Духовни простори - 6. Неофит Бозвели
 
Неофит Бозвели
 
bozveli.jpgНеофит Хилендарски Бозвели е една от най-светлите и ярки личности на нашето Възраждане. По времето на възрожденеца и до 1870 г. богослужението в българските църкви се извършвало на гръцки език, който бил непознат за местното население, но бил налаган от Цариградската патриаршия.
По това време, освен от турското иго, нашият народ е страдал и от така нареченото гръцко духовно иго. Цариградската патриаршия водела скрита борба срещу българското училище и българската книжнина, срещу българския език, и народностните ни традиции. Гръцките владици в българските епархии изгаряли църковнославянските книги. Прогонвали българските учители и свещеници, и ги замествали с гръцки.
Именно против това иго влиза в борба нашият велик възрожденец, Неофит Бозвели, който в книгата си “Мати Болгария”, разказва за страданията на българите в онези години.
Борбата на Неофит Бозвели за българщината, за Българската църква, за просвета и културно възраждане на българския народ, характеризира неговата упорита дейност, преминаваща през две заточения в Света Гора, на които е изпратен от Цариградската патриаршия, и завършва накрая с неговата смърт при много тежки условия, в Хилендарския манастир на 4 юни 1848 г. 
Тази борба на възрожденеца не е напразна, а събужда у българския народ идеята за отстояване на своята просвета, култура и църковна независимост.
Неофит Бозвели е роден през 1785 г. в Котел. През 1803 г. той заминава за Хилендарския манастир на Света Гора, където през 1810 г. приема монашеско пострижение. Там получава солидно за времето си образование и както сам пише, минава за “учен” калугер. През 1813 г. Неофит Бозвели пристига като таксидиот в Свищов, по това време един от най-големите градове в нашите земи. Там, той стои близо 20 години и се занимава изцяло с проповедническа, учителска и книжовна дейност. Заедно с даскала Емануил Васкидович, полагат големи грижи за учебното дело в Свищов и го издигат като просветен център.
През 1835 г. Неофит Бозвели отпечатва в Крагуевац (Сърбия) учебника “Славеноболгарское детеводство за малките деца”, който за разлика от тогавашните буквари, като например “Рибния буквар” на П. Берон, се състои от шест различни учебни книги.
За Неофит Бозвели, любовта към Отечеството е най-висшето чувство у човека, “велик наш долг”. С въплъщаването на неговите педагогически идеи в учебни помагала и с преподавателската си дейност, той има голяма заслуга към националната просвета през 20-те и 30-те години на ХIХ век. По-късно, Неофит Бозвели се включва като идеолог и организатор на българското църковно движение за самостоятелна Българска църква.
След отпечатването на своите книги в Крагуевац, Неофит Бозвели се завръща и прекарва три години в селища и манастири из Търновската епархия, където се противопоставя на гръцкото духовенство. По това време в тази голяма епархия, народът застава против новоназначения гръцки митрополит Панарет. В лицето на Неофит Бозвели, българите виждат пламенен водач с голяма енергия, който може да оглави борбата за независима Българска църква.
През 1839 г. Неофит Бозвели пристига в Цариград. Той се настанява при българските шивачи в зданието “Хамбара” и поддържа връзки с близо тридесетхилядната българска колония в Цариград. Тук той проповядва и в специална стая на Хамбара започва да извършва богослужение на родния си език.
Народното желание е Неофит Бозвели да бъде назначен за Търновски митрополит. Цариградската патриаршия му отказва и изпраща в Търново гръка Неофит Византиос, който е платил на Патриаршията за назначението, а Неофит Бозвели е поставен за негов протосингел и заминава в Лясковския манастир.
Наклеветен пред Патриаршията и без нужното разрешение на Високата порта, Бозвели е отвлечен през март 1841 г. от манастира и е заточен на Света Гора. По-късно, той успява тайно да избяга и пристига в Цариград в края на август 1844 г. Още през септември същата година, Неофит Бозвели отправя до Високата порта обширен меморандум, който е важен програмен документ. Той съдържа няколко основни искания:
1. Българите да имат архиереи от своята народност и да се избират от самите епархии;
2. Свободно да откриват народни училища и да печатат книги на български език;
3. Да се състави българска депутация, независима от Патриаршията, която да излага всички нужди на народа пряко на Високата порта;
4. В българските градове, съдилищата да са с участието не само на мюсюлмани, но и на българи.
Идеите на Неофит Бозвели за национална просвета и църковна независимост, се приемат от най-будните представители на българите, сред които той намира верни съмишленици. Един такъв е неговият приятел Иларион Макариополски, роден в Елена. По същото време, подобен по съдържание меморандум подава и Иларион Макариополски. Всички тези искания стават програма за началния етап на църковно-националната борба, за осигуряване на културно-духовната самостоятелност на българския народ.
Неофит Бозвели интензивно работи за организирането на цариградските българи и поддържа тесни връзки с активни дейци от вътрешността на страната. Така, в едно писмо до котленци, той ги съветва да учат децата си в български училища и на български език, а не на гръцки.
От името на българските еснафи, той подава нов обширен доклад за състоянието на народа и пагубната роля на гръцкото духовенство. Настоява за построяването в Цариград на български храм, както и на народно седалище за българи, живеещи край Босфора, и в цяла Турция. Неофит Бозвели счита, че в борбата с Цариградската патриаршия на българите, са нужни и други съюзници.
В Цариград той се запознава с Михаил Чайковски, шеф на неофициалната полска агенция. Поради отрицателното му отношение спрямо руското влияние и използвайки връзките, които е установил в османската столица, Чайковски се намесва активно в българо-гръцките отношения, и подкрепя Неофит Бозвели. Той осигурява личната му безопасност и се свързва с турски сановници, които да влияят в полза на неговата борба. Между двамата се установява дейно сътрудничество.
На 29 юни 1845 г. Неофит Бозвели и Иларион Макариополски са арестувани от Цариградската патриаршия и са откарани в Света Гора. Окован във вериги като бунтовник, Неофит Бозвели е затворен във Великата лавра, а по-късно е преместен в Хилендарския манастир. Тук, както и при първото му заточение, той продължава борбата, като пише съчинения главно против фанариотите. През този период са създадени най-забележителните му произведения. През 1846 г. написва известната си книга “Плач бедния Мати Болгарии” (Мати Болгария). В заточението, той е при много лоши условия. В едно от писма си до негов познат, се подписва като “смертелно страдащ”. Неофит умира на 4 юни 1848 г. в Хилендарския манастир при много тежки условия. Както за Васил Левски, така и за него не се знае къде е гробът му.
Борбата и страданията на великия български възрожденец не са напразни. Той успява да събуди нашия народ за постигането на българската културна и църковно-национална самостоятелност. Една година след неговата смърт, през 1849 г. българите в Цариград вече имат свой храм “Свети Стефан”, както и църковна община. На великденската служба в тази църква през 1860 г. (известна като българския Великден), за първи път името на гръцкия патриарх не се споменава. През 1870 г. вече се основава и независимата Българска Екзархия с български архиереи и свещеници, за което се е борил и загинал великият български възрожденец.
Материалът подбра Петър Стоянов
Следва

Създадено: 13/01/2011 : 11:52
Обновено : 13/01/2011 : 11:52
Категория : Духовни простори
Страницата е посетена 9 пъти


Версия за печат Версия за печат

Коментар:

Вси още няма коментари.
Може първи да добавите коментар!

Рубрики

Психика, природа, здраве

Кой, кога и защо?

Страница за теб - нашето бъдеще

Туй що е българско се е наше

Литература и изкуство

Историята и философите

Духовни простори

Наука за живия Бог

Нашите съдби и проблеми

Религиозен кът

Любопитно и забавно

Файлов архив

Тук ще може да преглеждате отделен брой от в. "Сияние" .

1 бр  2 бр 3 бр 4 бр 
5 бр  6 бр   7 бр 8 бр

От вас и за вас

За вас

От вас

Брояч

   всичко

   посетители онлайн

Информация
Ред. колегия:
Мария Герасова, Петър Граматиков, Иван Миленков, Емилия Казанджиева.
Дизайн: Таня Темелкова
^ Нагоре ^