Нашите съдби и проблеми - 4. Човечността
Човечността
 
Явно живея в друга страна и се срещам с други хора! Периодично пътувам, Ловеч – Русе - София - Атина и обратно.
Нямам роднини и познати в Дом за възрастни, а и не бих си помислил да го предложа на някого.
Срещам човечността ежедневно и ми е чудно защо й усещате липсата?
Възрастен човек ли? Няма такова нещо преди 108 годишна възраст. В много езици се изписват числата от 1-12г. със собствени имена, а цикълът в нас е по 9 г. /12 х 9= 108/. При нас, два цикъла по 9 е равно на 18 и е пълнолетие. При другите, три цикъла по 7 е равно на 21и е пълнолетие.
sadba.jpgПреди години бяха нужни книги, сега има интернет и пълна информация за възстановяване на здравните проблеми. Няма болести, а има болен, който е изневерил на себе си.
Да, при катастрофи, бедствия, нападения и друго посегателство, е нужна болница и доктор, но в останалите случаи не.
Претендираме за разумни същества, изговаряме въпроса пред личния лекар: ”Какво ми е?“ А зададохме ли си въпроса: “Защо си толкова краен?”
Детството ми премина между Психоболница, Старчески дом, Дом за юноши и Туберкулозен диспансер. Вижданото ме подтикна да избера учител по математика. Защо пък математика? Защото, ежедневно при нашите игри се споменаваше думата “доза.”
Зададох въпрос в курса на учителката по математика, а тя ми отговори:“Всичко подлежи на изчисления. А доброто и лошото са следствие от голямата, или малката доза равност.
“Щом е така, значи това ще уча и работя” - реших аз. След като завърших, сам си избрах работа в интерната, защото имах спомени от детството и можех да провокирам възможностите си чрез часовете по математика. Заговори се обаче за премахване на интернатите.
Но постоянно текат реклами за “Дом за възрастни” - ужасно! Всеки трябва да умре, като се занимава и прилага знанията си. Пенсионирането не е край, а ново начало на по-високо ниво.
Наблюдавам профилакториума за пенсионери, който се строи от Европейския съюз, в съседното село. Място за творчески занимания, а не място за очакване на смъртта. Няма да предложа на майка ми, дори и да е интересно мястото. Предпочитам да пътува и да разказва на правнуците си за интересни места, и хора.
Човечността съществува и е до нас, за да й се възхищаваме. Така ви казвам аз.
Никола
 
В Мадрид ме наричат „Трохичка от България”
 
Емигранството не е лесно. Това би казала Елена Нинова от Долни Дъбник на всеки, който си стяга багажа за чужбина - там да търси хляб и подслон. Не за да провали нечии замисли, а защото вече знае, че кандидат-емигрантите, трябва да бъдат предупредени за изпитанията. И да понаучат поне малко език, преди да тръгнат. „Без език не може!”- повтаря тя, осъзнавайки грешката си да замине неподготвена. Тръгнала набързо, когато останала без работа след приватизацията на аптеката, в която работила. Била на прага на своите петдесет години.
Съседката Виолта - нейна приятелка, която вече била намерила препитание в Испания, повлияла на избора й. Любопитен факт е, че от всяка втора къща, само от тяхната махала в Долни Дъбник има поне по един човек, който от години работи в родината на Сервантес. Може би и добрият авантюристичен дух, който живее у Елена, е надделял в онзи момент за решаващата 2000 година. Тръгнала уж на екскурзия с намерение да направи някаква промяна, да види как живеят по света, да поработи там евентуално само година, но в Мадрид е вече седем и твърди, че там й е мястото. А когато приятелките й я попитат ще се прибира ли, отвръща с характерния си полушеговит тон: „Докато мога да ходя, там ще работя. Като спра да ходя - ще ме докарат, няма да се връщам! Аз съм до самоход!
Елена Нинова е родена в бунтовен край. В малкото селце Левски (някога се казвало Долно Левски), край Панагюрище. „Родът ни е голям, на всеки пет години се събира. Имаме направено родословно дърво.
„Виждам на първата страница на книжката „мъже с шапки с пера” - разказва тя. Но все не й остава време да проучи задълбочено историята на предците си. Затова пък вече не само е написала, но е издала три книжки от своя дневник „Испански дневник”. За да знаят децата й какво е преживяла там. Каква цена е платила за сумите, които изпраща всеки месец за операциите ин витро на дъщеря се, до щастливия край на опитите.
„Макар да съм смятала, че някой друг от семейството ми трябваше да бъде на мое място.... не се получи! Аз съм човекът!”- завърши тя.
Интервюира Петя Енева

Създадено: 12/11/2010 : 16:29
Обновено : 12/11/2010 : 16:30
Категория : Нашите съдби и проблеми
Страницата е посетена 48 пъти


Версия за печат Версия за печат

Коментар:

Вси още няма коментари.
Може първи да добавите коментар!

Рубрики

Психика, природа, здраве

Кой, кога и защо?

Страница за теб - нашето бъдеще

Туй що е българско се е наше

Литература и изкуство

Историята и философите

Духовни простори

Наука за живия Бог

Нашите съдби и проблеми

Религиозен кът

Любопитно и забавно

Файлов архив

Тук ще може да преглеждате отделен брой от в. "Сияние" .

1 бр  2 бр 3 бр 4 бр 
5 бр  6 бр   7 бр 8 бр

От вас и за вас

За вас

От вас

Брояч

   всичко

   посетители онлайн

Информация
Ред. колегия:
Мария Герасова, Петър Граматиков, Иван Миленков, Емилия Казанджиева.
Дизайн: Таня Темелкова
^ Нагоре ^