Литература и изкуство - 7. Неви Петкова
Художничката Неви Петкова разказва
 
Родена съм на 26.10.1965 година. От дете мечтая да "рисувам картини". Съдбата преподреди картите...и реши друго. Дълго и търпеливо чаках момента да осъществя детската си мечта. С характерната за мен последователност и търпение, изучавах класиците и неокласиците, преди да се реша да взема четките. Но вече ще са с мен до края...
Идеи черпя от допира с природата. Запален планинар съм. Там, в обятията на високата планина си припомням колко сме слаби ние, хората. Колко сме нищожни в домогванията си и в желанието да се правим на силни. Там виждам колко е преходно всичко и колко сме безсилни като творци пред великия творец Природата.
Често ме провокира класическата и народна музика, и усещането останало в душата ми след прочитането на хубава книга.
С удоволствие рисувам българския бит - българската шевица, българската традиция.
И цветята ми са любими. Обичам да ги рисувам в експресивни композиции. Пейзажи с абстрактни и сюрреалистични интерпретации.
Казват, че в картините ми имат заложена много положителна енергия.
Участвала съм в много общи и самостоятелни изложби: Ловеч, Балчик, Несебър. Бургас, Плевен, Севлиево и София.

gylybi.jpg  ikebana.jpg  moma.jpg  
 
Имам публикувани картини в много български и международни сайтове за живопис.
Мои картини има в много български домове в различни градове: София, Карлово, Исперих, Балчик, Ловеч, Хасково, а извън страната в Лондон и Дъблин.
Прилагам няколко думи на Директора на NEST ART Виктор Поляков:
"Неви Петкова - една романтична натура, вдъхновяваща се от силата на природата, класическата и народна музика, а и мъдрата книга... Търпеливо и целенасочено тя изгражда свой, самобитен стил, да го наречем "Вивалди", изпълнен с ефирност, копринена светлина, поетичен шепот, възвишеност и експресивност. В нейните живописни платна има една изтънчена чувственост и чувствителност, обърната към високите стремежи на ЧОВЕКА, една екзотика на Обяснимото - необяснимо, на Уловимото - неуловимо.
Неви Петкова е самобитен творец, който не шуми с картините си, а предпочита зрителя да се потопи неусетно в тази нейна емоционална рамка. По всичко личи, че това е вярната авторова стратегия."
 
МЕЧТАНИЕ
Пак сама съм
в моя дом заглъхнал,
с голите безчувствени стени.
С мислите си тъжни, неспокойни,
с лудите несбъднати мечти.
 
И с онази топлина в сърцето,
дето не ми дава миг покой.
Дали ще го срещна под небето
как ще го позная, кой е той?
 
Оня, дето нежно ще погали,
с блага дума моето сърце.
На когото ще съм нужна цяла,
с ум и с разум,
а не само с двете ми ръце.
 
Поетесата Виолета Чучева
 
Какво е любовта
 
Тя е приказна царица, на която не можеш да се нагледаш. Птичето ято, което лети към незнайни страни. Вечният стремеж към красотата. Вярата в Доброто. Любовта е едно докосване до най-тънката струя на душата. Една ласка, която кара телата да потръпнат. Един ефирен танц на две души, слели се във вечна прегръдка. Топлина, която сгрява сърцето и го кара да лудее. Разгаря кръвта, за да разгори телата. Разтваря световете и излъчва сияйна светлина. Тя е прилив на енергия, която се откъсва от земята и кара да литнеш в безкрайното пространство. Тя е вечен огън. Един сияен връх, към който се стремим. Една невероятна стихия, след изнурителния ден. Златен обелиск, който излъчва неземна светлина. Тя е тихият полъх на вятъра, огнената лава на вулкана, сияйната звезда-Вечерница и Млечният път, по който вървят влюбените. Любовта е моментно усещане, което се превръща в безкрайно чакане. Път, в две посоки, по който вървиш и няма спиране. Един айсберг от съмнения и щастливи мигове. Огромен планински водопад, чийто води са кристално чисти. Любовта е усещане на босите нозе по утринната росна ливада. Приятна тръпка от мисълта за нещо потайно, неизживяно. Коктейл от вяра, разочарование, трепет и усмивка в очите.lubovta.jpg
Когато Любовта се слее с Доброто, всичко наоколо заблестява. На душата ти става леко, сякаш живееш в друго пространство.
Това е тя - Любовта. Приемеш ли я в себе си - засияваш. Такава си е Тя. Истинска, недостъпна за всеки. Но ако я пожелаеш, можеш да я имаш. Отиди, потърси я, викай я! Тя ще дойде при теб. Ще те обгърне в ефирната си прегръдка и ще те понесе с крилото на вятъра. Той ще обвее морното ти чело и ти ще прочувстваш неговата прохлада. Така ще се слеете завинаги и ще летите, летите, летите...
Колко е нужно на душата? Дай й малко Любов и я остави да живее! А Тя ще ти се отблагодари с усмивка.
Мария Герасова от книгата "Срещи с Доброто и Любовта."
 

Създадено: 04/02/2011 : 14:41
Обновено : 04/02/2011 : 14:41
Категория : Литература и изкуство
Страницата е посетена 79 пъти


Версия за печат Версия за печат

Коментар:

Вси още няма коментари.
Може първи да добавите коментар!

Рубрики

Психика, природа, здраве

Кой, кога и защо?

Страница за теб - нашето бъдеще

Туй що е българско се е наше

Литература и изкуство

Историята и философите

Духовни простори

Наука за живия Бог

Нашите съдби и проблеми

Религиозен кът

Любопитно и забавно

Файлов архив

Тук ще може да преглеждате отделен брой от в. "Сияние" .

1 бр  2 бр 3 бр 4 бр 
5 бр  6 бр   7 бр 8 бр

От вас и за вас

За вас

От вас

Брояч

   всичко

   посетители онлайн

Информация
Ред. колегия:
Мария Герасова, Петър Граматиков, Иван Миленков, Емилия Казанджиева.
Дизайн: Таня Темелкова
^ Нагоре ^