Духовни простори - 5. Найден Геров
ДУХОВНИТЕ БУДИТЕЛИ
НАЙДЕН ГЕРОВ
(1823-1900) ![]() В Одеса, Найден Геров пише стихове, създава първата българска поема „Стоян и Рада”, която е отпечатана там през 1845 г. Автор е на басни, а пътеписните му бележки, които дълго време остават неизвестни на българският читател, ги публикува чак през 1914 г. Те са едни от най- значимите ранни постижения на жанра в литературата.
Получава с почести дипломата си за висше образование. Придобива и руско гражданство. Той се завръща в България и започва като учител в Копривщица. През 1846 година изгражда първото българско, класно училище. Тук, той става известна личност, за която е и песента:
Прочул се Найден граматик,
че знае Найден да чете,
да чете, още да пише,
повече от владиката,
от владиката, пловдивския.
През 1850 Найден Геров идва в Пловдив и заварва един град, едва ли не изцяло погърчен. Българският език и образование са гонени и прогонени. Гръкоманията по това време е прочута и той трябва да се бори и устоява преди всичко. Клевети и подлости били пуснати срещу него, за да го прогонят от тук. В тази жестока борба, той намира подкрепата на неколцина придошли от Средногорието, главно от Копривщица първенци.
В Пловдив става главен учител в Епархийското класно училище, където преподава български език, църковна и обща история, математика, физика, естествена история и търговия. За повечето предмети, пише учебници. След време той разказва с умиление:
„Достигнал съм до голям чин и почести. Радвам се на добро име и слава Богу , нищо не ми липсва, но никога няма да забравя 20 юли 1851 лето. Една неделя преди тоя ден, гърците имаха изпит в своето главно училище, дето бях поканен да присъствувам и аз. И сега, а тогава още повече, учението в гръцкото училище се състоеше само в изучаване на стария гръцки език, когото накрая пак не научаваха... На този изпит, присъствуваше цветът на пловдивските гърци с владиката. На всички се четеше на лицето една гордост, една превзетост: само гръцкият език е приспособим за учение, напусто се мъчите с вашия дебел български език, вижте каква дълбока наука се крие в нашия език! След изпита, аз поканих владиката с всички присъствуващи първенци гърци, да дойдат на моя изпит, на български изпит в българското училище. На 20-ий юли св. Пророк Илия Гръмовник, след божествената служба, нашето училище беше препълнено с народ, когото гръцкия владика в едно с гръцките първенци дойдоха на изпита. Разнообразието на преподаваните предмети, разбраните отговори на учениците, решението на много математически и физически задачи, точното показване на географските места, слисаха присъствуващите гърци... Гръцкият владика се навъси и подкачи да пита гръцките учители, защо тези предмети не се учат в тяхното училище. След изпита, гърците си отидоха като попарени, те се изпокараха и промениха учителя си, а моите ученици и нашите българи тържествуваха. Тоя ден е най- радостният в живота ми.” Успехът на учениците е признат и от униатския епископ Андрея Катова. „Господа, казал той, откровено си признавам, че отговорите на много от зададените от мен въпроси, аз съм научил в Европа, във висшите учебни заведения” Това е звезден миг в историята на родното образование: в училището, наречено по настояване на Найден Геров Кирил и Методий, по бляскав начин се демонстрира духовното израстване на българите. Пловдив се превръща в притегателен център на просвещението.
Следва Създадено: 10/12/2010 : 11:51 Коментар:
| Рубрики
Психика, природа, здраве
Кой, кога и защо?
Страница за теб - нашето бъдеще
Туй що е българско се е наше
Литература и изкуство
Историята и философите
Духовни простори
Наука за живия Бог
Нашите съдби и проблеми
Религиозен кът
Любопитно и забавно Файлов архив
От вас и за вас
Брояч
Информация
Ред. колегия:
Мария Герасова, Петър Граматиков, Иван Миленков, Емилия Казанджиева. Дизайн: Таня Темелкова |