Преводи

Затвори Астралния свят

Затвори Чакрамните личности

Затвори Ииссиидиология

Затвори Ведически лекции

Затвори Кираел

Затвори Оаспи

Затвори Урантия

Затвори Нибиру

Затвори Матрицата V

Затвори Операция Тера

Затвори ГМО

Затвори Сириус - въпроси и отговори

Затвори Къщи от сламени бали

Затвори От тук от там

Затвори Избрани цитати

Затвори Полезни съвети

Затвори Орис

Затвори В името на Иисус Христос

Затвори Лечение на рака със сода бикарбонат

Затвори Лечение на диабет без лекарства

Затвори Кредо Мутва

Затвори Рецепта за отказване на алкохола

Затвори Здраве без лекарства

Затвори Адът съществува

Затвори В защита на потребителите

Затвори Академия „Эндорфин”

Затвори Доктор Уолък

Затвори Олга Бутакова - лекции за лекари

Затвори А.Т. Огулов - лекции за лекари

Затвори Д-р Питър Глидън - лекции за лекари

Затвори Вълнова генетика (П. Гаряев)

Затвори Тайните на изцелението

Затвори 100% Божествено изцеление

Затвори История и метаистория

Затвори Съвременна метаистория

Затвори Калагия

Затвори Приложна кинезиология

Затвори Борис Увайдов – лекции за лекари

Затвори Евгений Божьев – лекции за лекари

Затвори Д-р Сейби - лекции за лекари

Затвори Дмитрий Троцкий

Контакти
Брояч

 1 632 842 посетител

 14 посетители онлайн

Ведически лекции - Верността в семейството
ВЕРНОСТТА В СЕМЕЙСТВОТО

(разширена и допълнена лекця)

Олег Торсунов 

 
Най-голямата сила, която дава на човека щастлив семеен живот, е верността.
Ако искате да разберете доколко сте способен да бъдете щастлив в семейния живот, трябва честно да погледнете в себе си, и да се запитате: „Доколко съм верен?” Но повечето хора даже не разбират какво е вярност - имаме твърде примитивно понятие в този план. Верността е сила, която поражда щастие в семейния живот. Вярност, доверие, вяра.
Когато има вярност, се появява доверие, когато има много вярност, се появява вяра в човека. Тя дава незабавно щастие, тоет достатъчно е да живееш с човек, в когото вярваш, и щастието вече ти е гарантирано, даже ако той има лоши черти на характера, даже да е нетрудоспособен, болен, ням, сляп, импотентен и т.н. Дори да има всичко това, ако се държи толкова правилно, че ти да вярваш в него, ще бъдеш щастлив, защото щастието е в сферата на много дълбоките хармонични отношения, основани на безкористие. В другите сфери щастие няма.
Къде хората търсят щастието? В това да си намерят престижна работа, да си осигурят добра квартира, да си купят кола, да образоват децата си. Всичко това означава радости, но това не е щастие, което е в сферата на дълбоките отношения. Тя се отличава от сферата на повърхностните отношения с това, че първата трябва да се заслужи. Човек си мисли: „Защо близките ми се отнасят така повърхностно към мен, не ме разбират, защо няма дълбока връзка, мост между нас?” Ами защото я няма силата, която да създаде този мост. Ако я имаше, връзката би възникнала. тази сила е верността.
 
Защо хората не могат да бъдат верни един на друг?  За да разрешите даден въпрос не трябва да гледате какви проблеми има, а какви причини водят до съществуването на тези проблеми.
Какви проблеми имаме - егоизъм и това, че нямаме даже представа, че този егоизъм ни пречи да живеем, дори някои хора смятат егоизма за нещо хубаво -трябва да уважаваш себе си, си казват те.
Друг проблем е в отсъствието на знания за това какво е семейно щастие. Съвременното общество смята, че основното семейно щастие се получава чрез секса. Но, съгласно ведическите знания, сексът се намира в сферата на повърхностните отношения между хората. Много двойки първо се залавят със секс, а след това започват да се опознават и сближават. И много хора и даже психолози са убедени, че основното щастие е именно в сферата на тези отношения - цялото общество смята така. Но в действителност има и друго щастие - просто с него трябва да се сдобиеш.  Ако човек не разбира това и не е удовлетворен в полов план, какво ще реши - че докато е жив трябва да си търси друг човек. Това решение се взема от около 80% от хората. То идва неизбежно, защото няма правилно разбиране за това какво е семейно щастие.
 
Основното щастие, според Ведите, е в сфрата на безкористните, дълбоки, честни взаимоотношения между мъжете и жените. Но какви отношения възникват при срещата на двама души - отношения, основани на въжделения, на желанието да овладееш този човек. Дълбока ли е тази идея? Не. Чувствата са дълбоки, но самата идея не, защото е основана на егоизма - искам да имам нещо. Честност няма - само желание по-бързо да получиш своето. Има ли хармония? Има, но на нивото на половите центрове. Чистота има ли? Не - има мръсотия, защото хората се оскверняват взаимно, отношенията им стават по-приземени, по-примитивни, те вече не виждат висотата в този човек, а виждат това, което им е нужно, виждат в него своята потребност. Когато хората се срещат, те нямат възможност да бъдат истински щастливи в семейния живот, но имат голяма възможност да се занимават със секс с голям интерес. Това дава щастие донякъде, но това щастие е временно и свършва с големи страдания и проблеми. Всеки е изпитвал това в живота си. Отначало всичко е добре, но става все по-лошо.
 
Според Ведите, ако искате щастлив семеен живот, трябва да знаете в каква област да работите, накъде да се движите, къде се намира това щастие. Това щастие се развива в резултат на задълбочаване на отношенията. А за да задълбочавате отношенията, трябва да увеличавате силата на своята вярност. Колкото са по-дълбоки отношенията, по-голяма трябва да е силата на верността. Ако силата на верността намалява, отношенията стават по-малко дълбоки.
И така, отглеждайки силата на верността, човек намира голямо семейно щастие, тоест в него се появява хармония. Хармония се намира даже в сферата на страданието. Ако близкият нам човек не прави нещо както трябва, но имаш голяма вярност към него, ти искаш да победиш в себе си желанието да го критикуваш - започваш борба със самия себе си, защото верността поражда дълбока дружба.
 
Какво поражда верността? Поражда стабилност в човека - в него се появява стабилност в работата му над себе си. Да уточним - днес говорим за своята вярност, а не за верността на другия човек към мен. Верността се явява катализатор - веднага мислите: ако се превключвате на другия човек, това вече е признак на невярност и няма да разберете лекцията, защото, когато при операция зашиват стомаха, скалпел не е нужен.
Ако искате да разрежете или порежете човека, това не подобрява отношенията ви. Ако сте постоянно критично настроени и мислите, че той не съблюдава нещо, тоест - ако работите със скалпела, това не значи, че му зашивате стомаха, а че продължавате все още да го режете, докато времето за операцията вече е завършено - време е вече да зашивате всичко. Затова, ако искате да подобрите своите отношения, да ги зашиете, трябва да оставите скалпела настрани и да мислите само за своите проблеми. Стабилността е първото, което се появава в живота на такива хора. Те са стабилни във всичко, което дава прогрес.
 
Щом човек разбере, че щастието е в сферата на безкористните отношения, в него започват борба две начала, защото концепцията за разбирането на щастието е основа на нашия живот. В главата ти започват да се появяват различни мисли - едното начало е животинското, което казва: „Ти какво сега - съвсем ли искаш да се лишиш от секс, все пак живееш, след това ще остарееш и даже няма да има какво да си спомниш, ако тук мръднеш, там - шавнеш - животът ти няма да е минал напразно.”
Но човек трябва да разбере, че няма два варианта едновременно - или си верен и имаш дълбоки чувства, или - не, и тогава нямаш щастие в семейния живот. Тези две начала започват да се борят много силно. В зависимост от това кое от тях ще победи - така и ще живее човека. Ако в него победи верността, ще започнат промени. Ще настъпи мир, няма да има скандали, ще има спокойни отношения, защото проблеми винаги възникват, но те няма да водят до истерия. Защо хората силно се ядосват, когато спорят? Защото не се доверяват един на друг. Единият казва - „Аз съм готов да направя всичко за теб!”, а другият казва: „Аз нещо не съм забелязал такова нещо”. Това означава недоверие, а недоверието поражда спорове; защо хората спорят един с друг - защото им е болно да общуват един с друг. Отсъства доверието - това означава отсъствие на вярност, защото доверието възниква в резултат от вярност; верността е сила; ако имате вярност с някого, ще си изяснявате ли с него отношенията? Да речем, имате доверие на няколко души - и отивате и започвате да нагрубявате един от тях - това означава, че тези хора стават с един по-малко. Защо да поемате такива рискове - човек се страхува. Така е и в семейния живот. Защо мислите, че няма страх при изясняването на отношенията с близкия ви човек?  Задължително ще има страх.
И така, умиротворение - третото.         
Четвъртото са приятелите и то такива, които няма да пречат, а ще помагат. А когато човекът е неверен, към него се прилепват всякакви боклуци и около него се появява нежелано обкръжение.
Да допуснем, че мъжът е мениджър във фирма - най-важното в нея е духът на сътрудниците - ако атмосферата е лоша, няма никакви шансове да се прогресира в нея. На какво е основана тази атмосфера? Кое е движещата сила в колектива? Степента на вярност между мениджъра и неговата жена се явява показател за степента на доверието между хората в колектива на този човек, който го оглавява.
Как се формира такава схема? Ако верността в семейството е много силна, това означава, че жената задължително ще уважава своя мъж. Уважението зависи от верността - без вярност уважение няма. Ако жената уважава мъжа си, тъй като тя е най-близкия за него човек в живота, неговата самооценка към себе си като лидер ще бъде много сериозна. Без уважението на жена му или без достатъчното й уважение, положението му в обществото не може да бъде високо. Тя трябва да се отнася към него с трепетно уважение като към лидер - това много силно издига човека в обществото - това е най-стабилната и мощна сила. При това не изкуствено. Често хората се опитват да се издигнат изкуствено в обществото, но след това също толкова лесно падат и да поддържат това състояние им представлява голям труд.
Когато жената уважава мъжа си, за него не е проблем да заема дадено положение в обществото, тази сила, давана от верността, просто изтича от него и кара околните да го уважават.
Отношенията между сътрудниците зависят от това доколко те уважават ръководителя си - ако уважават силно ръководителя си, те ще се обръщат деликатно един с друг. Ако не го уважават, отношенията им ще бъдат безпардонни. Така верността между мъжа и жената определя отношението на сътрудниците към техния ръководител.
Какво иска мъжът? Иска дълбоки отношения със сътрудниците си, а какви са изискванията му към жена му - да я има, да възпитава децата - дълбоки отношения с жена му не му трябват, защото от това за него възникат само проблеми - живеем заедно, виждаме се и толкова, но със сътрудниците си той се нуждае от дълбоки отношения. Защо? Защото той там живее - в колектива, неговият живот е работата, затова без уважение там той няма да може да е щастлив, а каквото и да направи, няма да го уважават, ако няма вярност в семейството му и тази сила я няма. Все едно да искаш да скочиш до тавана, но да нямаш силата да го направиш - колкото и да се кълнеш, че ще го направиш, няма да можеш; така и той - няма да има силата да удържи край себе си хората.
И така, верността в семейството ти осигурява край теб близки по доход хора, които могат да ти помагат - така верността закономерно увеличава средствата за съществуване. Колкото дълбоко се отнасят жената и мъжа един към друг, дотолкова дълбоко ще могат да имат те и взаимоотношения с приятелите си. Понякога човек може да има отношения с други хора даже по-дълбоки, отколкото с жена си.
Жената много дълбоко чувства природата на мъжа и без сама да разбира това, тя с всичко се съгласява, защото така за нея е приятно да живее. Така се създава хармония в общуването. Той нещо й говори, тя кима и се съгласява и това се нарича фин секс - това е просто наслаждения на своите чувства. Винаги най-приятния събеседник се явява жената, затова, ако мъжът си намери приятелка, не трябва да се мисли, че там се формират някакви дълбоки отношения - там могат да се формират други отношения, които могат да развалят семейството. И така, кой се явява мъжа на жената? Нейният дълбок събеседник. Мъжът не е този, който прави секс с нея, а този, на когото тя открива сърцето си. Да, този, който прави секса, също е мъж, но от дълбочината на отношенията зависи силата на щастие от тези отношения; така например жената може да има наставник. Най-добре е той да е наставник и на мъжа и на жената едновременно. Жената трябва да получава наставления от наставника чрез мъжа си, иначе в тези отношения може да проникне и любов. Тези отношения могат да бъдат дълбоки, да има силна любов, но тази любов не е онази - тя е като от дъщерята към баща й - това е друга любов. Жената може да обича наставника си, може да обича сина си, но по принцип жената може да има баща, мъж, брат или син - приятел не може да има, може да има приятелка. Мъжът, с който общуваш, не може да ти бъде като брат - там ще има сексуални отношения. От подобни отношения верността ще се топи, защото верността не е просто секс. Вярност означава на кого отдаваш сърцето си.
При съвременната младеж сърцето се е спуснало надолу, но според ведическата традиция то си остава горе. Отношенията на нивото на сърцето имат по-сериозна природа от половите отношения. Както когато жената има полови отношения с мъжа си, но разкрива сърцето си пред друг. Значи мъж за нея е този, на когото разкрива сърцето си, а не този, с когото лежи в леглото; така тя има двама мъже - един главен и един помощник. :) при това помощникът е този, с когото тя прави секс, и тя разбира това в душата си, но да си го признае ù е много трудно. Същото важи и за мъжа, ако си има такава приятелка.
 
Верността поражда и силата да се занимаваш със самоусъвършенстване, защото верността ражда вярата в щастието. Защо? Защото верността е в сферата на хармонията, на дълбоките, хармонични отношения с другия човек, което само по себе си вече е щастие. И понеже човекът се докосва до щастието всяка секунда, в него се появява желание да развива в себе си щастие, тоест той вярва в щастието, в идеята, че щастие има. Така човекът започва да повишава своето разбиране на щастието, опитва се да го одухотвори. И в крайна сметка той застава на пътя на духовния живот, строи взаимоотношения с Бога. Верността дава сила, хармония, хармонията дава чувство на щастие, а то дава сили и човекът започва с ентусиазъм да работи над себе си.
Хората вървят по пътя на духовния живот неправилно, защото смятат: „Щом близкият ми човек не иска да се занимава със самоусъвършенстване, значи е лош и аз ще се занимавам с това сама, без неговото участие - в резултат невярността се увеличава - аз сама за себе си и ти сам за себе си - аз имам по-възвишена представа за живота - така невярността нараства.  
А откъде ще се вземат силите да се занимаваш с духовни практики? Ако забиеш в човека игла и постоянно му говориш: „Отпусни се, отпусни се”, той не може да се отпусне, защото го боли.
Когато няма вярност и дълбоки отношения, все едно да свириш на скъсана струна и човек не може да култивира духовни отношения, които се основават на умиротворението; преди да се занимаваш с духовни практики, трябва да възникне мир в сърцето. Мир означава натрупване на сила - можеш да я отдадеш където искаш - в работата над себе си, за да помагаш на хората, за духовно саморазвитие, но трябва да имаш тези сили, за да ги отдадеш. А ако струната е скъсана и отношенията ти с близкия ти човек са без вярност, всичката сила отива там и няма сила да се занимаваш с духовни практики. Така силата да се занимаваш с духовни практики зависи от верността.
Седмо: стабилност в преодоляването на лошата карма. Всеки човек има в живота си лоши периоди. Преди 8 дни се събудих и се почувствах друг човек - погледнах си хороскопа - в този ден започва 3-годишен такъв период - той не е толкова лош, но има и лоши периоди. Понякога в един ден всичко се променя за човека - всичко около него започва да се руши, всичко се изменя в лоша посока - ако между него и близкия му човек няма верност, в този момент всичко се руши. Когато съдбата се стовари върху нас, първо се чупи там, където е най-крехко - семейството веднага се разлита, ако няма вярност. Те могат да живеят и съществуват така дълго, но щом при някого започнат лични житейски трудности, семейството се срива като къщичка от карти. Стабилността на семейството зависи от верността. Когато човек има стабилно семейство, му е по-леско да преодолее лошата карма, защото там има закон за преливане на силата. Колкото повече хора има около теб, с които имаш вярност в отношенията, толкова повече сила прелива. Да речем на човека, който ти е верен и на когото ти си верен, му е зле - в този момент на него му се отдава сила. Сила му отдава този, с когото има вярност в отношенията - ако на теб ти е зле, то окръжаващите хора също ти отдават сила. Създават се следното: една сила е добре - две - по-добре - когато си слаб - ти отдават сила. При това при този, който ти отдава сила - тя не се намалява, защото има духовна енергия - така от една усмивка минус една усмивка се получават две усмивки. Някой ви се усмихва - усмихвам се в отговор и от едва усмивка ми стават две. Откъде се е взела втората усмивка - аз не съм плащал пари за нея, нали? - просто сама е възникнала - духовната енергия през цялото време нараства и дава щастие, а материалната енергия - обратно - всичко отнема. Затова верността се намира в сферата на духовните отношения - това са напълно безкористни отношения. Невъзможно е да бъдеш користно верен. Користта означава, че на човека рано или късно ще му омръзне. А ако си верен, значи нещо си пожертвал в своя живот за този човек. Какво жертваме за близкия ни човек? - заради него жертваме секса с всички останали. Ако сме се пожертвали за този човек, значи секс с всички останали няма да има. Точка. Това означава да се пожертваш за близкия си човек - край - погребваш тази идея за секс с други. Това означава вярност. Самият обет за вярност сам по себе си е много тежък. Когато човек го даде, животът му тръгва по нов път. Както в приказките - ако тръгнеш по този път - ще стане това и това, а ако тръгнеш пу този - ще стане нещо друго. Когато човек даде обет за вярност, пътят му веднага се променя - така човекът става стабилен в своя прогрес - ето какво дава верността.
 
Сега ще говорим за самата вярност и ще изучаваме тази идея.
И така, правилното разбиране на верността не означава, че аз ще се наслаждавам само с този човек. Правилното разбиране на верността е желанието и способността да търпиш всякаква болка заради недостатъците на близкия човек, при това без да го смяташ за най-добрия вариант, означава вярност. Верността е безкористно чувство, това е подвиг, желание за подвиг.
Верността може да има две цели и те и двете са добри.
Първата цел: тъй като искам да бъда щастлив в живота, искам да се сдобия с това по правилен начин - с помощта на знания да достигна това семейно щастие.  Искам да направя това. Това е първата цел - не много възвишена, но все едно - цел.
Втората цел - тя е много възвишена: да постигна любов към Бога.  Без вярност към близките хора ти не можеш да постигнеш висша любов. Ако не можеш да се съобразиш как да се държиш в низшата любов, то как ще стигнеш до висшата? - ще има пълно отсъствие на знание е разбиране на въпроса. Много важно е да разбереш, че тази втора цел също съществува и всъщност тя се явява главната. Човек е верен на своя близък, защото иска да се възвиси в живота, да почувства по-възвишения пулс на щастието, който е хиляди пъти по-силен, отколкото обикновенното щастие на обикновените хора. Невъзможността да търпиш тази болка предизвиква неуважение, то води до нахлуване на невярност в отношенията, до снижаване на духовното щастие.
И така, невъзможността да се търпи болката идваща от другия човек предизвиква неуважение към него. Как постъпват обикновено хората в такъв случай - те се опитват да отправят тази болка назад - обикновено това се изразява в това, че аз предявявам своите претенции по отношение на този, който ми е причинил болка - опитвам се чрез претенции да му върна тази болка назад - това означава неуважение към този човек. Щом някой ни причини болка, веднага започваме да не го уважаваме - това става подсъзнателно.
Седя в автобуса на двойна седалка е редом с мен седи човек; да речем, че не обичам когато някой се секне, а този човек го прави - той ми предизвиква болка. Ще го уважавам ли след това? Или редом с вас е много интелигентен човек, с добри очи, прави ви добро впечатление. След това стъпва неволно на крака ви и стои - вие се дърпате, а той се е замислил и не усеща. В началото има болка, след това се проявява неуважението: „тоя на какъв се прави - на умен, а ми е стъпил на крака”. Същото е и в личните взаимоотношения. Неуважението възниква заради болката, а болката идва при човека, защото има лоша карма. Близък човек ми причинява болка и се чудя защо прави така - ами защото при него е дошла лоша карма. Лошата карма му е причинила болка и на свой ред той също причинява болка някому - предал нататък. Той просто не се е справил със себе си, но ние приемаме това като предателство. Това просто означава, че нямаш вярност. Ако няма вярност към близкия човек, значи няма да има нормални отношения.
И така, неуважението води нова вълна на невярност - появява се неудовлетвореност в отношенията ви с този човек. С други думи хармонията, дълбочината на отношенията запада. При жената това се изразява с това, че тя не иска да разкрива сърцето си на близкия си човек. Както всеки ден си мием зъбите, за да ни е чиста устата, така проверяваме всеки ден и чистотата на верността. Как жената проверява чистотата на верността - тя разказва на мъжа си това, което лежи на сърцето й. Какво обикновено лежи на сърцето й - приискало й се е да си купи нещо хубаво, с тези отношенията й са добри, с онези - лоши, този ме измъчи, аз нявярно вече съм те разлюбила - даже такива неща тя трябва да казва на своя мъж. Тя трябва да му казва всичко, което й е на сърцето. Ако му казва, отношенията им стават силни - каквато и лоша карма да дойде, в отношенията им ще има сила. Ако тя нещо не му казва, започват да се появяват възможности да се скъсат отношенията.
В какво се заключава верността на мъжа пред жена му? Той трябва да проверява себе си доколко се интересува от живота и съдбата на жена си. Ако има интерес към работата си или друго, но не към жена си,  трябва да помисли „къде са моите желания да получа щастие”. Ако жена му не влиза в тази сфера, това означава, че той няма вярност към жена си; има ли желание да й отдава своята сила - има ли желание да се грижи за нея, или - не; ако няма такова желание, значи няма вярност към нея. Вярност може да има, или тя да започне рязко да се топи, да спада - всичко зависи от това доколко сме способни да търпим болката, която - по силата на нашата лоша съдба, предизвиква в нас близкият ни човек. Колко болка ни причинява той и доколко сме способни да търпим тязи болка се явява признак за възможността да се задържи верността в отношенията.
Невярността не започва с това, че единият е изменил на другия. Това се предшества от дълбок процес на изменение на отношенията.
Всичко започва с отсъствието на доверие. Жената не разкрива сърцето си, мъжът не иска да се грижи, не му е интересна неговата жена - доверието спада. Това е първият етап.
След това се ражда неудовлетвореност - няма да можем да си оправим вече отношенията, вече са остарели, не се разбираме, отношенията ни са лоши, не се обичаме, не се грижим един за друг, отношенията ни са студени и така ще мине целия ни живот - това означава отчаяние. Следващият етап вече е отчаяние.
След отчаянието неминеумо настъпва измяна.  Но човек не разбира, че това е, защото той не притегля своя живот към себе си. Естествено отношенията ще се развалят. Ако ти не знаеш как да работиш в семейните отношения, сле няколко години те ще бъдат унищожени каквато и хармония да е имало. За това е нужно да прилагаш сила, усилия, за да ги запазиш, а това означава да прощаваш на близкия си човек, да се грижиш за него безкористно, да му откриваш сърцето си, да търпиш неговите недостатъци, да се грижиш за него, да изпълняваш своите задължения пред него, - всичко това иска много усилия. Всичко това са действия, които сами по себе си не носят веднага щастие. Но постепенно в отношенията се появява нещо, което напълно променя живота и цялата съдба на човека. В него се появява чувство, че този човек може да направи толкова много хубави неща в живота, толкова щастие може да ми донесе, аз много силно вярвам в този човек - ето тази вярва поражда щастие незабавно, появява се много дълбоко чувство, че не живееш живота си напразно, защото редом с теб има човек, който се намира в силна хармония с теб.
Въпросът за уважението в семейството ще изучаваме по-късно, а сега ще поговорим за верността. За да разберем верността, трябва да разберем какво е невярност.
Коренът на невярността в семейния живот се заключава в неизпълнение на своите духовни задължения пред близкия човек. Всъщност семейството не се създава, за да се раждат деца и хората да се наслаждават един на друг. Семейството се създава, за да може половите желания на мъжете и жените да не се разпиляват, а да бъдат фиксирани, стабилни. Човек реално деградира чрез своето полово желание. Ако то е фиксирано и отношенията са стабилни, то в този случай има възможност да се развиваш, да прогресираш.
Ако човек не разбира, че семейството се създава за духовен прогрес, за работа над себе си и над своя близък човек, то отношенията в семейството няма да се задълбочават - те ще се топят, защото смисълът от създаването на семейство е не да се удовлетворяват един от друг, а да прогресират заедно един с друг. Това е много трудно да се разбере. Когато се извършва духовен прогрес, се очистват отношенията, те стават много възвишени. В резултат на това човек започва да чувства хармония с близкия си човек и се появява повече любов.
Какво е духовен прогрес - това е увеличаването на безкористността в отношенията ти с Бога и с окръжаващите те хора. Когато в семейството отношенията стават по-безкористни, жената започва да обича повече, мъжът започва да обича повече, възниква хармония, това е любов - тя се намира в сферата на безкористните отношения.
Сега - ако съпругът не иска жена му да прогресира духовно - ако той не иска и не разбира тази идея, а иска само да я използва в живота, да изпитва своето наслаждение от нея, то в резултат от това той започва да избягва (това са първите признаци) - започва да избягва беседа на дълбоки теми с нея, това престава да му бъде интересно, сменя темата, - това е вид невярност, първият корен на невярност, нежелание да прогресираш заедно с близкия ти човек - нежелание да прогресира самият той и нежелание да даде на близкия си човек да прогресира. Понякога самият човек не може да прогресира - има лош период, но той не казва - занимавай се със самоусъвършенстване, аз те благославям, - това означава, че вярност има. Самият той не може да се занимава със самоусъвършенстване, но вярност има и жена му ще му помогне в бъдеще. Тя ще натрупа сила и тази сила също ще премине към него.
След това такъв човек започва да бъде дълбоко убеден вътре в себе си, че щастливият семеен жимвот и самоусъвършенстването са несъвместими един с друг. - или се наслаждаваш на семейния живот, или се самоусъвършенстваш - и той казва: ако искаш с мен да изпиташ семейно щастие, не се занимавай със самоусъвършенстване - това ми пречи, не мен ми трябва да се наслаждавам. Щастието означава наслаждение, а ако ти не искаш да се наслаждаваш с мен, както ние с теб се наслаждаваме, ако такъв живот не те устройва, значи няма да имаме щастие и ще страдаме.
Човекът, който не си поставя като главна цел развитието на себе си и на своята жена, той неминуемо стига до идеята, че самоусъвършенстването е вредно за съвместния живот. Затова той забранява на близкия си човек да се занимава с тези въпроси и казва „по-добре ме обичай и не обичай нищо освен мен”. Основно така прави съпругът.
Как разбира това жената на първия етап? Тя често не разбира, че не трябва да изисква от мъжа внимание към себе си. Тя трябва да желае вътре в себе си той да й помогне да прогресира. Това са различни неща - жената, намирайки се редом с мъжа, все едно  ще й се наложи нещо да иска от него, защото такава е женската природа. Нейното щастие се намира в сферата на желанията по отношение към мъжа, тоест той става лост за изпълнение на желанията. Жената, когато се ожени, сяда на трактор с лостове и започва да се движи чрез този трактор. Да речем той има добро положение в обществото, но няма пари. Тя му казва: „хайде да се срещнем с твоите приятели” - тя иска да го използва като лост; тя казва: „Какво можеш да ми дадеш - дай ми поне дете”; тоест мъжът е като рог на изобилието. :) , но това не води до разбиране на верността и щастието. Изисквайки прекомерно внимание към себе си жените често не разбират, че от това в мъжа се запалва въжделение и той спира да разбира в какво е неговият дълг пред съпругата му. Когато жената непрекъснато жадува за внимание и изисква внимание от мъжа си, колкото повече внимание изисква тя, толкова повече желание възниква в него да използва нейното тяло, да се занимава с груб секс с нея. И така жената лишава мъжа от някакво безкористно внимание към себе си. Тя се отнася користно към него - изисква внимание, в отговор той също не изпуска своята корист. Затова жената мисли: „Какъв грубиян е той. Защо ми се падна такъв вулгарен, груб мъж, защо няма нищо възвишено? Ние можем просто да се обичаме, да прави всичко за мен в живота, защо са му тези груби отношения?”. Тя не разбира, че като иска той да прави всичко за нея в живота, тя прави същото, но по женски - никаква разлика няма, но това понятие е сложно за жената.
Понататък: жената ревнува мъжа си от неговата работа и от неговите приятели. Развитието на невярността започва с това. Жената противопоставя това колко внимание отделя той за нея и колко - за работата и приятелите си. Според нея ако той отделя повече внимание на тях, значи не я обича. Всъщност мъжът - по своята природа, трябва да отделя повече внимание на своята работа и на своите приятели. Защо? Защото ако това не е така, той ще престане да бъде мъж. Тоест мъжът трябва да прогресира - това означава, че на работата си той се развива като личност, както и с приятелите си. В отношенията си с жена си той развива ли се като личност? - Не, най-често той деградира. Колкото повече се привързва към жена си, толкова повече секс му се иска, иска да я командва, да я бие, да издевателства над нея, да изисква от нея нещо, тоест толкова повече деградира.
Ако мъжът се развива в посока на изпълнение на своите задължения, на Бога, той става по-добър, тя го обича повече, повече го уважава, - той има с нея отношения - да, но те не могат да бъдат повече от отношенията му с другите, защото той има мъжка природа. Жената трябва да разбере това, но тя иска той да има работа, на която да прекарва по три часа на ден, след това да се прибира в къщи, да ходи на пръсти, да се усмихва, да я гали, да реже картофи, да ходи в магазина, а аз да си седя и така животът ми ще бъде щастлив. Това е нейното егоистично внимание какво е любов, но той има съвсем друго разбиране :), защото мъжката природа сама по себе си е друга. Мъжът, който става роб на дома, престава да бъде мъж и тя просто н”яма да го обича. Представете си мъж, който ходи покорно след нея - децата - също - тогава къде е човекът, на който може да се опре в живота? „Къде е този човек”, си мисли тя. Тя сама го е направила такъв, самата тя го е приучила и го е привързала към дома, а след това иска да го държи под полата си и той изпълзява изпод полата й, а тя си мисли: „Боже, що за мъж ми се падна”. Но такава е женската природа - тя самата отначало го прави такъв, а след това прави извода и се пита защо той е такъв?
Мъжът не трябва да се поддава на тези провокации - той трябва да се грижи за жена си, но неговата вярност към жена му означава най-главното в живота му да бъде прогреса. Да се грижи за нея трябва, но грижата трябва да означава той да си остава мъж, който обича, уважава, цени жена си, но не да става домашен котарак, който само мърка и изпросва от жена си подаяния. Обратното - той трябва да дава - мъжът отдава на жена си своята мъжественост, вътрешна сила, разумност.
Следващият момент от развитието на тази невярност в плана на духовния живот, в плана на самоусъвършенстването. Жената често ревнува поради това, че мъжът се занимава със самоусъвършенстване. Но още по-лоша ситуация се създава, когато жената, като види, че мъжът й не се занимава със самоусъвършенстване, започва да се занимава без негово участие в този процес и независимо от него, без да го посвещава в тези въпроси, и колкото повече независимост трупа тя в своето самоусъвършенстване без него, толкова по-неверен човек ще бъде тя по отношение на своя мъж. В резултат до какво ще доведе това самоусъвършенстване - то ще развали семейството. Тя се занимава с добро дело - добро може да е делото с добро начало, обаче - във ведическата култура се отделяло много внимание на това как да се започне правилно едно дело - как да се осигури добро начало. Ведите казват, че ако жената иска да се занимава със самоусъвършенстване и ако тя е започнала това без да поиска благословия, съгласие, поддръжка от своя мъж, а просто независимо от него е започнала, то силите, които тя по този начин трупа в себе си, ще отидатт за разрушаване на семейството. В началото те ще разрушат семейството, а след това - във всички други направления ще действат. Първото, която би получила по този начин са конфликтите със своя близък човек, нищо повече няма да получи. Това означава неправилно започната постъпка - жената трябва да се настрои правилно в този план - в това се заключава верността й към съпруга й.
При мъжа е същото - ако мисли за самоусъвършенстване, той трябва в тези въпроси да посвещава жена си, да се съветва с нея как да живее правилно, как да настрои  правилно своя живот. Той трябва да се съветва с нея - ако не се съветва, той започва да мисли, че жена му му пречи да се самоусъвършенства - това означава, че той руши семейството. Схемата е същата - отначало недоверие, а след това - разрушение.
Първият етап в развитието на невярността е етап, който се нарича неправилни възгледи за щастието - съпрузите не знаят какво е щастие, смятат, че щастието е секса, или че щастието е в независимото самоусъвършенстване - основно има два варианта, но те не смятат, че трябва да се самоусъвършенстват редом един с друг - те не смятат така, а щастието се заключава именно в това.  
Вторият етап в развитието на семейната невярност - появява се неизпълнение на своите задължения от страна на мъжа и на жената - невярност в изпълнението на задълженията. В какво се проявява това? То се проявява преди всичко в това, че мъжът изпълнява своите задължения пред жената, но с някакви свои конкретни желания по отношение на нея - той има ясен план как ще действа, как да изтръгва от нея любов. Тоест той знае, че трябва да и купи това и това, да й даде заплатата си, да й помогне в това и това, тоест той като че ли изпълнява своите задължения по принцип, но целта на изпълнението на неговите задължения не е тази - целта се заключава в това тя да го направи щастлив, затова той прави всичко това. И когато в замяна тя не му дава щастие и смята, че направеното от него е нещо обичайно - че той си носи заплатата, е, помогнал ми да реша даден въпрос - това е обичайно, - той мисли, че тя ще го обича повече за това, но не - за нея това е просто обичайния семеен живот. Ако мъжът готви всеки ден - това е обичаен семеен живот; той така смята: „тя не готви - това е нашият семеен живот”. Това не е проява на вярност.
Проявата на вярност към близкия човек има два основни момента:
първият принцип: аз много сериозно се отнасям внимание към това, че безкористно изпълнявам задълженията си сам, тоест ако искам да направя нещо за своя близък човек, трябва първо да помисля защо, с каква цел го правя. Ако искам да отида за картофи, си казвам: отивам за картофи, но правя това безкористно, не искам в замяна тя да ми благодари, да ме обича, - правя това безкористно.
вторият принцип: верността при изпълнението на своите задължения  гласи, че ако ти не благодариш макар и за незначително служение, което ти е оказано от твоя близък човек, значи си негодник.
Когато в семейството жената готви - дори да е в течение на 20 години, трябва да й благодариш всеки път за това - винаги трябва да й казваш, че е вкусно, винаги да й благодариш за това, да й казваш, че е най-добрият готвач, най-добрият близък човек и т.н.
Щом мъжът направи нещо в къщи, жената трябва да устрои празник за това - дори да е забил един пирон, тя да сложи масата и да каже: „Скъпи, ти заби пирона”, тоест тя трябва много да уважава това, че той е извършил такава честна и безкористна постъпка. В резултат съответно отношенията им ще бъдат други.
Трябва да знаете, че към невярността се отнася и нежеланието  да изучаваш в какво се заключава твоята неверност в семейството. Защо човекът не желае да изучава какви неверности има - защото е опасно да изучава това - трябва да ги изпълнява, а не му си иска да прави това. Когато говорих за брака щом започнах да говоря, че гражданският брак е нещо лошо, че мъжът, който живее в граждански брак, в него няма вярност към своята жена, не иска да поеме отговорност за нея - това е признак за невярността на мъжа.   
Ако девойката иска да се омъжи - как да определи доколко верен ще й бъде той? - По това доколко той силно поема отговоност за нея. Как да определи дали той поема отговорност? - Ако й направи сам предложение, ако каже - ще живееш с мен, няма да имаме квартира, ще страдаме заедно, ще се грижа за всичко, ще се старая, ще работя, - заплатата ми е ниска, но ще се старая и ти ще живееш нормално с мен. След това тя се омъжва за него и вижда - наистина заплатата му е ниска, квартира нямат - той всичко вярно е казал, но най-важното и вярното, което е казал е, че това няма да я безпокои - тя ще живее нормално с него, защото той силно се грижи за нея - тя чувства отдаването от негова страна и е щастлива с него дори да нямат пари. Това означава вярност - когато човекът знае своите задължения и ги изпълнява правилно, със сила, това увеличава верността. Но за целта човек трябва да знае своите задължения, а хората често не знаят задълженията си. Например мъжът не знае, че трябва да пази жена си от външни безпокойства, че е длъжент да направи така, чуе тя да има мирен живот - заплатата, отношенията с окръжаващите - всичко трябва да регулира мъжът, за да има жената спокойствие в дома - това е негово задължение и ако той не го знае - как ще бъде верен на жена си?    
Мъжът се появява в дома, но от него очакват определени неща - че трябва да пази жена си от безпокойства, а той няма представа, не знае, че така се проявява неговата вярност - той мисли, че трябва друго да прави. Това означава, че няма знания - нещастна съдба.
Същото важи и за жената - той очаква, че като се ожени, жена му ще пере, ще готви, ще се грижи за него, а тя вирва опашка, връща се вечерта и пита: „Има ли нещо за ядене?” А той си мисли: „Браво, ами защо се ожених - да си бях стоял ерген! :) Преди поне никой не ме питаше има ли нещо за ядене! Как ще живея сега?” - Той се разочарова, няма вярност, той се чуди защо тя се държи така, казва си: „Що за безобразие, защо не ме обича, защо не ме пере,  защо не се грижи за мен?” Това е отсъствие на знания. Тя пък си мисли: „Ама аз не съм имала намерение да пера, какво като си се оженил за мен - сега трябва да пера и да готвя ли? Та аз никога не съм се занимавала с това!” Тя е удивена. Но иначе няма да има хармония.
Жената трябва да оказва вярност по женски, а мъжът - по мъжки. Ако жената се държи по мъжки, това не се явява вярност - ако не иска нищо да прави в дома. Това не е признак на вярност. И същият този мъж казва: „Аз ще правя всичко в дома. Колкото вземам ще ти го давам - ти поеми отговорност за всичко, отиди, заработвай, а аз ще готвя, ще пера.” Тя казва: „Няма да успея. Аз съм жена.” Той й казва: „Нищо, ще се научиш”, и се старае в дома всичко блести - защо това не е признак на вярност? Защото все едно, жената няма да бъде доволна как прави той всичко в дома - жената не може да бъде доволна как някой освен нея прави нещата в дома. Намерете жена, на която някой да почисти вместо нея и тя да ходи щастлива и доволна. Тя ще изпитва големи страдания. А какво остава, ако това е мъжът й, който изобщо не знае как да чисти. И тя се прибира, а той нарязал картофите на кубове, направил всичко ужасно - но той е мъж и не може по друг начин. Тогава той няма да изразява вярност и ще има проблеми, но хората не разбират това, не разбират, че трябва да имат знания какво е вярност и как да изпълняват задълженията си.
Как да си избият от главата: „Аз не мога да не ряботя, затова мъжът ми ще готви. Но тогава няма да има вярност, хармония!” Случва се жените да не могат да не работят и да прекарват голяма част от времето си извън дома. Но това означава, че трябва да се връщат в къщи и да си изпълняват и женските задължения. Ако искаш да се наслаждаваш на работата си, трябва да изпълняваш това, което трябва да правиш. Ако мъжът не иска да работи, как може да се наслаждава на вярност от жена си и на хармония и дълбочина в отношенията им - това е невъзможно. Ако искаш да имаш нещо, трябва да правиш това, което си длъжен да правиш.
Наемате на работа стругар, възлагате му работа. На другия ден той се занимава с монтажна работа. „Но нали ти дадохме стругарска работа.” - „Да, но на мен ми се стори, че монтажната работа е по-нужна.” Мислите си: „Не съм наел правилния човек.” Тоест ние имаме конкретни очаквания към близките си роднини. Те вече са заложени в нашата база данни - и при мъжа и при жената. Кой знае с какво трябва да се занимава мъжа? - Жената. А мъжът знае с какво трябва да се занимава тя. Мъжът знае ли с какво трябва да се занимава в дома? - Не, не винаги. Жената знае ли какво трябва да прави в дома си? - Не. :)
В какво се заключава верността? В това жената да изучи с какво трябва да се занимава в дома си и мъжът да изучи с какво трябва да се занимава в дома си. В това се заключава проявлението на вярност и желанието да имаш щастливо семейство. Защото от само себе си това няма да дойде. Трябва да го изучаваш, да работиш над себе си. Ако човек иска да работи над себе си той иска да разбере идеята. Да дойде тук и да слуша с часова, това е много голяма аскеза. Това означава, че той иска да знае как трябва да живее, какво трябва да прави - това е правилно мислене - означава, че човекът прави това, което трябва.
Какво дава правилното изпълнение на задълженията в дома един пред друг - това освобождава психическа енергия. Жената казва - нямам сила, мъжът казва - не мога да се съсредоточа над работата си, постоянно съм разсеян. Откъде се взема разсеяността на ума на мъжа? - От това, че той не изпълнява своите задължения пред жена си, защото тогава в семейството психическата енергия - прана - не влиза в резонанс. Той не отдава на жена си психическа енергия. В резултат тя, дори и да се опитва да му дава енергия - ще й бъде по-трудно. Няма да има баланс, резонанс на психическата енергия. Това означава, че той няма да има сила също така да изпълнява своите задължения в обществото. При мъжа - няма да има концентрация на вниманието, решимост, а при жената няма да има психически тонус, настроение. Ако жената няма настроение, значи тя не изпълнява задълженията си пред мъжа. Ако мъжът чувства, че няма настроение и сила да работи, значи той не изпълнява задълженията си пред жена си. Когато човек изпълнява задълженията си пред другия - в него се появява свободна психическа енергия, която може да се използва във всяко направление. Без вярност няма да изпълняваш задълженията си, защото няма идея, няма стимул. Верността те принуждава да не изпуснеш да изпълняваш своите задължения пред този човек, защото държиш на него и ти е скъп.
Психическата енергия намалява поради неизпълнението на задълженията, в резултат възниква вялост в живота. 
 
Ще ви изброя основните задължения:
 
Задължения на мъжа
- мъжът трябва да мисли за жена си безкористно и да си постави за цел да я направи духовно напреднал човек
- да въвлече жена си в процес на самоусъвършенстване - това е възможно само ако жената е вярна на мъжа си поне на нивото на мислите си (ако не на нивото на разума) - ако тя просто е готова да слуша за какво говори той и да се замисля над това - това означава вярност на нивото на мислите; ако това липсва - той не може да я увлече в процес на самоусъвършенстване; тя няма да получава сила, поддръжка, ентусиазъм в тази работа
- да й обезпечи спокоен живот - това е възможно само, ако мъжът по мъжки култивира в себе си смирение; с какво се характеризира мъжкото смирение - не в това да ходи на пръсти пред жена си, а в това да изпълнява пред жена си всички свои задължения, да бъде силен в семейството, да бъде разумен, да взема правилни решения, да защищава семейството; в резултат при жена му възниква спокоен живот; това означава, че той смирено се отнася към своята съдба и изпълнява всичко;
- трябва да изучава как правилно да живее в семейството
Ако мъжът изпълнява всички посочени по-горе задължения - няма да му бъде трудно да обезпечава семейството си. Изпълнява духовните си задължения, знае как правилно да се държи със жена си, изпълнява материалните си задължения пред нея, - значи ще има сила да изпълнява задълженията си в обществото - не сила като овен - откъде се взема тази фина сила, която дава на човек авъзможност да управлява хората - тази сила се взема от верността в отношенията - не можеш да я придобиеш като правиш мускули - тя идва от хармонията.
Ведите казват, че човекът заедно с друг - може да дружи, когато са четирима - може да отиде на поход,  а ако иска да се сражава, трябва да са стотици и хиляди верни хора. Верността може да е с един човек, с двама, а може да бъде и с огромно количество хора. Верността дава сила и тя ще се вижда в този човек.
Така на силния човек няма да му е трудно за обезпечи семейството си материално, защото той има сила, идваща от отношенията му с окръжаващите.  
- да запазва разума и волята си в трудни житейски ситуации - трябва да е аскет, да култивира в себе си аскетизъм.
- трябва да организира правилно общуването в семейството, да води жена си на срещи с духовни хора - „правилни отношения” не означава сплетни, а означава духовно развитие
- отговаря за духовния кръг на жена си - да се опитва да създаде добър кръг от този тип; той взема решение по въпросите за самоусъвършенстването и за поддържането на спокоен живот в семейството;
- трябва да избере наставник на семейството и да помага на жена си тя да получи наставник.
- длъжен е да поддържа добри отношения с роднините им, особено с роднините на жената
- длъжен е да възпитава сина си и да защитава жена си от посегателства от страна на други мъже - и пряко и тайно; тайната защита от посегателства е верността - когато мъжът си изпълнява задълженията си - тя няма никъде да отиде - на нея и така и е добре.
Случва ли се на жената да й е по-зле с верния си мъж, отколкото с любовника? Случва ли се с любовника да й е по-добре, отколкото с верния си мъж? Ако можете да разберете този въпрос, няма да имате проблеми в живота.
Ведите казват, че с верния човек винаги има много щастие, а с любовника - само малко. Никога човек, като види до себе си верен човек, няма да го смени за това по-малко. Оттук се вземат съблюдаването на морала и липсата на разврат. От жената с дете възниква спонтанна и естествена вярност към това дете - тя е непоколебима в женския характер. Тя е вярна на своето дете както и да се държи то. Такава е природата на жената.
Жени, представете си, че отивате някъде и там за два часа се отказвате от своето дете и приемате за свое дете друго дете. На него сте верни два часа, е след това се връщате при своето дете и се опитайте да станете такава майка като преди. Били сте верни като майка, отказвате се и пак трябва да станете вярна майка на своето дете. Това е невъзможно - за жената верността към своите деца е вродено чувство.
 
Втори вариант - да бъдете верни за два часа на любовника си и след това да станете вярна на мъжа си - никой тук няма да вдигне ръка, но всеки ще си помисли: „Възможно е” :) Това означава, че жената разбира какво е вярност към своето дете, но ние не можем да разберем какво е вярност към своя мъж и какво - към своето дете, затова, ако не го разбираме, не чувстваме закона. Жената не може да формира вярност в себе си към друг син, защото е вярна на своя и друг няма да смята за свой син - докато тя има роден син, той винаги ще бъде по-добър, отколкото чуждия.
 
Ведите казват, че жената трябва да развие в себе си вярност по-голяма към мъжа, отколкото към децата си, иначе децата ще израстнат егоисти. Ако в жената верността към мъжа е по-слаба, отколкото към децата, то децата израстват егоисти. Защо? Защото те смятат себе си за център на живота, а не баща си. Ако детето смята за център на живота баща си, ако жена му му е по-вярна на него, отколкото на децата, то децата израстват като разумни хора, а не егоисти. Сега разбирате ли откъде се появяват егоистите? :) Много проста формула, но трябва да се изучи.
Жената е склонна да бъде вярна на детето, но тя трябва да превърне тази вярност във вярност към мъжа си. Това не означава, че трябва да се противопоставя верността към детето на верността към мъжа - не, това означава, че трябва да се стараеш да си вярна на мъжа си и тогава постепенно тази вярност надмогва вярността към децата, при която си склонна да отдаваш живота си само на децата - така те не стават егоисти, защото виждат, че не цялото нейно внимание е посветено на тях.  
 
Задължения на жената:
Първо: Жената трябва да слуша наставления от своя мъж - даже да не е съгласна с това; да слуша означава да се вслушва - тя е длъжна да търси наставления от мъжа си и да слуша какво й говори той - това означава вярност. Макар мъжът да говори пълни глупости, вярната жена го слуша - тя може да не е съгласна и да каже: „За съжаление, аз не разбирам това, аз имам друго обяснение, прости ми, но аз не мога да разбера това, аз съм тъпа.”  - в резултат той е доволен, той е удовлетворен.
Какъв е следващия етап? - Следващият етап е той да започне да мисли: „а защо жена ми има други възгледи, защо не разбира това?” - той ще започне да изучава този въпрос и ще види, че нейните възгледи са над неговите. И понататък той ще приеме нова платформа - когато следващият път жена му му каже: „Да, аз те обичам, ти правилно казваш, браво, но моето разбиране не е такова - моето разбиране е ето такова - знам, че това е по-лошо, че твоето е по-добро, но нищо не мога да направя със себе си.” Той отново ще започне да изучава и веднъж ще види, че това разбиране е по-добро. Мъжът винаги расте в тези неща сам, но жената го стимулира за това чрез своето вярно отношение - тя се съгласява с неговите възгледи иги приема, но ако тези възгледи са прогресивни, тя не се отказва от тях - просто мъжът ще види, че това го има и ще се стреми някак да победи тези възгледи и ще направи така, че неговите възгледи да са по-добри. Ще направи така, че мъжът да се разбива. Ако мъжът има по-възвишени възгледи - жената трябва да се предаде на тези възгледи във всяко отношение. Тогава ще настъпи правилен процес - мъжът върви напред, а жената зад него помага.
Ако мъжът не върви пръв нагоре, какво става - ако жената върви нагоре първа - когато мъжът върви след жената  - той деградира, защото става безотговорен, беззащитен. А ако жената върви нагоре след мъжа, тя не деградира - в това е разликата. Тогава жената става по-добра, нейният характер се подобрява. А ако мъжът върви след жената - характерът му се влошава, той става зависим от нея, иска да й се наслаждава постоянно. И така, слушане на наставленията на своя мъж.
Второ: тя трябва да умолява мъжа да се разпишат - това е нейно задължение - да имат не граждански брак, а истински, тя трябва да прилага всякакви женски хитрости, да го нахрани с най-вкусното блюдо, след това да го прегърсе, да го погали и да му каже съвсем смирено: „Хайде да се разпишем. О, добре, нама да говоря за това. ..Хайде да се разпишем. Да, да, няма, няма.”
Ако постоянно прави това, ще пробие макар че той всеки път може да й казва: „Ама защо пак засягаш тази тема и т.н.”, но след поредния подобен нейн натиск ще каже: „ами хайде.” Така трябва да се побеждава сърцето на мъжа - да се действа много спокойно, уверено и бавно, постепенно.
Задължение на жената е да приготвя осветена храна - тя трябва да мисли за Бога и да готви за мъжа, докато приготвя тази храна, за да може той да очисти своето съзнание и да стане възвишена личност. Тя трябва да готви на мъжа си с такива мисли. Това е нейно задължение.
Жената трябва да служи на мъжа в нейните дела - трябва да разбира как вървят нещата му и да му подсказва някои неща. Когато жената е невярна, първото, което губи е възможността да го слуша - тя не може да го слуша, не й се иска да го слуша. Ако тя е готова да слуша когото и да е, но не и мъжа си, значи вече се е появила невярност в характера й. Ако тя е невярна, тя не иска някакви дълбоки отношения и сама се бои да се разпише с него - това е второто ниво на невярност.
Третото ниво на невярност - тя престава и губи интерес да се грижи за него. На нея не й е интересно да го пере, да му готви и изобщо и казва: ами сам да се изпере, какъв е проблема. И понататък, когато тя вече в нищо не иска да му помага и живее свой живот - значи тя изцяло не му е вярна. Ами секса с друг - и сексът ще дойде, не се вълнувайте. Нашето разбиране за невярност е секса - че с някого си преспал, но всъщност това е самият резултат от невярността, а невярност означава, че няма щастие когато живееш с този човек - в това се заключава нерявността. Щастието си в живота с този човек ти създаваш сам - никой не създава - ти сам го създаваш със собствената си вярност - ако нямаш вярност и щастие, значи секс с някого ще има. Човекът не може да живее в нещастие.   
И така - третото ниво на невярност - невярност в мислите. В какво се изразява тя при мъжа - да мисли за други жени, вместо да своята жена. Трябва да мисли за жена си, дали е добра или не, а не за други жени.
След това - да си прави планове в живота без да се съветва с жена си и след това й ги обявява и я поставя пред свършен факт. Тя може и да свикне с тази идея, но няма да е щастлива, защото вижда, че не е защитена в своя живот. Жената не може да живее така - тя има нужда предварително всичко да се уговаря - другото е проява на невярност. Когато мъжът отхвърля всички мисли, които му идват на ум за грижа за своята жена, това означава, че той е неверен. Прибира се той в къщи и чува, че вратата скърца - мисли: „трябва да смажа вратата.” Защо на жената не й хрумва такава мисъл да смаже вратата - тя си мисли: „трябва да кажа на мъжа ми да смаже вратата.” Защото всеки знае в какво се заключават неговите задължения. Но ако човекът си мисли: „нямам сега време да смазвам вратата - това е признак на невярност - значи той не е верен на своята жена, няма хармония, не се стреми да създаде щастие в семейството.
Последният етап е да смята, че бракът с тази жена няма да е дълъг и да обмисля срещи с други жени. Има два признака, че мъжът не смята, че ще живее дълго с тази жена:
- първият - не иска да сключи брак, предпочита граждански брак
- ако не иска да има деца
Това са двата основни фундамента на женското щастие - увереност, че ще живее във вярност и неговото съгласие да имат деца. Това означава, че е истински мъж.
 
Как се проявява невярността за жената:
първият признак - невярност в мислите - не открива мислите и сърцето си на своя мъж
вторият признак - мислени пререкания с мъжа, когато той прави забележки или съветва нещо - дори да не го изрича, но ако на себе си постоянно спори с него - той й казва - прави така - тя го прави, но си мисли: „защо да го правя така, не искам така, искам по друг начин” - това означава, че тя не иска хармония с него, няма вярност, няма желание да бъде вярна.
- изграждане на лични планове без да се посъветва с мъжа си - казва му: днес с моите приятелки ще ходим на кино. Ами защо не ме попита? Какво да те питам, нали и без това няма да идваш. Какво е невярност за мъжа зцнае повече жената и обратно, но трябва да започнем да знаем повече за себе си, отколкото за близките си.
- последният признак - да смята своя мъж за не най-добрия вариант - да си мисли - не е лош, но имах по-добър от него, защо не се омъжих за него; този е добър, имаме деца, но оня преди него беше по-добър. Това означава невярност - ням асила д а се съхраняват отношенията - значи те рано или късно ще рухнат, защото откъде се взема силата да се съхраняват отношенията - от хармонията, от дълбоката хармония в отношенията, която поражда щастие. Отношенията стават дълбоки и веднага се появява щастие - дълбочина без щастие няма. Без дълбочина може да има само секс, а не щастие. Това означава вярност.
Невярност в проявлението на своите чувства.
Как се проявява невярност в своите чувства - ако жената има вярност към мъжа си не иска да чува, че той може да е неверен - иска да го смята за верен, за добър човек и че ако дори има недостатъци, те ще се справят с тях. Така се държи вярната жена - същото е и с мъжа - смята, че жена му е вярна и не иска да слуша за евентуална невярност.
Неверният мъж слуша и веднага започва да изброява нейните недостатъци, защото когато самият човек е неверен, единственият начин да оправдае своята невярност, е да гледа невярността на другия - това означава, че трябва да събира факти, клюки, кал за своя близък. Ако човекът е верен, иска да вижда верността на другия - не иска дори да чува нещо на тази тема.
Жената - невярност в проявата на своите чувства към мъжа - жените слушат и си записват, за да могат след това да обвинят мъжа и да престанат да бъдат верни жени. :)
Мъжът:
Първото качество: напразно да се гневи - когато се прибира и започва да се гневи, при това за дреболии - значи няма вярност, защото мъжът, който е верен на жената - никога не е дребнав - разглеждаме фините прояви на верността.
- втори признак - напразно мърмори и прави ненужни забележки - казал е веднъж и пак повтаря - казал си веднъж - спри, бъди мъж, жената не може да се справи - приеми го, тя е слабо същество - няма нужда на всеки пет минути да отиваш при нея и да й казваш: „не си забравила, че си глупачка, нали?” :) Защото когато прави такива забележки, той именно това иска да каже на жената, нали? Жените кимат, мъжете - не. :) Всички обвинения са свързани само с едно - невярност - това е средство за унижаване на близкия човек.
Да се надсмива над жена си в присъствието на децата и познатите - явен признак на невярност - това е нещо като обвинение. Ако сте се провинили пред близкия си човек, така, че сте се надсмивали пред близки, деца, познати, това означава, че не сте верен на този човек и трябва да му се извините, защото това ще бъде оскърбление. Когато са заедно, мъжът и жената могат да си изясняват отношенията, но когато има страничен човек и той е нечий приятел, не трябва пред него да обвинявате близките си човек - това унищожава верността. Как можеш да се доверяваш на човек, който прави така - никакви шансове няма за това. Това е много опасно.
Невярност от страна на мъжа е когато емоционално задушава жена си. Емоциите принадлежат на жените. Мъжът не трябва д апроявява емоции. Ако започне истерично да проявява емоции - той проявява невярност. Той не трябва да се държи така емоционално.
 
за жените
постоянно да смята мъжа си като източник на неудовлетвореност; така по силата на съдбата жената често бива неудовлетворена; вярната жена казва: „извинявай, в лошо настроение съм, не искам да разваля и твоето - днес забелязвам само лошото, държа се лошо, прости ми.” Вярната жена така прави.
Какво прави неярната - започва да ходи след мъжа си и да гледа какво прави неправилно, показва непрекъснато недоволство от него, тоест тя е в лошо настроение, но кой е виновен - мъжът й. Основната причина за това е невярността. Ако жената е вярна, ще се срамува, че мъжът й прави нещо неправилно, няма да го обвинява, ще си каже: „може би не му обръщам достатъчно внимание, та постъпи така зле” - тя винаги първо търси вината в себе си.
Напразно се обижда - вторият признак при жената - за щяло и нещяло се обижда, плаче и т.н. - значи няма вярност и желание да създава хармония, но проявява всичко по женски.
- да не е щастлива в присъствието на мъжа си и да прави недоволен вид - мъжът се прибира - тя веднага влиза в привичен нацупен и обиден стил, или друг стил - горд - плюя на теб, трети привичен стил - недоволна. Ако жената е невярна, трябва да избере подобен стил, вместо да отиде при него, да му се усмихне искрено. При невярната жена усмивката е невъзможна.
- силно емоционално да реагира на мъжа си в присъствието на компания и децата - може даже да не говори нещо конкретно - достатъчно е просто да има такъв вид пред приятелите им, да му прави забележки през зъби - и той вече просто не знае какво да прави - да избяга, или да говори с приятелите им. Защо й е да прави това пред приятелите им - вместо това може да отиде и да му закопчае копчето. Или да му казва: „дръж се прилично”, ако мъжът започне да се шегува, да се весели, а тя: „дръж се прилично, това не трябва да го казваш, онова - може” :) - проява, признак на невярност на жената. Ако това го направи синът й - ще каже - „а, той си е такъв, общителен” - защото жената има вродена вярност към сина си. Подобно поведение означава, че няма вярност.
Следващото проявление на невярност при жената е в емоциите. Жената проявява своите емоции разбирайки, че това ще даде възможност да повлияе на мнението на мъжа, но да речем мъжът нещо е казал: „Да отидем в парка.” А тя веднага се намръщва. „Ще отидем ли в парка или не?” през зъби/: „Добре.” „А защо си недоволна?” през зъби/: „Доволна съм.” :) Тоест като че ли всичко е нормално, но жената въздейства психически на мъжа - не физически и не може да го удари с табуретка по главата, нали? Защото на него юмрукът му е два пъти по-голям. Затова тя му въздейства с помощта на емоциите - при нея те са много по-силни, отколкото при мъжа; тя няма да намери такава сила, че да се справи със своите емоции. Тя не се приближава смирено към него и да каже: „ами добре, хайде да отидем в парка”. И той веднага: „ама разбира се, какъв е проблема - за мен това не е никакъв проблем!” :) Така прави вярната жена.
Ако жената проявява невярност, тя веднага се противопоставя и е постоянно недоволна. И при това не се разбира какво точно иска и защо не е доволна - може да иска да излезе, но не да отиде в парка, може да иска в парка, но не сега, може да иска в парка, но не в този, може да иска да отиде на друго място. Тоест не е възможно да разбереш - на всичко има една реакция: противопоставяне и недоволство. Мъжът не разбира какво означава това, но тъй като той има някаква идея, той смята, че трябва да отидат в този парк, той разбира нейното противопоставяне в смисъл, че тя е против тази идея и казва: „Какво, не искаш в този парк ли?” Тя през зъби/: „Защо да не искам - искам.” А той: „Но аз нали виждам, че не искаш”. Тя през зъби/: „Не, аз искам - всъщност ти нищо не виждаш.” „Ами тогава защо си недоволна?” „Защото искам да отида по-късно.” Тоест от самото начало тя е започнала да се държи неправилно и той просто я ненавижда за това, защото не му е вярна. Тоест всички тези въпроси - къде да се отиде и прочие, в живота са второстепенни. Трябва да знаете това. Скандалите, които възникват, са нещо второстепенно - първостепенното винаги е отсъствието на вярност в семейството. Например скандал по повод на това кой не е отишъл в магазина, кой е направил нещо неправилно - ако има вярност, всички тези въпроси не предизвикват страдания, а ако няма вярност - всички тези въпроси предизвикват страдания.
 
Как се проявява невярността в поведението?
- за мъжа - като разглежда млади жени или им се усмихва или флиртува във или без присъствието на жена си; тя винаги усеща и вижда как се държи той, но неверният мъж никога няма да разбере това, че се държи неправилно с тези девойки - той дори представа си няма как правилно да общува, тъй като няма вярност - верността дава идея, а при него тя липсва.
Да обсъжда жена си в компанията на приятели - висш пилотаж на поведение, на невярност;
да създава отношения с девойки в службата си и да се сприятелява с тях - това е невярност в поведението.
Да дава подаръци на чужди жени или на неомъжени девойки без да съгласува това с жена си - да подарим подарък на това семейство - не на жената и задкулисно;
да общува с чужди девойки с ласкав глас, като котка - това признак на невярност в мъжа; цели тя да си каже „колко добър човек” - всъщност той не е добър - той е мошеник - лъже и вас и жена си едновременно.
 
- за жената - походка, която привлича погледите на мъжете - жените обичат да се движат с летяща походка, но когато се омъжат с такава походка трябва да се движат когато са с мъжа си, а когато са без него - трябва да се движат с обикновена походка, защото когато единият крак пише а другият зачертава, женската походка става силна и жената привлича мъжа. Това е проявление на невярност в жената.
Стрелкане с очи при жената - може да се прави само докато мъжът им го няма - щом се появи - трябва да спре и може така да гледа само него - в противен случай това е проявление не невярност и вашето щастие ще се разруши.
Дружба с мъже в службата,
Обсъждане на секса с мъжа си при психолог - първият извод, който той прави е, че мъжът и е нула. Тя точно това иска да чуе: „А, даже психолозите го казват, значи не греша!” Психолозите трябва да говорят за нещо друго, да подкрепят семейството, а не да се опитват да свалят жената по време на консултациите. Но ако жената общува насаме с мъж по повод психологически въпроси, с това тя много силно му въздейства и само духовният наставник е способен да търпи такива действия и да се отнася спокойно към това. Когато жената открива своето сърце мъжът бива обхванат от силното желание да я завладее. Затова психологът ще строи своите изводи на друга основа - такива, които ще донесат щастие на неговата девойка или жена. Най-голям удар е да посочва неговите недостатъци на приятелите му така, че те да се смеят в присъствието на мъжа - това означава висше проявление на невярност - тя няма да му е вярна жена.
Какво е съпружеска измяна - тя също се състои от определени етапи - всеки трябва да знае на какъв етап на съпружеска измяна се намира в дадения момент.
Първи етап- да мисли за други жени или мъже.
Втори етап - да говори с чужди хора за секс - да обсъжда кама сутра или тантрически секс и т.н.
Трети етап - да въздейства с помощта на своето тяло; да откриваш тялото си, да правиш някакви жестове с ръка, или да му намигаш, мъжът - да флиртува, да докосва някого ужким случайно, да хване друга жена за ръка,
Четвърти етап - да гледа някого упорито с желание за секс
Пети етап: този поглед винаги поражда беседи  и построяване на планове; този разговор обикновено се провежда насаме, защото ако не го провеждат насаме, подобен разговор ще е много силно забележим за всички. Такъв разговор винаги поражда шестия етап - вземане на решение да се встъпи в такива отношения.
Седми етап - прилагане на усилия , за да измени на близкия си човек.
Осми етап - започване на сексуални взаимоотношения - същинската измяна.
 
 
ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ИЗМЯНАТА
 
Измяната има широко действие върху съзнанието. Тя предизвиква разрушителни процеси в психиката по много направления в човека - на него му се струва, че просто е изменил, нищо особено не е станало, освен десетина петнадесет минути, след което са се разделили като кораби в морето, но има дълбока психика, които ние не можем да контролираме. Тайните процеси на нашата дълбока психика променят целенасочеността на психиката - там стават много тайни промени - да ги забележиш практически е невъзможно; това води до големи последствия, необратими (освен ако не работим над себе си) - последствията се много сериозни върху живота на човека като цяло-
Когато си изменил на близкия си човек, това става поради лошата му съдба - той е заслужил това в миналото, но това не се явява оправдание на твоята измяна. Щом си изменил, значи си заработил нова карма и поради това ще страдаш. Това, че той е или не е отработил своята лоша карма - си е негов проблем, даже може би вече не е проблем, но до измяната проблемът е бил на човека, на когото са изменили, ако на човека му изменят, значи неговата съдба е провокирала измяна, дотогава проблемът е бил негов, но когато партньорът му наистина му измени - това вече става негов проблем, защото кармата вече е отработена, а този, който е извършил вече измяна - от този момент започва неговата деградация. Той поема на себе си товара на лошата карма и ще деградира и ще тегли всички надолу. Затова трябва да знаете, че когато човекът вече е изменил, проблемите в семейството вече се стоварват на него. Както и да се оправдава той за тази своя постъпка - всички проблеми стават негови.
Когато човек изменя на другия, дори да е имал силна вярност, понеже няма хармония, няма щастие, започва разкъсване на връзката - другият човек има чувството, че нещо в него се къса и не разбира какво се случва, започва да търси, да мисли, да се опитва да разбере, но в действителност той не разбира идеята - защо му е станало толкова тежко да живее. И когато види близкия си човек, бива обхванат от подозрения, че нещо не е така, че нещо не е наред - това са показатели, че в отношенията са възникнали силни изменения. Да речем че си изменил на близкия си човек и мислиш кога и той ще ми измени, за да сме наравно. Това не са мисли, които водят до щастие.
 
Какво трябва да правим, ако е възникнала измяна, ако са ти изменили?
 
Първото, което трябва да разбереш - ако не искаш да страдаш от това, разбери, че това е станало по твоята съдба - ти сам някому си изменил в минал живот и в резултат си получил своята лоша постъпка от миналото. А човекът, който ти е изменил, сам ще пострада сто пъти, затова няма смисъл да му се нахвърляш и да го разкъсваш на части. Любов, разбира се, няма да има - ако има измяна - любов няма, но как понататък да построиш своите отношения - първото, което трябва да разбереш е, че „аз съм заслужил такива отношения”, защото несправедливост в този свят не се случва. Веднага умът изтрезнява, успокоява се.
Второто, което трябва да разбереш - че ако не си отработил кармата си, ако си простил на човека, който ти е изменил, ако си скъсал отношенията си с него, животът ти няма да стане по-лесен. Ако искаш да се разделиш с този човек, в началото трябва поне да му простиш и да продължиш да изпълняваш своите задължения, за да може той да се поправи. Ако той не е способен да се поправи, тогава решавай дали да живееш с него или не, но въпросът се заключава в това в началото да му дадеш шанс - да му простиш и да му помогнеш да се поправи - ако той се старае да се поправи с всички сили, значи неговото падение е временно и понататък вече той ще бъде сериозен. Но ако не иска да се променя и хитрува, тогава вече човек трябва сам да вземе решение какво да прави понататък.
В същност трябва да знаете, че  все едно - силата на съпружеската вярност най-често е по-силна от лошите черти на характера на близкия човек - трябва да се опиташ със своята вярност да победиш неговите грехове. Има смисъл да опитате така, защото в този случай вие своите грехове отработвате, тоест търпението в случай с близкия човек се явява главно правило; когато близкият им човек им изневери, някои хора какво правят - дават повод да проявят своята невярност и казват: „Сега видя ли кой е добър и кой - лош - ти си развратник и сега ще строим на това нашите взаимоотношения” - започва да се отнася от позицията на силата мъжка или женска/ - така човекът ще бъде още по-неверен. Ако човекът е изменил, а другия остава верен, държи се човешки, в другия ще възникнат съмнения „правилно ли постъпвам в живота” и верността на партньора му ще победи разврата. Ще станат промени и ще започне разкаяние, той ще стане добър човек и това ще му е за урок. Само със своята вярност можете да победите разврата в сърцето на близкия си човек - не с противопоставяне или тропане с крак.
След измяната човек не е в състояние адекватно да оцени доколко силно за провалени отношенията му, затова известно време пребивава в обърканост и смущение и не разбира, че е виновен. В какво е идеята на измяната? В това, че тя изхвърля от разума чувството на своята вина. Човекът реално не чувства вина - трудно му е да почувства вина, да се разкае. Трябва да разберете това - човекът е изменил - в резутат се изхвърля от него гласът на съвестта му - не може да разбере, че е направил нещо лошо, казва: „ами аз я обичам, нищо не мога да направя.” - мисли, че това е любов, а то всъщност е разврат. Ведите не смятат това за любов - това означава удовлетворяване на своите капризи за сметка на разрушаване на всичко останало - това не е любов - любовта е основана на хармония, а не на разрушаване. Това е просто удовлетворяване на своите животински желания - нищо повече. Трябва на човека да се прости доколкото той не може адекватно да оцени своята вина - това ще дойде по-късно, не трябва да бъде обвиняван и за това. Възникват сили и желание да оскърбяваш изменилия човек - те погасяват неговия грях - колкото повече се възмущавате и го обвинявате и му крещите, толкова повече това си отива от него и идва на теб - възниква изравняване. Да речем, мъжът е изменил еднократно, а жена му продължава да му пили година - това означава, че са достойни един за друг и може да й изневери пак - идеята е, че това не помага, а влошава нещата. Трябва да полагате усилия, за да гасите в себе си този гняв и ненавист към този, който ти изменя в живота.
Друго - никога не трябва да си давате вид, че нищо не е станало - може да гасиш в себе си ненавистта и обидата, но в никакъв случай не трябва да даваш вид, че нищо не е станало, напротив - винаги трябва да показваш със своя вид, че нещо е станало - учене трябва да има. С изменилия човек не трябва да строиш предишните отношения - това му пречи да изпита разкаяние и да осъзнае какво е станало. Трябва да го държиш на разстояние и да изпълняваш пред него своите задължения.
Трябва да го въвличаш в живота на семейството независимо от това, че той е в нещо като шок - трябва да го въвличаш в неговите задължения и да му напомняш - защо не направи това, защо не направи онова и постепенно, като изпълнява своите задължения, той ще се очисти и ще настъпи разкаяние. Ако изменилият не изпълнява своите задължения и другият не го подтиква към това, значи другият не иска любов и вярност в това семейство - иначе ще го подсеща: „сега трябва да отидеш за хляб, сега трябва да направиш това” и когато постепенно се въвлича в задълженията си в семейството, той започва да чувства разкаяние. Отива за хляб, но чувства разкаяние - ако не прави нищо за семейството си, той няма да чувства разкаяние. Трябва смирено да го въвличаш в семейството: „а защо не погледна децата дали са си научили уроците?” - Тя отива и в същото време чувства разкаяние - в това се състои семейното щастие - тя го е предала, сега трябва да възстановява тези отношения и верността. Няма нужда от никакви заплахи, не трябва да посочваш на неверния човек низостта на неговото положение. Колкото повече посочваш низостта на неговото положение, толкова по-високо ще смята, че е той. Обратно - колкото повече го възвисяваме, толкова по-ниско ще смята, че е.
Не трябва да смятате, че изменилият се човек задължително напълно ще се оправи - това е глупава надежда. Просто трябва своя дълг пред него да изпълняваш, но ние не знам какво ще стане с него по нататък. Изпълнявайки своите задължения трябва да чакаш кога ще свърши лошият му период и ще започне да се променя - това е неизбежно. Рано или късно човек ще иска да живее по друг начин в семейството, периодът на невярност на близкия човек свършва, той започва да се възстановява, да изпитва силно разкаяние и постепенно става добър и верен човек и с това лошата карма ще свърши. Когато човек преживее всички тези етапи, то той става мъдър човек. Ако са му изменили и е могъл да преживее това и отново да върне назад своя близък човек на предишното ниво на отношения, значи той става мъдрец и него вече никой няма да го изостави.
 
ВЪПРОСИ:
 
Главната формула е, че неверността в семейството не се унищожава с насилие, нито с унижение, а с вътрешна твърдост, изпълнение на своите задължения - ако се унижаваш пред човека, който ти е неверен, нищо няма да се промени.
 
Неомъжена жена е приела инициация и смята наставник за свой духовен мъж - означава ли това, че тя проваля своята съдба?
 
  Девойка приела наставник, която го смята за свой духовен мъж, разваля съдбата не само на себе си, но преди всичко разваля съдбата на своя наставник. Ведите сравняват това с огнена сила, която разваля собствената ти воля - ако мислиш за мъжа и искаш да го подчиниш. Постепенно той става неин роб - ако тя има много силно желание към него, след това той сам идва и й прави предложение. Такава е силата и могъществото на жената. Жената има ум снабден с хладна енергия, но ниските центрове при жената имат гореща природа и тя някак разтопява волята на мъжа тези долни центрове - желанието да го обладаеш; независимо дали той иска или не, ако е настроена така, тя прави това; извършва се необратим процес; трябва да разберете тази идея - ако жената е настроена така, тя всъщност не обича своя наставник - това не е любов, тя просто иска да го използва. Тя трябва да го смята за баща и тогава той ще бъде духовен наставник,
 
Какви задължения трябва да изпълняват един към друг бившите съпрузи?
 
Ако имат общи деца, те трябва да продължават да възпитават съвместно своите деца - това са техните задължения. Ако мъжът е излязъл от семейството и жената е останала с детето, той трябва да ги финансира така, че тя да има средства за спокоен живот и възпитание на децата. Той трябва да работи за себе си и да храни бившето си семейство. Мъжът трябва да се грижи и нравствено за своето дете. Ако жената се е омъжила повторно, той има право да не финансира това семейство - поне морално право, защото тя има мъж, но така или иначе той трябва да се грижи нравствено за своето дете.
 
Как да се определи отработена ли е семейната карма, ако вече няма брак?
Това може да се определи много просто. Ако, макар да сте се разделили, сте запазили добрите си отношения и изпълнявате някакви задължения един пред друг, ако не се гневите един на друг и не се смятате за врагове, ако ви е грижа и мислите как живее този, който ви е бил близък, значи лошата карма е отработена. Ако ненавиждате този човек, смятате го за лош, правите интриги за него, значи лошата карма не е отработена; това може да се разбере някъде след около пет години съвместен живот. Мъжът трупа кармма, а жената отработва карма. Кармата зависи от пола.
 
Мъжът и жената са живели заедно и са се разделили - кой повече страда? - жената. Да намери нов мъж е тежко, при нея остават децата, затова е трудно да намери нов мъж. Мъжът на 30 години може да си намери 20 годишна, докато жената по-трудно може да си намери 20 годишен - тя трябва да си търси по-възрастен мъж. За жената има повече проблеми - тя е привързана към този човек, не може да се откаже от него, ако има дете, ако е вече на възраст, ако красотата й вече е изгубена - тя ще има повече страдания.
Когато в света има мир, мъжът трупа лоша карма, а жената винаги отработва карма - няма избор. Ако започне война ред да отработва лошата си карма вече ще бъде на мъжа. Ако е вярна на мъжа си жената може всичко да изтърпи, но ако не е - на нея също ще въздейства тази сила за унищожение ; мъжът, ако иска сам може да се очисти и да отработва карма - ако започне да се занимава със самоусъвършенстване. И жената има такъв дълг, но жената все едно ще се занимава със самоусъвършенстване, защото ще чувства че „край, ако не се занимавам с това - край с мене.” Трябва да се работи върху себе си - всяка жена работи над себе си, но не всеки мъж го прави.
 
Как да се държи жената, когато мъжът я мъмри пред децата?
 
Смирено, скромно - да покаже своето смирено положение в семейството пред децата, за да може те да започнат да уважават повече мъжа. Ако след това децата се държат като мъжа, трябва да отиде при мъжа и да му се оплаче - той ще ги накаже и в семейството ще се възцари мир. Колкото по-скромно се държи жената и колкото повече капитулира пред мъжа, толкова повече след това ще я уважава той.
 
Какво да прави жената, ако мъжът й разказва все за една и съща жена от службата му и казва, че тя е най-ярката личност от всички?
 
Първо, трябва да прощава.
Второ, да търпи
Трето - да не се унижава. Трябва да се държи достатъчно силно, да покаже, че и тя не е вчерашна, но при това да остава вярна. Кой ще победи - верността. Защо мъжът ходи, защо не можеш да го удържиш - неговите очи винаги гледат на улицата. Каквото и да правиш очите му гледат по другите жени, защото в женското тяло има сила, затова очите му трудно се откъсват. Затова жената трябва да държи около себе си мъжа си. Има такъв термин във ведическата култура. С какво жената държи мъжа - със смирение, послушание, вярност. Ако тя има вярност, той казва: „еди коя си е много ярка личност”, а жена му казва: „както прецениш ти.” Той казва: „ама тя е много по-добра от теб.” Тя казва: „съгласна съм, разбира се, че е по-добра, не споря. Разбира се, че съм по-зле от нея. Ще дойдеш ли да хапнеш? Да, тя е по-добра, разбира се. Хапни, почини си.” Така тя се държи като силна, а не като слаба - не казва: „О, значи тя е по-добра, така ли?” - това е слабост. Тя трябва да казва: „да, аз съм лоша, трябва много да работя над себе си.  Хайде, яж.” И той започва да си размърдва мозъка в правилна посока и да си казва: „абе как ще е по-добра - та жена ми е смирена!”
 
Как да се научим да търпим болка от близкия ни човек?
Няма друг метод, освен молитва към Бога. Само когато човек се моли на Бога с преданост, той е способен да търпи болка от близкия си човек.
 
Много мъже са добри кулинари, работят в ресторанти като готвачи. Кой трябва да готви в семейството в такъв случай?
 
Мъжът в тези случаи изпълнява женски задължения, но навън - не в семейството. Ако на работата си той е готвач - това не е признак на женственост - това е проява на неговия темперамент, на неговия стил на живот. Ако носи достатъчно пари в къщи, значи е мъжествен и достоен човек независимо дали готви или работи друго. Главното е той да изпълнява своите мъжки задължения. Но ако започне в къщи да готви на жена си, това е друго - има разлика между това и изпълнението на своите задължения - не изпълнението на своите задължения, а изпълнението на чуждите. Когато мъжът готви в службата си - той го прави за семейството.    
 
 Вярност на момъка и девойката при среща.
Както и в семейния живот - няма разлика. Ако се държи грижовно, отговорно, не поглежда други девойки, среща се с една - не гледа другите, значи е верен човек. Ако говори с теб, а самият той гледа наоколо - всичко е ясно - кажете му довиждане. Докато още не сте се оженили, трябва много силно да проверявате близкия си човек. А след като вече сте се оженили - трябва много силно да търпите - тогава да проверявате вече е късно. Трябва много сериозно да изпитате близкия си човек - струва ли си да се живее с него, а ако вече сте се оженили - трябва да се покорявате, късно е да се възмущавате.
 
Ако мъжът се връща в къщи само, за да пренощува, в какво е грехът на жената? - в това, че тя не се грижи за него, тя се грижи за себе си, а на него не му отдава сила, не го привлича, няма вярност, тя иска от него някои неща, но самата тя не иска да му дава нищо, в нея няма вярност - верността означава сила, която притегля човека. От щастието е невъзможно да се откаже; когато има вярна жена, той ще живее в къщи, защото там има щастие. Човек не може да живее без щастие.
 
Не се получава да се създаде семейство - как да се измени ситуацията?
Трябва да започнете да изпълнявате женските задължения в обществото, да развивате женски стил на живот. Веднага женските хормони ще се повишат, красота ще се появи; ако жената живее като мъж, общува като мъж, как ще се омъжи? 
 
Ако мъжът разказва подробно на жена си за службата, а тя го слуша, това добре ли е?
Не много. Мъжът трябва да говори на жена си главното - може да каже на жена си, че отношенията му с този човек са такива, с оня - такива, но да седне с нея и да говори: „Ти знаеш ли какъв подлец е той - така влиза, така гледа, така говори”, а жена му: „да, точно така, той е такъв подлец!” - Край. Това означава, че те правят нещо неправилно и разрушават своето семейно щастие. Тъй като жената има склонност да клюкарства, мъжът не трябва да прави клюки и да разказва емоционално подробности за своя живот. Той трябва да й разказва, но без емоции - емоциите трябва да ги изглажда. Началникът? - ами горе-долу нормален мъж; трябва по-позитивно да се разглежда ситуацията; ако мъжът казва всичко емоционално на своята жена - семейството им ще деградира, отношенията им няма да са щастливи, вярност няма да има.
 
Дъщеря ми живее в граждански брак, вече е бременна, как да градя отношенията си със зетя?
Ако наистина искаш щастие за дъщеря си, трябва да се смириш с него, да го заобичаш и да градиш отношения с него като със своя непослушен син, защото това са полярни сили и той също така се отнася към теб; независимо от унижението, трябва да се отнасяш с него добре. Не давайте на роднина пари назаем - колкото можете, дайте му просто така и повече не мислете за тези пари. Ако дадете назаем, ще разрушите отношенията с роднината си. Давате му назаем, а той ще смята тези пари за свои - вие ще чакате кога ще ви ги върне, ще се получи конфликт.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
  
       

Създадено: 22/07/2012 : 22:54
Обновено : 29/04/2015 : 01:09
Категория : Ведически лекции
Страницата е посетена 5268 пъти


Версия за печат Версия за печат

Проекти
 

Здравейте приятели, 

От 19 години чета и превеждам предимно безплатно изключително ценна информация от езотерични и окултни източници от английски и руски език. Част от тези преводи са достъпни на www.iskri.net/zefira. Липсата на средства ми пречи да ги издам и разпространя сред повече хора. По-долу е проекта, който би донесъл огромна полза на всеки. Ако резонирате с него и имате материални възможности и желание да ми съдействате, свържете се с мен за повече подробности: 

1. ИИССИДИОЛОГИЯ - поредица от 12 тома с изтеглена от будхичния план подробна информация за паралелните реалности (с космическите звукови кодове за достъп до тях, които осигуряват личен достъп до Вселенските бази-данни). Дадена е от Плеядите на човечеството като тест за вибрационната готовност на хората за инверсионно-лъчевите префокусировки. Уникални знания за учените и за всеки, който желае да се префокусира съзнателно в някой от по-високочестотните сценарии, където понятия като „смърт“, „болести“ или „стареене“ не съществуват. Дори прочитането на само няколко страници променя цвета на аурата на четящия, а при изучаване се активират нови участъци от мозъка. Първият том (разширен и допълнен до 700 страници спрямо качения в този сайтна „Основите на Ииссидиологията“ е вече преведен, но поради липса на средства все още не е издаден.
  

 

За да помогнете със средства дейността ми, можете да използвате следните банкови сметки:

 
Първа Инвестиционна Банка АД (в BGN)
IBAN: BG48FINV915010BGN08NMB
BIC/SWIFT/:FINVBGSF
Емилия Луканова Манолова
[Emiliya Lukanova Manolova]
В IBAN номерата на банката не фигурира латинската буква О, а цифрата нула.
 
Първа Инвестиционна Банка АД (в USD)
IBAN: BG37FINV91501003834709
BIC/SWIFT/:FINVBGSF
Емилия Луканова Манолова
[Emiliya Lukanova Manolova]
В IBAN номерата на банката не фигурира латинската буква О, а цифрата нула.
 
За подробности и контакти:
e-mail: emi_manolova@abv.bg
phone: 02 855 27 85 Vivacom
            0899 812 318 Globul
           
 

* Този сайт продължава да съществува не благодарение на нечия помощ, а въпреки нейната липса.
^ Нагоре ^