Духовни простори - 3. Още за Кападокия
Кападокия- огнище на християнска благотворителност
Продължение от брой 2
 
Сега, вече няма тежко и жалко зрелище. Не лежат пред нас хора, умрели още преди смъртта и умъртвили по- голяма част от своите телесни членове. Гонени от градовете, домовете, пазарищата, водите, людете и най- вече от близките, узнавани само по имената, а не по телесните черти. Тях не ги поставят приятелите и домашните при местата на народните събрания, и сборищата, за да причиняват със своите болести не толкова съжаление, колкото отвращение, като съчиняват жалки песни, ако у някого е останал още глас. Но защо да описваме нашите страдания, когато е недостатъчно за това словото?
4.jpgВасилий, пред всички убеждавал щото ние, като люде, да не презираме хората. С човечието си към страдащите, да не безчестим Христа- единият на всички Глава, но чрез бедствията на другите, да благоустройваме своето собствено спасение. И като имаме нужда от милосърдие, да даваме своето милосърдие в заем на Бога.
Затова, този благороден и роден от благородни, и сияещ със слава мъж, не се гнусял с целувка да облекчи болестта. Прегръщал недъгавите като братя не от суетност. Така би помислил някой. Но кой е бил тъй далеко от тази страст като Василий, да научи със своето любомъдрие, да не се оставят без услуга страдащите тела.
Това е било красноречиво и безмълвно увещание. И не само градът се ползвал от това благодеяние. Напротив, на всички представители на народа, той предложил общ подвиг- човеколюбието и великодушието към нещастните.
У други, имало готвачи на храни, разкошни трапези, майсторски приготвени ястия, красиви колесници, меки и фини дрехи, а у Василий - болни, изцеряване на рани, подражаване на Христа, което не само със слово, но и с дело очиствало проказата.
Свети Василий само десет години възглавявал Кесарокападокийската катедра, но те били напълно достатъчни, да го изявят като светозарен лъч на нравствената чистота и верска ревност. Като велик строител и стълб на Божията църква.
Под редакцията на Петър Граматиков
 
 
Пътят ни зове
 
Пътят се вие в дебрите на дивите усои. Автобусът лети, подгонен от веселата игра на вятъра. Клонките на крайпътните дървета, като множество детски ръчички ни приветстват с “добре дошли,” на Кръстова гора!
Той е там. Сгушен сред безкрайния простор, синьото небе и зелените шубраци.
Обичам тая необятна шир и вечна тишина. Прекланям се пред Великата Сила, съхранена в този метох, в който се крие Всевисшата, Божествена енергия, която прави чудеса.
Обичам те моя, Величествена Сила и Велик Разум, който караш човеците да станат по- добри! Дай любов на другите, за да бъдеш излекуван! Такава е силата на Божествената икона, която те кара да се преклониш пред нея и да зърнеш сълзата, която се стича по бузата на Спасителя.
Обичам те мой мили, Исусе. Обичам Твоята всемогъща сила и Любов, която отправяш към човеците! Нима не беше Ти, който се жертва да бъдат спасени? Колко си милостив, Исусе! В усоите на високата планина си се скътал, в малкото манастирче и зовеш: “Елате, мили хора, за да ви дам своята Любов, а вие я давайте на своите близки!”
И аз, както всички други се отправих там, за да потърся Твоята Любов. Къде се крие Тя? Нали е в Теб, или в моите близки и далечни, които може би са забравили, че Тя съществува?
Обичам Те, Човеко- Неземни! Спасителю наш. Сърцето ми те зове всеки миг. Мир да бъде на земята! Пази я Исусе, за да живеят щастливо децата ни!
Мария Герасова

Създадено: 15/10/2010 : 09:44
Обновено : 15/10/2010 : 09:44
Категория : Духовни простори
Страницата е посетена 3842 пъти


Версия за печат Версия за печат

Коментар:

Вси още няма коментари.
Може първи да добавите коментар!

Рубрики

Психика, природа, здраве

Кой, кога и защо?

Страница за теб - нашето бъдеще

Туй що е българско се е наше

Литература и изкуство

Историята и философите

Духовни простори

Наука за живия Бог

Нашите съдби и проблеми

Религиозен кът

Любопитно и забавно

Файлов архив

Тук ще може да преглеждате отделен брой от в. "Сияние" .

1 бр  2 бр 3 бр 4 бр 
5 бр  6 бр   7 бр 8 бр

От вас и за вас

За вас

От вас

Брояч

   всичко

   посетители

Информация
Ред. колегия:
Мария Герасова, Петър Граматиков, Иван Миленков, Емилия Казанджиева.
Дизайн: Таня Темелкова
^ Нагоре ^