Кой, кога и защо? - 7. Те бяха трима
Те бяха трима
 
- Разбрах, че виждате съвсем ясно хората, които ние казваме, че не са от нашето измерение?
- Да. Седя си аз на стола пред дома онзи ден и гледам с очите си, които в действителност не виждат нищо, защото ослепях. Един човек ме гледа и подава ръка към мен. Подавам моята и той я слага върху ми. Една мека, много мека я чувствам. По едно време дойде и друг като него. Викам му: "Какво ме гледаш? Искам да ми помогнеш да видя, защото нищо не виждам!" Погледна ме такъв и обърна главата си настрани. След това го виждам, че стои пак над мен и му викам: "Стига вече да седиш!" И той пак седи. Мина се малко и стиснах очите си. Поседях, поседях и виждам двама седят от другата страна. Тоя, до мен изчезна. Стоят на пейката и всеки чете вестник. Гледат вестника и гледат мене. Викам: "Помогнете ми бе, помогнете ми да оздравея! Не искам да съм сляпа!"А те ме гледаха, гледаха и пак стискам очи. Мина малко време и изчезнаха. trima.jpg
- А как ги виждаш? Като хора ли?
- Виждам ги като хора.
 Единият беше по-пълничък, другият по-слаб.
- А с какво бяха облечени?
- С обикновени дрехи.
- С обикновени дрехи като нас ли ги виждаш?
- Да, живи.
- Високи ли бяха, или не?
- Високи.
- Колко горе- долу?
- Високи, доста по-високи от нас.
- Видя ги значи с какви дрехи бяха облечени?
- Първият в нещо като роба, цялата на формички в бледо и тъмно. Тъмносиньо и бледочервено.
Облеклото им вълнено ли беше? Материята не видя ли?
- Материята не, само формичките видях.
- Значи на квадратчета?
- Да. На квадратчета.
- Значи с такива дрехи бяха и тримата? А с какви коси бяха?
- Не, не можах да видя.
- Криеха ли се, или не можа да ги видиш?
- Единият се криеше зад липата, а другият нали ти казах, тръгна и дойде при мен. Сложи си ръката върху мен, а аз моята връз неговата. Обърнах си главата наляво, след това надясно и те изчезнаха.
- И дойдоха така без да ти кажат ли?
- Да, нищо.
- Само те наблюдаваха?
- Да, само ме наблюдаваха. Оная вечер пак така. Легнала съм си на леглото и единият дойде при мен.
- Същият, който ти се яви?
- Да, същият.
- Значи, винаги едни и същи?
- Викам им:"Защо идвате пак? Нищо не ми помагате." Той пак се навежда над мен. Викам: "Добре де, помогнете ми, де! Дайте ми едното оченце да погледна! Не мога да си сготвя. Лоша работа." Той пак ме гледа. А другият стои до вратата, подпрял се на едната си ръка и ме гледа.
- Кажи как те гледа?
- Гледа ме в очите, ей така. Клати глава и ме гледа. В очите ме гледа и така мига. Думам си, дали не вика, че ще ми помогне! И пак стискам очи. Стига вече, уморих се и се притесних много. Когато погледнах, бяха изчезнали.
- Отворили са ти духовното зрение. Не можеш ли да разбереш. Вземат ти зрението, за да ти дадат духовно зрение. Едното е за сметка на другото. Аз също не мога да виждам, когато дойдат хора от друго измерение. Пълен мрак се спуска пред очите ми.
- А аз ги виждам. Идват вече три пъти при мен.
- Защо не ги попиташ. От къде идвате? Кои сте? За какво идвате? Споделете с мен!
- Ще ми отговорят ли?
- Ще ти отговорят.
- Питам ги, но те не ми отговарят.
- Ще ти отговорят, но не на глас. Ще ги чуеш тук, в сърцето си, чрез мисълта си. Те ще ти втълпят свои мисли. Каквото помислиш, това е.
 Интервюира Маги
 
 

Създадено: 04/02/2011 : 14:20
Обновено : 04/02/2011 : 14:20
Категория : Кой, кога и защо?
Страницата е посетена 65 пъти


Версия за печат Версия за печат

Коментар:

Вси още няма коментари.
Може първи да добавите коментар!

Рубрики

Психика, природа, здраве

Кой, кога и защо?

Страница за теб - нашето бъдеще

Туй що е българско се е наше

Литература и изкуство

Историята и философите

Духовни простори

Наука за живия Бог

Нашите съдби и проблеми

Религиозен кът

Любопитно и забавно

Файлов архив

Тук ще може да преглеждате отделен брой от в. "Сияние" .

1 бр  2 бр 3 бр 4 бр 
5 бр  6 бр   7 бр 8 бр

От вас и за вас

За вас

От вас

Брояч

   всичко

   посетители онлайн

Информация
Ред. колегия:
Мария Герасова, Петър Граматиков, Иван Миленков, Емилия Казанджиева.
Дизайн: Таня Темелкова
^ Нагоре ^