Ел. вестник Сияние - Религиозен кът

Главна

Религиозен кът - 7. Дух. просветители

Духовни просветители на България

В края на ІVвек, българският народ изгубил своята свобода - политическа и духовна. Турските завоеватели не пощадили християнските светини и културни паметници. Тежък удар понесла и българската църковна организация, подчинена на Цариградската патриаршия. Фенерското духовенство провеждало асимилаторска политика. На първо време, висшето българско духовенство било заменено с гръцко, което служило в храмовете и проповядвало на неразбираем за народа език. Османските управници дали на цариградския патриарх широки граждански и съдебни права. Той станал висок, султански сановник и върховен началник на всички православни християни в Османската империя. Граждански и съдебни функции притежавали и епархийските владици, предимно гърци. Те налагали на българското население данъци и ги събирали насилствено със съдействието на местната власт.

Измъченият ни народ, копнеел за политическа и църковна свобода и всеотдайно се борил срещу поробителя. През тази изключително тежка епоха, Църквата се оказала най-добрият бранител на праотеческата вяра, пазителка на народния дух и възпитателка в родолюбие. БПЦ дала много мъченици за вяра и род. Изумителни са подвизите на св. Георги Кратовски /1515/, св. Николай Софийски /1555/, епископ Висарион Смоленски /1670/, св. Злата Мъгленска /1795/ и много други.

Огромна роля за опазване на православната вяра и народностно съзнание на българския народ през време на робството изиграли манастирите. Те пазели непокътнато християнското учение и националната духовност. Ограмотявали народа чрез своите училища, подготвяли бъдещи свещеници, насаждали благочестие, развивали книжовно-просветна дейност. Известни книжовници от тази епоха са: Владислав Граматик /ХІв./, Димитър Кантакузин /XІв./, поп Пейо /XVІв/, Матей Граматик /XVІв/, поп Тодор Врачански /XVІІІ/. Пътуващи монаси /таксидиоти/ обикаляли родната земя, откривали килийни училища, учели народа на българско четмо и писмо, вършели възродителска работа. Те били предвестници на българското национално възраждане. Между тях се откроява фигурата на Йосиф Брадати /XVІІІ/.

С това може да се гордее българският народ. Със своите духовни просветители.

Константин Златев

Следва

Създадено: 04/02/2011 : 14:56
Обновено : 04/02/2011 : 14:56
Категория : Религиозен кът
Страницата е посетена 72 пъти

Версия за печат