Нашите съдби и проблеми - 8. Село Писарево
Село Писарево
За Петър Георгиев сме писали няколко пъти. Той е човек, който набира голям опит в областта на фолклора. Ръководител на състав за изворен фолклор, певец, съхранител на национални народни носии, а и човекът, който написва книжка за своето родно село - Писарево. Ще си позволя, да представя една част от неговата книга.
 
Първите данни за създаване на селото, са още от римско време около 170-та година по времето на Траян. По това време, името му било “Язъжикьой” (слепите уруци), тъй като от заселилите се тук турци, единият от тях бил сляп. На мястото, където се образувало селото, имало Римска крепост на местността “лозица”. По това време е било едно от най-старите села. По време на освобождението, крепостта била съборена и върху основите й бил построен женски манастир. В селото е дошъл един българин на име Цоньо Цонкин - войвода. Той е участвал с четата си в битката при с. Марен. След известно време се завръща пак в селото, наречено Язъжикьой (слепите уруци) и запалва манастира. Селото се е местило три пъти. Първо на местността “Лозица”, след това по поречието на левия бряг на река Янтра при воденицата и последно настоящото село Писарево, на което името произлиза от българин, който бил писар и водел сметките на бея в местността “Геран”. По това време, хората са се занимавали със земеделие и животновъдство. Не е имало нито училище нито храм.

pisarevo.jpg

Основният поминък е бил: земеделие, градинарство и животновъдство. За периода 1900 – 1957 г. голяма част от младите мъже са работели в други държави. Основно в Румъния, Австрия и Унгария.
През 1867 г. по инициатива на българите придошли от балкана – Димитър Атанасов, Пеньо Петров, Иван Ганев, се поставя началото на училището в селото. Учениците се събирали в къщите на инициаторите и там се учели на четмо и писмо, като са нямали нито скамейки, нито столове. С такива се сдобиват през учебната 1868 – 1869 г. Пръв учител е бил хаджи Цоньо. След него е Никола, известен с прозвището “Куцият даскал”. През 1870 г. населението в селото нараства (700 – 800 души) и всички задружно се залавят да си построят Килия (училище). В периода 1874 – 1878 г. са се изредили много учители от околните села.
Като видели, че килията е вече неудобна за училище и по настояване на инспекцията през 1890 г. е построено начално училище, което се съборило от земетресение през 1912 г. и отново е построено през 1915 г. Поради нарасналия брой население през 1930 г. е построено друго училище - прогимназия и през 1930 – 1931 г. са започнали първите занятия в нея.
След 9 септември 1944 г. в село Писарево вече е имало две училища. Едното от първи до четвърти клас, а другото от пети до седми клас.
На 07.12.1986 г. отново земетресение лишава учители и ученици от собствена сграда, което ги принуждава в продължение на осем години за училище да се ползва административната сграда на бившото ТКЗС.
И така на 12.09.1992 г. започва строежа на друго – ново училище, което бе завършено на 08.12.1994 г.
Около 1900-та година в селото се заговаря и за читалище. Негови основатели стават действащите учители по това време в селото. Първоначално то се помещава в училището, а през 1905 г. вече има и собствена сграда. От самото създаване на читалището се сформира и театрална трупа, жънала големи успехи през годините. Една от най-успешните постановки е пиесата “Нонкината любов” (1959г.). В нея вземат участие Пенка Панева, Станка Димитрова, Стефан Богданов, Панайот Иванов и други. През 1986 г. земетресение прави сградата необитаема и трупата прекъсва своята дейност. Последната пиеса е “Болница на края на града”. В нея участие вземат: Любен Маринов, Марин Петков, Стефан Панайотов, Радка Славчева, Валентин Петров, Димитрана Янкова
През 1956 г. учителката Бонка Панева събира жените на селото и сформира женска певческа група. Тя е и първата ръководителка, а първата песен която групата разучава е “Завило сей вито хоро”. Мария Ганчева ушива носиите, с които жените излизат на сцена.
През 2007 г., със съдействието и организационните действия на кмета на селото – г-н Стефан Панайотов, се прави основен ремонт на читалищната сграда. На 13 октомври 2007 г., тя е тържествено открита от тогавашния министър на културата – проф. Стефан Данаилов.
Мария Герасова
 

Създадено: 12/03/2011 : 09:10
Обновено : 12/03/2011 : 09:10
Категория : Нашите съдби и проблеми
Страницата е посетена 1497 пъти


Версия за печат Версия за печат

Коментар:


Коментар №1 

PETYA 18/10/2012 : 20:56

Bravo Petio k
Рубрики

Психика, природа, здраве

Кой, кога и защо?

Страница за теб - нашето бъдеще

Туй що е българско се е наше

Литература и изкуство

Историята и философите

Духовни простори

Наука за живия Бог

Нашите съдби и проблеми

Религиозен кът

Любопитно и забавно

Файлов архив

Тук ще може да преглеждате отделен брой от в. "Сияние" .

1 бр  2 бр 3 бр 4 бр 
5 бр  6 бр   7 бр 8 бр

От вас и за вас

За вас

От вас

Брояч

   всичко

   посетители

Информация
Ред. колегия:
Мария Герасова, Петър Граматиков, Иван Миленков, Емилия Казанджиева.
Дизайн: Таня Темелкова
^ Нагоре ^