Ел. вестник Сияние - Духовни простори - 1. Как да станем по-добри

Главна

Духовни простори - 1. Как да станем по-добри

Да разширим владенията на доброто

Как да станем по- добри

Напоследък, нещо ни кара да бъдем по-добри. Дали това е наше желание, или предизвикателство от времето, което живеем?

Вероятно и двете.

Но какво ни липсва да бъдем щастливи? Защо замлъкнаха песните, хората и ръчениците? Духовно обединяване на нацията, а в основата на това студенина в общуването ни, липса на любов, доброжелателност, доверие, човечност. Няма я вече истинската любов. Взаимопомощта остана като символ на човешката добродетел, плодовете на проявление липсват. Търсим духовна храна - реално не намираме. Къде е вярата на човека в доброто - всепобеждаваща истина? Осъзнахте ли, че лошите обноски не предвещават нищо добро. Нужни са повече коректност и внимание в семейството, работата, на улицата, автобуса или на чашка кафе.

Има ключ, с който можем да отворим сърцето си. Той е промяната в нашето мислене, а това ще стане след като започнем да опознаваме себе си. Ежедневно контролираме всяка своя мисъл и действие. Не прави това, което не искаш да стигне до нас!

Хората са различни, но обединяващо е Любовта. Нима добрите думи и дела не са ни носили топлина? Трябва да я съхраним и запазим чиста, и да я предадем на другите в същия вид. Да се освободим от завистта, злобата, алчността. Когато сме искрени и безкористни, добрите думи идват сами. Подадената любов ще задължи отсрещния, да се отзове по същия безкористен начин. Няма абсолютно лоши хора. Колкото и лош да е даден човек някъде светлината на доброто мъждука, а ние трябва да я възпламеним.

Да обичаме родителите си. Те имат нужда от малко топлина, защото са в края на пътя си, по който и ние вървим. Примерът ще бъде урок на нашите деца. Не трябва да забравяме и нуждаещите се от помощ хора. Да обичаме наред с всичко растенията и животните. Отношенията ни към тях е тест за самите нас - за моралната, човешка добродетел.

Да издигнем символът на доброто! Да тръгнем смело с вяра! Тогава всички бариери пред нас ще паднат. Минали спокойно, недокоснати от падащите камъни ще стоим от другата страна на няколко стъпала по- високо от другите, тихичко изпълнени с Любов и Щастие ще повтаряме: “Колко сме щастливи, колко е хубаво всичко около нас?” А Светлината ще очертава пътя ни, по който все по-смело и уверено изпълнени с Любов към всичко и всички, ще я следваме неотклонно.

Доц. Пенка Костадинова

Нашата загадка

Този, който допуска другите да сторят грях, виновен ли е за греха?

Трябва ли да мълчим, когато другите грешат?

Ако някой има неповторим недостатък, полезно ли му е да се правят още упреци?

Необходимо ли е да се лъже, когато се има предвид нещо полезно?

Как се познава злопаметния човек?

Приятели, ще чакаме вашите отговори на електронната поща sdvb@abv.bg!

Създадено: 11/08/2010 : 12:07
Обновено : 17/08/2010 : 08:40
Категория : Духовни простори
Страницата е посетена 5778 пъти

Версия за печат

Коментар:

Коментар №1

Donka 19/08/2010 : 18:49

Ние хората си мислим, че трябва да предпазваме останалите да не грешат и непрекъснато раздаваме съвети. Нима Бог ни предпазва от грехове? Оставя ни да се опарим, да изгорим, за да си научим урока. Мисля, че не е правилно да предпазваме другите от грях! "Не прави не поискано добро"!

Рубрики

Психика, природа, здраве