Ел. вестник Сияние - Литература и изкуство

Главна

Литература и изкуство - 2. Дърворезба, поезия и ...

Майсторът дърворезбар

Реставратор- Емил Темелков

Крача бавно по старите, калдаръмени улички на стария град. Завивам покрай Хисар капия и

слизам по каменните стълби, тук-таме поначупени. Стълбите свършват и започва малка, тясна уличка. Тук някъде са се сгушили, поостарелите с времето си къщи, където са ателиетата на старите майстори. Ето, една от тях. Влизам, в неголемия двор, където клоните на дървото ме приветствуват с “Добре дошла!”

Изкачвам се по дървената стълба, която скърца под нозете ми и търся майстора- дърворезбар. Гласът ми отеква сред тишината и пред мен се появява млад човек. Оставам изненадана и си мисля:”Значи, този млад човек продължава традициите на своите деди!” Той ме гледа с учуден поглед. Представям се и усмивка цъфва на устните му.

- Емил Темелков - подава ръка той и ме кани да вляза в ателието.

Влизам и поглеждам с възхита. Прекланям се пред сръчните ръце на младия човек.

- И в какво се състои всъщност вашия майсторлък?- питам.

- Ами, реставрирам старинни вещи- и показва дървени крачета на стол, рамка и още няколко други неща.

Пред мен се изпречва цялостно реставриран, античен стол.

- Те са три- и ми показва останалите. Били са четири, но другият го няма. Имаше и диван, старинен разбира се.

Гледам и съзерцавам красотата.

- Виждате ли, това е на една българка, която иска да ги реставрирам и изнесе извън България. Вместо да се гордеем с това уникално творение на изкуството, останало от Възраждането, ние го изнасяме навън. Но нищо, все пак то говори за великото творение на майстора, който го е сътворил. А той е българин, живял във Възрожденски Пловдив .

Още малко разговаряхме и се сбогувах. Обещах, че пак ще се срещнем с майстора.

Мария Герасова

П	Павлина Петрова
О Е	ЗАКЪСНЯЛА БЛАГОДАРНОСТ Благодаря на родителите си, че ми дадоха тяло, в което душа да разпростра…
Т И	Благодаря на учителите си, че в мен създадоха цяло съзвездие от чудеса.
Ч Е	Благодаря на приятелите си че усетиха моето свято желание за свобода.
Н	Благодаря на мечтите си, че не допуснаха бялото да ме покрие със самота.

К	ЗЛАТОТЪРСАЧИ
Ъ Т	“Който търси, намира” С любов, постоянство, познание, промиваме пясъка на душата си, през сито-разочарования, възгледи, страсти… И търсим злато…

Весел гръмотрън

Сефте му е

В едно първомайско село, трънски майстори - дюлгери, започнали да градят голяма къща на един, от първите богаташи. Както си чукал, един от майсторите си изпуснал теслата. Докато слезе и да я вземе, видял как едно момченце седем - осем годишно грабнало теслата и се затичало нагоре по улицата. Майсторът видяло къде влязло момчето и се запътил право у тях. Насреща му излязъл мъж на средна възраст.

- Твоето момче ми открадна теслата! - разгневено казал майсторът. Веднага да ми я върне, че не мога да работя!…

- Ще ти я платя в петорен размер, но тая тесла не я вземай! - замолил се бащата. Сефте е на момчето тая кражба. Ако го пресечеш, няма да му върви цял живот.

Грешка

Двама нашенци отишли на пазар в окръжния град. Разгледали туй-онуй на пазара, па се отбили в един ресторант, да хапнат и пийнат купешко винце. Почерпили се порядъчно.

Гарата се намирала на другия край на града, та трябвало да ползват автобус. Качили се. Покрай тях минал униформен младеж.

- Я бе, момче. Дай две билетчета! - казал усмихвайки се единият от пийналите.

-Вие байовци така сте се напили, че не различавате кондуктор от морски офицер! - недоволен отвърнал офицерът.

- Ха, какво направихме бе, баджанак? Да слизаме веднага! Ние сме се качили на параход.

Борис Казански

Създадено: 11/09/2010 : 15:17
Обновено : 16/09/2010 : 08:22
Категория : Литература и изкуство
Страницата е посетена 115 пъти

Версия за печат