Религиозен кът - 5. За светиите
За почитането на светиите, просияли на Запад
 
Християнството на Запад било проповядвано в първите векове на много места, от самите апостоли. В продължение на векове, твърдо се отстоявало православието на Запад и там се устремявали източните изповедници да търсят подкрепа във времена на ерес (св. Атанасий, св. Максим/. Тук, просияли множество мъченици и подвижници, послужили за основа на Църквата. Но отдалечаването и отпадането на западното християнство от Едната Вселенска Църква, затъмнили истината. Когато се установи, че даден подвижник или светител е бил почитан за светец до отпадането на Запада, то такъв се и почита за светия от Православната Църква.
sv-atanasii.jpg    sv_maksim.jpg

На много светци не е определен особен ден за тяхна памет, макар някои от тях да се упоменават в определени служби. Житията на мъчениците, подвижниците и другите светии са известни единствено на Бога. Всички те се прославят в Неделята на Вси Светии, както се говори и в Синаксара на този ден. Светиите, неизвестни досега на Изток, но почитани в пределите на Запада, принадлежат по своя земен живот на различни векове и са се прославили по различни пътища.
Те са мъчениците от първите векове на ранно християнска църква, подвижниците и светителите. Последните два лика отчасти се сливат, понеже много от подвижниците в последствие стават светители-епископи. Относно първите, т.е. мъчениците, няма никакъв спор, понеже те по своите страдания за Христа придобиват правото на почитание от Църквата. Такива са напр., св. Потин еп. Лионски и останалите лионски мъченици.
 В Марсилия са мъченик Виктор, пострадал с покръстените от него стражи Александър, Фелициан и Лонгин. Над тяхната гробница преп. Касиан Римлянин създал манастир, в който се подвизавал и починал. В православния месецослов намираме няколко мъченици с името Виктор, но от описанието на техните страдания разбираме, че това са различни светци.
От древност много почитан е и св. мъченик Албан близо до Лондон, където и досега почиват мощите му. В някои църковни извори се споменава за легиона на св. Маврикий, пострадал за Христа в планините на Швейцария, подобно на дружината на св. Андрей Стратилат на Изток. Този Маврикий е съименен на друг Маврикий, който пострадал със сина си Фотик, но по мястото и вида на страданията им явно са различни светии.
Осветил със своята кръв Тулуза и епископ Сотурнин, който бил влачен за Христа по градските улици в средата на IIIвек.
Всички тия мъченици, чиято кръв е била семето на Христа, които Църквата почти ежедневно възпява в различните мъченически тропари и стихири, представляват багреницата, с която се е украсила Църквата Христова.
Продължители на мъчениците в утвърждаване на вярата и благочестието на Запад, както и на Изток, били светителите и преподобните. Първото монашество на Запад е тясно свързано с Изтока. Сведения за него и неговите основатели са се запазили в трудовете на техните ученици или други близки по време писатели.
Един от основните разсадници на Запад бил Леринския манастир. Житието на основателя му св. Хонорий е съхранено в неговия панегирик от ученика му Иларий епископ на Арл. От него е известно, че св. Хонорий пътешествувал из Египет и Палестина със своя брат, като след завръщането си от там създал свой манастир в Лерина. По време на земния си живот извършил много чудеса. С манастира били духовно свързани св. Павлин Нолански, по чието указание тук пристигнал св. Евчерий, оставил немалко трудове, в т. ч. “Житие на св. Маврикий и светите мъченици от Тивейския легион”. В манастира живял известно време преп. Касиан, основал по-късно своя обител в Марсилия. Св. Касиан се почита в цялата Православна Църква, макар да отбелязваме паметта му веднъж на четири години. В католическата църква като поместно-читим светец, паметта му ежегодно се отбелязва в Марсилия, където в храма на свещеномъченик Виктор почиват останките от неговите мощи, съхранени след унищожаването им през време на Френската революция. В същия манастир се подвизавал и св. Викентий Лерински, църковен учител, който на Изток е по-почитан, отколкото на Запад, оставил ни своя труд за Свещеното Предание. Чрез Леринския манастир с Изтока били свързани Англия и Ирландия, понеже той се явявал духовна опора за просветителя на Англия преп. Августин и неговите сподвижници. Там живял за кратко и просветителят на Ирландия св. Патрикий.
Манастирът, основан от св. Коломб в Ирландия, се намирал в общение и редовни двустранни връзки с манастирите на Изток през XI век, а, по някои податки, и след разрива на Рим с Константинопол. Останките от този манастир съществуват и до днес, с мощите на преподобния му основател. Последователи на св. Коломб били преподобните Колумбан, Фридолин и Гал. От Ирландия отишли в Швейцария през VI век и допринесли много в Галия, и Северна Италия за утвърждаването на християнството, и защитата на православието от еретиците. Приживе, те извършвали чудеса и предсказвали бъдещето. Подробните им жития се пазят в тамошните манастири и паметта им се почита в местата, свързани с тях.
Сред френските преподобни, изпъкват имената на света Геновева и св. Клодоалд, наричан Клуд.
Преподобна Геновева, родена през 423 г. и представила се в Господа в 512 година, от детските си години се отличавала с набожност, и целия си живот прекарала в молитви, и крайно въздържание. В детството на същата призванието й било провидяно от св. Герман Оксерски, и той я благословил да се посвети на Бога. Духовно, тя била свързана с преп. Симеон Стълпник, който знаел за нея. Много чудеса извършила тя през живота си, като най-славното било, когато със своите молитви спасила Париж от Атила. Споменът за това чудо не само е запазен в църковното предание, но е отбелязан и с колона на мястото, до което достигнал Атила. Тя е считана за покровителка на Париж и Франция, и унищожаването на мощите й по време на революцията не накърнява, и не прекратява почитанието й като такава.
Преподбни Клодоалд бил от кралско семейство, загинало във време на междуособици. Израснал и разбрал нищетата на земната слава, той не пожелал да предяви правата си над трона, а приел монашество и най-строг подвижнически подвиг. Изветно време прекарал в пълно уединение, после основал манастир, в храма на който и до днес се пазят мощите му. Представил се о Господе в средата на VIв.
Света Клотилда била баба на преп. Клодоалд и кралица на Франция, която възпитавала своя внук. За Франция тя има същата значимост както за Римската империя св. Елена, за Русия – св. Олга и за Чехия – св. Людмила. Благодарение на нея, съпругът й Кловис Първи се покръстил, а после окончателно се утвърдил в Православието. Чрез своя живот, наставления и молитви, тя проповядвала и утвърждавала християнството във Франция. След смъртта на съпруга си, водила живот на въздържание и грижи за бедстващите, и нуждаещите се. Предупредена свише за своята кончина (30 дена преди това), тя се представила в мир на 3 юни 533 година. Мощите й се пазели и с тях се извършвали литийни шествия до Френската революция, когато били изгорени.
В утвърждаване на  християнството във Франция, проповядвано там още в дните на светите апостоли, много се потрудили светителите от следващите векове, които се борили с проникващите ереси. Особено се прославил св. Мартин епископ Турски (на град Тур). Житието му намираме и в руските четиминеи, макар и поместено на 12 октомври, а не на 11 ноември, когато той починал и когато се чества неговата памет. Учител му бил всечитимият св. Иларий от Поатие. Св. Мартин, чиято памет е широко почитана, работил за просвещаването не само на Галия-Франция, но и на Ирландия, тъй като св. Патрикий, нейният просветител, бил негов близък родственик и се намирал под духовното му влияние.
Св. Патрикий се отличавал със строг живот и подобно на св. Мартин, светителските му трудове са съчетани с монашески подвизи. Приживе се прославил с множество чудеса, способствали за покръстването на ирландците. Като светец, се чества от деня на неговата смърт (491 или 492 г.) при ред знамения, свидетелстващи за неговата светост.
Също в Ирландия, пътували за борба с пелагианизма други два стълба на Църквата в Галия – светителите Герман Оксерски и Луп Троенски. И двамата се прославили с неустрашимостта в проповядването и закрилата на своето паство от варварите, както, и с много чудеса приживе, и след смъртта им.
Св. Герман Оксерски починал през 439 г. и мощите му за векове се съхранявали нетленни, докато не били унищожени от калвинистите. Св. Луп, за когото е упоменато в “Илиотропон”-а на св. Йоан, Архиепископ Черниговски (впоследствие митрополит Тоболски), приел монашество в леринския манастир под ръководството на св. Хонорат, достойния приемник на преп. Хонорий, основателят на тази св. обител. По-късно св. Хонорат станал епископ на Арл, където църквата била устроена от първия епископ - Трофим, ученик на св. ап. Павел. Св. Луп бил избран за епископ на град Троайе, но продължавал да води строг подвижнически начин на живот. Спасявайки своя град от Атила и извършвайки няколко чудеса, той загинал в 479 г. Мощите му се запазили до Френската революция, когато били изгорени, но все пак до наши дни са достигнали няколко частици от тях.
 
Следва
Превод: Петър Граматиков
 

Създадено: 10/12/2010 : 12:04
Обновено : 10/12/2010 : 12:04
Категория : Религиозен кът
Страницата е посетена 4167 пъти


Версия за печат Версия за печат

Коментар:

Вси още няма коментари.
Може първи да добавите коментар!

Рубрики

Психика, природа, здраве

Кой, кога и защо?

Страница за теб - нашето бъдеще

Туй що е българско се е наше

Литература и изкуство

Историята и философите

Духовни простори

Наука за живия Бог

Нашите съдби и проблеми

Религиозен кът

Любопитно и забавно

Файлов архив

Тук ще може да преглеждате отделен брой от в. "Сияние" .

1 бр  2 бр 3 бр 4 бр 
5 бр  6 бр   7 бр 8 бр

От вас и за вас

За вас

От вас

Брояч

   всичко

   посетители

Информация
Ред. колегия:
Мария Герасова, Петър Граматиков, Иван Миленков, Емилия Казанджиева.
Дизайн: Таня Темелкова
^ Нагоре ^