Ел. вестник Сияние - Духовни простори

Главна

Духовни простори - 5. Найден Геров

ДУХОВНИТЕ БУДИТЕЛИ

НАЙДЕН ГЕРОВ
(1823-1900)

Роден е в Копривщица. Началното си образование придобива в България, включително и в гръцкото училище в Пловдив, където учи от 1834 до 1837 година. Завършва в Копривщица и две години се занимава при Неофит Рилски, след което е изпратен в Одеса. Там учи от 1839 до 1842 гадина и завършва гимназия с отличие, а административни и стопански науки в Ришельовския лицей /1842-1845 /. В този град живеят и благодетелите на българското образование, Васил Априлов/ 1789-1941 /, Палаузови и Тошкови. Тук, той се среща с връстниците си – поетът Добри Чинтулов /1823-1886 /, високо интелигентните учители и книжовници Димитър Мутев /1818-1864/ и Елена Мутева /1825-1854/, която е смятана за първата българска поетеса. Среща се и с Ботьо Петков- бащата на Христо Ботев /1847-1876 /.

В Одеса, Найден Геров пише стихове, създава първата българска поема „Стоян и Рада”, която е отпечатана там през 1845 г. Автор е на басни, а пътеписните му бележки, които дълго време остават неизвестни на българският читател, ги публикува чак през 1914 г. Те са едни от най- значимите ранни постижения на жанра в литературата.

Получава с почести дипломата си за висше образование. Придобива и руско гражданство. Той се завръща в България и започва като учител в Копривщица. През 1846 година изгражда първото българско, класно училище. Тук, той става известна личност, за която е и песента:

Прочул се Найден граматик,

че знае Найден да чете,

да чете, още да пише,

повече от владиката,

от владиката, пловдивския.

През 1850 Найден Геров идва в Пловдив и заварва един град, едва ли не изцяло погърчен. Българският език и образование са гонени и прогонени. Гръкоманията по това време е прочута и той трябва да се бори и устоява преди всичко. Клевети и подлости били пуснати срещу него, за да го прогонят от тук. В тази жестока борба, той намира подкрепата на неколцина придошли от Средногорието, главно от Копривщица първенци.

В Пловдив става главен учител в Епархийското класно училище, където преподава български език, църковна и обща история, математика, физика, естествена история и търговия. За повечето предмети, пише учебници. След време той разказва с умиление:

„Достигнал съм до голям чин и почести. Радвам се на добро име и слава Богу , нищо не ми липсва, но никога няма да забравя 20 юли 1851 лето. Една неделя преди тоя ден, гърците имаха изпит в своето главно училище, дето бях поканен да присъствувам и аз. И сега, а тогава още повече, учението в гръцкото училище се състоеше само в изучаване на стария гръцки език, когото накрая пак не научаваха... На този изпит, присъствуваше цветът на пловдивските гърци с владиката. На всички се четеше на лицето една гордост, една превзетост: само гръцкият език е приспособим за учение, напусто се мъчите с вашия дебел български език, вижте каква дълбока наука се крие в нашия език! След изпита, аз поканих владиката с всички присъствуващи първенци гърци, да дойдат на моя изпит, на български изпит в българското училище. На 20-ий юли св. Пророк Илия Гръмовник, след божествената служба, нашето училище беше препълнено с народ, когото гръцкия владика в едно с гръцките първенци дойдоха на изпита. Разнообразието на преподаваните предмети, разбраните отговори на учениците, решението на много математически и физически задачи, точното показване на географските места, слисаха присъствуващите гърци... Гръцкият владика се навъси и подкачи да пита гръцките учители, защо тези предмети не се учат в тяхното училище. След изпита, гърците си отидоха като попарени, те се изпокараха и промениха учителя си, а моите ученици и нашите българи тържествуваха. Тоя ден е най- радостният в живота ми.” Успехът на учениците е признат и от униатския епископ Андрея Катова. „Господа, казал той, откровено си признавам, че отговорите на много от зададените от мен въпроси, аз съм научил в Европа, във висшите учебни заведения” Това е звезден миг в историята на родното образование: в училището, наречено по настояване на Найден Геров Кирил и Методий, по бляскав начин се демонстрира духовното израстване на българите. Пловдив се превръща в притегателен център на просвещението.

Следва

Създадено: 10/12/2010 : 11:51
Обновено : 10/12/2010 : 11:51
Категория : Духовни простори
Страницата е посетена 4207 пъти

Версия за печат