Туй що е българско се е наше - 2. Народност и самобитност
Народност и самобитност
Много самобитност лъха от българските костюми. Дълбоко чувство за хармония крият народните носии.
Женските винаги имат риза, горна дреха /сукман, сая, вълненик/, престилка, колан.
Момите красят главите си с венци от кора, маниста, монети, докато омъжените слагат бели забрадки или цветни шамии. На краката предпочитат пантофи.
kost1.jpg                 
Мъжкият костюм се състои от риза с елек, или връхна дреха с ръкави /джубе антария/, пояс и потури, или тесни беневреци. В студено време обличат кожух, елек, намятат ямурлук. Дрехите са украсени с шевици, плетива, пъстри тъкани, а жените носят и метални накити.
На главата нахлупват калпаци. На краката навиват навуща до колене и слагат цървули /опинци/.
 
 
Ще ви запознаем с Петър Георгиев
Той е млад човек, но още от малък е закърмен с народния фолклор. Роден е в село Писачево, община Горна Оряховица.
Всичко започва от петата му година, когато ходи на уроци по гайда. По- късно учи в Средното музикално училище “Панайот Пипков” град Плевен, но единственото му желание било да изучава народно пеене.
Нуждаел се от допълнителни средства, но възможностите му били ограничени. Когато един ден, желанието му се сбъднало. “Подготвих се сам. Разчитах на дарбата си от Бога. Кандидатствах във Великотърновския университет и на приемният изпит изкарах   5,50. Приеха ме със специалност музикална педагогика. Завърших успешно. Взех бакалавърска степен, а по- късно магистърска. Четири години бях преподавател по народно пеене в училище “Вичо Грънчаров” град Горна Оряховица. През това време организирах група по изворен фолклор. Такава група ръководих четири години в читалището на Долна Оряховица и през 2008 година се завърнах в родното си село Писачево. Ог тук- натам, ръководя групата за изворен фолклор в селото.
Всеки труд се възнаграждава- разказва той. Щастлив съм, защото групата има много регионални участия. Когато за първи път прескочихме границите на селото, явихме се на фестивала за народни обичаи и автентична носия. Взехме два златни медала - единият на групата, другият го дадоха на мен, като солист на фестивала.
От 1998 година, започнах да събирам автентични носии. Носят ми ги близки и приятели. Вече са 30 на брой- цели костюми. Започнах да издирвам песни от нашия край и ги разучаваме с жените от групата.
Написах и книжка, в която давам информация за моето село, училището, читалището, църквата и пенсионерския клуб, на който съм уредник. Сега вече я допълвам с песни, обичаи и типичните писачевски къщи. Направих албум “Тъкани, накити и носии от Писачево. Голямата ми любов са носиите и песните”- завърши той.
Засега нека се сбогуваме с Петър и да се надяваме, че пак ще се срещнем с него.
Материалът изготви Мария Герасова
 

Създадено: 11/09/2010 : 14:48
Обновено : 15/10/2010 : 09:19
Категория : Туй що е българско се е наше
Страницата е посетена 56 пъти


Версия за печат Версия за печат

Коментар:

Вси още няма коментари.
Може първи да добавите коментар!

Рубрики

Психика, природа, здраве

Кой, кога и защо?

Страница за теб - нашето бъдеще

Туй що е българско се е наше

Литература и изкуство

Историята и философите

Духовни простори

Наука за живия Бог

Нашите съдби и проблеми

Религиозен кът

Любопитно и забавно

Файлов архив

Тук ще може да преглеждате отделен брой от в. "Сияние" .

1 бр  2 бр 3 бр 4 бр 
5 бр  6 бр   7 бр 8 бр

От вас и за вас

За вас

От вас

Брояч

   всичко

   посетители онлайн

Информация
Ред. колегия:
Мария Герасова, Петър Граматиков, Иван Миленков, Емилия Казанджиева.
Дизайн: Таня Темелкова
^ Нагоре ^