Литература и изкуство - 3. Поезия от сърцето
Веса Гаджалова
 
“Галиш ма, севдин, ни галиш,
барем ми китка проводи.”
 gaidari.jpg
Който веднъж е бил в моята планина,
усетил е дъха и аромата на златиста смола,
когото борове докосвали го с длани
и Орфеев глас със нежност го погалвал,
не би забравил никога вълшебството на песента й.
Нейната магия безвремието разрушава,
с медния звън на радостта от живота,
с пламъка от огнището,
избухващ и пречистващ душата. 
 
Това са думи на една голяма българка. Българка, с името Веса Гаджалова, авторката на книгата, събрала и съхранила любовните народни песни на Давидково и Манастир.
“Село, на мойто босоного детство!
Гнездо на синята ми непокорна младост!
Приех от буките ти шеметно наследство.
На внуците си завещавам да го пазят.”
 
Това е нейният призив към идните поколения.
На 8.02.1890г. се слагат основите на новото село Манастир. Това събитие народният певец увековичил в песен.
 
Граница на Енихан сторили
за турце и за българе.
Давудьво е турско останало,
турско тегло край нема.
 
Хайде щим, холан, да идем
в мазъна село ще сторим.
В мазъна среде горъна
до Бекираговски чифлици.
 
За да усетиш завладяващата красота и хармония на селата Давидково и Манастир, за да оцениш непреходното богатство на фолклора и традициите им, трябва да поживееш там, където те са се родили и до днес съпътстват ежедневието ни. Така пише в книгата си тя.
Една книга, дълбоко завладяваща, събрала песните на Родопа планина. На селата Давидково и Манастир. Всеки, който се докосне до тях, не може да не ги обикне.
Emилия Казанджиева
Избор – свободен
 
Какъв сюрприз! Добре дошла Любов!
Къде се губи толкова години?
Бях млъкнала отдавна… как чу зов?
Бях пуснала резето… как премина?
 
Но, щом си била пътя, влез. Седни,
че сигурно си гладна, изморена!
Да хапнем, както в миналите дни,
да споменем доброто /?/старо време.
 
Не, няма да разпитвам… Аз разбрах
за себе си, че тук съм, да ти служа.
Е, имам си в тестото малко страх,
но за мая - потребност да съм нужна.
 
Сега ми водиш звездочел юнак,
от Бог благословен - заклет безбожник -
звезда, която не търпи капак
и чело, алергично към намордник.
Как го намери? Звънък, ярък, див,
той не за мен и от глад е тука!
И аз не искам в мене огън жив -
кого ще стопли с пламъка - памука.
 
Любов, ти пак на двама си напук!
но днес е друго, сбрала си безлюбни.
Какво пък. Да похапнем, щом сме тук,
а утре как решим… Избор - свободен.
Петя Божилова
Поетесата в момента живее в Мадрид
 
Весел гръмотрън


 biala_l.jpg

 
По жицата
Пародия
Бяла лястовица диря! -
Рекох трогнат
                           на овчаря,
който ме посрещна мирен
и на кучето се скара.
Бог я знай сега къде е!
Ала който я открие,
казват, че дорде живее,
щял да бъде късметлия.
Мъката ми е дълбока-
без късмет съм от
                           мъничък.
Гледам: всеки ръфа
                                 кокал,
само аз паса тревичка.
/Това е за дясната страна/
 
Затова съм
Тръгнал, брате,
подир лястовица
                              бяла…
А овчарят ме
                          изпрати
и ми рече на раздяла:
Искаш ли да найдеш
                         птицата,
слушай ме добре,
                     приятелю:
Карай, ала не
                   по жицата…
Карай все по вятъра.
Янко Стефов
 
 

Създадено: 15/10/2010 : 09:37
Обновено : 11/11/2010 : 08:17
Категория : Литература и изкуство
Страницата е посетена 2341 пъти


Версия за печат Версия за печат

Коментар:

Вси още няма коментари.
Може първи да добавите коментар!

Рубрики

Психика, природа, здраве

Кой, кога и защо?

Страница за теб - нашето бъдеще

Туй що е българско се е наше

Литература и изкуство

Историята и философите

Духовни простори

Наука за живия Бог

Нашите съдби и проблеми

Религиозен кът

Любопитно и забавно

Файлов архив

Тук ще може да преглеждате отделен брой от в. "Сияние" .

1 бр  2 бр 3 бр 4 бр 
5 бр  6 бр   7 бр 8 бр

От вас и за вас

За вас

От вас

Брояч

   всичко

   посетители

Информация
Ред. колегия:
Мария Герасова, Петър Граматиков, Иван Миленков, Емилия Казанджиева.
Дизайн: Таня Темелкова
^ Нагоре ^