Туй що е българско се е наше - 3. Обичай и песен за вас
 
Обичаят “Силвистри” или “Подриване”
 
Село Сърневец- община Бр. Даскалови- обл. Стара Загорска
sarnevec.jpg
Характерното за тях, са кафтанените носии. Основен фолклорен елемент, е кръглото цвете.
 
jenski_sukman.jpg    komplekt.jpg    majki_elek-riza.jpg 
Обичаят е типичен за село Сърневец.
Читалището е направило един великолепен сценарий, който ще се постарая да импровизирам.
Вечер е. До стената на къщата са допрени метла, наречена от местните хора бръсналка и лопата. Близо до тях кош, разпръсната слама /символизираща обора/ и два, три, дървени цепеника. Георги, Дамян, Стефан и Тодор - няколко младежи от селото, се появяват на двора. Наблизо се чува песен: “Изкарай Гано говеда!”
Песните, които се пеят по време на този ритуал, са свързани с домашните животни.
Единият от младежите държи в ръката си запален фенер. Чува се гласа на Георги:
– Ей, има ли някой в къщи? Всичко е тъмно! Къде сте бре, хора?
Виждайки разпръснатата слама по земята, Димитър подвиква:
– Ей, хора, тук, като че ли цяла година не е чистено?– и се обръща към Гецата.
– На, Геца, вземи бръсналката, а Стефан лопата и почистете, та да светне!
Двамата почистват сламата и я хвърлят в коша.
 - Тодоре – я изхвърли сламата, че ей, на! – обръща се Стефан към него.
Тодор подхваща коша и го вдига на пресекулки.
– Ей, един кош не можеш да дигнеш бре, човек!- възмущава се Георги. Ако е момата, като пиле ще я вдигнеш.
В това време излиза стопанина и ги поздравява с “Добре дошли.” Приближава се и Марийка .Баща и я подканя:
- Иди, дъще и донеси баница и винце на момците!
Тя побягва и влиза в къщата. Връща се с менче вино и тава с баница. Подава им менчето с виното и по парче баница.  
Момците си похапват и попийват, пожелават здраве и берекет на добитъка и стопаните, стават и се сбогуват. Дружината тръгва. В един момент, Тодор се сеща за нещо и се връща. Марийка го чака с китка в ръка. Тя му подава китката, той я грабва и побягва към дружината. Чува се гласа на Георги:
– Ей, петлите вече пропяха!
Четиримата махат с ръка и излизат навън.
Мария Герасова
 
 
На софрата
Лутеника по писачевски
Препичат се няколко червени, люти чушки и се начупват на ситно. В тенджерата за готвени се слага вода и когато заври, се прибавят лютите чушлета. Когато водата стане жълтеникава, подсолява се на вкус и се слага малко лимонена киселина. Прибавя се една чаена лъжичка начукан чесън. Върви с препечена сланина и домашен хляб.
 sofra.jpg
Разядка
В една купа зелева чорба /казва се армея по писачевски/, се накълцва един праз лук на дребно и се поръсва с червен пипер по желание.
Петър Георгиев от с. Писачево
 
Македонска рецепта от патладжани
Нарязваме патладжаните на филийки. Насоляваме ги и ги изстискваме добре. В една купичка слагаме олио и една лъжица червен пипер. Топим и нареждаме. Отгоре нарязваме домати и магданоз - по-точно ги поливаме със сос.
Йорданка Златкова от Пловдив

 
ВЕНЦИСЛАВ ПЕНЕВ
Запознах се с него в Фейсбук. Един млад човек, а вече натрупал творческа биография.
Ученик на народният певец Константин Гугов, на когото е посветил песента “Спомени за Гугов.”
penev.jpgРоден е в София на 11.06.1979 година. В момена живее в Нови Искър. Студент на Югозападния университет “Неофит Рилски” - Благоевград, със специалност музикална педагогика.
“Занимавам се от малък с пеене. Обичам и да рисувам. Кандидатствах в художествената гимназия, но не ме приеха. Явно, така е било писано.
Първите ми големи стъпки като певец започнаха от 2004 година, когато БНР продуцира и първите ми записи - започна разказа си той. През 2008 година излезе първият ми самостоятелен албум, който включва 10 македонски песни, създадени от композитора Сашо Велков. Албумът носи името “Вълшебни песни от Македония.”
Песента му “Меаните майко,” става песен на месец декември 2009 година, избрана от зрителите на FOLKLOR TV. През 2009 година участва в конкурса за авторска песен на “Пирин фолк.
“Как няма да обичам македонските песни. Та корените ми са от Вардарска Македония - продължава той. Като малък баба обичаше да ми пее песента “Цъфнало цвете шарено”. И тази година смятам да се явя на “Пирин фолк” - завършва той.
А ние да се надяваме, че този млад и амбициозен човек, ще докаже себе си и ще бъде възнаграден за труда си.
Мария Герасова
Линка на песента
 

 

Създадено: 15/10/2010 : 09:19
Обновено : 15/10/2010 : 09:31
Категория : Туй що е българско се е наше
Страницата е посетена 3690 пъти


Версия за печат Версия за печат

Коментар:

Вси още няма коментари.
Може първи да добавите коментар!

Рубрики

Психика, природа, здраве

Кой, кога и защо?

Страница за теб - нашето бъдеще

Туй що е българско се е наше

Литература и изкуство

Историята и философите

Духовни простори

Наука за живия Бог

Нашите съдби и проблеми

Религиозен кът

Любопитно и забавно

Файлов архив

Тук ще може да преглеждате отделен брой от в. "Сияние" .

1 бр  2 бр 3 бр 4 бр 
5 бр  6 бр   7 бр 8 бр

От вас и за вас

За вас

От вас

Брояч

   всичко

   посетители онлайн

Информация
Ред. колегия:
Мария Герасова, Петър Граматиков, Иван Миленков, Емилия Казанджиева.
Дизайн: Таня Темелкова
^ Нагоре ^