Ел. вестник Сияние - Духовни простори

Главна

Духовни простори - 2. Кападокия

Кападокия- огнище на църковна благотворителност

През 1 и 11 век, църквата и богословската наука изпъкват със своята водеща роля. На преден план са Малоазиатските църкви. Трети век отбелязва предимството на Египет и Северна Африка. През първата половина на четвърти век започва разцвета на богословската мисъл- водеща роля принадлежи на Александрия. Вече през втората половина на същия век, когато първенството на Египет бива оспорвано от Константинопол и Рим, малоазиатските църкви отново се връщат към предишния си блясък и величие. Това се дължи безспорно на тримата кападокийци- св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Григорий Нисийски, назовани с право, ярко тризвездие на небосклона над Малоазиатската църква.

Св. Василий Велики е роден в град Касария област Кападокия, в Мала Азия около 330 година. На север тя граничи с Понт, на юг с Таврическата планина, която я дели от Киликия и Сирия, на запад с Галатия, на изток с Евфрат и Армения. Била напоявана от река Халис. Жителите и отрано приели християнството.

Семейството на светителя било благородно, многочелядно и благочестиво. Началното си образование получил от баща си Василий Старши, виден ритор и адвокат, а ранното си възпитание най- вече от баба си св. Макрина Старша / поч.340 ./Тя се е родила в Понтийския град Неокесария и помнела наставленията на своя учител, Неокесарийският чудотворец св. Григорий / 213-270г /, ученик на Ориген. Откърмила го с благоплодни, божествени светлини.

В 389 година близо до Кесария, св. Василий построил един “нов град,” според думите на св. Григорий Богослов. Това било едно велико дело, каквото светът не познавал до тогава и който го разкрива пред нас като родител на благотворителността и грижите за бедните, страдащите и нуждаещите се. Съвременниците му го възхваляват. Поради това, дори назовали този организиран от него институт, по името на основателя си- Василиада.

Още когато бил презвитер и помощник на своя предшественик на архиепископската катедрала Евсевий, Василий създал цяло селище от благотворителни заведения, като безплатни трапезарии, болници, приюти, в които намирали убежище и подслон бедни, бездомни, сираци, без оглед на етнически или верски принадлежности. В този град на милосърдието, централно място имал великолепен, новопостроен храм. Св. Василий бил противник на частната благотворителност и на неразумното състрадание, готово да помага на всеки просяк безразборно.

Василиадата се появила в първите десетилетия след преустановяване на гоненията на християните. Останал в историческия спомен като най-внушителната проява на църковно- социална дейност, след примера на Йерусалимската църква от времето на св. първомъченик и архидякон Стефан.

“А множеството повярвали имаха едно сърце и една душа, и никой нищо от имота си наричаше свое, а всичко им беше общо. Апостолите пък свидетелствуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа и голяма благодат беше върху тях.

Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае, защото които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото, и слагаха го пред нозете на апостолите, и се раздаваше на всекиго според нуждата.”/ Деяние на светите апостоли 4:32-35/. Имало още страноприемници, лепрозории за приютяване на прокажени, училища, жилища за свещениците, лекарите и служителите. Не липсвали и работилници за недъгави. Нямало нужда и грижи, които да не влизали в бдителната грижа на този велик мъж на делото.

Това хранилище на благочестието, било вместилище на съкровищата на имащите в излишък, в което по увещанията на Василия се внасяли не само излишъците на богатия, но и последните имущества. Тук те нито молци допускат до себе си, нито крадци застрашават.

Материалът изготви Петър Граматиков

Следва

Създадено: 11/09/2010 : 14:59
Обновено : 11/09/2010 : 15:07
Категория : Духовни простори
Страницата е посетена 116 пъти

Версия за печат