Страница за теб - нашето бъдеще - 8. Символът на розата
  
Приказка за хайдушкото изворче
 
Тази сутрин, изворчето се събуди с някакво особено предчувствие, че този ден няма да бъде като вчерашния, или като всички останали дни. А те бяха така еднакви – по цяла нощ трепереше от студ, а денем не успяваше да се стопли.
Всички знаят, че отронените сълзи са горещи, но паднат ли веднъж – те така изстиват, както мъката изстудява човешкото сърце, че дори и слънцето не може да ги стопли. Водите на изворчето бяха винаги студени, защото ги събираше от очите на хайдушките майки. Затова го и наричаха Хайдушко изворче.
Годините минаваха. Гордата орлица с малкото орле все така стоеше на каменния стълб до изворчето, посрещаше и изпращаше всеки пътник, не пропускаше никой от минаващите и пазеше своето орле, като зеницата на окото си. То беше още малко и трябваше да расте без дъждът да го намокри, или вятърът да прекърши неукрепналите още криле. Но тя нито веднъж не погледна по-ниско от своя пиедестал, там, където ромоляха бистрите води. Дори престана да ги чува сред шумните разговори на минаващите и воя на транзисторните приемници.
Младите често си правеха снимки и орлицата си беше избрала вече гордата поза на непоколебима и непоклатима от ветровете, а орлето така си и остана – учудено, погледнало към нея. То не разбираше много неща, но и не искаше да я пита. Знаеше какво ще му отговори: „ Ти си още малък! Остави това на мен! Като пораснеш ще разбереш.” Не можа да порасне като майка си, защото искаше да чуе какво си говорят хората, да надникне в техните очи, да долови онзи блясък, който се загубваше и изгаряше невидим сред вековните буки, върху мекия килим от мъх и лишеи, папрат и букова шума. Затова, така си и остана дребничко орле.
Само то забеляза, че хората все по-рядко се навеждаха да пият от водата на изворчето. Повечето се застояваха на сянка под плачещата върба, свела клони съвсем близко до водата на изворчето, като че ли искаше да го запази от някого. Правеха снимки на своите момичета, а след това си измиваха ръцете и си отиваха. Само техният смях някак неистово се блъскаше в зелените листа.
И орлето почувства нещо особено в тази утрин. Във върбовите клони едва чуто шумолеше нощният вятър, който беше избистрил водите на изворчето и сега си отиваше да спи. А слънчевите лъчи се гонеха с едва видимите мехурчета на извиращата вода и изведнъж спряха в две тъмни стъкла, до тях още две... Изворчето и то притихна. Въздушните мехурчета спряха на повърхността и дори не се разпукаха.
Момчето остави в страни транзисторния приемник и фотоапарата, приближи се, и клекна до изворчето.
- Виж колко лоши са станали хората! Какво ли не са хвърляли тука. И защо ли? А знаеш ли, колко бистра беше водата?
- Като сълзите на хайдушките майки - не издържа изворчето и избълбука. – А твоето момиче е добро!
Едва сега момчето откъсна поглед от водата. Малко в страни, с леки, почти грациозни движения момичето вадеше разни отпадъци, без дори да я размъти .
Момчето подскочи към фотоапарата:
- А сега да направим снимка на нашата пепеляшка. Жалко, че нямам златна обувчица...
- А нима имате осанка на принц?- продължи момичето.
 После то се изправи и сложи отново слънчевите си очила.
- След малко ще можете да пиете бистра изворна вода, принце, само че ... аз пък нямам рокля на принцеса - продължи тя.
- Тия пък, седнали за златни обувки и рокли да си говорят – изхриптя орлицата и се наежи, като че ли нея ще заснемат.
Изворчето не я чу и си забълбука весело. Орлето се опита да разпери криле, а върбата внимателно отдръпна клоните си за да не му пречат.
Атанас Пиперов
Из „Старите тетрадки”.
 
Символът на розата

rozi1.jpg
Известно е, че не само всяко цвете има свое значение, но различните му цветове изразяват различни нюанси, а понякога и идеи. Така, че един букет от различни цветя, може да предаде цяло едно послание на чувствата.
Розата, с нейните цветове, пази свои послания. 
Червени рози
Те са малко спорен символ. Някъде пише, че понякога те оповестяват война. По-популярни са станали, като израз на романтична любов и страст.
Розови рози
Показват любов от пръв поглед – обсебваща и бурна.
Коралови рози
Страстният им цвят е знак за сладострастие. Специалистите от Викторианската епоха съветват да се внимава с това цвете, та да не оскърбите дамата, на която го подарявате.
Светло розови рози
Знак за радост и щастие.
Бели рози
Символ на истината и невинността. Те казват: 'Липсваш ми!' и 'Прекрасна си!'
Тъмно розови рози
Казват 'Благодаря ти.'
Жълти рози
Символ на приятелство и свобода – не ги изпращайте, ако имате романтични и дългосрочни планове.
Изсъхнали рози
Свърши се.
Материалът представи Петър Атанасов
 
 
 
 
 

Създадено: 12/03/2011 : 08:07
Обновено : 12/03/2011 : 08:08
Категория : Страница за теб - нашето бъдеще
Страницата е посетена 4934 пъти


Версия за печат Версия за печат

Коментар:

Вси още няма коментари.
Може първи да добавите коментар!

Рубрики

Психика, природа, здраве

Кой, кога и защо?

Страница за теб - нашето бъдеще

Туй що е българско се е наше

Литература и изкуство

Историята и философите

Духовни простори

Наука за живия Бог

Нашите съдби и проблеми

Религиозен кът

Любопитно и забавно

Файлов архив

Тук ще може да преглеждате отделен брой от в. "Сияние" .

1 бр  2 бр 3 бр 4 бр 
5 бр  6 бр   7 бр 8 бр

От вас и за вас

За вас

От вас

Брояч

   всичко

   посетители

Информация
Ред. колегия:
Мария Герасова, Петър Граматиков, Иван Миленков, Емилия Казанджиева.
Дизайн: Таня Темелкова
^ Нагоре ^