Любопитно и забавно - 6. Славяните
Традиции и обичаи при славяните
![]() Пролетният празник Масленица, също има езически корени и включва изгарянето на сламена фигура и все още се практикува в много славянски страни. Имало също така и голям пролетен празник в чест на Ярило - богът на растенията и плодородието. По това време на годината, групи от момичета и момчета обикаляли по селата, носейки зелени клончета, или цветя като символ на новия живот. Те минавали от дом на дом, пеейки песни и благославяйки всеки дом с обичайните ритуали за плодородие. Водачът на групата яздел кон и благославял.
Обичаят на правенето на "писанки"- шарените яйца, по-късно преминали и в празнуването на Великден. Празникът на лятното слънцестоене, днес е известен като Купала. Той се отбелязвал като голяма сватба и според някои предания обикновено завършвал с истински оргии. Имало много храна и напитки в нощта преди големите огньове на открито да бъдат запалени, и младежите да започнат да танцуват по двойки, обикаляйки около огньовете, или да ги прескачат. Момичетата плетели венци от цветя и папрат, която била смятана за свещено растение, и била хвърляна в реката, която щяла да ги отведе до бъдещият им съпруг.
Ритуалното къпане през тази нощ също било много важно. От тук идва и името купала (от купание - къпене), което по-късно отлично паснало с превръщането в покровител на празника на Йоан Кръстител.
В средата на лятото имало празник, свързан с бог Перун, който след приемането на християнството става празник на св. Илия. В езическите времена, този ден се смятал за най- свещеният ден в годината, а според някои исторически източници, на този ден се извършвали и човешки жертвоприношения. След него започвала жътвата.
Не е съвсем ясно, кога точно ставало отпразнуването на жътвата. В историческите извори се споменава интересна традиция, свързана с нея, която се извършвала в храма Световит, в древния град Аркона, на балтийския остров Руян (днешен Руген). Хората се събирали пред храма, където жрецът поставял голяма пшеничена пита, почти с размерите на човек. Високият жрец заставал зад питата и питал хората дали го виждат. Каквото и да му отговорели, той казвал, че следващата година няма да могат да го видят, което значело, че следващата година реколтата ще е още по-плодородна.
По време на зимното слънцестоене също имало важен празник, който по-късно станал част от християнските традициите на Коледата. В много славянски държави, Коледата се нарича Божич, което ще рече Малкият бог. И въпреки, че името отлично се вписва в християнската концепция за Рождество Христово, то има езически корени. Израз е на раждането на младия, нов бог на слънцето, от старото и заслабващо слънчево божество по време на най-дългата нощ от годината. Старият слънчев бог бил Сварог, а неговият син - младото и ново слънце - Дажбог. Старото име на този празник било Корочун.
Материалът представи Йордан Иванов
Създадено: 13/01/2011 : 12:05 Коментар:
| Рубрики
Психика, природа, здраве
Кой, кога и защо?
Страница за теб - нашето бъдеще
Туй що е българско се е наше
Литература и изкуство
Историята и философите
Духовни простори
Наука за живия Бог
Нашите съдби и проблеми
Религиозен кът
Любопитно и забавно Файлов архив
От вас и за вас
Брояч
Информация
Ред. колегия:
Мария Герасова, Петър Граматиков, Иван Миленков, Емилия Казанджиева. Дизайн: Таня Темелкова |