Преводи

Затвори Астралния свят

Затвори Чакрамните личности

Затвори Ииссиидиология

Затвори Ведически лекции

Затвори Кираел

Затвори Оаспи

Затвори Урантия

Затвори Нибиру

Затвори Матрицата V

Затвори Операция Тера

Затвори ГМО

Затвори Сириус - въпроси и отговори

Затвори Къщи от сламени бали

Затвори От тук от там

Затвори Избрани цитати

Затвори Полезни съвети

Затвори Орис

Затвори В името на Иисус Христос

Затвори Лечение на рака със сода бикарбонат

Затвори Лечение на диабет без лекарства

Затвори Кредо Мутва

Затвори Рецепта за отказване на алкохола

Затвори Здраве без лекарства

Затвори Адът съществува

Затвори В защита на потребителите

Затвори Академия „Эндорфин”

Затвори Доктор Уолък

Затвори Олга Бутакова - лекции за лекари

Затвори А.Т. Огулов - лекции за лекари

Затвори Д-р Питър Глидън - лекции за лекари

Затвори Вълнова генетика (П. Гаряев)

Затвори Тайните на изцелението

Затвори 100% Божествено изцеление

Затвори История и метаистория

Затвори Съвременна метаистория

Затвори Калагия

Затвори Приложна кинезиология

Затвори Борис Увайдов – лекции за лекари

Затвори Евгений Божьев – лекции за лекари

Затвори Д-р Сейби - лекции за лекари

Затвори Дмитрий Троцкий

Контакти
Брояч

 1 632 778 посетител

 17 посетители онлайн

Орис - Защо е дадено учението „Ииссииди”
Защо е дадено учението Ииссииди
 
Навярно разбрахте, чу непостижимата информация, която идва от учението Ииссииди - това, над което сега работим, по принцип е разчетено на колективно съзнание, чиято по-голяма част (чиято форма за изражение на колективното съзнание) е прескочила отвъд личностното ниво на възприятие. На мен ми се струва, че учението Ииссииди е дадено преждевременно на човечеството – на мен така ми се струва. Защо? Защото тази формула на умирането, смъртта и следсмъртното съществуване, която беше представена от нивото на планетарните творци, тя в по-голяма степен удовлетворява съзнанието на съвременния човек, отколкото това, което всъщност ние сега вече знаем. То е както във филма, в който се казваше „Всичко е вече откраднато преди нас”. Всичко вече го има в най-големи подробности и нас вече навсякъде ни има и всички ние сме самосъзнателни на всяко ниво от съществуването. Всичко вече го има и по принцип няма към какво да се стремим. И умирането по принцип нищо не ви дава, защото вие осъзнавате себе си и там и там и там – навсякъде, където и да си тикнеш пръста, във всеки вариант на битието и небитието. Нали всичко се възприема от позицията на личността. А останалите казват „Ами какво ще стане с мен?” Къде ще бъда аз тогава, когато няма да ме има, когато престана да бъда – ето главния въпрос, който задава пред себе си всеки от вас. Защото смъртта плаши – колкото и да пиша за това, каквото и да говоря, смъртта плаши със своята неизвестност. Плаши с това, че не може всеки човек да вземе и до смъртта си да преживее в тези състояния, с които ще се сблъска след отхвърлянето на физическата форма. На мен ми се струва, че нашите учители се престараха.
Вие тук сте се събрали и сте най-устремените към нещо, нали? Не мога да ви нарека постоянни жители, макар че нещо подобно във вас все още има. Но може да се каже, че вие сте най-просветената част на човечеството и възприемате нещата в този план, че всичко вече го има и се питате „какво да правя, в какво е смисъла в тази комедия, която става”? В какво е смисъла, след като нас вече навсякъде ни има – навсякъде сме изпонатикани. И не само сме изпонатикани като самосъзнателни творчески – като абсолютно самостоятелни творчески единици, но и нищо от нищо не зависи.
Тогава в какво е смисъла на живота и на съществуването? Къде е той, ако всичко привързваме към личностите? Какво да правим сега? Ето ви тази истина и правете с нея каквото искате. Разбирате ли – ако не се откъснете от личностното, от всичко това, което ви препълва като Коля, Ваня, Петя. Ами ако щеш се обеси, но изглежда, че животът просто губи смисъл. Къде да се денеш, ако всичко вече го има? Да, ще преживеете по-добър или по-лош живот, но това никак няма да повлияе на вашето състояние. След смъртта поне имаше надежда да се живее на алтруизъм, защото свикваш с това и то става основната фабула на твоето съзнание и ти осъзнаваш себе си ето на това ниво. Ама ти и така осъзнаваш себе си на това ниво, както и на множество други нива вече осъзнаваш себе си. Просто твоят фокус на съзнанието принадлежи на теб, а този фокус, за който ти говориш, принадлежи на теб, но в друго състояние. Може би принадлежи на това състояние, до което ти още не си стигнал.
Събрала се групата на Блаватска сега – преди сто години, разговарят, обсъждат нещо, не могат да разберат, не могат да се определят и изобщо не си представят, че след 100 години ето ние тук седим – нас вече ни има. За нас си нас вече ни има. Може би някои от вас там – това сте вие тук. А в повечето случаи то наистина е така. Но вие не го знаете. И вие, които сега седите там и слушате Блаватска, вие там не сте наясно, че сте тук, че сега тук седите и се опитвате да разберете съвсем нов материал в съвършено нови социални условия, в ново свое качество. Вас вече ви има и всичко това е едновременно. Но там вие осъзнавате себе си като Петя, Ваня, Коля, а тук – както сега се казвате.
В какво е смисъла на живота? Къде е този корен, за който трябва да се държим и от който аз ще мога да взема сили за понататъшното си съществуване, ако вече всичко до такава степен е определено? Що за насмешка е това учение Ииссииди?  Що за насмешка, която лишава човека от радостта и надеждата за по-добро бъдеще? За утрешния ден? Навярно учителите са избързали с даването на това учение, защото при нас възприятието върви изключително индивидуално, изключително субективно. Защото да умира ще се наложи на всеки от нас. Не че някой ще умре и ще започне да издига някакви там лозунги от типа „Ние сме единни” и др. Не, неговата смърт си е негова смърт, нейната – нейна. Какво да правим с тази смърт? Та вие не знаете. Да допуснем, че аз знам. Но малко ли неща говоря аз? А може изобщо да съм някакъв провокатор? Може да съм някакъв диверсант, изпратен тук, за да ви объркам и да ви излъжа, а след това, когато умрете, да си кажете „Боже мой, пък аз глупака вярвах!” Къде са корените?    
- Може би в този творчески интерес към самореализация в настоящия свят, пък макар и засега...
Какво е това самореализация? Това е пак личност.
Да, но...
Докато преценяваш себе си като личност индивидуално откъсната от всичко, ти няма да се справиш с това знание. Няма да се справите с това глобално надличностно знание – между впрочем това е само третата Анахатка. Това учение е спуснато до нивото на третата Анахата. Следователно, това знание е дадено за хора от преобразената раса. Същността е в това, че то не стига по принцип до съзнанието на хората от днешната раса, която абсолютно и повсеместно е заключена на егото, на егооцеляването, на егосъществуването, на еготворчеството, на еговъзприятието, на субективизъм във всичко винаги, навсякъде, където и да се проявява личността.
Невъзможно е да разберете това учение, докато се чувствате личности. Единственото спасение тук – казвам „спасение”, защото практически се получава така, че вас с това знание са ви притиснали в ъгъла и в този ъгъл имате две алтернативи: да плюете на това знание и да го обявите за глупост. Или да се запитате – „какъв е смисъла да живея по-нататък?”, да си кажете „никакъв”, да решите, че всичко, към което сте се стремили излиза, че е нещо като някаква пелена. Или да станете надличностни. Да станете това, което ви отделя от всички останали. Да се опитате да си намерите нещо, което да ви обедини, а това е страшно трудно. Това е неимоверно трудно – за това трябва да мобилизирате в себе си такива резерви, да се откажете от нещо свое – от честолюбието си, от това, което ви е подхранвало в живота като основа на вашето творчество на съществуване, от вашето разбиране на света, за себе си, за хората, за всичко.
Представяте ли си? Всичко трябва да отместите и една тогава – само от позицията на третата и втора Анахата – от това надличностно алтруистично ниво, ще разберете и ще си кажете: „Боже мой, значи ето в какво е същността, ето в какво е благото, ето в какво е целта.” А преди това – огледало, огледало, огледало – ще виждате само себе си като личност, личност, личност. Навсякъде, където и да погледнете, ще виждате само свое, свое, свое. Аз мисля, че навярно именно това е този стимул, който ясно и мощно ще определи готов ли е човека за творчество на по-високо ниво, за възприемане на себе си на по-високо ниво, или не. Защото да, във всички дуплекс-сфери ние се намираме вече, във всички реалности ние се намираме вече – но някой е готов за тези реалности, а някой не е готов.
По принцип не става въпрос за никого от вас в тези реалности. Разберете – вие там не съществуват за вие тук. Точно както вие тук не съществувате за никого от тях там. От тези вас в другите дуплекс-сфери, които подхранват вашето творчество. Вие не съществувате за тях. Всеки от тях съществува само сам за себе си. За собствената си реализация. Реализирайки се чрез вас, той изобщо вас не ви възприема. Ако някакво действие се извършва от вас, то се извършва от него и в същото време не се извършва от него, защото вие не се спускате до нивото на такива манипулации, каквито вие там позволявате тук на себе си да правите.  Повярвайте ми, там вие се занимавате със значително по-сериозни неща. Там вие сте значително по-целеустремени в някакво качество, в някакво състояние, в по-стабилни състояния и изобщо не ви е до това, че някой си там Воостриус решава някакви си земни проблеми. Та те изобщо нищо не знаят за Земята. Точно така, както вие не знаете за тях. Затова да, всичко съществува сега. Да, всичко вече го има, но повярвайте ми, те се намират точно в такава ситуация, в каквато сте и вие. Независимо от това, че тяхното съзнание е по-високо, че те осъзнават себе си значително по-високо, но пред тях стои същия проблем – какво ще стане с мен? Да, в значително по-широко възприятие, но пак го има това: „Какво ще стане с мен?” – мисли си някой си Воостриус, някъде там в някакви анахатни високочестотни вибрации, съвършено не разбирайки, че в този момент него вече го има и там и там и там и че навсякъде е изпонатикан.
Всичко онова, за което се говори в Ииссиидите, това е механизъм. Това е механизъм. Да, вас ви има, но на вас от това не ви става по-леко – лично на вас. Не ви е по-леко, защото вие определяте собствения си живот именно посредством своите собствени решения. И това, че съвпадате с някого от себе си някъде там, вече съществуващите, това нищо не говори, това за вас изобщо нищо не означава. Вие винаги възприемате себе си като себе си, а не като някого другиго, който живее някъде си там и прави нещо непонятно за вас.
Поради това на мен ми се струва, че учението Ииссииди е дадено навреме от нашите учители, защото е дошъл момента, в което е необходима стиковка на всичко. Стиковка на всичко, което до сега е било твърде разединено. И ето – тази стиковка може в пограничните области на разбиране на това, че всичко останало също принадлежи на всеки от вас, че също го има, приближава като магнит тези съществувания към себе си. Вашите съществувания и тези съществувания приближава към себе си. Вие вече се стремите към тези свои по-добри състояния. Не се стремите към някакви по-лоши светове на проявление. Вие вече знаете, че вие сте този в по-доброто качество. Той ви привлича и вие искате да станете него. Вие искате да станете него, разбирате ли, вие създавате вътре в себе си мисъл-форми за себе си, за това, че и на това вас вече ви има, ето – страхотно! Ами на това – и на това ме има! Ами на това, това и това – на най-високо ниво? Ами да. Ой! Ами на ниво Бог? Ами и на ниво Бог, да. Там също те има.
Да, има ме, а защо не чувствам себе си Бог? И в тези по-ниските и още по-ниските? Ами защото не се стремиш към това! Стреми се и ще бъдеш – ти вече си там. Точно така, както вие сте седели край Блаватска и сте размишлявали, а ние вече сме тук. Ако ви кажат, че след 100 години вие ще седите там и там и ще правите еди какво си и някой нещо ще ви разказва. Вече го има това. Нали няма да започнете да отричате и да твърдите, че ние сега не седим тук? Точно така вас ви има и там, но вас ви има благодарение на това, че има някакви вътрешни ваши позиции, които постепенно ви извеждат в по-добри състояния. Тогава в какво е смисъла на живота?
- В стремежите.
А към какво да се стремиш, ако вече всичко го има? J
- За да може към голямото да отидеш от малкото, да се приближиш от личността, макар и ограничена личност, ..
Каква е разликата – теб вече те има?
- Интересът. Там вероятно те има, защото тук се стремиш.
Не, можеш и да не се стремиш – все едно там вече те има.     
Интересно е да познаеш себе си в по-качествени ..
Може ли да се нарече интереса двигател на творчеството?
Да, разбира се. 
Следователно, в какво е смисъла на живота?
В творчеството, така ли? Но творчеството може да бъде различно. Ето аз например мога да те ударя по главата с тази чашка творчески, а мога и просто така. J В какво е избора тук?
- Във всички вероятности на това ниво. Кой към каквото се стреми, на това ниво и твори. На някого му харесва своето ниво на възприятие и той именно с това живее. А някой иска да познае себе си в нещо друго. не в нещо по-качествено, а в нещо друго, различно от това, което е бил преди това. И всеки си избира тези парченца – и така полека лека строим своята стълба, по която се добираме все по-високо, по-високо и по-високо.
Ти не я строиш – нея вече я има.
- Има я, но ти все едно си избрал за себе си стъпало, на което би искал да се качиш, но като се качиш виждаш, че има още едно стъпало и още едно. И този, който си бил преди това, е просто едно от стъпалата, което ти е било необходимо и така постепенно..
Аз ще ви кажа, че и аз така скачах по тези стъпала. И скачах, скачах, докато не доскачах до другите светове. И сега всичко това, което представлява за вас проблем, за мен не е проблем, защото аз познах. Познах себе си в други качества. познах вас в други качества. Познах този свят в други качества. И сега за мен тези проблеми изобщо не съществуват.  Кого да бъда, какво да бъда. Защото аз за себе си определих зоните на своя интерес. Да, дори в тази форма аз се стремя към нещо. Но в момента на излизането от тази форма аз мога точно да се определя. Например мога да остана тук и да продължа по-нататък да бъда. Нека, така да се каже субективно – чрез други форми на възприятие, или да бъда в друга реалност и също субективна реалност – това, за което говоря, където вие сте други, това също са субекти. Там вие също представлявате така да се каже промеждутъчен резултат от творчеството на чакрамните личности в дуплекс сферите.
Аз изобщо ще ви кажа, че не съществуват никакви вас извън това субективно възприятие. Понякога може да ви се струва, че вас като такива ви няма. Защото по принцип във всеки момент от времето, във всеки миг, вие отразявате със себе си качествата на някои от вас, обитаващи и самоосъзнаващи себе си в други качествени светове. Тоест вас практически ви няма. Но ако се съди по творчеството, тези вие – това именно са аспекти на качества. Аспекти на качества. Да, те в по-голяма степен някак са зациклени на някакви много тесни диапазони на творчеството. Но главният елемент на творчеството сте вие в реалностите. Вие, осъзнаващите себе си вече в реалностите. Вие – като съвкупни личности, като съвкупни съзнания, като реализация на качества на съвкупни съзнания; това е значително повече за творчеството на вселената, за колективното творчество от онова, което е зафиксирано в много тесен диапазон.
Механизмът е такъв, че вие сте в много тесен диапазон, но това е като да вземете мозайката и да я разхвърляте на масата – огромен куп от такива различни хартийки. Красиви са – цветни, различни. Ето огромен куп от тях. Това сте вие – вашите чакрамни личности. А какво правите вие? Вземате ги и започвате да създавате някаква картина от тази мозайка. Всяка мозайка носи своето. Тя има своето място, има своето предназначение. Тя е нужна за нещо, за някакво конкретно творческо деяние. И когато сте събрали тази картина от мозайката – ето кога ще се прояви истинската красота. Това е много важно, като което усещате себе си там. Да, момчета, но там вие нищо освен себе си не знаете. Вие сте в пълно неведение относно себе си в този малко по-друг диапазон.
Ще се опитам малко да ви поуспокоя по отношение на Ииссииди. Ето, в тези дуплекс-сфери вие възприемате себе си както такива, каквито ви има. Не сте прави.
При моята среща с мама – беше ли това реалност или беше някаква дуплекс сфера, или нещо друго. Това беше дуплекс-сфера – един от световете, анахатна дуплекс-сфера. И тя /мама/ нищо не знаеше, нищо не помнеше, нищо не можеше да възприема – нито лошо, и т.н. Тя попита – отнякъде й дойде памет за леля Зина. По принцип тази леля Зина съществува някъде и там , в този момент, в тази реалност има двадесетгодишно момиче, което тя възприема като леля Зина, но тя там не я познава. Откъде знае тя това, което е станало тук? Откъде изобщо тя възприема мен като собствен свой син? С какъв опит се е занимавала там . Оказа се, че тя има там свой ансамбъл, както и тези хора – и тя ги познава, които са с нея в тази реалност и са участвали във Великата отечествена война.  
- Но ако в този момент ти си част от тази реалност, целият твой опит и цялата информация, то тази реалност притежава тази информация, която имаш ти.
Досети се. Правилно. Когато аз посещавам Алджелис, той и представа си няма какво творим ние тук - всичко снема от моето съзнание. Точно така, както аз узнавам за другите, когато Орис узнае анахатното име на някого. Какво правя? Запомням вибрациите от снимката или по телефона на този, чийто анахатен код трябва да узная. Какво правя след това? Срещам се с Алджелис и чрез него, чрез неговото съзнание, се настройвам на това, което тук ме интересува – и както изглежда, се появява този човек, който притежава тази вибрация. Аз не знам как се казва, но щом се появи и влезе в някакъв контакт, аз определям този тип човек: той може да не си казва името – аз просто зная. Аз снемам от него тази информация, както и всичко останало – с какво се занимава, в какво се състоят взаимоотношенията между Алджелис и тази личност и т.н.
Същността е в това, че когато там общуваме, ние ставаме един друг в много по-голяма степен, отколкото можете да си представите, но без да губим своята индивидуалност. Когато бях напълно уверен, че се срещам с мама, тя в този момент ставаше такава – приемаше такъв образ, който на мен ми е удобен, изгоден, привичен. Макар че преди идването на този образ аз не бях срещал тази икона. Тя дойде след време.
Става дума за това, че макар всичко навсякъде да го има, но вие там не се явявате към творчество в такъв обширен диапазон. Работата в тесен диапазон много ви ограничава. Както в низшите сфери – в това, което наричаме груби енергии или негативни вибрации, макар че те изобщо не са негативни. Просто има такъв свят и толкова. Освен това свое качество, носители на което те се явяват, ние с вас никак не разбираме себе си. Особени състояния, ада и прочие - фокуса съзнанието пум – и се е изместил на тези дуплекс сфери. И край. Чрез субективното възприятие личността се възприема и така и така и така. А тук вие сте в по-голяма степен творци, отколкото са тези, които сте в дуплекс сферите.
И тук е задачата на вашето въплъщение – да станете творец от по-високо качество. Ето, това е друга реалност, където сте творец, но интересно е да се доберете до будхичния план - изведнъж хоп – и изскачаш на будхичния план и накрая осъзнаваш това, което изобщо е невъзможно да се осъзнае, по-точно - да се предаде. Да се осъзнае може, но да се предаде е невъзможно.
Аз преминах през множество реалности – точно така и ние вървим преди да станем Бог, преди да станем творец на нивото на Бога, трябва да се приближим към това състояние. И ние вървим по стълбата, познавайки себе си ето такива, такива, такива. Да, всичко вече го има, но вие – лично вие, няма да можете да познаете себе си в по-високо качество, в следващите реалности, ако не се стремите да се приближите към нея, ако не се стремите да пристъпите прага на нещо неизследвано, отвъдпределно. А именно това е пътят към вас, който ще определи понататъшния ви път – пътят на вашето самосъзнание. Но за това е нужно разбиране на себе си извън личността. Тогава именно това, което сте вие, на всички нива, но в това число и на по-качествени, това ще ви помогне по-лесно и по-бързо да изстреляте себе си от плена на някакви личностни ограничения на такова лично възприятие.
Да, вие виждате, че все още не сте съвършени, да, виждате, че във вас все още много е намесено и прочие, но знанието за това, че вече ви има в по-високо качество и че това също сте вие – такъв вие, толкова реален, това знание трябва да помогне на тези, които се стремят към това, на които това е нужно. А на когото не е нужно, той учението Ииссииди даже изобщо няма да го забележи, то за него няма да съществува. А дори ако му попадне – ще каже „Пфу, това са някакви глупости, от това нищо не се разбира”.

Създадено: 22/07/2012 : 00:15
Обновено : 22/07/2012 : 00:15
Категория : Орис
Страницата е посетена 4770 пъти


Версия за печат Версия за печат

Проекти
 

Здравейте приятели, 

От 19 години чета и превеждам предимно безплатно изключително ценна информация от езотерични и окултни източници от английски и руски език. Част от тези преводи са достъпни на www.iskri.net/zefira. Липсата на средства ми пречи да ги издам и разпространя сред повече хора. По-долу е проекта, който би донесъл огромна полза на всеки. Ако резонирате с него и имате материални възможности и желание да ми съдействате, свържете се с мен за повече подробности: 

1. ИИССИДИОЛОГИЯ - поредица от 12 тома с изтеглена от будхичния план подробна информация за паралелните реалности (с космическите звукови кодове за достъп до тях, които осигуряват личен достъп до Вселенските бази-данни). Дадена е от Плеядите на човечеството като тест за вибрационната готовност на хората за инверсионно-лъчевите префокусировки. Уникални знания за учените и за всеки, който желае да се префокусира съзнателно в някой от по-високочестотните сценарии, където понятия като „смърт“, „болести“ или „стареене“ не съществуват. Дори прочитането на само няколко страници променя цвета на аурата на четящия, а при изучаване се активират нови участъци от мозъка. Първият том (разширен и допълнен до 700 страници спрямо качения в този сайтна „Основите на Ииссидиологията“ е вече преведен, но поради липса на средства все още не е издаден.
  

 

За да помогнете със средства дейността ми, можете да използвате следните банкови сметки:

 
Първа Инвестиционна Банка АД (в BGN)
IBAN: BG48FINV915010BGN08NMB
BIC/SWIFT/:FINVBGSF
Емилия Луканова Манолова
[Emiliya Lukanova Manolova]
В IBAN номерата на банката не фигурира латинската буква О, а цифрата нула.
 
Първа Инвестиционна Банка АД (в USD)
IBAN: BG37FINV91501003834709
BIC/SWIFT/:FINVBGSF
Емилия Луканова Манолова
[Emiliya Lukanova Manolova]
В IBAN номерата на банката не фигурира латинската буква О, а цифрата нула.
 
За подробности и контакти:
e-mail: emi_manolova@abv.bg
phone: 02 855 27 85 Vivacom
            0899 812 318 Globul
           
 

* Този сайт продължава да съществува не благодарение на нечия помощ, а въпреки нейната липса.
^ Нагоре ^