Литература и изкуство - 5. Елен де Гори
 Щастие  
 elen.jpg

Има мигове...
Мигове, в които бавно чезнеш
Премалял от необятност и любов,
Мигове, в които искаш още
Да задържаш зреенето
На налял се плод.
Има мигове
Които се разчупват,
Бликват несънуван, неживян
Сън със елементи на действителност,
Несънуван сън и неживян.
Има мигове
Които те понасят,
Те са най-високата вълна,
Впий ръце във белия й гребен –
Ти си малка пролетна звезда.
Има мигове...
Хората ги наричат щастие.
             Елен де Гори
 
 
Фарът
 
Пяло морето приказносиньо
Песен, родена от чайка,
Песен, че имат надеждите име,
Песен, че има край мракът.
 
Морският вятър пригласял,
ту стенел, ту отривисто звучал,
шепнел той тихо на кораби бели,
ревял с ураганен див глас.
 
Сбрали звездите златокоси главици,
Тихичко тайно решили
Кичур от своите нежни къдрици
Всяка от тях да отреже.
 
Сбрали в едно чудните къдрици
Както ръкойки се сбират,
Снопът високо над морето издигнали
И така се родил Фарът.
                    Елен де Гори
 
Признание
 
Стига съм гонил смаяни ветри.
Стига съм близал горещи рани.
Стига съм скитал пет за четири
по тия градски мегдани.
 
Стига съм киснал по разни клубове
със сервитьори надменни.
Стига съм карал булки хубави
да полудяват по мене.
 
Стига със тия глобални проблеми,
стига с мъглявото утре.
Стига с проклетите GSM-и,
скенери и компютри.
 
Стига със тия колосани ризи,
фракове и вратовръзки,
стига със тия досадни капризи
на префантосани гъски.
 
Искам да ида в моето село,
да вляза в бащини двори.
Искам чаровната Златка Вангелова
да ми запей-заговори.
 
Искам край оня извор да мина
в някоя заран красива –
да грабна тая пуста Калина,
дето вода налива.
 
Искам накрая два мига само:
да коленича сиротно
и да помоля прошка от мама,
че й зачерних жив.
 
Поетът Тодор Чонов
 
ВЕСЕЛ ГРЪМОТРЪН
 
Мисия
misia.jpg
- Здравей, бай Начо, какво има?      
- Идвам с мисия, докторе, при теб. Важна мисия. 
- Ами каква е тая дамаджанка? И в найлоновата торба нещо носиш? Какво си решил бай Начо? Да нямате болен в къщи?
- А, докторе, всички сме тип- топ. Булката нагъва сланинка, пие маврудова винка и... ха, да са живи и здрави предните зъби... А аз идвам при теб с мисия.
- Заповядай де, заповядай! Разполагай се! Ха, да чуем сега?
- Тиганче имаш ли? Да спържем крехтинката, докторе...Че туй докторе, на три пъти ме спасяваш вече. Цериш ми болките и сега съм като чук здрав. Работата не ми се опъва... Затуй съм ти много признателен... Ха, наздраве, докторе!
- Знаеш, не употребявам алкохол!
- А, докторе, не обиждай маврудовата ми винка! То не е алкохол, ама елексир, дето само боговете пият и на другите не дават... Аз идвам с мисия при теб...
- Добре, де, чух! И?
- С жената те наблюдаваме от известно време. Вехнеш и съхнеш, нехел си нещо. Плашим се за тебе, знаеш. Ще се поболее докторчето ни, ще се махне и отиде, та се не виде, пък няма кой да нилекува. Трябва да те подхраним, знаеш... И дума няма, моята мисия е такава, да изцерим нашия медик, ако трябва. Ще го храним, ще го поим, само и само да ни е жив и здрав, да ни цери, когато трябва... На, какви хапчета даде на старата и сега, ела да я видиш - яде рибици и пуешки плещи, та се засинява и няма повече оплаквания от мозъка и бъбреците... Затуй, докторе, и сакаме да те спасим с нашите, домашни церове, дето в града ги нема... Ха, наздраве!
   Лекарят остава един миг замислен. Излиза, поглежда се в огледалото в антрето и за първи път се вижда с очите на бай Начо.
   Наистина е блед. Наистина е слаб. Какво око има тоя народ, нищо не изпуска, на, забелязал е, че докторчето им нещо не е в ред.
   И като се връща в компанията  на развеселилия се бай Начо, той грабва чашата.
- Та казваш, като тоя ваш цер, червеното вино, няма никъде, така ли? Ха,   наздраве!
- Наздраве, докторе. Я, как ти пламнаха бузите, видя ли се в огледалотo? Така ми харесваш. И не само на мене и на народа ще се харесаш. Здрав и силен човек - спорен живот. Ако трябва, пак в името на твоето здраве, ще ти намериме една нашенска мома. Чуй, моята щерка е учителка в града, само да отвориш уста и... Твоя е. Ще ти народи цяла чета момчета и за още ще пита... Думай сега, докторе!
Мария Герасова
 
 

Създадено: 10/12/2010 : 11:41
Обновено : 10/12/2010 : 12:49
Категория : Литература и изкуство
Страницата е посетена 54 пъти


Версия за печат Версия за печат

Коментар:

Вси още няма коментари.
Може първи да добавите коментар!

Рубрики

Психика, природа, здраве

Кой, кога и защо?

Страница за теб - нашето бъдеще

Туй що е българско се е наше

Литература и изкуство

Историята и философите

Духовни простори

Наука за живия Бог

Нашите съдби и проблеми

Религиозен кът

Любопитно и забавно

Файлов архив

Тук ще може да преглеждате отделен брой от в. "Сияние" .

1 бр  2 бр 3 бр 4 бр 
5 бр  6 бр   7 бр 8 бр

От вас и за вас

За вас

От вас

Брояч

   всичко

   посетители онлайн

Информация
Ред. колегия:
Мария Герасова, Петър Граматиков, Иван Миленков, Емилия Казанджиева.
Дизайн: Таня Темелкова
^ Нагоре ^