Ел. вестник Сияние - Литература и изкуство

Главна

Литература и изкуство - 1. Нашите първи автори

Вселенска любов

Любов, скитнице скрита,

от майка омесена пита.

Очаквах те в сърцето си лудо

ти, всичко градиш и твориш

ти, просто си чудо.

Очаквах те, жива и земна,

ти, днес си ни толкоз потребна.

Очаквах те, в утро лъчисто,

окъпана, с нафор пречистена.

Очаквах те, скъпа и песенна,

в надежда в дните ми есенни,

очаквах те хубава, писана,

в часове на християнската истина.

Очаквах те бедна, богата,

в пролет и късен игнажден.

Очаквах те, да дойдеш в сърцата ни

макар и в друго прераждане.

Любов, ти тука си днеска

и в багри в сърцата лъчиста.

Ти стих си и песен, и вопъл и фреска,

ти, толкова чиста,

ти, толкоз Вселенска.

Виолета Дулчева

Как Крали Марко си изгубил силата

След като видял, че няма вече юнаци, с които да мери силата си, казал, че срещу Бога може да излезе.

Чул го Бог и се превърнал в старец, като сложил в една торба шепа пръст. Минал покрай него Крали Марко и старецът го помолил да му повдигне торбата. Крали Марко опитал с върха на колчето, то се счупило.

Слязъл от коня и опитал пак, но не можал. Попитал: “Какво толкова тежко има в торбата, старче?” А той отговорил: “Човешките мъки и неволи, на цялата църна земя.

Митко Тодоров

Весел гръмотрън

Разширявам тесногръдия

Мумуфицирам крилати идеи

Въоръжавам със спокойствие

Душа под наем търси хазаин

Боксониера търси семейство лилипути

Търся мъж - може безличен, но паричен

Уреждам място под слънцето в пустинята.

Жена с форми, търси мъж със съдържание

Заменям богата старост с бедна младост

Продавам няколкократно ползвана булченска рокля

Радослав Вутов

Създадено: 11/08/2010 : 12:05
Обновено : 23/08/2010 : 14:24
Категория : Литература и изкуство
Страницата е посетена 217 пъти

Версия за печат

Коментар:

Коментар №1

parnar 11/01/2012 : 21:08

следобедна гара
Дъвчат следобеда
старци в бастунчета.
Гълъби пърхат
в трохите по плочника.
Голи красавици
светят в цигарите.
Влажни от погледи.
Токчета.
Токчета…

Гарата дреме
в сън по момичета.
Или във къс
от следобед.
Слънце и смях
от перона надничат.
Като
от детско
            фото.

Цигани
с кестени
топлят в небето си
ято оклюмали врани.
Влакът пониква
сънливо
              от изток.
С погледи
влакът се храни.

Като присъда
е точен
часовникът.
Кръгъл
от рамене
на раздели.
Няма те
в тези
разсърдени токчета.
И не наднича
                  зеленото…

Старчета
местят
с бастуните времето –
вятър от хълма ми
                        &nbs p;  тича.
В погледи.
В подлези.
В стъпки… И стъпкано.
Моята любов
                се изрича…
Пламен ПарнаревПазарджик...Ами така се пише за любовта,мисля!

Рубрики

Психика, природа, здраве