Ел. вестник Сияние - Литература и изкуство

Главна

Литература и изкуство - 7. Неви Петкова

Художничката Неви Петкова разказва

Родена съм на 26.10.1965 година. От дете мечтая да "рисувам картини". Съдбата преподреди картите...и реши друго. Дълго и търпеливо чаках момента да осъществя детската си мечта. С характерната за мен последователност и търпение, изучавах класиците и неокласиците, преди да се реша да взема четките. Но вече ще са с мен до края...

Идеи черпя от допира с природата. Запален планинар съм. Там, в обятията на високата планина си припомням колко сме слаби ние, хората. Колко сме нищожни в домогванията си и в желанието да се правим на силни. Там виждам колко е преходно всичко и колко сме безсилни като творци пред великия творец Природата.

Често ме провокира класическата и народна музика, и усещането останало в душата ми след прочитането на хубава книга.

С удоволствие рисувам българския бит - българската шевица, българската традиция.

И цветята ми са любими. Обичам да ги рисувам в експресивни композиции. Пейзажи с абстрактни и сюрреалистични интерпретации.

Казват, че в картините ми имат заложена много положителна енергия.

Участвала съм в много общи и самостоятелни изложби: Ловеч, Балчик, Несебър. Бургас, Плевен, Севлиево и София.

Имам публикувани картини в много български и международни сайтове за живопис.

Мои картини има в много български домове в различни градове: София, Карлово, Исперих, Балчик, Ловеч, Хасково, а извън страната в Лондон и Дъблин.

Прилагам няколко думи на Директора на NEST ART Виктор Поляков:

"Неви Петкова - една романтична натура, вдъхновяваща се от силата на природата, класическата и народна музика, а и мъдрата книга... Търпеливо и целенасочено тя изгражда свой, самобитен стил, да го наречем "Вивалди", изпълнен с ефирност, копринена светлина, поетичен шепот, възвишеност и експресивност. В нейните живописни платна има една изтънчена чувственост и чувствителност, обърната към високите стремежи на ЧОВЕКА, една екзотика на Обяснимото - необяснимо, на Уловимото - неуловимо.

Неви Петкова е самобитен творец, който не шуми с картините си, а предпочита зрителя да се потопи неусетно в тази нейна емоционална рамка. По всичко личи, че това е вярната авторова стратегия."

МЕЧТАНИЕ

Пак сама съм

в моя дом заглъхнал,

с голите безчувствени стени.

С мислите си тъжни, неспокойни,

с лудите несбъднати мечти.

И с онази топлина в сърцето,

дето не ми дава миг покой.

Дали ще го срещна под небето

как ще го позная, кой е той?

Оня, дето нежно ще погали,

с блага дума моето сърце.

На когото ще съм нужна цяла,

с ум и с разум,

а не само с двете ми ръце.

Поетесата Виолета Чучева

Какво е любовта

Тя е приказна царица, на която не можеш да се нагледаш. Птичето ято, което лети към незнайни страни. Вечният стремеж към красотата. Вярата в Доброто. Любовта е едно докосване до най-тънката струя на душата. Една ласка, която кара телата да потръпнат. Един ефирен танц на две души, слели се във вечна прегръдка. Топлина, която сгрява сърцето и го кара да лудее. Разгаря кръвта, за да разгори телата. Разтваря световете и излъчва сияйна светлина. Тя е прилив на енергия, която се откъсва от земята и кара да литнеш в безкрайното пространство. Тя е вечен огън. Един сияен връх, към който се стремим. Една невероятна стихия, след изнурителния ден. Златен обелиск, който излъчва неземна светлина. Тя е тихият полъх на вятъра, огнената лава на вулкана, сияйната звезда-Вечерница и Млечният път, по който вървят влюбените. Любовта е моментно усещане, което се превръща в безкрайно чакане. Път, в две посоки, по който вървиш и няма спиране. Един айсберг от съмнения и щастливи мигове. Огромен планински водопад, чийто води са кристално чисти. Любовта е усещане на босите нозе по утринната росна ливада. Приятна тръпка от мисълта за нещо потайно, неизживяно. Коктейл от вяра, разочарование, трепет и усмивка в очите.

Когато Любовта се слее с Доброто, всичко наоколо заблестява. На душата ти става леко, сякаш живееш в друго пространство.

Това е тя - Любовта. Приемеш ли я в себе си - засияваш. Такава си е Тя. Истинска, недостъпна за всеки. Но ако я пожелаеш, можеш да я имаш. Отиди, потърси я, викай я! Тя ще дойде при теб. Ще те обгърне в ефирната си прегръдка и ще те понесе с крилото на вятъра. Той ще обвее морното ти чело и ти ще прочувстваш неговата прохлада. Така ще се слеете завинаги и ще летите, летите, летите...

Колко е нужно на душата? Дай й малко Любов и я остави да живее! А Тя ще ти се отблагодари с усмивка.

Мария Герасова от книгата "Срещи с Доброто и Любовта."

Създадено: 04/02/2011 : 14:41
Обновено : 04/02/2011 : 14:41
Категория : Литература и изкуство
Страницата е посетена 308 пъти

Версия за печат