Ел. вестник Сияние - Литература и изкуство

Главна

Литература и изкуство - 8. Резултати от конкурса

Резултати от конкурса "Светлина от любов"

МЪЖКА КРАЧКА

Още малко остана, Любов.

И си вече до мен.

Само две-три крачки мои, или една от теб

(мъжка крачка - от ония, големите)

и с оная дързост хлапашка

във очите ти ще се спрем.

Ще запалим камината

с двете сухи дървета

и на огъня във езиците

ще се сгреем притихнали.

Няма вече да мислим,

че горчив пелин са годините,

че вървим все по стръмното

(а пък то ни води надолу).

Ще са все ожулени коленете ни

(с незараснали стари рани),

ще плющят на живота камшиците,

но ще бъдем две стиснати длани.

Още малко, Любов...

И си вече до мен.

Само две-три крачки мои...

Или една от теб.

Мъжка крачка...

От ония – големите.

Весела Йосифова

ПРАЗНИК Е

Денят започна със тържествен звън,

на биещите ни сърца-камбани,

разпръскващ със зората вън,

горещите искри на любовта ни.

Разпалват те огньове по земята,

стоплят миговете зимни на деня,

и изписват думата във небесата,

която влюбените, шепнат си сега..

Празник е и хор от чудновати птици,

накацали по покриви и жици,

пее, на любовта красивата балада,

за Валентин и неговата вечна клада!

Дейзи Паттон

Завръщане

Дали е остаряла любовта? –

Завита в избелялата ми рокля,

в косите й – скрежасали цветя...

Сипи й чаша вино – да се стопли!

Неканена се връща в твоя рай,

ранена птица в пазвата си носи.

Ако си спомняш как, я приласкай.

Не я измъчвай с никакви въпроси.

Не я обсипвай с падащи звезди –

ненужна е и клетва закъсняла.

Раздай я, както правеше преди –

без капка жал, за да я имаш цяла!

Йорданка Гецова

От едно писмо

Питаш ме дали ще те обичам вечно, но аз не зная отговора!

За мен любовта няма минало, нито бъдеще!

Любовта не зависи от времето, зависи от хората!

Не зная дали ще те обичам вечно, но зная, че те обичам сега!

Не гледам стари снимки, защото емоцията избледнява с времето. Важно е, че те виждам сутрин, когато се събуждам – наслаждавам се на кожата ти, на първите бръчици около очите и устните, на радостта ти, на усмивката ти!

Обичам да слушам гласа ти чист и неподправен, различен всеки ден. Обичам нежните думи, отчаянието и надеждите ти, защото те правят любовта ни пълнокръвна и жива .....

Такъв те обичам, защото си ИСТИНСКИ!

Не чета и старите писма с хилядите „Обичам те”, обещанията, които отдавна сме забравили ... Не се взирам и в бъдещето.

ДА, обичам да мечтая, да си представям картини от необозримото време, но, за да стигнем в бъдещето, трябва да преживеем безброй мигове от настоящето! Затова не ти казвам, че те обичам вечно – не искам мислите ми да са толкова далече и да пропускам щастието от този миг, сега, тук, докато съм сгушена в теб, докато усещам милувките ти, ритъма на сърцето ти ... докато те чувствам като част от теб самия ... Обичам те сега, защото само сега има значение.

С обич

Анонимен автор

Алфонс Мария Му̀ха (Alfons Maria Mucha, Alphonse) (24 юли 1860 — 14 юли 1939) е виден чешки живописец, плакатист, декоратор, приложник, един от най-видните представители на ар нуво.

България и нейните красоти

http://termo.bg/publication/128-otkriy-tvoyata-balgariya

Създадено: 12/03/2011 : 08:51
Обновено : 12/03/2011 : 08:51
Категория : Литература и изкуство
Страницата е посетена 295 пъти

Версия за печат