Стигнахме до двете най-тежки и специфични тайнства на Христос: Разпятие и Възкресение. Те могат да бъдат разгледани като трите най-характерни качества на всички споменати по-горе -преструктуриране, структуриране и деструктуриране. Всички те се отнасят до материи, олицетворяващи четирите природни стихии или по-конкретно казано, дават информация за Неговото умение да си служи с принципа на Четвъртичността в различните Йерархии на Творците. Разпятието и Възкресението обаче прескачат границата на външното умение - те са тайнства на Себетворчеството. Разбира се, истинската специфика се съдържа във Възкресението, защото разпятието е акт на външното към вътрешното. То е, специфично погледнато, илюстрация на това, което самият Христос прави със света - променя физическата му и духовна категория. До този момент Той активно се намесва в природата и духа, за да удовлетвори нуждите на молещите и нуждаещите се. Той формува и променя, за да даде на тях, а не на себе си. В Разпятието този процес се олицетворява от наказанието, което е форма, израз на атаката на света към Него. Разликата е само в това, че Той животвореше, а светът го убиваше. Защото за разлика от него Светът, в лицето не на закона, а на духовната власт, не можеше да даде живот. Той затова и слиза в материята - защото светът е изчерпан от примитивизъм и идолопоклонничество. С един единствен израз: Варосани гробници! , Христос определи качеството на духовността в света на евреите. Подчертаваме, че е на евреите, защото определено твърдим, че тези думи никога не са се отнасяли и не би могло да се отнасят към българския народ и неговите посветени служители, Колобрите, на Единния бог Танг-Ра.
    Активността на Света (евреите) се изразява чрез смъртта в закона. Този наказателен принцип на юдаизма трябваше да се промени, да се преобърне и насочи към творчество и живот в духа. Затова трябваше личен пример. И Иисус Христос го даде на евреите, а чрез тях и на света. Те бяха болните, на които донесе лек за душата, а не за тялото.
     Той приема смъртта и като Иисус, и като Христос. Чрез тялото на Първия доказа способността да претворява и оживотворява собствената си форма, а със безсмъртието на Втория доказа своя божествен произход.
    Можем да обобщим казаното до тук в няколко конкретни точки, отбелязващи тези процеси на трансформацията:
    1. Деструктуриране (смърт):
    а) отделяне на Етерното тяло от Физическото.
    б) трансформиране на Физическото тяло (материята) до плазмено (огнено) ниво.
    2. Извеждане на Плазменото тяло извън гробницата.
    3. Живот в Огненото тяло.
    4. Структуриране на ново Физическо тяло - пълно възстановяване на физиологичните процеси.
    Точка първа регистрира един обикновен за живота и необикновен по жестокостта си начин за смърт. Езотеричните науки посочват процеса на умирането като един от най-сложните и необясними факти от живота на хората. Неговата естественост не е предмет на нашето изследване. Ние говорим за насилствената, ненавременна смърт, при която Душата и Духът са принудени да напуснат Физическото тяло, преди да е получен сигналът за отделяне на Етерния носител от Физическия. При естествената смърт това става плавно и естествено. При естествената смърт Духът чува призива на космоса и откликвайки на този призив, започва самостоятелно отделяне на Жизненото тяло от Физическото. Технологично това означава енергията на нервните проводи да започне да се свива, надпейте се оттеглят и нервните клетки остават без нужната жизнена енергия. Този процес автоматично води до оттегляне на енергиите и на соматичните клетки, като тук процесът се отнася до изключване на енергоцентралата на клетката - митохондриите. Останали без жизнената енергия на Етерното тяло, те бързо изпадат в колапс. Процесът не води веднага до смърт. В това състояние клетките могат да издържат няколко дни. Посветените от Индия са наблюдавали случаи, когато това е ставало чак на седмия ден. Обикновено критичен е третият ден. След деветия се смята, че всички пътища за връщане на Етерното тяло са прекъснати и започва деструкцията на органите и клетките.
    При Иисус Христос процесът на отделянето на Етерното тяло от Физическото настъпва насилствено. Затова всички евангелисти отбелязват мига, когато "изпуска дъх". Ние приемаме този факт за момента, когато Жизненото тяло напуска Физическото. В унисон с казаното по-горе, би трябвало до третия ден тялото на Иисус да не се разлага и да остане цяло. Вратата на гробницата обаче е запечатана, а стражата пази да не дойде някой да открадне тялото. И въпреки това, тялото напуска гробницата. Повитото тяло на Лазар излезе само, с повити крака и ръце. То е отговорило, носено е от вълната на посветения Бог. Христос не може да разчита на такава помощ отвън. Тогава Той извършва процес, известен на посветените като организация на етерната материя до структурирането й, по код известен на посветения още преди действието (сега, в Индия, Сай Баба успешно извършва този процес пред стотици хора). Описахме го, когато Христос възпроизвежда по кода на материята хляба и рибата. В гробницата обаче Той трябва да извърши нещо друго - да деструктурира собственото си тяло и да го изведе извън гробницата. Процесът е известен на Земята само на посветени, достигнали Космично посвещение. А знаещите вече не принадлежат на човешкия род или го извършват скрито в камерата на някоя пещера, при подходящи енергийни условия. Така или иначе, Христос извежда тялото си навън. Тоест Той деструктурира Себе си до ниво Плазмено тяло.
    Специфичността на този процес се състои в това, че тялото запазва изцяло своята енергийна структура, до клетъчно ниво и по силата на определени постановки може отново да възвърне състоянието си. Когато Плазменото тяло е било готово, Той се явява на Мария Магдалена. И тази среща е знаменита с един Негов израз, който дава знание на посветените, че е извършил тайнството правилно. Когато Мария го вижда и познава, понечва да се докосне до дрехата Му. Христос произнася: Не се допирай до мене, защото още не съм възлязал при Отца си ( Йоан, гл. 20, стих 17). Интересен израз и забрана, защото как тя би се докоснала до него, когато се възнесе на небето? И кой след това го е видял или пипнал - след Възнесението Му?!
    Тези думи на Христос са доказателство за това, че Той в този момент е пребивавал в Огненото си тяло (Плазменото). Ако Мария се бе докоснала до него, огромната му мощ щеше да я убие на място. Огнената субстанция на Плазменото тяло е с колосална мощност. В езотеричните науки съществува един пример, познат на хората, но не разбран нито от тях, нито от съвременната наука. Това е спецификата и необяснимото поведение на Кълбовидната мълния. Десетки са случаите, когато кълбовидна мълния показва поведение на разумно същество. За посветените всяка кълбовидна мълния е живо същество от низш порядък, идващо от паралелен на нашия свят - Огненият. Самосъхранението на този гигантски по мощност заряд е отлично, докато не се насочи енергията към проводник, можещ да организира енергията в друга посока. Нарича се преминаване от сферична в линейна посока. Тогава тя избухва, защото материалността на привличащото тяло я взривява. По-точно взривяват се неговите атоми, като при това разпадане се взривяват и енергоносителите на мълнията.
    Тялото на Мария Магдалена щеше да се превърне за миг във въглен, ако тя го бе докоснала. И днес има такива случаи на самозапалващи се хора. И то не един. Всички те са предизвикани от пренапрежение на Плазменото тяло у нас, при което енергията му е взривила собствената си клетъчна система. Знаем, че ще прозвучи фантастично, но ако всички органи в нашето тяло заработят едновременно на свръх обороти, никой не би могъл да издържи на гигантската мощ, която клетките отделят в този миг. Затова всички биологични структури са подчинени на двучасов енергиен ритъм, известен на астролозите като асцендентна фаза. Казано точно - на всеки два часа определен орган и принадлежащата му система работят според вълната на строго контролиран от определено съзвездие йонен енергиен поток. Човекът е малка част, микрон от Космоса, но ако изолирате този микрон, ще настъпи срив. Ще настъпи претрансформация, която прави от диаманта графит и обратното. Всички ракови заболявания имат за начало подобна екстремална ситуация.
    "Не ме докосвай, Марийо!" - заповед. За първи и единствен път Христос изрича забрана към конкретно лице. Той знае какво ще се случи.
    С този израз евангелистът дава информация на посветените след тях, как е приключил процесът на деструктуриране, обособяване на Огненото тяло и живот в него. Живот има, защото той изразява поведение и говори. Словото е вибрационен процес, способстващ активирането на мозъчните клетки у разумното същество. Това е голямата тайна на телепатията. Христос не е говорел с говорен апарат, а на мисловно ниво е предал енергиен заряд, който умственото тяло на Мария Магдалена е приело и облякло в думи, според своя собствен речников потенциал. Нека си припомним все още неразбраната сцена с идването на Светия Дух над главите на Апостолите на Петдесетница. Огнена материя, която кара всеки ученик да говори всички езици. Всъщност огненият потенциал дава възможност на мозъка да схване същността на словото и посредством своя личен потенциал да го излъчи навън като реч, като думи. Затова всички ученици, независимо че не са учили чужди езици, започват да говорят на тях. И всички ги разбират.
    Всъщност те говорят на телепатично, но озвучено от говорния апарат вибрационно трептене, което мозъците на присъстващите приемат и превръщат в лично слово - според езика си. Пристрастието на някои вярващи в това тайнство ги доведе до там, че бяха създадени протестантски секти, в които говорят на неразбираеми за хората езици, а друг след това им превежда казаното. Наивно е да се мисли, че на Бог не му е хрумвало да им говори направо на техния език. Така днес много учители, в Индия и Тибет особено, разговарят със своите ученици или предават уроците си независимо от разноезичността им.
    Но се появява един апостол, който категорично отказва да приеме на вяра възкресението на Иисус. Апостол Тома изразява недоверие и казва ясно: Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата му, няма да повярвам (Йоан: гл.20/25).
    Странно недоверие. Още по-странна е жестокостта на Христов ученик към най-благия Учител и Божи Син. Неверник ли е бил Тома, като е поискал да види и пипне символите и фактите?! Категорично - НЕ! Тома е апостол от групата на най-посветените ученици на Христос. Подобно на Натанаил и Филип, той няма никаква изразена друга дейност, освен да изчака своето време и да засвидетелства нужното. Тази високо посветена душа е имала знание и критерий за оценка на фактите. Тук място за чувства и сантименталност няма. Йерархията, ръководеща тази душа, я изпраща като свидетел за овладяното структуриране на Физическо тяло до възстановяване на всички физиологични процеси, както казахме в точка четвърта. Тома няма право да подмине този процес, защото за поколенията не би останало нищо от уменията на Христос. За трети път специфичните по ранг посветени изразяват недоверие, всъщност проверка, към Иисус. Натанаил, Йоан Кръстител, сега и Тома. Три пъти Иисус доказва знания и умения от ранг на Велика космична душа.
    Това чудо завършва по подходящия начин - Христос му позволява да пъхне пръст в раните. Така посветеният разбира, че Иисус може да структурира и костна система. Защото костната система е физическият модулатор на живота. Кост Негова няма да се счупи! - както бе казано в текстовете. Счупената кост при смърт означава деструктуриране с траен регресивен процес, при който не е възможно да се възстановява тялото. Знаели са го и римските посветени, затова пребиването на пищялите е било задължително при осъдените на смърт за убийство. Една дълбока тайна за тайните на живота. Така те са пазели обществото от прераждане на озверена душа отново в човешкия род. Ако на Христос бяха пребити пищялите, Той не би възкръснал. В старозаветието е описан подробно цялостен процес на трансформация на етерната субстанция в плът. Пред очите на пророка костите се събират, плътта се възстановява и воините отново са готови за битка. Но къде би се организирала плътта, ако я няма костната система?
   
Тук ще отбележим, че в еволюционен план, при уплътняване на Плазменото тяло на човека до Физическо, последната структурна част от него, която е достигнала твърдост, е Костната система. Еволюция без гръбначен стълб не е възможна. Еволюция в духовност без изправен гръбначен стълб също.
    Въпросът за липсата на вяра, в което Христос обвинява Тома, не е въпрос на неверието, а на блаженството на тия, които идват след тях и пак ще повярват. Иисус отлично е знаел какво трябва да направи Тома и затова не го изпитва, както най-често прави с учениците си, а директно му казва: Тури ръката си в ребрата ми - провери сам. Тома проверява и възкликва: "Господ мой и Бог мой!" А не възкликна ли така и Натанаил? И двамата веднага категоризират Иисус като Син божи и Господ, когато получават доказателства за ранга Му.
    Тома, назидателно наречен неверни, е най-високо посветеният ученик на Христос, защото той доказва, че е пратеник на Йерархията, владееща тайнствата на енергийното структуриране на материята. Той проверява Иисус, за да освидетелства за поколенията истинността на делото му.