Туй що е българско се е наше - 5. Коледа иде
Мариета Аспарухова

marieta.jpgКогато попиташ за нея, всички казват:”Познаваме я. Как да не я познаваме. Та тя е душата на читалището ни.” Някой възрастни подмятат.: “От малка я познаваме. Беше ей, такова мъниче, пък като запееше, ставаше ни благо на душата. Отгоре на всичко с няколко дечурлига като нея, обикаляха къщята, за да помагат на– по– възрастните. От тимуровската команда сме– хвалеха се те.
И ето сега, самата Мариета разказва.
“За първи път запях на около 4– 5 години. Спомням си, първите ми песни бяха “Теменуго, Теменужке” и “Радо мари..” Обичах да пея пред бабите в махалата. Дядо ми по бащина линия свиреше на окарина, а другият ми дядо на овчарска свирка.
Във втори клас ме записаха в школата, за да се науча да свиря на акордеон. Учех и пеене. Пет години бях в нея.
Първата ми бавна песен беше “Мащеха Радка решеше.” Научих я от дядо– бащата на майка ми.
Средното си образование завърших в НУФИ “Филип Кутев” град Котел. След завършването ме приеха в Академията за музикално и танцово изкуство град Пловдив, със специалност– народно пеене. Бях в класа на голямата наша певица, а сега професор– Анка Кушлева.
Всичко мина и отмина, а аз отново съм си у дома, в град Левски. Преподавам на най– малките, от 4 до 9 години това, което знам и съм научила– чистият, изворният фолклор. Горда съм, че работя в едно читалище, което носи името на нашият голям и незабравим актьор– Георги Парцалев, в школата по изкуствата “Добри Христов.” Уча децата на чисто и стилно изпълнение на северняшката народна песен, от Централна Северна България.
Живецът е песента, музиката и танца. Те трябва да бъдат запазени, защото това е нашата история, нашият корен, нашето българско изкуство. Казват, че изкуството е вечно. То няма край, а едно непрекъснато начало”– завърши тя.
А сега ще се разделим с Мариета и ще и пожелаем това, което е започнала, да продължи занапред.
Мария Герасова
 
Николай Гурбанов

gurbanov.jpgРоден е на 6.09. 1993 г. в град Варна. Още младеж, но вече изявен певец. Интервюирах го индиректно.
- Николай, на колко години започна да изучаваш музика?
– Още на 8 започнах да свиря на акордеон, при известният акордеонист Георги Събев.
– В рода ти има ли музиканти?
– Да. Баба ми е народна певица, а дядо ми лека му пръст, е свирил на акордеон.
– Как протече по– нататък творческият ти път?
– От 2004-2010 година, свиря при Красимир Димитров. Един голям акордеонист и най-вече човек, който ме научи на музикална култура. Сега съм в Националната гимназия по хуманитарни науки и изкуства “Константин Преславски”– профил музика, специалност народно пеене.
– Имаш ли любим преподавател?
– Разбира се, госпожа Радостина Манева.
– Разбрах, че известният на всички добруджански и тракийски певец Добрин Коев, значи много за теб. Защо?
– Защото той дава много от себе си, за да ме усъвършенства като народен певец.
– А имаш ли певец, чийто песни обичаш?
– Обичам песните на големия тракийски певец, който вече не сред живите– Красимир Станев.
– И накрая, искаш ли нещо да кажеш?
– Да, разбира се. Искам да благодаря на моите родители. На подкрепата на учителите ми и най– вече на Добрин Коев и Кичка Христова.
– Благодаря ти и на теб, Николай. Пожелавам ти лек път, в твоите творчески изяви!
През месец март 2010 година Николай Гурбанов спечели “Златната лира” на конкурса “Орфеево изворче” в град Стара Загора. А на 25.09.2010 година, специалната награда на журито на конкурса “С песните на Стоян Радев,” в град Търговище.
А сега, ще се разделим с него и да се надяваме, че ще го срещнем на музикалната сцена.
Мария Герасова
 
Коледна трапеза
 
trapeza.jpgВ Австрия, на коледната трапеза се сервира задушен шаран със сос от бира, хляб с джинжифил и понички с крем, и карамелено-кайсиев сос. В Англия, сервират греяно вино, тарталети със сладко от сушени плодове и коледен пудинг, украсен с клонче имел, символ на трънения венец на Христос.
В Германия, на Коледа се консумират огромен брой сладкиши - бисквити с джинджифил и подправки, торти във формата на елха, или коледна звезда, сладки с марципан и щолен - великолепен коледен кейк. В Холандия, традиционно се поднасят маслени топченца,  които представляват малки топчета от тесто със стафиди, изпържени с масло и поръсени със захар.
В Дания се яде гъска, шунка и маринована херинга, а за десерт се поднася оризов пудинг. В Испания по традиция хапват печена и пълнена с лимони риба, а за десерт „турон", сладкиш,  който наподобява нуга, направен от бадеми и мед.Италианците на Коледа обичат да си угаждат с „котенчино" пресен свински колбас, поднесен с леща, а за десерт - коледния козунак „Панетоне" със сушени плодове, или захаросани кори.
Във Франция се сервират морски дарове, печена гъска, и коледно руло Пънче - класически коледен десерт. В Полша на празнината трапеза се сервират дванадесет ястия, като задължителни са шаранът - символ на семейното благополучие и кекс с маково семе, стафиди, бадеми и мед.В Чехия също се приготвя шаран, дори по четири начина: пържен, печен със сушени сини сливи, желиран и на супа. Десертът е „колачес", сладки рулца с пълнеж от мак, сушени плодове и извара. В Словакия трапезата на Рождество започва с вафли, намазани с мед и греяно вино.
В Норвегия на този ден се приготвя риба треска, ароматни бисквитки и специален пунш. В Мексико на децата им подаряват картонени животинки, напълнени с бонбони. На места се правят „букуелос" - анасонови бисквитки, които се сервират със сироп в глинени чинийки. След като се изядат бисквитките, чинийките се чупят за щастие.
В Армения се приготвя сладък ориз със сушени плодове и ядки, задължително се поднася риба (по традиция пъстърва) и се пекат малки козуначета, като в едно от тях се слага монета за късмет. На когото му се падне, той ще е късметлията през следващата година. Пие се сладко вино от нар или се вари полусухо вино с подправки и захар. В Естония традиционните ястия за празника са задушено кисело зеле с кървавица, салата от тиква и пипаркоок - бисквитки с глазура.
от Пловдив 24.бг
 

Създадено: 10/12/2010 : 11:37
Обновено : 10/12/2010 : 11:37
Категория : Туй що е българско се е наше
Страницата е посетена 8 пъти


Версия за печат Версия за печат

Коментар:

Вси още няма коментари.
Може първи да добавите коментар!

Рубрики

Психика, природа, здраве

Кой, кога и защо?

Страница за теб - нашето бъдеще

Туй що е българско се е наше

Литература и изкуство

Историята и философите

Духовни простори

Наука за живия Бог

Нашите съдби и проблеми

Религиозен кът

Любопитно и забавно

Файлов архив

Тук ще може да преглеждате отделен брой от в. "Сияние" .

1 бр  2 бр 3 бр 4 бр 
5 бр  6 бр   7 бр 8 бр

От вас и за вас

За вас

От вас

Брояч

   всичко

   посетители онлайн

Информация
Ред. колегия:
Мария Герасова, Петър Граматиков, Иван Миленков, Емилия Казанджиева.
Дизайн: Таня Темелкова
^ Нагоре ^