Литература и изкуство - 6. Сантяго Рибейро

 Ще ви запознаем със художника сюрреалист, Сантяго Рибейро

 santiago.jpg
 
С него се запознах в Нетлог, където той сам пожела да станем приятели. Разменихме си информация относно къде живеем, с какво се занимаваме. Представи себе си като художник, който живее в Португалия. Изпрати ми и няколко свои картини в сайта. Реших, че ще пиша за него във вестник "Сияние" и му направих предложение. Той се съгласи и от тук нататък, аз го представям на вас, читателите на нашия вестник.
Жозе Мануел Сантяго Рибейро е роден в Коимбра. Детството и юношеството си прекарва в своето село Кондеикса, където живее и обособява религиозните си възгледи. Светските си утвърждава в "Авангарден и Цити” университет в Коимбра.

izl1.jpg   izl2.jpg
В СОУ "Аверал Бротеро" в Коимбра, той завършва курса по изкуствата и занаятите. През 2006 г. постъпва във висшето училище в Коимбра. Участва в организираната на множество индивидуални и колективни художествени изложби. Творбите му са представени в няколко частни колекции. В колекцията за съвременно изкуство на Националния музей Мачадо де Кастро и в рамките на Фондацията Bissaya Бейкър в Коимбра, Португалия и Европейския съюз.
Ще ви представя някой от творби му и да се надяваме, че ще се видим на живо с него.
Мария Герасова
 
Носталгия
 
В ръцете ми лежи албума стар,
а спомени се връщат на талази
и слушам вече дълго Буда-бар,
носталгия сълзлива ме полази...
 
Когато в меланхолия се пренеса
и спомени и сълзи ще изтрия,
от миналото ще се отрека...
от себе си да мога, ще се скрия...
 
Добре ще е, да не оставаш сам,
нагаждай се в житейските поврати,
бих искала докрай да се раздам,
макар на чужди хора, непознати.
 
Дори и с болка да отроня стон,
подобно влака спрял се на перона,
оставам вечно търсеща подслон
отчаяна, самотна примадона...
 
Защо да гледам миналото пак,
не ще завърна хубавото време,
живота е оставил траен знак,
щом младостта дошъл е да ни вземе.
                                Ирена Георгиева
 
bgka6ta.jpeg

Българска къща
 
Една писана стомна с клончета
дрян като ваза.
Една стомна със багри на дъга и поле.
Две-три клончета дрян винаги млади.
...На живот и на здраве благославяли те.
Кой ли майстор е втъкал в парчето от глина,
този дъх пресен на здравец?
Кой ли скулптор е дялал в унес незнаен,
тези прости и хубави форми?
Една писана стомна с клончета дрян.
До миндера завит с китеник с шарка.
На разжарена планинска зора, багри –
превърнати в звуци винаги млади.
Звуци превърнати в багри ярки и шарени,
с глас на гайда и звън на далечни
планински стада.
                                 Елен де Гори
 
Признание
 
Затвор като затвор...
Телесен,
тесен.
Затворничка съм.
И съм тъмничар.
Внушавам си, че ми е интересен,
че тази моя крепост
                            има чар.
Че крие даже някакво имане
от стар,
почти забравен вече род
и длъжна съм, каквото и да стане,
да бъда будна тука на живот
и смърт!
               И често другарувам с нея -
смъртта ми е сестра,
                       не ми е враг.
Когато нямам сили да живея,
сама си я зова на своя
                                  праг.
Да ме освободи от тази роля
и от затвора да ме изведе.
Аз просто най-приятелски
                                  я моля.
Духът ми после знае
                               накъде...
 
          Поетесата Маргарита Антонова
 

Създадено: 13/01/2011 : 11:46
Обновено : 13/01/2011 : 11:48
Категория : Литература и изкуство
Страницата е посетена 11 пъти


Версия за печат Версия за печат

Коментар:

Вси още няма коментари.
Може първи да добавите коментар!

Рубрики

Психика, природа, здраве

Кой, кога и защо?

Страница за теб - нашето бъдеще

Туй що е българско се е наше

Литература и изкуство

Историята и философите

Духовни простори

Наука за живия Бог

Нашите съдби и проблеми

Религиозен кът

Любопитно и забавно

Файлов архив

Тук ще може да преглеждате отделен брой от в. "Сияние" .

1 бр  2 бр 3 бр 4 бр 
5 бр  6 бр   7 бр 8 бр

От вас и за вас

За вас

От вас

Брояч

   всичко

   посетители онлайн

Информация
Ред. колегия:
Мария Герасова, Петър Граматиков, Иван Миленков, Емилия Казанджиева.
Дизайн: Таня Темелкова
^ Нагоре ^