отделяната по време на такива оргии сперма, да зараждат и възпитават духовно паднало потомство, което ще бъде изцяло подвластно на Сатана.

 

БЕСОВЕ

За последователите на култа към Сатана  бесовете са това, което за праведниците са Ангелите-хранители. Разликата е, че в противоположност на Ангелите, бесовете се явяват разпространители и слуги на злото. В Астрала те не са големи по своите външни размери, но независимо от външната си немощ са много енергични, досадни, неуморими и шумни.

Но те са способни на много, на широк диапазон дейности - от невинни закачки до най-сериозна и детайлна организация на убийството на неугодния им човек под формата на самоубийство или нещастен случай. Поради тази причина  няма нищо чудно в това, че вещиците и магьосниците изпитват към тези същества особена привързаност и ги считат за свои най-близки приятели.

Парацелс, известен средновековен лекар и алхимик, като използвал магическо заклинание, държал, както се твърдяло, едно от съществата от това ловко астрално братство  в принудително заточение в прозрачната главичка  на своята шпага.

 

 

ГОЛЕМ

Голем – това е измоделирано от червена глина и оживено посредством черна магия създание, в което има проявление на Живот, но няма Душа. То само изправно служи на своя стопанин и създател и изпълнява неговата воля. Както и много други творения от гръцките и арабски легенди, въпросните големи често създавали на хората много проблеми. Обикновено на създавания голем придавали очертанията на човек, но това можел да бъде всеки образ въплътен в глина. Животът излизал от него, когато над него произнасяли името на Бога, а на челото му напишели думата "emeth" (истина).

Оживявайки, голем оставал ням, но бил много силен и можел да изпълнява всякаква тежка работа, както и домашни работи, но при никакви обстоятелства не можел да напусне дома. Най-големият проблем за създателя му се оказвал обикновено този, че големите растели много бързо, като буквално с всеки час ставали все по-големи и силни, докато накрая се стигало до там, че започвали да не позволяват да бъдат управлявани.

За да може големът да се подчини на волята на стопанина си, необходимо било да докоснеш челото му (което ставало все по-трудно и по-трудно) и да изчегърташ  първата буква. Когато думата "emeth" бивала съкратена до "meth" (той е мъртъв), голем губел жизнената си сила и се превръщал в това, от което е направен първоначално – в суха глина.

 

 

ДЮББУК

Душите на умрелите, които са силно утежнени от грехове, трябва още известно време да странстват в етерно тяло по Земята преди да придобият покой на едно от средно астралните нива. Но докато странстват те често стават плячка на злите паднали духове. За да избегнат злото, нечистите човешки Души, известни като “дюббук”, намират временно убежище (като правило, без покана) в астралните тела на набожните хора, на които падналите духове не могат да причинят особено зло. Овладявайки астралното тяло на живия човек, дюббук често го използват до осъществяването на тези замисли, които не са успели да въплътят по време на своя земен Живот.

 

 

ХОМУНКУЛ

Хомункул може да бъде представен като голем в миниатюра. Той се явява изкуствено създание с човешки облик. Общопризнат майстор по изготвяне на хумункул бил Парацелс, който да пръв път подробно описал как може да се направи хомункул.

Казват, че още по-лесно, макар и пак не без прилагане на черномагически усилия, може да се създаде човече или елф от корена на мандрагора. При правилно боравене  с него, това изкуствено човече можело да даде ценен съвет и да направи своя стопанин богат. Но ако стопанинът се отнасял към него небрежно, без необходимото внимание, човекът можело да бъде докаран и до Смърт.

Мандрагората  е скромно растение от семейството на кучешкото грозде, сред които са попадийката, беладоната и тютюнът. Мандрагората я използвали като “кукла” в магьосничествата на  религията  вуду – вещиците могли да правят магии, представяйки си “фигурата” на този, против когото насочвали своята магия. В това място от мандрагората, което вещицата уврежда, човекът  неизбежно ще бъде астрално атакуван  и ранен от нея, а раните ще се проявят физически.

Отделен вид малки човечета, които не се отнасяли особено хората, а обратно – избягвали ги, станали феите и елфите. За тях сред народа има много предания като за весели, палави и добри същества, които се крият в тревата или изпълняват желанията на влюбените. В някои предания понякога се споменава за елфи с човешки ръст, но болшинството от тях все пак са малки – само няколко дюйма.

На всички тях приписват вълшебна сила, насочена към добро или зло, затова при среща с тези човечета следва да бъдеш много внимателен – много лесно е да ги разсърди човек. Наистина, елфите и феите най-често са благосклонно настроени към добрия човек, ако той е весел и честен. Те се доверяват на гостоприемните хора и изпитват особени симпатии към влюбените. Елфите не обичат стипците и скъперниците . Някои от своите действия, свързани с изчезването на предмети, те не считат за кражба, а гледат на подобни действия като на забавление. За тях да отнесат от прозореца  поставената да изстине торта или да изведат от яслите кравите  е само невинна весела шега. Но да се пази този, който посмее да отнесе нещо, което вече принадлежи на елф. Сериозно обиденият елф може да бъде крайно опасен.

Впрочем, някои от елфите винаги са били злобни по природа. В блатистата страна Фен, по западното крайбрежие на Англия, са живели йарткините – малки уродливи човечета, които постоянно причакват на тясната пътека през блатото нова жертва. В Шотландия “червените калпачета" населявали високите кули и носели шапчици сякаш пропити с кръвта на своите нещастни жертви.

В планините джуджетата, приемайки облика на прекрасни жени, изсмуквали  кръвта от наивните минувачи, които се съгласявали да потанцуват с тях. Шотландските водни духове  приемали облика на коне, а всеки, който се опитал да премине с тях, отнасяли във водата и изяждали. Още един воден елф Мидената Мантия (Shellycoat) носел гердани  от морски водорасли и огърлица от тракащи  раковини. Подобно на блуждаещите огньове, той завеждал невнимателните пътешественици в опасни места и "играейки си", ги оставял да умрат.

Гоблините, или таласъмите, са малките човечета, чиято област е винаги да се намесват в делата на хората. Те се отличавали не само със зли намерения, но и със своята много уродлива външност. Те се подслонявали близо до ферми, селища и като правило не предвещавали нищо добро. Със своите тъмни, а понякога и напълно черни лица, те безумно плашели обитателите.

Домашните духове крадели това, което е оставено зле, понякога даже отвеждали коне. Понякога невидимите гоблини изпълнявали някаква домашна работа макар, че никой не ги е молил за това. В замяна очаквали стопанинът да остави до топлата печка късче хляб и купичка сметана.

Протягайки се в целия си малък ръст на топлата печка, гоблините се наслаждавали на домашния уют, който много обичали. При тях, както и при техните френски братовчеди – лютените (luttins), съществувало пристрастие към изисканите вина и красивите девойки. Хобгоблините -таласъми  били по-груби, космати, по-големи и създадени предимно за селски живот.

Те вършеели  пшеница за семейството, цепели дърва и изпълнявали друга тежка домашна работа. В добро настроение хобгоблинът бил нещо като дух-хранител на дома: следял прислугата, пазел ценностите. Ако не бил сърдит, можел да изпие цялата сметана, да спре приготвянето на масло в маслобойната, да скрие необходимата домашна посуда.

Хобгоблините можели да станат враждебно настроени към дома, за което свидетелства молитвата от ХVІІ век: “Да не се уплаша от таласъмите, и да не се надигнат гладните дяволи и да не си забият в мен зъбите и да не ме накарат злите духове да се бия в стената. И нека не се срещам със злите сили, макар че на мнозина това им се иска".

Като цяло селските жители приписвали на хобгоблините чертите на своя характер – прости, скромни и весели. Те били "селските побратими" на елитните феи и елфи.

 

 

РУСАЛКИТЕ

Русалките са елементални същества от долните нива на Астрала на Земята с тяло много подобно на човешкото и голяма рибешка опашка вместо крака. Както и по-малко известните им водни събратя, те населяват океани, морета, езера, реки и даже малки ручеи. Обикновено ги наричат зеленооките красавици – те били с дълги зелени коси, много стройна слаба фигура, нерядко с неголямо огледалце и четка в ръце.

Приспивното  им “пеене”, което било доста монотонно, с много тихи продължителни звуци, понякога толкова силно запленявало намиращите се наблизо самотни мъже, че моряците или рибарите нерядко се хвърляли зад борда към русалките във водата и така след своята Смърт задълго попадали под тяхното чувствено влияние и астрална власт.

 

 

ГРЕМЛИНИ

Болшинството обитатели от света на феите са познати от незапомнени времена, но гремлините станали известни едва през ХХ век. Обичащото въздуха “човече” съществувало и преди това, но встъпило в тесни взаимоотношения с живите хора едва след създаването на първите летателни апарати. Гремлините живеят в своите подземни астрални домове, които те строят сами в гъстите буренаци около летищата или непосредствено под тях.

На ръст те са не повече от 30 сантиметра и имат достатъчно мъхнато тяло със зелен цвят, с широки мъхнати както при Чебурашка уши и ципести крака, снабдени с кожести смукалца, които са им необходими, за да се задържат на крилете на самолета и в същото време им служат като парашут, ако им се наложи внезапно да напуснат падащата машина.

Тези крехки създания понасят лесно промените в температурата и често летят необлечени, макар че могат да проявят и изискан вкус при избора на своите дрехи. Най-много обичат да се обличат в гамаши и с високи шапки, както и в червени сака с маншети. Тяхно любимо лакомство е керосинът – самолетното гориво, което те пият в огромни количества. Ето защо горивни резервоари, които се считат за пълни, при проверка често се оказват празни.

Понякога гремлините могат да се намесват в събитията, които стават по време на полета. Тогава полетът става особено опасен. В последно време случаите на проявление на гремлини зачестиха. Без да изостават от новите технологии, те започват да обитават  всевъзможната домашна и офис апаратура, като включват телевизори, факсове, всевъзможна изчислителна техника и, разбира се, компютри.

 

 

ВАМПИРИТЕ

Сред хората-вампири могат да бъдат отделени няколко основни категории, от които основни са т.нар. “псевдовампири” (психически болни, болни от лудост, обладани от натрапливи мании за обикновено кръвопиене и т.н.), както и истински вампири, които по своя състав са не по-малко разнообразни. За първите няма да говорим – ще оставим тази тема на специалистите в областта на психиатрията, а за втората ще разкажем по-подробно.

Сред истинските вампири могат да бъдат отделени следните основни категории: възкръснали, мнимо възкръснали, които осъществяват връзка със задгробния свят посредством летаргичен сън, обладани вампироморфни "същества от паралелен свят"; вампири-таласъми или върколако-вампири; просто "паралелни същества" – обитатели на други демонични Светове.

Към възкръснали или мнимо възкръснали вампири се отнасят някои хора, загинали в разцвета на своите жизнени сили в резултат от нещастен случай и не доживели до своята естествена Смърт. Естествено, че далеч не всяка такава жертва остава под влиянието на демоничните същности на Антисвета на псевдоживите същества. Но такава възможност се предоставя практически на всеки от тази категория загинали хора.

Най-често Смъртта в такива случаи става или в безсъзнателно състояние, когато Душата, предвиждайки смъртна опасност, своевременно напуска своята плътна обвивка, или при невероятно напрежение на всички психически и физически сили - човекът излиза от Живота в своята внезапна Смърт буквално "изстрелвайки се", до предела на своите човешки възможности, което се явява много голямо препятствие за овладяването от демоничните същности на физическото тяло на умрелия.

Второто препятствие за посмъртното превръщане на умрелия в “ходещ мъртвец” се явява това, че тялото на умрелия е погребано на оградено гробище, тоест, в екранирана зона (активното действие на всеки гробищен кръст се разпространява в радиус 3-4 метра), недостъпна за използване от адски същества от други измерения. (Наистина, съветската действителност внесе и в този мистичен процес една много съществена поправка: вместо високо вибрационния символ – кръста, който като гръмоотвод отвежда от тялото на мъртвия всевъзможните грубо астрални колебания на вълните, стана много модно да се поставя над гроба петолъчка, чийто вътрешен фрактал е прекрасен вход-изход за низшите астрални и демонични същности).

Но сред покойниците има една особена категория, така наречените "заложници" – самоубийци, магьосници и вещици, вещери и гадателки, както и другите нехора, които не е прието да се погребват заедно с останалите мъртви на гробищата – на местата защитени с кръстове. Затова гробовете на такива умрели са леснодостъпни за същества от други измерения, които  по отношение на “стопаните” на гробовете, тоест мъртъвците, проявяват пълен произвол.

Съществуват особени закони, по силата на които към проклетите и осквернени места като магнит биват притегляни хора, които се явяват потенциални жертви на демонични същности, лица с неустойчива психика подложени на пристъпи на истерия - хора неуравновесени, които страдат от параноя, или обременени от съзнанието за извършените от тях тежки престъпления. Трябва също така да отбележим, че на нападение от вампири най-често се подлагат лица от противоположен пол, които създават мощно притегляне между еманационния кръг на вампира и астросома на жертвата.

 Ето защо най-лесно жертви на вампирите-мъже стават жени, особено девойки с вродена повишена сексуална възбудимост, които търсят за себе си все по-разнообразни източници на сексуално удовлетворение и остри усещания, които жадуват за все по-изострени и извратени форми на разврат. По своята същност такива жени сами се явяват посланици на демоничните Светове – нехора, въплътени в човешки тела с цел натрупване и преработка на човешка сексуална енергия, получавана по време на чувствени удовлетворения и активно вампирирана от тях от техните сексуални партньори. След физическата си Смърт някои от тях също попълват нощните кохорти на истинските вампири. На нивото на подсъзнанието огнищата на адската Енергия притеглят такива хора към местата на своето проявление много силно, а останалото, съдейки по многобройните факти, отразени в полицейските протоколи, става по отработен и типичен сценарий: неочаквана среща с “необичайна и изключително интересна” жена с “потресаваща външност” (което много често се постига от вампира с помощта на внушение и хипноза), жарки целувки и “бушуващи страсти” в мрака на нощта... Следствието от такива нощни оргии при пълната светлина на луната е обезкръвен труп и пълно отсъствие на каквито и да било следи от престъпника.

Екстериоризационният процес по превръщането на "заложниците" покойници в нощни вампири при демоничните същности се облекчава още и с това, че посочената по-горе категория покойници (самоубийци) си отива от Живота не чрез психическо или духовно “излитане", а обратно – в минутите на най-голям упадък на всички свои морални и психически сили, в състояние на дълбока вътрешна депресия, тоест на “нулевия потенциал” на всички свои жизнени сили.

Магьосниците, вещиците и другата “смрад” на антисвета умира в хода на пълното изтичане на редовно попълваната от живите хора положителна Енергия и в края на краищата те остават един-на-един само със своята черна енергетика и с тези низши вибрации, които веднага ще въвлекат Душата на черния маг в пълната власт на демоничните сили.

При убийците, палачите и патологичните садисти-маниаци нарастването на депресивните отрицателни полета става още приживе, постепенно и незабелязано за тях самите и за обкръжаващите. Това много често се съпровожда с паралелно нарастване на тонуса и енергетиката осигурявано от жизнените полета. Такъв едновременен полет на положителни и отрицателни емоции води обикновено до вътрешен психически срив. Такива хора, умрели на преклонна възраст, притежават, за разлика от хората “почиващи с мир”, голям запас от отрицателна енергия, която им обезпечава непрекъсната след смъртна връзка със същности от демоническите Светове.

Истинският вампир е умрелият човек, който се отнася към посочената по-горе категория (но не “зомби”), оживен по определен начин от демоничната същност и след това “станал” от своя гроб, а таласъмът е жив човек (мъж или жена), които периодически - поради метаморфозата, която става с тяхното тяло при пълнолуние, външно приемат вид на хищно животно (най-често вълк), а след известно време отново придобиват човешкия си вид. Някои магьосници и вещици използват обикновен човешки вид. Някои магьосници и вещици използват и магьоснически мазила  и заклинания, които водят към такива изменения.

Тези две понятия, при цялото им несходство, имат много общо. За начало нека кажем, че и едните и другите са от тленна плът. При вампирите също има “тяло” – и все пак те са без тяло; имат “душа” – и все пак са бездушни, не са нито живи нито мъртви, но живеят в Смърт. Светът на хората ги ненавижда, Светът на духовете ги отхвърля. Това са истински парии сред демоните.

Вампиризмът е уникален с това, че представлява повторно овладяване на енергийния “двойник” на своето собствено мъртво тяло. Жертвата на тази форма на оживяла Смърт обикновено е човек, който по време на своя Живот е бил доброволно и изцяло посветен на силите на тъмнината и който поради своята жестокост и съществуване посредством използване на кръв по време на магьоснически ритуали и посредством пиене на кръв за попълване на своите сили, остава същност, свързана след своята Смърт със своите материални интереси на Земята и затова, каквото и да стане, се стреми да продължи своето съществуване на Физическия План. Друг вариант за превръщането на умрелия човек в т.нар. истински вампир” се заключава в следното. Представете си, че умира много примитивен по своята природа човек, който приживе не е имал никакви духовни стремежи или нравствени цели, а изцяло се е отдал на своите физически и грубо чувствени потребности: наяждане до ситост, обилен сън и примитивна полова близост, при което за него няма особено значение дали партньорът му е жена или домашно животно.

И ето, такъв нечовек попада след Смъртта си в грубо астралния Свят, където липсва каквато и да било възможност да продължи да осъществява привичния за него примитивно-животински начин на живот. Това обстоятелство напълно лишава умрелия от вкоренилият се в него за времето на земното му въплъщение принцип на действие и за него се губи целият смисъл от неговото понататъшно след смъртно съществуване. В стремежа си да избегне такава ужасна участ в това неразвито Съзнание възниква всепоглъщащото желание отново да се върне в своето физическо тяло и да се опита поне някак да възобнови привичния за него земен Живот.

Вие знаете, че Мисълта е Материя и затова много интензивната Мисъл, заедно с много силно волево желание, могат да създадат достатъчно мощна материална еманация. Подобен астроментален импулс започва изцяло да доминира над съзнанието на умрелия и поради това, като се връща към мястото на своето погребение, той с мощното си волево усилие създава от елементите на етерната Материя грубопсихическа връзка със своето, започнало вече да се разлага, физическо тяло, като по такъв начин го оживява до нивото на “разсъдъчен автомат”.

Но подобно “оживяване” изобщо не означава, че всеки умрял, който страстно желае да се върне в своето материално тяло може да стане вампир, способен повече или по-малко активно да продължи своето биологично съществуване сред живите.

За да стане “истински вампир” трябва още, като минимум, да притежава достатъчно силна способност към т.нар. “екстериоритарен вампиризъм”, присъщ по природа само на съществата с явно преобладаващ отрицателен полюс (интелект), тоест към въплътени антики, защото полярността на астросома е право пропорционална на неговата вместимост. Ето защо жертви на вампири най-често стават въплътените с явно изразено доминиране на положителния полюс в своя астросом – хора духовно развити, добри по натура, религиозни.

Между еманациите на кръга на вампира и положителния полюс на астросома на жертвата възниква силно взаимодействие, в резултат от което положителните флуиди на човека  се притеглят от вампира и плътно се концентрират в центъра на неговия еманационен кръг. Благодарение на този заряд развъплътеният унг достатъчно лесно формира около себе си тяло за посмъртно въплъщение от квазифизическия материал на собствения си труп и по този начин постига чисто външно подобие на материалност, но тялото на вампира не е способно да хвърля сянка поради отсъствието на плътни материални частици и именно затова е толкова трудно да бъде унищожено по обичайните физически начини.

След изкуственото връщане на трупа към “живот”, с предварителното осъществяване на много сложни действия на екстериориалния вампиризъм, отново оживеното адско същество подлага своята жертва на т.нар. “натурален вампиризъм”, като напълно източва от нея кръвта, тъй като отсега нататък него най-много на света го вълнува въпросът за редовно снабдяване с енергийна храна, а това се обезпечава посредством постоянно търсене и умъртвяване на жертви за насищане на неговото тяло с жизнените еманации на тяхната кръв (забележете, целта на вампира се явява не самата кръв, а нейната фина съставка).

За да подражава на нормалното протичане на всички физико-биологични процеси в трупа, към който вампирът се привързва чисто функционално, на него вече не му е достатъчна само енерговместимостта на собствения му астросом – изисква се постоянно попълване на неговия “физически организъм” с източник на физическа жизнена енергия, какъвто се явява преди всичко човешката кръв.

Вампирите, които винаги жадуват за топла човешка кръв, пият кръвта на своите жертви само за да поддържат “вечен” живот в своето квазифизическо тяло, което по своя вътрешен строеж много силно се отличава от човешкото. Така например при тях напълно отсъства целия храносмилателен тракт, както и черния дроб, жлъчния мехур и пикочно-половата система. Затова пък са силно развити и усъвършенствани предните зъби, особено острите кучешки зъби-резци. Завладяването на телата на тези, които стават жертви, става в момента на пробиването на кръвната артерия от кухите и дълги резци на вампирите.

По време на попадането на особения фермент, в кръвта на жертвата не става съсирване и “заразяване”, нито инфектиране. Всичко в този процес на източване и практически мигновена трансмутация на кръвта на жертвата във фина материална субстанция се извършва значително по-сложно и затова няма да се впускаме в алхимически подробности. Ще отбележим само, че в процеса на изтичането на кръвта от жертвата, след първия уплах, напрежение и психически полет и екстаз, които са толкова любими на вампирите, настъпва силно депресивно състояние на пълно енергийно изтощение.

Намирайки своята бъдеща жертва, вампирът равномерно, като със сфера, обвива нейния астросом със своите отрицателни флуиди, като по такъв начин действа подобно на хипноза и лишава човека от воля. Депресията (рязкото снижаване на жизнените полета) при отсъствие на защитен екран (за какъвто при християните например служи кръста поставен върху тялото), предизвиква рязък приток на адска Енергия в този район от Пространството.

Избликът на отрицателни адски полета е този енергиен потенциал, недоловим за живите, но достатъчно мощен за мъртвите, които вдига от гроба «заложника» покойник, като го оживява за известно непродължително време със своята енергетика и изпраща този оживен труп в търсене на поредната жертва.

Това оживяване става обикновено през нощта, когато преобладава възходящата енергетика на Земята и продължава не повече от няколко часа. Следва също така да добавим, че  немаловажен фактор в този процес се явява фазата на Луната: по време на пълнолуние значително се усилва магнетичното влияние на нощното светило, което в голяма степен стимулира активността на всички “нощни фурии”.

По нашите мерки енергийният адски поток, който се излъчва от повърхността на Земята към Луната, се явява достатъчно мощен, тъй като при целенасоченото му използване позволява да се възобновят химическите процеси във вече застиналия труп и да го напомпат с демонична сила, способна да строши ковчега, да разрие гроба  и да помогне на адското същество да излезе навън. Малцина от живите, погребани по погрешка в състояние на клинична Смърт или летаргичен сън, са способни на това.

Регистрирани са множество случаи, когато слаби и безпомощни приживе удавени девойки (самоубийци), погребани на не оградени общи гробища, а далеч от човешки селища, направлявани след Смъртта им от демонични сили, в първата нощ след погребението си са разбивали и разхвърляли даже здрави метални решетки, преобръщали дебели надгробни плочи и надгробни камъни, разравяли корени на дървета и така излизали навън.

Никакви мерки за безопасност като  колове от трепетлика, забити в техните тела, нито дори най-непреодолимите според човешките понятия прегради не можели да ги спрат. Известни са случаи, когато зазидани в стени вампири са пробивали много здрави  каменни зидарии заляти с бетонов разтвор, като лесно минавали през него, а хвърлени в морето с приковани към краката им гюллета, след изтичането на няколко часа отново изплували на повърхността и лесно освобождавайки се от физическите окови продължавали своето черно дело.

Но трябва да отбележим, че болшинството възкръснали «заложни» покойници-вампири се стараят да се държат сред живите много внимателно и действат така, че практически да не оставят никакви следи. А и как биха могли да оставят материална следа, след като самата им природа е квазифизическа? При все това, те се нахвърлят на своята жертва само в случай, че имат абсолютна сигурност в успеха на взетите от тях мерки и при пълна безопасност за себе си.

На вампира е съдено да броди по земята като всяка нощ търси нова жертва, за да удовлетворява мъчителната си жажда и да предпазва тялото си от разлагане. Известно е, че те имат множество тайнствени способности, които им помагат в това дело. Първата от тях следва да бъде наречена умение да изменят формата и структурата на своето “плътно” тяло. На заровеният вампир изобщо не му е нужно всеки път, когато напуска гроба, да изравя като къртица изход до повърхността на дебелия слой земя.

Той може, като изменя с волеви импулс своята атомна структура, да се просмуче през повърхността на земята като лека мъгла и - след като се окаже на повърхността, отново да приеме предишната си човекоподобна форма. По свое желание вампирът може да стане вълк, мишка, котка, плъх и даже лека мъгла. В един или друг облик той може да преодолее всяка стена и преграда, да се промъкне през всеки прозорец и даже да проникне през ключалката.

Чисто външно такъв вампир не се отличава от обикновения човек с изключение на това, че е твърде блед, със забележим землист оттенък на цвета на лицето, което обикновено се обяснява с някаква болест. Но ако се вгледаш, веднага можеш да забележиш рязко стесняващите се в тясна цепка ириси, когато на тях попадне предутринната светлина и характерното движение на постоянно обръщащите се нагоре очи.

На най-сигурният признак за принадлежност към категорията на хората-вампири служи наличието на втори ред зъби с леко издадени отгоре и отдолу кучешки зъби, които имат тънки кухи  вертикални отверстия. Тези кучешки зъби-резци са устроени така, че кръвта, попадайки в кухия канал на резеца, отива не в устата и след това в стомаха, а в специални кухини, покрити с множество жлези за преобразуване на елементите на кръвта в специфичен вид адска енергия.

Именно заради преработката на физическата Материя на кръвта в особен вид фина субстанция, която се цени в Антисветовете като златото, съществуват такива “подвижни фабрики” за почти мигновена трансмутация на изтеглената от човека кръв с последваща трансформация на тази най-ценна жизнена субстанция в отрицателните адски светове. Изтеглената от човека кръв не се задържа в “тялото” на вампира нито за минута, тъй като неговият организъм няма даже елементарна система, която да се съединява с кръвоносни съдове.

През 16 век във Франция бил убит с помощта на повече от десет сребърни куршума човекът-вампир на име Реми Ролан, известен с прозвището Последната Целувка. На него му била устроена засада от полицията, но когато той бил убит с неимоверни усилия, успявайки при задържането му за броени секунди да изтегли от двама души всичката им кръв, то при отварянето на самия него не се оказала даже капка кръв, а във вените и артериите му се намирали само отдавнашни сгъстявания на кръвта на "заложния" покойник.

Ако не са предприети специални мерки за безопасност, не трябва да се чувствате в пълна безопасност на нито на едно място по време на пълнолуние след залез слънце и до неговия изгрев. Вампирите могат също така да подчиняват различни нощни твари за изпълнение на собствената им воля. Освен това, те могат да хипнотизират хората, като ги лишават от възможността било да се съпротивляват на частично източване на кръв, било след това да си спомнят какво е станало с тях.

Така вампирът може да се “храни” от един човек няколко дни, а понякога и седмица, стига той се окаже до такава степен жизнен. Жертвата само осъзнава, че през нощта я мъчат лоши сънища, а на сутринта се появява някаква странна, нарастваща умора.

 

 

Таласъмите

Таласъмите, или "верфолфите" (хората-вълци), които по своята същност се явяват нехора, се отнасят към едни от най-страшните създания сред всички известни окултни твари. Те съчетават в себе си дивата природа на вълка и изострения за всякакви мерзости ум на човека, което дори единствено само по себе си изглежда ужасяващо. Отдавна разказваните неизмислени истории и предания за превръщането на човек в таласъм и подробно протоколираните свидетелства за нападението на такива същества над хора са многобройни и ужасни.

Таласъмите са същества-людоеди, при това, по своята природа, изключително кръвожадни и ненаситни. Човекът-таласъм, както и всеки див хищник, по природа е ловец. Той получава огромно удоволствие от поглъщането на сурово човешко месо и горещата кръв на своята жертва. В сравнение с тях, вампирите притежават по-изтънчен вкус и са с по-изострени “кулинарно-гастрономически” фантазии, като при това са и по-хладнокръвни.

Много често веднага след своята Смърт човекът-таласъм преминава в категорията на вампирите, което по критериите на Антисвета се оценява като стремителен възход по еволюционната стълбица. Извършва се някаква странна церемония за преход на Съзнанието на въплътения сред хората унга на ново ниво.

Люпените (от лат. lupus - вълк) често били вземани за верфолфи и считани за също толкова диви. Във Франция наричали люпените “малките братя на таласъмите”. Тези съмишленици -убийци са обединени от една зла кармична цел – да сеят Смърт, страх, ужас, паника и разрушение сред хората.

Вампирите и таласъмите съществуват редом с човека не едно столетие и техните кървави следи преминават през много векове и хилядолетия. При вампирите и таласъмите има много общи физически черти – космати длани и почти сраснали се на тясното чело вежди. Те също така в равна степен притежават, особено по време на пълнолуние, нечовешка сила. И едните и другите променят външния си облик.

Вампирите, както и таласъмите, по време на пълнолуние приемат вълчи облик. Те не се отнасят към категорията на т.нар. " паднали Ангели", макар, че се явяват преки посланици на сатаната и усърдно му служат. Те повсеместно носят зло в света на хората, но това зло е тяхно собствено, явяващо се част от собствената им низша природа. Имайки облик на човек-вълк, те се събирали нощем по гробищата и виейки срещу луната, разговаряли един с друг на език непонятен на хората.

Едни от най-отблъскващите и злобни създания се явяват върколаците, които в своето духовно уродство и падение превъзхождат даже най-ниско падналите демони, с които най-често ги отъждествяват. Понятието "върколак" е дошло от арабското "ghul". Традиционно се счита, че те се хранят с малки деца и ... разлагащи се трупове, като посещават нощем гробищата и разкопават пресните гробове, те ядат телата на мъртвите.

 

 

Астралната дейност на живите

В Астралните Планове кипи много бурна дейност и в нея частично вземат участие жителите от земята – хората. Всеки по време на сън извършва безобидни кратки пътешествия в Астрала посредством излизане от тялото, което дава на астралното тяло кратки почивки в неговото естествено жилище.

Преди хората понякога се подлагали на изкушенията да продават своите сенки на дявола по сделка, която е представлявала за тях някаква материална изгода и не отнемала безсмъртието им, както ставало при продаване на Душата. Сянката, продавана по такъв начин, можела да представлява астрална форма, която била отнасяна в Антисвета за осъществяване въплъщението на нехора сред хората и за други долни цели. Но липсата на сянка, както и отсъствието на Душа, не прибавя никакви радости в Живота.

Един от най-разпространените “двойници” на човека се явява огледалото или отражението на образа в огледалото. От това, че огледалото правдиво отразява чертите, нашите духовни предци предполагали, че то може да похити Душата на човека, ако той твърде често и дълго се оглежда в него.

На огледалото винаги се е гледало като на “точка на сингулярност” или космическо пресичане на две съседни  измерения, която дава възможност за съзнателен достъп до другия Свят. Считало се също така за напълно реално човек да може да изчезне в дълбините на огледалото или че астралната същност може да излезе от него и да отнесе човека в тайнствения Свят на огледалата.

В някои области на Изтока се изпълнявала магическа процедура, в която огледалото тайно се поставяло така, че неизменно да отразява облика на врага, след което внимателно го измивали предполагайки, че в резултат на този ритуал част от Душата на жертвата също ще се окаже измита от водата. Тази събрана от огледалото вода смесвали с пръст, правели от глината кукла, която отъждествявали с образа на врага, която след това подлагали на всевъзможни изтезания, мъчения, “умъртвяване”, след което обезобразената кукла бивала закопавана в земята или изгаряна.

Естествено, огледалото само в ограничен смисъл отразява индивидуалността, тъй като то отразява само външните черти на индивида, но отражението на неговата вътрешна Същност е нещо такова, че изобщо няма забележимо сходство със самия човек.

В широк смисъл на думата, всеки човек е образ на своя Създател и той отразява неговото “Его” и носи неговия Дух както, да речем, създаденият от учените робот отразява работоспособността, “чистия интелект” и отсъствието на чувства, които съществуват в самия учен, който го е създал.  Точно така скулптурният  портрет частично отразява не само същността на този, който е служил като обект на копиране, но и индивидуалността на самия скулптор.

За така наричаните “зомби” ние вече писахме. Подобно на “зомбитата”, съществуват още и “виви”-хора, чиято Душа посредством черна магия се преселва в животно или птица, докато душата на животното се преселва в него. В случай на такъв обмен този човек, който е заел тялото на животното, знае какво се е случило с него, макар че продължава да се държи като животно. А лишеният от Душа човек, в който се е преселил дух на животно, в течение на няколко седмици се държи като автомат, а след това умира.

Когато правителството на Хаити взело строги мерки с цел да се сложи край на човешките жертви, свещениците измислили магически церемони и за създаването на заместителя  на "виви", тъй като поради преместването на астралното тяло на човек в животно, убийството на животно станало равносилно на убийство на човек.

Тъмните винаги и навсякъде действат чрез насилие и подтискане Волята на другия. Тази власт, която знае човечеството и олицетворение на която се явява Сатана, винаги е свързана с насилие и възвеличаване на себе си. Всъщност, това е най-дълбокото падение на човечеството, най-страшното му разединение с Бога.

 

Съществува заблуждението, че тъмните сили се явяват антитеза на Светлината и затова са неизбежни. Това е погрешно мнение. Тъмнината е не нещо друго, а непроявеният Хаос, който вместо претворяването му в работна и съзидаваща творческа Сила, се използва от тъмните само за предизвикване на мощни необуздани стихии, които те не все още не са се научили да управляват напълно. Тъмнината на Хаоса представлява средство за мислено творчество, но двубоят с йерархията на тъмните сили е само пропуснат срок, толкова нужен за съзидание.

 

 

 

 

www.ayfaar.org

 

 


Създадено: 17/09/2011 : 08:16
Обновено : 12/01/2017 : 01:36
Категория : Астралния свят
Страницата е посетена 9270 пъти


Версия за печат Версия за печат

Проекти
 

Здравейте приятели, 

От 19 години чета и превеждам предимно безплатно изключително ценна информация от езотерични и окултни източници от английски и руски език. Част от тези преводи са достъпни на www.iskri.net/zefira. Липсата на средства ми пречи да ги издам и разпространя сред повече хора. По-долу е проекта, който би донесъл огромна полза на всеки. Ако резонирате с него и имате материални възможности и желание да ми съдействате, свържете се с мен за повече подробности: 

1. ИИССИДИОЛОГИЯ - поредица от 12 тома с изтеглена от будхичния план подробна информация за паралелните реалности (с космическите звукови кодове за достъп до тях, които осигуряват личен достъп до Вселенските бази-данни). Дадена е от Плеядите на човечеството като тест за вибрационната готовност на хората за инверсионно-лъчевите префокусировки. Уникални знания за учените и за всеки, който желае да се префокусира съзнателно в някой от по-високочестотните сценарии, където понятия като „смърт“, „болести“ или „стареене“ не съществуват. Дори прочитането на само няколко страници променя цвета на аурата на четящия, а при изучаване се активират нови участъци от мозъка. Първият том (разширен и допълнен до 700 страници спрямо качения в този сайтна „Основите на Ииссидиологията“ е вече преведен, но поради липса на средства все още не е издаден.
  

 

За да помогнете със средства дейността ми, можете да използвате следните банкови сметки:

 
Първа Инвестиционна Банка АД (в BGN)
IBAN: BG48FINV915010BGN08NMB
BIC/SWIFT/:FINVBGSF
Емилия Луканова Манолова
[Emiliya Lukanova Manolova]
В IBAN номерата на банката не фигурира латинската буква О, а цифрата нула.
 
Първа Инвестиционна Банка АД (в USD)
IBAN: BG37FINV91501003834709
BIC/SWIFT/:FINVBGSF
Емилия Луканова Манолова
[Emiliya Lukanova Manolova]
В IBAN номерата на банката не фигурира латинската буква О, а цифрата нула.
 
За подробности и контакти:
e-mail: emi_manolova@abv.bg
phone: 02 855 27 85 Vivacom
            0899 812 318 Globul
           
 

* Този сайт продължава да съществува не благодарение на нечия помощ, а въпреки нейната липса.
^ Нагоре ^