Преводи

Затвори Астралния свят

Затвори Чакрамните личности

Затвори Ииссиидиология

Затвори Ведически лекции

Затвори Кираел

Затвори Оаспи

Затвори Урантия

Затвори Нибиру

Затвори Матрицата V

Затвори Операция Тера

Затвори ГМО

Затвори Сириус - въпроси и отговори

Затвори Къщи от сламени бали

Затвори От тук от там

Затвори Избрани цитати

Затвори Полезни съвети

Затвори Орис

Затвори В името на Иисус Христос

Затвори Лечение на рака със сода бикарбонат

Затвори Лечение на диабет без лекарства

Затвори Кредо Мутва

Затвори Рецепта за отказване на алкохола

Затвори Здраве без лекарства

Затвори Адът съществува

Затвори В защита на потребителите

Затвори Академия „Эндорфин”

Затвори Доктор Уолък

Затвори Олга Бутакова - лекции за лекари

Затвори А.Т. Огулов - лекции за лекари

Затвори Д-р Питър Глидън - лекции за лекари

Затвори Вълнова генетика (П. Гаряев)

Затвори Тайните на изцелението

Затвори 100% Божествено изцеление

Затвори История и метаистория

Затвори Съвременна метаистория

Затвори Калагия

Затвори Приложна кинезиология

Затвори Борис Увайдов – лекции за лекари

Затвори Евгений Божьев – лекции за лекари

Затвори Д-р Сейби - лекции за лекари

Затвори Дмитрий Троцкий

Контакти
Брояч

 1 632 728 посетител

 14 посетители онлайн

Орис - Погребение и помени
     
     ПОГРЕБЕНИЕТО
 
     По традиция роднините на починалия трябва да направят помен на третия, деветия, четиридесетия ден и след една година. :
     След смъртта Душата през 40те земни дни осъществява разкъсване на всички кармически и чувствени връзки, освобождавайки се от енергийните вихри на Астралния план на Земята.
     Ден след ден тя „чете” всички записи в своята „Книга на Живота”, отнасящи се до даденото въплъщение и с помощта на Владиците на Кармата на собствен „гръб” отработва лошото, направено приживе спрямо другите хора, за да може по такъв начин да осъзнае допуснатата от човека Лъжа, да познае пътищата и възможностите за нейното предотвратяване по време на следващото си въплъщение.    
     В течение на трите дни Душата се адаптира към новите условия на съществуване, а 9 дни след смъртта Душата „снема” своите енергийни (кармични) следи от мястото на живеене и там, където мъртвия най-често е бил приживе. Ако това не стане, то роднините или близките могат да заболеят от същата болест, от която е умрял покойния.
     Наблюдавал съм тежко умиращи хора, които с всички сили се съпротивляват на напускането на тялото от Душата, които под никакъв предлог не искат да се откажат от него даже много дни след Смъртта. Пребивавайки в пълно отчаяние те не искаха да разберат, че земното им съществуване е към края си и е дошло време да го продължат на по-фино енергийно-информационно ниво, което не само не е по-лошо от предишното, но даже е неописуемо по-добро и несравнимо по-красиво от земното.
     След като напусне физическото тяло Душата продължава да се намира с него, макар и не в непосредствена, а в енергийна близост и ако мъртвия по време на Живота не е могъл да реши всички въпроси на следсмъртния Преход, ако не е вярвал в реалната възможност за продължаване на Живота след Смъртта, то той не може веднага да „заспи” и остава като че ли привързан към своето разлагащо се тяло, като присъства на собствените си погребения.  
     В такива случаи, според степента на Съзнанието му, той се удивлява на всичко, което става, защото все още не осъзнава факта на своята Смърт, или се забавлява с това, че всички го погребват като мъртъв, при все, че той в действителност е „жив”, като предполага, че това е някаква непонятна загадка която всеки момент ще се разкрие.
     Такъв умрял по всички достъпни му начини се опитва да привлече вниманието на обкръжаващите към себе си, за да разкаже на всички, които са го познавали приживе, че той е все още жив, че с него се е случила просто някаква досадна и непонятна грешка, че това е някаква странна и страшна игра, че него съвършено нищо не го боли и се чувства прекрасно и т.н. Но всичко е напразно.
     Отчаяние завладява такива хора и в огледалото на обкръжаващата ги действителност те никак не могат да разпознаят самите себе си. Като слепци те затъват в блатото на собственото си невежество без да забелязват нищо, даже тези, които са дошли, за да го срещнат и съпроводят до дома. Тук започва най-трудния процес, който може да се сравни с бавно „прозиране” и постепенно осъзнаване на мъртвия на това, че той както и преди съществува, но вече не принадлежи към материалния Свят.   
     Те приличат на сенки, които дълго трябва дълго да се провират през тръните на собствените си заблуждения и грешки, постепенно намирайки в хаоса на своето вътрешно съдържание пътя, водещ към Светлината. Но даже такива мъртви след известно време, когато скръбта на близките и роднините си донякъде утихне и пътищата, по които живите притеглят Съзнанието на умрелите към този Свят, отслабнат, с помощта на многобройните Същества на Светлината и духовните помощници започват постепенно, крачка след крачка, да разпознават новия път в Съществуването. 
     Това е вече Смърт, но още не е началото на Живота след Смъртта, защото това място, където отначало попадат такива хора, може да се нарече само „свят на сенките”, в което всяка Душа, която не е съумяла да разпознае самата себе си в Първосъздадената Светлина, се сблъсква с огромно множество от собствените си „сенки” и множество от своите объркани Мисли, превърнати от Материята на Астрала в причудливи, „оживяващи” образи.
     Помощниците от Финия Свят позволяват на такива Съзнания още известно време да се намират в такова състояние, а след това ще започнат да им помагат дотогава, докато не стигнат до пълното познание на Истината за своето следсмъртно съществуване. Ако те проявят в това направление добра Воля и престанат да възприемат новия за тях Свят като нещо чуждо или опасно за себе си, то този процес няма да продължи твърде дълго.
     Но често Душата упорства в своите привързаности и отказва всякаква помощ от страна на своите съпровождащи, като предпочита да остава насаме със своето кармично минало. Е, това е нейно право – след Смъртта вече никой никого не може насилствено да принуди за нещо. В такъв случай за процеса на пълното самоосъзнаване и самоопознаване, на Душата ще е необходимо само по-продължително време и толкова.     
     Може да се каже, че може би именно това е най-главният опит, който трябва да получи дадената Душа в даденото й конкретно въплъщение, като осъзнава най-накрая, че след т.нар своя „физическа смърт”, тя вече не е съставна част от предишния материален Свят, а ОТНОВО се е присъединила към Единното Цяло, към изначалната Любов.
     Но има и други много важни моменти в процеса на Прехода, когато преди да придобие поне частично осъзнаване на самия себе си, на преминалия му е нужно определено време да се намира в състояние на пълен душевен покой и отдих, което, от привичната за хората гледна точка, може да се тълкува като дълбок сън. Но това преходно състояние не следва да се разбира буквално, просто Съзнанието на умрелия за известно време се намира КАТО ЧЕ ЛИ в Празнота.
 
     Позволете на своето сърце да се разтвори в Любов, а не да се затвори пред страха от Смъртта.
     Не следва да се боите от тялото на покойния: неговата Душа в течение на трите дни – до погребението и по време на погребението, постоянно се намира редом и наблюдава всичко, което става, като се радва и огорчава, преживява и мисли за вас.
     Поменът е ментално и енерго-информационно подхранване на Душата, необходимо за нейната понататъшна трансформация във Финия Свят. – колкото повече хубави неща говорят или мислят за мъртвия в това време, толкова по-леко и бързо става превръщането на неговата Душа насищана с по-високочестотните вибрации на любов и доброта.
     При обикновено погребение на мъртвия поменът може да не стане източник на допълнителна Енергия за Душата, а още по-голяма пречка в нейното следсмъртно странстване. Това става когато ако вместо хубави спомени от Живота на мъртвия, които спомагат да отделянето на Енергия, роднините и близките започнат да страдат, плачат и дълбоко да скърбят за безвъзвратната загуба. Мъката може да помрачи не само целия последващ Живот на тези, които са останали на Земята, като се явява за тях източник на т.нар. „психологически дефицит”, но и много силно да усложни по-нататъшното съществуване на Душата на мъртвия.
Затова мъката трябва да се приеме, но трезво, с разбиране на същността на процеса на умирането и дълбоко да се преживее не само с Ума, интелектуално, но и в своето Сърце, емоционално.   
     Не ридайте тъжно, а разберете истинския смисъл на Смъртта като освобождение на Душата от тежката земна „каторга”. Но и не се стеснявайте да плачете – сълзите не само астрално ви очистват, но дават и енергийно подхранване на Душата на покойния. Мислено беседвайте с нея, знаейки, че тя – Душата, през цялото време се намира редом с вас, всичко чува, разбира, само не може да каже нищо. затова самите вие говорете с нея, като си спомняте всичко най-хубаво и радостно, което приживе ви е свързвало.
     Тъгата от загубата и честото обръщане със скръб към образа на умрелия създават силни енергийни привързаности, в значителна степен затрудняващи естественото придвижване на Душата и отнемащи от нея скъпоценната Енергия, необходима за преодоляването на всевъзможните трудности от субективен характер. Затова се постарайте да разберете всичко това и се научете да възприемате Смъртта на своите близки без скръб, а като начало на нов, светъл период в тяхното Съществуване.
     Неоценима помощ на отиващата си Душа оказват миропомазването и опелото, а на третия, деветия и четиридесетия ден следва да се отслужи в църквата панахида на починалия, която след това трябва да се повтаря на всяка годишнина след Смъртта му.
     За Душата на умрелия това също е много тържествен и отговорен момент, тъй като в нейната възкръсваща памет се извършва пълна духовна преоценка на целия й преживян на Земята Живот, преоценка на нейните отношения към всеки от тези, с които тя дори и мимолетно е познавала приживе. Затова, влизайки в резонанс с вашите Мисли, нека в нея остане за вас само добро мнение и спомен, особено ако мъртвият се е заблуждавал по отношение на вас приживе
     Най-действената молитва, която човек може да произнесе към всеки бог е помощта на тези, които се нуждаят от помощ, защото каквото вие правите за другите, това светият ще направи и за вас.
 
     Ако искате да окажете много дейна помощ на любимия и близък човек на пътя към неговия истински Дом след неговата Смърт, ние ви съветваме да се възползвате от дадения по-долу текст, за да може в течение на първите една-две седмици да може да поседите и мислено да прекарате насаме с него известно време, като гледате неговата снимка редом до запалена свещ.
     Отначало си спомнете някакъв фрагмент от вашия съвместен Живот, поговорете за вашите чувства, за любовта и му пожелайте успех по пътя за дома. След това, като подберете и замените думите в зависимост от това какъв е бил умрелият човек за вас, можете да му прочетете текста по-долу:
     „Скъпи! Продължавай да Живееш! Ти трябва да знаеш, че не си умрял, а продължаваш да живееш в друг свят. Твоят вселенски път остава същия, както и тук. Промяна в нашия Живот няма и той никога няма да има край. 
     Нека грижата за твоето тяло не заема място в твоето Съзнание, не се привързвай към тялото, защото то е само празна форма, която вече не ти трябва, защото светът, в който ти ще живееш е свят на по-съвършените форми.
     Ти продължавай да Живееш! Всичко това, което си усещал, мислил, чувствал тук, е било свързано само с тези форми, с тази празнота. Затова не мисли за нищо и за никого от тези, които си оставил тук – всички ние скоро ще бъдем редом с теб и ще си помагаме в новото битие. Устремете се към новия миг, който е така празен, както и изначалната безкрайност на Битието.
     Миличък! Продължавай да живееш! Никой не се ражда на тази земя, защото никой не умира. Няма нито повяхване, нито Смърт. Това, което наричаме Живот, е илюзия, а Смъртта е само сън. Всъщност ние никога не се отделяме от Бога, който е Любов.
     Ти също не си мъртъв – ние само идваме тук и след това, като си свършим работата, си отиваме обратно в къщи както когато работиш на смени, като всеки път сменяме одеждата на своето тяло като работни дрехи. Старото тяло се износва и разпада, а ние оставаме в своите истински одежди – безначални и безкрайни, намиращи се отвъд пределите на формите, усещанията, мислите и предпочитанията.
     Любими мой! Продължавай да живееш! Никой не трябва да ти се сърди, защото всеки човек изпълнява само поръчаната му работа, истинската цел на която не знае никой, освен Бог.
Не може да има нищо чисти хора, нито нечисти, нито лоши. От никого и нищо не трябва да се спасяваш, за нищ оставено тук или незавършено не си струва да преживяваш. Не се дръж за нищо – нито за стари привързаности, нито за привичните форми,у желания и навици.
     Скъпи! Продължавай да живееш. Излез отвъд пределите на разделяне на себе си на ум и тяло, влез дълбоко в Светлината, колкото и да ти е трудно.
     Тези, които предпочитат Светлината пред тъмнината, отново и отново се въплъщават за нови страдания. Затова смело се влей във Вселенското Битие! Осъзнай Истината такава, каквато е, разтвори се в Единното, в любовта и сам стани Любов...   
     Всички ние сме тук, временно оставащи все още на Физическия План на Земята, много преживяваме за теб, мислим за теб и знаем, че ТАМ, където ти сега се намираш, няма понятие за Време и сроковете, с които се заблуждаваме приживе. Затова скоро всички ние ще се срещнем отново, защото никаква Илюзия за Смъртта няма да може да ни накара да спрем да се обичаме.
     Бог е преди всичко любов! Докато обичаме – сме в бога, а това означава, че нашата Любов един към друг ни прави безсмъртни. Затова ти казваме не „сбогом”, а „до скорошна среща, скъпи!”.
 
     Седмица-две можете да четете това веднъж седмично, а след това – веднъж в годината. Такова четене ще окаже неоценима полза не само на мъртвия, но и на вас, защото ще помогне и на двамата да се освободят от своите привързаности, да завършат делото си и да получат напътствие.
 
     След Смъртта Душата не може, даже да много да иска, самостоятелно коренно да се промени и да започне да живее така, както е осъзнала и както иска – за тази цел на нея й е необходима помощ отвън. но тя може да участва в нашите молитви за нея и прави това, ако поиска по-бързо да се очисти от грубите вибрации на своето астрално тяло и с това да съкрати своето пребиваване в низшите слоеве на Астрала. 
      Особено действени са молитвите за мъртвите, правени в църквата по време на божествената литургия. това е най-голямото нещо, което можете да направите за починалия в течение на четиридесетте дни след смъртта му. Не пренебрегвайте своята възможност да помогнете на своя ближен, защото тогава и за вашата Душа ще се погрижи някой след вашата Смърт. 
 
     Опасявайте се от раздразнение – то е много отровно. Най-добрият очистител на Съзнанието е молитвата, която излиза от самото Сърце.
     Главното при обръщане към бога е душевният порив и чистосърдечния импулс. Може даже просто да се обърнете към бога с най-обикновени, но искрени думи: „Нека на всички хора да им е добре!”
      На днешния еволюционенетап от развитието на човечеството такова съчетание от звуци – “АУМ”, “АМИНЬ”, “АМЕН” – е висше. Тези думи трябва да се произнасят ясно и протяжно, като си представяте как вибрацията от звуци мощно се разпространяват в цялата Вселена, като привличат към вас вниманието и Енергиите на всички светли Божествени Сили.
     Мощта от звучене натези думи се усилва при повтарянето им 7 пъти или при повтаряне 7 х 7 пъти. Когато се произнасят напевно, тези звуци трябва да наподобяват при своето звучене камбанен звън. Вибрациите на това звукосъчетание, подкрепянето им с непоколебима вяра в Бога-Творец ни включва към Висшата Божествена Енергия, очиства нашата Душа, нашият дом и Пространството около нас. Тези звуци, мощно и съзнателно произнесени от хор, притежават колосална очистваща сила.  
     Всеки произнесен от нас звук предизвиква резониране на съответния звук във Финия Свят и привежда в действие една или друга сила на Природата. Всеки звук или дума намират свой отглас, свое ехо във всички земни Планове и Форми на Живот, с които гъмжи нашето Пространство, като по този начин подбужда всички тези милиарди Животи към дейност.
     Ако думата „АМИН” се произнася от духовно чист човек, то предизвиква към действие или разбужда към активност не само по-малко възвишените Сили, пребиваващи в Планетарните пространства и елементите на Природата, но също така и неговия Висш „АЗ” – Бога вътре в него. Правилно произнесена, тази дума ще помогне на средно-добрия човек да се усили духовно и нравствено, особено ако с произнасяни думи „АМИН” той съсредоточено медитира за могъществото на тази дума вътре в себе си, като насочи своето внимание към неизреченото Величие на Бога.    
     Но горко на този, който произнесе думата „АМИН” преди да извърши някакъв грях с далеч стигащи последствия и след извършването му: със звученето на тази могъща дума той ще привлече в своята нечиста Аура войнство от невидими Присъствия и низши Сили, които с нетърпение очакват призив за действие, без който те не могат да пробият през Божествената Обвивка на Душата и да стигнат до Съзнанието на човека.
     Бог чува молитвата с вяра и когато молите с вяра, ще получите.
     Бог не може да направи за хората повече, отколкото те са направили за другите хора.
    Мъртвите се нуждаят от нашите молитви, защото Душата след Смъртта не може, дори и много да иска, самостоятелно коренно да се измени и да започне да живее така, както е осъзнала и както би искала; за това й е необходима помощ отвън. но тя може да участва в нашите молитви за нея и прави това, ако иска по-бързо да се очисти от грубите вибрации на своето астрално тяло и с това да съкрати своето пребиваване в низшите слоеве на Астрала.
     Особено действени са молитвите за молитвите, правени в църквата по време на Божествената литургия. Това е най-голямото нещо, което можете да направите за мъртвия през периода на 40-те дни след неговата Смърт. Не мързелувайте и не пренебрегвате своята възможност да помогнете на ближния си, защото тогава и за вашата Душа след вашата смърт ще се погрижи някой.
 
     Ето две кратки молитви за мъртвите:
 
     “Единна чиста и непорочна Дево, непорочно родила Бога, моли да се спаси неговата Душа”.
 
     “Со святыми упокой, Христе, Душу раба Твоего (рабы Твоея) - името - идеже несть болезнь, ни печаль, ни воздыхание, но жизнь бесконечная”.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
МОЛИТВА ЗА МЪРТВИТЕ
Помени, Господи, от житиетона отишлите си Душите на починалите правоверни Твои раби на моите родители (имената им) и на всички сродници по плът: и прости им всички прегрешения волни и неволни, като им дариш Царството и причастието на Твоите вечни блага и Твоя безкраен и блажен Живот наслаждение. (ПОКЛОН)  
Помяни, Господи, и вся в надежде Воскресения и Жизни вечныя отцы и братию нашу, и сёстры, и здесь лежащия и повсюду православныя христиане, и со святыми Твоими, идеже присещает свет лица Твоего, всели, и нас помилуй, яко благ и человеколюбец. Аминь. (ПОКЛОН).
Подаждь, Господи, оставление грехов всем прежде отошедшим в вере и надежде Воскресения, отцем, братиям и сёстрам нашим, и сотвори им вечную память (повторить трижды).
 
МОЛИТВА НА ИСХОД ДУШИ:
Владыко, Господи Вседержителю, Отче Господа нашего Иисуса Христа, Иже всем человеком, хотяй спастися и в разум Истины приити, не хотяй Смерти грешному, но обращения и живота, молимся, и мили ся Ти деем: Душу раба Твоего (името) от всякия узы разреши и от всякия клятвы свободи, остави прегрешения ему, яже от юности, ведомая и неведомая, в деле и слове, и чисто исповеданная, или забвением или студом утаенная.
Ты бо един еси разрешаяй и исправляй сокрушенныя, надежда нечаемым, могий оставляти грехи всякому человеку, на Тя упование имущему.
Ей, человеколюбивый Господи! повели, да отпустится от уз плотских и греховных: и приими в мир Душу раба Твоего сего (името), и покой ю в вечных обителях, со святыми Твоими, благодатию единороднаго Сына Твоего, Господа Бога и Спаса нашего Иисуса Христа, с Нимже благословен еси, с пресвятым и благим и животворящим Твоим Духом, ныне и присно и во веки веков.
АМИНЬ.

Създадено: 21/07/2012 : 22:16
Обновено : 21/07/2012 : 22:16
Категория : Орис
Страницата е посетена 10383 пъти


Версия за печат Версия за печат

Проекти
 

Здравейте приятели, 

От 19 години чета и превеждам предимно безплатно изключително ценна информация от езотерични и окултни източници от английски и руски език. Част от тези преводи са достъпни на www.iskri.net/zefira. Липсата на средства ми пречи да ги издам и разпространя сред повече хора. По-долу е проекта, който би донесъл огромна полза на всеки. Ако резонирате с него и имате материални възможности и желание да ми съдействате, свържете се с мен за повече подробности: 

1. ИИССИДИОЛОГИЯ - поредица от 12 тома с изтеглена от будхичния план подробна информация за паралелните реалности (с космическите звукови кодове за достъп до тях, които осигуряват личен достъп до Вселенските бази-данни). Дадена е от Плеядите на човечеството като тест за вибрационната готовност на хората за инверсионно-лъчевите префокусировки. Уникални знания за учените и за всеки, който желае да се префокусира съзнателно в някой от по-високочестотните сценарии, където понятия като „смърт“, „болести“ или „стареене“ не съществуват. Дори прочитането на само няколко страници променя цвета на аурата на четящия, а при изучаване се активират нови участъци от мозъка. Първият том (разширен и допълнен до 700 страници спрямо качения в този сайтна „Основите на Ииссидиологията“ е вече преведен, но поради липса на средства все още не е издаден.
  

 

За да помогнете със средства дейността ми, можете да използвате следните банкови сметки:

 
Първа Инвестиционна Банка АД (в BGN)
IBAN: BG48FINV915010BGN08NMB
BIC/SWIFT/:FINVBGSF
Емилия Луканова Манолова
[Emiliya Lukanova Manolova]
В IBAN номерата на банката не фигурира латинската буква О, а цифрата нула.
 
Първа Инвестиционна Банка АД (в USD)
IBAN: BG37FINV91501003834709
BIC/SWIFT/:FINVBGSF
Емилия Луканова Манолова
[Emiliya Lukanova Manolova]
В IBAN номерата на банката не фигурира латинската буква О, а цифрата нула.
 
За подробности и контакти:
e-mail: emi_manolova@abv.bg
phone: 02 855 27 85 Vivacom
            0899 812 318 Globul
           
 

* Този сайт продължава да съществува не благодарение на нечия помощ, а въпреки нейната липса.
^ Нагоре ^