Ел. вестник Сияние - Любопитно и забавно

Главна

Любопитно и забавно - 6. Славяните

Традиции и обичаи при славяните

Славянските обичаи са циклични и повтарящи се всяка година серия от празници, които следват промените в природата и сезоните. За да разбере човек славянската митология, е добре първо да разучи техния календар. С помощта на археологическите изследвания и на особеностите във фолклора на славянските народи, които произтичат от езическото им минало, човек може много да разбере за техния календар и за основните им празници. Годината в славянския календар била лунна и започвала в първия ден на март, подобно на останалите индо-европейски култури. Имената, с които се предполага, че са наричали последната нощ на старата година и първия ден на новата година се смята, че са били съответно Веля ноч, Великдан (Великата нощ и Великият ден. След приемането на християнството, тези имена са били използване за Възкресение Христово.) Сред православните славяни, той е известен като Великден, а сред славяните католици, като Велика нощ. В езически времена това бил празник, който много повече приличал на Хелуин. Определени хора (шамани), с чудновати маски и облечени в палта от овча вълна, обикаляли около селата, тъй като се смятало, че по време на Великата нощ, духовете на мъртвите обикаляли по селата, влизайки в домовете на своите близки, за да посрещнат заедно с тях Новата година. Вероятно божеството, което властвало над последния ден на годината, бил богът на подземния свят Велес.

Пролетният празник Масленица, също има езически корени и включва изгарянето на сламена фигура и все още се практикува в много славянски страни. Имало също така и голям пролетен празник в чест на Ярило - богът на растенията и плодородието. По това време на годината, групи от момичета и момчета обикаляли по селата, носейки зелени клончета, или цветя като символ на новия живот. Те минавали от дом на дом, пеейки песни и благославяйки всеки дом с обичайните ритуали за плодородие. Водачът на групата яздел кон и благославял.

Обичаят на правенето на "писанки"- шарените яйца, по-късно преминали и в празнуването на Великден. Празникът на лятното слънцестоене, днес е известен като Купала. Той се отбелязвал като голяма сватба и според някои предания обикновено завършвал с истински оргии. Имало много храна и напитки в нощта преди големите огньове на открито да бъдат запалени, и младежите да започнат да танцуват по двойки, обикаляйки около огньовете, или да ги прескачат. Момичетата плетели венци от цветя и папрат, която била смятана за свещено растение, и била хвърляна в реката, която щяла да ги отведе до бъдещият им съпруг.

Ритуалното къпане през тази нощ също било много важно. От тук идва и името купала (от купание - къпене), което по-късно отлично паснало с превръщането в покровител на празника на Йоан Кръстител.

В средата на лятото имало празник, свързан с бог Перун, който след приемането на християнството става празник на св. Илия. В езическите времена, този ден се смятал за най- свещеният ден в годината, а според някои исторически източници, на този ден се извършвали и човешки жертвоприношения. След него започвала жътвата.

Не е съвсем ясно, кога точно ставало отпразнуването на жътвата. В историческите извори се споменава интересна традиция, свързана с нея, която се извършвала в храма Световит, в древния град Аркона, на балтийския остров Руян (днешен Руген). Хората се събирали пред храма, където жрецът поставял голяма пшеничена пита, почти с размерите на човек. Високият жрец заставал зад питата и питал хората дали го виждат. Каквото и да му отговорели, той казвал, че следващата година няма да могат да го видят, което значело, че следващата година реколтата ще е още по-плодородна.

По време на зимното слънцестоене също имало важен празник, който по-късно станал част от християнските традициите на Коледата. В много славянски държави, Коледата се нарича Божич, което ще рече Малкият бог. И въпреки, че името отлично се вписва в християнската концепция за Рождество Христово, то има езически корени. Израз е на раждането на младия, нов бог на слънцето, от старото и заслабващо слънчево божество по време на най-дългата нощ от годината. Старият слънчев бог бил Сварог, а неговият син - младото и ново слънце - Дажбог. Старото име на този празник било Корочун.

Материалът представи Йордан Иванов

Създадено: 13/01/2011 : 12:05
Обновено : 13/01/2011 : 12:05
Категория : Любопитно и забавно
Страницата е посетена 105 пъти

Версия за печат