Любопитно и забавно - 7. Дионис
Дионис и тракийския поход към Индия
 
Малцина знаят, че освен бог на виното и плодородието, Дионис е известен също и като велик завоевател. Със своите вакханки и сатири, той стига чак до Индия, покорява местното население и изгражда свещен град с име Ниса. Луций Ариан разказва, че преди идването на Дионис в Индия, местното население било номади непознаващи градове. Обличали се с кожи, ядели кора от дървета и сурово месо. Тракийския бог им дал огъня, научил ги да орат и сеят, да правят вино, да строят, да коват оръжие, дал им също закони и религия, като разбира се поставил себе си начело на новия пантеон. С други думи, според Ариан, Дионис е основателят на древната индийска цивилизация.
dionysus.jpgЗа далечното пътешествие на тракийския бог свидетелстват Филострат, Еврипид, Хигинис, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нонус, Плиний, Страбон....Щом в толкова много извори се говори за забележителните деяния на Дионис, то походът му наистина трябва да се е състоял. За да може Херодот да нарече индийците най-големия народ, то някой е снабдил бащата на историята с тази информация, той лично не е пътувал из Централна Азия. За сметка на това, траките са били известни, че са извършвали мащабни миграции на хиляди километри. Само те са могли да дадат на стария историк данни за населението на далечна Азия. Преди Троянската война, гърците не са били в състояние да навлезат дори в Черно море, та камо ли по-далеч.
Трайно присъствие на палеобалкански народи в Индия предполага наличие на топоними и хидроними, които имат паралели с тези, от земите на трако-пеласгите. Такива съществуват разбира се. Става дума за ведическите Имеус, Саряю, Кубха, Меру, Бара, Раса. Най-интересното е, че те показват връзката си не само с названия от древна Тракия, но и с трако-пеласгийските топоними от Апенинския полуостров.
Индийската планина Имеус, носи същото название както и тракийската Хемус ( Стара планина) и италийската Имеус. Иметос е пеласгийска планина, а най-древното название на Македония е Ематия. Древния корен е ХИМ, отговарящ на арийските думи хима, значещи зима, студ, сняг. В превод Хемус, Имеус означава заснежен, бял, покрит със сняг.
Споменатата в Риг Веда река Кубха, показва паралели с река Кубан ( чието древно име е Хупанис), мизийската Хупанис и италийската Хипониум. Други сродни хидроними са пеласгийските Кефенос и Копаис. Коренът ХУП, КУП е свързан с къпане, къпя се. Сродни са също и словенския глагол купати се, полския купач и т.н. В древността, реката си е била естествено място за къпане.
Ведическата Сараю ,отговаря на пеласгийската Ахерон ( Азерон) и италийските Аесарис, Аусер. Всички те означават воден басейн и отговарят на думата езеро.
В река Бара, арийците са поили конете си. Нейното име е свързано с тракийската дума пара,бара- значещо река и разбира се старобългарската, и словенска дума бара- рекичка.
Споменатата в древните писания на Индия река Раса, показва връзка с италийското Руселе и тракийското Русион. Всички те означават течност, роса.
Свещенният за дионисовите поклонници връх Меру съдържа частицата МЕР, която има значение велик, голям и се срещаща се в италийския топоним Мерела, и тракийските Маронея, и Вис-марос. Тракийският теоним Пирмерул също показва връзка. Трябва да се добави, че частицата мер ( велик) се среща в множество старобългарски имена като Владимер, Безмер, Ездимер, Мерил...
Едва ли толкова паралели между хидроними и ороними могат да се нарекат случайност. Освен това съществуват и други общи неща между древна Индия и Тракия. Луций Ариан споменава, че Дионис дава религия на индийците, като поставя себе си начело на пантеона. В арийската религия, Брама е създателят на света. Брама отговаря на Бромий- един от епитетите на тракийския бог. Името на Дионис е свързано също с това на ведическия Диус Питар. Той е изестен като бащата на боговете и е изобразяван като бик, както е изобразяван, и Дионис-Загрей. В древните религии, бикът е символ на първичната сила и плодородието.
Трябва да се поясни, че първоначално Дионис е бил тракийски цар, който е обожествен след смъртта си. След него, други тракийски благородници със същото име са разпространили култа му по три континента. В “Същността на боговeте” Цицерон споменава, че на римляните са извести четири божества с името Дионис... Един Дионис е покорил Индия, друг е ходил до Египет и е наречен Озирис там, трети достига Иберия....
Да се върнем към древният индийски пантеон. Земела, богинята на земята е наречена от индийците Мата Пртиви. Мата е старобългарската дума матъ- майка, а пртиви отговаря на нашата дума пръст, земя. В пантеона на ирано-арийците Пртиви носи името Зам (земя). Има и други богове, които са общи за траки и индийци. Тракийския Перкун е индийския Паржания, тракийския Керсул е индийския Кршна, тракийския Балин/Балей e индийския Баларама.
Виждаме, че твърдението на Ариан почива на реална основа, а именно, че тракийски цар (обожествен след смъртта си) е повлиял дълбоко населението на Стара Индия. В самите пурани (древни индийски предания) намираме потвърждение за това. Там са споменати богоподобните бригус - бойци колесничари, почитащи огъня и го дали на хората. Името на митичните бригус напомня на тракийския етноним бриги, чиито най-древни земи са Юго-Западна България и Македония. Според Хезихий, родното място на Дионис се намира в Южна Тракия. Т.е. Дионис ( този, който е покорил Индия) е роден в древна Бригия и е бил цар на бригите. Счита се, че култът към бога на виното и плодородието е възникнал първо при бригите (фригите), и по-късно се е разпространил и сред родствените им племена.
Разбира се с армия, съставена само от едно племе, би било невъзможно да се покори огромна страна като Индия. Нейните жители може да са били примитивни, но и много на брой. Безспорно, тракийския владетел e повел със себе си и други палеобалкански племена. Добър кандидат са гетите, наречени още скити, защото по херодотово време има гети в Тракия и гети ( големите, великите гети) в Централна Азия. Те са споменатите в Риг Веда саки, за които Страбон обяснява, че са източните скити, чиито роднини са обитавали нашата Добруджа. Други участници в дионисовия поход трябва да са били киконите, защото Плиний Стари казва, че примитивното индийско племе касири е посетено от тях. Киконите обитават Южна Тракия през второто хилядолетие преди Христа, техните градове Висмарос и Маронея показват връзка със свещенния за Дионис връх Меру.
Обединените от тракийския цар бриги, скити и кикони са успели сравнително лесно да покорят индийските племена. Облечените в сияйни доспехи тракийски колесничари са били страховита гледка за местното население. Да не говорим за въоръжените вакханки и облечените с кози кожи сатири. Разбира се, първоначалния шок е бил заменен с облекчение, когато нашествениците от Балканите са започнали да учат дравидите как да подобрят живота си. Организираното земеделство и скотовъдството са били непознати на тъмнокожите обитатели на Индия. Занаяти и търговия още не са съществували при тях. Малко по малко, траките са превърнали местното население в благоденстващ народ, като са им дали оръдия на труда и знания как да ги използват. Действително, най-старите типове на оръжията и инструментите намерени в древна Индия имат прототипи в Тракия. Названията също показват връзка с нашия език. Ведическото картака отговаря на нашето кортик, тапар отговаря на нашето топор (бойна брадва), сулака отговаря на нашето сулица ( копие), чашка отговаря на нашето чашка, а коша на кош.
Дори най-старите названия за метали са смайващо близки. Ведическото кава е сродно с нашето кова, ковач, чешкото ков-метал и словенското ковина – метал. Ведическото жаликa /калаяса/ отговаря на нашата, чешка, сръбска, полска и словенска дума желязо. Железо, в древноиндийското шавака отговаря на живак и нашия глагол шавам, защото живакът е течен и е в движение, т.е. шава.
Важно сидетелство за тракийското присъствие в древна Индия са и паралелите между писмеността на Мохенджо Даро и много по-старата писменост на Градешница, Караново, Винча, Вълчи Дол и т.н. Става дума за около 20 знака, което изключва напълно възможноста за случайна прилика. Ще бъде отбелязяно също, че свастиката, често използвана в Индия се среща много по-рано в Неолитната цивилизация на Варна. Нашата украсена със свастики керамика е повече от хиляда години по-стара. Самата дума свастика е обяснима на български. СВАСТИ, ШАИШТА, значи щастие на индо и ирано-арийски, а КА е умалителна частица, която се среща в санскрит и в наши думи като девойка, стопанка, седянка и т.н. Първоначално свастиката е била символ на благодатното въздействие на слънцето, което е и първото божество, почитано от човечеството.
В случай, че в многобройни исторически извори се говори за поход на тракийски бог (обожествен цар) към Индия, значи става дума за реално събитие. Това е потвърдено от хидроними и ороними, които свързват Тракия и Индия, а също и от паралелите между индийските и тракийските божества. Щом и материалните култури на Индия и Тракия показват голяма прилика, то е време историци и археолози да престанат да се оправдават, че няма данни, и да се захванат с пренаписването на нашата история. Дали сме толкова много на света, редно е да получим най-сетне признание за това. Името българин, трябва отново да стане символ на просветление, доброта и духовна сила. В нашите вени тече кръвта на велики царе, на създатели и разпространители на култура. Това никой не може да ни го отнеме. Осъзнаем ли кои сме, ще започнем и сами да ковем съдбата си. Единствено така ще получим бъдещето, което заслужаваме. Дедите ни са наричани богоравни, смайвали са много народи с качествата си, нека бъдем верни на предците си и да покажем на света какво можем!
Българи, вие сте потомци на благородници, дръжте се като такива!
 
Материалът предоставен от Георги Иванов от AIC

Създадено: 04/02/2011 : 14:58
Обновено : 04/02/2011 : 14:58
Категория : Любопитно и забавно
Страницата е посетена 78 пъти


Версия за печат Версия за печат

Коментар:


Коментар №1 

Mama 27/03/2012 : 13:58

Blagodarim vi za napisanoto,triabva da go znaqt vsi4ki !Pozdravi e

Рубрики

Психика, природа, здраве

Кой, кога и защо?

Страница за теб - нашето бъдеще

Туй що е българско се е наше

Литература и изкуство

Историята и философите

Духовни простори

Наука за живия Бог

Нашите съдби и проблеми

Религиозен кът

Любопитно и забавно

Файлов архив

Тук ще може да преглеждате отделен брой от в. "Сияние" .

1 бр  2 бр 3 бр 4 бр 
5 бр  6 бр   7 бр 8 бр

От вас и за вас

За вас

От вас

Брояч

   всичко

   посетители

Информация
Ред. колегия:
Мария Герасова, Петър Граматиков, Иван Миленков, Емилия Казанджиева.
Дизайн: Таня Темелкова
^ Нагоре ^