Ел. вестник Сияние - Туй що е българско се е наше

Главна

Туй що е българско се е наше - 8. Мита Стойчева

Започваме поредица за живота и творчеството на големите народни певци от нашето минало.

Рубриката се води от Красимир Яранов

Мита Стойчева

На 23.03.1909 година, в село Мекиш се ражда един талант - народната певица Мита Стойчева.

Детство си прекарва в малка, селска къща, при бедни и трудолюбиви родители. Много работа, но и много песни се пеят в този дом.

Още съвсем малка, тя се заслушва в песните, които пеят майка й и кака й по нивите и седянките. Голямата й обич към песните започва от училище, когато нейният учител по пеене е Александър Петков. Както песните, така и мелодиите заучава първа и пее без грешка със съпровод на цигулка от учителя си. Първите песни, които пее на училищните тържества са: "Свири нощната фъртуна", "Я ме жени, мамо", "Кавал свири на поляна".

По препоръка на Александър Петков "Земни", училищното настоятелство в селото предлага на родителите на малката Мита, да продължи образованието си в музикално училище. Но те нямат възможност за това и както всяко селско момиче бива омъжена още на 16 години.

Желанието й да пее пред голяма публика се сбъдва през 1939 година, на селскостопанския събор в гр. Велико Търново. Участват певци от различни краища на България. Състезанието продължава три дни. Журито отсъжда първо място за Мита Стойчева. Два бели бакъра, с писана кобилица и една сребърна гривна - това е наградата й. Оттам започва творческият път на певицата.

През 1940 година фирмата за грамофонни плочи "Микрофон" в София, я канят да направи записи на 30 песни. А през следващите две години, 1941 и 1942, Мита Стойчева записва още 60, за същата фирма. Събира стари песни от селото, които учи по слух и успява да обогати репертоара си с повече от 400 нови песни. По-късно ги издава в Института по музика, където обработват текста и мелодиите. Тя е и автор на мелодии и текстове на десетки народни песни, но малцина знаят това.

За пръв път през 1946 година, в програмата на Радио "София" прозвучава песента "Стоян месечко думаше".

Истинският талантът на Мита Стойчева разцъфтява тогава, когато тя намира своята публика и истинските си ценители. Сред хилядите концерти изнесени в цялата страна, тя израства като една от най-популярните и любими певици.

През 1948 година, Профсъюзите я канят да участва в група, която изпращат на конкурс в Чехословакия. Сред многото участници, групата печели втора награда.

През 1949 година, Мита Стойчева постъпва на работа в Радио "София" като щатна изпълнителка. Още с първите изпълнения на народните си песни, приковава внимание на хилядите слушатели. Отличава се с ясния си и силен глас, с богатството и разнообразието на текстовете.

След време съкращават щата към радиото и през 1954 година сформират група от народни изпълнители "Наша песен," с ръководител Мита Стойчева. Изнасят концерти в различни краища на страната. През 1956 година правят 30-дневна обиколка в ГДР, където концертите са на голяма висота. Тук те спечелват лавров венец и други дипломи, които се запазват в "Концертна дирекция". Следват турнета в Албания и Югославия.

През 1959 година, отделът за народна музика в Радио "София" организира честване-юбилей за 50-годишнината, на певицата. Тя получава много подаръци, поздравления и награди. Наградена е и с орден "Кирил и Методий" ІІ степен.

Всичко това я задължава да открива нови и нови висоти и хоризонти пред своя талант. Със своите чудесни седенкарски песни, с нежните лирични и пропити с жив народен хумор закачливи песни тя доставя истинска наслада и отмора на своите почитатели и слушатели.

За 60-годишния й юбилей, е удостоена със званието "Заслужил артист", а Българската телевизия заснема филм за творческия й живот.

Мита Стойчева си отива от този свят на 20 август 1976 година.

Пъстра трапеза на гости на моя град

Водещ Пеньо Иванов - Ивитал

http://www.facebook.com/photos.php?id=1662853457#!/album.php?aid=58684&id=1662853457

Създадено: 12/03/2011 : 08:32
Обновено : 12/03/2011 : 08:44
Категория : Туй що е българско се е наше
Страницата е посетена 89 пъти

Версия за печат